Христоматия по история на средните векове

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автори: Стоян Маслев, Георги Гавраилов, Иван Шапкарев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2020

Предговор

Христоматиите по история за различните класове са били винаги желани от учителите, защото те съдържат текстове, които не могат да бъдат включени в ограничения обем на учебниците, но чрез тях учителите внасят в урока нагледност, доказателственост, емоционалност и в известна степен пресъздават пред учениците духа на съответната историческа епоха. В този смисъл христоматиите по история имат значение и за извънкласната работа на учениците.

През последните години неимоверно много се увеличи значението на христоматиите по история във връзка с реформата на нашата образователна система и с преустройството на учебно-възпитателния процес. Духът на решенията на пленума на ЦК на БКП по образованието (1969 г.), на историческия X конгрес на БКП, на Февруарския пленум на ЦК на БКП (1974 г.), и на Националната партийна конференция за обществената производителност на труда (1974 г.) наложи промени в целите, задачите и функциите на училището у нас. На преден план излизат икономическата, обществено-политическата и педагогическата функция на училището и развиващият характер на обучението.

От друга страна, бурният темп на научно-техническата революция показа, че училището не е в състояние да даде на подрастващите всички знания, които ще им бъдат необходими в тяхната бъдеща стопанска, обществена, научна и културна дейност, тъй като знанията много бързо нарастват. Затова пред училището стои задачата не само да дава на учениците готови знания за фактите, явленията и закономерностите, но и да изгражда у тях умения и навици за самостоятелна познавателна дейност, за самостоятелно придобиване на нови знания.

Един от пътищата, които може да използува учителят по история, за да отговори на това изискване, е самостоятелната работа на учениците върху текста на изворовите материали в историческата христоматия. За целта той може да използува както урочното, така и извънкласното време, преди всичко часовете за упражнения.

Методиката на самостоятелната работа на ученика, с текст от учебник, от христоматия или от друг източник е сравнително добре разработена и не е нужно тук да се спираме на този въпрос. По-скоро е необходимо да се отбележи, че подбраните текстове в настоящата христоматия са конкретни за отделните факти и явления от историята на народите, които са включени в учебното съдържание на нашето общообразователно училище, като е хвърлен поглед и към проектопрограмите на ЕСПУ. Работата на ученика върху текстовете има за цел да подпомогне развитието на познавателните му способности и на логическото му мислене. И едното, и другото, могат да се осъществят върху конкретно съдържание.

Освен това материалите в христоматията дават възможност да се осъществява класовопартийното, патриотичното и интернационалното възпитание на учениците. Текстовете разкриват експлоататорската същност на феодализма и на капитализма, движещите сили на общественото развитие, ролята на трудещите се в историята, борбата им срещу политическото и класовото потисничество и пр. Колкото и лаконични да са подбраните откъси, те допринасят и за повишаване на емоционалността при обучението по история. Всичко това ще съдействува за подготовката на младото поколение като знаещи, можещи и комунистически възпитани хора, способни да преодоляват препятствия и да решават, проблемите, които ще им поставя строителството на развито социалистическо общество у нас.

Ранно средновековие

Животът на древните германци

1. Сведения за германските племена

От Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр. н. е.) е бележит римски държавник, пълководец, дипломат и писател. Един от най-образованите хора на своето време. В интерес на робовладелската аристокрация и подпомогнат от нея, задушил републиката в Рим, но замаскирал едноличната си власт, запазвайки проформа сената и някои републикански учреждения. Написал съчиненията «Записки за гражданската война» и «Записки за Галската война». В «Записки за Галската война» дава важни сведения за живота, нравите, обичаите, обществения строй и военното изкуство на галите и съседните им германски племена.

IV, 1. ... Племето свеби е най-голямо и най-войнствено от всички германци. Говори се, че то има 100 околии, от които всяка година извежда по 1000 души за водене на война. Ония, които остават по домовете, хранят себе си и другите. След една година последните на свой ред отиват на война, а онези остават у дома си. Така не се прекъсва нито земеделието, нито военният опит и знание... Те са свикнали, живеейки в страни с много студен климат, да не носят никаква друга дреха освен животински кожи, които поради неголемите си размери оставят значителна част от тялото открита...

2. На търговците откриват достъп [в земите си] повече, за да има кому да продадат плячкосаното от война, отколкото че сами желаят да им бъде внесено нещо... По време на конни сражения често скачат от конете и се бият пешком, а конете приучват да стоят на място и ако се наложи, бързо се качват на тях, както обикновено правят; според техните нрави нищо не се счита за по-срамно и малодушно от употребата на седла. Затова, макар и да са малко, те се осмеляват да нападнат какъвто и да е брой конници със седла.

IV, 21. Германците... нито имат жреци, които да се занимават с божествените дела, нито са много усърдни в жертвоприношенията. В числото на боговете поставят само тези, които виждат и от чиято сила могат да се възползуват: Слънцето, Огъня и Луната, а за другите дори не са и чували...

22. Не са много усърдни в земеделието и по-голямата част от храната им се състои от мляко, сирене, месо. Никой няма определена нива или собствена земя; но длъжностните лица и князете всяка година определят на родовете и групите роднини колко земя и на кое място да им разпределят, както намерят за добре, а на следващата година ги карат да преминат на друга земя...

23. Когато едно племе се отбранява от нападение или то самото обявява война, избират предводители, които да ръководят войната, и те имат власт над живота и смъртта. В мирно време няма никакъв общ владетел, но князете на отделните области и околии раздават правосъдие между своите и изглаждат разприте... Смятат за непозволено да се оскърбява госта; всички, които са дошли при тях по каквато и да е причина, пазят ги от всякаква обида и ги считат един вид за свети, за тях са отворени домовете на всички и делят с тях храната си.

Христоматия по история на средните векове. T. I. С., 1968, (по-нататък: Христоматия... Т. I. С., 1968), с. 10–12.

2. За живота и нравите на древните германци

От Публий Корнелий Тацит

Публий Корнелий Тацит (ок. 55–ок. 120 г.) е най-бележитият историк, през ранната римска империя. Заемал висши държавни длъжности — квестор, претор, консул, управител на провинция Белгика. Настроен републикански, чрез идеализация на миналото и на съседните германски племена обрисувал в черни краски господствуващата по негово време нова робовладелска аристокрация. В своите трудове «Германия», «Истории» и «Анали», макар че обяснява събитията с волята на владетели и пълководци, излага точно и достоверно историческите факти. Тук се привежда откъс от съчинението му «За произхода, страната и нравите на народите на Германия» познато под съкратеното название «Германия».

VII. Германците избират кралете си по знатност, а военните си вождове по храброст. Кралете нямат неограничена или произволна власт, а вождовете ръководят повече с примера си, отколкото по правото си да командуват; те въодушевяват другите, защото са енергични и смели, отличават се, сражават се пред отрядите. Но не се позволява никому освен на жреците да наказва със смърт или да завързва в окови, или пък да налага телесни наказания...

XXV. Те използуват робите не както у нас, като им се разпределят задълженията между тях като домашни слуги, а всеки роб се разпорежда в своя дом и в своето стопанство. Господарят само ги облага подобно колоните с известно количество житни храни или дребен добитък, или дрехи, и само в това се състои неговата зависимост като роб... Рядко бият роба или му слагат окови и го наказват с принудителна работа...

XXVI. Земята се владее от всички общо поред, според числото на работоспособните членове и скоро след това си я поделят помежду си по достойнство, дележът се облекчава от обширността на земята; те всяка година сменят орните земи и все пак остава неподелено поле...

Шапкарев, Ив., Б. Примов, Хр. Ботушаров. Христоматия по история на средните векове. С., 1962 (по-нататък: Христоматия... С., 1962), с. 14–16.

3. Защо побеждават варварите

От Салвиан Марсилски

Салвиан Марсилски е християнски проповедник, свещеник и писател, живял през V в. Автор е на широко известното съчинение «За божието управление». В него рисува ярка картина на политическия, социалния и културния упадък на римската империя. Упадъкът й той отдава на греховете и пороците на римските управници, противопоставяйки им добродетелите из варварските племена.

V, 4. Що се касае до начина на живот на готи и вандали — по кои пунктове можем да се поставим над тях или дори да се сравним с тях?... Почти всички варвари, които принадлежат към едно племе и имат един цар, се обичат взаимно, почти всички римляни се преследват взаимно...

5. ... Впрочем, бедните са ограбвани, вдовиците стенат, сираците са тъпкани с крака; дотам се е стигнало, че мнозина от тях, и то не от низш род, издигнати и благородно образовани, бягат при враговете, за да не загинат под гнета на държавното преследване; те търсят при варварите римска човечност, тъй като не могат да понасят варварска безчовечност при римляните... Защото те предпочитат да живеят като роби, но свободни при варварите, отколкото като свободни, но роби в римската държава.

6. Те [римските управници] превърнаха събирането на държавните данъци в изгода на своето користолюбие, направиха данъчните постъпления своя плячка... И стана така, че хората, смазани и измъчени от грабежите на управниците, започнаха да живеят като варвари...

7. Така се постъпва почти с всички низши... Обаче още по-недостойно и възмутително е това, че не всички носят общото бреме, тъкмо обратното, данъците на богатите потискат бедните и по-слабите носят бремето на по-силните... Кой може да измери тази несправедливост?

8. Къде на друго място или при кой друг народ освен при римляните има такива бедствия? Чии беззакония са такива като нашите? Защото франките не познават това престъпление; хуните са свободни от такъв порок; нищо подобно няма при вандалите, нищо такова при готите... И ние се чудим, че в нашата земя готите не са победени, щом като римляните желаят да живеят при тях, а не при нас! И така, нашите братя не само че съвсем не искат да се върнат от тях при нас, но, напротив, напускат ни, за да избягат при тях...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 34–37.

Славяните до VII в.

1. Първи сведения за славяните

От Плиний Стари

Гай Плиний Стари (24 или 23–79 г.) Бележит римски географ и естественик. Направил опит да събере и анализира знанията на древните гърци и римляни за природата в своя труд «Естествена история», състоящ се от 37 книги. Това произведение съдържа ценни сведения за древните германски племена и някои бележки за древните славяни.

IV, 97. Някои писатели разказват, че тези области до р. Вистула (Висла) са заселени със сармати, венети(1), скити и окири.

От Публий Корнелий Тацит

Аз не знам къде да числя певкините, венетите и фините — към сарматите или към германците... Венетите са заимствували многo от техните нрави. Те опустошават с грабежите си всички гори и планини, намиращи се между певкините и фините. Обаче тях можеш да причислиш по-скоро към германците, защото те като тях строят жилища, носят щитове и обичат да ходят пеша, което е непознато на сарматите, които прекарват живота си на конете и колите.

От Птолемей

Клавдий Птолемей (II в.) e един от най-големите учени на древния свят. Занимавал се с астрономия, математика, география. Създател на геоцентричната система на небесните тела. Неговото произведение «География» има енциклопедичен характер и съдържа ценни исторически сведения.

III. 5. Сарматия населяват твърде големи племена: венетите по брега на Венедския залив(2); на Дакия господствуват певкини и бастарни (фини); по цялата земя непосредствено до Meoдитското езеро(3) населяват язири и роксолани, навътре в страната се намират и аланискити.

Христоматия... С., 1962, с. 17.

От Йорданес

Йорданес е готски историк, живял през VI в. Секретар на аланския вожд Гунтигис База. В съчинението си «За произхода и делата на гетите» («Гетика»), написано въз основа на изчезнал труд на Касиодор, дава сведения за готите до 551 г. и за славяните.

34–35. Покрай Дунав лежи Дакия, оградена като с венец от високи планини, под чиято лява страна и по горното течение на р. Висла в неизмерими пространства живее големият народ венети. Макар че името им се мени в зависимост от племената и местността, все пак тяхното главно име е склавини и анти.

Склавините живеят от град Новиетун и езерото, наречено Мурсианско, до Данастър(4), а на север до р. Висла. Селищата им се разполагат в блатата и горите. Антите пък, най-храбрите измежду тях, живеейки по извивката на Черноморския бряг, се простират от Данастра до Данапра(5).

119. След като нанесъл поражение на херулите, същият Херманерих [остготски крал] насочил оръжието си срещу венетите. Те, макар че били неопитни във военното дело, разчитайки на своята многочисленост, отначало се опитали да се съпротивляват. Но никаква многочисленост на невоювалите хора не може да устои срещу въоръжената сила, особено ако Бог й помага. Те се разделяли на 3 групи: (венети, анти склавини); сега всички те, заради нашите грехове свирепствуват срещу нас, а тогава признавали властта на Херманерих.

247. Винитар [остготски крал]..., като желаел постепенно да се освободи от хуните и като се стремял да прояви собственото си мъжество, се вдигнал с бойна сила в пределите на, антите и ги нападнал. При първото стълкновение той претърпял поражение, но после се бил храбро и за ужасяващ пример на славяните разпънал техния цар Божа заедно със синовете му и 70 знатни велможи, та труповете на разпънатите като страшен пример да удвоят страха на покорените...

2. Бит и обществен строй на славяните

От Прокопий Кесарийски

Прокопий Кесарийски е византийски историк (роден в края на V или началото на VI в. — умрял след 562 г.). Като съветник на пълководеца Велизарий във войните против персите, вандалите и остготите написал съчинението си «Войните». В труда си «За постройките» възхвалява император Юстиниан. Но в същото време написал и «Тайна история», в която разобличава управлението на императора и неговата съпруга Теодора. Неговите съчинения са изключително важни извори за ранновизантийската история и южнославянските племена през VI в.

VII, 14. Тези племена славини и анти не се управляват от един човек, а от древни времена живеят в народовластие и поради това делят общо щастието и нещастието. Така и във всичко друго може да се каже, че двете племена имат еднакъв живот и закони. Те смятат, че само богът, създател на мълнията, е господар на всичко и му пренасят в жертва волове и в негова чест извършват други свещени обреди. Те не познават съдбата и не признават, че тя има някаква сила над хората; когато ги заплашва неизбежна смърт поради болест или във време на война изпаднат в тежко положение, те дават обещание да принесат жертва на Бога за душата си, ако се спасят, и наистина, ако избегнат смъртта, те принасят обещаната жертва и мислят, че спасението е изкупено с тази жертва. Те почитат реки и нимфи, различни други духове. Принасят им жертви и с помощта на тях гадаят. Те живеят в жалки хижи, на голямо разстояние един от друг и сменят поселищата си.

Когато настъпват в бой, повечето от тях излизат срещу врага с щитове и къси копия в ръце, никога не обличат ризници, други пък не носят нито ризи, нито наметала, а само панталони... и в такъв вид излизат на сражение с враговете. И едните, и другите имат еднакъв език, съвсем варварски и по нищо не се отличават във външния си вид. Начинът на живот и на масагетите е груб и без никакви удобства; вечно са изцапани с кал, но по душа те не са лоши и са незлобиви, но въпреки цялата си доброта те запазват хунски нрави. Някога славяните и антите имали едно и също име. В дълбока древност тези две племена се наричали спори [разпръснати], мисля, защото са живеели заселени, пръснато из местността на отделни селища Това налагало да заемат обширни земи. Те живеят на по-голямата част на отвъдната страна на р. Дунав.

III, 38. Победителите на Асбад, които опустошиха наред цялата страна чак до морето, взеха с пристъп и крайморския град на име Топер, въпреки че в него се намираше военен гарнизон. Този град се намира на Тракийското крайбрежие и е на 12 дни път от Цариград. Те го превзели по следния начин. По-голямата част от тях спряла настрана от укреплението, в една труднопроходима местност, а един малък отряд се появил пред източната крепостна стена. Този отряд дразнел византийските часовои по стените. Ромейските войници от гарнизона си помислили, че враговете са толкова, колкото се виждат от високата стена. Веднага грабнали оръжието и излезли вън от крепостта. Славяните започнали да отстъпват. Те се престорили, че са много уплашени и ударили на бяг. Ромеите пък се увлекли в преследването и скоро се оказали далеч от крепостта. Тогава се надигнали славяните от засадата, застанали в тила на преследвачите и им отнели възможността да се върнат в крепостта.

Христоматия... С., 1988, с. 18.

Франкска държава

1. Крал Хлодвиг обединява франките

Oт Григорий Турски

Георгий Флоренций (ок. 540–ок. 594 г.), приел по-късно името Григорий Турски като епископ на град Тур в Галия, бил приближен на меровингския двор и активен поддръжник на църковната политика във франкската държава. Неговото съчинение «Църковна история на франките» излага събития до 591 г. и е основен източник за политическата история на франкската държава през V–VI в., поради богатството и достоверността на фактите. Григорий Турски се смята за «баща на френската история».

II, 27. След всичко това Хилдерих умрял и вместо него станал крал неговият син Хлодовех [Хлодвиг]. На петата година от неговото управление [486 г.] Сиагрий, кралят на римляните..., се намирал в Соасон... Хлодвиг потеглил срещу него... И както се били един с друг, Сиагрий, виждайки поражението на войската си, обърнал гръб и бързо избягал при крал Аларих(6) в Тулуза. А Хлодвиг изпратил да кажат на Аларих да го предаде, иначе да знае, че ще си докара война... И Аларих, страхувайки се да не би заради него да си навлече гнева на франките — а на готите е присъщо да се страхуват — го предал вързан на пратениците [на Хлодвиг]. Като го получил, Хлодвиг наредил да го държат затворен под стража; и като заел неговото кралство, наредил да го убият тайно с меч.

II, 40. Когато Хлодвиг се намирал в Париж, изпратил тайно при сина на Сигиберт(7) [пратеници], за да му кажат: «Твоят баща е стар и куца с болния крак. Ако той умре, ти по право ще получиш заедно с нашата дружба и неговото кралство». Тогава онзи..., когато неговият баща излязъл от Кьолн(8)..., за да се поразходи в Буконската гора..., изпратил убийци. Убил там баща си, като вярвал, че ще завладее неговото кралство... Той изпратил пратеници при крал Хлодвиг, за да му известят за смъртта на бащата... А Хлодвиг в отговор казал: «Благодаря ти за доброто разположение и моля да покажеш на нашите пратеници [всичко], което след това ще владееш». След като пристигнали пратениците, той открил бащините си съкровища... Когато... се навел, един [пратеник] вдигнал ръка и го ударил със секира по черепа...

Хлодвиг, като узнал, че Сигиберт и неговият син наистина са убити, той сам пристигнал на това място и като свикал целия народ, казал: «Чуйте какво се е случило. Когато аз плувах по р. Шелда, синът на моя роднина, Хлодерик, обезпокоил своя баща, като му казал, че аз искам да го убия. А сам той, когато баща му бягал през Буконската гора, изпратил при него разбойници и го умъртвил. Но когато той откривал бащиното съкровище, също загинал, поразен неизвестно от кого. В тази работа аз съвсем не съм причастен. Не мога да проливам кръвта на своите родственици... Но щом вече това се е случило... обърнете се към мен, за да бъдете под моя защита». След като чули тези думи и ги одобрили с шум от оръжие и викове, [рипуарските франки] вдигнали Хлодвиг на щит и го обявили за свой крал. Така той заел кралството и съкровището на Сигиберт, а хората му подчинил под своя власт. И така Бог всеки ден събарял враговете в ръцете му и увеличавал кралството му, защото Хлодвиг ходел с праведно сърце пред господа и вършел това, което било приятно на очите му.

42. Рагнахар(9), като видял войската си победена, поискал да бяга, но бил заловен от войската и с вързани отзад ръце бил доведен заедно с брат си Рихар пред очите на Хлодвиг.

«Защо — казал му той — ти унизи нашия род, като позволи да те вържат? За теб по-добре беше да умреш.» И Хлодвиг вдигнал секирата и му отрязал главата. Обръщайки се към неговия брат, казал: «Ако ти беше помогнал на брата си, разбира се, не щеше да бъде вързан»; по същия начин убил и него със секирата...

Като изтребил много други крале и свои първи родственици от страх да не му отнемат кралството, Хлодвиг разширил своята власт върху цяла Галия. Говори се, че като събрал веднъж своите близки, казал следното за своите роднини, които сам погубил: «Горко ми, тъй като останах като странник сред чужденци и нямам роднини, които да ми помогнат, ако се случи нещастие». Но той говорел това не от тъга за тяхната смърт, а от хитрост, дано се открие още някой роднина, за да го убие.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 55–60.

2. Из Салическия закон

Салическият закон (Салическата правда) е сборник от закони на обичайното право на салическите франки, записан на латински език по нареждане на крал Хлодвиг (481–511 г.) в началото на VI в. Той е познат от по-късни преписи (най-ранният от които е от 740 г.) и е особено важен извор за живота, нравите, класовото разслоение, селските общини и обществената уредба на франкската държава през епохата на постепенно установяване на феодалните отношения.

Глава XLI: За човекоубийство

1. Ако някой лиши от живот свободен франк или варварин, който живее по Салическия закон, и се докаже това, се осъжда да заплати 8000 денария, което прави 200 солида(10).

3. Ако някой лиши от живот човек, намиращ се на кралска служба, или свободна жена, се осъжда да заплати 24 000 денария, което е равно на 600 солида.

5. Ако някой лиши от живот римлянин — кралски сътрапезник, се осъжда да заплати 12 000 денария, което е равно на 300 солида.

6. Ако някой лиши от живот римлянин — земевладелец, който не е кралски сътрапезник, се осъжда да заплати 4000 денария или 100 солида.

7. Ако някой лиши от живот римлянин, задължен да плаща данък се осъжда да заплати 63 солида.

Христоматия... С., 1962, с. 43–44.

3. Личността на Карл Велики

От Айнхард

Франкският историк Айнхард (768–840 г.) бил придворен и близък приятел на Карл Велики, а по-късно секретар на император Людовик Благочестиви и възпитател на неговия син. Притежавал високо за времето си образование. В своето съчинение «Животът на Карл Велики» дава интересни подробности, но и силно идеализира неговата дейност и личност. Биографията на Карл Велики от Айнхард е важен исторически извор за франкската империя по време на нейното могъщество.

Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст, но не преминаващ обикновения: известно беше, че неговият ръст беше не повече от седем стъпала. Главата му беше кръгла, очите твърде големи и живи, носът му малко по-голям от средния, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействуваше за увеличаване на неговото обаяние и достойнство на фигурата му, независимо от това дали той седеше или беше прав...

Карл носеше народна носия — т. е. франкска. Долни дрехи и рубашка носеше от лен. Отгоре имаше туника с копринени кенари и панталони. Глезените обвиваше с партенки и слагаше на краката си обувки. Зимно време покриваше гърдите и плещите си с пелерина от кожи на видри и самури. Над всичко това носеше сива мантия и винаги на кръста си имаше меч, чиято превръзка и дръжка бяха от злато и сребро. Понякога носеше меч, украсен със скъпоценни камъни, но само, когато имаше особени тържества или присъствуваха чужди пратеници. Чуждестранните дрехи, дори и най-красивите, отхвърляше и не търпеше да се облича с тях...

Карл беше умерен в яденето и пиенето, особено по отношение на напитките, понеже много мразеше пиянството, при когото и да е, а най-много за себе си или своите хора.

... Притежавайки богато красноречие, той много ясно изказваше всичко, което искаше. При това не се задоволяваше само с народния език, а полагаше старание да изучи и чужди езици. От тях той така добре овладя латинския език, че се изразяваше на него като на роден език. Но гръцки можеше повече да разбира, отколкото да говори. С голямо старание изучаваше седемте свободни изкуства(11), високо почиташе учените и им оказваше големи почести. Той изучаваше граматика при Петър Пизански, дякон, човек на преклонна възраст. По другите науки имаше за наставник Албина, наречен Алкуин, също дякон, човек от саксонско племе из Британия, мъж най-умен във всяко отношение. Много време и труд положи, учейки се на реторика и диалектика и най-вече по астрономия. Изучаваше изкуството на летоброенето с мъдро старание и с голяма любознателност изследваше движението на небесните светила. Опитваше се и да пише. За това имаше навик да държи на кревата си под възглавницата, дъсчици и листа, за да приучва ръката си в свободното време да пише букви. Но малко успех имаше трудът, започнат твърде късно.

Шапкарев, Ив. Четива по средновековна история. С., 1960, с. 43–44.

4. Войната със саксите

От Айнхард

След тази война(12) се възобнови с нова сила Саксонската война, която като че ли само временно беше прекратена. Измежду всички войни, предприети от франките, нито една не се е водила така упорито и жестоко и с такива трудности, защото саксите бидейки подобно на почти всички племена, населяващи Германия, свирепи по нрави ... не считаха за безчестно да нарушават и оскверняват божествените и човешките закони... Така започна война с тях, която продължи 30 години с най-голямо ожесточение и от двете страни, но все пак с по-големи загуби за саксите, а не за франките. Тя можеше да свърши по-рано, ако не бяха вероломствата на саксите. Мъчно е да се изчисли колко пъти те, победени и молещи за милост, се покоряваха на краля(13)..., и изразяваха желание да приемат християнската религия. Обаче колкото пъти те се съгласяваха на това, толкова пъти те бързаха да нарушат думата си... Но твърдостта на краля и неговата настойчивост в щастие и нещастие не можеха да бъдат победени от тяхната измяна. Той оставаше непреклонен в това, което започна и не допускаше никакви техни измами от тоя род да не останат без наказание. Или сам лично предводителствуваше, или изпращаше войска под началството на своите графове, но той отмъщаваше за измяната и изискваше от тях съответно удовлетворение, докато най-после, след като разгроми всички съпротивляващи се и подчини всички под властта си, не изсели 10 000 души от тези, които живееха по двата бряга на реката Елба, заедно с жените и децата им и не ги разсели из различни краища на Галия и Германия. След прилагането на тези мерки от краля и приемането им от саксите, войната, проточила се толкова много години, се завърши с това, че саксите, след като се отказаха от езичеството и обредите на дедите си, се съгласиха да приемат християнската вяра и тайнства и съединявайки се с франките, да образуват с тях един народ.

Христоматия ... С., 1962, с. 24.

5. Из указа на Карл Велики относно отказа на мнозина да ходят на война (811 г.)

2. ... Бедняците се оплакват, че са лишавани от тяхната собственост; оплакват се еднакво и от епископи, и от абати, и от техните пълномощници, и от грифовете, и от техните стотници.

3. Посочват, че ако някой откаже да предаде своята собственост на епископа, абата, графа или... на стотника, търсят случай да осъдят такъв бедняк, а също и да го заставят да отиде на война, и то дотогава, докато обеднее напълно, и тогава ще — не ще ще продаде или предаде своята собственост, а онези, които извършват предаването, си преживяват вкъщи без всякакво безпокойство.

5. Други пък посочват, че притесняват и заставят да отидат на поход онези, които са по-бедни, а онези, които имат какво да дадат, изпращат вкъщи.

Христоматия ... Т. I. С., 1968, с. 98.

6. Образец на грамота за дарение на манастир (IX в.)

Аз, еди-кой си, предвид на приближаващата старост и на това, което обикновено следва след нея — бедността, дарявам на еди-кое си свято място или на еди-кой си силен мъж всичко, което владея, получено от мене по наследство или придобито чрез покупка, но при условие означеният мъж или епископ, или настоятелите на това място веднага да вземат имота ми, а в замяна на това да ме приемат под своя грижа и попечителство и до деня на смъртта ми ежегодно без забавяне да ми дават по две платнени и толкова вълнени дрехи, също и достатъчно количество съестни продукти — хляб, пиво, зеленчуци, мляко, а в празник месо. На третата година да ме снабдят с палто... ръкавици, обувки, навои, сапун и баня..., също слама; тъй като не на своя син и не на някой от роднините си, но само на тях оставих целия си имот...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с, 95.

Феодалното стопанство до XI в.

1. Капитуларий на Карл Велики за именията

«Капитуларият за именията» е декрет от времето на Каролингите и е бил предназначен да служи като ръководство на управителите на кралските имения, как да организират и използуват работата в тях. «Капитуларият за именията» е един от най-интересните извори за поземлените и социалните отношения във франкската държава след установяване на феодализма в нея.

1. Желаем нашите имения, които определихме, да обслужват нашите собствени нужди, изцяло да служат на нас, а не на други хора.

6. Желаем нашите управители да дават десятък от своя урожай само на черквите в нашите имения, а на другите черкви да не дават десятък, с изключение там, където това е установено от старо време. И начело на тези черкви да стоят не други духовници, а само наши — от нашите хора и от нашата черква...

8. Нашите управители да поемат грижата за лозята, които им са подчинени, и да се грижат добре за тях; самото вино да наливат в съдовете и внимателно да гледат никак да не се развали; да купуват друго обикновено вино, за да снабдяват и другите господарски имения. Ако бъде закупено повече такова вино, отколкото трябва, да се изпрати за снабдяване на нашите имения, да ни се съобщи, а ние ще известим каква ще бъде нашата воля за него. Част от нашето вино да се изпрати за наши лични нужди. Оброкът в нашите имения, който трябва да се събира във вино, да се съхранява в нашите изби.

20. Всеки управител да се грижи през цялата година продуктите да се стичат към господарския двор в изобилие. Освен това да ги преглежда поред 3–4 пъти и повече.

44. От постното да ни се изпраща годишно 2/3 за нашата трапеза, а именно: зеленчук, сирене, масло, мед, горчица, оцет, булгур, просо, сушен и пресен зеленчук, репички и ряпа, восък, сапун и други дреболии; а за това, което остане, както казахме да ни се съобщи със списък, и по никакъв начин да не се отклоняват от това задължение, както правеха по-рано, защото както за тези две части ние искаме да знаем какво става с третата, която остава.

45. Всеки наш управител да има свои подчинени добри майстори, а именно: ковачи, майстори златари, обущари, тъкачи, дърводелци, оръжейници, риболовци, птицеловци, сапунджии, пивовари, т. е. такива, които знаят да приготвят бира, ябълкови, крушови и други напитки, хлебари, които да изготвят за нашите нужди пшеничен хляб, хора, умеещи да плетат мрежи, за лов, рибарски мрежи и за лов на птици, а също и други служащи, които би било дълго да изброяваме.

55. Желаем управителите да разпоредят да се записва в един списък всичко, което дават, изразходват и отделят за наши нужди, а в друг списък да записват всичко, което изразходват сами, и със специален списък да ни известяват за излишъците.

62. Нека нашите управители ежегодно към Рождество Господне поотделно, ясно и подред ни известяват за всички наши доходи, за да можем да знаем какво и по колко имаме по отделните параграфи.

Христоматия... С., 1962, с. 45–46.

2. Описание на Новигент

Из политик(14) на абат Ирминон (началото на IX в.)

1. В Новигент се намира господарски манс(15) с къща и други постройки в достатъчно количество.

Там има орна земя три ниви, които имат 55 боноария(16)...

Там има лозе 41 1/2 арипена(17); от тях може да се събере 300 модия(18) вино.

Там има ливади 43 арипена; от тях може да се събере сено 120 коли.

Там има гори, както се смята, в обиколка 15 левги(19); там може да се изхранят 1000 свине.

Там има също една мелница, от която се получава уем в зърно 300 модия.

2. Там има една църква. Към тази църква се числи един свободен манс; той съдържа орна земя 6 боноария, лозе... ливади...

3. Вулфард, колон, и жена му, свободна, на име Ермоара, имат три деца..., държи един свободен манс... Плаща военен данък 10 модия вино, за паша — 3 модия... [Извършва] полска ангария, сечене на гора, коларска повинност, ръчна работа, колкото му наредят... Превозва вино, когато му наредят... На ливадата събира [сено]...

35. Ансегис и неговата жена, робиня на св. Герман(20), Гислеберга, хора на св. Герман; имат четири деца...; държи един робски манс... Срещу това плаща един овен..., 3 кокошки, 15 яйца. Изорава за зимници..., за пролетници...

37. Евалд, роб, и неговата жена, колонка, на име Ланда, хора на св. Герман; имат 4 деца... Държи един робски манс... За това плаща 1 овен, за паша вино — 3 модия. Оре за зимници..., за пролетници... кокошки — 3, яйца — 15. [Работи] полска ангария, сече гора, коларска повинност, ръчна работа, колкото му наредят.

42. Общо в Новигент, съобразно с писаното по-горе има 24 1/2 свободни манса. Плащат военен данък 205 модия вино, за паша — 74 модия вино, 20 1/2 прасета, 8 1/2 овце, 650 летви, 30 кокошки с яйца.

Христоматия ... Т. I. С., 1968, с. 106–107.

3. Феодални повинности в Германия

1. Из Приюмския политик (X в.)

В Румерсхайм има 30 цели робски манса и 7 манса господарска земя. Видрат има цял манс. Дава данък за свинете — 1 свиня..., 1 фунт(21) лен, 3 кокошки, 18 яйца. Ежегодно вози половин каруца грозде през месец май и половин каруца през месец октомври. Докарва 5 каруци тор от своето стопанство, а лико също пет. Дванадесет пъти превозва дърва — по 1 наръч... Пече хляб и приготвя бира... Докарва в манастира пръти и пасе в гората свине една седмица според обичая. Три дни ежеседмично в продължение на годината обработва 3 югера(22) земя. Превозва от селището Хунлар в манастира 5 модия житни храни и изпълнява охранна служба. А когато пази в продължение на 15 нощи, вози сено и оре, в определено време на денонощието получава хляб, бира и месо, а през другото време на денонощието нищо не получава... Работи на хармана в господарското имение. А неговата съпруга трябва да тъче ленени дрехи. Вместо военен данък той работи с каруца и 4 вола от месец май до месец август.

Христоматия... С., 1968, с. 135.

4. Постановления за повинностите на крепостните селяни във франкската държава, издадени от Карл Велики през 800 г.

Поради твърде честите оплаквания, които достигнаха до нас от църковните крепостни и крепостните на фиска..., след като се посъветвахме с нашите доверени лица, сметнахме, че трябва да решим, щото всеки от споменатите хора, който владее една четвърт манс, да оре един цял ден със свой добитък и свое рало на господарската земя и след това през същата седмица неговият господар да не изисква от него никаква ръчна работа повече. А този, който няма необходимия добитък, за да свърши тази работа в един ден, трябва да я извърши в два дни... И този, който не може да изпълнява повинност [чрез оран], работи три дни на своя господар от сутрин до вечер ръчна ангария и тогава неговият господар да не изисква повече от него. Защото... някои работеха [на господарска земя] цяла седмица, други — половин седмица, а някои — два дни. Затова ние решихме това, та нито крепостните да могат да се изплъзнат от споменатите повинности, нито техните господари да изискват от тях повече.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 99–100.

5. Насилия на феодалите в Германия

От Ламберт Херсфелдски

Ламберт е германски монах, живял през XI в., враждебно настроен към император Хенрих IV Хохенщауфен. В своите «Анали» описва борбата между императора и феодалите (със симпатии към последните), между императора и папа Григорий VII, както и борбата на народните низини срещу феодалите.

Крал Хенрих построил по всички планини и хълмове на Саксония и Тюрингия извънредно силни замъци и поставил в тях гарнизони. Понеже те нямали достатъчно продоволствие, той им позволил да събират плячка от съседните села и поля като от неприятели, дори да заставят околните селяни да укрепяват замъците, да докарват всичко необходимо и при това като роби да се потят с ангарийна работа...

Междувременно тези, които се намирали в замъците, обременявали крайно тежко народа на Саксония и Тюрингия. Всичко, което се намирало в селата и нивите, плячкосвали чрез дневни нападения, изнудвали жителите с непоносими данъци и налози за гори и ниви и често под претекст за десятък задигали цялата жътва... Техните дъщери и жени изнасилвали... И ако някой от тях се осмелявал да въздъхне от толкова големите злини и да облекчи само с леко оплакване вътрешната болка на душата си, тутакси бил връзван с вериги, като че ли бил извършил несправедливост срещу краля...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 136–137.

Феодална разпокъсаност

1. Трите съсловия на обществото

Из поема на епископ Адалберон (X в.)

Съсловието на духовниците образува едно тяло, но делението на обществото познава три съсловия... Благородникът и несвободният не се управляват от един и същ закон.

Благородниците са войници, защитници на църквите. Те защитават всички хора от народа — големи и малки, и по този начин те защитават сами себе си.

Другата класа е тази на неосвободените. Това съсловие на нещастници не притежава нищо без теглила. Храна, облекло се доставят за всички от неосвободените, защото никой свободен човек не може да живее без тях.

И тъй..., едни се молят, други воюват и трети работят. Тези три съсловия живеят заедно и не биха допуснали делене. Службата на едните прави възможна службата на другите две...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 124, 24.

2. Йерархия в херцогството (началото на XI в.)

Надясно от Ед, херцог на Бретан, седи духовенството; архиепископ Долски, епископ Ренски, епископ Нантски, епископ Корнуайски, епископ на Сен Мало, епископ Лански, епископ на Сен Брие, епископ Леонски, епископ Трегие. Отляво седят светските лица: сеньор Авогур, виконт Леон, сеньор Фужер и Порое, сеньор Витре, виконт Роган, сеньор Шатобриан, сеньор Дюпон, сеньор Ре, господин Ларош Бернар и Лоеак, всичко 9 барона...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 121.

3. Задълженията на васала

Из писмо на шартърския епископ Фулберт (1020 г.)

Който се кълне във вярност на своя господар, неизменно да помни за следващите шест [обязаности]: невредимост, безопасност, почитание, полза, леснодостъпност, пряка възможност. Невредимост — това значи да не нанасяш вреда на тялото на сеньора си. Безопасност — това значи да не издаваш неговите тайни и да не вредиш на безопасността на неговите укрепления. Почитание — това значи да не нанасяш вреда на неговото право на съд и на всичко друго, което засяга неговото положение и права. Полза — това значи да не нанасяш вреда на неговите владения. Леснодостъпност и пряка възможност — това значи да не му пречиш да достига онези изгоди, които той може лесно да достигне, така също и да не правиш за него невъзможно онова, което е възможно... Поради това следва при съблюдаване на споменатите шест [обязаности] васалът да дава съвет и да оказва помощ па своя сеньор без измама, ако иска да бъде достоен за награда с феод... И във всичко това сеньорът следва по същия начин да постъпва към своя верен [васал].

Христоматия.... Т. I. С., 1968, с. 122.

4. Песен за пролетта и войната

От Бертран дьо Борн

Бележитият представител на рицарската поезия Бертран дьо Борн (1140–1215 г.) още приживе бил прославен минезингер от т. нар. провансалска школа. В своите стихотворения той отразява ненавистта си към потиснатите селски и градски низини, любовен блян и възторг от войната, от кръвопролитията.

Бленувам аз за пролетта,

за хубавите й цветя —

наслада за очите,

за прелестта на песента,

с която птичите ята

огласят в май горите.

Но тройно по-обичен блян

за мен е рицарския стан

сред ширните полета,

където рицари безброй,

въоръжени, в боен строй

са яхнали конете.

Бойците спускат се напред:

селяци и стада без ред

побягват в планините —

изпъква сетне вместо тях,

обвита в облак синкав прах,

войската страховита.

Каква наслада за очите:

сред люта бран и пламък

да наблюдаваш как войските

от смели рицари налитат

над вражеския замък.

Трещят изкъртени врати,

стени във прах се сриват,

кръвта от раните шурти

и боен вик отвред ехти,

и рицари загиват.

Но този дял не е горчив

— да паднеш сред герои —

не, този край е по-красив,

отколкото да бъдеш жив,

но победен в боя!

Гуляй с изтънчени вина,

любов със пламенна жена

не веселят сърцето

тъй, както яростният зов:

«Алор! На бой! Бъди готов!»

по бойните полета.

Умира там и млад, и стар,

селяк и знатен господар,

коне препускат бясно...

О, зрелище прекрасно!

Сред грохот и нестихващ рев

предсмъртен рев,

ликуващ рев

червени са тревите.

А в разкървавената гръд

на трупове безброй стърчат

оръжия забити...

Faquet, Е. La pоеsie française. Extraits de tous les Auteurs depuis les Origines jusqu’a nos jours. Paris, 1911, p. 19–21. Цит. по: Фойхтвангер, Л. Испанска балада. С., 1960, с. 354–356.

5. Из писмо на папа Григорий I до галския епископ Дезидерий

Папа Григорий I, наречен Велики (540–604 г.), произхождал от знатна и богата римска фамилия. Неговият дядо също бил папа пад името Феликс III. Баща му бил богат сенатор в Рим. Представителят на такова знатно семейство бил подготвян за светско поприще, но постъпил в манастир и през 590 г. бил избран за папа. Развил голяма дейност за укрепване па папския престол.

Такива добри неща ни казаха за Вашите занятия и в сърцето ми се пробуди такава велика радост, която не би ми позволила да отхвърлим молбата Ви. Обаче до нас дойде известие, за което не можем да си спомним без срам, а именно, че ти обучаваш по граматика. Известието за тази твоя постъпка, към която ние чувствуваме голямо презрение, ни направи твърде лошо впечатление, така че всичко хубаво, което аз съм казвал за теб, сега се превръща за мен в скръб и печал, защото не могат да се поберат в една уста възхвалите за Христа с възхвалите за Юпитер. Пък и ти сам помисли колко престъпно и неприлично постъпват епископите, които възпяват това, което не се съгласява да възпява даже и обикновеният светски човек...

Така че ако Вие докажете ясно, че всичко разказано за Вас е лъжливо, че Вие не се занимавате с безсмислени светски науки, то ние ще прославим нашия Господ, който не е допуснал да се оскверни нашата уста с богохулна хвала за този, за когото не е позволено даже и да се споменава(23).

6. Из «Етимологии» от Изидор Севилски

Севилският епископ Изидор (560–636 г.), внук на вестготски крал, е автор на «История на кралете на готите, вандалите и свевите» и на широко популярната през средните векове енциклопедия под заглавие «Етимологии». Много моменти в нея са ярко свидетелство за дълбокото невежество през ранния феодализъм.

Книга IV. Медицина

Гл. 5. За четирите вида течности в тялото

4. Всички болести се причиняват от четирите сока, т. е. от кръвта, от жлъчката, от меланхолията и от флегмата. Както има четири елемента, така също има и четири сока и всеки сок имитира своя елемент: кръвта — въздуха, холерата — огъня, меланхолията — земята, а флегмата — водата. Съществуват четири сока, както и четири елемента, които запазват нашите тела.

Книга IX. За езиците, народите, царствата, градовете и сродните им неща

Гл. 1. Езиците на народите

2. Има три свещени езика: еврейски, гръцки и латински, които най-много изпъкват в света. На тия три езика Пилат написал надписа върху кръста на Господа. Затова тайнствеността на Свещените писания трябва да става на тия три езика...

Книга XIV. За земята и нейните части

Гл. 2. За земното кълбо

1. Земното кълбо носи името си от кръга на колелото, тъй като кълбото прилича на колело. Умалителното колелце се нарича клъбце. Океанът, течейки отвред, обкръжава земното кълбо. То е разделено на три: едната част се нарича Азия, другата Африка и третата Европа.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 202–205.

7. Из разговор на Алкуин с ученика Пипин — син на Карл Велики (около 799 г.)

Абат Флак Албин Алкуин (ок. 735–804 г.) — по произход сакс от Англия. Близък приятел на Карл Велики, участник в неговата Академия. Автор на трактати, широко известни през Ранното средновековие.

Пипин: Какво е това буква?

Алкуин: Страж на историята.

Пипин: Какво значи дума?

Алкуин: Изменник на душата.

Пипин: Кое ражда словото?

Алкуин: Езикът.

Пипин: Какво значи смърт?

Алкуин: Неизбежно обстоятелство, неизвестен път, плач за останалите живи..., разбойник за човека.

Пипин: Какво е човек?

Алкуин: Роб на старостта, преминаващ покрай нас пътник, гост в своя дом.

Пипин: На какво прилича човекът?

Алкуин: На кълбо.

Пипин: Как е настанен човекът?

Алкуин: Като кандило на вятъра.

Пипин: Как е обграден?

Алкуин: С шест стени.

Пипин: С какви?

Алкуин: Отгоре, отдолу, отпред, отзад, отдясно и отляво.

Пипин: Колко промени се извършват с него?

Алкуин: Шест.

Пипин: Какви именно?

Алкуин: Глад и засищане, покой и труд, бодърствуване и сън.

Пипин: Какво е това глава?

Алкуин: Връх на тялото.

Пипин: Какво е тяло?

Алкуин: Жилище на душата.

Пипин: Какво е това коси?

Алкуин: Облекло на главата.

Пипин: Какво е това ноздри?

Алкуин: Проводници на миризмата.

Пипин: Какво е това уши?

Алкуин: Събирачи на звуци.

Пипин: Какво е това уста?

Алкуин: Хранител на тялото.

Пипин: Какво е това зъби?

Алкуин: Мелнични камъни.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 212–213.

Византия от V до XI в.

1. За управлението на Пизидия(24) (535 г.)

Юстиниан I, Новела 24, увод, гл. I

Юстиниан I (527–565 г.) е византийски император, известен с организаторските си качества, военните си успехи и строителството. По негово нареждане било кодифицирано римското и ранновизантийското право.

Увод. Ние сме убедени че древните римляни не биха могли никога да създадат толкова голяма държава с малки и съвсем незначителни власти и, така да се каже, чрез нея да завладеят и държат в подчинение целия свят, ако не се изпращаха в провинциите по-големи управници, благодарение на което те се явяваха по-авторитетни, и ако не им се даваше военна и законодателна власт, така че да имат способни и годни служители. Наричаха ги претори. Бяха им дали това название поради това, че вървяха и се нареждаха пред всички други. На тях бяха възложили да се разпореждат с военните работи, както и да издават законодателни актове.

Гл. 1. Като имаме предвид това, като възстановяваме пак древността с още по-голям блясък и като издигаме славата на името на римляните, а от друга страна, като виждаме, че в по-трудните провинции, където досега е била установена двойна власт, нито едната, нито другата са се оказали достатъчни за съвършено функциониране, понеже в някои наши провинции, в които имаме един граждански управител и друг военен, те винаги враждуваха помежду си, винаги се бореха, не за да направят нещо добро на поданиците, но повече да ги потискат, ето защо ние помислихме, че е необходимо да съберем заедно и двете власти — гражданската и военната, и да дадем пак названието «претор» на този, който ще държи тази власт. И така, съгласно отреденото му от старо време наименование, той ще командува войските, които се намират в провинцията и ще стои начело на законодателната власт, което също е било свойствено за преторите от старо време.

Ние искаме да започнем най-напред да управляваме така в страната на пизидите, защото намерихме известия и у предишните летописци, че неотдавна племето на пизидите е владеело цялата тази земя, и сега сме на мнение, че тази провинция се нуждае от по-голяма и по-силна власт, защото в нея има твърде големи и многолюдни села и понеже често се бунтуват срещу държавните данъци. А на онези разбойнически и пълни с човекоубийци селища, които са установени на един планински връх, наречен Вълча глава и поради което се наричат обиталище на ликокранити [т. е. вълчоглавци], смятаме, че трябва да наложим тази власт, и то сега да пристъпваме към това не по един нормален начин, но като това става чрез нападение.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

2. Разпореждане относно колоните в Тракия

Юстинианов кодекс, XI, 52, 1.

Императорите Теодосий(25), Аркадий и Хонорий(26) августи, разпореждат на управителя на префектурата Руфин(27).

След като се премахне завинаги поголовният данък по целия диоцез(28) Тракия, да се плаща само поземлен данък. И за да не би колоните, които бъдат освободени от задълженията си като данъкоплатци, да мислят, че им е дадена възможност да скитат и да се оттеглят, където би им се харесало, то те нека да бъдат обвързани с правото на произхода им(29). Ако и да изглеждат по положение свободни, все пак да се считат за роби на земята, където са родени, и да нямат възможност да се оттеглят, където биха поискали, или да променят местата си, а притежателят им да прилага правото си и грижата на патрон, и властта на господар.

Ако някой е сметнал, че може да приеме и да задържи чужд колон, то да бъде принуден да плати две либри злато на този, чиито земи избягалият е лишил от работник земеделец, а също така да възстанови същия заедно с цялото му имущество и роднините му по бащина линия.

Превод от латински: Ст. Маслев

3. Прикрепване на колони към земята

Юстинианов кодекс, XI, 48, 23

Император Юстиниан, до началника на префектурата Йоан.

Понеже е твърде нечовечно земята, която отначало е имала приписани към нея колони, да бъде лишавана по някакъв начин от принадлежащите й хора, а колоните, като остават в други земи, да причиняват най-големи щети на господарите разпореждаме: както никой, поради изтичането на минало време не се освобождава от положението си на член на дадена община, така и никой намиращ се в положението на приписан колон да не изявява претенции за освобождение, поради изтичането на много години, колкото и да са много, или поради някаква благоприятна парична сделка, но да си остане приписан и прикрепен към земята. А ако се е помъчил да се скрие или да се отстрани, то нека се счита по примера на избягал роб, че се е измъкнал с дълго време прилагани хитрости, и да бъде възвърнат заедно с потомството си, ако и да го е създал на друго място, към такова положение и да бъде задължен да плаща поголовен данък, без да получи никакво освобождаване...

Превод от латински: Ст. Маслев

4. Въстанието «Ника»(30) (532 г.)

Прокопий, «За войните» I, 24

По същото време [т. е. 532 г.] избухна всред народа във Византион(31) ненадейно бунт, който против очакванията взе най-големи размери и свърши твърде зле както за народа, така и за сената по следния начин:

Жителите във всеки град от старо време се делели на венети [т. е. сини] и прасини [т. е. зелени](32), но от неотдавна заради имената и местата, на които стояха зрителите, те започнаха да разхищават парите и да излагат телата си на най-жестоки изтезания и не смятаха за недостойно дори да умрат от най-позорна смърт. Те се бият с противостоящите им, без дори да знаят защо се излагат на опасност, знаейки, от друга страна, че дори да надделеят в борбата над противниците си, ще им остане само това, да бъдат отведени веднага в затвора, където като бъдат изтезавани до краен предел, след това ще загинат...

Тогава властта, която упражняваше надзор над населението във Византион, поведе на смърт някои от бунтовниците. Двете страни обаче, като се споразумяха и договориха помежду си, отвлякоха водените към лобното място, влязоха веднага в затвора и освободиха всички, които бяха заловени и оковани във вериги, заради бунт или друго провинение. Служителите, които изпълняваха разпорежданията на градската власт, биваха избивани без никакво основание, а честните граждани бягаха на отсрещния бряг; причиняваха се пожари, като че ли градът е попаднал в ръцете на неприятели. Храмът «Св. София», Зевксиповите бани и императорският дворец от Пропилеите до т. нар. Дом на Арес изгоряха и бяха унищожени. Освен това пострадаха двата портика(33), които стигат до площада, носещи името на Константин(34), много къщи на богати хора и големи богатства. Императорът и съпругата му заедно с някои сенатори, като се затвориха в двореца, стояха спокойно. Димите(35) разменяха помежду си възгласа «Ника», [«Побеждавай»], откъдето досега онова положение на нещата води името си.

На петия ден от започването на бунта, привечер, императорът Юстиниан препоръчал на Ипатий и Помпий, племенници на бившия император Анастасий, да си отидат колкото може по-бързо вкъщи, било защото подозирал, че може да бъде извършено покушение срещу него, било че съдбата ги водела към това. А те, като се боели да не би народът да ги принуди да поемат императорската власт, както стана, казали, че не ще постъпят справедливо, ако оставят своя император, който изпаднал в толкова голяма опасност. Като чул това, императорът Юстиниан изпаднал в още по-голямо подозрение и заповядал веднага да си отидат. Така прочее тези двама мъже си отишли вкъщи и докато траела нощта, там си останали на спокойствие.

На следния ден още при изгрев слънце станало известно на народа, че двамата били отстранени от пребиваването им в двореца. И така целият народ се стекъл при тях, провъзгласил Ипатий за император и го завел на площада, за да поеме работите в ръцете си...

Приближените на императора обсъждали кое е по-добре — да останат или да избягат с корабите. Били казани много слова, които се отнасяли до едното и до другото становище... А императорът възлагаше всички надежди на Велизарий и Мунд. Единият от тях, Велизарий, който се беше върнал наскоро от войната с персите, водеше другата силна и внушителна гвардия и имаше множество копиеносци и щитоносци, които бяха добили опит в сраженията и опасностите на войната. Мунд пък, назначен за военачалник на илирите, се случи, че беше повикан по някаква работа във Византион и беше довел варвари ерули(36).

Мунд излезе от двореца през вратата, където е «Охлювът», наречен така поради спираловидно водещия надолу път. Велизарий пък тръгна първо нагоре към императорския трон на Ипатий... [Велизарий] реши след това, че трябва да се върви срещу народа, който стоеше на хиподрума — безбройно множество от хора, които се блъскаха един друг в голям безпорядък, и като извади меча от ножницата, нареди и на другите да направят същото и тръгна бегом и с вик срещу тях. Народът понеже беше на тълпа, а не в боен ред, като видя войници, облечени в брони, и славещи се много с мъжеството си и военната си опитност, които удрят с мечовете си без никаква пощада, се спусна да бяга. Надигнаха се силни викове, както става обикновено.

Мунд, ако и да искаше да пристъпи към действие, защото беше човек смел и енергичен, все пак недоумяваше, как да постъпи при това положение. След като разбра, че Велизарий се сражава, веднага нахлу през входа, който се нарича «Некра». Тогава бунтовниците на Ипатий, удряни от едната и другата страна силно, бяха унищожени.

Когато настъпи тежкото поражение и беше избит много народ, Вораид и Юст, племенници на император Юстиниан, без никой да посмее да вдигне ръка срещу тях, свалиха от трона Ипатий и като го отведоха заедно с Помпий при императора, предадоха го. В този ден умряха тридесет хиляди души от народа... На следващия ден войниците убиха и двамата [Ипатий и Помпий] и хвърлиха телата им в морето. Императорът причисли към държавното съкровище тяхното имущество, както и имуществото на всички други сенатори, които бяха техни съмишленици. След това той възвърна както на всички други, така и на децата на Ипатий и Помпий чиновете, които притежаваха по-рано, и имуществата, които не беше раздал като дар на някой от своите близки. Така завърши бунтът във Византион.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

Византийската култура през V–XI в.

1. За свободните науки(37) в Рим и Цариград (425 г.)

Юстинианов кодекс, XI, 19

Император Теодосий, август, и Валентиниан, цезар, до Константин, градски префект.

Всички, които, като са си присвоили незаконно името на учители в публични учебни заведения и открити помещения, са навикнали да водят със себе си събрани, отвсякъде ученици, ние разпореждаме да бъдат отклонявани от просташкото перчене. Ако обаче някой от тях след издаването на императорската наредба за санкционирането им се опита отново да върши това, което ние забраняваме и осъждаме, не само да понесе порицанието, което заслужава за безсрамието, но да знае, че ще трябва да бъде изгонен от града, където пребивава непозволено.

1. На онези обаче, които упражняват обикновено частно преподавателската си дейност в домовете на повечето ученици, ние не забраняваме [да преподават] с никакво такова заплашване, стига само да предпочитат да се занимават с учениците, които обучават в домовете. Ако обаче са от числото на тези, които са назначени като публични преподаватели в аудиторията на Капитолия(38), да знаят, че на тях е забранено абсолютно преподаването в частни сгради, имайки предвид, че ако бъдат заловени да действуват срещу императорските разпоредби, не ще получат нищо от привилегиите, които се дават заслужено на тези, които са назначени да учат само в обществени учебни заведения.

2. И тъй нашето учебно заведение специално да има първо за тези, които привлича предметът по римска реторика, трима оратори и десет граматици; за тези също, които се учат да овладеят гръцката ораторска реч, да бъдат пет софисти и също десет граматици.

4. И тъй ние искаме да бъде присъединен към другите един, който да им разкрива тайните на философията, други двама още, които да им излагат волята на правото и на законите. И така нека твоята възвишеност да нареди да бъдат предназначени за всеки един специално определени места, та нито учениците, нито учителите да могат да си пречат взаимно с шум и да не може безредното смесване на езиците и гласовете да отклонява слуха и ума на някои от научните занимания.

Превод от латински: Ст. Маслев

2. Патриарх Фотий за своята преподавателска дейност

Из писмо на патриарх Фотий до папа Николай I (861 г.)

Патриарх Фотий (ок. 820–891 г.) е една от най-забележителните личности не само на своето време — IX в., но и изобщо в цялата византийска история. Като патриарх той слага началото на окончателния разрив между Източната и Западната църква, който завършва безвъзвратно през 1054 г. За широкия кръг от научни интереси и богата книжнина, която е била предмет на проучване и изучаване от Фотий и неговите многобройни ученици, ние добиваме представа от т. нар. Библиотека или Мириобиблон, с която той преди всичко е известен.

Мълвата, която разпространяват за моите научни занимания увлече даже невежествени хора в божествената любов и ни създаде приятелски връзки. Може би те не ще съжаляват, че така ме хвалят. Но как мога да разкажа за това без сълзи? Като оставам вкъщи, ме обзема приятното удоволствие, гледайки как учениците се трудят, ревността на задаващите въпроси, упражненията на събеседниците, чрез които се подготвя умът за най-бързото решение. При това с математическите занятия те изострят ума си, с логическите начини на изследване те издирват истината, а с божиите слова те насочват ума си към благочестието, което представлява плод на всички други трудове.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

3. Основаването на висше светско училище в Цариград (863 г.)

От Скилица — Кедрин

Историята или по-точно хрониката на Йоан Скилица съдържа разказ за събития от 811 до 1079 г. Тя е била преписана буквално от Георги Кедрин. Преводът е по «Обзор на историята», с. 165–171 на Бонското издание.

Останал сам, Вардас(39) се разпорежда с всичко. Той сменяше непрекъснато почетните си звания, които получаваше от императора и се издигна до славата и честта на кесар, а Михаил не се грижеше за нищо друго от държавните работи, освен за зрелища и за конни състезания. Всъщност най-лошото беше, че той не само обичаше да бъде зрител, но и сам караше колесница и ставаше за играчка и присмех на всички. Той се занимаваше с такива неща, а Вардас управляваше държавните работи и се стремеше към императорската власт, за да я завземе при удобен случай. Той се погрижи и за изучаването на древната мъдрост(40), защото от дълго време беше западнала и беше стигнала до пълно изчезване, поради простотията и невежеството на управляващите. Той определи на всяка от науките място за преподаване, като на другите науки местата били, където се случело, а на стоящата над всички науки философия то било в царските дворци в Магнаурата(41). И така от това време науките започнаха да се подмладяват. Това дело, което е най-хубаво и прочуто, не можа обаче да измие другите петна на Вардас.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

Южни славяни

1. Нападения на славяни над Илирия и Тракия (началото на VI в.)

Прокопий, Тайна история, гл. 18.

Откакто Юстиниан взе властта над ромеите, хуни, склавини и анти почти всяка година извършваха нашествия срещу илирийците и по цяла Тракия, т. е. от Йонийския залив [т. е. Йонийско море] до предградията на Византион, включително Елада и Херсонес [т. е. Галиполския полуостров в Тракия] и причиняваха на тамошните жители непоправими злини. Мисля, че при всяко нашествие броят на убитите и взетите в плен тaм ромеи е бил повече от двеста хиляди, така че цялата тази земя се превърна сигурно в скитска пустиня.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

2. Нахлуване на славяни в Балканския полуостров (средата на VI в.)

Прокопий, История на войните, VII, 38

По това време [549 г.] склавинска войска, съставена от не повече от три хиляди души, преминала реката Истър, без някой да й се противопостави, а след като преминала без никаква мъка и реката Хебър, веднага се разделила на две части единият отряд имал хиляда и осемстотин души, а другият — останалите. Предводителите на ромейската войска в Илирия и Тракия влезли в сражение и с едните, и с другите, ако и да са били отдалечени едни от други, но неочаквано били победени и едни от войниците загинали, а други, като избягали без никакъв ред, се спасили. След като по този начин всички военачалници се оттеглили от двата варварски военни лагера, въпреки че последните били много по-многобройни, единият неприятелски отряд се сблъскал с Асвад. Този мъж беше копиеносец на императора Юстиниан, понеже принадлежеше към корпуса на т. нар. кандидати(42). Той бил началник на конницата, която отдавна беше се установила в Цурул(43), крепост в Тракия, и била съставена от много и отлични конници. Склавините без никакви мъчнотии обърнали и тях в бягство и повечето, които бягали, най-позорно убили, а Асвад, като го настигнали, взели веднага в плен... След като извършили това, те плячкосаха по-безстрашно всичките села, тракийските и илирийските, превзеха, и единият и другият отряд, чрез обсада много крепости, без по-рано да са воювали срещу крепости и без да са се осмелявали да слязат в равнината, защото тези варвари не бяха предприемали никога преди това да нападат ромейската земя. Изглежда, че те никога по-рано не бяха преминавали с войска реката Дунав освен от времето, за което преди това казах.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

3. Обсада на Солун от славяните (началото на VII в.)

Из «Чудесата на Димитър Солунски»

В книгата, произхождаща от VII в., са събрани легенди за живота и дейността на покровителя на гр. Солун.

I, 158. И така, случи се, както се каза, че по време на епископството на преподобнопаметния Йоан се вдигна народът на склавините(44) — безчислено множество, събрано от драгувитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, верзитите и други.

I, 160. След като целият народ на склавините се беше наредил в боен ред, за да нападне крепостната стена, единодушно и внезапно, онези склавини, които бяха на корабите, намислили да покрият корабите отгоре с дъски и т. нар. кожи(45), та като се спуснат срещу стената, да запазят от нараняване гребците от страна на хвърляните камъни или стрели срещу тях от крепостната стена. Те измислили най-напред да правят чрез дълбане кораби от едно дърво и като се въоръжиха за поход по море, опустошиха цялата Тесалия, островите около нея и Гърция, също Цикладските острови и цяла Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик и част от Азия [т. е. Мала Азия]. Те направили необитаеми... повечето градове и области и решили единодушно да започнат борбата срещу споменатия наш християнолюбив град и да го оплячкосат, както оплячкосали и другите. Подир това, като се споразумели и по тези неща, те разположили в боен ред корабите, които приготвили чрез дълбаене от едно дърво и които били безброй много, към онази страна на града, която била към морето. Останалото безчетно множество заобиколило този пазен от Бога град от изток, север и запад, от всички страни. Те водеха със себе си всеки своя род заедно с покъщнината, защото трябваше да ги настанят след завземането на града.

I, 162. Така изминаха три дни, а корабите на склавините плаваха на около две мили [1 римска миля = 1000 стъпки] от крепостната стена и гледаха всеки ден да намерят леснопревземаеми места, откъдето ще могат да плячкосат това, на което се надяваха. На четвъртия ден при изгрева на зорницата цялото варварско племе, като нададе в един глас викове, нападна от всички страни крепостната стена на града. Едни хвърляха камъни с приготвените каменометни съоръжения, други докараха стълби при стената и се опитваха да я превземат, трети носеха огън при вратите, а други изпращаха стрели срещу стените като зимна виелица. И можеше да се види това странно нещо — облакът от стрелите като силна градушка затъмни слънчевите лъчи, толкова много изпълни въздуха със стрелите и камъните.

I, 163. И тъй след като започна това толкова голямо нападение, смелите в мореплаването варвари и по-мъжествени за сражение бързо се приближиха с корабите си до местата, които бяха съзрели. Едни се отправиха към кулата на запад при църковната стълба, където има и малка вратичка, а други към неукрепената със стена част, където се намирал укрепителният вал и съоръжението със скритите т. нар. тили гвоздеи. Едните се надяваха оттам да могат да влязат, защото такива съоръжения им бяха неизвестни, а другите смятаха да разбият споменатата вратичка като по-просто нещо и през нея да минат и превземат града.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

4. Заселването на хърватите и сърбите на Балканския полуостров

Константин Багренородни, «За управлението на империята», гл. 31, 32, с. 147–154, Бонско издание

Константин Багренородни бил византийски император (913–959 г.). Той бил при това плодовит писател и покровител на книжовния труд във Византия.

Хърватите, които живеят сега в Далмация, произхождат от непокръстените и т. нар. бели хървати, живущи оттатък Турция(46), близо до Франция [т. е. франкската държава] и в съседство с непокръстените сърби. Името «хървати» на славянски език се обяснява с това, че владеят голяма страна(47). Тези хървати прибегнали към ромейския император Ираклий [610–641 г.], преди сърбите да потърсят прибежище при същия император Ираклий, и то по времето, когато аварите с война прогонили оттам римляните, които император Диоклециан довел от Рим и поселил там. Заради това се наричали и римляни, понеже се преселили от Рим в тези земи, т. е. в т. нар. сега Хърватия и Сърбия.

Трябва да се знае, че сърбите произхождат от непокръстените и т. нар. бели сърби, които живеят оттатък Турция в т. нар. от тях място Бойки. С тях граничи Франкия, а също и Велика Хърватия, непокръстената, която се именува и «бяла». И тъй тези сърби обитавали отначало там. След като двама братя наследили от баща си властта над Сърбия, единият от тях, като взел половината от народа, прибегнал към ромейския император Ираклий. Император Ираклий го приел и му дал място за поселение в темата(48) Солун, а именно Сервлиа, което място оттогава получило такова название(49)... След известно време тези сърби решили да се върнат в родината си и императорът ги пуснал. Когато преминали р. Дунав, се разкаяли и съобщили на императора Ираклий чрез стратега(50), който тогава управлявал Белград, молбата си да им даде друга земя за поселение. И понеже сегашна Сърбия, Пагания(51), т. нар. земя на захлумяните, Тервуния и земята на каналитите се намирали под властта на ромейския император, но тези земи били опустошени от аварите (защото изгонили оттам римляните, които живеят сега в Далмация и Дирахион(52)), затова императорът посетил тези сърби в тези земи и те се подчинили на ромейския император.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

5. Основаване на българската държава

Патриарх Никифор, Бревиарий, 5, с. 33–35

Патриарх Никифор (806–815 г.) е написал освен многобройни теологически съчинения и една много ценна «Кратка хроника», известна под името «Бревиарий».

Трябва вече да се каже за началото на т. нар. хуни и българи и за тяхното състояние. Около езерото Миотида(53), на реката Кофис(54) се намира т. нар. някога Велика България и така назоваваните котраги, които са също техни едноплеменници. Във времето на Константин(55), който умрял на Запад, някой си, на име Коврат, който станал господар на тези племена, като напуснал живота, оставил пет сина, на които завещал по никакъв начин да не се отделят от задружния начин на живот, та чрез благоразположението си един към друг да запазят властта си. Тях обаче малко ги било грижа за бащиното им наставление и след като минало малко време, се разделили един от друг, като всеки откъснал своя част от народа... Останалият трети брат, на име Аспарух, като преминал реките Днепър и Днестър, се заселва при р. Истър; като заел място удобно за заселване, наричано на техен език Огъл, което било трудно достъпно и непревземаемо за неприятелите. То е осигурено отпред поради трудността на терена и поради това че е блатисто, а отзад е оградено с недостъпни стръмнини.

Константин(56), като научил, че заселилият се край Истър народ, напада близките на ромейската държава места, се заел да го унищожи. Той прекарал тежко въоръжена войска в тракийската земя, въоръжил също флота и тръгнал срещу този народ, за да го отблъсне. Българите пък, като видели множеството конници и кораби, се уплашили от внезапното им и неочаквано появяване и избягали в своите укрепления, където останали четири дни. Ромеите, понеже не могли да завържат сражение с тях поради трудността на терена, се съвзели и станали по-смели. Императорът пък, измъчван от подагра и страдащ от остри болки, отплувал за град Месемврия заради лечение. Той заповядал на военачалниците и войските да обсаждат укреплението и да вършат това, което ще им служи за отблъскване на този народ. Но някаква мълва се разнесла, че императорът бягал, поради което те изпаднали в смущение и бързо избягали, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват упорито и колкото войници улавяли, убивали ги, но повечето ранявали. Като преминали Истър, стигнали при т. нар. Варна, близо до Одесос и до лежащата отвъд Варна вътрешна земя. Като видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде и от реката, и от твърде трудния терен, поселили се там. Те владеят и живеещите наблизо племена на склавините и заповядали на едните да охраняват близките до аварите земи, а на другите да пазят съседните на ромеите земи. Между това, след като се укрепили и увеличили, започнали да опустошават селата и градовете в Тракия. Императорът, като виждал това, се принудил да сключи договор с тях при условие да плаща данък.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

Могъщество на българската държава

1. Приемане на християнството

Теофилакт Охридски, Мъченичество на 15–те тивериуполски мъченици, 28–36

Теофилакт Охридски, български архиепископ от 1090 до 1108 г., бил плодовит църковен писател. За българската история имат важно значение приписваните от него жития на Климент Охридски и 15–те тивериуполски мъченици, както и неговите писма, писани от Охрид.

28. След като си отишъл този народ [т. е. аварите], нахлул друг, ... т. нар. българи. Той дошъл от скитските краища, преминал т. нар. р. Истър и станал тежък бич за западните краища, изпратен от Бога. Те дори не знаели името на Христа, а служели на скитското безумие: на слънцето, месеца и другите звезди. Имало и други, които пренасяли жертви на кучетата... След като покорили цялата Илирийска страна, древната Македония до град Солун, земите на древна Тракия [т. е. земите около Берое и Филипопол], и по-горните земи [т. е. земите на север от Тракия], те задържали тези земи като трайни обитатели. При това те разменили жителите на всяка област, а именно жителите на двата града те преселили в по-горните [т. е. по-северните] области, а жителите от последните в онези градове, като си служели с всички просто като с роби, бидейки сами роби на всяка лудост и отстъпници от истинския господар.

29. Някой си Крув [т. е. Крум], владетел на българите, като нападнал и разорил много други градове, превзел също именития град Одрин. Той пленил жителите му и ги преселил в по-далечните градове, които бил завзел по-рано. Между тези преселници се намирал някой си мъж на име Кинамон, по външен вид блестящ и красив, а по душевното си благоприличие той бил по-бележит и по-богоподобен от съвременниците си. При разпределянето на пленниците той се паднал на сина на Крув Омвритаг [т. е. Омуртаг]. Той бил обичан както от своя господар, така и от всички други, защото се отличавал с превъзходство над всички. Само едно било досадно на господаря му, че се различавал от тях по религията...

31. Когато той [т. е. Омуртаг] напуснал земния свят, завършил живота си, оставяйки трима сина: името на най-стария било Енравота, на другия — Звиница и на останалия — Маломир, комуто се паднала бащината власт. Енравота, който се наричал и Войн, си спомнил, сигурно по божия промисъл, за най-убедения християнин Кинамон и изпратил заповед до брата си Маломир. Той искал Маломир да потърси грижливо Кинамон и като бъде намерен, да бъде изпратен при него. А Маломир съвсем не подценил заповедта на брат си и потърсил мъжа. Като го намерил в затвора... го изпратил при брата си Енравота.

32. И тъй Енравота, сякаш ранен в сърцето от благата стрела на любовта към най-сладкия Исус, като разбрал думите на премъдрия Кинамон и като ги захапал, както рибите захапват стръвта заедно с въдицата, той започнал да копнее и да гори заедно с Кинамон за Христовата вяра.

34. ... Когато казаният Борис, чудният, наследил властта, облак от франки покорил цяла България(57). Налегнал я при това и страшен глад. Българският род се намирал по този начин в лошо положение — той гинел от неприятелски меч или от въжето на глада... Но Борис, ако и да бил дете, познал божия бич и че го донесъл наказващият Отец и Владика, понеже искал да върне синовете и робите към истината. Тогава наистина той изпратил пратеници до ромейския император и до сената (по това време император бил Михаил, син на Теофил), за да сключи мирен договор и да заживеят в бъдеще спокойно и несмущавано... И настина какво лошо има в това, ако живеят действително братски един с друг в съгласие и любов? Като сигурно уверение той прибавил приемането на божественото кръщение от самия него. Той поискал да му бъдат изпратени и свещеници, за да им [т. е. на българите] предадат християнството. Както никога не се надявали ромеите, българите приели с радост предадената им вест за мир и извършили всичко бързо. И тъй Борис се кръстил и се именувал при къпането в свещената купел Михаил, дарувайки на ромейския император преименуването си на негово име, защото личало, че той му е възприемник при кръщението, ако и да не е присъствувал телесно. Заедно с него били покръстени всички по-видни по размера и тежестта на богатството си българи. От тях възприели светоносното очищение и другите българи освен неколцина съвсем диви. Като събрал съвсем неголяма войска срещу тях, той, понеже бил подпомаган от Христа, без мъка ги победил и накарал да приемат божественото кръщение.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

2. Поражението на византийците при Ахелой (917 г.)

От Скилица — Кедрин, Обзор на историята, с. 284–287 на Бонското издание

Понеже императрица Зоя(58) не могла да понася непрекъснатите набези на Симеон и искала да ги пресече, решила заедно със сената, че е необходимо да сключи мир със сарацините [т. е. с арабите] и цялата войска на Изток [т. е. в Мала Азия] да прекара на Запад, [т. е. на Балканския полуостров], та като се съединят източните и западните войски да започне война срещу българите и да ги унищожи напълно. Това било решено и били изпратени в Сирия патрицият Йоан Радикън и Михаил Токсарас, които сключили мир със сарацините. Императрицата, като се избавила от грижата, която те й създавали, и като заповядала да се раздаде според обичая заплатата на войските, и да ги предадат на магистъра Лъв Фока, който бил доместик на схолите [т. е. главнокомандуващ византийските войски], наредила му да тръгне срещу българите. Като се събрали всички военни поделения и отделения при Диавасис (Диавасис е голямо поле [при Цариград], удобно за настаняване на войска), бил изпратен придворният първосвещеник с честните дървени реликви, който ги накарал, след като им се поклонят всички, да положат клетва, че ще умрат всички заедно. След като клетвата била положена от цялата войска, тя тръгнала срещу българите. Отрядът на екскувитите(59) командувал Йоан Грапсон, който бил войнствен мъж и често показвал храбростта си в сраженията, а отрядът на иканатите(60) — Олвиан Марул, човек изпитан в боевете. Роман и Лъв, синовете на Аргир и Варда Фока командували други отряди. Заедно с тях били магистърът Мелиас начело на арменците и голям брой други стратези на теми(61). Придружавал ги и патрицият Константин Липс като съветник на Лъв, доместика на схолиите. На 6 август, 5 индикт [917 г.] се завързал бой между ромеи и българи при крепостта Ахелой(62). Българите били ударени с всичка сила, обърнати в бягство и голям брой от тях били убити. Доместикът, облян от много пот и премалял, слязъл от коня си при един извор. Докато измивал потта си и се освежавал, конят скъсал внезапно поводите, с които бил вързан и побягнал през военния лагер без ездач. Войниците, като го гледали, подозирали, понеже го познавали, че доместикът бил паднал, и изпаднали в страх, душите им се сломили и те спрели преследването, а някои се върнали назад. Симеон пък, който наблюдавал това от висока и удобна позиция (защото той тогава не допускал бягството да става безредно), насочил българите срещу ромеите. Последните, които и по-рано бяха смазани духом и измъчени, както казахме, като видели, че българите идват внезапно срещу тях, обърнали гръб всички и започнали най-ужасно бягство, при което едни други се тъпчели, а други били избивани от противниците. Доместикът Лъв се спасил с бягство в Месемврия. Паднали убити не само обикновени войници, но и твърде голям брой стратези и тагматарси(63). Бил убит и Константин Липс и началникът на екскувитите, магистърът Йоан Грапсон. Патрицият Роман Лакапин, който тогава бил друнгарий на флотата [т. е. командуващ флота], бил изпратен с цялата флота със заповед да плава покрай бреговете и да бъде в помощ на Лъв, както и да прекара доведените от Вогас като военни съюзници на ромеите печенеги. Но когато възникнала разпра между Роман и Вогас, печенегите, като ги видели, че се карат помежду си, се върнали в земите си и помощта им останала неосъществена и неизползувана.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

3. Политиката на Византия спрямо цар Симеон

Из писмо (№ 14) на цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон (920 г.)

Николай Мистик бил регент по време на малолетието на Константин VII Багренородни. През това време, когато Византия била притисната силно от българския цар, Николай Мистик писал многократно до последния, за да го отклони от политическите и военните му планове, които били насочени към завладяването на Цариград и присъединяването на Византийската империя към България.

... Пиша ти, чедо наше, не както по-рано, когато те молех само за мир, а по друг начин — като се тревожа и скърбя за злините, които ще настъпят между ромеи и българи в бъдеще, защото... отново има приготовление и събиране отвсякъде на войски и движение на безброй много хора, всичко, което аз не мога да изразя с думи, заради това охкам и ридая, защото предвиждам и разбирам съвсем ясно всички бедствия, които ще произлязат между ромеи и българи от такова движение на войските. Произшествието във всеки случай ще бъде общо нещастие за християните... А след това виновниците на толкова големите нещастия какво могат да очакват? Докъде ще стигнат в настоящия живот, ако останат да живеят?

... Обърни внимание на това, което ти казваме! Бог по решение, което сам знае, е поставил на императорския престол, както и сам си научил, мисля, господин Роман(64). Свържи се с него чрез сродяване, било като дадеш дъщеря си за жена на негов син, било като ожениш своя син за неговата дъщеря. А като стане това, ти ще осъществиш всички твои желания, що се отнася до подобаващата ти слава и твоята изгода, както и за целия български род и подчинения ти народ. Ти и преди това искаше да се сродиш с императора(65), но на твоето искане погледнаха като на негодно онези, които решиха да постъпят така. Сега ти имаш възможност да бъдеш почетен с такова родство... И чрез такова единение всички трудности и всички скърби на ромеи и българи биха били отстранени и ще се радват щедро двата народа на спокойствие и наслада, и на всичкото удоволствие, което прави този живот радостен. И наистина, когато вашите деца се свържат с брак, ние се уповаваме на Бога, че всичко добро и приятно ще ви постигне...

Превод от гръцки: Ст. Маслев

4. Създаване на българската азбука

От Черноризец Храбър

Черноризец Храбър е един от най-забележителните известни нам български книжовници от края на IX и началото на X в. Единственото запазено от него съчинение «За буквите» ни дава пълно право за такава висока оценка.

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение...

След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константина Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.

Някои казват: «Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?». Но те не знаят с колко букви пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, те са прибавили 11 двугласни и 3 за числата: 6, 30, 300. Като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: «Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от Бога».

А други мислят, че Бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят, и мислят, че Бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: «И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински». А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от Бога.

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци?

... И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повелие 70 мъже, които преведоха от еврейски на гръцки език [Светото писание]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години, онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: «Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?», то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: «Кой ви е създал азбуката или превел книгите?», всички знаят и в отговор ще рекат: «Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий». И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Борис българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатненския княз, в годината 6363 от създаването на света [855].

Динеков, П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961, с. 77–79.

5. Из «Пространното житие на Константин-Кирил»

«Пространното житие на Константин-Кирил» е важен старобългарски историко-литературен паметник. Писан е от неизвестен автор (най-вероятно от Климент Охридски или с негово участие) наскоро след смъртта на Методий. Запазен е в по-късни преписи (най-старият е от XV в.). Съдържа изключително ценни данни за живота и делото на Константин-Кирил. Заедно с «Пространното житие на Методий» образуват т. нар Панонски жития или Панонски легенди.

Гл. II. В град Солун живееше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарския сан подстратег(66)... Като живееше със своята съпруга, родиха му се седем деца, най-младият от които беше седмият Константин Философ, нашият наставник и учител...

Гл. IV. Когато пристигна в Цариград, дадоха го на учител да се учи и като изучи в три месеца граматика, зае се с другите науки. И изучи Хомера и геометрията и при Лъва, и при Фотия диалектика и всички философски науки, а заедно с тях и реторика, и аритметика, астрономия и музика и всички останали елински изкуства. Така добре изучи всички, като че ли бе учил едно от тях. Бързината се съчетаваше с прилежание, които се надпреварваха взаимно, а чрез тях се завършват науките...

Гл. XIV. ... Моравският княз Ростислав подбуден от Бога, се посъветва със своите князе и моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаил(67) с думите: «Нашите люде се отметнаха от езичеството и живеят по християнски закони, но нямаме такъв учител, който би ни обяснил на нашия език истинската вяра, та и други страни, като виждат това, да ни последват. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител...». Царят свика събор, призова Константин Философ, и като го накара да изслуша тези слова, каза му: «Зная, философе, че ти си изморен, но потребно е да отидеш там. Защото това дело не може никой друг да извърши освен тебе». А философът отговори: «Въпреки, че съм уморен и болен тежко, с радост ще отида там, ако имат букви за своя език». Царят му каза: «Моят дядо и моят баща търсеха да узнаят това, но не го узнаха...».

Философът, като си отиде, отдаде се на молитва по своя обичай, заедно с други сътрудници... И веднага остави(68) азбуката и начена да пише ангелски слова... Зарадва се царят... И го изпрати с много дарове, като написа... послание до Ростислав...

Гл. XV. Когато той пристигна в Моравия, Ростислав го прие с голяма почит и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи утринната... и службата на тайнствата. И по думите на пророка отвориха се ушите на глухите да чуят словата на Писанието и гъгнивите наченаха да говорят ясно...

Гл. XVI. Когато той беше във Венеция, събраха се против него епископи и черноризци като врани на сокол и проповядваха триезичната ерес, като говореха: «Човече, кажи ни, защо ти сега си създал книги за славяните и ги обучаваш, докато никой друг по-рано не ги изнамерил, нито апостолите, нито римският папа...? А ние знаем само три езика, на които подобава да се слави в книгите Бог: еврейски, елински и латински». А философът им отговори: «Не пада ли дъжд от Бога на всички еднакво? Или слънцето също не грее ли над всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? И защо не се срамите, като признавате само три езика, а останалите всички езици и племена повелявате да бъдат слепи, глухи?

Ние знаем много народи, които имат книги и въздават възхвала Богу всеки на своя език...

Класанова, Д., Н. Горненски. Христоматия по българска история. С., 1958, с. 25–26.

6. Описание на Симеоновия дворец

От Йоан Екзарх

Йоан Екзарх е един от най-бележитите български писатели от кръга на цар Симеон през началото на X в. Автор е на книгата «Шестоднев», в която чрез различни слова за шестте дни на седмицата (според библейската легенда за сътворението на света) отразява представите на своето време за различни природни и обществени явления.

Ако ли някой селяк и чужд човек дойде отдалеч до кулите на царския дворец и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради, украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочие. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камъни, дърво и шарки, а отвътре — с мрамор и мед, сребро и злато, та не знае на какво да ги определи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи — бедният сякаш си загубва ума и им се чуди тук. Но ако му се случи да види и княза да седи в одежда, обшита с бисери, с наниз от жълтици на шията, с гривни на ръцете, опасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото му златен меч, а от двете му страни седнали болярите със златни огърлици, пояси и гривни, и ако някой го запита, когато се върне в своята земя, като каже: «Какво видя там?», той ще рече: «Не зная как да разкажа това — само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота...».

Класанова, Д., Н. Горненски. Христоматия... С., 1958, с. 33.

Източни славяни

1. Из «Рассказы начальной русской летописи»

«Началният руски летопис» е бил създаден през XI–XII в. в Киевското княжество. Известен е под името «Повесть временных лет» («Повест за изминалите години»), понеже започва с такова изречение. Той е изключително важен документ за най-ранната история на руската държава и е високохудожествен паметник на древноруската литература.

Възцаряването на Олег и превземането на Киев

В лето 882. Тръгна Олег, като взе със себе си много войни и дойде към Смоленск, и превзе града, и постави в него свои мъже. Оттук тръгна надолу и завзе Любеч(69). Идвайки към Киевските планини, Олег узна, че тук князуват Асколд и Дир. И настани той едни войни в ладиите, а други остави по-назад, а сам дойде към планините, носейки момченцето Игор. И изпрати да кажат на Асколд и Дир:

— Ние сме търговци, отиваме при гърците [изпратени] от Олег и князчето Игор. Елате при нас, към своите роднини.

Когато Асколд и Дир дойдоха, изскочиха войните от ладиите, и Олег каза на Асколд и Дир:

— Не сте князе вие и не от княжески род, но аз съм от княжески род.

И убиха Асколд и Дир, и отнесоха ги на планината, и ги погребаха.

И седна Олег, князувайки в Киев, и каза Олег:

— Това ще бъде майка на руските градове.

Олег — киевски княз

Олег започна да управлява градовете и установи данък на словените, и на кривичите, и на мерите(70).

В лето 883. Започна Олег да воюва против древляните, и като ги покори, събираше от тях данък...

В лето 884. Олег се отправи към северяните, и като ги победи, възложи им лек данък...

И властвуваше Олег над поляните, и древляните, и северяните, и радимичите, а с другите народи воюваше.

Смъртта на Игор

В лето 945. Тази година дружината каза на Игор:

— Отроците(71) на Свенелд се сдобиха с оръжие и дрехи, а ние сме голи. Тръгни, княже, с нас за данък, тогава ще се сдобием и ние.

И послуша ги Игор: тръгна към древляните за данък и прибави към предишната дан нова, и много злини направиха на древляните неговите мъже.

... Когато вървеше назад, като поразмисли, той каза на своята дружина:

— Идете с данъка вкъщи, а аз ще се върна и ще поискам още.

И отпусна дружината си към къщи, а сам с малка част от дружината се върна, желаейки по-голямо богатство.

Древляните, като чуха, че иде пак, се събраха на съвет със своя княз Мал:

— Ако се навърти вълк към овцете, то ще издави цялото стадо, докато не го убият. Така и този: не го ли убием, то всички нас ще погуби.

И изпратиха при него, говорейки:

— Защо идваш пак? Вече взе всичкия данък.

И не ги послуша Игор. И излязоха от град Искоростен древляните, убиха Игор и неговата дружина, тъй като те бяха малко.

В лето 946. Олга със своя син Светослав събра много храбри войни и тръгна към древлянската земя. И излязоха древляните против нея. И се срещнаха двата полка за схватка... Древляните побягнаха и се затвориха...

Олга се устреми със своя син към град Искоростен..., а древляните се затвориха в града и крепко се бореха...

И стоя Олга цялото лято, и не можа да вземе града, и замисли така: изпрати в града с думите:

— До кога искате да стоите? Ето всички ваши градове вече ми се предадоха, и обещаха да платят данък, и вече обработват своите ниви и земи, а вие, отказвайки да платите данък, искате да умрете от глад...

... Повече не искам да отмъщавам, искам само да взема от вас неголям данък, а сдобрявайки се с вас, да ида нататък... Сега вие нямате нито мед, нито кожи, защото сами изнемогвахте от обсадата, затова искам от вас не много: дайте ми от всеки двор по три гълъба и по три врабчета...

Древляните, като се зарадваха, събраха от двор по три гълъба и по три врабчета и ги изпратиха на Олга с поклон.

Олга раздаде на войните — кому по гълъб, кому по врабец — и заповяда към всеки гълъб и врабец да привържат прахан, завързвайки го на малки кърпички и с връвчици прикрепвайки го към всеки. И заповяда Олга на своите войни, когато започне да се мръква, да пуснат гълъбите и врабчетата. Гълъбите и врабците полетяха към своите гнезда... И така се запалиха — къде гълъбарници, къде къщи, къде дворци и плевни. И нямаше двор, където да не гореше. И не можеше да се гаси, тъй като всички дворове се запалиха изведнъж.

И побягнаха хората от града, и заповяда Олга на своите войни да ги хващат. И така превзе града и го опожари, градските старейшини отведе в плен, други хора уби, трети продаде в робство на своите мъже, а останалите остави да плащат данък. И ги обложи с тежък данък.

Рассказы начальной русской летописи. М., 1966, с. 37–51.

2. Сражението при Аркадиопол (972 г.)

От Скилица — Кедрин

А русите и вождът им Светослав, като научили за преминаването на ромейските войски(72), споразумели се c поробените вече българи, взели като съюзници печенегите и живеещите на запад в Панония тюрки(73), та по тоя начин събрали около 38 000 души боеспособна войска. Преминали Хемус, опожарили и опустошили цяла Тракия, после разположили стана си някъде близо до Аркадиопол, където чакали да се завърже сражение... Варварите били разделени на три части: в първата част влизали българи и руси, след тях само тюрки, а накрая печенеги.

Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през феодализма. С., 1958, с. 505.

3. Отбраната на Велики Преслав (972 г.)

От Лъв Дякон

Лъв Дякон е византийски духовник и хронист, живял през втората половина на X в. В своята «История» дава важни сведения за редица събития, на които е бил свидетел и в които е участвувал — походите на княз Светослав в България, войните на император Василий II с цар Самуил и др.

Ромеите, щом навлезли в града, тръгнали по тесните улици, избивали неприятелите и разграбвали имотите на града... Обаче... скитите(74) смело се съпротивлявали... Когато избухнал силен пожар, който бързо превръщал в пепел всичко наоколо си, русите, на брой над 7000, напуснали домовете, събрали се на открито място в двореца и се приготвили да се бранят от нападателите... В това сражение русите се биели юнашки и не обръщали гръб на враговете, обаче ромеите сразили всички...; най-много мизи(75) паднали в тази битка; те се биели заедно със скитите, изпълнени с гняв към ромеите...

Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство... С., 1958, с. 510.

4. Покръстването на Русия

Когато Владимир дойде в Киев, той заповяда да захвърлят кумирите — едни заповяда да отсекат, а другите предаде на огън. Перун също заповяда да завържат на кон и да го влачат...

После Владимир изпрати из целия град да кажат.

— Ако някой утре не дойде на реката да се покръсти — бил той богат, или беден, или нищий, или роб — ще ми бъде враг.

И заповяда Владимир да строят черкви и да ги издигат по местата където по-преди стояха кумирите... И по другите градове започнаха да правят черкви и да определят за тях попове и да пращат хората на покръстване по всички градове и села. Изпрати той да съберат от най-добрите люде децата и да ги дадат на книжно учение...

Рассказы начальной... М., 1966, с. 73–74.

Западни славяни

1. Разположение на славянските племена

От Адам Бременски

Адам Бременски е един от първите немски средновековни историци и географи. Автор е на съчинението «Дела на епископите oт Хамбургската църква», което съдържа сведения за западните славяни, но в много случаи те са недостоверни, защото са преписани безкритично от архивите на църквата или от различни средновековни автори.

II, 18. Славия е много обширна област на изток от Германия... Славия е десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея чехите и живеещите на отвъдната страна на р. Одра поляци, които не се отличават от жителите на Славия нито по външността си, нито по езика. Тази страна е много богата с хора, оръжие и плодове. От всички страни е обкръжена със сигурни естествени граници, образувани от планини, покрити с гори и реки. На ширина, от юг на север тази страна се простира от р. Лаба до Балтийско море. Дължината й е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори чак до Бавария, Унгария и Гърция(76). Славянските народи са много. Най-много са западните — багри, граничещи с трансалбинците, техният град, който е разположен на морето, е Старград. След тях идват ободритите, които сега наричат ререги, а градът им е Велеград(77). На изток от Хамбург живеят полабските славяни, чийто град се нарича Ратибор. Зад тях са глиняните и варните. По-далеч са хижаните и преспеняните, които се отделят от доленчаните и ратарите от р. Пена. (Хижаните и преспеняните живеят на север от р. Пена, доленчаните и ратарите — на юг. Тези четири народа са наречени заради храбростта им вилци или лютичи.) Там е границата на Хамбургската епархия. Има и други славянски племена, които живеят между р. Лаба и Одра; хавеляните по р. Хавел, дочани, любошани, волиняни, стодорани и много други. От всички тях най-силни са ратарите, които живеят по средата. Техният град — всеизвестният град Ретра — е седалище на идолопоклонството. Там е построен огромен храм в чест на езическите богове, главен от които е Радигост. Неговата статуя е направена от злато, а поставката от пурпур. Самият град има девет врати, обкръжен е от всички страни с дълбоко езеро, през което е построен мост от греди, но през него могат да минават само тези, които идват за жертвоприношение или за допитване до оракула. Казват, че от Хамбург дотам има четири дни път.

Христоматия... С., 1962, с. 32–33.

2. Обществен живот на западните славяни

От Титмар Мерзебургски

Титмар е роден в Халберщат през 975 г. Баща му бил граф във Валбек, а дядо му — маркграф на Бранденбург. В 1009 г. Титмар станал мерзебургски епископ. Умрял през 1018 г. Написал историческия труд «Хроника в осем книги». С него той продължил изложението на историята на Видукинд. Общественото и служебното положение на Титмар Мерзебургски, родственик на императорите от саксонската династия, му дало възможност да опознае политическия живот на Германия. Бил привърженик на завоевателните войни със славянските племена.

IV, 18. Всички тези племена, които общо се наричат лютичи, не се управляват от един отделен владетел. Разисквайки на събрание своите нужди, всички единодушно се съгласяват относно това, което трябва да правят. А ако някой от тях се противопостави на взетото решение, бият го с тояги, а ако той извън събранието упорито се противи на решението, те понякога изгарят имуществото му или го разграбват, или пък заплаща в събранието определена сума пари съобразно състоянието му.

Христоматия... С., 1962, с. 34.

3. Първата западнославянска държава

Из «Хроника на Фредегар»

«Хроника на Фредегар» е възникнала през VII в. в Галия като продължение на историята на Григорий Турски. В нея се съдържат първите сведения за държавата на княз Само.

IV, 48. В четиридесета година от управлението на Лотар, франкския крал [623 г.], един човек на име Само... отишъл при славяните виниди по търговия, заедно с други търговци. Тогава славяните започнали да вдигат въстание против аварите, наречени хуни, и против техния цар, наречен Хаган... Освен другите притеснения славяните плащали и данък... Но те като не желаели вечно да търпят злобата и потисничеството на хуните, отказали да им се подчиняват и започнали да вдигат въстание против тях. Когато винидите излезли срещу хуните на война, търговецът Само, за когото споменах по-горе, тръгнал с тяхната войска. Там той проявил удивителна доблест в бой с хуните и голямо множество от тях било поразено от меча на винидите. Оценявайки храбростта на Само, винидите го избрали за свой цар и той щастливо ги управлявал в течение на тридесет и пет години. През неговото управление винидите имали много сражения с хуните, но благодарение на неговите съвети и доблест, винаги удържали победи над тях...

Христоматия... С., 1962, с. 31.

4. Болеслав I, наречен Славни или Храбри

От Аноним Гал

Аноним Гал, авторът на «Хроника и деяния на полските князе и владетели» (живял от края на XI в. до 1113 г.) е с неизвестен произход. Бил е високо образован и добре осведомен човек, приближен на полския крал Болеслав III Кривоуст. Хрониката си написал въз основа на народни песни и предания и на някои незапазени до днес съчинения. Тя е важен източник за най-ранната история на полския народ.

6. И така княз Мешко пръв от поляците благодарение на благочестивата си жена достигнал благодатта на кръщението... От тази благословена жена му се родил славният Болеслав, който след неговата смърт управлявал мъжествено кралството и така увеличил с божия милост доблестта и мощта му, че аз с право мога да кажа, че с храбростта си той позлатил цяла Полша... Нима той не подчинил Моравия и Бохемия, не заел в Прага княжеския престол и не го предал на своите наместници? Кой, ако не той, често побеждавал в сражения маджарите и цялата им страна, чак до Дунав, подчинил на своята власт? Неукротимите сакси той подчинил с такава доблест, че определил границите на Полша с железен стълб... в центъра на тяхната страна. Необходимо ли е да изброяваме победите и триумфите над езическите народи, които, както е известно, той като че ли потъпкал с крака?... Той построил там много църкви и поставил епископи с помощта на папата, или, по-вярно, поставил ги папата с негова подкрепа... По време на Болеслав всички рицари и всички придворни дами носели наметала, а не вълнени и ленени дрехи... По негово време всички гледали на златото като на обикновено сребро. А на презряното сребро гледали като на слама.

8. Деянията на Болеслав са по-велики и многобройни, отколкото бихме могли да ги опишем или да разкажем за тях с неизкуствената си реч. Всъщност кой познавач на аритметиката би могъл точно да изброи железните редове на неговите войни или да опише безбройните му победи и триумфи?... Но за да не ви стане скучно при изброяването, ще посоча броя на войните, без да ги изчислявам точно. Крал Болеслав имал повече рицари, отколкото са щитоносците в цяла Полша по наше време; по време на Болеслав се наброявали почти толкова рицари, колкото хора от всякакъв вид има в наше време.

Христоматия... С., 1968, с. 187–189.

5. Борба срещу немската агресия

От Видукинд

Видукинд (ок. 925–ок. 973 г.), монах в манастира Корби (Вестфалия), саксонец. По молба на императорската дъщеря Матилда написал «История на саксите» в 3 книги. В нея той обхваща главно периода 919–973 г., т. е. времето на първите немски владетели от саксонската династия. Те били благоразположени към манастира Корби, защото негов основател бил член на същата династия. По тази причина Видукинд проявява склонност да идеализира делата на споменатите владетели и да преувеличава влиянието на саксите в държавата. Одобрява германската завоевателна политика на изток.

Моите сили не са достатъчни да опиша всичко, което с мъдростта си крал Хенрих(78) извърши в защита на отечеството и за покоряване на варварските народи след сключването на 9–годишния мир с маджарите. Аз не смея обаче да премълча това. Преди всичко той избра измежду войниците на своята страна всеки девети човек и го засели в укрепленията, където той бе задължен да построи помещение за останалите осем души и да събира за съхранение една трета част от земеделската реколта. Другите осем души бяха задължени да сеят, жънат и приготовляват издръжката на деветия човек, която се запазвала у тях. Също така заповяда в дните за съд и за всички събрания, както и за празненствата да отидат в укрепленията, с постройката на които се занимаваха денем и нощем. В мирно време там трябваше да се обучават във всичко, което е необходимо да знаят в случай на война с неприятеля. Извън укрепленията нямаше никакви постройки или пък само лоши и нищо неструващи. Като приучи гражданите на такъв военен живот, кралят нападна неочаквано славяните, наречени хавеляни. След като ги измори с много битки, той се възползува от силния студ, разположи се върху ледовете на блатата и благодарение на глада, меча и мраза завладя техния град Бранибор. Понеже заедно с града се подчини на властта му и цялата страна, кралят се обърна против даламанците, чието подчинение му беше възложено от баща му. Той обсади техния град и го завладя на 20–ия ден. Градът беше предоставен на войниците за разграбване, всички възрастни жители бяха избити, а момчетата и момичетата отведени в плен. След това Хенрих нападна Прага, град в Бохемия; довеждайки тук всичките си сили и принуди нейния крал Венцислав да му се подчини.

II, 20. Но славяните, окуражени от нашите вътрешни несъгласия, не преставаха да опустошават страната с огън и меч и направиха коварен опит да умъртвят маркграфа Геро, когото императорът поставил над тях. Той изпревари тяхната хитрост и изби в една нощ 30 варварски князе, които се опили на весел пир. Но тъй като той нямал достатъчно сили за борба против всички славянски племена, а в същото време се разбунтували дори и ободритите, които унищожили нашата войска и умъртвили нейния предводител на име Хайк — кралят сам предприе срещу тях няколко похода, опустоши страната им и я доведе до крайна гибел. Въпреки всичко варварите предпочитали войната пред мира и в техни очи всяко бедствие е нищожно в сравнение със загубата на свободата. Това са такива сурови хора, които не можеш да изплашиш с никаква строгост. Привикнали към най-бедна храна, те смятат за наслаждение това, което за нашите ще изглежда най-тежко затруднение. Действително немалко време изтече, откакто ние водим война против тях с променливо щастие. И това не е чудно, понеже ние се сражаваме за слава и разпространение на властта си, а за славяните въпросът е за избор между свобода или робство.

Христоматия... С., 1962, с. 35–36.

Народна съпротива срещу феодалния гнет

1. Въстание в Лимож (579 г.)

От Григорий Турски

V, 28. Крал Хилперих наредил да се наложат в цялото му кралство нови и тежки данъци. Поради тази причина мнозина, напускайки градовете и собствените си имения, се преселваха в други кралства, понеже предпочитаха по-добре да скитат там, отколкото да се излагат на такава опасност, защото било постановено всеки земевладелец да плаща за своята собствена земя по една делва вино за един арипен. Но и много други данъци се взимали както за земята, така и за робите — толкова високи, че не било възможно да се изплатят. Народът на Лимож, като видял обременяването с такива тежести, се събрал през първите дни на март и искал да убие чиновника Марк, комуто било възложено да събере тези данъци. И те, разбира се, щели да сторят това, ако епископът Фереол не го бил спасил от грозящата опасност. Кралят, силно разгневен от това, като изпратил свои доверени хора, притиснал народа с големи глоби, изплашил го с изтезания и наказания и наказал някои със смърт...

След това народът бил подхвърлен на още по-тежко облагане.

Христоматия... С., 1962, с. 48.

2. Селско въстание в Нормандия (997 г.)

От Гийом Калкюлю

Френският монах Гийом Калкюлю (живял в края на XI и началото на XII в.) написал «История на норманите», в която описал нормандското проникване и заселване във Франция. В нея той накратко отбелязва и едно вълнение на нормандските селяни пред X в.

И ето, че когато самият той [херцог Ричард Нормандски] имаше такива прояви на честен живот, в началото на юношеството му се породи някакъв разсадник на раздор в Нормандското херцогство. Селяните започнали да правят повсеместно из различни графства на Нормандското отечество много сборища и решавали да живеят по своя воля, да се ползуват от горските и водните богатства по свои закони, като не се стесняват от никакви възбрани на установеното преди това право. И за да утвърдят тези решения на събранията на бунтуващия се народ, избрали по двама пълномощници, които да изнесат тези решения за утвърждаване на общо събрание на страната. Когато херцогът узнал за това, той изпратил веднага графа Раул с много рицари, за да прекратят тяхната селска дързост и събрания. А този без бавене и тайно хванал всички пълномощници и някои други селяни, и като им отсякъл ръце и крака, изпратил ги при съмишлениците им, за да ги въздържат от такива дела и със своя пример да ги вразумят, та да не изпитат и още по-тежка участ. Вразумени по такъв начин, селяните побързали да прекратят събранията си и се върнали към своите плугове.

Христоматия... С., 1962, с. 48.

3. Богомилството

От Презвитер Козма

Презвитер Козма е български книжовник от X в. От него е дошло до нас само едно произведение — «Беседа против богомилите».

1. [Поп Богомил и последователите му]. Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил — по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък...

Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитствуват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ.

Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите църкви, за което ще говоря по-нататък...

Но що говорят еретиците? — Ние се молим на Бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас...

2. [За сътворението на света]. Наистина [еретиците] са по-лоши и по-мерзки от бесовете. Защото кой бяс някога се е противил на божеството или е дръзнал да хули божия свят, както еретиците? А що говорят? — Че не Бог е сътворил небето, нито земята, нито всичките видими [неща] ...

15. [Как се молят богомилите]. Моленията според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките си пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени...

Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие...

16. [За труда]. Но познай и другите им думи, с които улавят душите на простите люде. Те казват: «Не е прилично да се трудим, да вършим земни [дела], както е казал господ: «Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете; защото всичко това дирят езическите народи»...

17. [За властта и управниците]. Еретиците се осъждат двойно, като разпространяват друго учение, понеже са нови апостоли и предтечи на антихриста и понеже подготвят хората да приемат погибелния син.

Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.

Динеков, П. К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, с. 199–209.

Арабският халифат от VI до XI в.

1. Завладяването на Палестина и Сирия

От Ал Белазури

Ал Белазури (ок. 820–892 г.) е голям арабски историк. Автор е на трудовете «Завоеванието на страните» и «Родословието на знатните». В първия си труд дава важни сведения за арабските завоевания от времето на Мохамед до VIII в., за икономиката, културата и обществените отношения на народите в Арабския халифат.

Ибн Исхак(79) казва: божият наместник(80) отправил Усам ибн Зейд ибн Харис в Сирия и му наредил да нападне с конница пограничните местности на окръзите ал Балка и ад Дарум, които са в палестинската земя...

Зейд, отправяйки се на път, получил от Мохамед следните наставления: изискай от враговете да приемат исляма и или да се преселят в Медина — в такъв случай те ще имат правата и задълженията на преселници — или да останат в своята страна, и в такъв случай те, подобно на арабите мюсюлмани, ще се намират под властта на Бога, но няма да получават част от плячката с изключение на случаи, когато ще участвуват в поход. Ако те не искат да приемат исляма, то изискай от тях плащане на поголовен данък. Ако те и на това не са съгласни, то встъпвай в бой. Сключвай мирни договори не от името на Бога и неговия наместник, но от твое име и от името на твоя баща и твоите другари; по такъв начин грехът не е толкова голям, ако вие не сте в състояние да ги съблюдавате...

Говорят, че Абу Бекр(81) благоразумно решил да изпрати войска в Сирия и написал на жителите на Мека, ат Таиф, Йемен и на всички араби в Недж и в Хеджаз, подбуждайки ги да се отправят на свещена война и съблазнявайки ги с нея и плячката, която те ще вземат от ромеите. И побързали към него хора, едни — стремейки се да заслужат божието благоволение, други — желаейки да получат земни блага и дошли в Медина от всички страни.

... И отначало всеки емир бил назначен за началник на 3000 човека; но Абу Бекр непрекъснато изпращал след тях подкрепления, докато не се оказали при всеки емир по 7500 човека. Така се попълнила тяхната армия и достигнала до 24 000... Казват, че когато Амр ибн ал Ас дошъл до границата на Палестина, то написал на Абу Бекр, известявайки го, че враговете са многочислени и снабдени с оръжие, тяхната земя е изобилна и техните войни храбри.

... Говорят, че първото сражение, в което влезли мюсюлманите със своя враг, произлязло при едно от селищата в Газа, наричано Дасин... Тук произлязла жестока битка; накрая Бог дарил превес на своите другари, обърнал в бягство своите врагове и разпръснал войската им.

В името на всемилостивия и всемилосърден Бог! Ето какво [обещание] дал Халид ибн ал Валид на жителите на Дамаск, когато дошли при него: той им дал неприкосновеност на живота, имуществата, църквите и стените на техния град. Нито един от домовете им няма да бъде разрушен и зает. Това им се обезпечава с клетва пред Бога и от името на пророка и неговите наместници и от всички правоверни; на тях [дамаскинците] нищо няма да направят, освен добро, ако те платят поголовен данък.

Хрестоматия по истории средних веков. T. I. М., 1961, с. 201–202.

Същинско средновековие

Развитие на занаятите и търговията

1. Възникване на град Брюге (862 г.)

Из хрониката на Йоханес Лонги от Сен Бертен (XIII в.)

След това(82) за нуждите и потребностите на обитателите на замъка започнали да се стичат при вратите на неговия мост търговци или продавачи на по-ценни неща, след това лавкаджии, след това съдържателите на ханове за хранене и приютяване на онези, които търгували в присъствието на владетеля, който често бивал там; започнали да строят къщи и страноприемници, където се подслонявали онези, които не могли да живеят вътре в замъка; и станало обичай да казват «да идем при моста»; тук селището се разраснало дотолкова, че скоро се образувал голям град, който и досега сред простолюдието носи името Мост, защото на тяхното наречие «брюге» значи «мост».

Христоматия... С., 1968, с. 252–253.

2. Основаване на нов град във Франция

От Сугерий

Абат Сугерий (ок. 1081–1151 г.), ръководител на манастира «Сен Дени» край Париж. Привърженик на кралската власт. Написал «Книга за делата на своето управление» — ръководство за управлението на големите манастири и техните стопанства.

Ние основахме град в долината Крисонис, изградихме там църква и дом и наредихме да се разоре с рало необработената земя..., тъй като там има вече почти шестдесет заселници и мнозина още искат да дойдат само ако някой се погрижи за това. Онова място беше свърталище на разбойници, пусто на разстояние повече от две мили, без полза за нашата църква, открито за грабители и скитници, поради близостта на гората. Това е причината, поради която ние взехме решение нашите братя там да служат на Бога, та в леговищата, в които преди обитаваха дракони, да расте зеленина на тръстика и камъш.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 253.

3. Основаване на град Хамбург (1189 г.)

Из грамота на холщайнския граф Адолф

... Вирад Бойцебургски получи от нас в наследствено право град Хамбург, намиращ се на р. Алстер, а също и земите край града до половината на р. Алстер за свободно заселване, съгласно пазарното право, за да може той заедно със своите заселници, които ще доведе тук, да устрои пристанище, годно за посещаване от различни хора из околните земи.

А, за да се посещава това място охотно, ние даряваме участъци за свободно заселване..., а също съседното езеро и острова на Алстер, а също пасбище и гори за съвместно ползуване с местните селяни.

... Два пъти в годината те да имат пазар [панаир], а именно в празника Успение и на св. Вит, освен търговията, която ще се извършва всяка седмица в ден, за който ще последва наш указ.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 254–255.

4. Пазар в Халберщадт (989 г.)

Из грамота на император Отон III

... Отон, по божия милост крал... На възлюбления и верен наш Хилдиварт, достопочтен епископ на Халберщадската църква..., даряваме [правото] да държи отсега нататък в своя Халберщадт пазар и да сече монети, и да се ползува от мита... и доходи от посочения пазар...

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 253.

5. Основаване на град Фрайбург (1120 г.)

Из грамота на швабския херцог Конрад

Нека бъде известно на всички, както бъдещи, така и настоящи, аз, Конрад, основах пазар в собствения си домен във Фрайбург...

Аз реших да присъединя към този пазар една община, съставена от търговци и лица, събрани отвсякъде.

Ето защо аз предоставих на всеки търговец едно дворно място на пазара така избрано, че да може там да се строят сгради за всякаква собственост; от всяко дворно място аз реших да събирам всяка година на празника на преподобния Мартин един солид данък за мене и моите наследници...

1. Съгласно моята власт аз обещавам мир и сигурност из пътя на всички, които ще ползуват моя пазар.

3. Аз освобождавам от пътни мита всички търговци.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 265–266.

6. Статути на парижките тъкачи на вълна

Из «Книга за занаятите»

«Книгата за занаятите», съставена през 1268 г., включва уставите на сто парижки занаятчийски цеха. Представлява сборник на цеховото законодателство и е важен източник за уредбата, правата и задълженията на цеховете към кралската власт.

1. Никой в Париж не може да бъде тъкач на вълна, ако не купи занаята от краля. Него го продава от името на краля този, който го е купил от краля, на един по-скъпо, на другиго по-евтино, както прецени.

2. Нито един тъкач на вълна и никой друг не може да има занаятчийска работилница в пределите на Парижки окръг, ако не умее собственоръчно да се занимава със занаята, ако не е син на майстор.

3. Всеки тъкач на вълна може да има в дома си два широки стана и един тесен, а вън от дома си не може да има никакъв стан, освен ако приеме да го има на такива права, на каквито може да го има един външен човек.

8. Всеки тъкач на вълна може да има не повече от един ученик...

10. Ученикът може да се откупи от службата си, ако майсторът е съгласен на това, но само при случай, че той е прослужил четири години.

23. Нито един тъкач не може да тъче в Париж пълно сукно, ако не са еднакво здрави основата и вътъкът, ако в пълната ширина на тъканта има по-малко от 1600 нишки... под заплаха от определена глоба.

32. Всички сукна трябва да бъдат изцяло от вълна и еднакво добри както в началото, така и в средата, и ако те не са такива, този, комуто те принадлежат, трябва да плати за всяко парче сукно 5 су(83) глоба, от какъвто и стан да е било то...

47. Никой член на гореспоменатия цех не може да започне работа по-рано от изгрев слънце, в противен случай го заплашва глоба от 12 дение(84) за майстор и 6 дение за калфа, ако не е необходимо да бъде завършено едно парче сукно: в такъв случай калфите могат да започнат работа по-рано, но само в продължение на един ден.

51. Калфите тъкачи са длъжни да преустановяват работа след първия звън на камбаната за вечерня в каквато и енория да работят, но те са длъжни да подреждат работата след звъна за вечерня.

Христоматия... С., 1962, с. 58–59.

Развитие на градовете

1. Борба за създаване на комуна в град Лан (1112 г.)

От Гиберт Ножански

Абат Гиберт Ножански (1053–ок. 1124 г.) е френски хронист, автор на историческата хроника «За моя живот», която има автобиографичен характер. В нея той дава важни сведения за социално-икономическия и политическия живот, за класовата борба във Франция по негово време, за първия кръстоносен поход. Макар че не скрива грабителската природа на феодалите, той застава на тяхна страна, против бунтуващите се граждани и бедняци.

VII. ... В този град отдавна толкова се засилил духът на вражда, че у никого нямало страх, нито от небесния, нито от земния господар, но според възможностите и по усмотрение на всеки от гражданите грабежите и убийствата държали в трепет целия град... Грабежи и дори разбойничество се вършели открито от знатните и техните слуги. През нощта на никой от минувачите не била гарантирана безопасност, а щом останел, или бил отвличан, или затварян, или убиван.

Духовенството начело с архидяконите и знатните..., изнудвайки по всякакъв начин гражданите за пари, дават на последните да разберат чрез посредници, че ако заплатят прилична сума, ще получат възможност да образуват комуна. А тази нова и твърде лоша дума «комуна» означава, че всички крепостни трябва да плащат на своите господари един път в годината обикновен, поголовен данък, а за своите противозаконни постъпки трябва да плащат установена глоба. А от изпълнението на другите повинности и данъци, с които обикновено се облагат сервите(85), те напълно се освобождават. Възползувайки се от случая да се откупят на свобода, гражданите заплатили купища сребро, за да наситят алчността на такива големи користолюбци. Последните, развеселени от изобилно изсипания поток сребро, подкрепили с клетва своето обещание към гражданите да останат верни на сключения с тях договор.

... Боже мой, кой би бил в състояние да разкаже каква борба се разгоряла, когато, след като приели от гражданите дарове и дали клетва да спазват правата на комуната, започнали да нарушават тези права, стараейки се да върнат в предишното състояние сервите, веднъж завинаги избавени от тежестите на ярема на неволята. Действително епископът(86) и сеньорите били обхванати от ненаситна завист към гражданите...

И така... епископът решил... да унищожи комуната, която самият той се заклел да запази и с дарове склонил към това и краля.

Отменянето на договорите, с които била създадена комуната в Лан, довело сърцата на гражданите до такава ярост и тревога, че всички занаятчии напуснали работата си и не изпълнявали своите задължения... И действително епископът и сеньорите веднага се заели да правят оценка на имуществото на всеки от гражданите... Епископът и сеньорите през всичките тези дни само мислели да оберат до косъм хората от низшата класа. От своя страна тези последните, обхванати, малко е да се каже, от гняв, а направо от яростта на див звяр, съставили скрепен с взаимна клетва заговор, който обричал на насилствена смърт епископа и неговите съмишленици.

VIII. На следващия ден, а именно петия ден след Великден, когато следобед епископът с архидякон Галтер обсъждали въпроса за събиране на пари от гражданите, изведнъж из града се разнесли шум и викове: «Комуна!» Многобройни отряди граждани, въоръжени с мечове, двуостри секири, с лъкове, топори, тояги и копия, проникнали... в епископския двор...

По-нататък дръзкият народ повел атака срещу епископа, вдигайки при това страшен шум и пред стените на епископския дворец; епископът с няколко притекли му се на помощ хора отблъсквал атаката, обсипвайки с камъни и стрели нападателите... В края на краищата, като не бил в състояние да отблъсне отчаяните атаки на градското население, той, като се преоблякъл в дрехите на един от своите слуги, избягал в подземието на църквата и се скрил в едно малко помещение, пълно с бъчви за вино, входът на което запушил един негов верен слуга... Гражданите сновели насам-натам, като търсели къде може да бъде, и на висок глас го наричали не епископ, а мошеник... И ето измъкват за косите от бъчвата епископа, макар и грешник, но все пак помазаник божи. Обсипват го с множество удари и го извеждат навън в една тясна уличка... Въпреки че Годри твърде жално молел за милост..., всички в отговор с ожесточение му нанасяли оскърбления, а един... вдигнал двуострата секира и свирепо разсякъл черепа на този грешен, но все пак свят човек.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 257–262.

2. Градският въздух прави хората свободни

Из указ на император Фридрих I Барбароса (1186 г.)

Фридрих I Барбароса (ок. 1125–1190 г.). Император на Свещената римска империя на германския народ от 1152 г. Наречен «Барбароса», т. е. Червенобрадият, заради рижата си брада. Опитал се да укрепи централната власт, опирайки се на дребните феодали и рицари. Водил много завоевателни войни в Италия, причинили големи кръвопролития и разрушения. Загинал във водите на р. Салеф в Мала Азия, предвождайки германските кръстоносци в третия кръстоносен поход. В неговите мрачни и кървави подвизи хитлеристите намериха вдъхновение и нарекоха плана си за нападение над Съветския съюз през 1941 г. «План Барбароса».

1. Ако някой мъж или някоя жена преживее безпрепятствено в града Бремен... в продължение на една година и един ден, и ако някой друг след това намисли да оспорва свободата му, да се наложи мълчание на обвинителя и даде право на обвинения да докаже своята свобода, като се позове на гореопределения срок...

Христоматия... С., 1962, с. 58.

3. Самоуправление и права на градовете

Из Хартата на град Сент-Омер (1127 г.)

Аз, Вилхелм, по божия милост граф на Фландрия, като не искам да се противя на желанията на гражданите в Сент-Омер..., давам им за вечни времена и заповядвам да останат неизменни долуизложените права и обичаи:

1. Обезпечавам им мир по отношение на когото и да било: ще ги подкрепям и защитавам като свои хора без всякаква задна мисъл и ще допускам надлежен съд със съдии между тях и всеки човек, като не изключвам и себе си, а на самите съдии ще дам такава свобода, каквато в най-голяма степен притежават съдиите в моята земя.

3. Ако против някого от гражданите бъде възбудено някакво дело за нарушение на християнския закон, той не бива да излиза от град Сент-Омер и да търси право по други места, но да го търси в тоя град от епископа или неговия архидякон.

4. Дарявам им свободата, каквато те притежаваха през времето на своите предшественици. А именно сентомерци в никакъв случай да не отиват на поход зад пределите на своя град, освен когато вражеска войска нападне територията на Фландрия: тогава те са длъжни да защитават мен и моята земя. Всички, които влизат в тяхната гилдия или са свързани с нея, живеещи между стените на града, аз ги освобождавам от такси за пристанището Диксмюде и Гревелинген и за цялата фландърска земя, като премахвам действието на бреговото право...

5. Ако някой от тях се отправи в пределите на империята по свои търговски дела, не трябва да се принуждава от никого от моите хора да плаща такса ханза.

7. Из всички пазари на Фландрия, ако някой се оплаче от тях, нека за всяка жалба бъдат съдени от съд със съдии, без съдебен дуел, и в бъдеще да бъдат освободени от дуел.

8. Всички, които живеят или занапред ще живеят между стените на Сент-Омер, аз ги освобождавам от поголовен данък.

9. ... Където и да отидат сентомерци, те да бъдат свободни от всякакъв вид пазарни, транзитни и пътни мита.

10. Аз предписвам, щото тяхната комуна, която те създадоха с клетва, да продължава да съществува и по-нататък, и никому не ще позволя да я разтури, а също дарявам им всякакви права и правосъдие по най-добрите образци, каквито има в моята земя, т. е. във Фландрия.

17. Ако някой чужденец нападне някого от гражданите на Сент-Омер, нанесе му оскърбление или му причини обида, или по насилствен начин му отнеме имуществото... самите граждани съвместно да го накажат за обидата на техния събрат...

За запазване на дадената комуна и за съблюдаване на гореизброените обичаи и споразумения дадоха уверение и обещание, потвърдени с клетва Людовик, крал на франките, Вилхелм, граф на Фландрия ... [следват 23 подписа на феодали].

Тази привилегия е утвърдена и скрепена с клетва от граф Вилхелм и гореспоменатите барони през 1127 г. от Рождество Христово, на 14 април.

Христоматия... С., 1962, с. 57–58.

4. Кои управлява градовете

От Боманоар

Френският писател и юрист Боманоар (ок. 1250–1296 г.) бил съдия при клермонския граф и в кралските владения. В своето съчинение «Кутюми на Бовезите» той дава сведения за устройството на градовете, за правата и социалното положение на различните прослойки на френското общество.

Ние виждаме много градове, където бедните и средните хора не вземат участие в управлението, а то изцяло е съсредоточено в ръцете на богатите, защото хората от комуната се страхуват от тях или поради тяхното богатство, или поради роднинските им връзки. Случва се някои от тях, след като са били една година кмет, съветник или ковчежник, на следващата година правят такива своите братя, племенници или други близки, така че в продължение на 10 или 12 години цялото управление се намира в ръцете на богатите. А когато хората от комуната искат от тях отчет, те казват, че се отчитали едни пред други; но в такива случаи това не бива да се търпи, защото в работата на комуната отчетите не трябва да се приемат от онези, които сами трябва да се отчитат.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 284.

5. Разправа на патриците с тъкачите в Кьолн (XIV в.)

Господарите [патрициите] със своето знаме и с братството ходеха по улиците и хващаха тъкачите насила, но те намериха малцина: тъкачите се бяха превърнали в къртици и се бяха скрили под земята. На другия ден градските власти преминаха с братствата и с градското знаме нагоре по Дългата улица, която пресича града, с тръби и флейти и след тях вървяха много честни хора и щом някъде можеха да хванат тъкачи, те ги убиваха веднага на улицата. Те ги издирваха в домовете им, в църквите и манастирите, като не щадяха никого, ни стар, ни млад. Звъняха камбаните на «Св. Мария». Тогава започна бягство; всеки, който можеше да бяга, бягаше.

Гонеха жените и децата на тъкачите вън от града и съветът взе тяхното наследство, дом и двор и цялото им имущество; и така постъпиха особено с онези, които имаха голяма сила и богатство и се държаха грубо със съвета. Голяма част от водачите, които вдигнаха въстание и бяха виновни, избягаха през вратите и очистиха града и своите домове.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 285.

6. Призив на калфи от Вилщет до калфи в Страсбург

Сърдечен поздрав, добросъвестни и скъпи другари калфи от цеха на страсбургските кожухари! Ние ви молим, скъпи другари калфи, да прекратите работата в Страсбург дотогава, докато майсторите се съгласят да спазват нашите стари обичаи и грамоти, потвърдени с печати. А ако вие не направите това, за което ви молим, то знайте, че всички добри калфи ще сметнат това за ваша вина и вие ще трябва да отговаряте за това... Ние се надяваме, че вие няма да се противите на всички добри калфи и няма да позволите да ви измамят. Ако това се случи, то калфите — 10–12 години няма да го забравят. Пази боже от това. Направете за нас това, което вие бихте искали и ние да направим за вас. Условията, които искат да въведат нашите майстори, не съществуват никъде: нито в немски, нито в италиански, нито в езически страни. Ние, калфите, сме длъжни здраво да държим един на друг, тъй като майсторите от другите градове поддържат страсбургските майстори.

Христоматия... С., 1962, с. 60.

7. Песен на шивачките

От Кретиен дьо Троа

Кретиен дьо Троа е един от най-крупните представители на френската средновековна литература, живял през втората половина на XII в. Автор е на широко известни рицарски стихотворни романи, в които възпява любовта, рицарската чест, а в някои творби рисува живота на трудовите хора. Блестящ стилист и увлекателен разказвач, той оказал влияние върху творчеството на много поети от онази епоха.

Шием безспирно брокат и коприна

за херцогини и знатни графини —

ние самите сме голи и боси,

сякаш не шием, а ходим да просим.

Къшеят даже на части делиме

залъче сутрин и вечер да има.

Двадесет су ако вземем заплата,

всяка се смята безкрайно богата —

но за какво ще ни стигнат, кажете,

шепата дребни монети?

Онзи пък, който ни плаща мизерно,

с нашия труд богатее безмерно,

алчно ни кара да шиеме още —

мира не виждаме даже и нощем.

Ако задремеш, до смърт изморена,

с бой на земята ще бъдеш свалена.

Ад е животът ни, креем без цел,

бедни девойки сме...

De Trojes, Chretien. Oeuvres choisies. Classiques Larousse. Paris, 1967, p. 75–76. Цит. по: Фойхтвангер, Л. Испанска балада, с. 318–349.

Могъщество на католическата църква

1. Император Людовик Благочестиви дарява църкви

От Хелмхолд

Германският хронист Хелмхолд (ок. 1125–сл. 1177 г.) бил ярък привърженик на германската агресия срещу западните славяни и на римокатолическата църква. В своята «Славянска хроника» описал завоевателните походи на германските феодали (с подчертана симпатия към последните). За хрониката си използувал труда на Адам Бременски, разкази на съвременници и свои лични впечатления. Макар че в нея има много неточности, тя е важен, а в отделни моменти единствен извор за историята на полабските славяни през XII в.

... След като Карл, франкски крал и римски августейши император, достигайки в своите дела големи успехи, се пресели в отвъдния свят, тогава го наследи в царуването Людовик, неговият син. Следвайки баща си във всички свои постъпки, той, както и баща му, прояви щедрост към църквите и към целия клир, жертвувайки огромни държавни ценности за украсяване и слава на църквите в такава степен, че епископите, които ръководят душите и са князе на небето, той превърна в князе на държавата.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 223.

2. Германският крал Хенрих II дарява епископ

Из «Хроника» от Титмар Мерзебургски

Действително крал Хенрих [1004–1014 г.] заслужава нашата похвала, тъй като ние с благодатта и милостта на вечния цар сме му задължени много. Той обогати нашата мерзебургска църква с множество най-полезни неща. На първо място ни предостави всички утвари, необходими при богослужението. Той ни даде по две семейства от всички свои поместия в Тюрингия и Саксония. Подари ни евангелие, украсено със злато и слонова кост, златна чаша, инкрустирана с брилянти, дискос и лъжица, два сребърни кръста, чаша и голям съд за вино от същия метал, от който са изработени дискосът и лъжицата... епископските привилегии... бяха възвърнати и утвърдени от този крал.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 225.

3. Германският император дарява манастир

Из хрисовул на император Конрад (1035 г.)

В името на Светата и Неразделна Троица, Конрад с божията милост свещен римски император. Да бъде известно на всички верни на Христа и нам, живеещи сега и в бъдеще, че аз, Конрад, заедно с нашата съпруга Гизела за спасение на нашите души за наша слава и за божия хвала предаваме във владение на този храм по право владените от нас имения: (изброяват се пет имения)... с околностите и със селата Ейкине, Зюнделинген, Фойербах, Зюлцбах и с всички вещи като: роби, стопански места, постройки, земи, разработени и неразработени, ниви, ливади, пасища, води, реки, мелници, рибни ловилни, полета, гори, ловилни, граници, синури, пътища и пътеки, с това, което и занапред ще се намери, с всички ползи, каквито могат да се запишат или направят, така че да може абатът на това място със същата власт и полза, както и ние, занапред свободно да ги владее и всичко, което получи оттук, да обръща в полза на църквата и братята.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 225–226.

4. Църковната власт стои по-високо от светската

Из писмо на миланския епископ Амвросий Медиолански (IV в.)

Данъкът принадлежи на императора, а църквата принадлежи на Бога. Кесарят трябва да има това, което е кесареву, а не онова, което е божие. Каква по-голяма чест може да има за императора, ако не тази, да бъде син на църквата? Той е в църквата, но не стои над църквата.

Христоматия.... Т. I. С., 1968, с. 229–230.

5. Из «Константиновия дар»

«Константиновият дар» е църковна фалшификация, създадена според едни през IV, според други — през VIII в., а според трети — през IX в. Съгласно този, съчинен от папската канцелария документ папите имали претенции за върховенство над светските владетели и останалите църковни глави. Фалшификацията за пръв път била установена от италианския учен-хуманист Лоренцо Вала през XV в.

Разполагайки с императорска власт на земята(87), ние решихме Пресветата Римска църква да бъде почитана с дълбоко уважение и пресветият престол на свети Петър да бъде прославен повече от нашата императорска власт и нашия земен трон; затова ние му преотстъпваме властта, ранга на достойнството, силата и знаците на почит, които се полагат на император...

Ние предаваме отсега нататък на папите нашия императорски латерански палат, който стои над всички палати на земята и сияе над всички, също така диадемата, именно короната от нашата глава..., както и всички детайли на императорското облекло или на стоящия пред императора конник; при това ние им признаваме императорския скиптър и същевременно печата, знамето и различните императорски украшения, цялото парадно облекло на императорското величество и блясъка на нашата власт.

... Защото там, където е поставен владетелят на свещенослужителите и главата на християнската религия от небесния император, там не би било целесъобразно земният император да упражнява някаква власт.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 230–231.

6. Принципи на папа Григорий VII

Папа Григорий VII (роден между 1015 и 1020–1085 г.), преди да стане глава на римската католическа църква, бил монах под името Хилдебранд. Амбициозен и славолюбив човек, енергичен и хитър дипломат. Допринесъл много за могъществото на папския престол. Воювал с променлив успех срещу германския император Хенрих IV. Умрял в изгнание, прогонен от императорските войски, нахлули през 1084 г. в Рим. Програмата си за създаване на световна теократична папска държава, изложил в своите «Диктати на папата» през 1075 г.

«Бог е дух, той властвува над материята. По същия начин и духовната власт стои над светската власт.»

«Само римският първосвещеник може да бъде именуван вселенски.»

«Той единствен е непогрешим. Само той може да издава нови закони, да обединява или разделя епархии.»

«Той не може да бъде съден от никого.»

«Римската църква никога не е грешила и никога не допуска грешки.»

«Римският първосвещеник има правото да сваля императорите.»

«Той може да освобождава поданиците от клетва за вярност към неправедни монарси.»

«Папата трябва да носи символите на императорската власт: народите и кралете са длъжни да му целуват нозете. Християните са длъжни да се подчиняват безпрекословно на неговите повели. Те са длъжни дори да убиват своите властници, бащите и децата си, когато това им бъде заповядано от папата. Те трябва да бъдат само оръдие в неговите ръце.»

Таксил, Л. Свещеният вертеп. С., 1967, с. 145.

Ересите в Западна Европа през XIII в.

1. Учението на катарите (албигойците)

От Бернар Ги

Бернар Ги е бил инквизитор в Тулуза от 1323 до 1331 г. Водил безмилостна борба срещу еретиците и осъдил повече от 630 еретици на изгаряне. В своя «Наръчник на инквизитора» той дава наставления на служителите на инквизицията за преследване на еретиците.

I, 4. Най-напред те(88) казват за себе си, че са добри християни, че не кълнат и проклинат никого. Те не убиват, както казват при това, нито човек, нито животно, нито каквото и да е било, което има душа...

Те говорят често на светските люде за лошия живот на духовниците и йерарсите на Римската държава. Те посочват и по-точно пороците им и говорят за тяхното високомерие, алчност, скъперничество, за тяхното непристойно поведение и за всички други лошавини, които знаят. Те се позовават на авторитета на евангелието и посланията, като ги тълкуват според своите схващания и разбирания, срещу висшето и низшето духовенство и религиозните хора, на които те гледат като на фарисеи и лъжливи пророци, които говорят, но съвсем не постъпват така, както говорят.

Полека-лека те стигат дотам да разкъсат и критикуват тайнствата на църквата и по-специално това на евхаристията...(89)

Що се отнася до кръщението, то се извършва с материална вода, която може и да се разваля, следователно е дело и творение на злия бог, която оттогава не може да освещава душата, духовниците я продават от алчност, както продават и земята за погребване на умрелите, и маслото на недъгавите, с което мажат болните, както спекулират с изповядването на греховете пред свещениците... Тези свещеници не могат нито да натоварват хората с грехове, нито да ги опрощават; сами нечисти, те не могат да очистват другите.

Христовият кръст не може да бъде нито почитан, нито обожаван, защото никой не обожава, нито почита бесилката, на която е бил обесен неговият баща, роднина или приятел.

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes d’histoire. T. I. Le Moyen âge. Par M. Mollat et R. Van Saintbergen. Liège — Paris, 1961, p. 227.

2. Декрет за премахване нa извращенията на различните ереси (1184 г.)(90)

За премахване на грешките на различните ереси, които грешки започват да се разпростират в повечето страни на света..., ние, подкрепяни от присъствието и силата на нашия много скъп син Фридрих, славен римски император, винаги август(91), по общото съгласие на нашите братя и на другите патриарси, архиепископи и многобройни князе, които са дошли от различни части на империята(92), ние се надигаме срещу еретиците... чрeз настоящия общ декрет и с апостолическата си власт осъждаме всякаква ерес, както и да се нарича.

И тъй ние постановяваме да бъдат проклети с вечна анатема първо катарите и патарените(93) и тези, които се наричат с лъжливо име «унизени(94) или бедни от Лион»(95), т. нар. пасагини(96), йосифовците(97), арналдистите(98).

Ние проклинаме с вечна анатема също... всички, които биха имали намерението да проповядват публично или на закрито, под маската на състрадателност, без разрешение от апостолическия престол или от местния епископ, анатемосваме също всички, които се осмеляват да мислят или учат по отношение на тайнството на причастието с тялото и кръвта на нашия господ Исус Христос на кръщението или на изповядването на греховете, или на брака, или на другите тайнства другояче от това, което спазва и учи Светата Римска църква, и изобщо проклинаме с вечна анатема тези, които същата римска църква или всеки епископ сметне за еретици, всеки в своя диоцез, като се вземе мнението на духовниците, или, ако епископското място е вакантно, като се вземе мнението на духовниците, подкрепено от съвета на съседните епископи, в случай на нужда.

Ние постановяваме също да бъдат подведени под същата присъда укривателите, защитниците, както и всички, които дават помощ или съдействие за разпространението на заблудата на казаните по-горе еретици, независимо от това дали са «утешени»(99) «вярващи», «съвършени»(100), или други, с каквото и суеверно име да се назовават...

Който бъде заловен в явна ерес, ако е свещеник или е украсен с някакво религиозно достойнство, ще бъде лишен от всякаква църковна привилегия и, както всички, ще му бъде отнета службата и заплатата и ще бъде представен на съда на светската власт, за да получи съответното наказание, освен ако не се съгласи непринудено да се върне след откриване на заблудата в лоното на единната католическа вяра, да се отрече публично от своята заблуда според решението на местния епископ и да удовлетвори всички негови искания.

Мирянинът, който също е опетнен явно или скрито от гореказаните зарази, ще бъде предоставен на съда на светската власт, за да бъде наказан в съответствие с неговата грешка, освен ако веднага, както се каза, не се върне към ортодоксалната вяра, отричайки и ереста и давайки всяко удовлетворение.

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes... T. II, p. 229–230.

3. Екзекуция нa еретици

От Гийом дьо Пюйлоран

Гийом дьо Пюйлоран е френски хронист, за когото се знае, че бил секретар на тулузкия епископ, а през 1242–1249 г. — капелан на тулузкия граф Реймонд. Родом е от селището Пюйлоран, което е било крепост на албигойците. Неговата «История на албигойците» стига до 1272 г.

... Абатът Гюи от Во-дьо-Серней(101) влезе в една къща, за да проповядва на еретиците(102). Още при първите думи обаче те го спират... Понеже той(103) беше човек твърде религиозен и който искаше всички да бъдат спасени и да могат да познаят истината, той ги накара да приемат Христовата вяра, но след като не можа да получи никакъв резултат, той ги накара да излязат... «Съвършените» бяха на брой 140 или малко повече. Беше запалена една голяма клада и те бяха хвърлени в кладата. Даже не беше необходимо да бъдат тласкани, те се втурнаха към нея сами. Само трима «съвършени» избегнаха от смъртното наказание, отказвайки се от ереста...

Превод от френски: Ст. Маслев

Documents d’histoire vivante. Dossier II. Le Moyen âge (jusqu’à la fin du XIII–e siècle). Saint Amand-Montrond (Cher), 1962 fiche 38.

4. Инструкции на църквата до инквизиционните трибунали

Назначете толкова шпиони, колкото ви позволяват средствата. Задължете ги да следят миряните, както и духовниците, и да ви докладват за всички лични и обществени нередности. Никога не поставяйте под съмнение показанията им, ликвидирайте всички, които ви посочат те, невинни или виновни, защото е по-добре да умъртвим 100 души невинни, отколкото да оставим жив дори и един виновен.

Изтезавайте без жалост, мъчете без пощада, убивайте, палете и изтребвайте и вашите бащи, майки, братя и сестри, ако се окаже, че те не са сляпо предани на католическата апостолска и римска църква.

Николов, Й. «Светата» инквизиция. С., 1968, с. 44.

Начало на кръстоносните походи

1. Клермонският събор

От Фуше Шартърски

Френският монах и хронист Фуше (Фулхерий) Шартърски (1058–1128 г.) е участник в Първия кръстоносен поход като придружител на херцог Роберт Нормандски и граф Етиен дьо Блоа. По-късно е дворцов капелан на ерусалимския крал Балдуин (който наследява на престола брат си Готфрид Булонски). В своята «Ерусалимска история» той подробно предава събитията, на които е бил очевидец от 1095 до 1127 г.

Като чу, че турците отнеха от християните вътрешните части на Романия(104)... [папата] се спусна през планините в Галия и в Оверн, в град Клермон... свика събор... и произнесе дълга реч... за многото заплахи на неспокойния свят.

Той каза: «Доколкото вие обещавате пред Бога като негови синове, трябва по-енергично да поддържате помежду си истински мир и още по-добросъвестно да спазвате правата на църквата... Но е необходимо, щото вие по най-бърз начин да се притечете на помощ на вашите братя, които живеят на изток и се нуждаят от вашата нееднократно обещавана им помощ. Върху тях се нахвърлят... турци и араби, които се приближиха до Средиземно море... Продължавайки да завладяват по-нататък земите на тези същите християни, те удържаха над тях победа, нееднократно разбивайки ги в боя, мнозина убиха или взеха в плен, разрушиха църквите, а империята опустошиха и ако вие спокойно допуснете в продължение на известно време всички тези насилия, те ще победят много повече предани на Бога хора.

На всички, които отидат там, в случай на смърт по суша или по море, или в бой с нечестивците, нека още отсега да им бъдат опростени греховете... Нека встъпят в бой с неверниците, който трябва да започне, бой, който трябва да донесе много трофеи на тези хора, които отдавна са привикнали да злоупотребяват с правото на частна война против своите едноверци — християни.

Сега да се вдигнат на бой тези, които по-рано бяха грабители. Нека сега водят справедлив бой с варварите тези, които по-рано се сражаваха с братята си и едноплеменниците си... Който тук е печален и беден, там ще стане богат, който тук е омразен на Бога, там ще му стане мил. Нека, които тръгнат за светата земя, да не се бавят, но като предадат в надеждни ръце своето имущество и съберат средства за попътна издръжка след изтичането на зимата, в най-близката пролет с Бога бодро да тръгнат на път.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 290–291.

2. Началото на Първия кръстоносен поход

Из «Божи деяния чрез франките» от Гвиберт Ножански

След закриването на Клермонския събор, който стана през ноември (1095 г.)..., по всички провинции на Франция се разнесе за него голяма слава; и всеки, който от бързата мълва бе узнал за папското предписание, подбуждаше своите съседи и родственици да поемат «пътя господен»... Безстрашието на бедняците се разгоря в толкова голяма ревност, че никой от тях не обръщаше внимание на оскъдността на доходите си, не се грижеше за надлежна разпродажба на домове, лозя и поля; но всеки при продажба даваше най-хубавата част на значително намалена цена...

През това време имаше голяма нужда, дори и у богатите, следствие на повсеместен недостиг на хляб... Тълпи, които нямаха с какво да се хранят, ядяха корени на диворастящи растения, защото хлябът беше много оскъден... Жадните души на търговците се радваха, понеже времето беше благоприятно за безпощадно нарастване на процентите и хвърляйки поглед на старите запаси от натрупан хляб, всеки ден правеха нова сметка за печалбата, която те, като го продадат, ще прибавят към натрупания куп злато...

... Споменатият недостиг на хляб се превърна в изобилие и всеки, стараейки се с всички средства да събере колкото се може повече пари, продаваше всичко, което имаше, не по стойността, а по цена, определена от купувача, за да не стъпи по-късно от другите по «пътя господен»... И не по-малко смешно е това, че мнозина... по внезапна подбуда даваха за няколко гроша цялото си имущество и тръгваха с тези, на които преди това се надсмиваха.

Кой ще разкаже за децата, за старците, вдигнали се на война?

Кой може да преброи тълпите от девици?

Някои бедняци, като подковаваха биковете, както това правят с конете, и запрягайки ги в двуколки, вкарваха в тях домашните вещи и малките деца; когато тези деца попадаха по пътя в някой град или замък, те питаха, не е ли това Ерусалим, към който те се стремят.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 291–293.

3. Селските кръстоносци минават през България

Из «История на Ерусалимския кръстоносен поход» от Алберт Аквенски

I, 6. В 1096 г...., на 8 март Валтер, по прякор Голтакът(105), отличен войник, следствие увещанията на гореказания Петър Пустинника(106), започвайки похода за Ерусалим, навлязъл в кралство Унгария с голяма войска — пехотинци, родом франки, и само 8 конника... И тъй... той отишъл, без да причини обида и да извърши някакво враждебно нападение чак до българския град Белеграва... Но без знанието на Валтер... останали 16 души от неговата свита, за да си купят оръжие. Някои злонравни унгарци обаче, виждайки, че Валтер и войската му са надалече, посегнали върху тези 16 души. Те им обрали оръжието, дрехите, златото и среброто и така ги пуснали да си вървят голи и боси... Най-после в същата нощ, когато били приети голите и боси другари, Валтер поискал от българския управител и от управлението на града право да си купят необходимите за живот неща. Те сметнали, че имат работа с измама и с разузнавачи на страната, и им отказали всякакви стоки. Валтер и цялата му дружина били силно разгневени от това. Те започнали насила да отвличат и да отмъкват воловете и овцете им... Така започнало да се разгаря тежко стълкновение и да се кръстосва оръжието между кръстоносците и българите, които отървали своето стадо. Най-после, тъй като българският отряд се засилил, около 140 души се отделили от кръстоносната войска и бягайки, отишли в някаква църква. Българите пък, тъй като тяхното множество нараснало, а и Валтер, който се отчаял, се разбягал с цялата дружина, обсадили църквата и изгорили 60 души от затворените. Те наранили с тежки рани повечето от останалите, които едва се измъкнали от неприятелите и от църквата, за да си запазят живота.

След това нещастие и унищожение на своите хора Валтер изоставил навсякъде наоколо другарите си и бягайки, преминал за 8 дни българската гора и се оттеглил в твърде богатия град посред българското царство, който се нарича Ниш.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 297–298.

4. Безчинствата на рицарите кръстоносци във Византия

От Петър Тудебод

Петър Тудебод, френски свещеник, участник в Първия кръстоносен поход (години на раждането и на смъртта неизвестни). Автор на интересна и богата с важни сведения «История на кръстоносния поход до Ерусалим».

II. Скоро галите изоставили своите домове и формирали две части. Една част навлязла в земите на Унгария, а именно Петър Пустинникът, херцог Готфрид(107) и мъдрият войн на Христа, неговият брат Балдуин, когото нека Бог укрепва и пази. Тези премъдри рицари и други..., дошли... до Константинопол на 30 юли (1096 г.), и заедно с тях най-голямо множество алемани(108). Там те заварили събрани ломбарди и лангобарди(109) и много други. Императорът(110) бил заповядал да им уредят пазар, какъвто ставал в града, и им казал: «Недейте преминава пролива, преди да дойдат голямото множество християни, понеже вие не сте достатъчно многобройни, за да можете да се сражавате против турците...». А самите християни се държали зле, защото разрушавали и опожарявали дворците на града, отмъквали оловото, с което били покрити църквите, и го продавали на гърците. От това императорът бил силно разгневен. Скоро след това императорът заповядал да преминат пролива. А след като го били преминали, те не преставали да вършат всякакви безчинства. Те именно опожарявали жилища и църкви.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 295.

5. Превземане и разграбване на Ерусалим през 1099 г.

От Фуше Шартърски

На следния ден(111), като дадоха сигнал с тръби, започнаха атаката още по-мъжествено, така че като удряха с тараните на едно място, те пробиха стената... В каменната стена бе запалена една кула, която нашите механици бяха обсипали с големи главни...

И тъй франките скоро влязоха величаво в града, по пладне в петък... Звучаха тръби, всички бяха развълнувани, биеха се мъжествено, викаха «боже помогни». На стената издигнаха знаме. Езичниците(112), съвършено изплашени, смениха дързостта с бързо бягство...

През това време другите врагове, араби и етиопци, побягнаха и се скриха в кулата на Давид; трети се скриха в храма на господ и на Соломон... Мнозина от тях бяха убити със стрели на покрива на Соломоновия храм... В този храм бяха изклани почти десет хиляди души.

Ако вие бяхте там, краката ви до бедрата щяха да се обагрят от кръвта на убитите. Какво да се каже? Никой от тях не спаси живота си... не бяха пощадени нито жени, нито деца.

Вие бихте могли да видите... как нашите оръженосци и победни пехотинци, като узнаха за хитростта на сарацините, разпаряха коремите на умрелите, за да извадят от тях златни монети, които те приживе бяха погълнали... Заради това след няколко дни поставиха труповете на голям куп и ги изгориха, за да могат в пепелта по-лесно да намерят споменатото злато...

След извършеното толкова голямо кръвопролитие, кръстоносците се пръснаха по домовете на гражданите, като ограбваха всичко, което се намираше в тях. При това бе установен обичай, щото всеки, бил той беден или богат, който пръв влезе в един дом, присвояваше, получаваше и владееше дома или двореца, заедно с всичко, което се намираше в него като своя собственост, без да му бъде оспорвана от друг.

Христоматия... С., 1962, с. 62.

6. Ерусалимското кралство

От Фуше Шартърски

По границите на своята земя те(113) построиха укрепени и съвършено недостъпни замъци...

За осигуряване на по-голяма безопасност Ерусалимското кралство беше разделено между различните князе и барони, които под предводителството на краля бяха длъжни да защитават и отбраняват страната. Сам кралят задържа за себе си най-добрата, най-ценната част: Ерусалим, Неапол, Акон и Тир с някои укрепени пунктове и владения. Васали на кралството, задължени да носят с определено число рицари кралска служба, са: графът на Триполитания, владетелят на Бейрут, владетелят на Сидон, владетелите на Хайфа и Порфирия, владетелят на Цезарея, князът на Галилея, който бил също и владетел на Тивериада, графът на Яфа и Аскалон владетелят на Монреал и на цялата задйорданска земя, владетелят на Асур, владетелят на Ибелин и някои други. Споменатите се смятали измежду другите за старши и се ползували с превъзходство и почит.

Христоматия... С., 1962, с. 63–64.

Последни кръстоносни походи

Кръстоносците на император Фридрих I Барбароса през България

Из хрониката на баварския епископ Ото Фрайзингски

5. Император Фридрих прехвърля в България кръстоносната си войска и завзема главния път с въоръжена сила.

32. В годината 1189 от въплъщение господне, на Петдесетница, император Фридрих на всеобщия събор в Пресбург — в Унгарската марка — сплотил опълчението от поклонници в единно Христово войнство... Той потеглил на поход към Изток срещу сарацинския султан Саладин и срещу всички врагове на кръста Христов... После той прехвърлил войската в България. Там той завзел със сила главния път, който бил заварден от местните жители, избил голям брой от тези, които се съпротивлявали, изловил мнозина от тях и ги обесил на клоните на дърветата от двете страни на пътя. По такъв начин той казал, че отива да посети гроба господен не с раница и тояга, а с копие и меч... Възползувана от този случай(114), цялата войска се втурнала, със смело нападение превзела твърде богатия град Филипопол и заграбила оттам богата плячка.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 299–300.

2. Превземането на Цариград от латинците

От Жофроа дьо Вилардуен

Френският феодал и маршал на Шампанското графство Жофроа дьо Вилардуен (ок. 1155–ок. 1213 г.) бил един от водачите на Четвъртия кръстоносен поход. Получил обширни владения в Латинската империя. Взел участие във войната на император Балдуин Фландърски срещу цар Калоян. В своето широко известно съчинение «Завладяването на Константинопол», написано на старофренски език, той на много места омаловажава злодейското варварство на латинските нашественици, а на други — старае се да ги оправдае. Неговата хроника е един от най-важните и подробни източници за Четвъртия кръстоносен поход.

VII, 5. Падането на Цариград

(236) Флотата бе богато снабдена и въоръжена и всички продоволствия на поклонниците(115) бяха натоварени. В четвъртък(116), към средата на великия пост, всички влязоха в корабите, а конете качиха в гемиите, и всеки батальон имаше определени свои кораби... И бе истинско чудо за гледане...

(237) В петък сутринта... пристъпът започна много силен и много тежък... на много места стълбите [на мачтите] на корабите достигнаха толкова близо до зида(117), че онези от кулите и от стените и онези, които бяха на стълбите, се удряха едни други с техните мечове... Така трая този пристъп — ...до обяд на повече от сто места.

(238) Но поради нашите грехове, поклонниците бяха отблъснати при атаката... И знайте, че този ден тия от войската загубиха повече, отколкото гърците, и гърците бяха много щастливи...

(241) Император Мурзуфл(118) дойде да се разположи със всичките си сили на едно място... Работата остана така до понеделник заранта... Тогава започна пристъпът — бурен и чутовен... Бойните викове бяха толкова големи, че сякаш земята се проваляше.

(243) ... Рицарите... се качиха насила върху стената; и превзеха около четири от кулите... разбиха около три от вратите и влязоха вътре... препуснаха право към лагера на император Мурзуфл. А този бе наредил своите батальони пред палатките си; и когато (неговите хора) видяха, че рицарите идват на коне, те се разбягаха в безредие и императорът побягна по улиците...

(244) Тогава вие бихте видели как се повалят гърци и се пленяват бойни и парадни коне, и катъри, и мулета, и друга плячка. Имаше там толкова ранени и убити, че нямаха ни край, ни брой... И беше вече късно през нощта, и тези от войската бяха вече уморени от битката и от клането.

(246) ... Император Мурзуфл не почиваше, а събра всичките си хора и каза, че ще отиде да атакува французите. Но той съвсем не направи както каза..., той избяга и изостави града...

(247) През тази нощ, откъм лагера на Бонифаций, маркиз дьо Монфера(119), не знам какви хора, които се страхуваха да не би гърците да ги атакуват, запалиха огън между себе си и гърците. И градът започна да гори... и горя цялата тази(120) нощ и през другия ден до вечерта. И това бе третият пожар в Цариград откакто франките бяха дошли в страната. И повече къщи изгоряха, отколкото има в три от най-големите града на кралство Франция.

(250) ... Взетата плячка бе толкова голяма, че никой не би могъл да ви каже сметката: злато, и сребро, и съдове, и скъпоценни камъни, и кадифета, и атлази, и копринени дрехи, и наметала от пъстри, сиви и хермелинови кожи, и всякакви ценни неща, каквито някога са били намирани по земята... откакто е бил сътворен светът, не е била вземана такава плячка в един град.

Николаев, Вс. Хрониката на Жофроа дьо Вилардуен. С., 1947, с. 201–209.

3. Разграбването на Цариград

От Никита Хониат

Никита Хониат (известен още като Никита Акоминат), роден в средата на ХII в. — умрял ок. 1210 г., бил виден византийски феодал и императорски сановник. В своята «История» нарисувал ярка картина на завладяването на Цариград от латинците през 1204 г. Разказът за събития от 1180 до 1206 г. той предава като очевидец или поне като добре осведомен човек. Неговият имот силно пострадал от латинските грабежи, а самият той се спасил с бягство в Никея. Съчинението му е важен източник за освобождението на България от византийско владичество и за войните на цар Калоян с латинските грабители и завоеватели.

След това неприятелят, въпреки очакването си, видя, че никой не излиза срещу него с оръжие в ръце и че никой не се съпротивлява... Жителите на града, предавайки се на съдбата си, излязоха да посрещнат латинците с кръстове и светите Христови икони...; но и това зрелище не омекоти латинските души, не ги умилостиви и не укроти техния мрачен и яростен дух; те не пощадиха не само частното имущество, но с меча си в ръка грабеха господните светини и със свиренето на тръби възбуждаха конете си да нападат. Не зная с какво да почна и с какво да свърша описанието на всичко онова, което тези нечестиви, хора извършиха! О, ужас!... О, нещастие!... За разграбването на катедралния храм [«Света София»] не може дори да се слуша спокойно. Светите аналои, покрити със скъпоценности и необикновено хубави, които предизвикваха възторг, бяха разкъсани и разделени между войниците заедно с други великолепни неща. Когато стана нужда да изнесат от храма светите съсъди— предмети от необикновено изкуство и извънредна рядкост — и среброто, и златото, с което бяха украсени троновете, амвоните, вратите, те вкараха в преддверията на храмовете мулета и оседлани коне...

На кръстопътищата, по улиците, в храмовете, навсякъде вайкания, плачове, ридания, стонове, викове на мъже, вой на жени, грабежи..., плен, раздяла на приятели... Нямаше място, което да бе останало незасегнато, или което да би могло да служи за убежище на клетниците. Нещастията се разпростираха навсякъде.

Николаев, Вс. Хрониката..., с. 422–424.

4. Сражението при Одрин през 1205 г.

От Жофроа дьо Вилардуен

IX, 3. Въстание на гърците и първа офанзива на Йоанис Влахът(121)

(333) Но гърците, които бяха твърде безчестни, не бяха изхвърлили вероломството от сърцата си. По това време те видяха, че французите бяха твърде разпръснати... И взеха тайно свои пратеници от всички градове на страната и ги изпратиха на Йоан..., че ще го направят император, че всички ще му се предадат и че ще убият всичките франки...

(336) ... И така започнаха от ден на ден да... идват лоши новини: че навсякъде гърците се бунтуват и че там, където се намираха франки да държат земите, те ги избиваха.

(352) Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Одрин(122) с твърде голяма войска: защото той водеше власи и българи, и около 14 000 кумани...

(355) ... Йоанис... прати своите кумани да препускат пред лагера и тревожният сигнал се даде в лагера, и те(123) излязоха в безредие. И твърде безразсъдно преследваха куманите цяла една левга...

(356) Така те се завърнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Балдуин; и те държаха съвет и казаха, че били извършили твърде голямо безумие, като са преследвали толкова така леко въоръжени хора. Заключението на съвещанието бе, че ако Йоанис дойдеше пак, ще излязат и ще се наредят пред лагера..., и не ще се помръднат оттам... никой да не посмее да престъпи тази заповед...

(357) Така прекараха те тази нощ до четвъртък сутринта(124)... изслушаха литургията и ядоха на обяд. А куманите препуснаха чак до техните палатки; и се вдигна тревога...

(358) Граф Луи(125) излезе пръв със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщи на император Балдуин да го последва. Уви! Колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около две левги далечина...

(360) Тази битка продължи така дълго време... Накрая... те бяха разбити.... император Балдуин бе взет жив, а граф Луи убит.

Николаев, Вс. Хрониката…, с. 249–261.

5. Поражението на латинците през 1205 г.

От Никита Хониат

... Латинците... попаднали, без да подозират нещо, в онази именно местност, където били приготвени примките, клопките и засадата. Те попаднали там на пресни скитски(126) войски... Скитите ги заградили като в кръг и в наченалата се схватка латинците... почнали да падат от конете си, защото на един се нахвърляли мнозина. Мечове и примки получавали по шиите тия, които имали [защитен] врат, а пък конете им били избивани. Подобно черен, сгъстен облак налитали скитите, тъй че [на рицарите] не било възможно да се измъкнат... Така от латинците загинала най-отбраната част от войската, известна със силата на своите копия... А Балдуин бил хванат в плен и отведен в Мизия(127), където го закарали в Търново и затворили в тъмница, поставен във вериги чак до шията.

Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство... С., 1958, с. 547.

Засилване на кралската власт във Франция

1. Избор на френски крал

От Ришер

Ришер (ок. 950–сл. 1000 г.) е бил монах в Реймс. Автор е на една хроника, озаглавена «Четири книги история», която обхваща периода от 888 до 998 г. Особено ценни за историята са сведенията за съвременната му епоха.

Галските князе в уреченото, време се събрали в Сенлис. Когато се събрали на съвещание, архиепископът по знак на херцога започнал да говори по следния начин: «Откакто блаженопaметният крал Людовик(128), без да остави деца, беше отведен от земята, ние трябваше най-старателно да обмисляме кого да призовем на негово място в управлението, за да може държавата нелишена от своя управител, да не стигне до упадък по липса на грижи... Известно е, че Карл(129) има привърженици, които по произход го считат достоен за трона. Но на подобни доводи ние възразяваме, че тронът няма да бъде получен по наследствено право и че никой не може да бъде избран за крал, когато освен благородството на произхода не просвещава също и мъдростта на душата, когото правдивостта не прави твърд и великодушието силен... Погрижете се за благото на държавата и я предпазете от нещастие. Ако искате да погубите страната, тогава вие можете да изберете Карл. Но ако искате да я ощастливите, то короновайте знаменития херцог Хуго(130). Затова пазете се да не би неразположението към херцога да отблъсне някои от общественото благо...». Когато архиепископът подал по такъв начин своя глас и всички го одобрили, херцогът единодушно бил възкачен на трона. В Ноайон той бил коронован от архиепископа и от другите епископи и на 1 юни (987 г.) станал крал на галите, бретонците, нормандците, аквитанците, готите, испанците и гасконците.

Христоматия... С., 1968, с. 120–121.

2. Людовик VI срещу барон Емон Бурбонски (1108–1109 г.)

От Сугерий

За да стане ясно, че никъде на земята действието на кралската добродетел не е било затворено в тесните граници на известни места, един човек на име Алар Гилбо дойде от пределите на Бери(131) да намери краля. Той му изложи твърде красноречиво протестите на своя доведен син и помоли смирено господаря Людовик да призове на съд при себе си по силата на своята суверенна власт благородния барон Емон, наречен Bepвaш(132), сеньор Бурбонски, който е отрекъл правото на неговия доведен син(133).

Боейки се, че частните войни ще дадат възможност на лошавината да се увеличи и че бедните, които са изложени на непосилен гнет, ще носят мъката на чуждото високомерие, монархът призова на съд споменатия по-горе Емон. Обаче напразно. Този, боейки се от изхода на делото, отказа да се яви. Тогава Людовик, без да бъде спрян нито от удоволствията, нито от леността, се отправи срещу земите на Бурж(134), начело на многобройна армия тръгна право към Жермини, силно укрепен замък, принадлежащ на същия Емон, и нападна напористо това място. Назованият Емон, съзнавайки, че няма никаква възможност да се противопоставя и загубвайки всяка надежда да спаси себе си и замъка, не виждаше друг път на спасение, освен да отиде да се хвърли в краката на господаря крал, падайки на колене многократно за голямо учудване на тълпата от зрители. Той молеше настоятелно краля да покаже състрадание към него, предаде споменатия замък и се остави напълно на волята на кралското величество.

Превод от френски: Ст. Маслeв

Documents d’histoire... Fiche 40.

3. Балдуин V, граф на Ено, завладява Фландрия (1191 г.)

От Жилбер дьо Мон — Хроника, § 175

Жилбер дьо Мон е белгийски хронист (умрял през 1215 г.). Бил е капелан, а по-късно канцлер на граф Балдуин V дьо Ено и е описал в една хроника неговото управление.

§ 175. Пътувайки тогава в Италия, те(135) научили новината за смъртта на графа на Фландрия(136). Френският крал(137) беше изпратил, изглежда, от Изтока рицари, които да завземат цялата територия на Фландърския граф в ущърб на правата на графа на Ено(138). Духовникът Жилбер съобщи веднага тези новини на неговия господар графа на Ено чрез бърз куриер. По този начин графът на Ено научи тези новини осем дни по-рано от французите и фламандците и завзе Фландрия, която се падаше по наследствено право на неговата жена, графиня Маргарита, а именно Брюге(139), Ипър, Курте, Аиденаарде, Грамонт, Алост, областта Ваес. Ганд, който се подчини по-късно, не се предаде толкова бързо, понеже графиня Матилда(140), вдовица на фландърския граф, беше снабдила крепостта с бойци и оръжие и се надяваше на покровителството на краля и на помощта на Лувенския дук(141).

Превод от френски: Ст. Маслев

Recuieils de textes... T. II, р. 175.

4. Кралят потвърждава правата на град Лорис (1187 г.)

Из указ на крал Филип II Август

В името на Светата и Неделима Троица, амин. Филип, по божия милост крал на франките... Нека знаят всички настоящи, както и бъдещи, че жителите на Лорис измолили от нашия дядо Людовик(142), краля на франките, и от нашия баща Людовик(143), неговия син, обичайни комунални права и получили от двамата харти, в които се съдържат тези права, и случи се, че за тяхно нещастие почти целият град и хартите, в които били записани техните права, били унищожени от пожар, когато ние прекарвахме нощта в същия град. Ние обаче от кралска щедрост, съчувствувайки на тяхното нещастие, им предоставихме правата, които са имали в старо време, и ги постановихме, като че са дадени за пръв път.

[1] И така ние се съгласихме, че всеки, който има дом в енорията на Лорис, да плаща само 6 денария данък за своя дом...; и ако придобие такъв, да го държи с данъка на своя дом.

[2] Никой човек от енорията на Лорис да не плаща пътни мита или обичайни (даждия) за своята храна; да не плаща също такса за реколтата, която ще има от своя труд и от този на всичките си животни, и да не плаща никога данък за вино, което ще има от своите лози.

[4] Никой от тях да не плаща такса за преминаване до Етамп, нито до Орлеан, и до Мили...

[18] И всеки, който остане в енорията на Лорис година и един ден, без да го последва някакво оплакване (от страна на господар), и не се отклони от нашето или това на нашия заместник правосъдие, да остане най-после свободен и спокоен.

Христоматия... Т. I. С., 1968, с. 264–265.

5. Тържество по случай победата при Бувине (1214 г.)

Ригор (ок. 1145–сл. 1206 г) е френски хронист, автор на биография на крал Филип Август, обхващаща периода от 1179 до 1206 г.

Кой би могъл да каже, да изобрази, да начертае с перо на пергамент или на таблици радостните ръкопляскания, триумфалните химни, безчислените игри на народа, сладкото пеене на духовниците, хармоничните звуци на военните инструменти в църквите, тържественото окичване на храмовете отвътре и отвън, на улиците, на къщите и пътищата, на всички замъци и градове, украсени със завеси и копринени тъкани и покрити с цветя, с треви и с дървесна зеленина; радостта на жителите от всякакво съсловие и възраст, тичащи от всички страни да видят това велико тържество; на селяните с жетварите, оставящи работата си, които с косите и мотиките на тълпи се стремяха към пътищата, за да видят в окови този Фернанд(144), от оръжията на когото доскоро те така много се страхуваха? Целият път беше такъв, докато не стигнаха Париж. Жителите на Париж, учащите се, духовенството и народът отиваха да посрещнат краля, пеейки химни и песни и изразяващи с жестове радостта, която оживяваше сърцата им. Недостатъчно им беше да се отдадат на веселие само през този ден, те продължиха удоволствията си и през нощта и дори в течение на седем нощи поред, посредством многочислени факли, така че нощта сияеше като ден. Особено учащите се не преставаха да дават израз на радост, като непрекъснато пееха и играеха.

Христоматия... С., 1962, с. 73–74.

6. Кралска грамота за поканване на представители на градовете в Генералните щати

Това е първата покана за свикване на Генералните щати, отправена през февруари 1302 г. от Филип IV Хубави по време на конфликта мy с папа Бонифаций VIII във връзка с облагането на църковните имоти.

Филип, по божия милост крал на франките, изпраща привет на сенешал Босер и на неговия заместник. Като желая да се обсъдят и разгледат заедно с прелатите, бароните и други наши и на нашето кралство верни поданици множеството затруднителни обстоятелства, които засягат нашето положение и нашите свободи, а също и на нашето кралство, на църквите, на духовните лица, на знатните, на светските хора, на общините и на отделните жители в означеното кралство, предписваме да разпоредите и заповядате в наше име... на консулите и на общините... в градовете и селищата Монпелие и Бocеp... щото означените консули и общини на споменатите градове и селища да изберат по двама или по трима от най-добрите и най-опитните хора..., които да се явят в неделя преди Връбница в Париж и заедно с нас да разгледат, обсъдят, приемат, изпълнят и одобрят от името на консулите и на означените общини всичко това..., което бъде постановено от нас относно гореспоменатото. Внушете им, че ако въпреки настоящото нареждане те не се явят пред нас, ще бъдат подведени под отговорност, както бъде определено.

Христоматия... С., 1962, с. 74.

Обединение на Франция

1. Битката при Поатие

Из «Нормандската хроника»

Нормандската хроника е написана от неизвестен автор на старофренски език между 1368–1372 г. и обхваща събития от 1296 до 1372 г. Тя е важен източник за Стогодишната война, въстанието на Етиен Марсел в Париж и Жакерията. Застъпващ интересите на феодалите, авторът й е отрицателно настроен към селяните и градската беднота.

Крал Йоан(145) събра много голяма войска и тръгна против уелския принц(146)... Уелският принц започна да отстъпва, когато узна за идването на крал Йоан, а кралят го преследваше чак до Поатие.

Англичаните образуваха две крила от своите стрелци с лък от страните на бойната си линия и се построиха в боен ред на голямо поле, покрито с лозя и окръжено с огради, в които имаше много проломи. Крал Йоан имаше до 12 хиляди тежковъоръжени бойци, но другите му бойци като стрелци с лък и арбалет бяха малко и затова английските стрелци улучваха по-вярно, когато се стигна до сражение. Крал Йоан образува няколко бойни линии и предаде първата от тях на маршалите, които така бързаха да се срещнат с врага, че линията на краля бе още далеко назад, а маршалите минаха вече пред оградата и влязоха в допир с англичаните вътре в заграденото поле, гдето те стояха в боен ред. Но изведнъж французите бяха разбити и голяма част от техните хора бе избита и взета в плен. Тук бе убит маршал Клермонски, а другият маршал бе взет в плен. Веднага след това пристигна нормандският херцог, който имаше твърде пълни редици от тежковъоръжени, но англичаните се събираха при проломите на оградата и излязоха немного напред; някои от хората на херцога проникнаха зад оградата, но английските стрелци започнаха да пускат такъв облак от стрели, че редиците на херцога почнаха да се дърпат назад, и тогава англичаните минаха в настъпление срещу французите. Тук бяха убити и взети в плен голям брои хора от бойната линия на херцога, мнозина избягаха, а една част се присъединиха към корпуса на краля, който едва сега се приближаваше. Бойците на орлеанския херцог се разбягаха, а тези, които останаха, се присъединиха към корпуса на краля. Англичаните стегнаха своите редици и си отдъхнаха малко, а кралят и хората му бяха изминали голям и дълъг път, което ги бе много изтощило. Тогава кралят и неговият корпус започнаха да се приближават и тук стана голяма и жестока битка, много англичани обърнаха гръб и побягнаха, но французите се объркаха така под жестокия обстрел на стрелците, които улучваха главите им, че мнозинството от тях не можеше да се сражава и те падаха един върху друг. Тогава стана ясно поражението на французите. Тук бяха взети в плен кралят Йоан и неговият син Филип... Тази битка стана през 1356 г.

Христоматия... С., 1962, с. 79–80.

2. Описание на Жакерията

От Жан дьо Венет (Жан Фийон)

Жан дьо Венет (1307–1370 г.) е бележит френски хронист, по произход селянин. По-късно станал монах и се издигнал до приор на Кармелитския манастир в Париж. В своята «Хроника» дава живо описание на събития от 1340 до 1368 г. Често порицава феодалите като виновници за бедственото положение на своята родина през първия период на Стогодишната война и вярно долавя някои от причините за Жакерията.

В тази 1358 г. много незащитени селища превърнаха църквите си в истински замъци, като ги окопаха с ровове, поставиха по кулите и камбанариите военни машини, за да се защитават от бриганди(147) в случаи на нападения, а такива, както се знае, се случваха много често.

През тази година лозята, извор на благотворна влага, която весели сърцето на човека, не се обработваха; нивите не се засяваха и не се оряха; воловете и овцете не се изкарваха на паша; църквите и къщите... навсякъде показваха следи от всепоглъщащия пламък или представляваха купища от печални, още димящи развалини. Очите не се наслаждаваха както по-рано от вида на зелените ливади и жълтеещите ниви, но навсякъде се натъкваха на тръни и плевели... Какво да кажа още? Най-отчаяна нищета цареше навсякъде, особено между селяните, защото сеньорите още повече увеличаваха страданията им, като им отнемаха и имота, и бедния им живот.... И въпреки това те рядко се нагърбваха с грижата да защитават васалите си от набезите и нападенията на неприятелите.

И ето през това време, когато сеньорите притесняваха и съвсем не защитаваха (от враговете) заедно с останалите градове и град Париж, стана близо до него едно никога нечувано произшествие. Именно лятото на същата 1358 г. селяните, които живееха в диоцеза Бове, в околностите на Сен Лу, на де-Шерен и Клермон, като изпитваха бедствията и притесненията, които им се нанасяха от всички страни и от които дворяните не само че не ги защитаваха, но напротив, още повече ги притесняваха подобно на враговете, се вдигнаха с оръжие в ръце против френските знатни. И като се събраха в най-голямо множество, поставиха за предводител един от тях, отличаващ се с най-голяма разсъдливост и произлизащ от селището Мело, именно селянина Гийом, наричан Кал. И ето, като излязоха с оръжие и знамена, те се пръснаха по целия окръг, като убиваха и унищожаваха безмилостно всички знатни мъже, които срещаха, дори собствените си сеньори. Като не се задоволиха с това, те изравниха със земята жилищата и крепостите на дворяните и, което е още по-достойно за съжаление, предаваха на мъчителна смърт знатни дами и малките им деца, които срещаха. По този начин те разгромиха най-силния замък де Курновил и поразиха със смърт много знатни мъже, които се бяха укрили в него... Поради тази причина дворяните за известно време притихнаха и не смееха да се показват както преди. Обаче това чудовищно дело не продължи дълго, тъй като аз предполагам, споменатите селяни го запoчнаха сами, а не по божие внушение и не по справедливо разрешение на върховния владика. И ето защо всичките им стремежи в скоро време завършиха и отминаха като прах, тъй като ако отначало те действуваха, както им се струваше, движими от някакви съображения за справедливост, понеже сеньорите не ги защитаваха, а ги притесняваха, то те започнаха позорни и ужасни дела... Дворяните, като наблюдаваха всичко това, постепенно събраха силите си и се отправиха с оръжие срещу тях, като съблюдаваха мъдра предпазливост. В скоро време кралят на Навара с ласкави слова примами към себе си някои от ръководителите им и когато те не подозираха нищо лошо и не мислеха за нищо, ги изби. А след избиването им нападна със своите приближени и с графа на Сен Пол останалите, които в мнозинството се бяха събрали в селището Мон Дидие, и ги срази с меч и ги изтреби; и не остана без наказание неразумното им дело, тъй като рицарите и дворяните отново събраха сили и пламнали от жажда за отмъщение, се обединиха в силни отряди и като преминаха през селата, предаваха на огъня много от тях, а селяните и всички, които считаха за вредни, избиваха безпощадно в къщите им, по лозята и по полето.

Христоматия... С., 1962, с. 80–81.

3. Из писмо на Жана д’Арк до английския крал (1429 г.)

Вие, крал на Англия..., предайте... ключовете на всички добри градове, които превзехте и подхвърлихте на насилие във Франция... И вие, всички стрелци..., джентълмени и други, намиращи се пред Орлеан, вървете си, моля ви от името на Бога, в своята страна, а ако не направите това, чакайте вести от девата(148), която скоро ще дойде при вас... Ако вие, кралят на Англия, не направите това, то аз поемам ръководството на войната и, където и да настигна вашите хора във Франция, ще ги заставя да си вървят волю-неволю; ако те не искат да се подчиняват, тях всички ще унищожа, ако ли поискат да ce подчиняват, ще ги помилвам... И не мислете, че вие ще владеете френското кралство... Където и да ви намерим, ще ви бием и ще извършим такова клане над вас, каквото вече хиляда години не е имало във Франция...

Ако вие желаете мир, отговорете в Орлеан, а ако не направите това, аз скоро ще ви напомня за това за ваша гибел.

Хрестоматия по истории средних веков. T. II (X–XV века). М., 1963, с. 437–438.

Англия от XI до XV в.

1. Насилията на норманските завоеватели

Из «Англо-саксонската хроника»

Сборник от седем исторически хроники, чието съставяне започнало по време на английския крал Алфред Велики (871–899 г.). Хрониките излагат събития из английската история от I в. пр. н. е. до 1154 г. и са основен исторически извор за развитието на Англия през ранния феодализъм.

Те [норманските] завоеватели мъчеха бедния народ и го принуждаваха да им строи замъци; и когато замъците бяха построени, те ги изпълваха с лоши хора или по-скоро с дяволи, които пращаха и мъже, и жени, щом сметнеха, че имат пари, хвърляха ги в тъмница и ги подлагаха на по-жестоки изтезания, отколкото изтезанията, търпени от светите мъченици. Някои те удавяха в кал, други обесваха за краката, главите или палците, като под тях запалваха огън. Главите на някои стягаха с възлести въжета, докато им изтече мозъкът, други пък хвърляха в тъмници, пълни със змии, гущери и жаби.

Скот, У. Айвънхоу. С., 1968, с. 259.

2. Из Великата харта на свободите (1215 г.)

Йоан, по божия милост крал на Англия, сеньор на Ирландия, херцог на Нормандия и Аквитания, граф на Анжу, изпраща привет на архиепископите, епископите, абатите, графовете, бароните, юстициариите, чиновете от горското ведомство, шерифите, байлифите на служителите и на всички длъжностни лица и свои верни. Знайте, че ние по божие внушение и за спасение на нашата душа, и на душата на всички наши предшественици и наследници, в чест на Бога и за възвеличаване на Светата Църква...

1. Най-напред дадохме пред Бога своето съгласие и с настоящата наша харта потвърждаваме за нас и за нашите наследници за вечни времена, щото английската църква да бъде свободна и да владее своите права в цялост и своите свободи в неприкосновеност.

13. И град Лондон трябва да притежава всички стари права и свободни обичаи както по суша, така и по вода. Освен това ние желаем и признаваме щото всички други градове и бургове и селища, и пристанища да имат всички свои права и свободни обичаи.

14. И затова, за да има общ съвет на кралството при облагане с вноски при други случаи... ние ще заповядаме да бъдат свикани архиепископите, епископите, абатите, графовете и старшите барони с наше писмо, всекиго поотделно, и освен това ще заповядаме да бъдат повикани и изобщо чрез нашите шерифи и байлифи всички тези, които имат непосредствено владение от нас.

16. Никой не трябва да бъде принуждаван да носи по-голяма служба за своя рицарски лен или за друго свободно владение от тази, която му се полага.

17. Общите съдебни дела не трябва да бъдат гледани от нашата курия(149), но трябва да се разглеждат на някое определено място.

39. Никой свободен човек не трябва да бъде арестуван и затворен в тъмница или лишен от имот, или обявен вън от закона, или изгонен, или по какъвто и да е друг начин ощетен, и ние няма да се опълчим срещу него и няма да постъпим спрямо него по друг начин освен въз основа на законна присъда от неговите равни или вън от закона на страната.

41. Всички търговци трябва да имат право свободно и безопасно да излизат от Англия и да влизат в Англия, и да пребивават и да пътуват из Англия както по суша, така и по вода, за да могат да купуват и продават без всякакви незаконни такси, като плащат само старите и справедливите, установени от обичаите такси с изключение по време на война...

52. Ако някой бъде лишен от нас без законна присъда на своите перове [равни] от своите земи, от своите замъци, от своите права или от своите свободи, ние незабавно ще му ги върнем; ако поради това възникне процес, нека той да бъде решен по присъда от 25–те барони, за които се споменаваше по-долу, гдето става дума за гарантиране на мира...

61. След като ние за Бога и за подобрение на нашето кралство и за по-успешно умиротворение на раздора, произлязъл между нас и нашите барони, дадохме всичко гореизброено, като желаехме те да се ползуват от това трайно и ненарушимо за вечни времена — създаваме и даваме долуописаната гаранция, именно: бароните да изберат 25 барони от кралството, които пожелаят, които да бъдат длъжни с всички сили да бдят и пазят и да заставят да се пазят мирът и свободите, каквито ние им дадохме и потвърдихме с тази настояща наша харта... гореспоменатите двадесет и пет барони са длъжни да дадат клетва, че ще изпълняват вярно всичко гореизброено и ще заставят другите да го изпълняват с всички зависещи от тях средства. И ние не ще се домогваме никак и в нищо както сами, така и чрез когото и да било, да бъдат отменени или намалени които и да било от тези отстъпки и права: и ако нещо подобно бъде постигнато, да се смята за недействително и да няма значение, и ние никога, няма да се възползуваме от него нито сами, нито чрез посредничеството на когото и да било другиго.

Христоматия... С., 1962, с. 76–78.

4. Въстанието начело с Уот Тайлър

Из «Анонимна хроника на абатството Света Мария в Йорк»

В това време [1381 г.] въстаниците от Кент... отидоха в Рочестър и тук срещнаха голям брои въстаници от Есекс... Тук те провъзгласиха за свой предводител Уот Тайлър от Медстон, за да ги поддържа и да им дава съвети...

В това време въстаниците имаха за свой съветник един капелан с лоша слава, по име Джон Бол, който ги съветваше да премахнат всички лордове... и много монаси и свещеници, така щото да не остане нито един епископ в Англия..., като владенията на всички останали да бъдат поделени между, светските лица... След това споменатите въстаници... към шестдесет хиляди... се отправиха към Лондон...

... Достигнаха до Лондонския мост, за да влязат в Сити, но кметът, който бе предупреден за идването им, заповяда да се поставят вериги и да се вдигне подвижният мост... Но жителите на общината Саусверк въстанаха и започнаха да викат на тези, които охраняваха казания мост, щото те да спуснат подвижния мост и да им дадат проход, иначе те ще бъдат унищожени. И от страх за живота си, какъвто изпитваха, те против волята си им позволиха да влязат... През това време споменатите въстаници продължаваха пътя си из Лондон и не причиняваха никакво зло и никаква пакост... И на «Флитстриит» споменатите въстаници от Кент разбиха затвора Флит и освободиха всички затворници и им позволиха да си отидат където искат...

Когато кралят узна... И когато той пристигна при въстаниците и те го видяха, те всички се преклониха пред него и казаха: «Добре дошъл, наш сеньор крал Ричард, ние не искаме да имаме друг крал освен вас».

И Уот Тайлър, техният предводител и главатар, започна да моли краля от името на въстаниците... И те поискаха нито един, човек да не бъде повече крепостен, да не дава клетва на никакъв феодал и да няма никакви задължения към никакъв сеньор, но да плаща по четири пенса за един акър земя и никой да не е длъжен да служи никому...

На следващия ден в събота голямо число въстаници отидоха в Уестминстърското абатство... Тогава споменатият Уот прочете гласно точките, които искаха... На това кралят спокойно отвърна и каза, че всичко, което той може, той честно ще разреши...

Кметът на Лондон, по име Уилям Уолуорс, започна да укорява споменатия Уот... за насилие и неуважение в присъствието на краля и го арестува. И за този арест названият Уот в силно раздразнение удари кмета с нож в корема. Но както беше угодно на Бога, споменатият кмет носеше ризница и не понесе никаква вреда, но като смел и мъжествен човек изтегли меча си и отговори на казания Уот със силен удар по врата и с още един силен удар по главата... Уот пришпори коня си, като извика на въстаниците да отмъстят за него; конят го понесе на около осемдесет крачки и той падна на земята полумъртъв...

След това кралят изпрати свои пратеници по разни места да заловят злоумишлениците и да ги предадат на смърт. Мнозина бяха уловени и обесени в Лондон... Най-после по божие внушение кралят видя, че твърде много от неговите поданици са загинали... Сърцето му се сви от жалост и той им прости при условие, че занапред няма да въстават под страх да изгубят живота си и че всеки от тях трябва да вземе грамота за това помилване и да заплати на краля такса...

Христоматия... С., 1962, с. 83–86.

Чехия от XI до XV в.

1. Чешки народни сатири (XIV–XV в.)

Тръгнеш ли при папата,

нивга не забравяй:

без парици и без дар

там не се вестявай.

Ти не знаеш ли защо

се нарича папа?

Иска той на ближния

всичко да изпапа.

Писарят, ковчежникът —

искат дари всички,

кардиналите — пари,

папата — жълтички.

Даваш тук и даваш там,

даваш до замая, —

а дадеш ли доста — пак

не му виждаш края.

Ще ви изчерпят във Рим,

кесии дебели,

стройни там ще станете

и измършавели.

Князе, плодящи и войната,

и мъките на беднотата,

със налози горят душата...

А от крале и от дворяни

човек на божек ще да стане:

най-първен горница събират,

а с налог после го обират.

Изгори епископ Збинек

де която книга свърне,

без във нея да надзърне...

Збинек огън кладеше,

Зденек книги гореше,

всички чехи срамеше.

Горко вам, неверни попове!

Папски пратеник събуди

пражките отци духовни

с него в тия дни съдбовни

кралските села да грабят

по земята чешка.

За овцата, за козата,

натоварени в колата,

за дарената му крава

греховете опрощава

и от пъкъла избавя.

Магистър Хус не одобрява,

писанието запрещава

човек за бог да се представя,

защото няма за това

на тоя свят права.

Мацек, Й. Хуситското революционно движение. С., 1964, с. 12–38.

2. Мисли на Ян Хус

Защото за жалост светските панове, правейки се на нуждаещи се, обират своите крепостни, като събират от тях високи данъци. А което е още по-отвратително, църковните прелати, било то папи, архиепископи, епископи, архидякони, игумени, пробсти, каноници и техните помагачи, които бягат като попарени от бедността, скубят от помощите, както си искат.

Вие, свещениците, а заедно с вас и монасите, ограбвате бедните с лицемерие, хитрост и търговия със светени вещи; а вие миряните, се занимавате с лихварство, съдите криво, с насилие, с измислени провинения, вземате рушвет и си присвоявате чужди имоти.

Например, ако епископът потъва в разврат, а мирянинът не е извършил никакъв смъртен грях, тогава мирянинът, бил той беден селянин или бедна жена, е много по-близо до Бога.

Богатството, придобито по нечестен път, в което тъне църквата, е станало отровно и трови душата почти на цялото християнство. Откъде идват раздорите между папите и епископите и другите духовни лица? Кучетата се борят за кокал. Вземи кокала и те ще се усмирят!

Мацек, Й. Хуситското...., с. 36–43.

3. Гибелта на Ян Хус

Описание от приятеля му Петър от Младеньовице

А мястото, където го мъчеха, беше нещо като ливада сред градините край Констанц... И така, като смъкнаха горната му черна дреха и го оставиха по риза, завързаха го с въжета на шест места за една дебела греда с ръце отзад, изостриха гредата от единия край и я забиха в земята. И понеже лицето на Хус беше обърнато на изток, някои от околните казаха: «Обърнете го с лице на запад към слънцето, не на изток, защото той е еретик». Така и направиха. Той беше завързан за тази греда през шията с черна и опушена верига, с която един беден селянин окачваше котлите на огъня. И като видя тази верига, той каза на палачите: «Господ Исус Христос, моят мил изкупител и спасител беше вързан заради мен с още по-яки и тежки вериги и аз, бедният, не се срамувам заради неговото свято име да бъда завързан с тази верига». А под краката му сложиха два снопа дърва, обувките стояха на краката му, оковани в букаи. Отрупаха го от всички страни с дърва и слама досами тялото, чак до гърлото. Преди да го запалят, при него дойде имперският маршал Хапе от Попенхайм заедно със сина на Клем, увещавайки магистъра да се откаже от своето учение и проповед и да потвърди това, като се закълне. А магистър Хус, като погледна към небето, отговори с висок и ясен глас; «Бог ми е свидетел, че никога не съм учил и проповядвал онова, което несправедливо ми приписват, като използуват лъжесвидетели. Първата мисъл на моята проповед, учение и писание и всички мои останали постъпки е била желанието да спася хората от грях. И за тази правда, за която писах, учех и проповядвах според божия закон и тълкуването на светите учени, днес искам с радост да умра». Като чуха това маршалът и синът на Клем плеснаха с ръце и се махнаха от него. Тогава палачите веднага запалиха кладата. А магистърът запя с висок глас: «Христе, син на Бога живия, смили се над нас!». И още веднъж: «Христе, син на Бога живия, смили се над нас!». И когато поиска да запее трети път, духна вятър и обгърна лицето му с пламък. И така той замълча, молейки се в себе си, и предаде дух. И преди да умре, той размърда тихо устни и завъртя глава като човек, който казва бързо три пъти «Отче наш».

Мацек, Й. Хуситското..., с. 40–41.

Хусистски войни

1. Из програмата на чашниците

От Лаврентий до Бржезова

I. Да се проповядва словото божие в Бохемското кралство(150) от господните свещенослужители свободно и безпрепятствено... «Никому не трябва да се забранява да говори в черква на разни езици.»

II. Светото тайнство... свободно да се предостави на всички верни християни, не извършили никакви смъртни прегрешения, под двата вида, т. е. с хляб и вино...

III. Да се отнеме от духовенството светското притежаване на богатствата и частната собственост на земята, която е заграбило, въпреки заветите на Христа...

Хрестоматия... Т. II. М., 1963, с. 612.

2. Из програмата на таборитите

Из чешката «Съвременна хроника» (XV в.)

Както в града Табор няма мое и твое, но всичко е общо..., никои не трябва да има отделна собственост, а който има такава, ще бъде провинен със смъртен грях.

... Занапред не трябва да има нито крал, нито да се избира такъв..., и управлението трябва да бъде предадено в ръцете на народа; всички господари дворяни и рицари трябва да бъдат свалени и унищожени като неправилно растящи дървета в гората; трябва да бъдат премахнати данъците, налозите и плащанията заедно с всякаква княжеска власт и светско владичество; трябва да бъдат отменени всички княжески, земски, градски и селски права като измислица на хората, а не божие дело; предишният божи закон в много негови раздели, например в разделите за търпение, за подчинение на кралете и на господарите, а също и за данъците и т. н., трябва да бъде признат за недействителен, тъй като всеки ще има божи закон, написан в сърцето си...

Литургията не трябва да се чете нито на латински, нито на какъвто и да било друг език, освен на народен език, и трябва да бъде извършвана в обикновени дрехи и през всяко време, като се премахне всичко друго, освен благославящите слова, както ги е произнасял сам Христос. Така, а не иначе трябва да бъде извършвана литургията.

Христоматия... С., 1962, с. 98.

3. Нареждане на папа Мартин V до инквизиторите в Чехия

Не щадете хората, не жалете първите. Помнете, че няма жертви по-угодни на Бога от кръвта на неговите врагове. Действувайте с меч, а ако не ви се отдаде открито да поразите виновните, използвайте отровата. Изгорете всички градове, нека огънят да очисти проклетата страна от еретиците! Нека на дърветата има повече обесени, отколкото листа в гората!

Николов, Й. «Светата» инквизиция, с. 44.

4. Ян Жижка начело на борбата

От Лаврентий от Бржезова

Тъй като към войската на тевтонците(151) се стичаха от... почти целия християнски свят и от народи с различни езици, за да получат обявената от папата милост и опрощение на греховете..., тези, които бяха виждали тази войска, единодушно твърдяха, че никога по-рано не са виждали такова голямо число хора, толкова въоръжени и настанени в безчислени палатки. По-общо мнение те наброяваха около 200 000. И когато те ден след ден опожаряваха градове, села, замъци, и, за да заслужат индулгенция, с по-голяма жестокост, отколкото езичниците, убиваха хора..., както стари, така и млади и ги изгаряха в огнената бездна, страх и трепет обхвана сърцата на мнозина...

... Когато в (Кутна) Хора стана известно за идването на краля(152)... брат Жижка с таборитите започна да се готви за бой... Макар, че в големия отряд на краля сред масата въоръжени конници се намираха няколко стотин бика и крави, за да се внуши с техния вид страх (у неприятеля) и да се обърне в бягство, обаче Бог, който никога не оставя своите без помощ, внуши на всички борещи се за неговата истина, голяма твърдост на духа... всички пешаци, а също и всички излезли заедно с тях от града кутнохорци... като се окръжиха от всички страни с каруците, разположиха се вътре със своите вериги(153) и друго оръжие и приспособиха... каруците за отразяване на неприятеля... И когато няколко отряда на краля се опитаха с натиск да се вмъкнат през колите, те бяха... отблъснати с големи загуби за тях. Такива нападения на неприятеля като прелюдия на големия бой продължаваха до самата вечер...; таборитите и пражаните... като напуснаха своя лагер, се приближиха до мястото, което заемаше кралят със своите хора и като отнеха от ръцете им оръдията, прогониха самия крал с цялата негова войска от заетото от тях място.

Хрестоматия... Т. II (X–XV в.). М., 1963, с. 617.

5. Кои са божиите?

Таборитска бойна песен

От вразите се не бойте,

нивга ги не бройте!

Бог в душите ви да свети,

с вяра в него се борете,

пред вразите твърдо стойте...

В боя весело викнете:

върху тях, хър, върху тях!

Боздуганите вдигнете.

Боже помози! — викнете.

Мацек, Й. Хуситското..., с. 116.

Русия през XI–XV в.

Из «Песен за похода на Игор»

«Песен за похода на Игор» е национална епопея от неизвестен руски творец от края на XII в. В нея е отразен разгромът на Новгород — северския княз Игор Святославич от половците (куманите) през 1185 г. Авторът с горест се отнася към липсата на единство сред князете и страда от бедствията, сполетели неговата родина.

Невесело време, братя, настана,

над паднали в боя израсна трева.

Вражда се дигна сред Дажбогови внуци,

слезе — като девица —

в земята Троянова,

изплеска с крилата на лебед

над синьо море край Дон:

изплеска,

пропъди обилни години.

Престъпна борбата на князете срещу поганци,

защото брат на брата си рече:

«Това е мое и това е мое».

И почнаха князете за малкото

«Туй е голямо» да казват

и сами помежду си крамоли да коват.

А поганци от всички страни

прииждаха с победа

в руската земя.

Песен за похода на Игор, Игор Святославич, внук Олегов. С., 1954, с. 33.

2. Татарското нашествие в Русия (1236–1237 г.)

Из «Летопись по Лаврентьевскому списку»

Лаврентиевската летопис представлява копие на летописен сборник от 1305 г. Това копие е било направено от група преписвачи под ръководството на монах Лаврентий през 1377 г. Текстът започва с «Повесть временных лет» и свършва с 1305 г.

В лето 6744(154). Имаше знамение на слънцето на 3 август, неделя по обед... През тази есен дойдоха от източните страни в българската земя(155) безбожните татари и превзеха славния велики град български, избиха с оръжие от старите до младите, та и до самите младенци, взеха много имущества, а града изгориха с огън и цялата земя оплениха. През тази зима великият княз Георгий(156) ожени синовете си Володимер и Мстислав.

В лето 6745... През тази година през зимата дойдоха от източните страни в Рязанската земя като гора безбожните татари и почнаха да воюват срещу Рязанската земя и я оплениха до Пронск(157); оплениха целия Рязан и го изгориха, и княза убиха, а едни от пленените разпъваха, други със стрели разстрелваха, на трети ръцете връзваха отзад. Много от светите църкви предадоха на огън, изгориха манастири и села и не малко имущество взеха от двете страни. След това отидоха към Коломна(158). В тази зима Всеволод, син Юриев, внук на Всеволод, тръгна срещу татарите и се срещнаха в Коломна. Стана голяма сеч и убиха воеводата на Всеволод Еремей Глебович, както и много други мъже на Всеволод. Всеволод потърси прибежище във Володимер(159) с малка дружина, а татарите отидоха към Москва. През тази зима татарите взеха Москва, убиха воеводата Филип Нянок за православната вяра, княз Володимер, сина Юриев, заловиха в плен, а хората избиха от старците до самите младенци; града и светите църкви предадоха на огън, всички манастири и села изгориха и като взеха много имущества, си отидоха. През тази зима излезе Юрий от Володимер с малка дружина, поставяйки на своето място синовете си Всеволод и Мстислав. Тръгна към Волга със своите племенници Василий, Всеволод и Володимер и се настани на лагер край Сити(160). Той чакаше да дойде при него брат му Ярослав(161) с полковете си и Святослав(162) със своята дружина. И започна великият княз Юрий да събира войска против татарите, като натовари Жирослав Михайлович с воеводството на своята дружина. Тази зима пристигнаха татарите при Володимер на 3 февруари. Татарите уредиха свой стан при града Володимер, а сами отидоха, взеха Суздал и разграбиха «Света Богородица»(163), княжеския двор с огън изгориха, опожариха и манастира «Св. Димитър», а другите разграбиха. Посякоха старите монаси и монахини, попове, слепци, хроми, гърбави и болни и всички хора, а младите монаси и монахини, попове и попадии, дякони, жените им, дъщерите и синовете им всички закараха в своя стан, а сами отидоха към Володимер. В месопустната събота започнаха да секат гора, до вечерта поставиха стенобитни машини, а през нощта поставиха около целия град Володимер ограда от плет. На месопустната неделя сутринта настъпиха към града. Беше 7 февруари, когато се чествува паметта на светия мъченик Тодор Стратилат. Голям плач беше в града, а не радост, заради нашите грехове и неправда; заради увеличаването на нашите беззакония допусна Бог поганците... И превзеха града до обед. Всеволод и Мстислав и всички хора избягаха в Печерни город(164), а епископ Митрофан, княгинята Юриева с дъщеря си, снахите си и внучетата си и другите княгини, жената на княз Владимир с децата си, множество боляри и хора от народа се затвориха в църквата «Св. Богородица» и там бяха запалени без милост...

Превод от руски: Ст. Маслeв

Милов, Л. В., А. И. Рогов, М. К. Тихомиров. Хрестоматия по истории СССР с древнейших времен до конца века. М., 1960, с. 436–439.

3. Невската битка

Из «Симеоновския летопис»

Руски летописен сборник от края на XV и началото на XVI в., получил името си през XVII в. от управителя на руския печатен двор Никифор Симеонов, който пръв го отпечатал. Обхваща събития от руската история за периода 1177–1493 г. Съдържа важни сведения за историята на Московското княжество и Москва, някои от които са уникални.

Кралят на областта Римска(165) от полунощните страни(166) като научи за мъжеството на великия княз Александър Ярославлич намисли да го победи и да го вземе в плен и великия Новгород да покори заедно с всичките му околни градове и да обърне в робство словенските люде... потегли с голяма сила, обзет от войнствен дух, и стигна до р. Нева...

Тогава дойде вест, че шведите нападат Ладога и кралят изпрати тогава надменно пратеници в Новгород при великия княз Александър Ярославлич с думите: «Ако можеш да ми се противопоставиш, аз съм вече тук и покорявам земята ти».

И потегли Александър срещу тях с яростното мъжество на войните си, не с голяма дружина, защото нямаше време да дочака по-голяма войска... И много новгородци по същата причина не се събраха, защото великия княз Александър избърза да тръгне срещу враговете и той ги застигна в неделя(167) и cтанa страшна сеч, избиха много шведи и Александър нарани самия крал с острия си меч в лицето.

Христоматия... С., 1962, с. 101.

4. Битката при Чудското езеро

Из «Симеоновския летопис»

И великият княз Александър потегли с брат си Андрей... срещу немската земя с голяма сила, за да не се хвалят немците, казвайки: «Ще унизим словенския народ или ще го покорим».

Вече бе превзет град Псков и немските тиуни(168) бяха поставени в града. И великият княз Александър зае всички пътища към Псков и превзе внезапно града..., и изпрати немските наместници в окови, а град Псков освободи от плен... Те(169), гордите, се събраха и казаха: «Ще нападнем Александър и като го победим ще го вземем в плен». Когато немците се бяха приближили, тогава стражата(170) на княз Александър се бе почудила на немската войска и се бе ужасила.

... А великият княз Александър, като се помоли в църквата «Света Троица», потегли срещу немската земя, желаейки да отмъсти за християнската кръв. Като чу това, магистърът потегли срещу тях с всичките си епископи и с цялото си множество от техния народ и войската им...; и срещнаха се на езерото, наричано Чудско. А великият княз Александър отстъпи назад. И немците... настъпиха подире му. Великият княз разположи войската си на Чудското езеро при Узмен до Враните камъни и закрепнал с кръстна сила се опълчи и потегли срещу тях. Войските навлязоха в Чудското езеро, много се събраха и едните и другите... Александър имаше множество храбреци, силни и яки мъже, и всички бяха изпълнени от боен дух и то имаха сърца, подобни на лъвските. И казаха: «Княже, сега е дошло време да сложим главите си за тебе...».

Бе съботен ден и изгря слънцето, застъпиха се двете войски... И настана тук ожесточена и голяма сеч..., чуваше се трясъка на копията, които се чупеха, и звънът от ударите на мечовете, така че и ледовете на замръзналото езеро се напукаха. II не се виждаше ледът, защото се бе покрил с кръв...

Това сражение стана на 5 април(171).

Христоматия... С., 1962, с. 102.

5. Куликовската битка

Из летопис от началото на XV в.

Войските започнаха да се съсредоточават... Неверниците настъпиха от двете страни на р. Непрядва, тъй като нямаше къде да се разгънат; неверници много, а място нямат. А безбожният цар(172), като излезе с трима темни князе(173) на едно високо място, гледаше човешкото кръвопролитие, защото вече наблизо един до друг се спускаха двете войски...

И настъпи третият час на деня. А великият княз(174) като видя това, каза: «Виждате ли, братя, нашите гости ни наближават, хоро са заиграли, вече са станали весели». И каза: «Братя руси, храбреци! Времето се приближава и часът дойде». И всеки удари своя кон и викна... Застъпиха се двете войски и здраво се биха не само с оръжие, но и с телата си един друг се избиваха, под конските нозе умираха, от голямата теснотия се задушаваха, тъй като не им беше възможно да се съберат на Куликовското поле: защото бе тясно мястото между Дон и Непрядва...

Биха се вече четири и пет часа, не отслабваха християните. Вече шести час наставаше по божие попущение и заради греховете ни неверниците започнаха да надвиват, много велможи бяха избити от нечестивите, като горски дървета се подкосяваха на земята храбреци и витязи, под конските копита много руски синове бяха смазани и самият велик княз нараниха..., но с божията сила не изгинаха, а се укрепиха.

Тежко бе за болярите(175) да гледат как се избиват синовете на тяхната войска, които негодуваха и непрестанно се стремяха да се откъснат за бой като соколи... И наближи осмият час, и ето... Волинецът(176) викна с гръмък глас на княз Владимир(177): «Дойде часът и времето се приближи». И отново каза: «Братя мои и другари, дерзайте!». Всички едновременно излязоха от дъбравите, като дълго задържани соколи и като че ли нападнаха много ята гъски и знамената твърдо се насочваха от страшния войвода. Войните приличаха на лъвове, нападащи овчи стада...

А неверниците, като видяха, извикаха казвайки: «Горко нам! Отново русите ни надхитриха, по-лошите люде с нас се бориха, а добрите всички запазиха». И нечестивите се обърнаха, дадоха гръб и побягнаха.

А Мамай, като видя, че е победен, каза на своите отряди: «Да побегнем, братя, нямаме и никакво снаряжение, поне главите си да гледаме да спасим». И изведнъж побягна с четирима мъже. Много от християните се впуснаха след тях да ги гонят, но не успяха, защото конете им бяха уморени...

Христоматия... С., 1962, с. 102–104.

Италия през XIII–XV в.

1. Икономически разцвет на Флоренция през XIV в.

От Джовани Вилани — Хроника, XI, I–XCIV

Джовани Вилани, съвременник на разказваните от него събития и факти, бил образован търговец, политик и дипломат. Хрониката му обхваща периода от 1300 до 1348 г., когато и починал във Флоренция.

Книга XI, гл. I. В 1333 г. от Рождество Христово... Флоренция беше в състояние на такова голямо могъщество, щастие и благо, каквото тя не познаваше от 1300 г. и по-рано...

Гл. XXXVIII. Във времената, когато се водеше... война между кралете на Франция и Англия(178), търговски посредници на английския крал бяха компаниите Барди и Перуци от Флоренция(179). През техните ръце минаваха всички негови налози, вълната и другите стоки... И когато кралят се върнал от войната, те установили, че той им е длъжен... 1 365 000 златни флоринта(180), което е равно на стойността на цяло кралство.

Гл. XCIV. Още за величието и разцвета на Флорентинската комуна. При внимателно изучаване установяваме, че в тези времена във Флоренция е имало около 25 000 души от 1 до 60 години, които могат да носят оръжие и от които 1500 са били благородници... Предполагам, че във Флоренция е имало до 90 000 мъже, жени и деца... 1500 чужденци, пътници и наемни войници. В числото на тези жители аз не включвам свещениците и монасите. Мога да допусна, че в тези времена в окръга и на цялата територия на Флоренция са живели 80 000 души... Намирам, че броят на момчетата и момичетата, които се учат на четене, възлиза от 8000 до 10 000; броят на момчетата, които изучават смятане и аритметика в шест училища — от 1000 до 1200, а на тези, които изучават граматика и логика в четири висши училища — от 550 до 600 души. Във Флоренция и предградията имаше тогава 110 църкви, включително и манастирите... Работилниците на цеха Лана(181) бяха 200 или даже повече и произвеждаха от 60 000 до 80 000 парчета сукно, което се оценяваше на 1 200 000 златни флоринта. Една трета от тази сума оставаше в града и отиваше за заплащане на работата по изготвянето на сукното, което намаляваше печалбата на собствениците на работилниците; с този занаят се препитаваха повече от 30 000 души. Намираме също, че преди 30 години имало 300 работилници или приблизително толкова и че те изработвали повече от 100 000 парчета сукно в една година, но тези сукна са били по-груби и стрували два пъти по-евтино, понеже тогава те още не докарвали и не умеели да обработват английската вълна, както това ставаше по-късно. Дюкянчетата на цеха Калимала(182) с френски и други чуждестранни сукна бяха 20 и там се прекарваха в годината повече от 10 000 парчета сукно на стойност 300 000 златни флоринта; това са само сукната, които са се продавали във Флоренция, без да се смятат изпращаните в странство.

Сарафски кантори и банкови къщи имаше 80. Сечаха се златни монети ежегодно 350 000 златни флоринта, а понякога и 400 000, а малки кватрини(183) — около 20 000 фунта.

В съдийската колегия се наброяваха 80 души, имаше 600 нотариуси, 60 лекари и хирурзи, 100 аптеки. Имаше множество едри и дребни търговци. Не е възможно да се преброят обущарските работилници. Наброяваха се 300 или повече търговци, които водеха търговия извън границите на Флоренция. Имаше също множество други майстори и занаяти...

Превод от руски: Ст. Маслев

Хрестоматия... Т. II. М., 1963, с. 524–525.

2. Договор между византийския император Михаил VIII Палеолог и Генуезката република (1261 г.)

... Първо, отсега нататък между нашето императорско величие и неговите наследници, от една страна, и Генуезката република и жителите от нейната територия, от друга страна, ще има любов и вечен мир и ние [т. е. византийският император] ще водим война с Венецианската република и с всички венецианци, наши врагове, не ще сключваме мир със същата република, нито примирие, нито споразумение без знанието и волята на Генуезката република. Казаната Генуезка република също няма да сключва мир, примирие, нито споразумение с Венецианската република без знанието и волята на Наше Императорско Величество.

... И така всички генуезци, жителите на територията на Генуезката република и тези, които се наричат генуезци, са свободни и необременявани в цялата територия на казаната моя империя от мита, налози и данъци при влизането в моята империя и при излизането, по време на пребиваването им и при придвижването им от една област в друга по море или по суша, със стоки или без стоки, докарвани или купени за износ, както лично, така и стоките им...

Също така даруваме и отстъпваме пълно право на собственост и владение в долупосочените земи и във всяка една от тях, а именно в Енос(184), Смирна, Адрамитион(185) и с божия милост в Константинопол и в Касандра в Солунската област(186), както и в казаните по-долу острови и във всеки един от тях, а именно Митилини, Хиос и с божия милост Крит и Негропонте(187), за търговски дом, палата(188), църква, баня, фурна, градина и достатъчно къщи за пребиваване на търговците, които ще идват там за водене на търговия, също така не трябва да се иска и събира никакъв наем. В казаните по-горе земи и острови генуезците трябва да имат и могат да имат по свое желание консули, курия и пълна и смесена юрисдикция по всички граждански и наказателни дела над всички генуезци или жители от територията на Генуа и над тези, които се наричат генуезци...

... Не ще бъде допуснато във всички земи и острови на нашата империя, които тя притежава сега или с божия милост ще придобие, да бъде подготвена каквато и да е флота, която би била предназначена за действия против Генуезката република или против генуезци и генуезката територия. Не ще приемаме, нито ще допуснем да бъде приета никаква флота в цялата казана империя, насочена срещу генуезците, нито ще предоставим на враговете на Генуезката република някакъв пазар, с изключение на пизанците, които са верни приятели на нашата империя, а също ще изгоним от нашата империя всички пирати, [които действуват] срещу Генуезката република, ще ги преследваме и виновните ще наказваме според закона.

Също обещаваме, съгласяваме се и потвърждаваме правата, грамотите и привилегиите по отношение на правното положение и сградите в големия град Константинопол, в случай че божията милост благоволи неговото възвръщане, които Генуезката република или някой неин представител е имал там. Ако всемогъщият Господ позволи на Нашето Императорско Величество да завладеем отново и да вземем в наша власт казания град, тогава ще дадем в него на Генуезката република палат, жилищни сгради и поземлени имоти, а също ще покажем милост спрямо казаната република, като й дадем църквата «Св. Мария», която държат венецианците, заедно с търговските помещения, които са към самата църква, с гробището, а също и територията на венецианската крепост, която се намира в този град, ако казаната република изпрати бърза и резултатна помощ от галери за превземането на казания град.

Също даваме и отстъпваме с право на собственост и владение заедно с пълна и смесена юрисдикция града или мястото Смирна и нейното пристанище заедно с гореказаните имоти, с нейната област и с жителите; тя е свободна и удобна за влизане по море и по суша и нея да притежават вечно, разбира се, всичко онова, което се отнася до правата на Императорското Величество, без да се нарушават правата на епископа и църквите в същия град и на войниците, които са получили правото от Нашето Императорско Величество да живеят там като военна охрана. Този град е полезен за всички с оглед на използуването му за търговия, има добро пристанище и изобилствува с всички блага...

Също обещаваме и се договаряме да не поставяме някаква забрана за Генуезката република в цялата казана империя, която притежаваме сега, и в земите, които ще придобием, върху някакви стоки, хранителни продукти и жито, но ще позволяваме на всички и на всеки един поотделно да събират тези стоки, хранителни продукти и жито от цялата казана по-горе империя и да ги карат свободно и безпрепятствено без никаква пречка от страна на налог, мито или данък...

Също обещаваме и се договаряме да не позволяваме на никакъв латинец да върши търговия в по-голямото море [т. е. Черно море], освен на генуезец и пизанец и на тези, които защитават пристанището и интересите на фиска. На генуезците не ще се забранява да влизат в по-голямото море и да излизат със стоки или без стоки, но могат да влизат и излизат, без да плащат никакво мито...

Превод от гръцки: Ст. Маслев

3. «Завещание» на венецианския дожд Томазо Мочениго (1423 г.)

Томазо Мочениго с бил дожд на Венеция през 1414–1423 г. «Завещанието» представлява реч, която той произнесъл малко преди смъртта си.

Нашият град е вложил 10 милиона дуката(189) капитал в търговията по цял свят. Той я води със своите нефи(190), галери(191) и други морски съдове така, че печалбата от износа достига 2 милиона дуката, също и печалбата от вноса във Венеция достига 2 милиона дуката. От износа и вноса се събират 4 милиона дуката.

Вие знаете, че в нашия флот има 3 хиляди малки съдове с размер от 10 до 200 амфори(192) и 17 хиляди моряци. Ние имаме 300 нефи с 8 хиляди матроси. Всяка година плават 46 наши големи и малки галери с 11 хиляди матроси. Ние имаме 3 хиляди корабни строители, 3000 калафатари(193), 16 000 тъкачи на коприна, лен и фустанеи(194). Стойността на къщите възлиза на 7 500 000 дуката и наемът от тях дава доход от 500 000 дуката. Хиляди благородници имат доход от 700 до 4000 дуката годишно.

Вие знаете, че доходите на Венеция възлизат на 774 000 дуката, доходите от континенталната част — 464 000 дуката и доходите от морето 376 000 дуката.

... Ако последвате моя съвет, ще видите, че ще бъдете господари на златото на християните и целият свят ще се бои от вас и ще ви почита...

Войната с турците създаде доблестни хора, опитни в морското дело и изпитани във всички обстоятелства както с умението си да управляват, така и с мъжеството си... Вие имате седем капитани(195), които могат да командуват флота от 60 галери и даже повече, а на корабите между арбалетчиците(196) имате рицари, които биха могли да бъдат добри командири на галери и биха могли да ги управляват. Вие имате стотици кормчии, които са способни да управляват въоръжени галери, твърде опитни да изпълнят каквото и да било предприятие. Вие имате опитни и надеждни екипажи за стотици галери и опитни гребци за стотици галери. Такова е положението, създадено от войната с турците, така че целият свят говори: «Венецианците — те са господари на капитаните на матросите и гребците на галерите».

Вие знаете, че нашият град сече ежегодно 1 200 000 дуката — златни монети, а сребърни във вид на мецанини, гросо и солди на стойност 800 000 дуката, от които 5000 марки(197) ежегодно отиват в Египет и Сирия, а във вашите владения в Италия отиват ежегодно 100 000 дуката и мецанини и солди, докато във вашите презморски владения отиват ежегодно гросети и солди за 50 000 дуката. В Англия отиват ежегодно солди на стойност 100 000 дуката. Останалите монети остават във Венеция.

Вие знаете, че флорентинците изнасят у нас ежегодно 16 000 парчета сукно, най-тънки, тънки и средни, а ние ги, изнасяме в Апулия, Неаполитанското кралство, Киликия, Каталония, Испания, Берберия (Северна Африка), Египет, Сирия, Кипър, Родос, Романия, Кандия, Морея (Пелопонес), Лисабон. Казаните флорентинци внасят всяка неделя още различни видове стоки на стойност 7000 дуката, а купуват у нас френска вълна, каталонска вълна, кармазин(198), кошенил(199), коприна, восък, златни и сребърни нишки, захар, сребро и всякакви подправки, големи и малки, стипца, индиго, кожи, скъпоценни камъни, и всичко това за голяма печалба на нашата страна.

Превод от руски: Ст. Маслев

Хрестоматия по истории средних веков. T. II. М., 1950, с. 224–226.

4. Въстание на чомпите

Из «Флорентинска хроника» от Маркионе ди Кампо Стефани

Маркионе ди Кампо Стефани — флорентински общественик от XIV и началото на XV в. заемал видни държавни длъжности, починал в 1403 г. Автор на хроника, разказваща събитията до 1385 г., която е един от най-ценните извори за флорентинската история от онова време. Разказът за въстанието на чомпите в хрониката изразява позициите на управляващата буржоазия. Той е лишен от каквото и да е съчувствие към въстаниците, но е ценен с богатството на сведенията, които авторът дава като очевидец на събитията.

На дванадесетия ден през същия този месец юли, 1378 г., 14 младши цеха поискаха от приорите от тези цехове да се избере още един приор, тъй като седемте старши цеха пращаха в сеньорията седем приори, а четиринадесетте младши — само двама; като получиха отказ, те се обединиха с част от простолюдието: даракчиите на вълна, дръндарите, влачарите, работници, дребни търговци и др.; те ги разбунтуваха и ги уговориха да се явят във вторник с оръжие на площада и да искат да им бъде позволено да образуват цех и да изберат свои консули; тъй и бе направено. Като разбраха за това, приорите заловиха четирима от водачите... И ги подложиха на изтезания с въже. Щом като това стана известно, хората от простолюдието веднага се заловиха за оръжието, издигнаха знаме... на което бе изобразен ангел, и се нарекоха «чомпи»... Като се отправиха към площада, тълпата начена да расте, тъй като към нея се присъединяваха всички чирачета от работилниците на младшите и много от тези на старшите цехове. Приорите повикаха на площада знаменосците, но никой не се яви освен Джовани Камби; знаменосецът Белки и знаменосецът Лъв. Тълпата непрекъснато се увеличаваше и крещеше да бъдат предадени заговорниците; тъй като това искане не бе изпълнено веднага, тя се нахвърли към дома на знаменосеца на правосъдието Луиджи Гуичардини, сина на месер Пиеро, запали дома, унищожи много блага, които се намираха в него... За да не бъдат обвинени, че грабят, тези хора постъпваха така; като отиваха към някой дом, за да го запалят, те събираха вещите, които други изнасяха оттам — сукна, бисери, сребро, кревати — и всичко това изгаряха на клади. Когато палеха дома на Микеле ди Ванни Кастелани, един човек за нищо не искаше да изпусне от ръцете си един петел и парче солено месо; аз сам видях как го удариха отзад с пика, а петела взеха, счупиха му краката и го хвърлиха в огъня. Така палеха те и втори път, обаче не грабеха. При това бяха унищожени много къщи, които се запалиха от съседните или от намиращите се насреща, а няколко къщи бяха отчасти разрушени с лостове, за да се спасят от пожар други къщи, които се намираха до тях. Собствениците на всички тия изгорени и разрушени къщи, а също техните братя и роднини бяха отстранени от службите, които заемаха, със запрещение да не ги заемат и в бъдеще. След това въстаналите избраха някои от гражданите и насила ги произведоха за рицари; мнозина се подчиниха на това от страх, тъй като иначе и техните къщи щяха да подпалят или да ги ограбят... Между другите бяха възведени в рицари двама души, които принадлежаха към младшите цехове, т. е. към бедния народ: единият бе месер Гуидо Бандера, даракчия, комуто бе определена заплата 2000 златни флорина, но той получи всичко петдесет, а другият бе хлебарят месер Мео де Грассо; някои от новите рицари скъпяха това достойнство, а други се стараеха да се отърват от него; по-късно, както ще кажем по-нататък, бе издадено особено постановление за тези, които желаеха да запазят за себе си даденото им достойнство. На следния ден чомпите отново започнаха да горят къщи, но се изля невероятен дъжд със страшна сила; като стояха цяла нощ под оръжие, те се измориха, измокриха и решиха да си отдъхнат; тогава приорите, от страх да не направят още по-големи беди, пратиха посредници, които бяха натоварени да влязат с въстаналите в преговори и да узнаят техните желания; цеховете, които бяха с въстаналите, започнаха сега да се разкайват, тъй като всички чираци от работилниците се смесиха с тълпата и викаха: «Да живее бедният народ!». Въстаналите бяха поискали отначало консули, а сега започнаха да искат не само консули, но и приори и много други придобивки. Между другото те настояваха и на това, щото от тяхната среда да се изберат двама приори, които веднага да получат достъп в двореца, а двама от заседаващите там приори да бъдат отстранени; след това те поискаха да бъдат освободени от подчинение на надзирателя чужденец на вълнения или на който и да било друг цех; всичко това бе изложено в няколко точки... След това тълпата тръгна да превзема двореца на подестата и в края на краищата го завзе...

Христоматия... С., 1962, с. 104.

Балканските народи през XI–XV в.

1. Освобождение на България от византийско иго (1185–1186 г.)

От Никита Хониат — История, I, 4–6: за управлението на Исак Ангел, с. 481–487 на Бонското издание

След като източните народи се усмириха благодарение както на други временни дарения, така и на получаването на ежегодни данъци (защото управляващите ромеите по наше време така знаеха да постъпват с другоплеменниците, гледайки да останат вкъщи като домашни прислужнички, които се занимават с предене), той [император Исак II Ангел] пожела да си потърси жена от чуждоплеменен род, понеже тази, за която се бе оженил по-рано, умря. Като влезе в преговори с унгарския крал Бела чрез пратеници, той взе за жена неговата дъщеря, която още не беше навършила напълно десет години. Скъпейки се да приготви това, което е необходимо за сватбените тържества и трапези, от средствата на държавното съкровище, той го събираше безплатно от своите земи. Поради своята дребнава душа той обираше и други градове, които са съседни на Анхиало [Поморие], а варварите, които живеят по планината Хем [Стара планина] и по-рано се наричали мизи, а сега се наричат власи, настрои враждебно особено срещу себе си, както и срещу ромеите. Те, като се уповаваха на недостъпността на местата и като добиваха смелост от крепостите, които бяха многобройни и се издигаха върху отвесни скали, и друг път са се перчели на ромеите, а тогава, като намерили повод, както се казва — Патрокъл(200), а именно отвличането на стадата им и лошото отношение към тях, се дигнали на открито въстание. Начинателите на злото и тези, които разбунтуваха целия народ, бяха някои си Петър и Асан [т. е. Асен], еднородни братя. Те не искали да повдигнат въстанието, без да имат основание, и отишли при императора, който се намирал на лагер в Кипсела(201) с молба да бъдат приети заедно с ромеите във войската и с императорска грамота да им бъде подарено едно слабодоходно село, намиращо се в Хем. Но те не получиха удовлетворение на молбата си, защото божията воля е по-силна. И тъй, те промърморили, че били пренебрегнати, а като се впуснали внезапно да приказват нашироко, за своето искане, се изпуснали да кажат и някоя по-силна дума, която намеквала за въстанието и за това, което ще вършат, като се завърнели у дома си. От тях двамата особено много говорел Асан, по-дръзкият и по-суровият, който бил и бит по лицето по нареждане на севастократора Йоан, след като бил укорен в безсрамие. Така те се върнаха, без да свършат нещо и обругани, а това, което тези нечестивци и скверни хора извършиха срещу ромеите, какви думи биха могли да опишат или какъв разказ ще обхване толкова много Илиади от злочестини? Но да не говоря още по тези неща, а разказът ми да върви последователно.

5. ... След като мизите замислиха открито въстание и след като водачи на злото станаха лицата, за които казах, императорът излезе срещу тях. Трябва обаче да не се оставят неразказани и онези неща [т. е. преди похода на императора]. Власите се колебаеха отначало и отбягваха да се включат във въстанието, към което бяха подбуждани от Петър и Асан, боейки се от големината на делото. Убеждавайки своите сънародници да се освободят от този страх, еднокръвните братя построиха молитвен дом на името на великомъченик Димитър, в който събраха много обзети от бесове хора от двата народа [т. е. власи и българи], с кървясали очи и гледащи накриво, с разпуснати коси и запазващи впрочем точно всички белези, които проявяват обзетите от зли духове. На тези въодушевени от демони хора те внушиха да говорят това, че Бог благоволил да даде свобода на българския и влашкия народ и е наредил отхвърлянето на дългогодишния ярем, заради което и Христовият мъченик Димитър напуснал града на солунчани и тамошния храм и пребиваването си при ромеите, та дошъл при тях, за да бъде като помощник и съучастник в делото. Тези безумци, като се въздържали за кратко време от действия, изведнъж събрали повече смелост и като били обзети отново от ярост, се раздвижили енергично и викали в бесовски унес и с пронизващ глас, че отсега нататък не е време вече за седене, а да вземат оръжие в ръце и да тръгнат срещу ромеите. При това те говорели заловените през време на войната да не бъдат вземани в плен, но да ги колят и убиват безмилостно, нито да ги освобождават срещу откуп, нито да отстъпват пред молби, нито да омекват пред коленопреклонни просби, но да бъдат твърди като елмази към всяка молба и да убиват всички заловени.

И така целият народ бил спечелен от такива предсказвания на божията воля и всички се хванали за оръжието. И понеже веднага въстанието им тръгнало на добре, те още повече повярвали, че Бог е благоволил да им даде освобождението. Като не се задоволили със своето освобождение и избавление, те се разпрострели и по паланките и селищата отвъд Хем. Единият от еднокръвните братя, Петър, си вързал около главата малък златен венец, а краката си обул в червени сандали. Нападнали Пристлава [Преслав] (а това е много стар град, целият от печени тухли и голямата част от периферията му е заобиколена от Хем), но понеже видели, че обсадата му не е безопасна, то отминали и слезли полека-лека по Хем. Без да бъдат очаквани, те се нахвърлили стремително върху други ромейски паланки, откарали в плен много свободни ромеи и разграбили голямо количество волове, впрегатен добитък и не малко друг добитък.

Тогава излязъл срещу тях [императорът] Исак, а те, като заели отново трудните и недостъпни места, се съпротивлявали дълго време. Когато обаче неочаквано мрак се изкачил до тях по волята на Бога и покрил планините, които пазели варварите, поставяйки предварително засади по тесните места на пътищата, ромеите незабелязано и тайно се приближили до тях и като ги изплашили, ги разпръснали по този начин. Водачите на злото и на войската, т. е. Петър и Асан, както и въстаническата дружина около тях, като стадото свине, за което знаели от евангелието, се втурнали към р. Истър [Дунав] като към море, преминали я с лодки и се съединили със съседните скити. Императорът пък, който поради липсата на пречки до голяма степен, могъл да обиколи цяла Мизия и да постави гарнизони в тамошните градове, от които много са в самия Хем, а повечето или почти всички са построени върху стръмни скали и покрити с облаци височини, не направил нищо такова, а предал на огън житните купни и, подведен от лъжите на власите, които видял, се върнал веднага назад, оставяйки тамошните работи да страдат още. По този начин той по-скоро възбудил повече гнева на варварите срещу ромеите и укрепил повече тяхното мъжество.

6. Като се върна в столицата, императорът толкова много се гордееше с подвизите си, че един от съдебните служители (това бил Лъв Монастириот) казал, че душата на Василий Българоубиеца страдала силно, понеже императорът пренебрегнал неговото разпореждане и завещанието, което беше оставил в манастира на Состений(202) и поради това власите дигнали въстанието. При това той не пропуснал да каже някои подигравателни думи и да се присмее малко, че уж Василий бил сгрешил в предсказанието си, казвайки, че Исак пак склонил отцепниците към предишното им подчинение и робство и ги възвърнал толкова бързо, колкото онзи даже за дългo време не могъл да стори това, и че онзи като от дъвчещо лаврови листа гърло(203) и от делфийски оракулски триножник изригвал миришещи на лъжа и съвършено празни предсказания. Варварите пък, които бяха с Асан, като преминаха Истър и като се съединиха със скитите [т. е. куманите], понеже бяха набрали оттатък многобройна съюзническа войска, както желаеха, се върнаха в отечеството си Мизия [през 1186 г.]. Те я завариха просто изметена и опразнена от ромейска войска и навлязоха с по-голям шум, водейки скитските помощни войски като легиони от зли духове. И така те не се задоволяваха с това да могат да спасят своите домове и да вземат властта само над Мизия, но искаха да нанесат най-големи вреди на ромеите и да обединят властта на мизите и българите в едно, както беше по-рано. Може би щеше да се повтори успехът, ако пак самият император се беше отправил на поход срещу въстаниците. Той обаче отложи своето заминаване за друго време, а командуването предаде на чичо си по бащина линия, севастократора Йоан. Той командуваше войската безопасно и най-похвално, като нанасяше на неприятелите не малко удари в сраженията, когато те биваха събрани в боен ред и когато слизаха в удобни за конница полета. След малко време той беше обаче лишен от поста си на главнокомандуващ, понеже беше заподозрян в домогване до императорската власт. Командуването наследи кесарят Йоан Кантакузин, който беше зет на императора по сестра. Този мъж беше забележителен на вид и с богат опит във военните работи, но тогава не води войната срещу власите добре. Поради това, командуването поел от него Алексий Врана. Той някога кроял планове да заграби императорската власт, когато водел войната срещу латинците и затова, като влязъл една нощ в олтара на храма [църквата «Св. София»], се опитал да вдигне народа на бунт. Понеже замислите му тогава не успели, той се помирил с императора, но пак хранел същото желание, въздържайки насила и потискайки съкровеното си властолюбие като покорен кон. Тогава обаче той използувал помощта на войските, както бръснач използува камък за точене, и се наострил да доведе докрай изпълнението на по-раншните си замисли. Той използувал като съветници за това всички съотечественици [т. е. от едно и също родно място, земляци], които били свързани с него по род (а те произхождали от Адрианопол) и били всички знатни, обул червените сандали, отишъл оттам в родния си град и там бил провъзгласен от цялата войска за император. След това се отправил за столицата и се разположил в т. нар. Външен филопатий...

II, 1. Императорът [след като потушил бунта на Алексий Врана] се отправил отново срещу мизите [1186 г.], каейки се за сторената грешка, че при по-раншния си поход не беше уредил добре нещата в неприятелската земя, но като се беше дигнал, си замина оттам, сякаш неприятели го преследваха и обстрелваха, без да постави ромейска охрана в крепостите, нито да вземе като заложници най-любимите хора на варварите. Тогава той сам излезе от града с малкото хора, които бяха с него, защото беше чул, че мизите не оглеждали вече със страх планините и хълмовете, а като набрали от чужденци скити войска, се насочили в околностите на Агатопол(204), и ги опустошавали силно, навличайки си сами бедствия. Останалата войска се събрала по негов призив, защото на неочакваното и силно нападение на варварите и той искал да отговори по същия начин с такова нападение, целейки враговете да бъдат притиснати с това, а неговите хора да не му обърнат гръб в предстоящия и втори поход срещу власите, ако пак той пръв вдигне оръжие срещу тях и възседне бойния си кон. Като стигнал в Тавроком (това е едно имение, населено като село и се намира съвсем недалече от Адрианопол), той почакал да се съберат войските и поръчал на кесара Конрад(205) да излезе без никакво бавене...

Императорът отдели около 2000 подбрани войници, на които даде оръжие и бързоноги коне, и тръгна от Тавроком срещу неприятеля, а целият обоз и прислугата нареди да отидат в Адрианопол. Неприятелите пък според съобщенията на съгледвачи опустошавали селата около Лардея(206), повечето жители убили и не по-малко взели в плен и решили да се върнат, натоварени с много плячка. И тъй под знака на тръба императорът се качил на коня си и тръгнал. Като стигнал до едно място, наречено Вастерна [местонахождението му не е установено], той остави войската да си почине там, понеже още не се появяваха враговете. След три дни, като се вдигна оттам рано сутринта, пое пътя направо за Верое [Стара Загора]. Още не беше изминал четири парасанги [1 парасанга — около 6 км] и при него пристигна един стегнат добре мъж, който носеше вестта за злото върху лицето си и казал, поемайки си често дъх, че някъде наблизо неприятелят се връщал с плячката си, забавяйки твърде често движението по две причини: понеже не виждал никакъв неприятел и понеже бил претоварен с премного плячка. И тъй, императорът веднага разпредели войската, която беше с него, между командирите, построи я в боен ред и тръгна по пътя, по който според вестта вървял неприятелят. Когато ги видяхме и наблюдавахме (аз също следвах императора като писар), скитите и власите, като предадоха плячката на няколко отделения, заповядаха им да избират по-късите пътища и да ускорят марша си, докато стигнат до планината. Другите пък, като се съсредоточиха в гъсти редици с готовност посрещнаха идващите срещу тях ромейски конници, сражавайки се по предадения им от бащите обичаен начин, а именно отивайки срещу неприятелите, те хвърляха стрели и се сражаваха с копия, а след малко обръщаха нападението си в бягство, предизвиквайки неприятелите да ги преследват като бегълци; след това, обръщайки се по-бързо от птици, които порят въздуха, срещу нападащите, влизаха в бой с тях и се сражаваха много по-храбро. Като направиха това многократно, така че вече бяха надделели над ромеите, престанаха да мислят за обръщания и като извадиха мечовете си и като нададоха някакъв най-ужасен вик, връхлетяха едва ли не по-бързо от мисълта върху ромеите и покосяваха еднакво сражаващия се и страхливия, щом го настигнеха. И може би на тогавашния ден скитите щяха да пожънат голяма слава, щяха да ни гледат надменно и щяхме да бъдем предадени на поругание на един безразсъден народ, ако не беше помогнал императорът със своята още непокътната фаланга. Пронизващите звуци на тръбите, медноустите свирки, които ехтяха, и видът на изображения на дракони, които се вееха раздвижвани от вятъра върху копията, смаяха неприятелите, създавайки представа за по-голяма войска. Тогава императорът, като отне малка част от пленниците, сякаш от устата на зверове, пристигна в Адрианопол, изоставяйки пътя, по който беше намислил да върви. Но понеже варварите не стояха мирни, той отново предпочете да върви по пътя, който беше изоставил. Когато стигна във Верое, той спря набезите на скитите и мизите както чрез познаващите добре своето изкуство командири, така и особено много благодарение на своето участие. А неприятелите, ако и да се бояха от ромеите и да се връщаха, когато императорът биваше с тях, при все това пак нападаха тайно, някъде нападайки като че ли искат да се сражават, те караха ромеите да ги очакват като нападатели, а другаде само преминаваха от едно място на друго и винаги извършваха нещо успешно. По едно време и императорът замина с войската в Агатопол, за да възпре варварите от набезите им, а те опустошаваха селата, които се намираха най-близо до Филипопол. Когато императорът се насочваше към страдащото място, варварите се отправяха към мястото, откъдето императорът беше излязъл. Така постъпваше единият от братята Асан, който беше особено съобразителен и извънредно способен да измисли изход от затрудненията. И така, императорът реши пак да отиде в Загора, и, доколкото е възможно, да се опита да подчини мизите. Тръгвайки от Филипопол, той пристига в Триадица, защото беше чул, че пътищата оттам към Хем са доста трудни за ходене, но имало места, където се откривали прави пътища, имало най-обилна вода за вадене и зелена трева край тях за фураж на впрегатния добитък, ако някой пътува в подходящо време там. Но понеже слънцето се накланяше към зимното си положение [т. е. настъпвала зимата] и реките замръзнаха от студ, тъй като и иначе там климатът е северен и студен, а падналият в голямо количество сняг беше заличил лицето на земята, не само изпълвайки ямите, но и задръствайки вратите на къщите, то той отложи похода си до настъпването на пролетта. Затова той разпусна войската да станува на открито в тамошната провинция, а сам, като пристигна бързо в столицата, се развличаше с конни състезания и се радваше на зрелища.

Щом настъпи пролетта [на 1187 г.] императорът излезе отново и тръгна да преследва мизите. И така той изкара цели три месеца и много труд положи за превземането на крепостта, която беше наречена Ловеч, но остави пак начинанието недовършено и като замина оттам, се върна в царицата на градовете, защото прелестите на Пропонтида [Мраморно море], тамошните приятни селения, ходенето на лов и язденето като с вериги привързваха нашите самодръжци и не им позволяваха да стануват дълго на открито, но ги караха като бегълци да хвърлят щита и да избягат там. Тогава императорът беше задържал жената на Асан и беше взел като заложник единия от братята му Йоан [по-сетнешният български цар Калоян]. Въпреки това обаче работите отиваха към по-лошо.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

2. Бляскава победа на цар Иван Асен II при Клокотница (1230 г.) и възстановяване на Българската патриаршия (1235 г.)

От Георги Акрополит — История, 25 и 33

Акрополит (1217–1282 г.) е известен преди всичко като византийски дипломат в служба на никейските императори, а след превземането на Цариград (1261 г.) — на Михаил VIII Палеолог. В неговата «История» или «Хроника», както сам я нарича, са описани събития от 1203 до 1261 г.

25. И тъй, уголемявайки така с успехите държавата си, Теодор Комнин(207), след като станал съсед на българите, влязъл в споразумение с българския цар Иван Асен [в гръцкия текст Асан], за когото вече се каза, че царувал след Борил над българската земя, и се сродил с него, като взел неговата дъщеря Мария, която му била родена от наложница, за жена на брата си Мануил. Теодор Ангел(208) обаче, като развалил споразумението си с Иван Асен, защото бил по-дързък и по-безреден не само в работите си като император, но просто във всички държавни работи, а при това често престъпвал клетвите и нарушавал споразуменията със съседите си, тръгнал срещу българите, след като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италианци. Той преминал Адрианопол и насочил марша си към горното течение на Хебър [р. Марица], търсейки да завърже сражение с българите. Така той търсеше своята гибел. И наистина той мислеше, че българите, като се уплашат само от устрема на войската му, съвсем не биха могли да устоят. Не мислели така обаче българите. Иван Асен, като се уповавал по-скоро на клетвопрестъпничествата и нарушенията на договори от страна на Теодор Ангел отколкото на своите военни сили, взел малко скитска войска като съюзници, която не наброявала дори хиляда души, и се впуснал по-смело в сражението, като закачил, както някои казват, писмената клетва на Теодор на знамето. Войските се сблъскали до едно място край Хебър, което наричат Клокотница(209). И за да ви изложа всичко набързо, ще ви кажа, че Теодор бил победен със силен удар. Cам той бил заловен от неприятелите, а немалко от роднините му, от висшите сановници и от елитните му хора заедно с всичкото им имущество станали плячка на българите. Асен се отнесъл по-човеколюбиво към множеството си пленници, като по-голямата част от войниците и особено по-простите и сбирщината, освободил и ги отпратил по селата и градовете им. Може би той действително проявявал човеколюбие, но може би имал предвид изгодата за себе си, защото той искал да стане техен господар, като ги отцепи от ромейската власт, в което и успял. И наистина, когато по-късно тръгнал срещу тях, те всички му се подчинявали без проливане на кръв — под неговата власт паднал Адрианолол, скоро след това Дидимотихон, после целият Волерон(210), Сереc, Пелагония [Битоля], Прилеп и земите около тях. Той нахлул във Велика Влахия [Тесалия], завладял Албанон(211) и плячкосвал земите чак до Илирик. След като осъществил голямата част от плана си и уредил работите си както желаел, се върнал в своите земи, оставяйки за господари на някои от крепостите ромеи, а повечето подчинявайки на своята власт. В тях той поставил войници, стратези и чиновници, които да събират държавните данъци. И тъй тогава всички му се възхищаваха и го облажаваха, защото не си служеше с меч срещу своите, нито се опетняваше с убийства на ромеи, както вършеха това българските царе преди него. Поради това беше обичан не само от българи, но и от ромеи и други народи.

33. След като, както казах по-горе, двамата царе, а именно императорът Йоан Дука(212) и българският владетел Иван Асен сключиха споразумението, императорът завзе и Лампсак(213) и премина с войската си в Калиопол(214). Като постави стенобойни машини, започна борбата срещу града и след не дълго време го превзе, изтръгвайки го от ръцете на венецианците. След това пристигна в Калиопол и Асен заедно с жена си, унгарката Мария, и с дъщеря си Елена, срещна се с императора в Калиопол и двамата изпълниха условията на споразумението за приятелство. Иван Асен не премина оттатък Хелеспонта (Дарданелите), но остана в околността на Калиопол, а императорът Йоан, като взе съпругата и дъщеря му Елена, премина в Лампсак, където беше и императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като свещенодействието извърши патриархът Герман. Тогава търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския, беше почетен с автономия и беше решено с императорско и синодално решение да бъде провъзгласен за патриарх, тъй като първенците отдаваха благодарност на българския владетел заради сродяването и приятелството.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

3. Дубровнишка грамота на цар Иван Асен II

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област, да дойдат: до Бдин ли, или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загорие или достигнат до Преслав и Карвунската област(215), или до Крънската област(216), или Боруйската(217), или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област(218), или в Арбанаската земя(219), или отиват в Солун — навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и в градовете и клисурите, но да ходят и купуват без грижа, като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или гдето да бъде, против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но гняв ще изтърпи от царството ми.

Асен, цар на българите и гърците

Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. T. II. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. С., 1944, с. 43.

4. Въстанието начело с Ивайло

От Георги Пахимер

Византийският писател и висш сановник Георги Пахимер (1242–1310 г.) е автор на «История», в която разглежда събития от 1261 до 1308 г. В нея от позициите на византийската феодална аристокрация предава на много места личните си впечатления. «История» от Георги Пахимер е ценен източник за историята на Византия и България през XIII–XIV в.

Живял... един свинар... Този човек се грижел за свинете, но за самия себе си не се грижел — не се трудел нито за храна, нито за облекло, а се хранел само с хляб и диви плодове — въобще преживявал скромно и бедно... той не на шега си втълпил, че божията промисъл го е определила за някаква власт, и затова често говорел с населението и свинарите — твърдейки, че често му се явявали светии и го подбуждали да вдигне вълнения сред народа... Един ден, казвайки, че получил знак да пристъпи към изпълнение на своите намерения, той тоз час призовал своите съседи за съдействие и те се подчинили... Числото на неговите привърженици постоянно се увеличавало. Сега той се облякъл другояче: облякъл дреха от тънък плат, препасал се с меч, седнал на кон... И така Лахана(220) се сблъскал с татарска дружина и като й противопоставил своите сили, нападнал я и разбил предния й отряд. Същото станало и на другия ден. И по такъв начин в течение на малко дни неговото име станало известно. Сега към него се присъединили цели области... Константин(221) толкова се изплашил, че тозчас се обърнал към чиновете на своята войска, да се противопоставят на такова неочаквано явление... Като построил войската, а сам стоейки в колесницата си, той я повел срещу него... Но Лахана... разбил предния отряд на неговата войска; след това самия него... заклал го като жертва, а тия, които били с него, и победените присъединил към собствената си войска и гледал на тях като на свои. По такъв начин... бил провъзгласен за управител и цар.

Класанова, Д., Н. Горненски. Христоматия... С., 1958, с. 57–58.

5. Ивайло против чуждите нашественици

От Георги Пахимер

[Императорът] ...изпратил отново войска(222), за да се сражава и подготви падането на Мария. Тогава Лахана започнал да страни от съпружеската нежност... започнал да се кара с Мария и дори често пъти да я бие. Нему се струвало, че настоящите опасности са по-важни от всичкото спокойствие... Поради това именно неговите смели сблъсквания се увенчали с успех и противниците му не били в състояние да устоят на безредния му устрем и в уплахата си нямали сила да го посрещнат, тъй като знаели, че спрямо победения той се отнася безмилостно: да попаднеш в ръцете на Лахана означавало смърт, поради неговата крайна жестокост...

... Той нанесъл големи загуби на ромейските войски. Най-първо Лахана нападнал с малкото си [войници] мнозината дошли на помощ на жителите на Търново(223), около 10 000 души [ромеи], които предвождал протовестиарият(224) Мурин... И така на 17-и антистерий(225) той се сблъскал с тях и разбивайки ги съвършено, извършил страшно клане... Не много след това, на 15-и посидионий(226), той отново влязъл в бой с войниците на протовестиария Априн... Този имал около 5000 души, които Лахана разбил изцяло, а самия него убил с меч. И тогава извършил много ужаси...

Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство... С., 1958, с. 555–556.

6. Издигане на сръбската държава при крал Стефан Душан (1331–1355 г.)

Никифор Григора — Ромейска история, XVI, 4

Никифор Григора е бил един от най-забележителните учени и писатели на Византия през последните два века от нейното съществуване. Между многото и най-разнообразни съчинения важно място заема неговата «Ромейска история», която обхваща събития от 1204 до 1359 г.

XVI, 4... Толкова зле са сега нашите работи(227). Гражданската и безутешна война на моите гонители(228) даде на по-долните хора не само повод и най-големи възможности да привикнат към безредие и суровост, но без никакво съмнение укрепи твърде много и силата на иноплеменните врагове срещу нас. Откъде другаде трибалът [т. е. Стефан Душан] се засили срещу нас, та като река преля и на далечно разстояние премина границите си, заливайки с многобройните си бурни вълни пределите на ромейската държава? Намирайки се на трудно за определяне далечно разстояние от нас, той доби такава смелост и сила, че неговите войски непрекъснато нападат вече нашата земя и я опустошават с нашествията си, без да има кой да им пречи, и изпращат шума на копията си дълго да звучи в нашите уши. При това той не проявява по никакъв начин никакво качество на храброст, за да победи, а само нещастната участ на ромеите използува като добър съвет и сила.

Превод от гръцки: Ст. Маслев

Образуване на османската държава

1. Из хрониката на Ашикпашазаде «История на династията на Осман»

Ашикпашазаде (1400–след 1495 г.) е турски хронист, участвувал в много походи на турските султани през XV в. Автор е на хрониката, озаглавена «История на династията на Осман», която обхваща събития в Османската държава от нейното възникване до 80–те години на XV в.

Дядо на Озман Гази(229) е бил Сюлейман шах. Причината за идването на последния в Рум(230) е била следната: Във времето на Абасидите(231) арабската войска покорила Рум и Иран. Но Иран поставил на своите граници турците и арабите били разбити. Поради това мюсюлманите тогава не покорили неверниците. След това иранските бейове се обединили, за да изгонят тези многобройни турски номади. Към Сюлейман шах се присъединили до 50 000 тюркменски и татарски номади със своите шатри. Те се преместили от Ерзинджан(232) в Рум и останали там 6 години. Но Сюлейман шах, като решил да прояви смелост, се отправил отново в страната на тюрките(233) и пристигнал в областта Халеб(234) при крепостта Джафар. При преминаването на Ефрат той се удавил и бил погребан на брега. Намиращите се там с него номади се разпръснали. Някои останали със синовете на Сюлейман шах, които били трима: Сункар Текин, Ертогрул и Гюн Догду. Двамата от синовете продължили пътя, а Ертогрул с 400 чергарски коли се върнал в земята на султан Алаедин(235). Като разбил по пътя противниците на султана, [Ертогрул] сам станал управител. Ертогрул имал трима синове: Осман, Гюндюз и Саруят. Ертогрул изпратил своя син Саруят при Алаедин: «Нека да ни покаже място». Султан Алаедин им дал областта Сьогюд(236) между Караджахисар и Биледжик, чергарското селище Туманидж и Ермени. Като се отправил през Енгирю(237), той пристигнал в тези земи. След известно време Ертогрул умрял... В Сьогюд Осман заел мястото на баща си. Веднага започнала вражда с Гермияните(238).

Превод от руски: Ст. Маслев

Хрестоматия... Т. II (X–XV века). М., 1963, с. 260–261.

2. Из хрониката на Хюсеин «Удивителни събития»

Турският хронист Хюсеин (умрял около 1650 г.) съставил въз основа на много хроники от XIV–XV в. една компилативна хроника, в която има редица неточности и субективно отношение.

При Орхан(239) степента на славата на Османската династия се издигнала...

Трето мнение на Алаедин(240). Вследствие на съществуващата вражда между мюсюлманите и идолопоклонниците(241) е необходимо непременно увеличение на войската за водене на многочислените войни срещу неверниците в обширните области. Да запишем във войската известно количество подрастващи млади турчета със заплата по 1 акче на ден и да назовем тази войска яя(242). На всяка стотна да назначим началник от кавалеристите, т. е. на всяка хилядна — един бей. Когато стане нужда да отидат на поход, да им се дава заплатата, а когато няма поход — заплатата им нека да остане в хазната, а те нека да обработват земята в определените места и да бъдат свободни от установените повинности... Впоследствие, когато тази войска се оказала непригодна, се появили еничарите. След това не им се плащали заплати, но те както и по-рано се занимавали със земеделие, били освобождавани от десятъка [юшура] и други налози, а във време на война изпълнявали службата...

Алаедин паша и кадъаскерът мевлян Кара Халил(243) започнали отново да се съветват за увеличаване на войската. Те предложили на султан Орхан следното: «Повечето страни на неверниците с техните деца са покорени вече: мъжете и жените им са превърнати в роби. Всички те са Ваши роби и робини. Позволено е и възможно е да се вземат няколко хиляди от децата на неверниците».

Султан Орхан прие съвета на брата си и издал указ за създаването на новата войска [еничари].

Гореспоменатият [Алаедин] избрал известно количество младежи от неверниците, които вече започнали да възмъжават и им дал наименованието «девширме» [«сбор»]. След това ги разпределил между турците (знатни, занаятчии и прости хора), за да научат турския език и да свикнат на робско служене. След няколко години взели тези младежи от турците и ги настанили в аджеми оглани(244), а след това ги разпределили по места. А на този нов отряд дали наименованието «нова войска» [«еничари»]. Била им определена заплата по 1 акче на ден с надбавка за прослужено време. В походите и при султаните те станали най-благонадеждните слуги на Османската династия.

Превод от руски: Ст. Маслев

Хрестоматия... Т. II (X–XV века). М., 1963, с. 263–265.

3. Събиране на еничари в Турция

От Дука

Дука е един от най-видните византийски историци през XV в. Неговата «История» (обхващаща събития до 1462 г.) е важен извор за турското нашествие на Балканския полуостров, падането на Византия и борбите на балканските и европейските народи против турските завоеватели.

След това служителите на султана и властта, където видят някой млад и силен пленник, купуват го на нищожна цена и го наричат питомец и роб на държавата. Тия питомци султанът нарича нова войска, а на своя език — еничари. Като ги обърне в своето нечестие... дава им извънредно много дарове и най-блестящи длъжности... За да не загубят почестите, които са получили, те изтрайват във време на война със свръхчовешка издръжливост и спечелват победата...

И тъй, тази нова войска се увеличава всяка година и към единия войник се прибавят сто и един... Между тях няма нито един турчин, нито арабин, но всички са деца на християни: ромеи, сърби, албанци, българи, власи и маджари. Те са безбожници и се наслаждават на сегашния си живот, като свини на зеленчуци. Подобно на кучетата, болни от бяс, те винаги хранят непримирима и смъртоносна вражда към своите сънародници. Защото, както казахме по-горе, те послушно и лесно преминават от един султан към друг, стига само сегашният султан, както и предишният, да бъде от потеклото на Осман, а не от друго.

Асимилаторската политика на турските завоеватели. Сборник от документи за помохамеданчвания и потурчвания през XV–XIX в. С., 1964, с. 28–29.

4. Ужасите на турските нашествия

От Йоан Кантакузин

Йоан Кантакузин — едър византийски феодал и от 1347 до 1354 г. император в Константинопол. Умрял, заточен в манастир през 1383 г. Хитър дипломат и политик, в гражданската война за престола се опирал на турските нашественици, което ги улеснявало в техните завоевания. Автор е на богословски и философски съчинения и на една «История», която е извънредно важен извор за историята на Византия и за българо-византийските отношения през XIV в. В нея тенденциозно и преднамерено се стреми да оправдае всички свои користни политически машинации.

А онези [турците], като сметнали за немалка загуба да се върнат с празни ръце, се отправили на поход срещу мизите [българите] и избили и поробили мнозина по време на този поход, и опустошили Мизия повече от друг път. А се говореше, че императорът [Кантакузин], като отплата за съюзничеството, насочил нападението [на турците] срещу тях... А за избитите, поробените и понасящи най-голяма злина хора няма никакво благовидно оправдание. Защото каква несправедливост са извършили хора, селяни, жени и пеленачета, които ежедневно биват убивани или отвеждани в робство, биват възпитавани във варварските нрави и закони и биват принуждавани да се откажат от Бога Творец? Или опозорените жени и девици, разрушените храмове, потъпканите и осквернените свети неща, предадени в ръцете на безбожници против всякакво право и справедливост?... А варварите [турци], като водеха множество пленници от мизите, преминаха в Азия.

Асимилаторската политика на турските завоеватели... С., 1964, с. 19.

5. Отбраната на Ямбол

От Ходжа Саадедин Ефенди

Саадедин бин Хасан Джан бин Мехмед (Саадедин Ефенди) — 1536–след 1598 г., от персийски произход, най-крупният турски историограф. Държавник, богослов, учен и поет, заемал висши духовни санове в Османската държава. Най-бележитото му историческо съчинение, написано въз основа на по-стари хронисти — «Корона на историята», съдържа уникални сведения за борбите на балканските народи и в частност на българския народ против турското нашествие и е най-подробната османска история до негово време.

Оттам Тимурташ(245) бег, без да се бави, тръгнал към Ямбол. Владетелят на този град, който се уповавал на здравата му и издръжлива крепост, упорствувал и се съпротивлявал, като се укрепил вътре в града... Но понеже вече била минала пролетта, вътре в града всичко изгоряло от прекалената жега, обсадените се били вече разболели и водата и храната им се разложили от разваления въздух. Затова градът се принудил да се предаде. Правоверните войници се сдобили с голямо количество дрехи и плячка. Тимурташ бег се завърнал в султанския двор с безброй плячка, достъпна за някой цар. Също и Лала Шахин(246), като опустошил Самоковската и Ихтиманската област, довел роби, хубави като слънцето, и се завърнал в царския дворец.

Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство... С., 1958, с. 572.

6. Описание на битката край Варна (1444 г.)

Из «История на османската династия» от Оруч бин Адил

А от тази страна проклетият крал(247) и прокълнатият Янку(248) отново нападнаха...

[Султанът]... напусна Едирне... Достигна и се спря при Варна. Даже кралят беше предизвестен...

И кралят устрои своята войска, подреди своите полкове и нареди оръдейните коли, а пешаците си изкара отпред... Като два океана застанаха в боен ред един срещу друг полковете на войските. Те нападнаха от всички страни. Сблъскаха се полкове с полкове, център с център. Топовете и пушките стреляха и поваляха като смъртоносен дъжд... Пияните неверници не знаят що е пощада и даже що е смърт за тях, те нападнаха яростно и разпръснаха дясното крило и лявото крило на султан Мурад хан... Султан Мурад видя това положение. Той извърна лице към Бога и се помоли...

Като се помоли..., заплака. Стрелата на неговата молитва попадна в целта... Проклетият крал се възгордя. Поради тиранството си сам препусна към алая [свитата] на султан Мурад хан. Неочаквано неговият кон се препъна... повалиха краля от коня. Имаше един свят юнак, един богатир, един войн, когото наричаха Коджа Хазър. Той веднага отряза главата на краля и я донесе на султан Мурад с думите:

— Главата на врага да бъде завинаги розова градина под краката на коня на султана.

Султан Мурад показа главата първом на един неверник, който като я видя, се разплака...

... Главата на краля забиха на копие... Показаха я на цялата войска. Войската, която се беше пръснала на четирите посоки, пак се събра при султан Мурад.

Невернишката войска видя това положение и изпрати вест на Янку проклетника... Тя се разпръсна.

Мюсюлманската войска видя това и започна да я сече. Тя победи.

Варна 1444. Сборник от изследвания и документи. С., 1969, с. 391–393.

7. Превземането на Цариград от турците (1453 г.)

От Дука — История, 35–41

35. Като мина лятото и настъпи есента [на 1452 г.], прекарвайки вкъщи, той [Мохамед II] не даваше покой на духа си, но денем и нощем мислеше за града [т. е. Цариград], как да го превземе, как да стане негов господар. Още докато се намираше в градчето и строеше крепостта(249), от града [т. е. Цариград] излезе един майстор, който правеше каменометни машини, по род унгарец, твърде опитен майстор. Той беше дошъл преди много време в Цариград и казал за изкуството си на месадзонтите(250), а те го съобщили на императора. Императорът му определил една недостатъчна за неговото знание заплата, но те не давали на майстора и тази нищожна и малка заплата. Поради това той се отчаял, напуснал един ден града и избягал при варварина. Той го приел на драго сърце и като го обградил с почести, дал му храна и дрехи. Дал му и толкова заплата, че ако императорът му даваше една четвърт от нея, не щеше да избяга от Цариград. Запитан от султана дали може да излезе голяма машина, която да поеме свръхголям камък, колкото е необходим за преодоляване на здравината и дебелината на градската стена, той отговорил: «Мога, ако искаш да ти направя толкова голяма машина, колкото е големината на камъка, който ще ми се покаже. Аз познавам точно стените на града. Изстреляният от моята машина камък ще превърне на прах не само тези стени, но и вавилонските. Аз ще свърша добре цялата тази работа, но що се отнася до изстрела, не разбирам и не се наемам». Султанът, като чул това, казал: «Приготви ми машината, а за изстрела на камъка аз ще се погрижа». И така започнаха да събират мед и майсторът направи калъп за машината. В продължение на три месеца беше направено и излято едно страшно и ужасно чудовище...

36. Жителите на града вършеха следното — за да отидем в него и да видим какви грижи ги вълнуваха и какво мислеха за спасяването на града от ръцете на Навуходоносор. Императорът беше изпратил още по-рано пратеници в Рим, за да иска помощ и да се присъединят към сключеното във Флоренция споразумение и единение, и папата да бъде споменаван във великата църква [т. е. в църквата «Св. София»], и патриарх Григорий да се върне на престола си. И той повика да дойдат някой от папските прелати, за да усмирят непримиримата вражда на схизмата. Папата изпрати кардинала на Полша, някогашния архиепископ на Русия, Исидор, мъж разумен, трезвен и възпитан в правилните догми, ромей по род, бидейки и той почетен отец на Флорентийския събор, както вече се каза. Като дойде с един много голям генуезки кораб на остров Хиос, той прекара доста дни там, докато търговците на кораба извършваха сделките си, т. е. да продадат това, което е необходимо на другите, да купят това, което търсят, очаквайки и друг кораб, който щял да пътува заедно с тях до Кафа. Кардиналът водел със себе си до петдесет души от Италия и платил още на много други латинци от Хиос да дойдат с него. Като се явил очакваният от тях кораб, те напуснали Хиос и отплували към Цариград, където стигнали през месец ноември на 6961 г. [т. е. 1452 г.]. Императорът ги прие благосклонно и ги почете, както подобаваше, и те влязоха в преговори за унията. Кардиналът намери, че императорът и някои от духовниците са съгласни на това. Преобладаващата част обаче от свещеническото и монашеското съсловие — игумени, архимандрити, монахини — не се съгласиха...

37. Като мина месец януари и започна февруари [1453 г.] той [т. е. Мохамед II] заповядал да превозят каменометната машина към Цариград. Като наредил да запретнат тридесет коли, 60 вола я влачили след себе си, и то най-здрави волове. Отстрани на машината, от едната и от другата страна, имало 200 мъже, за да я теглят и да поддържат равновесието й, та да не се изплесне от пътя. Пред колите имало 50 строители, които да правят дървени мостове, където пътят се окаже неравен, и заедно с тях 200 работници. Минали февруари и март, докато машината стигнала на едно място 5 мили далеч от града, защото Караджа бег бил изпратен преди време с войска срещу черноморските крепости, т. е. Месемврия, Ахелоос, Визос и другите, и той ги подчинил. Като превзел с бой също и лежащите при Селимврия укрепления на Св. Стефан, заклал всички, които се намирали вътре. Останалите крепости се предали, както и Епивате. Всички, които се предали, се спасили невредими, а които се съпротивлявали, били обезглавени. Селимврия се съпротивлявала борчески. Като докарали машината на определеното място, пристигнала и заповед до Караджа бег да я охранява с войските си, да напада околните на града места и да не позволява на ромеите да излязат от портите на града. През цялата зима там прекарали три знамена турски войски от Мизия и Пафлагония, та да пазят да не би ромеите да излязат от града и да нападнат турците. И така се струпа голяма войска и ромеите не можеха да излязат...

Императорът Константин полагаше грижи за града, доколкото можеше, заедно с живеещите в Галата генуезци, защото и те имаха предвид неизбежния извод, че ако градът бъде превзет, и тяхната крепост ще бъде опустошена. Заради това те бяха изпратили от по-рано в Генуа писма с молба за помощ. Отговорили им, че вече идва един кораб с 500 войници в помощ на Галата. Императорът и венецианците, които живееха в града, не позволиха на венецианските търговски кораби, които слизаха от Азовското море, реката Танаис [т. е. р. Дон] и от Трапезунд, да отидат до Венеция, но останаха за евентуална помощ на града. Също и от Генуа пристигна един, на име Джовани Лонго, от рода на Джустинианите, с два големи кораба, които носеха много и добри бойни съоръжения, както и млади въоръжени генуезци, изпълнени с войнствен дух...

39. Като приготви всичко добре, което беше намислил, [Мохамед II] изпрати пратеници в града, казвайки на императора: «Знай, че приготовленията за войната са вече свършени и е време отсега нататък да извърша това, което е замислено от нас отдавна, а изхода на начинанието оставяме на Бога. Какво казваш? Искаш ли да напуснеш града и да отидеш, където ти е угодно, заедно с твоите архонти(251) и имуществата им, като оставиш народа невредим нито от нас, нито от тебе, или искаш да се съпротивляваш и да загубите ти и тези, които са с тебе, живот и имущество, а народът, заловен в плен от турците, да бъде разпръснат по цялата земя?». Императорът заедно със сената отговори: «Ако искаш да живееш мирно с нас и ти, както и твоите бащи живяха, благодаря на Бога, защото онези считаха моите родители като свои бащи и така ги почитаха, а този град — като своя родина. През време на опасност всички, като влизаха вътре, се спасяваха и никой, който води война, не живя дълго. Владей несправедливо заграбените наши крепости и земя като справедливо придобити, определи и толкова големи данъци, колкото можем да ти плащаме ежегодно според нашите сили, и си върви в мир! Защото откъде да знаеш дали в надеждата ти да спечелиш не би се оказал сам предмет на печалба. Предаването на града в твои ръце не е нито в моя власт, нито във властта на друг от неговите жители, защото по общо решение всички доброволно ще умрем и не ще пощадим живота си». ... В неделята тиранинът започна цялостна битка. Той не даде отдих на ромеите нито вечерта, нито през нощта, защото онази неделя беше на Вси отци, 27 май ... Турците под командата на султана бързаха да стигнат до стените, носейки безброй много стълби, приготвени предварително. Тиранинът, движейки се след войската с желязна пръчка, караше стрелците към стените, като ту ги ласкаеше, ту ги заплашваше. Защитниците на града се сражаваха храбро, колкото сили имаха. Джовани се държеше храбро със своите хора, като имаше при себе си и въоръжения император, сражавайки се и двамата с цялата войска... И всичките им усилия и целта им беше да не допуснат влизането на турците откъм повалените стени. Бог обаче по свое желание ги въведе тайно през друг път. Като видяха вратата(252), която по-рано споменахме, отворена и като наскачаха вътре до петдесет души от онези прочути мъже роби на тиранина, изкачиха се горе на стените, изригвайки огън, убиваха тези, които срещнеха и нанасяха удари на тези, които стреляха отдалеч. Виждаше се ужасна гледка, защото ромеите и латинците, които възпрепятствуваха прикрепващите стълби към стените турци, или биваха съсичани от тях, или като тях си затваряха очите, хвърляха се от стената, разбиваха телата си и загубваха живота си в страшни мъки. Онези безпрепятствено прикрепваха стълбите и като орли хвърчаха и се възкачваха... И така повечето от нападащите стените влязоха през разбитата част и подложиха на сеч тези, които срещаха. Императорът, като загуби надежда за собственото си спасение, заставайки с меч и щит в ръце, каза думи, достойни за скърбене: «Няма ли никой от християните, който да ми вземе главата?» — защото той беше изоставен съвсем сам. Тогава един турчин го удари и нарани по лицето, а и той дари турчина с друг удар. Но друг от турците, които идваха отзад, му нанесе смъртоносна рана и той падна на земята. Те не знаеха, че е императорът и като го убиха, оставиха го като обикновен войник. Като влязоха турците, никой от тях не загина при влизането им освен трима, защото беше първият час на деня [т. е. около 5 часа] и слънцето още не беше изгряло над земята. Като влязоха и като се пръснаха от портата Харисос чак до двореца, убиваха всеки, когото срещнеха, както и който бягаше. Турците заклаха по две хиляди бойци... Тогава турците, плячкосвайки, колейки и пленявайки, стигнаха до храма [т. е. до църквата «Св. София»], преди да е минал още първият час. Като намериха вратите заключени, те ги повалиха с топорите си, без да се бавят. Турците влязоха вътре и като видяха многохиляден народ, всеки върза свой пленник, защото нямаше човек, който да възрази или да не се предаде като овца... В същия час кучетата разбиха светите икони и отнеха украсата, верижките, ръчните свещници, покривките на светата трапеза, като едни развалиха, а други взеха. Те събраха с един замах от съкровищницата честните и свещени съдове, направени от злато, сребро и друга скъпоценна материя, като оставиха храма пуст и гол, без да оставят каквото и да е...

41. Кой език може да изрече и разкаже станалото в града нещастие, страшното опленяване и горчивото преселение, което претърпя, но не от Ерусалим във Вавилон или Асирил, а от Цариград в Сирия, Египет, Армения, Персия, Африка, в Италия, в Мала Азия и другите области разпръснато? И то как? — мъжът в Пафлагония, жената в Египет, а децата на други места разпръснато...

Превод от гръцки: Ст. Маслев

Културата в Западна Европа през XI–XV в.

1. Телесни наказания в училището

Из сборника «Швабско огледало»

Ако учителят бие ученика с пръчка или с ръка не до кръв, за това не се държи отговорен. Ако му разбие до кръв носа, той и в такъв случай не се привлича към отговорност. Ако му разкървави други части на тялото, и при това не с пръчка, той трябва да отговаря за това, а ако го бие до смърт, той подлежи на съд.

Христоматия... С., 1962, с. 70.

2. Свободните изкуства — основа на образованието

Из постановление от около 1340 г.

Постановлението е съставено от докторите от Парижкия факултет по църковно право.

Ние смятаме, че там, гдето отсъствува основа, не може да се гради надстройка и че не чрез нарушение последователността на степените, а постепенно и своевременно трябва да се върви към по-високи длъжности и науки. И тъй като граматиката, логиката, физиката и другите низши науки са път и основа към другите по-високи знания, предписваме и постановяваме, че никой не трябва да се допуска до степен бакалавър на каноническото право във факултета на декретите в Париж(253), колкото и да е слушал декрети и декреталии, ако той отначало не е бил достатъчно подготвен в началните дисциплини.

Христоматия... С., 1962, с. 70.

3. Мисли на Роджър Бейкън

За науката

Всички науки са свързани една с друга и се поддържат една друга: успехът в една помага на всички други, както например очите ръководят движенията на цялото тяло...

... Математиката се смята погрешно за трудна наука, а понякога дори подозрителна само за това, че тя е имала нещастието да бъде неизвестна на църковните отци. А колко тя е важна, колко е полезна!

... Може да се построят приспособления за плаване без гребци, така че най-големи кораби, морски и речни, да се привеждат в движение със силата само на един човек, като се движат при това с много по-голяма скорост, отколкото ако те биха били пълни с гребци. Също така може да се сътвори кола без всякакво впрягане, която да бъде в състояние да се движи с невъобразима скорост; летателни машини, в които човек може да седи и да привежда в движение крила, удрящи по въздуха като птиците...

Могат да бъдат направени такива прозрачни тела, които да показват отдалечените предмети близки и обратни. Могат да се четат най-малки букви на невероятно разстояние и да се виждат и най-дребни предмети, да се разглеждат звездите... И така съвсем не е нужно да се прибегне към магически илюзии, силата на науката е достатъчна, за да се създадат големи дела.

За разума и невежеството

Разумът — ето вождът на истинската воля: той я направлява към спасение. За да направиш добро, трябва да го знаеш, за да избегнеш злото трябва да го различаваш. Докато продължава невежеството, човек няма да намери средства против злото... Няма по-голяма опасност от невежеството. Знаещият истината, дори ако някога пренебрегне своя дълг, има прибежище в съвестта, която го пробужда да скърби за случилото се и да се предпазва за в бъдеще. Няма нищо по-достойно от изучаването на мъдростта, която прогонва мрака на невежеството — от това зависи благосъстоянието на целия свят. Какъвто е човек при изучаването на мъдростта, такъв е той и в живота.

За значението на опита

Има три извора на знание: авторитет, разум и опит. Авторитетът обаче е недостатъчен, ако у него няма разумно основание, без което той предизвиква неразбиране, а само приемане на вяра. Ние вярваме в авторитета, но не разбираме чрез него. И разумът сам не може да различи софизма от истинското доказателство: ако той не може да обоснове доводи с опита...

Доказателството умозаключава и ни заставя да умозаключаваме относно даден въпрос: но то не удостоверява и не отстранява съмнението, не успокоява духа в съзерцание на истината, ако духът не я намери с помощта на опита...

Христоматия... С., 1962, с. 70–71.

4. Описания от Марко Поло

Марко Поло, голям италиански пътешественик, обиколил и опознал през втората половина на XIII в. почти цяла Азия. Неговите пътеписи, които на места съдържат и преувеличения, били преведени на редица европейски езици. Получили широка известност, те изиграли голяма роля за развитието на географията през XIV и XV в. Чудните разкази на Марко Поло за богатствата, живота, нравите и културата на населението в Далечния Изток удивлявали европейците. Мореплавателите и авантюристите мечтаели да отидат в описаните от него страни и да заграбят техните несметни богатства.

За употребата на каменните въглища в Китай, които не били използувани в Европа през средните векове

По цялата страна в Китай има черни камъни; копаят ги в планините като руда и ги горят като дърва. Огънят им е по-силен от този на дървата. Ще ви кажа, че ако вечер се накладе хубавичък огън, то той ще трае цялата нощ до утрото. Тези камъни се горят по цялата страна Китай. Дърва имат много, но горят камъни, защото са по-евтини, а пък и дървата се пестят.

За Индонезия

Опитните рибари... казват, че в това море [Чинското, т. е. Китайското] има 7448 острова, в които живеят много хора. На всичките тези острови, казвам ви, няма дърво по-малко ухаещо и по-малко полезно, отколкото алоe(254), а другите са и по-полезни. Тук има всякакви скъпи подправки... А просто е удивително колко много злато и други скъпоценности има тук. Тези острови са далече; ще се измъчите да поплувате до тях... До Индия оттук е също много далече. Ще ви кажа още, макар и да знаех вече това море се нарича Чинско, но да знаете — то е море океан.

За богатствата на Чипанго (Япония)

Остров Чипанго [се намира] на изток в откритото море; той отстои от материка на 1500 мили.

Островът е твърде голям. Жителите му са бели, красиви и учтиви; те са идолопоклонници, независими, на никого не се подчиняват. Златото, казвам ви, у тях е в голямо изобилие... и не го изнасят оттук в материка нито търговци, а и никой не идва тук...

Сега ще ви опиша чудноватия дворец на владетеля на тукашния народ. Точно казано, дворецът тук е голям и покрит с чисто злато; точно така както у нас са покрити с олово домовете и църквите. Не може да се сметне колко скъпо струва това. Ще ви кажа още, че подовете в стаите, които са много, са също покрити със злато на дебелина два пръста и всичко в двореца — и залите и прозорците, са покрити със златни украшения...

Бисерите тук са в изобилие; те са розови и твърде красиви, кръгли, големи; те са така скъпи, както и белите. У тях има и други скъпоценни камъни. Това е богат остров и не могат да се сметнат неговите богатства.

Христоматия... С., 1962, с. 107–108.

5. Из «Завещание»

От Франсоа Вийон

Франсоа Вийон (1431–1463 г.) е най-големият френски поет през XV в. Животът му бил тежък, бурен, пълен с лишения. В поезията си отхвърля църковните догми. С голямо майсторство предава своите душевни състояния и протеста си срещу крещящата социална неправда. Обвинен за участие в покушение срещу един парижки нотариус, след жестоки мъчения при разпитите бил осъден на смърт. Присъдата била заменена с десетгодишно изгнание от Париж. Кога точно и как е завършил живота си, остава неизвестно.

XXXI

Навред за всички господари

отрежда Бог живот честит —

не трябва с труд да се товари

богатият и пак е сит.

А за бедняка упорит —

търпение и друго няма!

Онези, с герб на своя щит,

излапват мръвката голяма.

XXXV

Роден съм в черна немотия,

подобно дядо ми Орас,

баща ми също бе от тия —

родените в злощастен час.

Отколе мъката е с нас

и както моите деди

в бедняшки гроб ще легна аз,

над мене няма герб да бди.

Балада-спор с Франк Гонтие

На пухен одър каноник(255) дебел

във топлата, добре застлана стая

до себе си Сидония е взел —

по-бяла, нежна и добра не зная —

похапват, пийват в нега и омая,

прекарват сред целувки, ласки, смях...

А Франк Гонтие жена си е повел

към друг живот — не трябва да гадая

каква е тяхната мечтана цел;

навярно те се чувствуват сред рая,

когато си делят наравно пая

от лук и чесън — пай на сиромах...

Вийон, Ф. Избрани стихове. С., 1971, с. 52–104.

Българската култура през XIII–XIV в.

1. Из Синодика на цар Борил (1211 г.)

Синодикът на цар Борил представлява сборник, съставен на църковния събор в Търново от 11 февруари 1211 г. Насочен е главно срещу богомилите.

След тези [първите Асеневци], прочее, когато прие царството техният сестринец преблагочестивият цар Борил, изникна като някакви зли тръни триклетата и богоомразна богомилска ерес, чийто начинател тогава се яви прескверният Поп Богомил със своите ученици, както някога Янни и Ямврий, които се противяха на Мойсея. Те, като някакви жестоки вълци, безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв. Като узна това, прочее, преблагочестивият цар Борил, разпали се от божествено желание, изпрати да ги съберат по цялото негово царство, подобно на някакви плевели в снопи, и повели да се събере събор. Когато, прочее, се събраха всички епископи, свещеници и иноци, а също така и всички боляри и голямо множество избран народ и когато царят узна, че всички те са се събрали, веднага излезе със светла багреница, седна в една от тогавашните големи църкви, а съборът насяда оттук и оттам. Той заповяда да доведат сеятелите на нечестието, но не ги отрече изведнъж, а ги улови с голяма хитрина, като им рече да отхвърлят от себе си всякакъв страх и с дръзновение да изкажат своето [бого]хулно учение. Те, с цел да уловят царя и онези, които бяха с него, подробно изложиха цялата своя зломислена ерес. Царят и намиращите се с него с мъдри въпроси им отговаряха в много неща по божественото писание, докато изобличиха зломисленото тяхно мъдруване. А те, като стояха безгласни, подобно на риби, бяха обзети напълно от недоумение. Благочестивият пък цар, като ги видя съвсем посрамени и дявола паднал и победен, а Христа възвеличен, изпълни се с радост. Той повели да бъдат поставени под стража те самите както и прелъстените от тях. Те, щом като видяха това, отново се възвърнаха към съборната църква. А онези, които не се покориха на православния събор, бяха предадени на различни наказания и заточение. След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език съборникът. По негова повеля и този свят събор бе вписан между православните събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите отци предадоха изначало на съборната и апостолска църква. Преди неговото царуване, прочее, никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718(256) индикт 14, година на луната XI, година от слънчевия кръг XV, месец февруари 11 ден, петък на сиропустната неделя. И като нареди добре всичко това, православният наш цар завърши събора, влезе в църквата и, след като отблагодари богу, отпусна всекиго в своята област — вечна му памет! Трижди.

На триклетия Богомил и неговия ученик Михаил, и Теодор, и Добре, и Стефан, и Василий, и Петра, и останалите негови ученици и единомишленици, които бледословеха, че Христовото въплъщение е станало само привидно, а не че е приел плът от светата и пречиста наша владичица Богородица, на тях всички анатема!

На всички архиереи, епископи, свещеници, иноци и на всички български боляри, които се събраха с царя Борила против тази триокаяна ерес и я сразиха, вечна памет! Трижди.

Дуйчев, Ив. Из старата... T. II. С., 1944, с. 27–29.

2. Послесловие към Лондонското евангелие на цар Иван Александър (1355–1356 г.)

Лондонското евангелие, известно още и като Кърцовово евангелие, е български препис на евангелието направен на пергамент през 1355/6 г. от монаха Симеон по поръка на цар Иван Александър (1331–1371 г.). Това евангелие е прочуто между другото с две цветни миниатюри върху цели листове, едната от които представя цар Иван Александър с царица Теодора и двамата му сина Иван Шишман и Иван Асен, а другата — деспот Константин, зет на царя, и трите царски дъщери Кера Тамара, Кераца и Десислава. Пази се в Британския музей в Лондон.

Слава на Бога, прославян в Троица, който изпълва всяко добро начинание, що се начева за него, и дава начало и край. Написан бе този живототочен извор на новата благодат, на пресладкото учение на Христа и на неговите божествени самовидци и апостоли — наречен четвероблаговестник, не само по външен шар, или злато, или пресукан лен, или по украсата с камъни и бисер, но по излияние на вътрешното божествено слово и по изпълнение на тайнственото [пред]усмотрение, проявено в господното и божествено въплъщение и чудотворство, което той извърши заради нас, [както и] милосърдието и милостта, даже до кръста и погребението и славното възкресение на третия ден и възнесението. И кой може да изброи или изкаже по ред даденото в него изложение на делата Христови, бидейки наистина подобно на извор в безводна и жадна земя, та който пие от него, да не ожаднява. Източва струи и наслаждава душата, весели сърцето и мисълта, или пък прилича на съкровище, скрито в сърдечно послание. Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговечният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от древните царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви, биде преведено от гръцки слова в нашата славянска реч, и бе положено за показ; биде обковано отвън с позлатени дъски, а вътре биде украсено художествено от живописци с животворни образи на Господа и неговите славни ученици, [изписани] със светли шарки и злато. [Това бе сторено] за утвърждение на неговото царство. Както великият в светиите цар Константин наедно с майка си Елена извади из недрата на земята животворния кръст, така и той — този четвероблаговестник. Тогава той владееше скиптъра на българското и гръцкото царство наедно със своята благоверна, боговенчана и новопросвещена царица госпожа Теодора, едноименна с божия дар(257) и със своя роден и превъзлюбен син цар Иван Шишман. За слава на Твореца на всичко и на неговите благовестници Матей, Марко, Лука и Йоана, с чиито молитви да получи от Бога победа над враговете, които воюват против него, и да строши главите им под своите нозе. Амин. В годината 6864 [= 1355/6], индикт 9–и. А този, който написа тази книга, се нарича монах Симеон, раб на господина моя цар.

Дуйчев, Ив. Из старата... T. II. С., 1944, с. 151–152.

3. Послесловие към Бдинския сборник (1359–1360 г.)

Бдинският сборник съдържа жития на жени, чествувани от православната църква като светици. Писан е през 1359–1360 г. във Видин. Сега се пази в библиотеката на гр. Гент (Ган) в Белгия.

С изволението на Отца и изпълнението на Сина и съдействието на Светия Дух, в дните на благоверния, превисокия и самодържавния наш цар на българи и гърци Иван Срацимир. Благоверната и светородна царица Ана се погрижи и по повеля на царството й биде написана тази книга, наречена сборник на светите преподобни и страстотърпими жени. Нека бъдат за господина царя, царицата и техните чада за утвърждение на тяхното царство, за здраве и за спасение на душата. Тя биде написана в града Бдин в годината 6868 [= 1359/60]. Слава на нашия Бог навеки. Амин.

Дуйчев, Ив. Из старата... T. II. С., 1944, с. 154.

4. Из Похвално слово за Патриарх Евтимий

От Григорий Цамблак

Григорий Цамблак (ок. 1364–1420 г.) е един от най-видните ученици на Патриарх Евтимий. Прекарал известно време на Атон, а след падането на България под турско иго той потърсил убежище и поле за своята дейност в Цариград, Сърбия, Румъния, докато стигнал в Русия, където през 1415 г. станал Киевски митрополит. Най-значителните му произведения са «Похвално слово за Патриарх Евтимий», «Похвално слово за Киприан», «Житие на Стефан Дечански», «Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Търново във Видин и Сърбия».

[Книжовник.] Но с що [се занимаваше]? — С превеждане на божествените книги от гръцки на български език. И никой, който ме слуша да казвам това, да не мисли, че се отклонявам от истината: защото българските книги са твърде стари, поради многото си години и съществуват още от самото начало на покръстването на народа, па и тъкмо тези книги е изучавал и този велик мъж между светците [човек], който доживя даже до наши дни. Това зная и аз и иначе то не е.

Но било защото първите преводачи не познавали в съвършенство езика и учението на гърците, било защото те си служели с груб език, издадените от тях книги бяха несходни по реч и несъгласни по смисъл с гръцките книги и груби и нестройни откъм израз. И те бяха считани за точни само затова, защото бяха наричани благочестиви книги. А в тях се криеха много грешки и бяха несъгласни с истинските догми. И затова от тях са произлезли много ереси. Като унищожи всички стари [книги], този нов законодател, носейки [новите] с ръцете, с които се труди, слезе от върха на планината на ума и предаде на църквата като някакви написани от Бога скрижали истинско небесно съкровище: всички нови, всички точни, съгласни с евангелието, непоколебими в силата на догмите, като божия благодат за душите на благочестивите, като нож за езиците и като огън за лицата на еретиците...

[На патриаршеския трон (1375–1376 г.).] Когато Евтимий пребиваваше така, народният пастир [патриарх Йоаникий] довърши блажения си и достоен за светците живот. Той остави тялото си на земята, а с душата си отлитна при небесните. Прилично беше епископите и целият народ да не се загрижат за нищо друго освен за пастир. И когато молеха Евтимий, всички заедно като по някакво съгласие имаха една уста и един глас. И понеже не подобава на светилника да бъде скрит под шиник, а да се постави на свещник, той, заставен от епископите, които Светият Дух беше събрал за това, седна на църковното кормило, макар и да не желаеше...

[Турците в Търново (1393 г.).] Варварският цар [Баязид], който се беше възгордял с победите си и със завладяването на много народи, реши — доброненавистникът! — да разори града [Търново], понеже бил слушал, че той е много голям, красив и укрепен със стени; че местоположението му е такова, че мъчно би се завладял, защото освен със стени достатъчно е защитен природно, а освен това, че има големи богатства и многобройно население и че е прочут както с църковните, така и с царските [сгради]. Затова, като повдигна всички източни [войски], начевайки от персийските земи, Ликаония и Азия, премина Дарданелите. И след като намери всички западни войски събрани, както беше заповядал (за да надмине с тях не само Дарий, царят на персите и на индийците, но дори и Александър Македонски), неочаквано нападна града. Той го обсади отвсякъде с войска, а не само откъм една или две страни. И много се бяха разтегнали свирепите. Варваринът беснееше: той заплашваше, че с огън ще изгори [жителите]; заканваше се на късове да ги насече и на друга мъчителна смърт да ги предаде, ако тъй продължават да са непокорни. И постигна той целта си, но не чрез силата си, а защото божията воля допусна.

... Воеводата (турчин, когото султан [Баязид] постави да управлява града) повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите и по име, и по добродетел, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни [въпроси]. И те, вървейки след злия вестител, отиваха като глупавите овце, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла сред църквата, или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта им превърна в играчка на ножа...

Бурмов, Ал., П. Петров. Христоматия по история на България. Т. I. С., 1964, с. 359–362.

Късно средновековие

Великите географски открития

1. Паоло Тосканели за пряк морски път за Индия през Атлантическия океан

Паоло Дел Поццо Тосканели (1397–1482 г.) е италиански учен — хуманист, географ и астроном. Един от пламенните привърженици на учението за кълбовидността на земята, той популяризира идеята, че е възможно да се достигне до Индия, като се тръгне на запад през Атлантическия океан.

Според някои известия през 1474 г. Христофор Колумб се обърнал към него с молба да му посочи най-краткия път до Индия. Тосканели му изпратил една своя карта и копие от писмото, което по-рано изпратил на португалски дворяни по поръчение на техния крал.

Из две писма до Христофор Колумб

Аз зная, че съществуването на такъв път може да бъде доказано на това основание, че земята е кълбо. За да облекча още повече предприятието, аз реших да изобразя новия път на морската карта. Изпращам на Негово Величество карта, която направих собственоръчно. На нея са изобразени вашите брегове и острови, откъдето трябва да плувате все на запад; и местата, където ще пристигнете; и какъв курс трябва да се държи от полюса или от екватора; и какво разстояние вие трябва да преминете, за да достигнете страните, където има повече отвсякъде другаде различни подправки и скъпоценни камъни. Не се учудвайте, че аз наричам Запад страните, където растат подправките тогава, когато тях обикновено наричат Изток, понеже хората, които плуват неотклонно на запад, ще достигнат източните страни зад океана в другото полукълбо. Но ако вие се отправите по суша — през нашето полукълбо, то страните на подправките ще бъдат на изток...

Аз считам Вашия проект за плуване от изток на запад, съгласно указанията на моята карта и още по-очевидно на глобуса, за проект благороден и велик. Приятно ми е да установя, че ме разбрахте добре.

Христоматия... С., 1962, с, 108.

2. Първото околосветско пътешествие през погледа на един участник в него

Из дневника на Антонио Пигафета

Антонио Франческо Пигафета е италианец, участвувал в експедицията на Магелан като млад моряк. През цялото време той водил подробен дневник, който е най-главният документ за изключителния подвиг, извършен от великия мореплавател и неговите другари.

За Магелан

Той показваше винаги непоколебима настойчивост при най-големите бедствия. В морето той се подлагаше на по-големи лишения, отколкото останалия екипаж. Като познаваше морските карти повече от всеки друг, той владееше до съвършенство изкуството на навигацията и това той показа в своето пътешествие около света, на което никой друг не се осмели преди него.

За трудния път на експедицията през Тихия океан от Магелановия проток до Марианските острови

Ние плавахме три месеца и двадесет дни съвършено лишени от прясна храна. Сухарите, с които се хранехме, представляваха не хляб, а прах, смесен с червеи и замърсен от плъховете, поради което издаваше нетърпима миризма. Водата, която бяхме принудени да пием, беше гнила и също издаваше зловоние... За да не умрем от глад, ядяхме кожите, с които бяха покрити реите(258), за да не се претриват вървите с дървото. Тази кожа под въздействието на водата, вятъра и слънцето се беше така втвърдила, че трябваше да я разкисваме в морската вода 4–5 дни. След това я печахме на въглища и ядяхме. Често се хранехме с дървени стърготини. Даже и плъховете, толкова противни на човека, ставаха за нас такава изискана гозба, че за тях плащахме по половин дукат(259).

За тези три месеца и двадесет дни ние преминахме почти четири хиляди левги(260) от морето, наречено от нас Тихо, понеже ние нито веднъж не изпитахме нито една малка буря. През това време ние не открихме никаква земя, с изключение на два пустинни острова, на които намерихме само птици и дървета... И ако Бог и неговата Света Майка не ни бяха изпратили щастливо плаване, ние всички щяхме да погинем от глад в това обширно море. Аз мисля, че в бъдеще никой не би пожелал да предприеме подобно пътешествие.

За смъртта на Магелан

Ние скочихме във водата, която стигаше до бедрата ни..., а нашите лодки не можаха да ни последват, поради рифовете. На брега ни чакаха хиляда и петстотин островитяни..., които с диви крясъци се нахвърлиха срещу нас... Нашите мускетари(261) и арбалетчици(262) в течение на половин час стреляха... от лодките, но напразно, защото техните куршуми, стрели и копия от толкова далечно разстояние не можеха да пробият дървените щитове на диваците... Островитяните, след като се убедиха, че нашите изстрели почти или дори съвсем не им нанасят щети, престанаха да отстъпват. Те все по-високо крещяха и скачайки от място на място, за да се запазят от нашите изстрели, под прикритието на щитове приближаваха все повече, като хвърляха срещу нас стрели... обгорени на огъня дървени копия, камъни..., така че ние с труд се отбранявахме...

За да ги уплаши, адмиралът изпрати няколко войници да запалят колибите на туземците. Но това още повече ги разяри. Част от диваците се хвърлиха към мястото на пожара и там убиха двама от нашите хора. Останалите с още по-голямо ожесточение се нахвърлиха срещу нас. Като забелязаха, че нашите тела са защитени, но краката ни не са покрити с броня, те започнаха да се целят в тях. Една стрела се заби в десния крак на адмирала, след което той даде заповед бавно, крачка по крачка да отстъпваме. Но в това време почти всички наши хора започнаха безредно бягство, така че около адмирала (а той със своя куц крак забавяше отстъплението) останаха не повече от 7 или 8 души. И така ние отстъпвахме все повече, като се отбранявахме твърдо и вече бяхме на разстояние от брега на един полет стрела и водата стигаше до коленете ни. Но островитяните ни преследваха, като вземаха от водата използуваните вече веднъж копия и по такъв начин хвърляха едно и също копие по пет-шест пъти. Като познаха нашия адмирал те започнаха да се целят предимно в него; на два пъти им се отдаде да съборят от главата му шлема; той остана с шепа хора на своя пост, както подобава на храбър рицар, без да се стреми да продължи отстъплението, и така ние се сражавахме повече от един час, докато един туземец успя да рани с тръстиково копие адмирала в лицето. Разярен, той веднага прониза гърдите на нападащия със своето копие, което остана в тялото на убития. Тогава адмиралът се опита да извади меча, но не успя да направи това, защото враговете го раниха силно... в лявата ръка. И тя престана да действува. Като забелязаха това, тълпа туземци се спуснаха срещу него и един от тях го рани със сабя в левия крак, така че той рухна. Веднага островитяните се хвърлиха срещу него и започнаха да го мушкат с копия и други оръжия, каквито имаха. Така те убиха нашето огледало, нашата светлина, нашата утеха и нашия верен водач.

Христоматия... С., 1962, с. 110–111.

3. Начало на икономическия упадък на Италия

От Джироламо Приули

В своя дневник венецианецът Джироламо Приули изразява тревогата, обхванала всички среди на италианското общество при първите последици от откритията за Италия.

Когато пристигна във Венеция това известие [че португалците са доставили от Индия големи товари подправки], то предизвика голямо негодувание в целия град... И сенаторите признаха, че тази новина е по-лоша от всички, които Венецианската република е получила в миналото... Оттук аз правя заключение, че ако това пътуване от Лисабон до Каликут стане редовно, както е започнало, то за венецианските галери и за венецианските търговци няма да има [вече] подправки, а ако спре тази търговия във Венеция, то може да се смята все едно, че е пресъхнала храната и млякото за децата... На 5 февруари 1504 г. пристигнаха във Венеция три галери от Александрия... Те бяха празни, без товари с подправки. Никой не помни да е виждал [до този момент] галери да се завръщат от плаване без товари с подправки.

Христоматия... С., 1962, с. 112.

Реформацията в Германия

1. Характеристика на висшето духовенство

От Йохан Буцбах

Йохан Буцбах (1477–1526 г.), родом от Бавария, бил първоначално шивач, след това станал монах и се издигнал до положението на игумен. В неговото произведение «За църковните писатели», което съдържа повече от 1155 биографии, са дадени ценни сведения за известни и неизвестни съвременници. Той е първият немски историк на творците на изкуството.

Ние виждаме нашите висши духовници да идват към нас пълни с високомерие. Облечени с одежди от най-фин английски плат... Тяхната ръка, украсена с тежък скъпоценен пръстен, е поставена елегантно върху хълбока. Те яздят наперено великолепни коне и се съпровождат от многобройна прислуга, облечена в бляскави ливреи. Те си строят великолепни жилища: там на разкошни пиршества се отдават на оргии. Имуществата на благочестиви дарители се прахосват за бани, коне, кучета, соколи, дресирани за лов.

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes d’hitoire pour l’enseignement secondaire. T. III. Liège — Paris, 1959, p 62.

2. Класовият състав на висшето духовенство според Йохан Гайлер

Йохан Гайлер (1445–1490 г.) е роден в немската част на Швейцария, а е получил възпитанието си в Елзас. Следвал е философия и теология. Бил е професор в Базел и Фрайбург и проповедник в много германски градове. Неговите произведения съдържат богат културно-исторически материал.

Белег на странна лудост е да се предпочитат за високите длъжности в църквата тези, които са от бележит род, пред тези, които са чисто и просто почтени и мъдри. Тази лудост е особено много разпространена в Германия.

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes d’histoire... T. III. Liège — Paris, 1961, p. 62.

3. Мартин Лутер се обявява срещу порядките в католическата църква с 95 тезиса

Мартин Лутер (1483–1546 г.) — бележит немски реформатор, обществен, политически, културен деец и писател. Роден в Айслебен, Саксония, в миньорско семейство. Магистър на свободните изкуства, доктор по богословие във Витенбергския университет. Със знаменитите си 95 тезиса, които окачил на вратите на витенбергската черква през 1517 г., се обявил против покварата на католическото духовенство. Учението му против продажбата на индулгенции, против посредническата роля на духовенството между Бога и човека, против притежаването от духовенството начело с папството на светска власт и имущества добило широк отзвук сред народа в условията на масово недоволство и революционен подем. Той станал основател на т. нар. бюргерска реформация и на протестантизма. Борец против католическата църква, Лутер бил за запазване на съществуващия строй и имал враждебно отношение към народните маси.

От любов към истината и от грижа за нейното изясняване следващите тук тезиси ще бъдат дискутирани във Витенберг под председателството на преподобния отец Мартин Лутер, магистър на изкуствата и теологията и редовен преподавател по теология в същото място. Ето защо аз моля тези, които не могат да присъствуват на дискусията с нас, да сторят това, ако и отсъствуващи, писмено. В името на нашия Господ Исус Христос. Амин(263).

1) Казвайки «Покайвайте се», нашият Господ и учител Исус Христос е искал целият живот на вярващите да бъде покаяние.

2) Папата не иска, нито може да опрости някакво наказание, с изключение на тези наказания, които той е наложил по своя собствена воля...

20) Папата, когато говори за пълно опрощаване на всички наказания, не разбира всичките, а само тези, които той сам е наложил.

21) Следователно, проповедниците на индулгенциите, които казват, че чрез индулгенциите на папата човек се избавя от всякакво наказание и че е спасен, грешат.

22) Те само проповядват на хората, че щом парите звъннат в касата, веднага душата полита [от чистилището].

23) Сигурно е това, че щом монетата звънне в касата, печалбата и алчността могат да бъдат увеличени; но застъпничеството на църквата зависи от волята на самия бог...

33) Трябва да не се доверяваме и най-малко на тези, които казват, че индулгенциите на папата са неоценим божествен дар, чрез който човек се помирява с Бога...

43) Трябва да се учат християните, че този, който дава на бедните или заема на човек, който се намира в нужда, постъпва по-добре отколкото, ако си купува индулгенции...

50) Трябва да се учат християните, че ако папата знаеше грабежа при събирането на таксите за индулгенциите от проповедниците, щеше да предпочете църквата «Св. Петър» да стане на пепел по-скоро, отколкото да я вижда изградена с кожата, плътта и костите на своите пасоми...

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes d’histoire... T. III. Liège — Paris, 1961, p. 63–64.

Селската война в Германия

1. Искания на селяните

«Писмо тезиси»

«Писмото тезиси» (края на декември 1524 г. и началото на януари 1525 г.) служило като уводна част на селските искания от различните села.

Почитани, мъдри, благословени господари, другари и любезни съседи. Тъй като досега на обикновения беден човек от градовете и селата са налагани от духовни и светски господари и власти, против волята на Бога и всякаква справедливост толкова големи тежести, че подобно бреме не е възможно вече да се търпи и понася, освен ако обикновеният беден човек не желае да докара до просешка тояга себе си, децата си и децата на децата си. Затова програмата и плановете на християнското обединение имат за цел да се освободим с божия помощ, и то доколкото е възможно, без въоръжена борба и без кръвопролитие. Впрочем, това не може да се постигне без братска подкрепа и обединение във всички необходими дела, които се отнасят до общата християнска полза и се споменават в приложените тук тезиси, както следва:

И така нашата приятелска молба, замисъл и братско искане е вие доброволно и с приятелско желание да влезете в това християнско обединение и братство, за да се възстанови, затвърди и увеличи общата християнска полза и братска любов.

И всички, които са в християнското обединение, да считат за своя най-голяма чест и най-високо задължение да нямат никакво общуване с тези, които са се затворили в крепостите си или отказват да влязат в братското обединение и да подпомагат общата християнска полза, с тях — да не се яде, пие, търгува, мели брашно, ходи на лов, оре, бранува; да не им се превозва и доставя храна, питие, дърва, месо и каквото и да е друго, да не се купува от тях и да не им се продава нищо. Нека те бъдат изоставени като отрязани и мъртви членове на тялото, тъй като в тези неща не само не помагат за общата полза и на мира, а напротив, им пречат. Нека на тях им се забрани достъпът до пазарите, до общинските гори, водите и ливадите, ако те не са в тяхно лично разпореждане.

И ако някой от тези, които са влезли в братското обединение, наруши това, следва в бъдеще и той да бъде изключен със същото отлъчване, да бъде наказан и заедно с жената и децата си да бъде изгонен и изпратен при противниците и заговорниците.

За замъците, манастирите и църковните имения. Понеже всяко предателство, гнет и поквара произлизат и се разпространяват от замъците и манастирите, те отсега нататък се обявяват в светско отлъчване. Там, където дворяните, монасите или поповете доброволно са се отказали от манастирите и църквите и пожелаят да се установят в обикновени къщи като другите чужди хора и стъпят в това обединение, те трябва да бъдат приети дружески и приветливо заедно с цялото им състояние и имущество, а след това трябва да им се дава обезщетение с доверие и уважение във всичко, което им се полага според божественото право.

Из «Дванадесетте тезиса»

Тезисите се появили в началото на март в Балтрингенския селски отряд. Тук било създадено селско обединение и взето решение да се започнат преговори с господарите. Към «12 тезиса» се присъединили и въстаниците от двата алгойски и от езерния отряд. «12 тезиса» били напечатани и изпратени на всички въстанали райони и в съседните области.

Първи тезис: Нашата смирена молба и желание, а също воля и мнение е в бъдеще ние да имаме силата и властта цялата община сама да избира свещеника си и да го назначава, а също така да има властта да го отстранява, ако той не се държи както подобава. Избраният свещеник трябва ясно и разбираемо да тълкува светото евангелие без прибавки, учения и заповеди, издадени от хората, и да проповядва истинската вяра...

Втори тезис: Тъй като големият десятък е предвиден в Стария завет и се предвижда в евангелието, желаем да го даваме, но в размери както се полага. Освен това той да се използува за издръжката на свещеник, който правилно проповядва словото божие.

Малкият десятък обаче не желаем да даваме, защото го считаме за неправилен и измислен от хората.

Трети тезис: От Свещеното писание се вижда, че сме свободни и ние желаем да бъдем такива. Не че искаме напълно да сме свободни и да не признаваме никакви господари. Така не ни учи Бог, а желаем да живеем според неговите заповеди.

Четвърти тезис: Досега бедният човек нямаше право да лови дивеч в гората, птици във въздуха и риба във водите. Това ни се струва неприлично и неподобаващо, а по-скоро против волята на Бога и в полза на господарите...

Пети тезис: Ние сме притеснени и при ползване на гората за дърва, защото нашите господари са си присвоили горите, а ако някой беден човек има нужда от дърва, трябва двойно да заплаща.

Шести тезис: Чувствуваме се силно обременени с повинности, които се увеличават с всеки изминат ден. Ние искаме да има разум в това отношение и да не ни притесняват толкова много, а да се отнасят с нас милостиво и да се съобразяват със задълженията на нашите родители, но само в съгласие с божието слово.

Седми тезис: В бъдеще господарите да не ни възлагат нови данъци, налози и такси... А ако господарят се нуждае от услуги, селянинът да му ги оказва доброволно и послушно, но по време, когато няма да се причини вреда на селянина. И работата да бъде в определен и сносен размер.

Десети тезис: Ние сме обременени и от това, че някои господари са си присвоили общинските ливади и ниви. Ние искаме да са в наши ръце.

Единадесети тезис: Искаме да се премахне завинаги и съвсем облога в смъртен случай и няма да позволим да се взема и ограбва от вдовиците и сираците това, което им се пада по чест и божествено право, както на много места това става с насилие и под различна форма.

Шапкарев, Ив. Голямата селска война в Германия (1524–1525 г.). С., 1967, с. 58–59, 63–64.

2. Томас Мюнцер — вожд на въстанието

Манифест към миньорите в Мансфелд

Томас Мюнцер (около 1490–1525 г.) бил един от най-образованите хора на своето време. Като проповедник и свещеник проповядвал още преди Лутер опозиционно отношение към католическата църква. По време на Селската война в Германия станал вожд и идеолог на въстаналите селяни и градската беднота. Фр. Енгелс характеризира политическата програма на Мюнцер като «близка до комунизма». Заловен в плен през 1525 г., след тежки изтезания бил екзекутиран.

Мили братя, колко дълго спите вие? Колко дълго вие не разбирате божията воля, заради това, че той според вашето мнение ви е изоставил? Ах, колко пъти вече ви казах как трябва да бъде всичко! Бог не може по-дълго да ви се открива, а вие трябва вече да действувате! Не правите ли това, тогава напразно ще бъде жертвата — едно страдание, което потиска сърцето. След това вие отново ще изпаднете в страданието. Това ви казвам аз: Не желаете ли да служите на Бога, тогава трябва да станете мъченици на дявола... Започвайте и се борете за Бога, защото е крайно време. И така! Напред, напред, напред! Сега е времето! Злодеите са отчаяни като кучета. Подканвайте братята да намерят мир и да изпълнят своите тържествени обещания. Това е нужно сега повече от всякога!

Напред, напред, напред! Не се смилявайте над тях! Не обръщайте внимание на вайканията на безбожниците. Те ще ви молят приятелски, ще хленчат, ще молят жално като деца. Но вие не се смилявайте, както Бог е заповядал. Той (Бог) същото ни е открил! Подтиквайте към борба в селата, в градовете и особено миньорите и други добри хора, които са подходящи за борба. Не бива повече да спим!

Напред, напред, напред! Не оставяйте меча си да изстине от кръвта. Не е възможно да се освободите от човешки страх, докато са живи злодеите!...

Мюлхаузен, 1525 г.

Томас Мюнцер раб божи против безбожниците.

Из призив на Томас Мюнцер към гражданите на Ерфурт

До нашите събратя, до цялата община на Ерфурт.

Мир и милост от Христос нашият спасител!

Мили братя! Вие знаете добре с какво насилие и несправедливост е напоен целият свят и как е покварен от тиранията и от жестоки и бесни господари и управители. Сега, когато Бог разкрива своето слово, присъда и справедливост, за да разруши с гнева си тази християнска власт — защото такова своеволие и дръзка власт няма трайност и сила, както вие вече видяхте, безбожниците вече се страхуват и от едно листо, което пада от дървото, а справедливите не се плашат от стотици хиляди, ние се надяваме, че вие като наши събратя и приятели на истината и справедливостта ще ни помогнете в нужда, както и ние сами бихме желали да направим това за вас...

Шапкарев, Ив. Голямата селска война... С., 1967, с. 82, 84, 87.

Начало на капиталистическото развитие на Англия

1. Описание на манифактурно предприятие

В една просторна дълга зала

са двеста тъкачни стана един до друг;

и двеста тъкачи, о боже, виж! —

Трудят се тук от зори до зори.

При всеки от тях красиво момче стои,

совалки то приготвя, а майсторът се сърди.

А в другата зала в задушна горещина

сто даракчийки неуморно работят.

Но нека да идем и в онова помещение,

там двеста работнички, деца на труда,

които не знаят умора, предат вълна.

И тъжна песен те в хор пеят,

а редом до тях в дрипи облечени

сто и петдесет деца в този ад.

За един пенс(264) дневно, те руно разчепкват

от тънката вълна те грубата отделят.

Христоматия... С., 1962, с. 127–128.

2. Из Закона против просяците и скитниците

От неоправдано състрадание ленивите скитници рядко се подлагат на бичуване и никой от тях не се беси, и поради това отсега нататък техните гърди трябва да се обгарят (дамгосват) с буквата V, а те самите трябва да бъдат предавани на състоятелните им съседи за две години. Такива роби на частни лица трябва да носят на шиите, ръцете и краката си железни халки. Ако откажат да приемат работа, те трябва да бъдат дамгосвани по челото или по бузите с печат S и да бъдат предадени на робство до края на живота си. Ако те и в този случай не пожелаят да работят, следва да бъдат обесвани.

Христоматия... С., 1962, с. 128.

3. За огражданията в Англия

От Томас Мор

Гениалният английски мислител и хуманист Томас Мор (1478–1535 г.) е роден в заможно лондонско семейство. Като студент в Оксфордския университет задълбочено изучавал древната гръцка и римска литература, философия, математика, астрономия, история, френски език и музика. Привлечен от неговата ученост и честност, крал Хенрих VIII Тюдор го назначил за свой частен секретар, а по-късно и за лорд-канцлер. Но поради несъгласие с жестокия крал да се провъзгласи за глава на английската църква, Томас Мор бил арестуван и след дълъг затвор бил публично обезглавен.

В първата част на творбата си «Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добра уредба на държавата и за новия остров «Утопия» (написана на латински през 1516 г.) Мор остро критикува: тогавашната уредба на Англия. Във втората част предлага проект за идеална обществена организация, в която няма частна собственост и експлоатация на човек от човека. Но понеже Томас Мор не може да посочи пътищата и начините за установяване на това идеално общество, по името на измисления от него остров, т. е. несъществуващо място, цялото това философско и политическо направление на неприложими социалистически идеи се нарича утопичен социализъм.

Вашите овце... са така кротки, обикновено се задоволяват с толкова оскъдна храна, а сега, както се говори, са станали тъй лакоми и ненаситни, та гълтат дори и хора, съсипват и опустошават нивите, домовете и градовете ви. Затова във всички области на кралството, където се добива по-тънка вълна и поради това по-скъпа, там благородниците и знатните, даже и някои абати, тия свети люде, не се задоволяват с ежегодните доходи и лихви, които обикновено се увеличаваха от именията, оставяни от техните предци. Те не смятат за достатъчни приходите си от своя празен и разкошен живот, който не носи никаква полза на държавата, а даже й вреди. Затова не оставят в своите имения никаква орна земя, а всичко определят за пасбища, събарят къщи, разрушават селища, като оставят само храмовете за кочини...

Така става, че един разсипник — тая ненаситна и жестока язва на отечеството — увеличава своите полета и с една ограда заобикаля няколко хиляди хектара. Селяните, които обработват земята, биват изхвърляни, лишени от своите имоти било чрез измама, било по насилствен начин, било пък чрез продажба, след като са били изморени от неправдите на едрия скотовъдец...

Продават твърде евтино цялата си покъщнина, понеже трябва да се отърват от нея, а тя не струва много дори и когато се намери купувач. Когато пък в своето скитане бързо изразходват всичко, тогава какво друго им остава, освен да се отдадат на грабеж и заслужено да увиснат на бесилката или да станат вечни скитници и просяци? Но и като скитници те в края на краищата попадат в затвора, понеже се скитат като безделници, тъй като никой не желае техния труд, макар най-усърдно те да го предлагат.

Мор, Т. Утопия. С., 1970, с. 77–78.

4. Реч, произнесена в навечерието на въстанието на Робърт Кейт (1548 г.)

Ние не можем да търпим такива жестоки несправедливости, не можем също така да търпим претенциите на дворянството. Ние по-скоро ще се хванем за оръжието, небето и земята ще разтърсим, отколкото да търпим такива безобразия. Природата ражда за нас същите плодове, каквито и за тях, дала е и нам душа и тяло... Мигар ние не сме такива, каквито са и те?... Защо техният начин на живот, тяхната съдба трябва толкова да се отличава от нашите? Ясно ни е, че докараха работата до крайност, та ние сме решили да прибегнем до крайни средства. Ние ще унищожим всички стобори и огради, ще засипем граничните ровове, ще освободим от тях общинските земи и всички огради, които те издигнаха така безсрамно, низко и безжалостно, ще сринем със земята... Те изсмукаха кръвта от нашите жили и мозъка от нашите кости. Общинските земи, оставени от нашите прадеди за паша и на семействата ни за използуване, са ни отнети.

Христоматия... С., 1962, с. 129.

Установяване на абсолютната монархия във Франция

1. Борба между католици и хугеноти във Франция (1562 г.)

Из писмо на Карл IX до Жан Лос(265)

Писмото е от 21 октомври 1562 г. Изпратено е от военния лагер пред Руан(266).

Господин Лос, това, което попречи да изпратя вашия човек обратно, беше, че преди раняването моят чичо, наварският крал(267), искаше да прати съобщение да дойдете и писмото беше написано, но като се оказа в легло без всякаква надежда да може да носи оръжие известно време, той счете за уместно, както ще видите от паметната бележка, която ви е изпратена, вие да се отправите през Шампан с ротите, както с елитните и пехотните, така и с леката кавалерия, за да отидете в Ам(268) по най-сигурния и най-краткия път. Предвид на това, че моят братовчед, маршал Сент Андре(269), е изпратен през Шампан с осем отряда швейцарци, с десет отряда французи пехотинци и с цялата елитна част, която можах да събера, ни се видя, че е необходимо да бъде подсилен с пет пехотни роти, две роти лека кавалерия и седем отряда пехотинци, които вие трябва да му заведете. И понеже пътищата са заети от Орлеан(270), много важно е помощните части да бъдат командувани от достоен човек, който да може да ги води съвсем сигурно, затова ви възложих тази задача. При това ние знаем, че нашият братовчед, маршал дьо Сент Андре, ще се радва да ви има със себе си. Що се отнася до мен, аз не ще съжалявам, че вие ще бъдете там, понеже вие знаете, господин дьо Лос, от какво голямо значение за доброто на моята служба е да попречим на съединяването на германските подкрепления с орлеанските войски и че такова предприятие трябва да бъде възложено на много достойни хора. И ако Бог би бил толкова благосклонен към нас, че да можем да им нанесем удар (както се надявам, че ще успеем, благодарение на реката, която те трябва да преминат), то това би било пълна гибел за тях и ще им бъде трудно да отидат напред. По тази причина, след като дадох нареждане в Плювие(271) и след като изпратих писмото на сеньор дьо При(272), в което му писах да поеме командуването в Плювие и Жиен(273), а предупредих и господин дьо Лаброс(274), аз ви моля да намерите заедно начин, по който той да ви изпрати една рота, която той е длъжен да ви даде, и как да се съедините с нея, без тези от Орлеан да могат да ви попречат. След като това стане, вие ще се отправите на път, за да стигнете в най-кратко време в Ам, където ще намерите казания мой братовчед маршал дьо Сент Андре, който ви чака с преданост. Що се отнася до испанеца, когото сте задържали, ако видите от неговите показания, че е бил шпионин, който е вършел някакви интриги, вие знаете добре как трябва да се постъпва с такива хора и ако се окаже вярно нещо срещу него, вие ще постъпите добре, ако има там, където се намирате, някакво съдилище, да заведете делото, та да получи наказанието, което заслужава. При това ви съобщавам, че аз се грижа за заплащането на вашите войски и че те ще бъдат непременно удовлетворени след малко дни. Моля Бога, господин Лос, да ви има под своето свято и достойно покровителство.

От лагера при Руан..., октомври 1562 г.

Превод от френски: Ст. Маслев

Документы по истории гражданских войн во Франции 1561–1563 гг. М. — Л., 1962, с. 172–174.

2. Нищета и бунтовнически настроения на населението в Пикардия (1636 г.)

Писмо на интенданта Ноайе от Амиен до крал Людовик XIII от 1636 г.

Мой господарю, ако не знаех, колко скъпоценни са Вашите часове за Франция, щях да Ви докладвам за толкова много неща във връзка с налога «су върху ливра»(275), който искат да въведат в Амиен(276), така че едно писмо би се оказало или съвсем кратко, или твърде досадно. Поради това, аз Ви моля да ми разрешите да Ви кажа за сега само това, че предвид на моето лично познаване на крайната мизерия на този народ и на странните вълнения, които предизвиква в неговите духове, аз смятам в интерес на службата на краля, ако нуждата на държавните дела налага въвеждането на този налог, то тогава то да бъде отложено за по-благоприятно време, когато отстраняването на бедствията в този град от тригодишната чума и война ще направи бедствието от този налог по-малко осезаемо за онези, които са съсипани от предшествуващи скърби и са почти негодни да понесат напрежението на тази последна скръб. Само страхът от този налог е причинил спирането на търговията наполовина и съкращаването на повече от 3000 работници, мнозина от които са доведени до просешка тояга и умират. Аз казвам това, мой господарю, понеже съм го видял. Би трябвало, преди нещата да са минали границата на търпимостта, да изслушате депутатите от града и да ги изпратите обратно, за да съобщят на народа за намеренията на Ваше Величество и да предразположат духовете към повинуване, което е трудно да се внуши на гладни стомаси, които крайната бедност е направила безразсъдни.

Това са пожеланията на най-здравомислещите граждани и на цялото управително тяло на града, които са изпълнени от сляпо подчинение на волята на краля. Те не се боят от това нововъведение с оглед на загубите, които ще претърпят, но с оглед на недоволството, което ще предизвика. Ако не можем да управляваме това безумно множество, то ще извърши някое неприятно за Ваше Величество действие...

Аз се осмелих да пиша за това на моя господар, само защото зная, че Вие сте глава на справедливостта, Вие я обичате повече от всеки друг и не ще счетете, мой господарю, това за лошо деяние от страна на вашия твърде смирен, твърде послушен и твърде задължен слуга.

Амиен, 9 януари (1636 г.)

Дьо Ноайе

Превод от френски: Ст. Маслев

Поршнев, Б. Ф. Народные восстания во Франции перед Фрондой (1623–1648). М. — Л., 1948, с. 652.

3. Мизерията в Лотарингия (1637 г.)

От Себастиан Биго

Себастиан Биго е бил игумен на манастир в Лонжвил до град Сен-Авол в Лотарингия и очевидец на описваните факти.

Мизерията продължава да бъде толкова нетърпима, особено по отношение на хранителните продукти, че мнозина умряха от глад. Лешите и умрелите животни се събират от бедните хора като добро месо. Бяха намерени много човешки трупове по полетата, от които бяха взети тлъстините за ядене. А това, което увеличава бедствията, е изключителният студ, който причинява смърт на голям брой хора, понеже една част от бедните хора се бяха оттеглили в гората; другите, които оставаха в своите бедни къщурки, целите в развалини, лишени от дърва, загинаха нещастно, така че селата са съвсем пусти и в тях обитават съвсем малко хора, толкова бедни, слаби и посърнали, че човек би ги взел за скелети и анатомични образци. Това, което предизвиква общо безнадеждно отчаяние, е прекалено високата цена на житото, което се продава от страна на Германия за 70 франка крината, при това трудно се намира и ако добрият Бог не гледа милостиво и състрадателно на бедния народ, то не е възможно той да съществува повече. Няма вече впрегатен добитък или той е съвсем малко за обработване на земята, нито хора, които да го карат. Ето накратко мизерното и плачевното състояние, в което се намират хората през тази година, без да говорим за отвратителните и тиранични набези, които извършват германските войници на полетата, придружавани от всякакъв вид жестокости по техния обичаен начин.

Превод от френски: Ст. Маслев

Recueils de textes d’histoire... T. III. Liège — Paris, 1961, p. 149–150.

4. Бунтове в Югозападна Франция (1637 г.)

Писмо на Регур от Каор до крал Людовик XIII

Регур е бил върховен съдия и главен наместник на Каор, главен град на провинцията Керси в Югозападна Франция.

Господарю, задължението, което имам да докладвам на Ваше Величество за това, което става в областта на Керси, с оглед на интереса на службата на Ваше Величество, ми дава основание да мисля, че трябва да Ви съобщя за това, което се случи в Каор, за да се вземат подходящите и необходими мерки по този случай. И тъй, аз ще кажа на Ваше Величество, че примерът на Пернгор(277), където са се повдигнали няколко бунтовници и после, по силата на нарежданията на този, който ги предвождал, призовали няколко енории да се подчинят на тяхната власт, е развълнувал почти цялото селячество. Ние, благодарение на консулите(278), и на другите добри жители, запазихме реда и подчинението в града до 7–и т. м., когато една група от низините на народа се разбунтува под предлог, че трима офицери от Бискарския полк влезли в града, понеже ги уверили, че консулите искали да пуснат полка да влезе в града и да го оставят на гарнизон. Вечерта те бяха усмирени и спокойствието трая до 9–и, когато рано сутринта известен брой жени се събрали и, преди да бъдат взети охранителни мерки, разбили скамейката на длъжностните лица, която се намираше в църквата, а след това влезли и разграбили 3 или 4 от техните къщи. Ние се притекохме, колкото се може по-бързо, да се съединим с граф дьо Кабрер, подпомаган от консулите, а след това от офицерите и други жители на града. След като се постарахме да прекратим безредието и не можахме да постигнем целта си, поради ненадейното появяване на бунтовници, които бяха дошли на помощ на своите жени, ние бяхме принудени да дадем няколко залпа срещу тях с мускети, така че някои от тях бяха убити. Вечерта въстанието продължи в предградието, но бунтовниците бяха нападнати така силно, че ги принудихме да се разпръснат и избягат вън от града и да се скрият в съседните планини. Консулите бяха заловили няколко от виновниците, но тогава мнозинството от занаятчиите се разбунтуваха, за да ги освободят, за това бе необходимо да се отложи наказанието, докато Ваше Величество благоволи да ни заповяда това, което счете за най-добро за службата на Негово Величество. Все пак ние запазихме реда и подчинението в града и накарахме всички добри граждани да патрулират въоръжени, за да наказват всички, които биха искали да предприемат нещо. Аз ще чакам заповедите на Ваше Величество и не ще преставам да се моля за Вашето благополучие и нека благоволите, господарю, да ме считате за ваш твърде смирен, твърде покорен и твърде верен слуга.

Регур

Каор, 10 юни 1637 г., върховен съдия и главен наместник

Превод от френски: Ст. Маслев

Поршнев, Б. Ф. Народные восстания во Франции... М. — Л., 1948, с. 660–661.

Католическа реакция в Европа

1. Формула за отлъчване на грешник от църквата (ХIII в.)

В името на Отца и Сина и Светия Дух и на пресветата Дева Мария, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на всички светии предаваме на анатема(279) и отлъчваме от светото причастие... (еди кой си), който е въстанал против нас. Да го постигне нашето проклятие в неговия дом, в хамбара, на леглото, на полето, по пътя, в града, в замъка. Да бъде той прокълнат в сраженията, в молитвите, в разговорите, в мълчанието, при яденето и пиенето, в съня. Да бъдат прокълнати всичките негови чувства: зрението, слуха, обонянието, вкуса и цялото негово тяло от темето на главата до стъпалата на краката. Призовавам Сатаната с всички негови ангели да не му дадат покой, докато не доведат този грешник до вечен позор, докато не го погубят с вода или въже, докато не го разкъсат дивите зверове или унищожи огън. Да осиротеят децата му, да овдовее жена му. Възлагам на теб, Сатана, с всички твои ангели, както аз гася тези свещи, така и ти да загасиш светлината на неговите очи. Нека да стане това, нека да стане това! Амин, амин!

Христоматия... С., 1962, с. 121–122.

2. Игнатий Лойола за дисциплината и подчинението на членовете на Йезуитския орден

Игнатий Лойола (1491–1556 г.), дребен испански дворянин, канонизиран от католическата църква през 1622 г., за светец. През 1534 г. основал Ордена на езуитите (Общество на Исуса, утвърдено от папа Павел III през 1540 г.) През 1541 г. Лойола бил избран за доживотен генерал на ордена. В съчинението си «Духовни упражнения» (1548 г.) той разработил основните организационни и морални принципи на ордена: пълно обезличаване и подчиняване на човека и превръщането му в безропотно оръдие в ръцете на католическата църква, използуване на всички средства, включително и на най-тежки престъпления, за постигане на целта. Йезуитският орден станал главно средство на католическата реакция в борбата й срещу Реформацията. Игнатий Лойола е едни от най-зловещите фанатици, и мракобесници през Средновековието. Основаният от него орден съществува и днес и е най-мощната католическа организация в служба на реакцията.

Ние с готовност се съгласяваме другите монашески ордени да ни превъзхождат по отношение на постите, бденията и другите лишения в начина на живот, лишения, на които те подлагат своето тяло всеки съгласно своя собствен устав и обичаи. Що се отнася до пълното и съвършено подчинение от всякаква воля и [лично] мнение, аз желая, мои любими братя, в това отношение да се отличават тези, които служат на Бога в нашата община (в Ордена на йезуитите). Аз желая това да стане отличително качество на истинските и добри членове на нашия орден...

Дори ако началникът не е украсен или надарен с мъдрост, доброта или с други божествени дарове, всички трябва да му се подчиняват по тази единствена причина, че той е наместник на Бога и представител на божествената власт. Ето защо аз желая да привикнете да виждате у всеки началник самия господ Исуса Христа и поради това да се отнасяте към него с онази религиозна преданост, почит и покорност, каквито подобават на божественото величество.

Нужно е да се откажем от нашата собствена воля, за да се проникнем от божествената воля, изразена от началника...

Който желае да се посвети на Бога, трябва да му отдаде освен своята воля и своя разум; в това се заключава и третата и най-възвишена степен на подчинение; нужно е не само да желаем това, което желае началникът, но и да... му подчиним своето мнение дотолкова, че да може благочестивата воля да покори разума...

Подчиненият трябва да гледа на по-старшия като на самия Христос, да се подчинява на по-старшия като труп, който може да се обръща по всички направления, като тояга, която се подчинява на всякакво движение, като восъчна, топка, която може да се видоизменя и разтегля по всички направления, като малко разпятие [кръст], което може да се вдига и движи, както ни е угодно.

На папата трябва да се подчиняваме без всякакви уговорки даже и за грях, смъртен или прост, ако началникът изисква да се извърши същият в името на нашия господ Исус Христос или по силата на клетвата за подчинение.

Христоматия... С., 1962, с. 122–123.

3. Жестока разправа с протестантите в южноиталианското градче Монталте

Писмо на очевидец

Сега ще опиша ужасния съд, на който бяха предадени лутераните на 11 юни сутринта. По-точно казано, аз мога да сравня наказанието само с клане на животни. Еретиците бяха вкарани в сградата като добитък. Палачът влизаше, избираше някой от тях, измъкваше го, хвърляше на лицето му кърпа... извеждаше го на площада близо до дома, поставяше го на колене и му прерязваше гърлото с нож. След това дръпваше от него окървавената кърпа, отново отиваше в сградата, измъкваше друг, когото умъртвяваше точно по същия начин. Така бяха заклани всички до един, а те бяха 88 души. Какво страшно зрелище!

Аз не мога да задържа сълзите си, когато го описвам. И никои от тези, които видяха изпълнението на присъдата, не можа да намери сили у себе си, да присъствува и наблюдава. Трудно може да се опише спокойствието и мъжеството на еретиците, които отиваха на мъченията... Старците посрещаха смъртта спокойно, само няколко юноши проявиха малодушие. Аз и до този момент се ужасявам, когато си спомня как палачът с нож в уста, с кървава кърпа в ръце, в ризница, залята от кръв, влизаше в къщата и колеше една жертва след друга, точно както касапин измъква овцата, предназначена за клане.

Според предварително даденото нареждане с предварително приготвени каруци бяха превозени труповете, за да ги изложат из всичките пътища на Калабрия(280) от едната граница до другата с отрязани крака и ръцe.

В Калабрия са заловени около 1600 еретици, от които досега са екзекутирани 88. Тези хора се наричат в Калабрия ултрамонтани. Те населяват още четири местности в Неаполитанското кралство. Не съм чувал те да са направили нещо лошо. Това са прости и необразовани хора, които познават само лопатата и ралото...

Христоматия... С., 1962, с. 123–124.

Русия през XVI и първата половина на XVII в.

1. Грамотите на цар Иван IV от Александровската свобода(281)

На третия ден на януари (1565 г.) царят и велик княз изпрати от свободата при отеца си и богомолеца Афанасий, митрополит всеруски, Константин Дмитриев, син Поливанов, със свита, а с него и списък с написани измени на болярски, войводски и на всякакви приказни люде, какви измени са извършили, и загуби на държавата му, преди господарската му възраст [пълнолетие], след баща му, блаженопочиналия велик господар и цар Василий Иванович всеруски. Царят и велик княз простря гнева си върху богомолците си, и епископите, и архимандритите, и игумените, и болярите си, върху дворецкия, и конюшния(282) и върху сколничите и ковчезниците, и дяците, и болярските деца и на всички приказни люде обяви своята немилост за това че след баща му, блаженопочиналия велик господар Василий, по време на неговото господарство, в господарското му непълнолетие, болярите и всички длъжностни лица са причинявали на поданиците на държавата му безбройни щети и са смукали от държавната му хазна, а приходи в хазната никакви не са добивали. А болярите и войводите пък са присвоявали господарските му земи и на приятели са раздавали, а държейки поместия и вотчини болярите и войводите са събирали несметни богатства, а за господаря и държавата му и цялото православно християнство грижи не са полагали и от неприятелите му Кримския, Литовския и Немеца селяните не са се защитавали, а най-много насилия срещу селяните са вършили, и са почнали да се отклоняват от служба и за православните християни не са искали да пролеят кръвта си срещу мохамеданите, латинците и немците; а когато той своите боляри, и всички приказни люде, служили князе, и деца болярски е искал да обследва и понакаже, тогава и архиепископите, и епископите, и архимандритите, и игумените, съюзявайки се и с болярите, и с дворяните, и с дяците, и с всички приказни люде, почнали да ги прикриват пред господаря цар и велик княз. Ето защо господарят и велик княз, с голяма мъка на сърце, не искайки да търпи множеството им измени, остави държавата си, замина и се засели, където му посочи бог. А на гостите, на търговците и на всички православни християни на град Москва царят и велик княз изпрати грамота чрез Константин Поливанов и повели дяците Путила Михайлов и Андрей Василев да прочетат грамотата пред гостите и пред всички люде. В грамотата си към тях им писа да не се съмняват — няма гняв и наказание към тях.

Иванов, А., Св. Панова, М. Михов. Христоматия по история на СССР. С., 1959, с. 108–109.

2. Въстанието на Иван Болотников (1606–1607 г.) и борбата срещу полските интервенти

Из «Казанско сказание» — летопис от XVII в.

... Окаяният Петрушка(283) изпрати пред себе си от Путивл(284) към Москва Ивашка Исаев, син Болотников, и въстанаха в тези места и в градовете хората и си казваха: «Да вървим всички да вземем Москва, да изтребим живущите в нея, да я завладеем и ще разделим домовете на велможите и силните, и благородните им дъщери и жени ще направим свои жени». И тръгна множество народ с тях и градовете, селата и областите зад тях опустяха, остана само женският пол. Многочислено стигнаха Москва — около 187 000, и я заобиколиха отстрани: стояха в Коломенско, в Заборие и в други места. По него време дойде от Смоленск в помощ на царя Иван Количов, а с него — смоленците. Излязоха от град Москва велможите и те и стана голяма битка и зла сеч. С божия милост московците преодоляха противника си, като избиха мнозина, плениха около 21 000, а падналите бяха много — около 1000. Разпръсна се злата им помисъл и намерение. Проклетият Петрушка отиде после в Тула, а с него слепите му вождове, водещи го, а самите те ослепели. Изкопа се ров, изрина се яма и паднаха в нея окаяните. Княз Андрей Телятевски, княз Григорий Шаховски, отседнал в посадата на Калуга, непрестанно вършеха пагубния си грях и кръвопролития. А в града Калуга бяха отседнали московските велможи, княз Фьодор Мстиславски с много велможи и твърдо отстояваха града. Поставиха овни(285) и големи стенобитни съоръжения около града, грамадни огнени топове, разбиваха града, подпалваха дворовете. Насочиха срещу града и дървена планина(286) и без малко щяха да превземат града. Дойде помощ на обсадените в Калуга, но трябваше да се промъкнат през множеството зверообразни, наброяващи 26 000. За да ги посрещнат, излезе боляринът Иван Никитич Романов с московските велможи, с войска и ги срещна на пет поприща от града до река, наречена Вирка. А те нечестивците като забелязаха московските полкове разяриха се, оградиха се с шейни, тъй като бе зима, и завързаха коне и шейни наедно, за да не избяга някой от техните, и мислеха да се защитават като в град, но се оплетоха. Московските полкове се нахвърлиха върху тях като крилати и настъпи сеч сред тях и избиха всички, а последните, виждайки крайната си гибел, запалиха няколко долапа барут и се изгориха сами; бяха около 3000.

Иванов, А. и др. Христоматия... С., 1959, с. 123–124.

3. Създаване на второто опълчение за борба срещу полските интервенти (1611 г.). Козма Минин и Дмитрии Пожарски

Из «Новый летописец»

Под названието «Новый летописец» е известно в научната литература едно анонимно съчинение, възникнало около 1630 г., в което са описани събития от руската история от края нa царуването на Иван IV Грозни до 1630 г.

Във всички градове на Московската държава се чуваше за такава гибел край Москва и скърбяха за това и плачеха и в никой град не даваха клетва [за помощ], а никой не можеше да окаже помощ. От всички градове само в един град, наречен Нижни Новгород, нижнигородците, като проявиха ревност за православната християнска вяра и не искаха да видят православната, вяра във властта на латинската(287), започнаха да мислят как да помогнат на Московската държава. Един от тях, нижнигородец, който, се занимаваше с търговия на месо, Козма Минин, наречен Сухорък, извика на всички хора: «Ако искаме да помогнем на Московската държава, то ние не трябва да пожалим своето имущество и не само имуществото си, но не трябва да пожалим и нашето дворове да продадем, да дадем в залог и децата си и да се молим най-покорно, ако някой се застъпи за истинската православна вяра и би станал наш началник». Тези негови думи се харесаха на всички нижнигородци и те намислиха да изпратят архимандрита на Печорския манастир Теодосий и най-видните хора от всички чинове да молят столника княз Дмитрий Михайлович Пожарски(288). В това време Дмитрий Михайлович се намираше в своето имение на 120 версти от Нижни, където лекуваше раните си(289). Архимандритът и всички нижнигородци, пристигнаха при княз Дмитрий Михайлович и го молеха със сълзи да отиде при тях в Нижни Новгород, да защити православната християнска вяра и да окаже помощ на Московската държава. Княз Дмитрий посрещна с радост тяхното предложение и искаше да тръгне веднага, но знаеше, че нижнигородците са усърдни и непослушни към воеводите(290), та им писа да изберат някого от гражданите, който да бъде с него в това велико дело и да събира парите, а той е съгласен това да бъде техният Козма Минин. Архимандритът и нижнигородците обаче казаха на княз Дмитрий, че в техния град няма такъв човек. А той им отвърна: «Вие имате Козма Минин. Той е бил военен и тази работа за него е обикновена». Нижнигородците, като чуха тези думи, се зарадваха най-много, отидоха в Нижни и известиха всичко. Нижнигородците се зарадваха много от това и започнаха да молят Козма, а Козма им отказваше, че не искал да се занимава с такава работа, за да укрепи волята им. Те обаче му говореха усърдно. Той тогава започна да иска от тях да вземат решение да му бъдат послушни и покорни във всичко и на бойците да дават пари. И те му дадоха обещание. Той написа тяхното обещание, че те ще продават не само своето имущество, но и жените и децата си, но ще дават пари на бойците. [Козма] взе това обещание от тях с подписите им и веднага го изпрати на княз Дмитрий, за да не си го вземат обратно. В същото време пристигнаха молители на смоляните от Орземас, да ги приемат в Нижни. Нижнигородците пратиха пратеници при княз Дмитрий и заедно с тях изпратиха също смолянските молители, като им казаха да го молят да дойде в Нижни, без да се бави. Те пристигнаха при княз Дмитрий и го молеха да дойде в Нижни, без да се бави. И той тръгна за Нижни, [нижнигородците] изпрати напред, а на смоляните заповяда да отидат в Нижни. По пътя при него дойдоха дорогобужанци и вязмичи(291). С тях той пристигна в Нижни. Нижнигородците го посрещнаха и приеха с голяма чест. По това време пристигнаха смоляните в Нижни. Той започна да им дава заплата от парите, които събираха в Нижни.

В Нижни хазната започна да не достига. Той започна да пише до Поморските градове и до всички Понизови градове(292), да им помогнат за очистването на Московската държава. В градовете слушаха за събирането в Нижни, радваха се и изпратиха при него пратеници за съвет и много пари. Събраха от градовете много пари. Слушаха в градовете бойците, че в Нижни сe събират всички свободни чинове и тръгнаха от всички градове. Най-напред пристигнаха коломничите, след това рязанците, след тях много хора от украинските градове и казаци, и стрелци, които бяха на служба в Москва при цар Василий(293).

Превод от руски: Ст. Маслев

Александров, В. А., В. И. Корецкий. Хрестоматия по истории СССР XVI–XVII вв. М., 1962, с. 341–343.

4. Походът на Степан Разин към Астрахан (1670 г.)

От Ян Стрюйс

Ян Стрюйс, холандец, пристигнал през 1668 г. в Русия като майстор на кораби. Като свидетел на въстанието на Степан Разни дава ценни сведения за него в «Три забележителни, изпълнени с много превратности пътешествия».

Стенка Разин се върна при Дон в по-добро състояние и с по-големи сили, отколкото тогава, когато се върнаха болни, подпухнали от глад, жажда и солена вода. Към казаците се присъедини една част от русите, доста предани на Стенка, едни склонени с добра заплата, а други с дадени пари и подаръци. Когато минаваше по улиците на Астрахан и забелязваше насъбралата се и следващата го голяма тълпа, той хвърляше дукати и други златни монети, а тази щедрост, или по-право казано хитра измама, привличаше при него мнозина необуздани и глупави люде. Някои от тях даже преди това бяха служили на Негово Величество. Когато вестта за това стигна до господин наместника Прозоровски, той изпрати начаса полковник Ведерос при Разин с нареждане да му съобщи и да му заповяда да бъдат върнати веднага в Астрахан слугите на Негово Величество, а в случай на отказ той, Разин, отново ще бъде в немилост пред царя и от това ще му стане по-тежко и по-трудно от първия път, а може би ще му се падне да си плати за старите грехове поради новите. Полковник Ведерос стигна до него и изпълни всичко, което му бе наредено; но Разин не искаше да слуша нищо за тази заповед, нетърпеливо го прекъсна с недостойни изказвания и малко остана да разсече със сабя главата на нещастния пратеник. Все пак гневът и яростта му се изляха в кощунства, проклятия и вилнеене; той питаше: «Как смеят да ми поднасят такива нечестни искания? Да предам другарите си и тези, които ме последваха от любов и преданост? Добре, предай на твоя началник Прозоровски, че не се съобразявам с него, нито с царя, че скоро ще се явя при тях да предам моите искания, за да не смее този малодушен и страхлив човек, който сега се пери и се хвали с двойната си власт, тъй да говори и да повелява и да ми дава предписания като на негов крепостен, когато съм роден свободен и имам по-голяма сила от него. Нека срамът му изпие очите, загдето ме посрещна без ни най-малки почести, като нищожен човек», и т. н. и още много други упреци. Стоящият пред него полковник се страхуваше през цялото време, че ще го съсекат. С такъв отговор се върна Ведерос, от което може да се заключи, че този разбойник е нарушил дадената дума и отново е почнал да се въоръжава, както се и случи в скоро време, тъй че господин Прозоровски доста се чуди, без да разбере, откъде е събрал за толкова кратко време такава голяма сила, тъй като се оказа, че има флота от 80 нови кораба, на всеки по 2 топа и множество войска. С него преплува надолу по Волга, без да показва някаква вражда, и княз Прозоровски също не намираше за нужно да го напада до идването на голяма флота, стъкмена от Негово Величество. Флотата най-после стигна и се състоеше от 6000 стрелци, натоварени на многочислени кораби, пълни с барут, оръжие, различно военно снаряжение и съестни припаси. Едва беше дошла флотата и Стенка съумя ловко да препрати най-хитрите си и находчиви съветници, под формата на дезертьори от негова страна, на които се удаде да представят работата на Стенка в такъв прекрасен и добър вид, че целият прост народ се склони към него и мина на негова страна. Тъй научени, те нападнаха началниците си, на мнозина отсякоха главите, други предадоха в ръцете на разбойниците заедно с цялата флота. Стенка, овладял без всякакво сражение такава голяма сила, плати на всеки от тях двумесечна заплата, обещавайки им занапред свобода да ограбват и да убиват по тяхно желание, и добави: «На работа, братлета! Днес ще отмъстите на тираните, които ви държаха в неволя, по-лоша от турската и езическата. Аз дойдох да дам на всички ви свобода и избавление, вие ще бъдете мои братя и деца и ще ви бъде толкова добре, колкото и на мен, бъдете само мъжествени и верни». След тези думи всеки беше готов да умре за него и всички се провикнаха в един глас: «Многая лета нашему батьке [бащица]. Нека победи всички боляри, князе и всички поробени земи!».

Това известие изплаши господин Прозоровски, той се опасяваше за Астрахан, защото глупавият народ почна да роптае и да изказва похвали на разбойника; по всичките градове на онази област станаха подобни вълнения и всеки миг със страх се очакваше ужасно кръвопролитие. «Въставай, въставай, народе! — викаха даже стрелците — Защо да служим без заплата и да отиваме на смърт? Парите и припасите са разходвани. Ниe нe сме платени от година, а сме продадени и предадени.» Те викаха още за много друго, а началството не смееше да ги възпира другояче, освен с добра дума и велики обещания.

Стенка раздели войската, която се засили от присъединилите се над 16 000 души руси и изпрати една част в Царицин, а друга в Чернояр. Лично той остана с флотата и се държеше като крал. Те се подчиняваха на най-малкия му знак и му бяха тъй верни, като че да беше най-великият монарх в света. Когато се напиваше до пиянство, което често се случваше с него, по най-малък повод заповядваше да се секат глави в негово присъствие и даже сам участвуваше в това с жадуващите си за кръв ръце, а това нещастие постигаше най-вече началниците, защото обикновените хорица всякак се мазнеха пред този хитър тиран, а те му служеха с каквото могат, убивайки един началник след друг. Когато му идваше само на ума или когато наистина офицерите обиждаха войниците и те заявяваха за това — нищо не можеше да спаси офицерите — слушаха низшите, а висшите се разплакваха. Благодарение на това силата му растеше от ден на ден и за пет дни войската му нарасна от 16 000 на 27 000 души, които се стичаха от разни страни на големи тълпи и отряди при този милостив и щедър пълководец, а също и заради свободното разбойничество. Навсякъде приказваха за убити дворяни, тъй че господата, обличайки евтини дрехи, изоставяха жилищата си и бягаха в Астрахан.

Иванов, А. и др. Христоматия... С., 1959, с. 147–149.

Турция през XVI–XVII век

1. Грабежи и насилия над българското население (XVI в.)

От Стефан Герлах

Стефан Герлах е бил капелан при немската мисия в Цариград. В своя «Дневник» е записал впечатленията от пътуването си из България през 1573–1578 г.

Българите търпят много насилия от турците. Те нямат нищо друго освен насъщната си храна. И хубавата им страна по долините и хълмовете обикновено стои пуста, защото нямат никаква полза от работата си. А и турците им отнемат всичко и насилват жените им, щом са малко по-хубави. Те са длъжни да съпровождат от един конак до друг всекиго, който има държавен конвой.

Спахиите дерат злочестите хорица дотам, че едва им остава хляб за ядене. Ни един спахия не позволява на селянина си да яде пиле. Пилета, овощия, пари — всичко им взема. А на ония, които са далеко от Цариград, освен това насилват и жените, и децата, а горките селяни трябва да си мълчат... Чаушите имат власт и да вземат от всекиго, когото срещнат, каквото и да кара, коня [му] и да го яздят няколко мили. Горкият човек тича подире, додето получи коня си. Това се случва на турците рядко, но на християните твърде често. Заради това, когато видят, че някои чауш отдалеко се приближава, те обикновено веднага побягват от пътя настрана, в гората. Други пък укриват конете си по тайни места. Кадия или съдия в един градец, който не е снабдил един чауш с кон, веднага се наказва строго. Това притеснение е толкова непоносимо, че дори цели села избягват и се преселват в пусти места, защото християните са принудени да дават на всеки турчин своите коне, та и своите деца, храни и вина, които са си спечелили с дългогодишен труд, и освен това да понасят много бой. Чаушът ги принуждава да дават каквото поиска, а когато не го дадат веднага, той жестоко ги наказва. Тъй че и цяло село не може да се вдигне против властта му, но трябва да слуша. Такъв е страхът на тия хора от турците...

Султанът разполага с много хиляди българи, които не плащат никакъв данък, но на всекиго се пада през две години третата да варди конете на царя и на пашите [сиреч везирите] по пасбищата и да им търси храна. Това става на Великден и по-късно. Тогава те влизат в Цариград с гайди и играят хоро. Също така има и много други хиляди, които във време на война карат храни за войската, секат дърва и ги извозват... През месец април тук [в Цариград] прииждат непрекъснато няколко хиляди българи, за да жънат в продължение па четири месеца ечемик за конете на царя и пашите, да пасат тези коне, да косят сено и да вършат други подобни работи...

На 15 [юни 1588 г.] дойдохме в Харманли, едно малко, лошо турско село. Къщите му са покрити със суха трева. В него има и един доста голям кервансарай, построен също от Мустафа паша. Тук земята е по-дива и много по-планинска, но все пак има и доста ниви. По пътя срещнахме в гората около 70 клетници, заробени хървати, вързани един до друг с вериги, а с тях и няколко жени на коне. След тях яздеше един стар турчин. Всички те бяха негова собственост и той ги продава, когато и както му скимне...

Горките хора всекидневно биват ограбвани от пътниците [става дума за жителите на село Ветрен], на които трябва да дават ечемик, сено и други неща. Пай-напред българите не искат да дават нищо, докато не ги напсуват и набият, защото те нямат доверие. Между тях има един надзирател, когото турците наричат кехая. Тук, както и във всички християнски села, за всеки, който идва, той трябва да намери сено, трева, ечемик за конете, хляб и друга храна за хората. Те са длъжни да вардят нощем товарите на пътниците пред къщите, където нощуват. През деня един от тях винаги трябва да язди напред, за да показва пътя, добрите му и лоши места; другите трябва да съпровождат колите, за да ги крепят по лошите пътища. Това е задължение и на всички други християни. Чаушът взема от всеки един от тях за залог дрехата му, търнокопа, лопатата, секирата, софрата за ядене или друга някоя покъщнина. Който не дойде или побегне, загубва залога си, но мнозина и без това го оставят и побягват.

Иречек, К. Стари пътешествия по България от XV–XVIII столетие. — Псп, 1883, VI, с. 22–42; 1881, VII, с. 105–114.

2. Робската съдба на българите

От Ханс Дерншвам

България е прекрасна, плодородна страна, от две страни има големи планини. Има ниви, лозя, но са пусти и буренясали. Има хубава паша за добитъка и хубав добитък... Има също рекички и гори, но къщите, в които трябва да живеят хората, са съвсем окаяни...

Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете...

По пътя от София... срещнахме турци, които караха натам пленени и отвлечени хора... Никой не смееше да проговори, когато турците гледаха...

Срещнахме и 100 коли с по 2 вола, натоварени с олово, което българите трябвало да карат ангария от Смедерево за София, Цариград и други места.

... Този ден ни настигнаха много българи, които идеха подир нас. Бяха на дружини от по 20 човека. Били вървели 9 дни, ден и нощ, от Цариград. Там били изпратени да работят ангария на султана и пашите: да косят сено, да жънат и пр. Два месеца трябвало да работят безплатно, а сега бързаха към домовете си, защото житото им гниело по нивите... Така кораво се държат турците с християните, които освен това трябва да плащат и всички данъци...

Както ми разказа моят хазяин — който за цяла една нощ не можа да ми опише докрай техните мъки — трябвало, когато при тях идвали еничари и чауши, на всичките да тъпчат търбусите безплатно. Дори, ако пред очите им се гаврят с жените и децата им и освен това бият мъжете, никой няма право да се защитава.

Дневник на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553–1555 г. С., 1970, с. 186–195.

3. Помохамеданчване на българите в чепинското корито през 1666 г.

Из летописния разказ на поп Методи Драганов от с. Корова

... Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово [Костандово] и събра всички попове и кметове, та ги окова във вериги...

И заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бай Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костантово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй, като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене... Хасан ходжа за кашмер [подигравка] накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака — 33 манастира и 218 църкви. И така, по божие благоволение, бяха разсипани българите в Цепина...

Асимилаторската политика на турските завоеватели... С., 1964, с. 164–165.

Наука и обществени учения

1. Галилео Галилей

За първите телескопи, изработени от него

... Опирайки се на учението за пречупването на лъчите, аз постигнах целта, като в началото приготвих оловна тръба, на чиито краища поставих две лещи, плоски от едната страна, а от другата — едната сферически изпъкнала, другата вдлъбната. Поставяйки окото зад вдлъбнатото стъкло, аз видях предметите достатъчно големи и близки, именно те се оказаха три пъти по-близки и десет пъти по-големи, отколкото гледано с естествени очи. След това изработих по-точна тръба, която увеличаваше предметите повече от 60 пъти. По-нататък, не жалейки нито труд, нито средства, аз стигнах дотам, че си построих уред, толкова съвършен, че като гледах през него, вещите се показаха почти хиляди пъти по-големи и повече от тридесет пъти приближени, отколкото при разглеждането им с естествените ни сетива. Излишно е да споменавам колко ще са полезни такива инструменти както за сушата, така и за морето. Но като оставих земните предмети, аз се обърнах към небесните.

За вселената

Аз съм вън от себе си от изумление и съм безкрайно благодарен на Бога, че нему бе угодно да ми даде да открия толкова велики и останали досега неизвестни чудеса. Аз вече успях да се убедя, че Луната представлява от себе си тяло, подобно на Земята. Аз открих също така маса още никога досега невиждани звезди, броят на които надминава повече от 10 пъти броя на звездите, наблюдавани с невъоръжено око, и зная сега какво представлява Млечният път. По-нататък аз намерих, че Сатурн се състои от три кълба, които почти се досягат помежду си, никога не изменят положението си по отношение едно на друго и са разположени във вид на редица надлъж по Зодиака(294).

Христоматия... С., 1962, с. 139.

2. Джордано Бруно

За Вселената. Из показанията на Бруно пред инквизицията във Венеция

И така аз твърдя, че съществуват безкрайно много отделни светове, подобни на Земята. Заедно с Питагор аз смятам, че тя (Земята) е светило, подобно на Луната, на другите планети, на другите звезди, числото на които е безкрайно. Всички небесни тела образуват безчислени светове. Те образуват безкрайната вселена в безкрайното пространство. Това е същността на безкрайната вселена, в която се намират безкраен брой светове. По такъв начин безкрайността има две страни — безкрайната големина на вселената и безкрайното множество светове и оттук по косвен начин се отричат истините, основани на религията.

Из обвинителния акт срещу Бруно, изработен от инквизицията във Венеция

... Обвиняемият е живял в много еретически страни, градове и държави, общувал е с еретици, беседвал е с тях и е присъствувал на техни проповеди. Въз основа на това, което сам признава, може да се повярва, че той е говорил и мислил, че Христос не е син божий... Той е говорил също, че Христос е бил магьосник, че неговите чудеса са били нагласени и не е чудно, че той е предсказал своята собствена позорна смърт, след като е вършил злодеяния. Че християнската религия е изпълнена с кощунство, че няма добри монашески ордени и че дори трябва да бъдат унищожени ордените, както и да се вземат богатствата на монасите...

Христоматия... С., 1962, с. 141.

3. Томас Мор

Политически и социални възгледи

... Там, където има частна собственост, и там, където всичко се мери с пари, едва ли е възможно правилно и благополучно да се ръководи държавата. В противен случай би трябвало да се смята за редно най-добрите блага да отиват в ръцете на най-лошите или да се смята за щастлив строй оня, при който всичко е поделено между малцина, които са ненаситни за наслади, докато останалите живеят в пълна мизерия.

... Ето защо аз съм твърдо убеден, че разпределянето на средствата по еднакъв и справедлив начин и благополучието в живота на смъртните люде е възможно само при пълното премахване на частната собственост. Ако ли пък тя се запази, то и сред най-многобройната и най-добрата част от хората ще остане скръбното и неизбежно бреме на бедност и мъки. Признавам, че съществуват средства за намаляване на злото, но твърдя, че с тях е невъзможно пълното му премахване. Например, ако се възприемат следните решения:

Никой да не притежава повече земя от определен размер.

Да се определи размерът на сумата в пари, която всеки човек може да притежава.

Да се определи със строги закони кралят да няма безгранична власт и народът да не бъде много своеволен.

Държавните длъжности да не се получават срещу подкупи и продажба.

Държавните служби не трябва да се продават. В противен случай се дава възможност за натрупване на пари чрез измама и грабежи и по необходимост трябва да се назначават на тези почетни длъжности богати люде, докато умните биха изпълнявали длъжностите много по-добре.

М. Томас. Утопия. С., 1970, с. 107–109.

Мен би ми било приятно, ако някой се заеме да сравни с тия учреждения [на утопийците] порядките на другите народи; що се отнася до мен, то аз съм готов да гарантирам с главата си, че в другите народи няма и сянка от справедливост и правосъдие... Нима може да се нарече справедливо и благородно такова общество, което дарява с толкова изобилно богатство оня, когото наричат благородник, който прекарва живота си в безделие..., докато в същото време не се вземат никакви мерки, за да се осигури земеделецът, рудничарят, зидарят, наемният работник, коларят, занаятчията и др...., без които обществото не би могло да съществува?... Богатите не само се стараят да намаляват всеки ден работната заплата на бедните с помощта на най-различни хитрости и измама, но дори издават за тая цел и специални закони... Затова в най-добре уредените държави аз не виждам — Бог ми е свидетел — нищо, освен заговор на знатните аристократи, които под формата на високото си име и под прикритието на държавата вършат всичко, каквото си измислят. Тия съзаклятници си служат с измама, с всевъзможни средства, за да постигнат своята двойна цел. Преди всичко те искат да си осигурят неограниченото право на собственост, която те са придобили по малко или много съмнителен път; второ, те искат да се възползуват от немотията на бедните за себе си и да ги принуждават да работят за възможно най-малка заплата. И ето тия именно тъй хитри измислици, които богатите измислят от името на държавата, а следователно и един вид от името на бедните, са станали закон...

Навсякъде, където съществува правото на собственост, където всичко се измерва с пари, там и дума не може да става за справедливост и обществено благополучие: ти можеш ли да позволиш щото най-скъпите съкровища да се намират в ръцете на недостойните и може ли да се нарече напълно щастлива такава държава, където общественото достояние служи за плячка в ръцете на шепа хора, за които няма насита в наслажденията, докато мнозинството тъне в немотия?...

Унищожаването на частната собственост е главно средство за премахване корените на злото. Затова аз съм твърде убеден в това, че равномерното и справедливото разпределение на средствата и благополучието в хорските работи са възможни само с пълното унищожаване на частната собственост; но ако тя се запази, то и в най-голямата и най-добра част на човечеството завинаги ще остане горчивото и неизбежно бреме на скърбите.

Христоматия... С., 1962, с. 144.

4. Томазо Кампанела

Из «Градът Слънце»

По-голямата част от града е разположена върху висок хълм, който се издига върху обширна равнина... Градът има в диаметър повече от две мили, а неговата окръжност е седем [мили]... Градът се разделя на седем обширни пояса или кръгове, които носят имената на седемте планети. От един кръг се преминава в друг по четири павирани улици през четири врати, които са обърнати на четирите страни на света. И действително така е построен [градът], че ако се завладее с щурм първият кръг, то за завземането на втория би трябвало да се употребят двойно повече усилия; а за да се овладее третият — още толкова повече. И така, за да се завземе всеки следващ, би трябвало постоянно да се употребяват двойно повече усилия и труд...

Върху вътрешната страна на стените от първия кръг са изрисувани всички математически фигури... Тяхната големина е определена от размерите на стените и всяка от тях е придружена с подходящ обяснителен текст в един стих: там има и определения, и теореми и т. н. На вътрешната извивка на стените се намира на първо място голямо изображение на цялата земя... Следват отделни карти на всевъзможни области, при които са поместени кратки описания за обичаите, законите, нравите, прихода и силата на техните жители...

Върху вътрешната страна на стените от втория кръг... се виждат както изображения, така и истински късове от скъпоценни и прости камъни, минерали и метали, с пояснения в по два стиха при всеки от тях. На външната страна са изобразени моретата, реките, езерата и изворите, които съществуват на земята...

Върху вътрешната страна на стените от третия кръг са нарисувани всички видове дървета и треви, а някои от тях са посадени в саксии върху... стените; те са снабдени с пояснения къде са намерени, каква е тяхната сила и качество..., какво е тяхното приложение в медицината и т. н. На външната страна — всевъзможни потоци, речни, езерни и морски риби, техните нрави и особености, способи за размножаване, живот, отглеждане, каква полза има от тях светът и ние...

На вътрешната страна на стените от шестия кръг са изобразени всички занаяти и техните сечива... На външната страна са нарисувани всички изобретатели на науки, оръжие и законодатели; видях там Мойсей, Озирис, Юпитер, Меркурий, Ликург..., Питагор, Залмоксис, Солон и много други... Видях Цезар, Александър, Пир, Ханибал и други известни мъже, прославили се във война или в мирни дела...

За всички тези изображения има преподаватели, а децата без труд и както си играят се запознават с всички науки по нагледен път, докато достигнат десетгодишна възраст.

И всички те се обучават съвместно във всички науки. След втората и не по-късно от третата година децата се обучават да говорят и да учат азбуката, като се разхождат около стените; те са разделени на четири отряда, за които се грижат четирима учени старци. Тези старци след известно време започват да ги упражняват в гимнастика, бягане, хвърляне на диск и други упражнения и игри, които спомагат за равномерното развитие на всички техни органи. При това, до седмата година те ходят винаги боси и с гола глава. Едновременно с това ги развеждат из различни работилници — при обущари, готвачи, ковачи, дърводелци, художници и др., за да се проявят техните заложби.

Този народ е роден в Индия, откъдето е избягал след нахлуването на монголците..., които разорили родната им страна. Те решили [след това] да започнат философски, обществен начин на живот... у тях всичко е общо. Разпределението на всички блага се намира в ръцете на длъжностни лица; никой не може да присвои нищо за себе си, понеже знанията, почестите и удоволствията са общо притежание.

Те твърдят, че собствеността се е породила у нас и продължава да се поддържа затова, защото ние имаме свои частни жилища и собствени жени и деца. От това се поражда егоизмът, който води към това, че ние, за да осигурим за своя син богатство и почетно положение и за да го оставим наследник на голямо състояние, започваме да грабим държавата; в случай че станем богати и знатни ние от нищо не се боим, а когато не сме достатъчно силни и богати, знатни, ние ставаме скъперници, предатели и лицемери. Но когато се отърсим от егоизма, у нас ще остане само любов към обществото.

Къщите, спалните, леглата и всички други необходими неща у тях са общи. През всеки шест месеца началниците определят кой къде ще спи...

Всеки окръг си има свои кухни, магазини, складове за съдове, хранителни продукти и напитки... Цялата младеж прислужва на по-старите, които са навършили четиридесет години...

Но в Града Слънце... се работи не повече от четири часа на ден; останалото време се попълва в приятни научни занимания, в беседи, четене, декламации, писане, разходки, развитие на умствените и физическите способности и всичко това се върши с удоволствие. Не е разрешено само да се играе със зарове, карти, шах и други седящи игри, а играят с топка..., с обръч, борят се, стрелят с лъкове и пушки, мятат копия и т. н.

У тях има толкова длъжностни лица, колкото са добродетелите: има длъжност наречена «великодушие», има наречена «мъжество», след това «целомъдрие», «щедрост», «правосъдие»... «усърдие», «любов към правдата», «благотворителност», «любезност», «веселост», «бодрост», «въздържаност» и т. н. На всяка от посочените длъжности избират тези, които още от деца в училището са били признати за най-подходящи за тези занятия. Поради това между тях не стават нито разбойничества, нито коварни убийства, нито насилия..., нито блудства или други престъпления, в които ние се обвиняваме помежду си...

Те смятат, че гордостта е най-гнусният порок и посрещат надменните постъпки с най-жестоко презрение. Поради това никои не смята, че е унизително да прислужва в трапезарията или кухнята, да чисти болните и т. н. Всеки, на каквато и длъжност да е назначен, я изпълнява като благородна.

Христоматия... С., 1962, с. 146–147.

Разцвет на литературата и изкуството през Възраждането

1. Данте Алигиери, „Ад“

Из песен шеста

Данте, воден от древноримския поет Вергилий, достига третия кръг на ада, където се мъчат лакомниците. В един от тях той познава своя съгражданин флорентинецът Чако, чрез който изразява отношението си към съдбата на разпокъсаната от вътрешни борби родина.

«О, Чако, рекох щом млъкна, зовят

теглата ти таквази жалост в мене,

че сълзи от очите ми текат:

но ако знайш, кажи, ожесточене

в душите докога ще пламней

сред наште граждани разединени?...»

Отвърна ми духът: „Ще отговоря

с готовност аз на твоята молба,

доколко ми далече стига взора.

След дълги разпри кървава борба

ще пламне. Тези, кои са днес в изгнане,

ще победят. Но бойната съдба

тям дълго вярна няма да остане.

Чрез чужди един княз ще победят

пак другите след три слънца. Пияни

от кървавий успех ще накърмат

с позор и срам горките победени.

Праведни има двама(295), но в градът

напусто възвишават глас. Презрени

са там съветите на мъдростта,

защото са сърцата помрачени

от гордост, завист, алчност. Жалостта

немее сред кръвнишките раздори,

див плод на безсърдечна слепота...»

Из песен деветнадесета

В третата яма от осмия кръг на ада се мъчат тия, които са търгували с фалшиви реликви и индулгенции. Тук доблестният поет е отредил специални ями за грешните папи, негови съвременници, чиито деяния гневно заклеймява. Той дори предвижда място в ада за още живия папа Бонифаций VIII.

«О, клетнико, кой тук с заровен лик

жестоко тъй си плащаш греховете,

продумай, ако в тебе още слух и глас

не са били завинаги отнети».

Говорех и глава навел бях аз...

От дупката крака си кат пошава,

отвърна грешника(296) с глас треперлив:

«О, Бонифаций(297), ти ли си пред мене?

три годин си дошъл, дух нечестив,

по-рано тук от мойто прокобене.

Насити ли се на благата там,

зарад кои без срам и угризене

обсеби и до днес скверни без срам

съпругата небесна»?(298) — От смущене

останах като вцепенен и ням,

но вожда(299), като приближи до мене,

пришепна ми: «Не съм, не съм, кажи».

Изпълних неговото повелене,

и грешника захвана да движи

нозе си с дива беснота в въздуха

и тез слова, които придружи

с печален глас из ямата се чуха...

«Узнай, че горе мойто чело

тиярата свещена е носило...

ръце ми са съкровища трупали

на благо тям, а тук под тоя свод

таз грозна дупка мене са дълбали...»

При всичко, че страдалците пощада

заслужават, аз отвърнах му без жал:

«О дух злочест, кажи каква награда

спасителят от Петра е искал,

когато ключовете поверил е?...

И прав е жребия, кой теб сразил е...

О алчни пастири, не сте ли вие

по-лоши от езичници гнуснави?

Ваш бог не е ли златният телец?...»

Тъй говорих аз на безверни жрец,

а той безспирно махаше с нозе си...

Данте, А. Ад. С., 1957, с. 109–272.

2. Франческо Петрарка, «Да бъдеш поразен...»

Да бъдеш поразен от гръм, о град злосторен(300)

Живял преди със желъди и със вода,

ти алчно грабиш днес на другите труда,

за да блестиш със слава и разкош придворен.

Предателско гнездо, вертеп и ад позорен!

Прокълнат извор на човешката беда!

Поклонник изтънчeн на златните блюда;

на похотта и на вината роб покорен!...

А нявга беше чужд на меките постели

и в студове и дъжд ти беше босоног!

Но идва ден и всичко ще узнае Бог!

Петрарка, Ф. Сонети. С., 1959, с. 69.

Бележки

1. Под това име славяните са били известни на древните писатели.

2. Балтийско море.

3. Азовско море.

4. Река Днестър.

5. Река Днепър.

6. Вестготският крал Аларих II.

7. Крал на т. нар. рипуарски франки, за разлика от т. нар. салически франки, към които се числял крал Хлодвиг.

8. Столицата на рипуарския крал.

9. Крал в гр. Камбре, срещу когото Хлодвиг потеглил на война.

10. Денарий, солид — римски монети, възприети от германците.

11. През Ранното средновековие така били наричани възприетите от древността, но силно западнали и пропити с невежествен наивитет клонове на знанието: граматика, реторика, диалектика, геометрия, аритметика, астрономия и музика.

12. Походът на Карл Велики против лангобардите в Северна Италия.

13. Карл Велики.

14. През ранния феодализъм — имуществен опис.

15. Земя, достатъчна за изхранване на едно семейство.

16. Мярка за повърхнина — около 1,2 декара.

17. 1 арипен е 1/10 от боноария.

18. Мярка за вместимост — 52,50 литра.

19. Мярка за дължина — около 4 километра.

20. В случая крепостница на манастира «Св. Герман» (абатството Сeн Жермен край Париж, на чийто имот абат Ирминон е съставил опис).

21. Мярка за тежина — около 0,5 килограма.

22. Мярка за повърхнина — около 2,5 декара.

23. Т. е. дяволът.

24. Провинция в Южна Мала Азия.

25. Управлявал от 379 до 395 г.

26. Синове на Теодосий, първият от които той приживе определил за владетел на източната част на империята, а вторият — на западната част.

27. Управител на префектурата Ориент между 392–395 г., виден политически деятел в Цариград.

28. Административна единица в рамките на префектурата.

29. Съгласно това право, човек нямал право да напуска мястото, където е роден.

30. «Ника» — «Побеждавай!» бил възгласът на въстаниците.

31. Старото име на Константинопол.

32. Така се наричали групировките на любителите на конните състезания според облеклото на кочияшите на колесниците, които се състезавали. Тези групировки имали и политически характер.

33. Галерии, образувани от колони.

34. Константни Велики (324–337 г.)

35. Така се наричали общо двете споменати организации на венетите и прасините.

36. В латинските извори името им е гласи и херули. Готско племе, клон на източните германци. По времето на император Анастасий (451–518 г.) една част от тях се поселила в провинцията Илирик при условията на федерати.

37. Под това определение са разбирали граматика, аритметика, геометрия, музика, поезия, реторика, езикознание, философия — науки, подходящи за свободен човек.

38. Капитолий се наричал и хълмът в Рим, където се е намирал главният храм на Юпитер. По примера на Рим е имало Капитолий и в други градове. Тук става дума за Капитолия в Цариград.

39. Чичо на Михаил III (842–867 г.) След смъртта на Теофил (842 г.), станал регент, понеже Михаил III бил едва тригодишен. В своята алчност за власт той отстранил другия регент — магистър Мануил и някои други лица, които му пречели, и бързо обсебил цялата власт. През 858 г. бил провъзгласен за кесар, най-високата титла след императорската, която била давана много рядко, и то на определени като престолонаследници лица.

40. Под «външна мъдрост» или «закръглено образование», «цялото образование» се разбират граматиката, поетиката, реториката, философията, математиката и въобще всяко изкуство и наука, както дефинират византийците. «Външна мъдрост» превеждам в «древна мъдрост», понеже във Византия светското образование е означавало преди всичко преподаването на античните схващания за естествените, обществените и философските науки.

41. Магнаурата или по-добре Магнаврата е била една от най-великолепните сгради в императорските дворци. Името й означава всъщност «големият двор», сиреч «големият дворец». Била е построена още от Константин Велики, а по-късно са били правени постройки и подобрения. Състояла се е от много помещения, сред които най-блестящото е било тронната зала. В Магнаурата се е учил и българският цар Симеон. Според други византийски сведения всички преподаватели получили място в Магнаурата.

42. Дворцов военен корпус.

43. Чорлу.

44. Така били наричани славяните от византийците.

45. Корабите се покривали с прясно одрани кожи, за да не се подпалват.

46. Така Константин Багренородни нарича Унгария.

47. Това филологическо обяснение на Константин Багренородни е съвършено погрешно.

48. Военноадминистративна единица във Византия.

49. И днес има гр. Сервия.

50. Военен управител.

51. Така се наричала областта, заета от сръбското племе, в северната част на Приморска Сърбия между реките Цетине и Нарента.

52. Драч.

53. Азовско море.

54. Река Кубан.

55. Константин II — син на Константин I и внук на Ираклий, който бил убит в Сиракуза през 668 г.

56. Константин IV Погонат.

57. Това сведение се отнася вероятно до конфликта между германския крал Людовик (840–886 г.) и Борис I, когато последният се намесил на страната на моравския княз Ростислав през 853 г.

58. Зоя Карвоноспина, четвъртата съпруга на Лъв VI, била регентка след смъртта на Лъв VI през 912 г. поради малолетието на Константин VII Багренородни.

59. Елитна войскова част.

60. Елитна войскова част.

61. Военноадминистративна единица във Византия.

62. Анхиало, сега Поморие. Други хронисти пишат, че битката е станала при р. Ахелой в Анхиалското поле.

63. Командири на отряди.

64. Роман Лакапин бил коронясан на 17. XII. 919 г. за съимператор, като преди това Константин VII Багренородни се оженил за неговата дъщеря, и останал на престола до 944 г.

65. Още през 914 г. цар Симеон направил предложение на византийското правителство за брак на дъщеря му с младия император Константин VII Порфирогенет, но то било отхвърлено и накарало Симеон да предприеме втория си поход срещу Византия към края на лятото на същата година.

66. Помощник на военния управител.

67. Византийският император Михаил III.

68. В смисъл, че е прекъснал работата върху азбуката.

69. Град на р. Днепър.

70. Словени, кривичи, мери — източнославянски племена.

71. Младши дружинник.

72. Византийският император Йоан Цимисхий, изплашен от руско-българския съюз, предприел военни действия срещу княз Светослав.

73. Маджари.

74. Русите.

75. Българи.

76. Под Гърция авторът разбира източноправославните славяни, преди всичко в Русия.

77. Мекленбург.

78. Хенрих I Птицелов.

79. Арабски историк, автор на «Книга за житието на наместника на Аллах».

80. Мохамед.

81. Арабски халиф.

82. След като фландърският граф Балдуин I построил укрепление за защита на своите владения от норманите.

83. Старинна френска монета.

84. Старинна френска монета.

85. Название на крепостниците през периода на развития феодализъм.

86. Епископ Годри — владетел на град Лан.

87. Цитират се думи на римския император Константин Велики, с които той уж предал властта си на митичния апостол Петър.

88. Катарите или албигойците.

89. Т. е. причастието.

90. През 1184 г. папа Луций III (1181–1185 г.) издал по нареждане на Фридрих I Барбароса във Верона, Италия, Декрета за премахване на извращенията на различните ереси, който се смята за първата проява на католическата инквизиция.

91. Титла на римските императори, означаваща «величествен».

92. Става дума за църковния събор във Верона през същата 1184 г.

93. Първоначално с това име били означавани катарите, а след това — разни ереси. През XI в. с него назовавали едно миланско движение, насочено срещу симонията, инвеститурата на светски лица и др.

94. Религиозна секта, която се появила към средата на XII в. и е малко известна. Нейните членове живеели бедно.

95. «Бедните от Лион» били привърженици на Пиетро Валдо. Валдо бил син на богат търговец в Лион. След 1170 г. започнал да проповядва евангелието, което превел на простонароден език. Призовавал към бедност и аскетизъм.

96. Привържениците на тази секта учели, че трябва да се спазват всички наставления на Мойсей, с изключение на това за жертвоприношенията.

97. Секта, близка до тази на катарите, проповядваща целомъдрие. Името си е получила от Йосиф Епафродит, павликянски проповедник.

98. Привърженици на Арналдо от Бреша, който се обявявал срещу политическата роля на църквата и за създаване на управление, независимо oт папата.

99. Привърженици на ереста на катарите, на които са «опростени» греховете.

100. Най-висшата категория у катарите.

101. Селище в департамента Сент-ет-Оаз, в околията Рамбуйе, на югозапад от Париж.

102. Действието става в селището Минерва в департамента Еро, Южна Франция, граничещ със Средиземно море.

103. През това време пристигнал Симон граф дьо Монфор, прочут със своята храброст, религиозна преданост и жажда за богатство. Няколко пъти участвувал в действията на кръстоносците. Поставен начело на борбата срещу албигойците, проявявал безмилостна жестокост.

104. Под това име Византия е била известна на Запад.

105. Безимотен рицар, предводител на селска армия в Първия кръстоносен поход.

106. Френски монах, един от най-ревностните агитатори за кръстоносен поход, водач на селска войска в Първия кръстоносен поход.

107. Лотарингският херцог Готфрид Булонски — един от водачите на рицарите в Първия кръстоносен поход, впоследствие ерусалимски крал.

108. Германци.

109. Италианци от Северна Италия.

110. Император Алексий I Комнин (1081–1118 г.).

111. 15 юли 1099 г.

112. Под това название западните хронисти разбират мюсюлманите.

113. Кръстоносците, които на изток се наричали франки, а основаните от тях държави — франкски.

114. Касае се за недоверчиво и враждебно отношение на населението към кръстоносците. Жителите на тракийските градове и села се затворили в крепостите и не снабдявали кръстоносната армия с провизии.

115. Кръстоносците — латинци.

116. 8 април 1204 г.

117. Константинополските стени.

118. Византийският император Алексий IV, наречен Мурзуфл, т. е. Намръщен.

119. Маркиз Бонифаций Монфератски — едър италиански феодал, бил главен предводител на кръстоносците.

120. 12 април 1204 г.

121. Така Вилардуен нарича цар Калоян.

122. Гръцките въстаници се укрепили в град Одрин с българска помощ. Те били обсадени от латинските войски начело с император Балдуин.

123. Латинците.

124. 14 април 1205 г.

125. Граф Луи дьо Блоа — виден сановник на император Балдуин.

126. Така Никита Хониат нарича българите.

127. България.

128. Людовик V.

129. Херцог Лотарингски, чичо на Людовик V.

130. Хуго Капет — херцог на Ил дьо Франс.

131. Област в централната част на Франция.

132. Прозвището означава крава със светлобяла козина.

133. Емон Бурбонски заграбил наследството на сина на Аршамбо IV Бурбонски, за чийто опекун бил назначен.

134. Град в департамента Шер в централната част на Франция.

135. Жилбер дьо Мон и Восер били пратеници на Балдуин V при германския император Хенрих VI, който се намирал по това време в Апулия.

136. Филип Елзаски, граф Фландърски, умрял по време на Третия кръстоносен поход през 1191 г.

137. Филип Август (1180–1223 г.) участвувал тогава в Третия кръстоносен поход (1190–1191 г.).

138. Балдуин V дьо Ено бил съпруг на дъщерята на Тиери Елзаски, граф Фландърски, и сестра на Филип Елзаски. Дъщерята на Филип Елзаски Изабела дьо Ено е била първата съпруга на Филип Август.

139. Френски Брюж.

140. Матилда Португалска, втора съпруга на Филип Елзаски, бездетен вдовец от Елизабета дьо Вермандоа.

141. Хенрих I, дук Брабантски.

142. Людовик VI (1108–1137 г.).

143. Людовик VII (1137–1180 г.).

144. Фернанд бил граф на Фландрия, един от най-дейните членове на коалицията против Франция.

145. Френският крал Йоан Добрият.

146. Английски престолонаследник и главнокомандуващ английските войски.

147. Лековъоръжени пехотинци.

148. Така нарича себе си Жана д’Арк, тъй като е била известна под името Орлеанската дева.

149. Двор, дворец.

150. Чехия.

151. Немските рицари.

152. Унгарският крал и германски император Сигизмунд.

153. Много таборити се въоръжавали с вериги с железни топки накрая.

154. 1236 г.

155. Т. е. в земята на волжските българи.

156. Георгий (Юрий) Всеволодович, владимирски княз (1212–1216 и 1218–1238 г.).

157. Южно от Рязан.

158. Град на северозапад от Рязан по посока на Москва.

159. Владимир.

160. Река Сити, приток на Молога.

161. Ярослав Всеволодович, велик княз (1238–1246 г.).

162. Святослав Всеволодович, велик княз (1247–1248 г.).

163. Съборна църква в Суздал.

164. Старата част на град Владимир.

165. Предводител на шведските нашественици е бил едрият феодал Биргер, а не кралят Ерих.

166. Скандинавските страни, в случая — Швеция.

167. 15 юли 1240 г.

168. Немски наместници.

169. Немските нашественици.

170. В случая — предният полк на Александър Невски.

171. 1242 г.

172. Хан Мамай.

173. Командири на тумени — войскови части от по 10 000 души.

174. Дмитрий Иванович.

175. Тия, които още преди битката били оставени от княз Дмитрий Иванович като засаден полк в гората между р. Дон и р. Непрядва.

176. Княз Дмитрий Михайлович Боброк, един от командирите на Засадния полк, наричан така, заради произхода си от Волинското княжество.

177. Княз Владимир Андреевич Серпуховски, другият командир на Засадния полк, братовчед на великия княз Дмитрий Иванович.

178. Става дума за Стогодишната война (1339–1453 г.).

179. Това са всъщност два стари флорентински рода, които сe вдигнали извънредно много в икономическо отношение. Първият от тях, Барди, дори финансирал английския крал Едуард III през Стогодишната война.

180. Флоринтът е имал златно съдържание около 3,9 гр.

181. Т. е. цех «Вълна». Той произвеждал тънки сукна с ярки цветове от английска или африканска вълна.

182. В този цех се преработвали грубите чуждестранни сукна в тънки.

183. Кватрината е била сребърна монета равна на 4 денария.

184. Един от старите и богати градове на Тракия при устието на р. Марица.

185. Град на брега на Западна Мала Азия срещу остров Митилини.

186. Цариград и Солунската област по това време още не са били владения на Византия.

187. Евбея. Този остров, както и остров Крит още не са били във владение на Византийската империя.

188. Седалището на главата на колонията — подестата или консулът.

189. Дукатът е бил златна монета със златно съдържание около 3,56 гр.

190. Нефът е бил широк, тежък съд главно за търговски цели, с платна.

191. Галерата била старинен тип военен гребен съд (употребяван до XVIII в.).

192. Амфората е мярка за обем равна на 0,6 тона.

193. Работници, които са запълвали цепнатините по корабите с кълчища и др.

194. Тъкан с ленена основа и памучен вътък.

195. Капитанът е бил командир на ескадра.

196. Войници, които си служат с арбалет — вид голям лък, който може да се постави на станок и служи за изстрелване на стрели, камъни и пр.

197. Марката е била мярка за мерене на скъпоценни метали. Венецианската марка е била равна на 200 гр.

198. Тънко сукно с червен цвят.

199. Червена боя.

200. Герой от «Илиада», близък приятел на Ахил, чиято смърт възбудила страшен гняв у Ахил, който решил да си отмъсти за това на троянците.

201. Сега Ипсала, градче в Източна Тракия, което лежи близо до мястото, където р. Ергене се влива в р. Марица.

202. Залив и пристанище на европейската част на Босфора, сега с. Стеня.

203. Оракулски уста, защото оракулите дъвчели лавър, преди да се произнесат.

204. Ахтопол.

205. Конрад Монфератски, зет на Исак II Ангел, победителят на бунтовника Алексий Врана.

206. Крепост при Карнобат.

207. Епирски деспот от 1214 до 1230 г.

208. Теодор Комнин си прикачил имената Ангел — Дука — Комнин, та по този начин да изтъкне династическите си права върху цариградския престол.

209. Село Клокотница, на 10 км северозападно от Хасково. Битката станала на 9 март 1230 г.

210. Област между долните течения на реките Марица и Места.

211. Област на североизток от Драч с главен град Кроя.

212. Никейският император Йоан III Дука Ватаци (1222–1254 г.).

213. Град на малоазийския бряг на Дарданелите.

214. Галиполи на едноименния полуостров в Тракия. Събитията се отнасят към пролетта на 1235 г.

215. Добруджа.

216. Област между Стара планина и Средна гора.

217. Стара Загора.

218. Област в Македония.

219. Албания.

220. Т. е. Зелка. Така византийските хронисти наричали Ивайло.

221. Цар Константин Асен (1257–1278 г.).

222. Царицa Мария отворила вратите на Търново и се омъжила за Ивайло. Византийският император Михаил VIII Палеолог (1261–1282 г.) изпратил войски, които да потушат въстанието на Ивайло и да свалят Мария.

223. Когато Ивайло отново потеглил на бой с татарите, търновските боляри поставили на престола довереника на император Михаил VIII Иван Асен III. Именно в негова помощ императорът изпратил войски.

224. Във Византия — началник на императорската съкровищница.

225. 17 юли (1280 г.).

226. 15 август (1280 г.).

227. Става дума за положението във Византия непосредствено след гражданската война между Йоан Кантакузин и цариградското правителство начело с регентката Ана Савойска и великия дук Алексий Апокавк през годините 1341–1347. В следващия разказ Григора описва вече събития, станали след като Йоан Кантакузин спечелил борбата и влязъл в Цариград през февруари 1347 г.

228. Григора е бил в немилост пред Йоан Кантакузин и голяма част от висшето духовенство затова, защото водил преговори с папски пратеници за съединение на двете църкви — православната и католическата.

229. Гази е почетна титла, която означава «победител на неверниците» или общо «победител».

230. Т. е. Мала Азия, където са били владенията на Византия и селджукските турци.

231. Династия на арабски халифи.

232. Област в сегашна Североизточна Турция на юг от Трапезунд.

233. Туркестан.

234. Град Алепо в Сирия.

235. Т. е. в земите на Румския султанат, където тогава управлявал селджукският султан Алаедин Кейкубад (1284–1304 г. с прекъсвания).

236. На изток от Мраморно мoре и Бруса.

237. Византийската Анкира — сега Анкара.

238. Управители на княжеството в Западна Мала Азия, което се образувало след разпадането на Селджукския султанат.

239. Турски султан от 1324 или 1326 до 1359 г.

240. Брат на Орхан, който благодарение на своя опит в управлението оказвал ценна помощ и давал съвети на Орхан.

241. Т. е. немюсюлманите.

242. Пехота, пехотна войска.

243. Кадъаскерът е бил върховен военен съдия. Мевлянът е титла за учените, улемите.

244. Чуждестранни младежи.

245. Турски военачалник през XIV в.

246. Турски военачалник, главнокомандуващ турските войски на Балканите.

247. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело.

248. Трансилванският владетел Янош Хуниади.

249. Башкесен. Мястото й не е определено точно.

250. Висши дворцови чиновници.

251. Висши държавни сановници.

252. Малка врата към двореца, която се намирала под земята и била здраво защитена, но била отворена по нареждане на императора.

253. Юридическият факултет в Париж.

254. Алоевото дърво има тежка, ароматна и удобна за обработка дървесина. Употребявало се е за направата на лодки, а сега за фини дърводелски изделия.

255. Католически свещеник, който не е дал монашески обет.

256. Отговаря на 1211 г.

257. Намек за значението на името й.

258. Хоризонтални мачти.

259. Старинна златна монета.

260. Мярка за дължина, равна на около 4 км. Пигафета явно преувеличава изминатото разстояние от мореплавателите.

261. Стрелци, въоръжени с тежки примитивни пушки.

262. Стрелци, въоръжени с усъвършенствувани лъкове, които са имали приклади, като пушките.

263. Обявявайки своите тезиси, Лутер е следвал тогавашната университетска традиция. На неговата покана не се е отзовал никой и диспутът не се е състоял.

264. Английска бронзова монета, стотинка.

265. Жан Лос бил възпитател на Хенрих Наварски, по-късно френския крал Хенрих IV.

266. Става дума за обсадата на Руан, който тогава бил в ръцете на протестантите (хугенотите).

267. Антоан Бурбон, наварски крал, бил калвинист, но след като бил назначен през 1561 г. за главен кралски наместник, поради малолетието на Карл IX, станал католик. При обсадата на Руан бил смъртно ранен.

268. Град в Пикардия на р. Сома в Северна Франция.

269. Жак д’Албон, господар на Сент Андре, един от тримата главни водачи на католиците в борбата им срещу протестантите.

270. Става дума за войските на Луи I Бурбон дьо Конде, главният вожд на войските на протестантите, който през април 1562 г. завзел Орлеан и оттам призовал всички протестанти на оръжие.

271. Селище в областта Бери, южно от Орлеан.

272. Главен наместник в областта Турен, на югозапад от Орлеан.

273. Град в областта Бери на р. Лоара.

274. Жак дьо Лаброс.

275. Този налог се взимал при продажбата на стоки в размер на 1/20 от стойността на продадената стока и е предизвикал голямо недоволство, поради което бил премахнат през 1636 г.

276. Главен град на провинцията Пикардия.

277. Съседна на Керси провинция откъм запад.

278. Консулът е бил висш служител в градското управление в Южна Франция през Средновековието.

279. Изключване от редовете на църквата. Анатемата през средните векове била страшно оръжие в ръцете на клира.

280. Област в Южна Италия.

281. Александровската свобода, сега гр. Александров, Владимировска област, се намирала на 100 км източно от Москва и представлявала резиденция на Иван IV Грозни.

282. Придворен чин, началник на т. нар. конюшний приказ, завеждащ царските конезаводи и отговарящ за организацията на конната войска на двореца — една от най-почетните длъжности в царския дворец; през 1584–1598 конюшний бил Б. В. Годунов.

283. Петър Горчаков.

284. Град в Сумска област на Украинската ССР.

285. Уред за разбиване на стени.

286. Обсадна дървена кула.

287. Т. е. католичеството.

288. Д. М. Пожарски е бил от 1602 г. столник при двора на цар Борис Годунов и е изпълнявал специална служба при тържествените угощения.

289. Имението на Пожарски било с. Мугреево в Суздалския уезд. Там той се оттеглил след раняването му през март 1611 г. по време на Народното въстание в Москва срещу полските окупатори.

290. Началник на войска. През XVI–XVIII в. означава също управител на град, или окръг.

291. Хора от градовете Дорогобуж и Вязма.

292. Т. е. до градовете северно и южно от Нижни Новгород.

293. Василий Шуйски (1606–1610 г.).

294. Поради несъвършенството на телескопите, Галилей взема погрешно пръстена на Сатурн за два спътника, които почти досягат планетата.

295. Под тези двама Данте разбира себе си и приятеля си поета Гуидо Кавалканте.

296. Папа Николай II от рода Орсини (Мечка).

297. Папа Бонифаций VIII.

298. Т. е. църквата.

299. Поетът Вергилий.

300. Рим.