Метричната система в България

Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Манчо Веков

Дизайн: Давид Нинов

София, 2015

Поява и налагане на новата метрична система. (Вместо въведение)

Развитието на човечеството в посока към неговото обединение е дълъг и многопосочен процес. До момента все още няма всеобща парична единица, общ език, единна религия, единна правна система и т. н. Факт е обаче, че не така стоят нещата по отношение на измерванията. Метричната система е една от първите стъпки на човечеството в тази посока. Към днешна дата тя е официално приета и внедрена в целия свят, а метърът и килограмът намират място във всички сфери на живота ни. Може да се твърди, че с въвеждането и утвърждаването на метричната система «за всички народи и за всички времена» (както я прокламират нейните създатели) човечеството извършва една сериозна и голяма крачка по пътя на своето обединение.

В чисто научен план метричната система се явява основна разделителна линия в науката за мерките и измерванията — метрологията. С нейното въвеждане се постига ред и единство на измерванията и метрологията постепенно се превръща в съвременна и актуална научноизследователска област, чието развитие дава възможност да се постига все по-голяма степен на прецизност и точност на измерванията на различни физични величини.

Метричната система в преносен и в буквален смисъл оставя зад гърба си мерките и мерните системи, използвани в миналото. Те обаче не биват забравени, а стават предмет на помощната историческа дисциплина историческа метрология, която активно съдейства за разкриването на важни аспекти от количествената история.

Въпросите, свързани с приемането на десетичната мерна система(1), не са достатъчно разработени както в нашата, така и в чуждестранната историческа наука. Според нас това се дължи преди всичко на факта, че тази проблематика влиза в една или друга степен в предметните области на много различни, при това доста отдалечени помежду си науки. Доколкото пълното и всеобхватно изследване на метричната система предполага докосване до отделни аспекти от физиката, математиката, стопанската история, етнографията, историята на науката и техниката, правото и др., то само с отсъствието на широк интердисциплинарен подход можем да си обясним липсата на трудове, посветени на въпросите за внедряването на десетичната мерна система.

Настоящата работа е посветена на един от най-важните и неизследвани периоди от историята на мерните единици по българските земи — въвеждането на метричната система и поставянето на началото на съвременната метрологична дейност в България. Приобщаването на българите към новата мерна система премивана през няколко етапа, преди да стане реалност в стопанския живот. Запознаването с нея започва още в годините, когато земите ни са част от Османската империя, ала тя се налага и започва реално да функционира едва в освободена България. Тези метрологични процеси се анализират в монографията, която според нас представлява интерес за широк кръг изследователи от различни клонове на историческото познание. Още повече че приобщаването към метричната система е една от първите ни решителни крачки по дългия и труден път към Европа и съставна част от усилията на строителите на съвременна България по отношение на модернизирането на държавата.

Настоящото изследване е направено от позициите и методите на историческата метрология — област, в която авторът работи от дълги години и има десетки публикации.

* * *

Международната система от измерителни единици се създава, за да се постигне единство в употребяваните мерки и измерителни уреди във всички области на науката, техниката, икономиката. Нейната поява е свързана с Великата френска революция. За да си обясним по-добре възникването на този феномен, необходимо е да надникнем както в икономическата, така и в духовната ситуация на XVIII век — века на Просвещението, века на широкото използване на човешкия разум за реализация на социалния прогрес.

Вярата в могъществото на разума помага на човека от Новото време да осъзнае по нов начин мястото си във Вселената, да погледне с други очи на заобикалящия го свят и да се насочи към разбулване тайните на природата, доколкото само по този начин той може да стане неин господар. Стремежът към откриване на непознатото (т. е. онова, за което все още няма достатъчно знание) води до бурно развитие на науките за природата и до пренасяне на природните закони върху разбиранията за общественото развитие. В същото време на прага на промишления преврат и бурното развитие на производството светът бавно и мъчително поема по пътя на изграждане на национални държави и национални икономики. Разрастващите се нужди на науката и на икономиката предопределят въвеждането на единна за всички страни мерна система, но този процес е съпроводен от неимоверни трудности; той представлява отражение на сблъсъка между диктата на времето и субективните фактори във всяка отделна страна.

До втората половина на XVIII век в разединена Франция (както и в другите държави от това време) всеки феодален владетел има право на собствени мерки и теглилки и на контрол над тях. Това естествено води не само до метрологични недоразумения и хаос, но и до злоупотреби в търговията и в данъчното облагане, което пък от своя страна става причина за недоволство сред населението. Затова може да се приеме за правомерна тезата, че приемането на единната десетична система във Франция удовлетворява искането на френския народ за единни закони и мерки(2).

Създаването на система от общоприети и целесъобразни мерки и теглилки започва с решението на Националния конвент от 7 април 1795 г. за въвеждане на рационални единици, валидни за всички. Сформираната към Френската академия на науките комисия, в която влизат такива изтъкнати учени като Лавоазие, Лагранж и Лаплас, предлага да се въведат следните единици: за дължина — метър, равен на 1/40–милионна част от дъгата на Парижкия меридиан, и за тегло — килограм, равен на масата на 1 куб. дм дестилирана вода при температура 4°С. Изработени от иридий и платина стандарти на метъра през 1799 г. са предадени в Държавния архив на Франция и получават названието архивен метър (Mètre des archives). Той е равен на 443,2959 парижки линии(3) и на 22 юни 1800 г. е приет за основна мерна единица във френската република. Останалите единици от системата се получават по пътя на десетичния принцип на умножение и деление на основните единици. По този начин се утвърждава система за измерване с единни величини, чиято най-съществена характеристика е, че те са определени с естествени, взети от природата еталони, които остават постоянни във времето и пространството. Спазени са необходимите изисквания, които да гарантират нейната стабилност и практичност. Единицата мярка (еталон) не само е взета от природата, но доколкото мерките за дължина, площ, обем и тежест (или маса) се намират в геометрична зависимост, то на базата на метъра винаги могат да бъдат възпроизведени и останалите мерни единици. И тъй като се вярва, че народите, които последват примера на френската революция, след унищожаването на феодалната тирания ще бъдат свободни и равни, то и приемането на новата метрична система, предназначена «за всички народи и за всички времена», ще осигури сътрудничество и разбирателство между тях(4). Нейната единност, неделимост и компактност са предпоставка за това. Тя може да бъде приета или отхвърлена, но не може да се приеме частично. Освен това тя е една и съща за всяка географска ширина. С други думи, метричната система е «съвършена» — съвършена в своята последователност, пропорционалност и вътрешна връзка, и играе ролята на метрична конвенция между народите.

Налагането на метричната система като универсална система за всички народи е дълъг, сложен и противоречив процес. Възникнала в отговор на необходимостта от разширяване и задълбочаване на търговските отношения и на комуникациите вследствие на промишления преврат и бурното развитие на производството и технологиите през Новото време, при своя «поход» по света тя среща неимоверни затруднения, обусловени от местните специфики в икономическото развитие и напластеното през вековете локално метрологично отношение към измерванията на различните продукти на труда. Доколкото метричната система е непроменяема, а в същото време е част от историята на културните заимствания и влияния, предполагащи някаква степен на адаптация, то тя се намира в твърде неблагоприятно положение, тъй като е непригодна за свързаните с адаптирането модификации и трябва да се «присажда» в различни регионални условия.

Метричната система се създава от определено общество (в случая френското) на определен етап от неговото развитие. Но нейното възприемане става реалност едва когато обществото и икономически, и социално узрее за метрологична унификация и интеграция. Затова и всички предходни опити за унификация на мерните единици завършват с провал. Типичен пример за това е ситуацията в Северна Италия.

Ломбардия има традиции в борбата за метрологично реформиране още от епохата на Ренесанса. През 1597 г. губернаторът Хуан Фернандес де Веласко нарежда уеднаквяване на всички локални мерки спрямо еталоните от Милано. Тази операция е предшествана от съгласуване с мнението на магистратите (съветниците), но въпреки това се оказва до такава степен неприложима, че още през 1605 г. новият губернатор де Фуентес отменя разпореждането на своя предшественик. И всичко се забравя.

Опитите за провеждане на метрологична реформа са възобновени през 1771–1782 г., когато областта вече се намира под юрисдикцията на Хабсбургите. Властите във Виена правят всичко възможно, за да предпазят обществото от по-силни стресове, затова дълго се размишлява дали тази реформа трябва да доведе до изравняване на ломбардските мерки с мерките в наследствените им владения в Германия; дали трябва да бъде обхванато само Миланското херцогство или всички принадлежащи на Австрия италиански държави; дали трябва да обхване всички мерки и теглилки, или първоначално да се ограничи само за мерките за дължина, чието реформиране се смята за най-лесно. Местните власти се страхуват от «една прекалено осезаема революция ... по такъв деликатен въпрос, която би подразнила населението». Виена заповядва да се «върви стъпка по стъпка»(5). Най-големият учен в държавата, Чезаре Бекария, е натоварен със задачата да извърши възможно най-точните измервания на дължината на миланския лакът, който се предвижда като еталон за новата миланска метрична система. В края на краищата с декрета на Йосиф II и Фердинанд от 30 януари 1781 г. се реализира програмата минимум — унифицирани са временно само мерките за дължина на основа на миланския лакът, и то само в границите на Миланското херцогство. Мотивировката е класическа за епохата: «Големината и различието на мерките, които се използват в различни райони на държавата, управлявана от едни и същи закони и подчиняваща се на един и същ господар, липсата и неточността на еталоните, служещи за контрол — всичко това е извор на грешки ... и пречка за бързината и сигурността както на вътрешната, така и на външната търговия»(6).

На 24 февруари 1798 г., когато Ломбардия вече е завладяна от френските войски и е включена в състава на Цизалпийската република, Съветът на старейшините декларира, че бъдещите мерки, теглилки и монети трябва да бъдат на основата на десетичното деление. След прогонването на французите през 1799 г. настъпва пълен хаос. На 30 декември 1800 г. е издаден декрет, според който всички мерки и теглилки на общините на републиката отново се съотнасят към миланските. Целта е унификацията да бъде въведена напълно там, където все още се използват старите мерки, и освен това да бъдат обхванати тези части от територията на републиката, които по времето на австрийското господство не са влизали в състава на Миланското херцогство.

Подобно е положението и в Пиемонт. И тук, както в много други европейски държави, се правят опити за извършване на мерна реформа, която била обмисляна много сериозно. Запазени са проекти от XVII век за създаване на апарат за контрол, както и данни за водените метрологични спорове. Но скоро, както свидетелстват архивните документи, нещата са изоставени. Метрологичният хаос от средата на XVII век става обаче предвестник на вълната от реформи през Просвещението. Още от средата на XVIII век се забелязват усилия на администрацията да регулира метрологичните промени. Например инструкцията от 1750 г., която определя начина за мерене на жито според местната мярка de роса altezza. През 1777 г. са извършени точни измервания на всички мерки, използвани в държавата. Дори принцът поръчва на Бекария да премери меридиана, минаващ през Торино(7). Усилията на учените обаче не водят до резултати, тъй като властите, преследвайки свои цели, се противопоставят на реформите.

Идеята за унификация на мерките отново е подета от учените под влияние на реформата, проведена във Франция. Тясно научните интереси се свързват и със симпатията към революционната република. Главен пропагандатор на метричната система става професорът по физика от Университета в Торино А. М. Васали-Еанди, който сътрудничи с френски учени(8).

На 5 юли 1798 г. посланикът на Франция в Торино Женгин се обръща към правителството с писмо: «Директорията не иска такова важно дело да бъде завършено без участието на чуждестранни учени. Създадената в Париж комисия е заинтересована както от изкуствата и науките, така и от народите, които ще искат да сътрудничат в това дело, а френските учени биха искали да поделят с всички плодовете на своята работа. За себе си френските учени са запазили единствено подготвителните изследвания. Желанието, с което те се отдават на разработването на този проблем сред политическите бури, е всъщност явление, характерно за френската революция»(9).

От по-нататъшното съдържание на писмото се вижда, че създаденият в Париж проект предвижда цялата операция да завърши до 6 октомври. Оттук може да се направи изводът, че поканата за сътрудничество на учените от съюзните и от неутралните държави е популистки акт на пропаганда от страна на Директорията. Едва ли те могат да направят някакъв реален принос, след като имат пред себе си само два месеца! Трябва обаче да се направи добро впечатление и да се стимулира метричната активност и солидарност.

С писмо от 27 юли 1798 г. кралят на Пиемонт предава нещата в ръцете на учените, а неговият посланик в Париж Балбе, член на Торинската академия, трябва да влезе в състава на международната комисия. В същото време в Торино кипи усилена работа и се разгарят ожесточени спорове. Академията разпорежда да бъдат направени колкото може по-верни еталони на торинските мерки, като едновременно с това се създава комисия, на която се възлага да преразгледа принципните положения на реформата. Мненията на членовете на комисията са коренно различни, поради което се налага всеки един от тях да състави индивидуален рапорт. И еталоните, и тези рапорти са изпратени на Балбе в Париж. Скоро обаче Пиемонт е окупиран от войските на Наполеон. Няма вече нито крал, нито кралство, нито посланик, Балбе напуска френската столица, като предава всички материали на Васали-Еанди, който по това време се намира в града(10).

Първите сериозни опити за въвеждане на френската десетична система започват през 1801 г., когато войските на Наполеон отново окупират Италия и възстановяват Лигурийската и Цизалпийската (сега тя вече се нарича Италианска) република. Властите в новата Италианска република провеждат различни административно-правни реформи и макар че проявяват известно колебание по въпроса, дали населението, което току-що е преживяло метрична реформа, може да се приспособи към нова такава, след 36 дни, на 4 февруари 1801 г., в Цизалпийската република е въведен метърът. Във всички общини са разпространени таблици, които показват как миланските мерки за дължина, тежест и вместимост се преобразуват в метрични. Започва производството на еталони, които да бъдат разпространени в общините. Но въпреки широката пропаганда на метричната десетична система нейното възприемане от населението е трудно. Паоло Ричини де Вогера, бивш вицепрезидент на Цизалпийската република, изпраща рапорт до министъра на вътрешните работи на империята, в който се оплаква от огромната разнородност на мерките в Италия, неизбежен резултат от разделянето й на малки имения. П. Ричини предлага сурови разпоредби във връзка с предвиждания силен отпор на рутината и традицията. Въпреки положените усилия обаче опитът за въвеждане на метъра остава несполучлив.

Работата по провеждането на реформата продължава и в Пиемонт. През 1803 г. е създадена Комисия по теглилките, науките, литературата и изкуствата на Торино. Председател става абат Валперга ди Калузо, а секретар — Васали-Еанди. Едновременно се извършва и събиране на еталоните от провинцията, тяхното премерване, установяване и създаване на съгласувани таблици. Едва на 17 август 1809 г. кметът на Торино (а след него и властите на другите общини) обявява, че от 1 октомври с. г. влиза в сила метричната система. Оповестяването е лесно, но не и въвеждането й в живота, за което свидетелства обилната кореспонденция на властите в Торино с отделните общини(11). Все пак до 1814 г. е отбелязан определен напредък — всички общини получават еталони на метричните мерки, публикувани са таблици за преобразуване, засилена е мрежата на контрольорите, преследвани са злоупотребите, като за назидание се обнародват присъдите на уличените в метрологични престъпления. И въпреки че още през 1810 г. търговските среди в департамента Стура отправят молба за продължаване на срока(12), реализацията на реформите се движи напред.

Абдикацията на Наполеон през 1814 г. прекъсва този процес. На 21 май с. г. с кралски декрет са премахнати всички френски закони и е върната (или по-скоро е направен опит за това) юридическата ситуация от 1800 г. Правителството отново се обръща към академията, чието мнение до голяма степен е предизвестено: трябва да се «скъса» с метъра и да се върнат пиемонтските мерки.

Торинските членове на академията намират изход от ситуацията, като изчисляват, че пиемонтската стъпка е равна на 1 секунда от втората степен на меридиана, който минава през Торино, пресметнат навремето от Бекария. По този начин едновременно е запазена и пиемонтската стъпка като мярка, опираща се на природата (на измерванията на земното кълбо), и съразмерността на новите пиемонтски мерки с метричните.

Метърът идва заедно с трицветното френско знаме и в Република Женева. Тук положението е коренно противоположно на това в Италия. Територията на държавата е малка и стопанският живот е доминиран от големия капиталистически град. Селото отдавна не познава феодализма и до голяма степен е комерсиализирано. Всичко това предполага, че въвеждането на метричните мерки ще бъде относително по-лесно. И действително. Властите в кантона изработват инструкция и организират публичен курс за изучаване на метричната система. На пазара в Женева са поставени каменни образци на метричните мерки. С постановление от 1802 г. префектурата на департамента Леман въвежда задължителната употреба на метричните мерки. Градската управа в Женева ги публикува почти веднага(13). С течение на времето от Париж пристигат все по-малко напомняния и все повече похвали. Различните рапорти, изпращани до властите на департамента от контрольорите, които надзирават пазарите и магазините, показват значителен напредък във въвеждането на метричните мерки в живота. Но разочарован от неуспехите на реформата в италианските земи, Наполеон прибягва към компромис, чиято цел е новата система да бъде приближена към традиционните обичаи. Ето защо е разрешено да се прилагат деленията и недесетичните многократности, както и да се използват традиционните названия за получените по този начин величини (при известно закръгляне на новите мерки). Хората отново започват да наричат половината от килограма фунт, двата метра — першем, и т. н.

Доколкото обаче метричната система е една, а местните обичаи са най-различни, то това, което «пасва» на традицията в един район, е напълно чуждо в други райони. На това обръщат внимание и някои префекти от старите департаменти. В района на департамента Леман например наложеното положение не само че не приближава, но и отдалечава новата система от населението. В този случай Наполеоновият компромис нанася определена вреда на въвеждането на единната система и не «работи» в практиката. По всяка вероятност именно в резултат на този компромис метричната система, която била толкова близо до въвеждане в живота, е отхвърлена от Женева след падането на Наполеон.

На 1 октомври 1816 г. е обявен новият закон за мерките и теглилките(14), който връща мерките за дължина пие (pied ‘стъпка’), дюн (dune ‘длан’), тоаз (toise ‘сажен, бой’), за вместимост на насипни стоки картерон (quarteron ‘четвърт’), сетие (setier ‘крина, за жито’) и за тегло ливр йонс (livre ionce ‘ливра’). Всичко е пресметнато във всяка категория със своя еквивалент в по-малки мерки, което дава своите резултати. Никоя от тези мерки не е цяла, нито многократна, нито част от метъра. Може да си представим произлизащите от това практически усложнения — такава е цената на независимостта за търговците и манифактуристите!

В анексираните от френската власт департаменти на територията на днешните Белгия и Холандия унификацията на административното управление също се съпътства от въвеждането на метричната система(15). Във всеки департамент е създадена комисия по мерките и теглилките. Тези комисии започват да събират образци от по-големите градове. Това продължава години. Привикнали със своята многовековна автономия, градовете трудно се предават на централизираната администрация. От своя страна без събирането на образците комисиите не са в състояние да пристъпят към създаване на таблици за пресмятане. В същото време законът изисква прилагането на метричните мерки. Благоприятно въздействие оказва частната инициатива — започват да се увеличават частните публикации, макар фрагментарни и пълни с грешки. Процесът продължава обаче с години, без да бъде завършен, докато Наполеон е на власт(16).

Такава е съдбата на четирите опита метричната система да бъде разпространена и наложена в анексираните и васалните територии с помощта на френските щикове. По време на Наполеоновата империя тя има чисто френски характер, не успява да добие международно признание и е отхвърлена веднага след разгрома на империята, обстоятелство, свързано преди всичко със символичното й значение като израз на накърнената независимост на анексираните територии.

Въпреки отхвърлянето на френската власт и «отказването» от метричната система, в Пиемонт например тя продължава да се прилага от държавната администрация (службите за данъците, за поддържане на пътищата и мостовете, за опазването на водите и горите, статистиката и т. н.). В резултат от многобройните жалби на местната администрация до централната относно хаоса и злоупотребите и от настойчивите искания за връщане към метричната система както от нейна страна, така и от страна на дребните местни производители и търговци, на 7 юли 1826 г. след повече от 10 години колебания излиза кралски декрет, с който се нарежда да бъдат изработени нови образци във всички общини и да бъдат изпратени до Кралската сметна палата. Тя трябва да ги измери и да пресметне отношението им спрямо метричните мерки. Образците, които не отговарят на новите изисквания, трябва да се унищожат и да бъдат определени правилни архетипове. Върху всеки образец (еталон) за мярка освен наименованието трябва да се опише и неговото съотношение спрямо метричните мерки. Одобрените образци се депонират в архива на палатата. Изисква се да бъдат публикувани нови таблици за преобразуване на мерките.

Целта на декрета е да бъде легализирано паралелното съществуване на старата система от мерки и теглилки и новата метрична система. За да бъдат въведени безболезнено новите мерни единици, през следващите 20 години са публикувани многобройни наредби. Реформата се осъществява в две направления: 1) намаляване на количеството на традиционните локални мерки, допускани за използване; 2) отнасянето им с възможно най-простата съразмерност към метричната система. Израз на това е декретът от 1 юли 1844 г., с който количеството на разрешените мерки силно се намалява, като всички те се съотнасят с метричната система(17).

Нов кралски декрет от 11 септември 1845 г. нарежда въвеждането на задължителна метрична система от 1 януари 1850 г. срок, който впоследствие е удължен до 1 април с. г. Така след почти четвърт век новите мерки стават отново задължителни за населението. Но въпреки постепенното ограничаване на количеството на разрешените традиционни мерки, техният брой остава голям, което пречи всички да бъдат регистрирани в таблиците за преобразуване(18).

Въвеждането на новата система не минава без сътресения, доколкото отделните територии в различна степен са подготвени за тази реформа, Затова не е за учудване фактът, че в Сардиния дори избухват селски бунтове против новата метрична система. Селяните не искат да приемат новите мерки и упорито използват старите — дали заради традицията, или че поради слабата реколта нямат пари да си набавят новите образци.

В същото време правителството в Торино се стреми не само да въведе реформата на цялата територия на държавата, но и да привлече към нея другите италиански държавици (Парма, Пиаченца, Модена, Реджо). Това става част от програмата за подготвяне на обединението на Италия. В края на краищата въвеждането на метричната система в цяла Италия се реализира едва след обединението на кралството (1861).

Към десетичната система се връщат и швейцарските кантони. През 1851 г. с федерален закон е въведена унификация на мерките в мащабите на конфедерацията(19), а през 1876 г. е приета метричната система(20).

В Нидерландското кралство (обединяващо според решенията на Виенския конгрес Холандия и Белгия) през август 1816 г. е въведена мерна система, която е комбинация от старата номенклатура и десетичната система. Може би заради антихоландските си настроения и симпатиите си към буржоазна Франция през 1836 г. вече независима Белгия става една от първите държави, които преминават към метричната система.

Бурното развитие на промишлеността и изграждането на националните пазари, както и развиващата се международна търговия подтикват и останалите европейски държави, незасегнати от Наполеоновите реформи на мерната система, да се ориентират към «френското откритие». През 1868 г. немците приемат като съставна част на своята «революция отгоре» метричната система, към която скоро след това се присъединяват Австрия (1871) и Унгария (1874). В държавите от Източна Европа, както и в тези от Прибалтика въвеждането на десетичните мерки става заедно с извоюването на политическа независимост. Приемането на метричната система при тях е улеснено, защото отхвърлените мерки били символ на робството на окупатора(21).

Съветска Русия приема метричната система през 1918 г. Това е символичен израз на стремежа й за модернизиране на държавата. Подобно желание за напредък е въвеждането й от Япония през 1921 г., в Китай след победата на революцията и в Индия след получаването на независимостта (въпреки че в този случай реформата се проточва).

Интересно е, че при провеждането на метричната реформа Япония, Китай или Индия, страни не само с древна култура и различна от европейската цивилизация, но и с различни мерни традиции, трябва да разрешават сходни проблеми и че преодоляваните трудности са близки с европейските. Още от древни времена в Китай многобройните опити за засилване на централната власт са съпътствани от опити за унификация на мерките, с които владетелите смятали да получат популярност(22). В периодите на отслабване на централната власт обаче мерките не само регионално се разграничават, но и се увеличават (най-вече тези за жито — за обем)(23). Според изследвания от 1936 г. в Китай се използват 53 различни чи, колебаещи се от 0,2 до 1,25 м; 32 различни шенг със стойности от 0,5 до 8 л и 36 чин, които варират от 0,3 до 2,5 кг.

Това многообразие от локални мерки затруднява търговията на Китай с европейските страни, които още през XIX век се опитват да наложат свои мерки във външнотърговския обмен (с договора от Тиен-чин от 1859 г.). Подготовката за въвеждане на метричната система в страната започва още в последните години на империята(24). През 1908 г. императорският посланик в Париж лично отива в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър, за да се запознае със световния опит. Законът от 29 август с. г. цели да подготви бъдещото въвеждане на метричната система. Като приема за опорна точка парижкия метър, той запазва традиционните мерки(25), но ги довежда до съизмеримост с метричните единици. Където е възможно, са въведени и десетичните деления(26).

Последвалите събития (свалянето на империята, гражданската война, войната с Япония), както и някои чисто технически трудности(27) стават причина за проточването на метрологичните реформи, независимо че републиканското правителство решава още през 1912 г. да продължи осъществяването им. Едва през 1929 г. Гоминданът издава компромисен декрет, който позволява по-нататъшно използване в търговията на дребно на мерките от 1908 г. и едновременно въвежда в търговията на едро и в правителствената дейност метричната система. Но е очевидно, че в условията на почти непрекъснати военни действия въвеждането на метричната система трудно може да постигне някакви успехи.

През 1959 г. правителството на HP Китай узаконява за втори път метричната реформа. За по-лесното й приемане от населението са запазени много от старите номенклатури, които били само унифицирани и адаптирани към метричната система(28). Старите мерки и теглилки (само в Пекин имало 70 хил. променливи теглилки) са конфискувани и претопени, като по този начин се спестяват суровини и се предпазва обществото от злоупотреби(29).

Държавата, която оказва най-яростна и продължителна съпротива срещу френската метрична система е «вечната съперница» на Франция Великобритания, чието противопоставяне на това «френско» изобретение се отразява върху целия англосаксонски свят.

От векове Англия е най-уредената в административно отношение държава в Европа. В края на XVIII век тя има сравнително най-унифицираните мерки. Наистина фунт-стерлингът се делял на 20, шилингът — на 12, фунтът за тегло — на 16, но населението било свикнало с тях от поколения наред. Това, че деленето на 20, на 16 или на 12 има огромни недостатъци, като че ли не пречело. Търговията с колониите също се извършвала с английските мерки без проблеми, защото заселниците от метрополията донесли със себе си зад океана и традиционните си мерки(30). Освен това самочувствието й на победителка на Наполеон, защитила се от революцията на континента, я кара да отхвърля под какъвто и да било предлог въвеждането на метъра.

Но с течение на времето, когато все повече държави приемат метричната система, а размерите на международната търговия се увеличават, въпросът за мерките отново е поставен на дневен ред. Правят се опити за компромисни решения. Появява се проект за въвеждане на десетичното делене, но на английските мерни единици. През 1862 г. парламентарната комисия отхвърля този проект, като твърди не без основание, че такава реформа би струвала твърде скъпо, а би донесла по-малка полза, отколкото приемането на метричната система(31). Въведеното през 1897 г. факултативно изучаване на метричните мерки не придвижва проблема нито на крачка.

Привържениците и противниците на метричната реформа се организират по своему. Първите организират т. нар. Десетична асоциация, която в апогея на своята активност има 1500 членове. През 1897 г. е разрешено незадължително използване на метъра, което обаче остава без съществени практически последици.

Противниците на реформата са твърде активни. Преди всичко те преувеличават предполагаемите разходи за нея. Премиерът А. Чембърлейн изчислява, че те ще възлязат на 5% от националния доход, а членът на парламента Хауърт — на 100 млн. фунта! Подчертават се и трудностите, които биха възникнали, ако англоезичните задморски държави запазят английските мерки.

През 1904 г. въпросът отново се разглежда в парламента, като поддръжници на реформата са такива сериозни институции като Дружеството за насърчаване на търговията и Висшият медицински съвет. Но нищо не се променя. По време на дебатите в Камарата на лордовете през с. г. лорд Лансдаун твърди, че «разглеждайки въпроса от гледна точка на фактически използваните мерни единици и техните взаимоотношения, британската система от мерки и теглилки е по-проста и по-хомогенна от която и да е друга система в света. Нито една традиционна система на мерки и теглилки не е била фактически никога изместена от метричната система»(32).

Въпросът е повдигнат отново през 1911 г.(33) Един от главните противници на реформата, сър Фредерик Брамуел, отбелязва: «В интерес на английските индустриалци е да се запазят английските мерки и теглилки, защото те са най-добри и най-практични. Още повече че индустриалците от метричните държави срещат на пазарите в Далечния изток трудности, които са в резултат на това, че там се използват английските мерки и теглилки. Тази особеност дава на нашите търговци и индустриалци предимство пред търговците и индустриалците от метричните държави, които биха искали да спечелят тези пазари»(34). Австралийският вестник Surveyor резюмира (31 януари 1911 г.) много точно това становище: «Сър Ф. Б. има навика да твърди, че имаме предимство пред чужденците, защото за нас е лесно да разберем техните мерки, докато те никога няма да разберат нашите». Южноафриканският African Engineering също поддържа Брамуел: «Каквито и да са недостатъците на английската система, тя има едно голямо качество, създавайки трудности за продажбата на машини от континента на пазарите, в които английската система вече е приета. И само заради това трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да попречим на въвеждането на метричната система в Южна Африка и навсякъде, където се купуват машини. Ако Южна Африка произвеждаше сама много машини, ако тя не беше толкова важна за пазара на машините, то каквато и система от мерки да се приеме, не би имало такова голямо значение. Но докато се използват английските мерки, ние ще имаме подчертано предимство пред нашите континентални конкуренти, на които е по-трудно да си служат със стъпката, отколкото на нас с метъра».

Все пак метърът започва да се прилага в медицината, фармацията, научните изследвания и в редки случаи, когато произвежданата стока трябва да бъде съобразена с изискванията на чуждестранния получател. С течение на времето тези изисквания стават все по-чести и предизвикват все по-големи трудности.

През 1949 г. в Англия е създаден законодателен метрологичен комитет. Неговият компетентен доклад еднозначно заема становището за въвеждане на метричната система, като отбелязва, че английската система (имперска, както тогава я наричат) не е еквивалентна с метричната и не е действително международна. Имперската система не е основана на никакви международни спогодби, нито има международна организация, каквато има метричната система. Изводът е, че колкото по-бързо се извърши тази в крайна сметка неизбежна реформа, толкова разходите по нея ще бъдат по-малки. Преминаването към метричната система изисква според комитета три неща: 1) споразумение с държавите от Британската общност за едновременно провеждане на реформата; 2) децимализация на монетата; 3) голяма и интензивна пропагандно-разяснителна акция.

Доколкото английската система на мерки и теглилки, задължителна и в Британската общност, не е съотнесена към парижкия метър(35), то съществува реална опасност при преизчисляването им при различни сделки и търговски операции да се създават допълнителни трудности и парадоксални ситуации. Това налага определяне на английските мерки спрямо парижкия еталон. През 1951 г. тази работа е завършена, в резултат на което е пресметнато, че 1 ярд = 0,9143 м, а 1 фунт = 0,453592 кг.

Едва през 90–те години на XX век Англия най-сетне пристъпи към провеждане на една закъсняла реформа. От 1 октомври 1995 г. метричната система влезе в сила в Британската общност, която по този повод е изправена пред неимоверни трудности. Безспорно метричната реформа днес ще струва много повече, отколкото, ако беше проведена през 1862, 1904 или 1911 г. Англия ще трябва да заплати огромна цена за това, че 150 години оказва съпротива на френската метрична мерна система.

* * *

Дълъг път трябва да бъде изминат, преди международният характер на метричната система да получи организирана форма. През 1868 г., в края на Втората империя, по повод на Световното изложение в Париж се провежда конференция на представители на 30 държави. На нея е решено да се пристъпи към създаване на Международна метрологична организация. На следващата година френското правителство, упълномощено от участниците в конференцията, разпраща покани за нова конференция до всички държави, но провеждането й е осуетено от Френско-пруската война, падането на Втората империя и Парижката комуна. Още през 1872 г. обаче конференцията се събира и на нея се поставя въпросът за изработване на копия от френските мерни прототипи за всички държави. Следващата конференция довежда до сключването на 8 май 1875 г. на международна конвенция и до създаването в Париж с общи финансови усилия на Международно бюро на мерките и теглилките. Конвенцията е подписана веднага от Русия, Германия, Австро-Унгария, Белгия, Бразилия, Аржентина, Дания, Испания, Франция, Италия, Перу, Швеция, Норвегия, Швейцария, Турция и Венецуела(36).

Първоначално метричната система съдържа само единиците за дължина, маса, обем и лице на повърхнина, с които е обхваната само част от механиката. За да бъде приложима и в други области, тя постепенно е допълнена с нови единици — за време, за електричество, за температура и др. Така се създават нови системи за различните области на науката и практиката. Независимо от трудностите, съпътствали установяването й, тази удобна универсална система непрекъснато се развива и усъвършенства, за да отговори на повишените изисквания на научно-техническия прогрес. Въпросите, свързани с Международната система единици, се разглеждат и решават от Генералната конференция по мерки и теглилки(37).

Клаузите на Конвенцията за метъра с малки промени остават в сила и до днес. С течение на времето към нея се присъединяват много страни. Към 1 януари 1985 г. броят на страните членки на конвенцията е 47, а повече от 120 страни я въвеждат в употреба(38).

Различни са мотивите и условията, при които метричната система се приема от отделните държави. Както видяхме, този процес започва с Наполеоновите войни, когато десетичната система се налага със силата на оръжието в завладените от Франция територии. Първоначалната съпротива срещу «чуждите» мерки е последвана от постепенно осъзнаване на нуждата от общ метрологичен език, премахващ бариерите в областта на международната търговия, науката и техниката, и завършва с доброволното присъединяване към нея на все повече и повече страни. В този смисъл метричната система може да се разглежда като осъзната необходимост от метрологичен консенсус, слагащ най-после край на различните локални мерни недоразумения и злоупотреби. Страни с различна политическа ориентация и икономически стандарт се убеждават в преимуществата на десетичната метрична система като всеобща конвенция, даваща основата на единен поглед в областта на мерките и точността на измерванията. Доколкото пазарът става единен в рамките на националната държава, унификацията на мерките е символ на извършваните промени към единност и ускорява по-нататъшните промени в тази насока. Може би трябва да разберем Гьоте, който, говорейки за бъдещото обединение на Германия, подчертава: «Единна Германия, с еднакви мерки и теглилки»(39). Примери за този двуединен процес могат да се дадат много. Например централизираната Първа френска република упражнява силен натиск за уеднаквяване на мерките и обединяване на националния пазар. В наши дни независима Индия в борбата за преодоляване на локалния сепаратизъм търси изход и чрез въвеждането на метричната система през 1961 г.

Още когато във Франция е въведена метричната система, в нея са виждали бъдеща международна институция, смятали са, че тази система ще бъде приета и от други държави. Това трябвало да бъде мярка «за всички народи и за всички времена» (според пищната терминология на Френската революция). Последвалото историческо развитие потвърждава тази прогноза. Сбъдват се думите на великия руски учен Д. Менделеев, който на Първия конгрес на руските натуралисти (1867) предсказва, че «метричната система ще бъде път за бъдещо желано сближаване на народите»(40).

Докато съществуващите до началото на Новото време мерки имат функционален характер и изразяват нещо човешко (свързано с човека или с условията на неговия живот и работа), то съвременните мерки имат характер на чиста конвенция. За тях е важна не приетата система, не големината на основната единица, за каквато може да се приеме с еднакъв успех и по-голяма, и по-малка величина. Свързването на мерните единици с физически (тежестта на определено количество вода при определена температура и при определено налягане) или астрономически (определена част от екватора) величини няма обществено значение в точния смисъл на думата(41), Обществената конвенция е преход от функционални към абстрактни, конвенционални мерки, опиращи се на общи, проверени показатели, независими от човешката индивидуалност. Принципът на Протагор, според който човекът е мярка за всичко, тук отстъпва място пред търсенето на обективното и непроменяемото.

Трудно е да се търсят неизменни елементи в свят, в който всичко се променя и в който непрекъснато се търсят постоянни опорни точки. И нищо чудно, че в този стремеж към търсене на неизменни величини човекът в крайна сметка приема за такава планетата, на която му се е случило да живее — единствения постоянен за него опорен пункт. Но по-късно се оказва, че и тя не е абсолютно непроменяема и че той все още не може съвсем точно да я измери. Тогава се създава истинската конвенция.

Глава I: Предметрични мерки и мерни системи по българските земи

Преди налагането и утвърждаването на десетичната метрична система като универсална и международна в Османската империя и по българските земи в частност функционират голям брой различни по произход и приложение мерки и мерни системи. Това разнообразие е характерно за епохата на Средновековието и се дължи на незавършилия процес на формиране на единен национален пазар в по-големите и развити в стопанско отношение страни. Но ако метрологичните проблеми за Европа са големи, то на Балканите (като всяко негативно явление) те се мултиплицират. И както пише немският познавач на мюсюлманската метрология Валтер Хинц, никой без особено голяма нужда не би дръзнал да се напъха в неразборията на мюсюлманската метрология, доколкото изворите изобилстват с противоречия — на пръв поглед с точни, а в действителност често фиктивни сведения(1). Според Л. Беров липсата на единна система от мерки и теглилки в Османската империя се обяснява с нейната икономическа изостаналост в епохата на зараждането и развитието на капитализма(2). Достоверна интерпретация за метрологичните проблеми по това време получаваме от едно съобщение на В. Търнър от 1820 г., в което се отбелязва, че е «невъзможно да се фиксира какъвто и да е общ стандарт за мерките и теглилките в Турция, където почти всеки град има свои специфични мерки и теглилки»(3). Съсредоточавайки нашите усилия преди всичко върху българските земи, и то само в периода XVIII–XX век, можем да кажем, че пред нас се представя една метрологична картина с изключително богата палитра. (За съжаление, цялостно изследване на мерките и теглилките в Османската империя досега не е направено.) Тук ще се опитаме да представим използваните основни видове и подвидове мерки, като приложим и речник с основните метрологични термини.

Официални мерки и мерни системи

На първо място поставяме официалните, общодържавни мерки и мерни системи, функциониращи в Империята (голяма част от които унаследяваме и след Освобождението). Те се характеризират с по-точни и сравнително постоянни величини, определяни чрез закони, укази и нормативни актове. Тяхното прилагане и контрол се осъществява от органите на властта, като нарушителите се санкционират.

Наличните документи от времето преди първите опити за въвеждане на метричната система ни позволяват да определим следните величини на общозначимите за Османската империя мерки и мерни системи.

Мерни единици за дължина

Като мерна единица за дължина се използват три вида аршин, като всеки един представлява самостоятелна мерна система.

Най-голям е архитектоническият аршин, равен на 24 пръста, на 288 черти или 3456 точки (= 0,758 м). Пръстът (пармак) е съответно 12 черти, или 144 точки (= 0,031 м). Чертата (хат) е 12 точки (= 0,0026 м). Точката (нокта) е равна на 0,0002 дм.

Този аршин е известен още като строителен, майсторски, дюлгерски, дърводелски. На турски се среща с названията zira, imimary, mimak aršin, architekten elle. Както се подразбира от самите наименования, той се употребява най-вече в строителството.

Следващ по големина е търговският аршин. Той е известен още като купечески, чаршийски, пазарски, платнен, аршин чарши, царски аршин, а на турски — halebi, çarsi aršin. Както ce вижда от самите названия, тази мярка е била използвана за опосредстване на търговските отношения между продавач и купувач — преди всичко за отмерване на платове от памук, вълна, коприна. Величините на тази аршинна система са терзийски аршин, равен на 8 рупа, или на 16 греха (= 0,680 м). Рупът е съответно 2 греха (= 0,085 м), а грехът е 0,0425 дм.

Най-малък от официално действащите аршини е ендезето (ендазе). Той се използва изключително при измерване на тъкани при кроене и шиене на дрехи. Наричан е още терзийско ендазе, женски аршин, крояшки аршин, малък аршин, пик ендазе, платнен аршин. В Пирот и Ниш абаджиите го наричат бинч-аршин. Ендезето е равно на 8 рупа или 16 греха (= 0,650 м). Рупът е 6 греха или 0,081 м, грехът е 0,0407 дм.

Официална мярка за големи разстояния е един час разстояние (ферсахи-кадим), равна на 7500 архитектонични аршина, или 5685 м.

Мерки за повърхност

Официалните мерки за повърхност и обработваема земя също се формират на базата на аршина. Такива са: квадратният архитектонически аршин, равен на 576 кв. пръста, или на 82 944 кв. черти (= 0,574564 кв. м, т. е. 57 кв. дм, 45 кв. см и 64 кв. мм); квадратният търговски аршин, равен на 64 кв. рупа, или на 256 кв. греха (= 0,4624 кв. м или 46 кв. дм и 26 кв. см); квадратният лакът (ендезето), равен на 64 кв. рупа или на 256 кв. греха (= 0,4225 кв. м или 42 кв. дм и 25 кв. см).

Трябва обаче да отбележим, че на практика повърхностите много рядко са се измервали с аршин, който се е използвал само при прецизни измервания. Затова той се среща преди всичко в държавни документи — устави, закони и т. н., докато сред народа е познат най-вече като линейна мярка.

Най-често използвана мярка за повърхнина е увратът (дюнюм), равен на 1600 архитектонически аршина (= 919,3024 кв. м или на 9 ара, 19 кв. м, 30 кв. дм и 24 кв. см).

Мерки за вместимост

Общовалидните за Османската империя, а по-късно и за България мерки за вместимост са:

Кубически архитектоничен аршин, равен на 13 824 куб. пръста или на 23 887 872 куб. черти, което в метричен еквивалент прави 0,435519512 куб. м.

Цариградско кило, равно на 4 шиника или 8 кутии (= 0,037 куб. м, т. е. 37 литра.

Шиник, равен на 2 кутии или 0,009255 куб. м, т. е. 9 1/4 литра.

Кутия, равна на 0,004625 куб. м или на 4 5/8 литра.

Мерки за тежина

Мерната система за тежест се базира върху най-популярната мярка — оката. Една ока е равна на 400 драма или 6 400 крата (= 1,282945 кг); един драм е 16 крата (= 0,003207 кг, или 3 г и 207 мг), а един крат, който е най-малката официална мярка, е 0,0002 кг. В този порядък на мерки трябва да отбележим и лудрата (една лудра е равна на 176 драма, т. е. на 0,564495 кг или 546 г и 495 мг).

За по-големи тежести се употребяват мерките кантар (равен на 44 оки или 100 лудра, т. е. 56,449580 кг) и чекия (= 4 кантара, или 176 оки, или 400 лудра, което се равнява на 225,798320 кг, или 225 кг, 798 г и 320 мг)(4).

В монографията си, посветена на движението на цените на Балканите през XVI–XIX век, Л. Беров изтъква като едно от най-сериозните затруднения при своето изследване голямото разнообразие в мерките и теглилките в различните райони на Османската империя и дори в по-тесните граници на една етническа област(5). Това разнообразие от мерки се отбелязва и от други изследователи — Е. Грозданова, Ст. Андреев, М. Тодорова(6). Тук става въпрос за локалните величини на официалните имперски мерки, които поради слабия метрологичен контрол, от една страна, и неразвитите пазарни отношения, от друга, са твърде различни в различните региони на Османската империя. Те запазват наименованията на официалните мерки, но не и величините. Това явление — зад едно название да се крият често значително различаващи се по величина мерки — в най-голяма степен се отнася за най-популярните и употребявани мерки. През 1868 г. А. Викенел пише, че в Турция мерките за дължина в търговията нямат определени стойности и че липсва един законен еталон, а правителството е дало право на всеки производител да прилага мерки, които му допадат, и сам да се договаря със своите клиенти по този въпрос. Според него по това време са в употреба 12 вида аршини, всеки от които има своя величина(7). В зависимост от това, какво и къде се мери с аршина, в Османската империя се използват различни величини, благодарение на което той става пословичен. Неслучайно фолклорът ни е пълен с поговорки и изрази от рода: «Всеки мери според аршина си», «Мери с един и същ аршин», «Меря с чужд аршин» и др. В Прилеп пък е разпространена пословицата «Секой си крой со аршино свой»(8), с подобно значение е и сръбската пословица «Увек крой с аршин свой».

Като оставим настрана пословиците и поговорките и хвърлим поглед върху българските справочници, речници и документални публикации относно величината на аршина, се сблъскваме със значителен разнобой в различните източници: 33,33 см(9), 60 см(10), 63,7см(11), 65 см(12), 66 см(13) 68 см(14), 68,5 см(15) и т. н. до 90 см.(16)

Има сведения, че, макар и частично, на Балканите аршинът се употребява още през втората половина на XIV и началото на XV век(17). От сборника закони за Адрианопол от 1502 г., обнародван от Б. Цветкова и Й. Баркан, също се вижда, че още тогава аршинът е използван при измерването на тъкани(18). За близо пет века навлезлият и утвърдил се като основна мярка на Балканите аршин постепенно получава своите разнообразни модификации по функционално-приложен и регионален принцип, като в крайна сметка терминът аршин почти винаги се предхожда от прилагателно — дюлгерски, зидарски, строителен, чаршийски, пазарски, платнен, голям, малък и т. н. Ето и няколко примера. В Пирот и Ниш абаджиите са употребявали бинч-аршин с дължина 65,9 см.(19) В Сърбия се използва платнен аршин, който според М. Влайнац е идентичен с ендезето(20). Пак той отбелязва и наличието на т. нар. женски аршин, употребяван в балканските територии на Османската империя(21). В Босна и Херцеговина се говори за малък аршин, равен на 60 см.(22) В турски нормативни документи от 1852 г. величината на търговския аршин (наричан още halebi — алепски аршин — по името на гр. Алепо, където се среща за първи път) е определена на 68,58 см.(23) В Пирот пък за отмерването на платове и килими също се използва аршин с дължина 68 см, но тук той се нарича царски(24).

През XIX и началото на XX век аршинът е мярка, употребявана в много занаяти. Така например панагюрските златари използват ендезе за отмерване на златната нишка във вид на медна пластина, равна на 63 см. По същото време за копривщенските занаятчии ендезето е «желязна мярка за дължина, лакът по-малък от аршина». А като инструмент на кожухарския занаят в Добруджа аршинът представлява дълга дървена пръчка (= 65 см) с улук, в който е вкаран обикновен сантиметър. В саракчийския занаят аршинът е във форма на правоъгълна дъсчица от ясен с дължина 68 см. Специфичен самарджийски инструмент за отмерване е «аршин със стара мяра». Лозарите в Мелнишко употребяват аршин, равен на 70 см, а тъкачите от Пловдив и Габрово си служат с аршин от 60 см.(25)

Популярен в земите на Османската империя е стамбулският аршин, наричан още цариградски или царски. Но и тук информацията от изворите относно неговата величина е крайно противоречива. В едни случаи се дава величина от 73,2–73,8 см, което го доближава до строителния аршин. Другаде го срещаме с величина от 64,79 м, което го отнася към ендезето(26).

В специализираната литература се срещат още албански аршин (66,90 см)(27), андалуски пик (64,9 см)(28), туниски пик (аршин с величина 64,5 см)(29), виенски аршин (66,66 см)(30), руски аршин (71,12 см)(31). Най-големият познат аршин е иранският — цели 112 см.(32)

Аршинът до такава степен е навлязъл в употреба в Османската империя, че обсебва близките до него по величина и функция мерки и понякога аршин се наричат други функционално близки с него мерки(33). Именно поради голямата популярност на тази мярка при приемането на Закона за мерките и теглилките в Княжество България (1888 г.) метърът е наречен официално новий аршин.

Подобно е положението и с мерките за площ и обработваема земя, които трудно можем да означим като квадратни мерки, както се определят в специализираната литература. Както повечето мерки за дължина, аршинът се е употребявал и при отмерването на повърхност. Той е в основата на най-употребяваната крупна мярка за площ — дюнюмът. Както вече отбелязахме, като мярка от официалната мерна система през 1869 г. той е равен на 1600 квадратни аршина. Но връщайки се назад във времето, ставаме свидетели на огромния разнобой от величини, който в никакъв случай не е по-малък от този при аршина.

В кануннаме на Сюлейман Законодателя се казва: «Дьонюм е пък за земя, дълга и широка четиридесет крачки [при все, че е] мерено с различни крачки»(34). В коментара на Абу’с-сууд на същото кануннаме отново се изтъква: «Дьонюм пък е четиридесет крачки дължина и ширина, измерено с обикновени крачки»(35). В друг документ дьонюмът също се определя като площ, равна на 40 средни крачки в дължина и ширина(36). Но измерването с крачки определено превръща дьонюма в твърде субективна мярка. И ако при сговорчиви съседи този примитивен начин за мерене на площ с определени компромиси и от двете страни е достатъчен за отстраняване на споровете, то не така стоят нещата, когато единият от съседите е някой «силен на деня». Такъв е примерът със сердаря хрем Омер паша, който премества границите на имота си в с. Чекмедже с цели 150 м във всички посоки, тъй като уж съседите му разширили земите си противозаконно и за негова сметка. За да докаже твърдението си, «той с големи крачки, за каквито дългите му крака бяха отлично пригодени, премерва разстоянията от своята къща». Високото му положение принуждава съседите да се примирят. След смъртта му обаче те предявяват претенции не само върху отнетите земи, но и върху почти толкова голямо парче отвъд по-раншните граници, «като от своя страна приложиха принципа на късите крачки, с които измерили неговия собствен имот». Този път наследниците на Омер паша, които вече нямат зад гърба си видни личности, не били в състояние да отстоят правото си върху пашовия имот(37). Както виждаме, величината на дьонюма може да зависи дори от социалния статус на лицето, чийто имот подлежи на измерване.

В потвърждение на упоменатия огромен разнобой е и твърдението на В. Пресел, който през 1877 г. съобщава, че в османските крепостни актове повърхнината на имотите никога не се означава точно. А Д. Маринов отбелязва: «Най-голяма важност и значение се даваше не на думите, а на границите и за туй срещаме в много, да не кажем във всички тапии, забелезана една цифра дулума, когато ограничената от указаните граници нива имаше пространство няколко десетки пъти повече дулума»(38). Пак той пише, че винаги когато се употребява тази мярка, се уточнява, че става дума за «приблизително» (тахминен)(39).

Дьонюмът обаче не се измерва само с крачки и аршини, което е още една причина за недоразуменията около тази мярка. В една жалба на жътвари от 1837 г. се казва: «... дьонюмите се мерят с прът, дълъг 16 педи, смятано крачката по четири педи. ... Обаче този прът от 16 педи, мерен според педите на различни хора, е достигал 19–20 педи.»(40) В други случаи, когато става дума за величината на дьонюма, пък се отбелязва, че «1200 засадени лозови пръчки правят един дьонюм»(41). В документ от 1838 г., отнасящ се до розовите градини в Казанлък, пише: «... и понеже по-рано бе установен държавен налог по десет гроша за дьонюм, то от месец март 1826 г. градините били измервани ежегодно с изпратено от управлението на военните припаси белязано и подпечатано въже.»(42)

Друг начин за определяне на дьонюма е чрез количеството семена, необходими за посев. В наредба от 1880 г. в Босна дьонюмът е равен на 20 оки семена за посев(43). В Скопие на един турски дьонюм се хвърлят 2 шиника житни семена(44) (шиникът е вмествал между 6 и 10 оки). В Бургаския край площта на нивите се измерва в дюнюми по следния начин: «Секой чорбаджия знае колко кила му броят нивите от семето, което е посял на тях. За да се увери, че наистина нивата брои толкова кила, драгоманинът се залавя да ги премери от своя страна. Премерването става просто с крачки — драгоманинът премерва всяка нива колко крачки брои на дължина и ширина, обръща крачките в дюлюми, а дюлюмите в кила»(45).

Естествено, в зависимост от различните начини на измерване се получават и стойности, различни от официалния предметричен дьонюм. При измерването с крачки се знае, че става въпрос за 40 обичайни крачки в дължина и ширина (както е определен дьонюмът още през 1637 г. в Солунския вилает(46)). Но както се убедихме, размерът на крачката е доста субективен и затова в изворите се срещат много величини на дьонюма — 784 кв. м(47), 900 кв. м(48), 930 кв. м(49), 970 кв. м(50) и 980 кв. м (известен още като царски дулум)(51). При измерването на дьонюма с аршини ситуацията е още по-комплицирана поради многобройните видове, респ. величини на тази мярка. Подобно на определението за дьонюма в крачки, и тук срещаме дефиниции от рода на «дунума има 40 аршина в ширина и 40 аршина в дължина», което е равно на 1600 кв. аршина(52). Но в изворите се срещат и величини от 753 кв. м(53), 918,67 кв. м(54), 919,302 кв. м.(55) В много от случаите, които визират измервания през XVIII и XIX век, се уточнява аршинът, с който се извършва измерването, като това е предимно архитектоническият аршин. В документите за собственост, издадени през последната четвърт на XIX и началото на XX век, вече започват да се срещат термините дьонюм-и атик (стар дьонюм) и дьонюм-и джедит (нов дьонюм). В повечето случаи величината на стария дьонюм се доближава до тази на официалния от 1600 архитектонически аршина (919,3024 кв. м). Новият дьонюм е значително по-голям — около 2500 кв. м.(56) В изворите, вероятно поради голямата разлика във величините, тези два дьонюма се наричат още малък и голям дьонюм. В съвременна Турция и в някои арабски страни дьонюмът продължава да се използва като мерна единица, като е приравнен на един декар. В България дълги години след въвеждането на метричната система декарът се назовава нов или метричен дьонюм.

Когато говорим за мерките за вместимост от официалната мерна система, веднага трябва да уточним, че тук е необходимо да се прави разграничение между меренето на твърди и на течни насипни продукти. Доста често например цариградското киле, официалната мярка, равняваща се на 37 литра, се преизчислява в мерки за тежест. И това води до многобройни недоразумения.

В редица научни издания срещаме различни дефиниции за килето: «стара мярка за тегло, равняващо се различно според селищата от 20 докъм 58 оки»(57), «мярка за тежест, равна на 45 кг»(58) и т. н. От тези определения оставаме с впечатлението, че килето е мярка за тежест. В тази връзка опитният познавач на старите мерки Д. Коен пише: «Някъде мярката за вместимост [килето, б. м., М. В.] неусетно и без мотивировка преминава към мярка за маса, като не се взема под внимание хектолитровото тегло на зърнените храни, което, както е известно, е различно при отделните култури и следователно е различно и тяхното тегло в едно киле»(59). Може само да се предположи, че в тези случаи авторите са имали предвид хектолитровото тегло на пшеницата, но това трябва да се подчертае изрично, защото в изворите е пълно със сведения, че с тази мярка са се измервали и ръж, овес, царевица, ориз, дори и сол(60), като обикновено се указва, че става дума за киле пшеница, киле ориз, киле сол и т. н. Друг е въпросът, че дори само когато се говори за киле пшеница, в различните райони на империята се подразбират различни величини. Единственото, което ни помага да се ориентираме във величините на тези локални килета, е обстоятелството, че в изворите много често се упоменава равностойността им в цариградски килета. А в случаите, когато това не е направено, можем само да предполагаме, че става дума за официалното цариградско (стамбулско) киле.

Съобразявайки се с хектолитровото тегло на насипните продукти, Д. Коен установява следните локални килета за българските земи, с които се измерва предимно пшеница и по-рядко ориз: балчишко киле (111 л или 60 оки), берковско (100 л, 54 оки), бургаско (55,5 л, 30 оки), варненско (111 л, 60 оки), видинско (166,5 л, 90 оки — 1586 г.; 148 л, 80 оки — 1853 г.), врачанско (от 222 до 229,4 л, 120 до 140 оки); добричко (138,76 л, 75 оки; 128 л, 69 оки — 1889); западнобългарско (38,85 л, 21 оки — 1861 г.), карловско (103,6 л, 56 оки; 1867 г.), кюстендилско (185 л, 100 оки; 595 л, 320 оки), ловешко (185 л, 100 оки — XVI век), михайловградско (185 л, 100 оки), македонско (160, 9 л до 185 л, от 87 до 100 оки), никополско (185 л, 100 оки — XVI век), общобългарско (40,7 до 44,4, 20 до 24 оки — 1846 г.), оряховско (от 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки), плевенско (185 л, 100 оки; 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки — 1860 г.), пловдивско (185 л, 100 оки — XVI век; 64,75 л, 35 оки — 1555 г.; 44,4 л, 24 оки — XVIII век; 101,75 л, 55 оки — 1857 г.; 98 2/3 л, 53 1/3 оки — 1871 г.; 108,225 л, 58 1/2 оки; 120,25 л до 129,5 л, от 65 до 70 оки, а за ориз 25,7 л, 10 оки), подбалканско (25,37 л, 13,7 оки — 1787 г.), разградско (111 л, 60 оки — XVI век; 296 л, 160 оки), родопско (62,9 л, 34 оки; 70,3 л, 38 оки; 88,8 л, 48 оки — всичките са от 1868 г.), русенско (11 л, 60 оки — XVI век; 222 л, 120 оки), самоковско (92,5 л, 50 оки; 185 л, 100 оки), свищовско (148 л, 80 оки — XVI век; 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки), севернобългарско (14 л, 40 оки; 88,8 л, 48 оки; 222 л, 120 оки), севернобългарско малко (18,5 л, 10 оки) североизточно (74 л, 40 оки; 88,8 л, 48 оки — 1787 г.), силистренско (592 л, 320 оки), смолянско (48 л, 26 оки), софийско ( 185 л, 100 оки — 1617 г.), старозагорско (74 л, 40,81 оки; 81,4 л, 44 оки), тракийско (от 88,8 л, 48 оки — 1787 г.), тракийско малко за ориз (25,7 л, 10 оки), търновско (148 л, 80 оки — XVI век; 40,7 л, 22 оки; 74 л, 40 оки), цариградско (употребявано като официална мярка в българските земи до Освобождението) (37 л, 20 оки), шуменско (111 л, 60 оки — XVI век), южнобългарско (88,8 л, 48 оки), ямболско (44,4 л, 24 оки — XVI век)(61). Прави впечатление, че дори по едно и също време за една и съща стока (в случая жито) на едно и също място се употребяват килета с различни величини (вж. Пловдивско, Плевенско, Видинско и др.) Освен това прави впечатление, че в зърнопроизводителните райони килето не само че има повече величини, но и по размер надвишава килетата, използвани в полупланинските и планинските райони (вж. напр. величините във Врачанско, Пловдивско, Добричко, Плевенско, от една страна, и тези в Смолянско, Самоковско, Подбалканско, от друга). Знаейки обема в литри на всяко киле и хектолитровото тегло на всяка зърнена култура или насипен продукт, можем сравнително точно да изчислим теглото им в оки и килограми.

Подобно е състоянието с величините на килето и в другите части на империята. Така например константинополското киле се равнява на 200 оки(62), адрианополското — 20 оки(63), велешкото — 30 оки(64), албанското — 30 оки, босненското — между 50 и 66 оки, битолското — 75 оки, солунското — 85 оки, волоското — 110 оки(65) (във всички случаи става дума за пшеница).

За дръзналите да навлязат в дебрите на османската метрология е нужно да кажем, че не само всеки град и област са имали различни мерки за вместимост, но и отделните пазари са имали собствени пазарски мерки. Пишейки за изобилието на софийския пазар, Адам Венер споменава, че само житото се измервало с няколко пазарски мерки, като паница, черпак и осмак(66).

Огромното различие в регионалните мерки до голяма степен се дължи на слабите търговски връзки между районите, както и на недостатъчния и неефективен контрол от страна на централната власт. Това е отбелязано и в «Нова наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка от всички вилаети, както и за събирането на десятъка от държавата» от 5 юни 1871 г. В чл. 48 на тази наредба се отбелязва, че килетата, с които си служат чиновниците, събиращи десятъка по селата, не съвпадат с килетата, употребявани на харманите, поради което при продажбата на зърнените храни, складирани в хамбарите, както и при транспортирането им се получават съществени разлики. И доколкото това се явява предпоставка за извършване на ред злоупотреби, то е наложително мерките, употребявани в държавните хамбари, да се сверят с държавните мерки и да се щемпелуват от околийските административни съвети(67).

Най-популярна мярка за вместимост (на течности и твърди насипни продукти), тежест, маса и дори за повърхност е оката. Е. Грозданова и Ст. Андреев подчертават, че като се изключат килограма и тона (влезли в употреба през XIX век), «само една измежду използваните през XV–XIX век мерни единици, оката, се отличавала с твърдо установено и постоянно тегло»(68). Действително в различни справочници, научни трудове и публикации на документи за тази мярка са дадени величини, които се различават една от друга чак след третия десетичен знак: 1,280 кг(69), 1,282(70), 1,283(71), 1,284(72). За тогавашното равнище на прецизност и точност на измерванията това е съвсем незначителна разлика. Тази сравнително прецизна величина на официалната предметрична цариградска ока (1,282945 кг), която явно е използвана по българските земи, дава възможност да се определят и величините на много мерки от тази епоха, дадени в оки.

Но още в «Кануннаме на Амфиса» (1569–1570) при определянето на мярката юка се подчертава, че е 150 оки по отношение на султанската ока(73). Което идва да ни подскаже, че е имало и други видове оки. И действително в различни извори се натъкваме на такива локални варианти за отделните балкански региони, като: босненска ока, известна още като сараевска (към 1875 г. тя е приравнена на 1,282 кг(74)), която, както виждаме, по величина съответства на султанската, известна още и като царска или цариградска ока; дубровнишка, приравнена в края на XIX век на 1,336 кг(75); черногорска, равна (според данни от 1884 г.) на 1,431 кг.(76)

Освен това не трябва да се пропуска и обстоятелството, че величината на тази мярка се определя от вида на измерваното вещество. Неслучайно В. Шарланова подчертава, че «в цялата Османска империя при измерването на течности се употребява съд ока, който, като се напълни с вода тежи 1,284 кг, ала чиято тежест се мени според вида на измерваните течности»(77).

А не бива да забравяме и обстоятелството, че подобно на килото, оката се употребява и като мярка за повърхност. Вече споменахме, че един дьонюм е равен на 20 оки за посев, т. е. на 20 «посeти оки», както често пише в изворите. Следователно тази стара и много разпространена мярка (оката е позната по нашите земи още преди османското присъствие(78)) също търпи промени през вековете.

Предвид голямата си величина оката е прекалено неточна при измерването на злато, сребро, скъпоценни камъни, монети, както и при дозировката на лекарства. Затова за този вид измервания се използват други мерки за тежина. Турският историк Нури Пере представя една от най-пълните системи от взаимносвързани в определени пропорции малки тегловни мерни единици на базата на пшениченото зърно и производния от него дирхем. Зере е най-малката мярка без определено тегло. Изхождайки от съотношенията между зерето и следващите по големина мерки, може лесно да се изчисли, че то се равнява на 1/16 от теглото на житното зърно. Следват кътмир, равен на 2 зерета, или на 1/8 от житното зърно; накир, равен на 2 кътмира, или на 1/4 житно зърно; фитил, равен на 2 накира, или на 1/2 житното зърно; бугдай, равен на едно житно зърно, или на 50 мг. Последната мярка от своя страна е равна на 1 хаббе (habbe — ‘зърно семка’) = 2 арпа (агра — ‘ечемично зърно’) = 4 пиринч (pirin — ‘оризово зърно’) = 100 хардал (hardal — ‘синапено зърно’). Следващата по големина малка мярка е кърат, която се равнява на 200 мг, а 4 кърата от своя страна правят един денк. Четири денка пък са равни на един дирхем (драм), или на 3,207 г. Дирхем шери пък е мярка, равняваща се на 14 кърата, която се използва при измерването на сребро, при плащането на шериатския данък; дирхеми йофри се равнява на 16 кърата и също намира приложение при меренето на сребро, а 400 дирхема (денка) правят една ока(79). Пресметнати в метричен еквивалент тези мерки имат следните величини: 1 зере = 3,125 мг, 1 кътмир = 6,250 мг, 1 накир = 12,5 мг, 1 фитил = 25 мг, 1 бугдай = 50 мг, 1 хаббе = 50 мг, 1 арпа = 25 мг, 1 пиринч = 12,5 мг, 1 хардал = 0,5 мг, 1 кърат = 200 мг, 1 денк = 800 мг, 1 дирхем = 3,207 г, 1 дирхем шери = 2,800 г, 1 дирхеми йофри = 3,200 г, 1 мискал = 4,81 г.(80)

Друга разпространена мярка е чекията, срещана още и като чеки. Тази мярка, която по принцип се използва за по-големи тежести, също се отличава със значителни разлики във величините в зависимост от това, какво се мери. Така например чекията за благородни метали, скъпоценни камъни и лекарства е само 0,320736 кг, чеки за опиум е 0,803475 кг, чеки за камилска вълна е 2,565589 кг, чекията за кози кожи е също 2,565 кг(81), докато чекията за дърва, камъни и други строителни материали е с величина 225,798 кг.

В Османската империя и в частност по българските земи се употребяват и редица извънсистемни мерки за тегло. Такава е специализираната мярка за измерване на сол мезюр. Но докато в Анхиало и околностите под един мезюр се подразбира количеството сол с тежина 90 оки (112 кг), то в Солун той е наполовината — 45 оки (56 кг). В Авлония (дн. гр. Вльора, Албания) пък мезюрът е още по-лек — 32 оки(82).

Друга извънсистемна мярка, която служи за мерене на коприна, е тефехът. Според А. Лемал в случаите, когато с нея се мери персийска коприна, величината й е 6 оки, или 7,698 кг. Според К. Хойгелинт пък тефехът за коприна в гр. Бурса е 610 драма, или 1,610 кг. А според А. Викенел той се равнява на 210 дирхема, или 673,470 г.(83)

Извънсистемни мерки се използват още за измерването на масло, мед, грозде, сирене, вълна, памук. За подобни мерения е предназначена мярката нюги (нуги), която според различните извори е 641,100 г и 545,190 г.(84)

* * *

Далеч сме от мисълта, че сме обхванали цялата гама от официални и «полуофициални» мерки. Още повече че връщайки се назад във вековете, ние неминуемо се отдалечаваме от истинската величина на предметричната мярка. Защото е напълно естествено изискванията за точност и прецизност на мерките непрекъснато да нарастват в хода на човешката история. Например ако през XVI и XVII век е в реда на нещата еталонът за най-малката антропометрична мярка — пръста (от мюсюлманската метрична система) да се определя с дължината на шест силно притиснати едно към друго зърна ечемик, като всяко ечемично зърно е трябвало да бъде със стандартна ширина, равна пък на шест поставени плътно един до друг косъма от опашката на муле, то в края на XIX и началото на XX век величината на пръста вече се определя като 0,031 м.(85) Затова когато става дума за старите мерни единици, според нас е по-правилно да се говори за метрологични термини, доколкото зад гърба на всеки един термин, както се убедихме от многобройните примери, се крият много и различни както по размер, така и по функции мерки.

Народни мерки и мерни системи

Колкото по-голяма е условността при определяне величината на една мерна единица, толкова тя се отдалечава от официалните мерки и се доближава до следващата група, на която ще се спрем — народните. Това са мерките, които се употребяват в бита, в ежедневната трудова дейност на хората в различните села и градове и се предават по силата на традицията от поколение на поколение. За тях може да се каже, че са плод на колективното и анонимното творчество на определен етнос. И доколкото по нашите земи живеят много етноси, то спокойно може да се говори за турски, гръцки и т. н. народни мерки. Тук ще отделим внимание най-вече на българските традиционни мерки, функционирали по нашите земи през XVIII–XIX век, които с най-голяма сила могат да се нарекат родни.

Според В. Шарланова традиционната народна метрология наследява и изгражда своя състав върху метрологията от предходните исторически етапи от развитието на българския етнос. Част от това наследство се запазва непроменена, друга част престава да функционира или се изменя по съдържание или терминологично, трета част възниква именно в този период от развитието на народната метрология (XVIII–XX век). Когато народната метрология се разглежда от позициите на етнологията (което е максимално правилният подход), тя се отличава от официалната метрология. И докато официалната метрология е онази част от метрологичното познание, която е институционализирана от държавната власт (в една или друга степен), независимо какъв е характерът й като регулатор на определени нива на социално-икономическите отношения, то може да се каже, че народната метрология, от една страна, се явява първооснова на официалната, а от друга, продължава успоредно да я съпътства.

Традиционните мерни единици се отличават с обхват, включващ едва ли не всеки обект, подлежащ на измерване, съобразно историческите потребности и възможности на българския народ. Те трудно влизат в класификацията за линейни, квадратни и т. н. официални мерки. За да се достигне до тяхната величина, са нужни много на брой и невинаги необходими изчисления. В много от случаите от получената с много труд величина на народната мярка лъха голяма доза субективизъм и условност(86).

Макар и примитивни и несъвършени, тези мерки напълно задоволително изпълняват функциите си в бита на българина и удовлетворяват изискванията за точност на своето време. А тяхното многообразие и функционалност идват да запълнят празнините и слабостите на официалната османска мерна система, за която в голяма степен може да се каже, че е много близка до народната. Много показателно за отношението на обикновения българин към официалната метрология през 60–те и 70–те години на XIX век е мнението на дядо Лило Стоянов от с. Каменно поле (Северозападна България). На въпроса на Д. Маринов: «Срещат ли се в народа измамливи [мошенически] проделки в купуване-продаването, като: ексик в теглото, в мярката или примес, и как гледа народа на тях?» той отговаря: «Такива дяволии ги има и толкова често, щото от тях народа е писнал. Измама у кантара и драмове, измама у шиника, измама у оката — ексик навсякъде и във всичко; и ексик и смешано.

У кантара, като промени топа, може пред очите да те измами; когато купува — зима пет оки за три, а кога продава — продава три оки за пет; у терзиите — драмовете променени и ти дава ексик, а взима повече; у аршина — аршина е по-кратък, или когато мери — така мери, че наместо три лакта, дават два лакта и половина. У оканиците и шишетата те мамят, че ти дава вино за ока или половин ока, а то е три литри (триста драма) и 150 драма. Но измама с шиник надминава всичко. Даваме храна: кукуруз, жито, ръж, ечемик, овес — с крина или кофи. Има царски с дамга отвътре; но той отишъл та издълбал дъното на кофата и така кофата макар и 50 драма повече, а някои и 20–50 драма. Натовариш от дома 50 кофи, у търговеца излезнат 45 или 40. Губат се две и повече кофи. Ето тая измама убива селяните»(87).

Може би тези измами са и една от причините народните начини и мерки за измерване да са толкова много и по своему точни и справедливи за обикновения човек.

Мерки за дължина

Както и при другите народи, най-употребявани и срещани са мерните единици с антропометричен характер. Тоест човекът мери чрез себе си и за себе си. В българската народна метрология като мерки се използват почти всички части от човешкото тяло. В. Шарланова подробно описва най-често срещаните у нас «човекомерки». Най-малката е пръст (известна още във Вавилон като ‘убан’, в Древна Гърция δάκτυλυς, лат. ‘digitus’, холандски ‘duim’, френ. ‘ponce’). Величината й е равна на ширината на показалеца на ръката и служи като естествена единица за отмерване на малки ширини и дължини. За по-големи величини се използват съответно «два пръста» (равна на ширината на показалеца и средния пръст), «три пръста» (ширината на трите големи пръста на ръката без палеца) «четири пръста» (ширината на всички пръсти без палеца, взети заедно). Не са рядкост случаите, в които за единица мярка за сравнение се взима и дебелината на показалеца. (Неслучайно българинът често казва: «Дебел колкото един пръст».) Интересна мярка за дължина у банатските българи е цол, равна на ширината на свитата в юмрук ръка плюс дължината на палеца(88).

Един бегъл поглед показва, че една от най-разпространените народни мерки е стъпката (известна на тамилски като ‘adi’, лат. ‘pes’, френ. ‘pied’, англ. ‘food’, нем. ‘fub’).

Доста употребявана мярка е и лакътят (санскр. ‘hasta’, егип. ‘мех’, вавил. ‘амматум’, гръц. ‘πήχυς’, лат. ‘cubitum’, нем. ‘elle’ и т. н.(89)). Човешкият лакът се използва едновременно с множеството аршини и многократно се бърка с тях. Често в изворите се уточнява «два мъжки лакътя», «женски лакът», «един мой лакът» и т. н. Тези названия подсказват субективния поглед при измерването с тази част на тялото(90).

Друга човекомярка е коляно. Народът я приема за равна на разстоянието от коляното на крака на човека до земята.

Мярката ръст, срещаща се още и като бой, е пък с величина равна на височината на изправен човек от главата до земята. В. Шарланова разграничава следните негови величини: среден човешки бой — 1,60–1,70 м, малък — 1,60, и голям — около 1,80 м.

А като мярка за ширина се използва обиколката на човешката снага, т. е. взима се предвид ширината й: «извор, дебел колкото човешка снага»(91).

Като мярка за дължина и ширина старите майстори иконописци при изрисуването на икони използват през XVIII–XIX век като мерки дори носа и ушите. В извор от това време четем: «Когато правиш ръка да благославя, отмери два носа и половина в дължина, а за широчината един нос. Внимавай когато правиш дебелината [дебелината в основата] на палеца, толкова трябва да бъде и другата страна, сиреч и дланта да е толкова широка. Ако [ръката] има ръкавел [нараквица], остави едно ухо място от него до дланта и така ще стане добре»(92).

Иконописците използват и други части на човешкото тяло като мерки. В разясненията за това «как да вземеш мяра на светец» при изготвяне на икона се правят следните пояснения: «Определи височината на фигурата 7 1/2 глави. Ако правиш половин фигура, височината й ще бъде 3 глави и половина. Главата ще размериш на четири части, една мяра от брадата до устата, втората мяра от носа до очите, третата мяра от очите до косата и четвъртата да бъде за косата. Дължината на носа ще бъде разстоянието между зениците на очите, а клепките, сиреч краищата на очите, да бъдат раздалечени едно око. Ще вземеш мяра от тези очи, които рисуваш. Ако светецът е обърнат на една страна, ще отмериш от окото до ухото един нос. Ако светецът е насреща [фронтално], ще отмериш от окото до ухото мяра, равна на половин нос. Ако светецът е млад, отмери два носа. От върха на брадата до рамото — една глава [мяра, равна на дължината на главата]. От рамото до лакътя — също една глава, от лакътя до пръстите — една глава и половина. На краката мярата от петата до пръстите е два носа, а широчината [на стъпалото] — един нос. Така мери стъпалото на крака. Внимавай, когато засенваш ухото, да бъде половин нос дълго. И това ще бъдат мерите»(93).

Друга подгрупа антропомерки се образува на базата на естествените движения, които извършва човек, когато ходи или разперва ръце или пръсти. Така се образуват мерки, като крачка, разтег, педя и др. Много често в изворите се уточнява: «50 мъжки крачки» или «3 крачки на мома»(94).

В ежедневната си трудова практика народът използва като мерки и различни примитивни уреди, каквито се явяват предмети от бита — копраля, остен, върлина, прът, дръжка на брадва, мотика, коса, т. е. всичко, което му е под ръка. При измерването на малки дължини се използва дебелината на косъма — конски, човешки; широчината на нокътя, семената на ръж, ечемик, мак, взети в тяхната дължина и ширина. Така те също се превръщат в традиционни народни мерки(95).

Много често при определяне на по-големи дължини като мерки се взимат разстоянията, до които се чува викът на човек или животно. В тази насока Е. Грозданова, пишейки за големината на селското землище (1858 г.), споменава, че то се простира дотам, докъдето вече не можело да се долови силен глас на лице, застанало в края на съответното заселено място — около три-четири километра в диаметър и площ 14–15 хил. дка.(96)

Много често при определяне на разстояние се използва видимостта на даден обект. Изразът «докъде око вижда» придобива значение на мярка за разстояние. Нашият народ често я използва и я нарича още погледи. В стар ръкопис от библиотеката на Рилския манастир четем: «Пеши отидоха от града на четири погледи»(97).

Като мярка за отмерване на разстояние е служил и резултатът от някакво човешко действие. Такава е мярката хвърлей и хвърлей камък(98). Регионален вариант на тази мярка в Северозападна България описва Д. Маринов: «Селата Котеновци и Погорелец вече са се тъй доближили, щото пространството, което ги дели, нема един «фръляк место» [колкото може да хвърли един човек камик]»(99).

Много употребявана като мярка за големи разстояния е извървеният път за единица време. На основата на този принцип се създават мерките час ход, ден ход, час път, ден път. От само себе си се разбира, че величината на тези мерки е зависела от много фактори. Нужно е било да се отчетат условията, при които се пътува. От особена важност са климатът, сезонът, релефът на местността, състоянието на пътищата, както и начинът на придвижване: пеша, на кон, с магаре, с товарна кола, с файтон, двуколка и т. н. Това според нас са мерките с най-описателен характер. Колкото по-добре са описани, толкова по-ярка представа добиваме за тях(100). Погледнато като цяло, тези мерки би трябвало да бъдат отнесени към линейните. Но всъщност тук се сблъскваме със следното явление при употреба на антропомерките, описано най-добре от полския етнограф К. Мошински. Той отбелязва, че в славянската метрология всяка човекомярка е служила за отмерване на нещо различно. Така стъпката е използвана като мярка на дистанция при саденето на лехи с картофи, крачката е била използвана за по-големи разстояния, лакътят е измервал дължините на тъканите, а за измерване на дебелината на дървото дърварят използвал широко разтворените си в «разтег» ръце. Рибарят пък, когато говори за своята мрежа, описва нейната дължина също в разтези, а ширината й в лакти(101). Затова при народните мерки за измерване на линейни размери се и говори за мерки за дължина, височина, дебелина, далечина. Изключително точно и подробно ги описва Д. Маринов: «Мерки за дължина. По големината на своя размер те са фатъ, чеперекъ, пегьа, лакът, аршин, раскрач, фърльакъ. Фатъ е дължината, която се образува от нашата ръка, когато хванем едно дърво. Чеперекь е дължина, която се образува, когато протегнем палец и показалец [малка педя]. Пегьа е дължината, която се образува, когато протегнем палецът и малешката. Лакът — е дължина, която се образува от три пегьи на три лица с различен ръст. Лакът се образува и още, когато протегнем конец от лакътя до средния или големия пръст и от него до китката. Аршин е същата дължина, както и лакътя, само малко по-дълга». «Аршинът в народа е туй, що е и лакът, а в пазара е по-дълъг, допълва Д. Маринов.»

«Раскрач е дължина, която се образува, когато се разкрачим колкото можем, но обикновено без пресилване.

Фърльакъ е дължина, която се образува, когато хвърлим камък с обикновена сила без напрягане. Той обаче е непостоянна мярка, защото едно лице може да хвърли по-силно и по-далеч, а друго лице — по-слабо и по-близо. И разликата между единия и другия фърльакъ понякога е един лакът и повече.

Фатът се употребява изключително за измерване дължини на дървета, пегьата се употребява и за дължина на дърво, и за дължина на друг предмет, също така и за разстояние между два предмета.

Бой човечий или човечий бой е мярка, която се употребява изключително за дълбочина на водата в реките или бунарите. Ако се говори за стряха, прозорец или дърво — разстоянието от земята до стряхата, до прозореца или до някои клон на дърво.»(102)

Мерките за големи разстояния той определя като «мерки за далечина». «С тях се измерва далечината между две села, местности и пр. са: сахатъ, лула тутун, фрълякъ и деньходъ. С изключение на фръляка [на който отделихме преди това внимание в изследването] тези мерки повече означават времето, което минава, докато човек отиде от едно място на друго, отколкото някакво разстояние.» И самата мярка днес, пише Д. Маринов, е сравнена с горните мерки; така разстоянието 5 км е сравнено и се изразява с мярката един сахатъ. Ако се окаже например, че от Мокреш до Вълчедръма има в цифри 5,1 километъра, селянинът ще означи това разстояние с мярката един саат и малко нещо повечко.»(103) Т. е. тази мярка означава, че селото или местността хората ще достигнат, като ходят пеш един час.

Мярката лула тутун пък означава, че ще стигнете до селото, докато изпушите една лула тютюн. Подобно на фърлека, и лула тутун не може да има различни значения, защото различните лули не са еднакви по големина.

Деньход е мярка, която указва, че за да се стигне до дадено място, е необходим един ден. Д. Маринов уточнява: «Ден се разбира, откак изгрее слънцето, па додето зайде. И тая мярка не представлява нещо определено, защото летният ден не е еднакъв с зимния. Дядо Койчо казва, че деньход требва да се разбере летния ден, защото зимния ден е бил денчас, а летния — денгодина»(104).

Мерки за повърхност

Линейните мерки (стъпка, крачка, растег и т. н.) естествено са се използвали и при измерване на площи. Най-често те се прилагат при мерене на обработваеми селскостопански земи. В изворите и специализираната литература те се определят като квадратни мерки. Като такива се използват лакти, сажени, стъпки, пръти и др. Принципът на определяне е същият, както при официалните. Много популярен начин за измерване на обработваема земя, превърнал се впоследствие в мерна единица, е изораната площ за единица време. В повечето случаи това е времето от изгрев до заник. Така се появяват и влизат в употреба традиционните народни мерки оран, плуг, рало, ден оране. Най-общо те представляват изораното от чифт волове, биволи, коне, магарета, катъри за един ден. Логично е да се предположи, че те са силно повлияни от качеството на почвата, релефа, продължителността на деня, силата на впрегатния добитък, качествата на инструментариума.

Този начин на измерване на обработваеми площи е изключително древен. Още в трудовете на Плиний срещаме определение на римската мярка за площ югер (ingerrum), като това е изораната площ от изгрев до залез слънце с чифт биволи. Този начин за измерване се среща в цяла християнска Европа. Подобна, но значително по-точна е използваната във Франция мярка, известна от документ от началото на XVII век като arpent. Същата мярка жителите на Бургундия и Шампан наричат journou (от лат. ingerum). В Бретан са познати мерките journal a charru, употребявана за измерване на орни ниви, и journal a pecheur — за градини и лозя(105). В Германия единицата за площ на този принцип е земята, която може да се обработи за един ден, както подсказва и названието morgenland(106). В Каталуния (Испания) още през XVIII век се различават два вида мерки от този тип, наричани journal — обикновен journal и journal de cavaduca — означаващи площ лозя, които един човек може да обработи за един ден(107). Аналогична на тях, както подсказва наименованието й, е мярката за площ в Италия giornata(108). В Латвия пък земята се измервала чрез работата, извършвана за един ден с един кон(109). В Украйна е известна мярката за площ, определена като ден работа на полето(110). В Русия същата мярка е определена като оран за един ден с един кон. Подобен способ за измерване се среща и у славяните в Средна и Югоизточна Европа(111).

В тази връзка Д. Маринов описва как се мери повърхността на нива в Северозападна България: «Ако се говори за нива, която се оре и сее, за да се има що-годе понятие за нейната повърхност, като нямало друга мярка, гледали са колко дни ще се оре на една нива с един чифт волове, или колко оки семе ще се сее на нея и по такъв начин се определяло и пространството. Така всякой ще каже: «Моята нива у Златията, до «гръма» има пет дни оранье, а оная у полето, у валога има 15 дни оранье» или «Петковата нива има 10 оки семе»(112).

Горният цитат ни подсказва и другият начин за измерване на ниви — чрез количеството семена, използвани за посев. Този способ на отмерване, както и предишния не е само български «патент».

Измерването на площ земя чрез количеството семена в известен смисъл може да се приеме и като мярка за дължина, измервана чрез крачки, тъй като при ръчната сеитба броят на хвърлените шепи семе е отговарял на крачките на сеяча. Но в зависимост от качеството на почвата сеячът е сеел с по-пълни или по-празни шепи зърното.

В италиански справочен документ от XVI век пише, че в даден парцел се сее повече или по-малко в зависимост от качеството на почвата и степента на обработка на земята. А във френски справочник от XVIII век е отбелязано, че когато земята е със средно качество, мярката за площ е с 1/5 по-голяма, отколкото ако земята е хубава. А когато земята е лоша мярката е с 1/6 по-голяма от тази за земя със средно качество. Съобразно с икономическата значимост на даден аграрен район мярката се оценявала различно. Така например от гледна точка на ефективността хектарът би могъл да струва значително повече или по-малко в зависимост от качеството на земята. Мярката за посева премахва тази разлика, т. е. две площи, геометрично различни могат да са равни според мярката по посева (или от гледна точка на добива)(113).

Италианският историк Микеле Лудзати, който изследва мерките в района на гр. Пиза, твърди, че мярката за площ, определяща се чрез посева, се запазва по-дълго в планинските слабо населени райони и в областите с екстензивно земеделие. Докато в равнинните райони, разположени близо до гъстонаселените и с по-развита икономика областни центрове, тя отстъпва място на геометричните (квадратни) мерки(114). Тази измерителна система за площ според количеството на посева е разпространена в цяла Европа — от Испания до Русия. В литературата срещаме изключително много примери за използването на мерките за посев, при които единици мерки за вместимост (често те са официални) отговарят на единиците мерки за повърхност. Затова в нашите извори често се срещат изразите киле място, два кутела място, четири шиника жито нива, 20 посeти оки и т. н.

Отново у Д. Маринов четем: «Ако е реч за нива, на която се сее с кукуруз, мерката не е «ден оранье», а «ред» или «редове»: «Я съм изорал едно място от 100 реда, а друго от 250» или «Стояновата нива при глога има 350 реда»(115). Когато се говори за ред, трябва да се знае, че три бразди съставляват един ред в дължина от 250–500 разкрача. Освен това всяка нива се състои от две «поли» или стръки, всяка от които трябва да е равна на другата. В с. Гушалци, Берковска околия, и в съседните села една нива се дели на захмети. Според това колко е голяма или малка, тя се състои от 9, 10, 15 или 20 захмета. Един захмет се състои от две лехи, като една леха има осем-дванадесет бразди, следователно в един захмет има 16–24 такива бразди. Между всяка леха има дълбока бразда, която дели лехите една от друга и се нарича разоръ. На ден е възможно да се изорат най-много три захмета, т. е. един ден оране се равнява на три захмета.

Когато става дума за ливада, нейната големина се измерва с площта, която косачите могат да окосят за един ден и всеки косач се брои като една коса.

Повърхността на лозето се мери с гьижи, кьушука или главуженья. Гьижите са садени на редове и всеки ред има произволно число такива главуженьи и гьижи. Всяко лозе, за да може да се ходи из него, без да се тъпче земята, е разделено на няколко стръки, между които има пътеки, наречени межди. «Когато требва да се види колко големо е едно лозе, не мерат пространството, а броят гьижите, кьитуците или главуженьите; затуй се казва, че «броят лозята», а не «мерат лозята»(116).» Между две гижи разстоянието трябва да е един разкрач или «три петьи», някои обаче оставят и «пет петьи» между гижите. Срещат се и изрази, като: «Моето лозе има 500 кьутука» или «Продава се Стояновото от 600 гижи».

За измерването на бранища се употребява мярката растица (регионална форма на разтега). Хората казват: «Моето бранище има повече от 10 000 растици». Използва се и мярката кола дръва: «Стояновото бранище от 200 кола дръва се продаде за 2000 гроша»(117).

И. Батаклиев ни запознава с измерването на площи, засети с ориз, в Пазарджишко. Там повърхността, върху която ще се сее ориза, се разделя на големи парцели, които се наричат нихири, а от 20–те години на XX век — басейни. Нихир е площта, която се напоява от един канал. Той се разделя на седем-осем дамги. Две-три дамги от своя страна образуват по-голяма мерна единица — къта, която се явява междинна мярка между нихира и дамгата. Една дамга пък се разделя на тохум, пари и чорбалъци. В началото на XX век бранището започва да се разделя на четириъгълници с големина около декар, които се наричат софри(118).

Народните мерни единици за площ на пръв поглед изглеждат прекалено общи, но явно добре са вършили работа за тогавашните разбирания за точност на измерванията, защото, както се убедихме, на този принцип се е мерило в цяла Средновековна Европа (а и не само там), като разликата е само в названията, а съдържанието е същото. Самите официални мерки се формират на базата на народните традиционни мерки. Едва през XIX–XX век официалните вече се «дистанцират» от народните и добиват «заковани» чрез устави и закони величини. Затова много често изследвайки една мярка за площ с дълга история и употреба във времето, е нужно да разграничим народните и официалните й величини.

Мерки за вместимост

Традиционните народни мерки за течности са изключително разнообразни в различните райони с българско население. Най-употребяваната мярка-съд със славянски произход е ведрото. То е основна единица за отмерване на млякото в бачиите. През XIX век среднородопските овчари например използват различни мерни системи за пресмятане на издоеното мляко. Две от тях са най-често използвани — чепеларската и широколъшката. И при двете като основна мярка е посочено ведрото. В чепеларската мерна система обаче величината на ведрото е 12 оки, а в района на Широка лъка — 10 оки. Като всяка мерна система, и тази на ведрото има подмножители. В чепеларската система по-малките съдове, използвани като мерни единици, са кутлове, четвъртници и лъжици. Кутелът е 1/8 от ведрото (1 1/2 ока), четвъртникът — 1/4 от кутела (150 драма), а една лъжица е равна на 1/8 от четвъртинка, т. е. 18,75 драма. В широколъшката система от мерки ведрото се дели на кутлове и половин кутлове, като един кутел е 1/5 от ведрото (2 оки), а половин кутел е 1 ока. Тези ведра се изработват от здраво хвойново дърво с дълбочина и диаметър по 40 см. Каракачаните също използват при измерването на издоеното мляко дървени ведри (както ги наричат) с вместимост 10, 12 и 14 литра. Във Врачанско мерната система за измерване на издоеното мляко е съставена от мерките джидж, ведро и половин ведро, като джиджа побира 5 оки. В Кюстендилско овчарите употребяват ведро от 10 оки.

Ведрото се използва и за отмерване на вино. Различават се няколко вида ведра, като половяк, мяра и др. Една мяра съдържа 10, 12 литра вино, а един половяк — 7,5 до 10 литра. Успоредно с ведрото при измерване на течности се използват и кутлите, представляващи издълбани дървени съдинки, наричани общо мерульки. При родопските овчари от с. Момчиловци най-големият кутел е с три оки вместимост. Следват кутельче — 240 драма (т. е. 1/5 от кутела), малка мерулька — 24 драма, и най-малката мярка от тази система — лъжицата — 6 драма. В с. Югово (също в Родопите) при мерене на мляко се използват следните кутли: кутел от два юза (1 юз = 100 драма), кутел от един юз, кутел от 50 драма (половин юз) и кутел от 1/4 юз (25 драма)(119).

Макар и рядко, ведрото се използва и като мярка за зърнени храни. Кутелът също се използва и като мярка за зърно и брашно. Наемът, който взима воденичаря за смляното брашно, се измерва с кутел, представляващ малко шинче, което събира една ока(120). Казанджиите, когато пекат кумиката (пръщината), като награда за труда си получават ракия в натура, като възнаграждението се нарича котленка — котле, събиращо около една ока ракия(121). От сведенията за това, какви котли се изработват от котларина, научаваме величините на някои кутли. Най-големият е арания — голям котел, събиращ 40–50 оки вода, половяк, събиращ 10–12 оки, кутел обикновен — 6–7 оки, котле качамачно, в което се прави качамак — събира 3–4 оки вода, котле винено, в което се точи вино — 1–2 оки, котленце ракийно (за точене на ракия), събиращо 1/2–1 ока(122).

По-малки традиционни мерки за течност, които се срещат в изворите, са капка, капчица, срещана в народните указания за изготвяне на лекарства; стодрамник — мярка за вино и ракия, която се използва от кръчмарите (както подсказва названието й, става дума за 100 драма); полуока, полока — 1/2 от оката, оканик, оканица (1 ока); стомна (12–15 литра); олба (2 кг) и др.(123) Като големи мерки за вино, ракия, вода се използват бъчвите, буретата, каците и т. н. От сведенията, даващи ни информация за изработката на дървени съдове, научаваме, че бъчвите се определят на ока — така най-голямата бъчва събира 5000–6000 оки, по-малките събират съответно 3000, 2500, 2000, 1500, 1000 и 800 оки. 800 оки е най-малката бъчва, оттук нататък започват буретата. Най-голямото буре и равно на най-малката бъчва — 800 оки. Бурето, което се нарича още возник (защото с него ce вози вино, вода) се изработвало от чам или горун. Най-голямото буре се среща много рядко, защото много мъчно се превозва. Изработват се бурета съответно 700, 600, 500, 400, 300 оки. По-малко от 300 оки буре вече не е возник, защото с него «не се вози» нищо.

Като мерки са служели и винените и ракиените бурета. По вместимост те са били от 200, 100, 50, 20 и 10 оки, като най-малкото е ракиеното буренце. Както забелязваме, стойността на бъчвите се определя на хиляда оки, возниците — на стотни, а буретата — на десети оки(124). При събирането на грозде за вино се употребява дървен съд, който в същото време е и мярка за набрано грозде. К. Иречек пише, че «в Тракия има особена мярка за гроздето: 1 кораб грозде в Стара Загора има 500 оки, в Чирпан и Нова Загора 1000 оки»(125). В Сливенско подобна на кораба е мярката шарпан с вместимост 500–800 оки(126). От същия порядък и за същата цел е мярката лин, която повтаря названието на използвания четвъртит дървен съд с вместимост 20–30 хил. литра(127).

Мерки за тежина

Народните мерки за тежест са сравнително трудни за дефиниране. Те в голяма степен се припокриват с мерките за вместимост, а наличието на официални измервателни уреди, каквито са везната и кантарът, налага използването на мерки, контролирани от властите.

Все пак има случаи, в които грамовете са заменени със семена. През 1854 г. Аврамачи Ария от Самоков описва следната мерна система за тегло: «Един драм се разделял на половинки и четвъртинки, една четвъртинка била равна на 4 костилки от рожкови, а една костилка — на 4 зърна жито»(128). Но такава система е по-скоро изключение в народната метрология. Тя се използва за мерене най-вече на малки тегла и то рядко. Много по-често измерването на тежестта ставало на «окомер», особено при покупко-продажба на добитък. Има свидетелства, че дори през 1941 г. не са редки случаите, когато извън тържищата претеглянето на животните е ставало именно по този начин(129).

Естествено освен тези два крайни примера за прецизност на измервания народът ни използва и ред други. Например като мярка за тежест се използва количеството товар, което може да носи човек. Той се нарича бреме, като обаче винаги се прави уточнение: бреме сено, бреме слама, бреме дърва и т. н. Следователно бремето е с доста относителна величина, защото освен от материала, който се пренася, зависи от ред други фактори: кой носи товара, на какво разстояние го пренася, дали го носи на гръб или на ръце. Народът ни различава мъжко и женско бреме. В случаите, когато се употребява като мярка за сено, то се нарича нарамак, нарамчина, нарамняк — това е количеството сено, което може да носи един човек в ръце. Когато товарът се носи на гръб в чувал (в зависимост от това, какво се носи) може да се приеме величина на бремето между 10–20 оки(130). Когато става въпрос за бреме, пренасяно от товарно животно, кола или друго превозно средство, носената тежест се нарича товар. Й. Кабарда изброява следните различни варианти на товар, естествено без да се ангажира с конкретни величини: конски товар, мулешки и катърски товар, камилски товар, товар на животно със самар или седло, товар на кола с две колела и с четири колела(131).

Освен това за различните видове продукция се използват и ред специфични мерки за тежест. При производството на тютюн например листата, набрани рано сутрин и нанизани на канап, се оставят да се сушат. Изсъхналите листа се сортират по големина, напластяват се във връзки и се опаковат в четвъртити или кръгли денкове, като два денка образуват една бала. Според Ив. Кантарджиев една бала тютюн е тежала 100 оки, а денкът съответно 500 оки(132).

При гроздобер пък се употребява мярката свесло, която представлява кичур грозде, който в Сливенския край например е с тежина 20–30 оки(133). Друга много използвана мярка в този случай е кошницата. По големина се различават кошници, които събират съответно 10, 8, 5, 3, 2 оки. Най-малката кошница се нарича ташка и е равна на 1/2 оки(134).

Свеслото е и мярка при събирането на царевица. То съдържа връзка от около стотина царевични кочана. Ако се приеме, че всеки кочан дава 50–80 г зърно, то едно свесло от 100 кочана е с тегло от 5 до 8 кг.(135)

Събраната житна реколта заедно със стеблата се оформя в снопи и кръстци. Хр. Христов отбелязва, че през 1879 г. при изчисляването на десятъка 130 снопа пшеница са дали 410 оки зърно, което прави по три оки от сноп; 24 снопа ечемик са дали 114 оки, което прави 4,74 оки или към 6 кг от сноп(136). За големината на кръстеца можем да добием представа от изследването на Г. Константинов, който отбелязва, че в една кола се товарят три-четири кръстеца, т. е. 40–60 снопа, като колата събира по 300–400 оки(137). В Самоковско от един кръстец се получавало едно самоковско киле зърно — около 50 оки или 70,7 кг пшеница(138).

При производството на сапун готовият продукт се оформял на блокове, наричани арман по името на коритото, в което се изливала сапунената каша с тегло 700–900 оки(139). След това той се нарязвал на парчета, наричани калъпи, което също представлява един вид мярка за сапун с тежест 1/2 ока(140).

В джелепчийството също се използват специфични мерки за тежест. Така готовият за експорт червиш (животинска мазнина) се наливал във волски кожи, наричани едеци, и така стигал до купувачите. Един едек тежал между 300 и 500 оки(141). Получената от закланите животни лой се наливала в говежди търбуси, наричани шкембета. Едно шкембе тежало от 60 до 150 оки(142).

В железодобива и обработването на метала също функционират специфични мерки за тежест. Например металът от разтопената руда в железните рудници и мадани в Самоковско представлявал еднороден къс метал, наричан расовач. В западните български територии той се наричал неков и тежал между 100 и 150 кг.(143) Два расовача образували едно кюлче, което обозначавало не само формата, но и тежестта на полувтвърденото желязо, получено след разтопяването на желязната руда. По-голяма мярка, използвана в този занаят, била подвоз (също кола), равна обикновено на 430 оки(144). Но и тук не липсват сведения за други величини, които са свидетелство за субективния характер и на тази мярка. Така например Г. Златарски пише за мярка за желязна руда, наричана воз и равна на 360 оки(145).

В Родопите излятата мед, след като изстине, образувала метален блок, наричан галят с тежест 40–50 кг, който обикновено бил разсичан на два големи къса, а те от своя страна били разделяни на по 20–30 малки къса, от които се правели медни листове(146). В друг документ намираме сведения, че разтопената медна руда се разделяла на по три товара, което представлявало мярката хича. А всеки товар е бил от по четири кабела (кюбела), всеки един от по 19 оки, т. е. една хича е равна на 222 1/3 оки, или 290 кг. Тази мярка била използвана под формата на голяма кофа(147). На някои места се среща мярка хича (при леенето на сребро и олово), равна на 1000 кг.(148)

Специфични мерки за тежина се използвали и при производството, съхранението и транспортирането на розово масло. В писма на братя Папазоглу, български търговци от Казанлък, до търговска къща «Христо Тъпчилещов» в Цариград, съхранявани в архивите, се среща мярката мускал, която представлява стъклен съд с вместимост 4,810 г. По-голяма мярка от мускала е конкумът, както се нарича и самият метален съд, предназначен за транспортиране на розовото масло в големи количества. Различават се голям и малък конкум — големият е 850 мускала (4,088 кг), а малкият е наполовина(149).

Мерки за количество

Близки до мерките за тежест са тези за количество. Типичен случай за такива мерки са мерките, използвани в жетварството. В Западна България (Ломско, Белоградчишко, Врачанско) е много употребявана мярката за количество слама и сено жъмка (жамка). Това са стръковете, които жетварката хваща и ожънва наведнъж, а също и такова количество сено или слама, което може да се вземе в ръце. Няколко жъмки правят една ръкойка, известна още и като ръковка, ръколка. В Добруджа дори до 40–те–50–те години на XX век ръкоя или ръкови се наричат три-четири ръце (синоним на жъмка) ожънато жито. Н. Константинов определя ръкойката по следния начин: «Това е малко снопче, обвързано с един кат въже от житно стебло, което не е изтръгнато с корена, а е отрязано със сърпа»(150). На друго място срещаме следното обяснение: «ожънатото жито се слага на малки купчинки, колкото може да се прегърне с двете ръце и да се носи. Те се наричат ръкойки, а в Западна България ставици»(151). Няколко ръкойки, събрани в едно, представляват мярката сноп (с диаметър 50–60 см). В Софийско 4–5 ръкойки правят също сноп. Срещат се и снопове, в които броят на ръкойките е от 4–5 до 7–8, обвързани с въже от житни стебла. Може би заради това народът различава голям сноп и обикновен сноп. В Западна България е известна и традиционната мярка за количество ожънати класове бибе, като десет бибета правят един сноп.

След жътва сноповете се оставят да съхнат и тогава се събират на купове. Купове от три снопа се наричат третини, a от пет — петини. По-голяма мярка за ожънато жито са кръстците от 11, 13, 15, 17 снопа. Кръстците се получават като на земята се турят на кръст четири снопа и върху тях се редят 2, 3, 5 реда, а отгоре се поставя сноп да не пуска вода. В Битолско кръстците от по 13 снопа се наричат стог. Като мярка за голямо количество ожъната реколта е известна и кладнята. След края на жътвата снопите се пренасят на гувното и там се трупат на големи кладни, наричани още купени. Натрупаните по 100–200 снопа на едно място като пирамида образуват именно тази мярка, която в различните селища е известна още като копен, купен, купа(152).

Отделна група представляват мерките за количество, с които се обозначава обема на труда при дадена операция. Започваме от мярката, която в различните краища на България и българските земи носи названието навилак, навилци, навильаци. По принцип това е количеството сено, което един мъж може да вдигне наведнъж върху вилата си. В Софийско навильака е «куп, образуван от три, четири откоса сено»(153). Следващата по-голяма мярка за количество сено е влаченяк, влачиняк. Това е изсушеното и събрано на куп и вързано сено, което чифт волове или биволи могат да завлекат до определеното му място(154). Като мярка се използва и пласта сено. В Западна България мярката, която се получава от десетина навилци е пластък(155).

Подобни специфични мерки се използват и при добива на тютюн. Набраните рано сутрин листа тютюн се нанизвали на канап и се подготвяли за сушене. Този наниз представлявал и мярка за количество тютюн, наричана низа или връв, чиято дължина обикновено е 2,5 м.(156)

В Габровския край от набраните сливи (поради нетрайността на този плод) се приготвял маджун, който се изливал върху дървена основа и след като засъхне, се навивал на руло, наречено дъска, и така се продавал. Тази дъска била с дължина около 1,5 м и широчина 20–25 см.(157)

В бубарския занаят също се използвали специфични мерки за количество с не съвсем определена величина. Бубеното семе, което било търсена стока, преди да се изнесе в посока към Франция или Италия, се амбалирало и брояло на платна и сандъци. Едно платно събирало от 35 до 95 унции (1 унция = ок. 30 г), а един сандък събирал между 10 и 50 платна в зависимост от големината на платката(158).

Изваденият от пчеларите мед пък се продавал на пити (ок. 2–3 кг). А след преработката им останалото количество восък се наричало сирь (около 1/2 ока). Като по-малка единица за количество се използвала бучката, описана от Д. Маринов като «малък къс с тежест по-малка от сирь»(159).

Каменната сол в много случаи се измервала на късове. Къс (парче) сол имал приблизително тегло 26 кг. Двойно по-големият къс се наричал двойка или чатал, а тройно по-големият — тройка или ючюрлеме. Но едва ли количеството каменна сол е можело да бъде разчупвано на точно два или три пъти по-големи от къса парчета. Така че в случая това е по-скоро мярка за количество, отколкото за тежест(160).

Мерки за брой

Тази група мерки се използва при еднородни и близки по съдържание предмети. Ще започнем разглеждането им с мярката топ, която е едновременно мярка и за брой, и за количество (много често е смятана и за мярка за дължина). При производството и търговията с тъкани една от най-употребяваните е топа (съответстващ на понятието парче през XV–XVII век). Дължината на един топ плат зависи от вида на плата, както и от времето и мястото, за които се отнася. Освен това трябва да се има предвид, че самите производители в много случаи на своя глава определяли какво количество плат да сложат в един топ. Още в заповед на пловдивския кадия от 1571 г. се разкрива, че пловдивските абаджии произвеждали аба по 8–9 аршина парчето, вместо по 12 аршина според обичая(161). Проследявайки изворите, установяваме характерното за епохата разнообразие в размера на топа. В рапортите на френските консули в Османската империя от XVIII век едно парче плат е равно на около 30–32 лакътя дължина(162). Според данни от средата на XIX век манифактурата на Гюмюшгердан в Пловдив произвежда аба на топове, всеки от които е равен на 14,5–15,5 аршина. През 1886 г. произвежданият в Копривщица шаяк се изчислява и продава на топове по 20–30 лакътя(163). В Габрово избеленото и изсъхнало памучно платно се навивало също на топ, наричан търба, с дължина 18–20 м и ширина от 40–70 см.(164) Пак там шаякът имал 32 аршина дължина и 35 см ширина. Тъкали са се и топове от 36 до 42 аршина(165). В Карлово астарджиите (платнари) тъчели астар, като топът бил 20 лакътя всеки(166). В сливенските фабрики, където през XIX век се произвеждал шаяк за военни дрехи, шинели и др., той се измервал на късове с дължина от по 35 аршина(167). Тъканият гайтан също се навивал и изчислявал на топове. В Карлово един топ гайтан бил 36 лакътя(168). В Габрово приготвеният за продан гайтан се подреждал на топове от 40 лакътя за осмака и 32 лакътя за дванайсетника(169). При експедирането му дванайсетникът се връзвал в четири реда по 5 топа в ред, а осмаковият — в 5 реда по 5 топа в ред. Наредени така и вързани едни за други с по едно гайтанче от едната страна, те образували една гайтанена маца, което също е мярка при търговията на едро. Мацата се дели на пет келепчета, а келепчето — на седем глави. Дължината на топовете, както и числото им в мацата, са били различни през различните години, като се намирали в зависимост от желанието на купувача. След 1850 г. в Габрово се установява правилник, според който осмаковият топ трябвало да бъде 40 лакътя, а дванайсетаковият — 32 лакътя(170). От историческите извори научаваме, че на 5 декември 1853 г. еснафската организация на карловските гайтанджии определила стандартния размер на топ гайтан на 50 лакътя, като неспазването на този размер се наказвало с 25 гроша глоба(171). В извори от 1863 г. обаче вече се наблюдава промяна на размера на един топ гайтан в Сопот и Карлово — той вече е 36 лакътя(172). За размера на топовете гайтан съдим и от доклад на френския консул в Пловдив от същата година, който съобщава, че в Карлово, Сопот и Калофер се произвеждат 485 000 парчета пасмантерия (гайтани и суташ) по 25 метра едното(173). Пловдивският еснаф също бил определил стандарти за някои видове гайтан, като например парче бял гайтан е трябвало да бъде дълго 80 лакътя(174). В Габрово платното, употребявано за женски забрадки, идвало от Цариград на топове, които били малки — от по 20 аршина всяко, и големи — от по 40 аршина. Тъкани са били и пояси, дълги 8 лакътя и широки до 50 см, тежки до половин ока — при експорта те също били навивани на малки топове.

Подготвянето на готовите топове тъкани за транспортиране също е свързано с употреба на специфични мерки за брой. Няколко топа опаковани тъкани образували бала, чиято величина варира според вида на плата. Внасяните през XVI–XVII век платове от Дубровник също се изчислявали на бали от по 2–3 топа, като всеки топ бил средно по 56 лакътя(175). Изпращаният от сливенските фабрики шаяк бил също на бали от по 5 къса (топове) по 35 аршина(176).

В занаятите, свързани с обработката на кожа (кожарство, кожухарство и обущарство), също се използвали някои бройни мерни единици, съобразени със спецификата на занаята. Една от често срещаните в търговските тефтери мярка за кожа е капламата. Тя представлявала парче кожа с трапецовидна форма, предназначено за продан. Изработвала се от агнешки кожи с по-рядка козина, които след намокряне се изпъвали с помощта на гвоздеи, за да добият трапецовидна форма. Така получените каплами се тупали с пръчка, за да омекнат, и след това се правели на чифтове. Такъв чифт каплами се наричал толум.

Друга мярка за брой кожи била дезията. Тя се състояла от три чифта джеглова (парчета от кожата на животното, близо до главата му) и два чифта арашлами (от средата на торса), прихванати едно върху друго с лапарка (каишка за затягане). А когато ставало въпрос за сърт (кожа откъм опашката на животното), то една дезия била равна на пет чифта съртове(177).

Необходимите за кожарството говежди кожи се доставяли на пачки, като една пачка съдържала пет кожи(178). Обработените за обущарски гьон кожи след изсушаването им се сортирали на чифтове от голяма и малка кожа, които се наричали тори. Всяка тора, сгъната на три, образувала стърна (стряма на товарен кон)(179). Овчите кожи пък се завързвали по десет парчета — това било една тора, а 20 тори образували 1 бала(180), и по този начин се транспортирали.

В обущарския занаят също се срещат някои специфични мерки за брой. Обущарите подреждали своята стока за продан в кошове, като в един кош се побирали обувки за около 1000 гроша. Продажбата им ставала на едро, в брой и на тесте, като едно тесте се състояло от два чифта обувки със средна цена 150 гроша, т. е. в един кош е имало 6–7 тестета или 12–14 чифта(181).

При приготвянето на свещи от лой сапунджиите също подготвяли продукцията си по определен начин за продажба на дребно. Те навързвали свещите на връзки с лико или коноп. Голямата връзка се състояла от 40 парчета (свещи), малката — от 30 парчета. Имало и голяма смесена връзка от 20 големи и 15 малки свещи(182).

В джелепчийството като мярка за брой на колбаси се използвала дизията. Сведения за нея откриваме в документ от Пловдив (1828 г.), където тя обозначава брой суджуци. Според този извор една дизия съдържала 10 суджука(183).

Продукцията на металообработващите занаяти също се сортирала по определени мерки за брой. Така например връзката от четири конски подкови правела един гим. А 12 ножа с различна големина били изпращани на пазара като едно тесте(184). Леярските работилници в Карлово пласирали своята продукция в Северна Македония, Одринско и Тракия чрез пловдивските търговци, които продавали изработените от жълта мед пиринчени пръстени на тесте, представляващо навързани 100 дребни и още толкова едри пръстена(185); дивитите (за конете) също се продавали на тесте от по десет големи и десет малки дивита(186).

За опосредстване на търговските отношения и най-вече на търговията на едро се използвали и мерки за брой на пари. Най-голямата мярка е товар грошове, равен на 100 000 гроша(187). По-малка мярка е кисето (кесе), която представлявала кесия за съхраняване на монети, съдържаща 500 гроша(188). Друга мярка за пари е юк — сумата от 100 000 акчета(189).

Към нетрадиционните мерки за брой бихме добавили и тези, които служели за мерене на хартия. Към началото на XX век се използвали следните мерки, които могат да се групират в система: 1) мерки за печатарска хартия — 1 рис (равен на 2 топа = 1000 листа), 1 топ (= 500 листа), 1 лист печатарска хартия (= 2 коли = 32 страници), 1 кола (= 16 страници); 2) мерки за канцеларска хартия — 1 рис (= 2,5 топа = 100 тестета = 1000 листа), 1 топ (= 40 тестета = 400 листа), 1 тесте (= 10 листа); 3) мерки за пощенска хартия — 1 рис (= 5 топа = 100 тестета = 1000 листа), 1 топ (= 20 тестета = 200 листа), 1 тесте (= 10 листа)(190).

Към мерките за брой с пълно право могат да се отнесат чертите и резките, използвани за обозначаване на определени цифри и бройки продукти. За периода след Освобождението К. Канев пише, че овчарите в Родопите едновременно с меренето извършвали и «нарязването» на млякото на «черти, резки и точки» на рабош(191).

Браничарите (лица, които събират шаяка) на своите рабуши поставят следните резки за обозначаване на дължината на топовете с шаяк: × — «кръстажъ», ако парчето има 100 лакътя, \ — «мита-реска», ако парчето има 50 лакътя, | — «реска» за означаване на десетица, // — «ушка», ако трябва да се означи пет, и само като се резне — «влачка» със значение на половин единица. Така ако едно парче, премерено с лакти, излезе 97 и половина лакътя, на рабуша ще се отбележат следните резки: \||||// ||(192). Човекът, който купува жито, кукуруз, ечемик, овци, говеда, свине по поръчка на другиго и с чужди пари срещу известно възнаграждение, се нарича калузин. Калузинът, който не знае да пише, е бил длъжен да държи рабуши, установени по обичайния начин. Рабиците, които държи един калузин, трябва да имат за всеки един длъжник (мущерия) отделен рабуш. На тоя рабуш, от една страна, се бележи дългът му, а от друга — колко е дал. Дългът или дадена част от него се бележи на рабуша по следния начин. Резките са подобни на предходния пример, само че вместо за лакти, става дума за пари. Така × («кръстажъ») е 100, \ («мита-реска») е 50, | («реска») е десет, || («ушка») означава пет, / («резка») на реза означава единица, // («ушка») на реза означава половината от единица, или 20 пари, | («бодка») означава 1/4 от гроша, или 10 пари, | («влачка») е 1/8 от гроша, или 5 пари. Така 286 гроша и 25 пари на рабуша са отбелязани по следния начин: ХХ\III ||/ // |. Ако на рабуша се бележи определен брой оки, за 548 оки се отбелязва ХХХХХIIII || ///. А за да помни кой рабуш чия сметка представлява, колаузинът нанизвал рабушите на една връв по такъв ред, както вървят къщите на мущериите по ред, като почвал от първата къща от края на селото(193). С рабуши са си служили още мелничарите (за бележене на уема), вапцари (за оставените им платове и прежди за боядисване), фурнаджиите (за разнесения по къщите хляб), бегликчиите (за селските кози и овце), за събирането на данъците и т. н.(194)

В българското натурално стопанство процесът на покупко-продажба често е бил заместван от заплащане в натура, а взетите заеми са се връщали не в пари, а в стоки. Д. Маринов отделя цяла група мерки, употребявани при заеми. «Когато се дава и зима на заем, народът си определил и подходящи мерки и си се служи. ... Тези мерки за различните неща са различни и употребими само за тия неща.»(195) Мерките, които той е събрал и систематизирал, са: лъжица — мярка, с която се дава и взима назаем сол, пипер; филджан — мярка за масло, оцет, зехтин и ориз (един филджан оцет, два филджана ориз и т. н.); бъклица — мярка за вино; котле — мярка за вино; пинта — мярка за ракия; барде — също мярка за ракия; кутел, паница, менче — мерки за брашно и трици; брой — мярка за яйца, свещи, зелки; шиник или мера — мярка за брашно, жито, ечемик, царевица, просо; филия — за сирене, качамак (две филии качамак, една филия сирене). Като мярка за сирене се използва буцата (една буца сирене), а за боб, леща, грах и други варива — паницата. Когато се говори за вариво, като мярка за заем се употребява само една паница, защото повече от една паница не се дава назаем. Друга мярка за варива е шака, оканица, половиница, литреница са мерки само за вино или ракия. Пола е мярка за заем, колкото събира престилката в полата. Тя се употребява, макар и рядко, за плодове — круши, сливи, ябълки, зарзали, орехи. Капа — обърнат наопаки калпак, също се използва за плодове. Навиляк — мярка за сено (толкова, колкото човек може да вдигне на една вила). Кош — мярка за слама. Кошът събира слама, колкото може да вдигне и носи момче на възраст 12–15 години. Растица и врашиня — мерки за дърва. Растицата е част от врашинята, като обикновено 5–6 растици правят една врашиня. Растицата е дълга обикновено един лакът. Калъп — мярка за сапун (1/2 ока). Къделя — мярка за влачена непредена вълна. Руно — мярка за непрана вълна, употребява се много рядко, защото и руно и рунце, т. е. всяко руно тежи различно. Китка — мярка за мерудия, зелен лук, копър. Глава и главичка — мярка за бял, червен праз лук. Сир — мярка за восък, около 1/2 ока. Лакът — за платно. Бучка (малък къс) — мярка за тамян, восък, захар. Трябва да се отбележи, че неща назаем са се давали в малък размер, като лицето, което взема назаем, трябва в най-къс срок да върне взетото(196). Освен това, както гласи българската поговорка «Даденото назаем, тъпкано се връща», и то в буквалния, а не в преносния смисъл (т. е. мерките се връщат, пълни догоре).

* * *

Към споменатите дотук мерки, използвани в една или друга сфера на стопанския живот и в бита на българина по нашите земи, според нас трябва да добавим и мерките, използвани от българските общности по чуждите земи. Защото, както ще се убедим, българските общности запазват своите традиции, в т. ч. метрологичните. Това важи с най-голяма сила за нашите сънародници в Таврическа, Херсонска и Бесарабска губерния. В Таврическа и Херсонска губерния мярката бачува представлява 40–ведрова бъчва (руското ведро е 12,299 литра) с вместимост 491,96 л. Същата бъчва в Бесарабия се нарича бомба. Пак в Таврия и Херсон българското население употребява и мярката за вместимост на течности бури, представляваща 20–ведрова бъчва, т. е. 1/2 от бачувата. Руското ведро е побългарено на видро, като се отбелязва като мярка половина ведро (половин ведро, равно на около 6,150 л). Четвъртина е 1/4 ведро. В Бесарабия четвъртината се нарича идна четвърт ведро. Употребяват се и традиционните пренесени мерки ука, оканица (равна на 1 кварта), половина ука (1/2 кварта), юшче (1/4 кварта), юс (= 2 карлабана), а девет карлабана правят една кварта(197). Вместо юс много често се използва синонима му, показващ неговата величина — пидесе драма. В Бесарабия го наричат още пулувница.

Като мерки за насипни продукти членовете на българските общности използват във взаимоотношенията помежду си и мерките кило или стотина, равна на 20 мери или 20 четверника (1 четверник = 26,239 л). В Бесарабия килото е равно на 20 мери + 1 мера, или 21 четверници, като допълнителната (21–та) мера се нарича талле. Българското население в руските губернии използва още мярката димирлия, равна на един четверник. Само в Бесарабия се е запазила мярката кринка, равна на 1/2 четверник. Като мерки за тежест са се съхранили названията ука, ока, равна на 3 фунта (1 фунт = 409,512 г), което е почти колкото оката у нас. Мярката сто ока е равна на руската стотина (около 300 фунта). От мерките за дължина явно се е използвала една от разновидностите на аршина, защото се споменава мярката за дължина терези (терзийски аршин според нас). Другите мерки са същите както в Русия по това време(198).

Банатските българи също използват редица традиционни мерки. Като мярка за дължина под названията пръс и шув се разбирала величина, равна на ширината на дебелия пръст на ръката, а мярката цол била равна на ширината на свитата в юмрук ръка плюс дължината на дебелия пръст(199). За по-големи дължини запазена «българска мярка» е мутавилката с дължина колкото една мотовилка(200). Като мярка за дължина и ширина на земни площи се използвала мярката ланац, представляваща маркирано въже с дължина 16 м.(201) Къщите в Банатско се измервали на хватове, известни още като фатове. Съхранен е дори еталон във вид на дървена летва с дължина 188 см.(202) Там е пренесен и един от видовете аршини — зирата(203).

Сънародниците ни от Банат използват и специфична мерна система за обем и вместимост, базирана на названията на употребяваните съдове. За малки количества ракия или водка например се използва шише от 100 грама, което се нарича дец. Половинлитров съд е мярката сатлик. По-голяма мярка е кова, която е кофа с вместимост 15 литра. Кантата е аналогична по величина и функции на ковата. Мярка за вино и вода е бъчва от 50 литра, наричана акув, двойно по-голямата бъчва от 100 л е мярката бечка. За зърнени храни, плодове и зеленчуци банатските българи използват котерицата, която е малка кошница от върба без дръжка, събираща около 5 кг. По-голяма мярка за зърнени храни е крина, която е дървен съд с вместимост 15–18 кг и служи за мерене на овършаното жито. Мярка за количество царевица е кошница, която побира около 30 кг. По-голяма мярка за зърнени храни е куша, която е равна на 30 кошници. Като мярка за овършано жито, а също и за царевица се използва чувал, събиращ 50 кг — нарича се кибла. Овършаното жито и другите зърнени храни банатските българи мерят на кантар, на който се мери на метер, равен на 100 кг. За големи тежести се използва мярката вагонь, равна на 10 000 кг.(204)

Като мярка за площ (на базата на линейния ланац) се използва ланаца, равен на 5,6 дка (най-голямата мярка); четвърт ланаци, нарича се фърталче. По-големи мерки са полвинка, равна на 16 ланца, 12 ланца правят един нумер, a 36 ланца правят един паур. Мярка за площ е и грунтът — между 1,5 и 3 дка, градинче пък е мярка, равна на 1,5 дка.(205)

С развитието на стопанските отношения и разширяването на търговските и научните контакти с другите европейски страни XIX–XX век допринасят за обогатяването на палитрата на метрологичната ни картина. Те са с италиански, френски, немски, английски и др. произход. Явно отварянето към Европа ни докарва и вносните мерки, като унцията, цола, пуда, барела, милята, левгата, фута, инча и много други. Ето какво окръжно (№ 30724) е изпратено от Министерството на финансите до управителя на митницата в Бургас (с препис до другите митници за сведение на ръководството). «В отговор на рапорта ви под № 1222 съобщавам Ви за сведение на ръководството следното.» Дават се величините на най-използваните чужди мерки, подсказващи и търговските ни интереси: 1) руски пуд, имащ 40 фунта, равен на 16,380 кг; 2) английски тон, равен на 1016,33 кг; 3) английска либра, равна на 0,454 г; 4) един пакет прежда от 10 либри трябва да се смята за 4,540 кг; 5) никаква разлика не трябва да се прави в теглото на английската либра за манифактурни и колониални стоки; 6) един галон, равен на 4,543 л; 7) един германски или вюртенбергски фунт, равен на 0,468 г и виенски и баварски фунтове, равни на 0,560 г; 8) дармщатски фунт, равен на 0,500 г; 9) един мускал, равняващ се на 4 г 807 1/2 милиграма.

Окръжното писмо носи дата 28 август 1891 г. и е парафирано от министъра на финансите Г. Начович (човека, въвел метричната система)(206).

В много области още преди въвеждането на метричната система се утвърждават и налагат отделни мерки. Те се превръщат в международни. Такива са барелът (в нефтодобива), тройунцията (в търговията с благородни метали), бушелът (като мярка за вместимост), галонът (за течности), цолът (за дебелина на тръби), каратът (за злато и скъпоценни камъни), английската миля (възелът) и географската миля (в корабоплаването), които се използват и до днес. На тях и техните величини няма да се спираме, защото за разлика от гореизложените, те са със строго дефиниран размер и освен това са били предмет на изследване на учени от цял свят.

* * *

Направеният опит за представяне на цялата палитра от мерки по нашите земи в предметричния период ни убеждава, че зад гърба на даден метрологичен термин се крият много на брой мерки с различни величини. Както и всяко друго нещо, и те търпят промяна във времето и, връщайки се назад към корените на дадена мярка, установяваме как тя се е развивала и променяла до въвеждането на метричната система, когато вече е «закована» в метричен еквивалент.

Променливостта на мерните единици във времето не бива да се приема като отрицателно явление, просто трябва винаги да се има предвид. Все пак мерките са в тясна връзка с икономическата и социалната действителност и ги следват при промени от структурен характер. Ще бъде грешка, ако ги приемаме изолирани — по произход и функционалност — от процеса на развитие на обществото, към което принадлежат. Неизбежните размествания, изоставания, отклонения предизвикват усложнения в релациите. Има много мерки, които удължават живота на старите институции или напомнят по различен начин за тях.

Предметричните мерки се променят и прецизират през вековете съобразно с изискванията за точност, които са нараствали с времето, затова те не трябва да се възприемат като неизменни в един материален и динамично променящ се свят. Именно тяхната предполагаема неизменност е поставяла «метрологични капани» и е дезориентирала много учени, карайки ги да извършват ред сложни и често ненужни изчисления и да се отдават на тънки размисли и заключения. Те тръгват да съгласуват и напасват противоречия и непоследователности, които могат да намерят своето приемливо обяснение в хронологията на данните и в семантиката на термина. Убедихме се, че самото название не е гаранция за строго определена и единствена величина. Най-малко то се дължи и на деформациите, на които са подложени самите мерни уреди в ежедневната практика. Многообразието от обстоятелства не позволява единни и схематични обяснения на явленията, които не са се разгърнали в различните области с еднакъв ритъм и с еднаква сила. Непълни и скъсани от дълга употреба счетоводни книги, устави, регистри, груба и недодялана конструкция на инструментите за измерване, емпирично определяне на законните стойности чрез неподходящи методи, трудности при установяването на определени отношения между тегло и обем за отделните стоки, ниска култура и познания в пресмятанията — казуистиката е богата на убедителни доказателства и често вследствие на тази бавна «корозия» старите наименования престават да съществуват, замаскирани от метрични същности.

Неточността на предметричните мерки е определила благоприятни условия за тяхната гъвкавост под натиска на силите, които са доминирали на пазара. В периода, предшестващ въвеждането на десетичната система в България, както се убедихме, са съществували официални, регионални, полуофициални и традиционни мерки, като всяка група от тях задоволява различни потребности.

Може да се каже също, че несъвършенствата в официално действащата мерна система довеждат до появата на различни способи за измерване, раждащи и нови мерни единици. Въздействието, което си оказват една на друга официалните и традиционните мерки, е двустранно. Съветската етнографка Л. Молчанова твърди, че «величината на много държавни мерки не е произволна, а на първо време тя е подобна, а понякога съвпада с народната по простата причина, че много народни мерки са прототип на държавните. Държавата въвежда в широко обръщение обикновено тези мерки, които се използват от населението на определена територия»(207). От друга страна, има много случаи на превръщане на официални мерки в традиционни народни. Така например при валянето (тепането) на шаяк лицата, събиращи плата, мерят с аршин, дължината на който се определя по следния начин. Трима души, от които единият да бъде по-висок от двамата, вторият среден, а третият най-нисък, измерват със свои педи едно дърво или пръчка, получената дължина от педите на тримата представлява дължината на аршина(208). Определено различните видове мерки не са си пречили, а просто са се допълвали. Но едно е ясно — целият този метрологичен «микс» не може да удовлетвори глада от точност и прецизност на измерванията през XX век и сам по себе си се явява основен фактор за въвеждането на единна и универсална мерна система, каквато е метричната.

Глава II: Опити за въвеждане на метричната система по българските земи

Първи стъпки за промени в Османската империя

Приобщаването на българина към метъра и килограма е дълъг и изпълнен с трудности процес. Първите опити за въвеждане на метричната система по нашите земи са извършени още от властите в Османската империя, като началото е поставено със Закон за новите мерки, кила и теглилки на дължина, вместимост и тежина от 14 септември 1869 г., който е разпратен с окръжно писмо до всички краища на империята(1). Явно османската администрация е действала експедитивно, защото само след пет дни, на 19 септември с. г., във в. Дунав (аналог на сегашния Държавен вестник) е обнародвана едновременно на български и на турски език везирска заповед, отправена до Главното велятско управление. Тя уведомява за промяната на употребяваните в империята мерки и теглилки: «... в държавния съвет се съчини един нов законник, който като се разглежда в особното министерско заседание, издаде височайша царска заповед за турянето му в действие, и ние спешим да ви изпратим потребните от него екземпляри.»(2)

Аргументите за това управленско решение почиват на гледището, че по този начин търговските и другите стопански дейности на населението могат «да се уредят по един равен и праведен начин»(3). Акцентира се върху факта, че употребяваните и действащи по това време в държавата мерки са разнородни, «като в повечето места не се съобразяват никак с употребяваните в други градове». Освен това «аршините и ендезетата, имайки разлика едни от други, също тъй както и килата се броят по обема и съразмерността си, по следствие на което в пиаците и в зиманията и даванията се посрещат големи повреди и за правителството и за населението въобще, и особено в ежедневното умножение на железните пътища и на вапорите на четирите точки на света...»(4). В същото време търговският обмен с Европа непрекъснато нараства и се появява необходимост от унифициране на мерките с цел облекчаване на «вземанията и даванията с иностранните»(5). Поради това се налага чрез закон на първо време да се популяризират десетичните мерки сред населението и да се изготви каталог за приравняване на използваните в османските територии мерки към метричните.

За властта е ясно, че този метрологичен преход не може да бъде извършен наведнъж, и съвсем правилно се прогнозира, че с въвеждането им метричните мерки «ще произведат доста мъчнотии между населението». Затова е решено на първо време — от март 1871 г. — новите мерки да бъдат използвани само от правителството в държавните дела, докато поданиците на империята ще бъдат задължени да вкарат в употреба новите десетични мерки в пазарните взаимоотношения едва от март 1874 г. Така обикновените хора ще имат достатъчно време да се запознаят с «трудните» и «купечески» мерки, което би туширало евентуалното народно недоволство.

Основната цел на тази везирска заповед е да се обяви своевременно решението на султана «да се осигурят делата на всичките без разлика поданици в империята»(6), в т. ч. и на българите. В същото време се подчертава и голямата нужда от разясняване и популяризиране на новите мерки сред населението.

Съгласно с Хатихумаюна се изготвя и първият по рода си закон за новите мерки и теглилки, на който тук ще се спрем по-подробно.

За основна мерна единица още в чл. 1 на закона е провъзгласен метърът, назован още десетичен аршин (зираи-ашияри), като се подчертава десетичният характер и на неговите подкратни и подразделения. Решено е да се направи еталон от платина, който ще се остави в императорската хазна, за да служи за сверяване(7).

Във в. Дунав, чрез който Законът става достояние на българския народ, той е представен като «Законник за новите мерила, теглилки и сила». Там метърът е определен като дължина, «равна на една част от десетте милионни части, на които е разделена четвъртата част на полуденственика. Тази мярка се подразделя на десет равни части...»(8). Така обяснен метърът, който по това време е просто 1/40 000 000 част от парижкия меридиан, трудно би бил разбран и от представителите на властта, и от интелигенцията, а камо ли от обикновените поданици на Османската империя.

Деленията на метъра, наричан още нов аршин, също търпят «потурчване». Дециметърът става еошри-зира, сантиметърът — ашияри-зира, милиметърът — мишяри-зира, а километърът и мериаметърът са кръстени съответно мили-ашияри и ферсахи-ашияри.

При измерването на площ и по-конкретно на земя основна единица е метричният ар (мюраббай-ашияри), описван като «едно четвероъгълно място, на което всяко ребро се състои от десет метра», а пък хектарът (джериб) представлява «четвъртито място от десет хиляди метра»(9).

За измерване обема на течни и насипни продукти се приема кубическият дециметър (еошри-зира-мукааб), който се нарича литър (юлчек). Една десета част от литъра е дециметър (зарф), а пък 100 литра са равни на един хектолитър (килеи-ашияри)(10).

Като основна мярка при измерването на тежести се приема «един кубически съд с преварена вода при топлина четири степени [4°С — б. м., M. В.], на когото реброто е един сантиметър»(11). Това естествено е грамът (дирхеми-ашияри). Неговите подразделения са дециграм (еошри-дирхем), сантиграм (ашияри-дирхем), милиграм (мишяри-дирхем). «Потурченият» грам е наричан от българското население десетичен драм, а хиляда десетични драма се наричат десетична ока (векжей-агияри) — това е килограмът. Сто десетични оки са равни на един десетичен кантар (кантари-агияри), т. е. на един квинтал, а 1000 десетични оки са един тон (тоне-лата). Еталонът на десетичната ока (килограма) от платина, заедно с този на десетичния аршин (метъра) след изработването им трябва да се съхраняват в царската хазна.

Предвижда се десетичните мерки, които ще влязат в употреба при измерванията на дължина, вместимост и тежест, да бъдат направени според еталони. Мерките и теглилките, които ще се употребяват в търговията, ще се подлагат на щатен метрологичен контрол от страна на съответните власти чрез сравняване с еталоните, като върху тях задължително се изписва названието на новата мярка и величината й в използваните дотогава мерни единици. При доказване на точността им върху тях се поставя дамга (пломба за достоверност). Задължителният характер на десетичните мерки влиза в сила от месец март 1873 г., като се дава гратисен период от четири години за свикване с метричната система, докато за държавните учреждения и в международната търговия те влизат в сила от март 1870 г. Макар и наивно, в чл. 11 на закона е отбелязано, че «от началото на месец март 1873 г. в Отоманската империя се налага обща длъжност [задължение — б. м., М. В.] на употреблението на новите мерки, а вехтите ще се възбранят съвсем»(12). (Впоследствие «възбраняването» се позабавя с близо 50 години.)

Решено е новите мерки да станат задължителни за изучаване в училище (чл. 13), а също да се изготвят сравнителни таблици — разписи (чл. 12), за съотношението между стари и нови мерки с цел постепенната популяризация на десетичната метрична система. Все пак се постига известен компромис със старата метрология, като едновременно с новите се оставят в употреба най-популярните вехти мерки, като драм, и везне поради изключителното им приложение (чл. 14).

За добрия ход на метричната реформа и приложението на новите мерки съобразно този закон в чл. 15 е отбелязано, че «ще се направят особни наставления»(13). В пловдивския годишник «Летоструй или домашен календар» за 1869 г. за първи път метричните мерки са подробно представени чрез таблици, приравняващи величините на старите към новите мерки(14). Поставя се началото на популяризирането на десетичната мерна система в българската книжнина.

В съответствие с изработения закон за новите мерки и теглилки Държавният съвет изготвя «Устав за сравнението и преглеждането на новите мерила и теглилки» и изпраща необходимите екземпляри от него до Главното велятско управление. В документа се подчертава, че вече е време да се вземат необходимите решения за постепенното преминаване към новата метрична система, така че да се постигне «променението на вехтите мерила и теглилки и превръщането им в новата система, чрез които мерки да се улесни приспособлението й и да се обезпечи добрия вървеж на употреблението и работата й»(15).

Началото се поставя с определянето на чиновниците, които притежават необходимите квалификация и познания за осъществяването на метрологичен контрол, за да започнат прилагането на новоизготвения «Устав за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки». На параметрите на тяхната дейност е посветен раздел I на Устава. Чиновниците-метролози носят отговорност за преглеждането и сравнението на употребяваните мерни единици. Назначаването и евентуалното им уволняване е под юрисдикцията на Министерството на вътрешните работи по съобщенията на главните велятски управители. За всеки санджак се назначава по един чиновник, като при необходимост от по-прецизен метрологичен надзор се назначават и помощници(16). За да докажат квалификацията си, кандидатстващите за такава длъжност трябва да се явят на изпит, на който да демонстрират познаване на новата система, а при назначаването си да положат клетва за вярност към султана пред съда.

Във всеки вилает е предвидено да се разпратят муяри (мерки образци, изготвени по подобие на пазените в царската хазна еталони на десетичния аршин и оката, т. е. на метъра и килограма), както и уреди за поставяне на пломби с печата на властта (дамгалии). Тези муяри ще бъдат преглеждани и сравнявани със съхраняваните в Министерството поне един път на десет години. Освен това във всеки санджак ще се намират муяри и дамгалии, съответстващи на вилаетските, и всеки две години ще се сравняват с последните. За тези, които желаят да добият образна представа за новите мерки, ще има и по един начертан образ от десетичните мерки. Дамгите (пломби), нужни за удостоверяване на извършеното проверяване, които с право могат да се нарекат и печат на властта, се възлагат за изготвяне на Министерството на вътрешните работи. Дамгата, която ще се поставя върху новоизработените мерки, трябва да бъде различна от тази, която ще се поставя при ежегодния метрологичен надзор и контрол. Първата ще се нарича сравнителна, а втората прегледователна (контролна). Държавните служители, назначени да извършват тези дейности, носят и съдебна отговорност за муярите и дамгите, които се съхраняват от тях. Те са на заплата към Министерството на вътрешните работи, което поема и текущите им разноски за транспорт и командировки в подопечните им райони(17).

Втората част на Устава е посветена на метрологичния надзор и контрол. Преди да влезнат в употреба, изработените нови мерки и теглилки задължително се занасят на чиновника, който трябва да ги прегледа и свери с муаярите и да им «удари дамгата». Без печата на чиновника новите мерки нямат законното основание да бъдат допуснати в употреба(18). Названията на метричните единици трябва да се изписват ясно и четливо върху тях. Това обаче не се отнася за малките мерки и теглилки, върху които е невъзможно да се изпишат наименованията им.

На преглед подлежат и инструментите за мерене — кантари, везни, капуни. От чл. 13 на Устава научаваме, че преди да са влезли в оборот, те трябва да бъдат отнесени за сверяване и поставяне на печат за достоверност (прегледователна дамга). Ежегодният метрологичен надзор и контрол трябва да се извършва по начин и във време, определени от властите. Контрольорът по мерките и теглилките е задължен да прави ежегодна обиколка и проверка по места на различните търговци и дюкяни, като ги записва в «особния тефтер», както се наричат документите по отчитане на метричния контрол(19). В този тефтер той отбелязва в отделни графи точната дата и наименованията на селищата, в които е извършил проверка, като неговата дейност трябва да бъде препотвърдена от старейшинските съвети по места(20).

На начините, по които ще се извършва контролът в самия процес на «вземане-даванията» с новите мерки, е обърнато внимание в отделен (трети) раздел. Местните власти отговарят стоките и продуктите, които се търгуват, да се продават по десетичните метрични мерки, да преглеждат тези мерки по няколко пъти в годината, да проверяват дюкяните, магазините, пазарите, тържищата и чаршиите за точността на новите мерки с цел недопускането на злоупотреби, да следят за изправността на пломбите, за евентуално изпилване на мерките и изобщо за всички възможни търговски трикове за «удари в кантара».

В случаи на нарушения Уставът предвижда съответните търговски обекти да се затварят и запечатват. Неточните измерителни уреди подлежат на конфискация, а притежателят и производителят се санкционират с глоба. На конфискация подлежат и такива мерки и теглилки, които са изцапани, неизтрити или ръждясали.

Следващият раздел (четвърти) е посветен на предвижданите санкции. За нарушителите, извършили метрологични злоупотреби, се полага наказание по чл. 150, 160, 262 от наказателния законник, които предвиждат глоби в различни размери. И докато не се изплатят паричните санкции за извършените нарушения, търговската дейност на нарушителите се спира, а счетоводните му документи не се признават за валидни в съветите и съдилищата(21).

На таксите, които се събират от чиновниците, контролиращи извършването на метрологичните операции, е отделено място в раздел шести. За кесима (таксите), които ще взимат тези, които извършват сверяването и подпечатването на измервателните уреди, е изготвена таблица с тарифи за различните метрични операции. Тази услуга е безплатна единствено за производителите на мерки и грамове с цел поощрение на тази дейност, за да може новата система да бъде внедрена по-бързо(22). Решено е от март 1870 г. старите мерки да не се приемат за проверяване, като по този начин се цели те постепенно да излязат от употреба(23).

* * *

За да влезем в самата технология на процеса на внедряване на десетичната европейска метрична система е необходимо да разгледаме по-обстойно глава 6 на Устава, касаеща сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки и устройството им.

Ще започнем представянето от мерките за дължина, които са осем на брой. Първата е двадесет десетични аршина (метра), втората — десет, третата — пет, четвъртата — два, петата — един, шестата — половин метър, седмата — два дециметра и осмата — един дециметър. За всяка мярка се изработват образци от метал или от твърдо дърво, като отделните части се сгъват (по принципа на днешния строителен метър) на две, пет или десет отделни подразделения. Краищата на «половината метър», «двойния метър» в случаите, когато са изработени от дърво, е необходимо да са обковани с метал, за да не се отчупят или изпилят. Нужно е ясно и точно да бъдат изписани деленията (не както пише в чл. 45 «в сантиметри и километри») в сантиметри и милиметри. Измерителните уреди за по-големи разстояния, които получават гръмките названия «оръдията на двадесетометъра, десетометъра и петометъра» и се използват за измерване на улици и земни площи, е трябвало между отделните си части да са свързани с метални халки, като всяка една от тях (халките) трябва да отстои на 5 дециметра от другата, а самите части да са изработени от половинметрови метални прътове от стомана (челик)(24).

Мерките за вместимост на насипни и течни вещества, означени като «мерки за жито и водни тела» (сякаш с тях не се измерват и други насипни продукти, като сол, пясък, царевица и т. н.) се изработват с формата на цилиндър, диаметърът и височината на който трябва задължително да са равни и обозначени в десетични мерки, като в случая е избран милиметърът. Тези мерки-образци се изработват от мед, тенеке или дърво (орех, дъб, бук, кестен), като горната част на съда-мярка е обкована с желязо. А големите мерки, като деколитъра и нагоре, трябва да бъдат обковани и напречно, за да се подобри здравината им. Върху всеки съд е необходимо отгоре да се напише названието и количеството.

Диаметри и величини според милиметъра са:

За по-лесно използване в практиката големите мерки (като хектолитъра например) могат да имат четириъгълна форма, като отвътре дължината трябва да е 5 дцм, ширината — 5 дцм, височината — 4 дцм, а ако формата му е кубическа, дължината на страната на куба е 464,2 мм, а ширината да съставлява 1/5 от дължината, т. е. 92,84 м.(25) За съдовете, които се използват за вместимост на течности — от хектометър до декаметър, диаметрите и височините трябва да бъдат според горната таблица. За по-малките са валидни следните размери

Заради разрушителното въздействие на някои течности върху металите по-малките трябва да бъдат изработени от калайдисана мед, по-големите — от лято желязо, а от двойния литър до децилитъра — от калай, с дръжки и без капак. Както и при другите мерки, върху тях трябва да бъде изписано названието и величината на мярката. За измерване на мляко се изготвят специални мерки — съдове от бяло тенеке, чиято височина е равна на диаметъра. Те също са с дръжки, но имат и капак(26).

За измерване на тегло се употребяват мерки от лято желязо. Основните са шест на брой и имат следните размери: 50 кг, 20 кг, 10 кг, 5 кг, 2 кг, 1 кг. По форма големите мерки (от 20 и 50 кг) трябва да приличат на хоризонтална паралелепипедна пирамида и ръбовете им да са обли. За по-малките мерки е задължителна формата на шестостранна пирамида. Върху всички тях трябва да има по една халка от излято желязо, за която да се хващат. Надписите също са задължителни. Малките мерки се изработват от пиринч и са с величини от 500, 200, 100, 50, 20, 10, 5, 2 и 1 г. Те също трябва да са с цилиндрична форма, като диаметърът е равен на височината(27). Пиринчените теглилки трябва да се изработят така, че да бъдат вдлъбнати и да приличат на хоризонтален конус, за да могат да се поставят една в друга. За всички грамове трябва да има една кутия от пиринч със следния брой грамове от 1 от 500 г. (с форма на коническа кутия, в която се поставят и другите): 1 бр. — 200 г, 2 — 100, 1 — 50, 1 — 20, 2 — 10, 1 — 5, 2 — 2, 1 — 1 г, т. е. общо 12 мерки с общо тегло 1 кг Мярката от 500 г трябва да е с капак(28).

Подразделенията на грама се изготвят от пиринчен петур, формите им са във вид на куб (а не на квадрат, както пише в чл. 57 на Устава). Те са девет на брой и служат за измерване на тежести от 1 до 1000 милиграма:

За измерване на тежест се предвижда употребата на три вида капуни (везни). Това са прости капуни, пискюлии (кентезови веси) и кантари. Лостовете на простите капуни трябва да бъдат здрави и да не подлежат на изкривяване, местата, където се окачват блюдата, трябва да бъдат на една права линия. Естествено и двете блюда на капуните трябва да са абсолютно еднакви. Точността и балансът на уреда трябва да показват максимално допустимо отклонение от два милиграма. При кантара и пискюлиите то е 1 мг (вж. чл. 61 и 62). Понеже не може да бъде постигната пълна точност, то с изключение на мерките за дължина 20, 10 и 5 м, се допуска толеранс на отклонение от абсолютната величина, наричан «върховен предел на опрощаем избитък» (тур. аяр). Той е следният:

Допустимото отклонение за мерките за вместимост е 1/500 за тези от метал и 1/100 за тези от дърво. Тоест за едно десетично дървено кило се позволява отклонение до 1 л, а при металното — до 2 децилитра.

Ето допустимата неточност при мерките за тежест(29):

Към Устава са приложени спомагателни таблици, с което се цели по-бързото адаптиране на населението към новите мерки. В отделни таблограми са дадени европейските и турските названия на десетичните мерки(30), както и техните определения. Дадени са и старите използвани мерки, приравнени към метричния им еквивалент, а също така са поднесени и значенията на метричните мерки в стари, както и основните метрични съкращения. Днес, във века на електрониката, таблиците за превръщането на архитектоническите търговски аршини, ендезета и лактите в линейни, квадратни и кубически метри, на увратите в арове, на драмовете и кротовете в грамове и т. н. ни се струват наивни и предизвикващи смях. Но за тогавашното равнище на математическа образованост и при отсъствието на днешните сметачни машини те са били идеално помагало, което срещаме дори и през 20–те–30–те години на XX век(31).

* * *

Прилагането на метричната реформа в Османската империя и в частност по българските земи намира широко отражение и популяризиране в официалния печат. В. Турция публикува специално известие за новите мерки и теглилки още в броя си от 15 юни 1871 г.(32) Основните стойности, приети за пресмятане на използваните дотогава мерки в метрични излизат две поредни години (1871 и 1872) в «Летоструй или домашен календар»(33). През 1872 г. в. Турция отпечатва правителствено известие до населението, което го информира, че то спокойно «може да продължи да употребява вехтите мерки чак до 1–ви март 1290 г. (т. е. 1873) и «за туй както по предложението на министерството на високия двор на правосъдието тези разпоредби се съобщиха на всичките администрации на Цариград и на всичките началства в областите, тъй също се помества и настоящото известие на публиката»(34). Явно турската администрация отчита факта, че слабата грамотност на населението, както и старата закостеняла метрологична традиция едва ли ще бъдат преодолени така лесно и бързо. Сходно съобщение срещаме и във в. Право(35). А в. Дунав от 10 септември 1872 г. тревожно сигнализира, че таблиците за новите мерни единици, които влизат в сила, са трудни за хората. Много често френските и турските названия за мерките и теглилките се смесват и объркват, което поражда редица метрологични затруднения. С това можем да си обясним решението на властите да се отложи въвеждането на метричната система с пет години(36).

През 1874 г. Османската империя изпраща делегати на Парижката конференция за метричната система и оттогава тя е приета там факултативно. Но по време на управлението на Абдул-Хамид страната се връща към своите стари мерки, като през 1894 г. отново приема факултативното използване на метричната система. Едва със Закон № 1782 от 26 март 1931 г. метричната система влиза в сила, считано от 1 януари 1934 г.(37)

Неуспехът на метричната реформа в Източна Румелия

Следващите стъпки за въвеждане на метричната система по нашите земи срещаме в Източна Румелия. В броя си от 7 март 1879 г. в. Марица публикува законопроект за мерките и теглилките(38), а през 1880 г. на своята втора сесия Източнорумелийското областно събрание приема закон за «житната мера»(39). Според него европейските мерки влизат в действие от 1 март 1880 г. за правителството и от 1 март 1883 г. за населението(40).

Не закъснява с отразяването на това събитие и периодичният печат: «Читателите ни знаят, че в Турция отдавна съществува закон, който прави задължителна французката система за мерките и теглилките, но която по различни причини не се туряше в действие. Цариградските вестници ни известяват, че в топханата са се изработили нови мерки и теглилки и са изпратени в по-отдалечените области като Багдат, Диарбекир и пр.» — отбелязва в. Марица(41). На 8 януари 1882 г. е оповестено, че десетичните мерки ще се приложат вече в Източна Румелия, като названията на мерките ще си останат старите, т. е. метърът ще се казва аршин, арът — уврат и т. н. Старите метрологични термини се запазват временно в новата система с цел населението по-бързо да се адаптира към десетичната мерна система(42).

Форсираното налагане на системата обаче не върви гладко. В. Български глас напомня, че турското правителство вече е издало заповед да се въведат в употреба новите мерки не по-късно от три месеца. Той подканя източнорумелийските власти да се започнат приготовленията за «туряне в действие» на тия мерки и теглилки и за отстраняване на досегашните, които са причина за много недоразумения и бъркотии(43). Но, както се казва и в поговорката, «насила хубост не става». Инерцията на старото метрологическо мислене плюс слабият административен надзор и контрол водят дотам, че «с писмо до Постоянния комитет Негово сиятелство съобщава, че според един рапорт от главна дирекция на финансите» приложението на закона през 1882 г. се отлага, понеже внедряването на новите мерки е възможно само с цената на големи разходи. Затова Главният управител иска мнението на Постоянния комитет, който от своя страна възлага на финансовата комисия да проучи предложението. Постоянният комитет отпуска за пътни и дневни на «департемалните инженери» сумата от 30 хил. златни гроша(44). В. Марица потвърждава тази информация: «Преди няколко време директорът на финансите бе поискал от Главния управител да се нетуря тази година в действие законът за новите мерки, тъй като средствата, нужни за това не били приготвени у време. Частният съвет откак се е съгласил на това, Главният управител иска мнението и на Постоянния комитет. Последният приел предложението, но съветва правителството да се потруди щото за догодина всичко да бъде готово, за да може да се приложи законът за новите мерки и теглилки»(45).

Унаследеният ориенталски манталитет си казва думата, защото и през следващата 1883 г. метричната реформа явно не върви. Пак от пресата научаваме, че правителството още нищо не е направило, за да се въведат новите мерки. Въпросът е пренесен в частния съвет, който тепърва щял да решава кому трябва да се възложи изработката на самите мерки(46). Все пак през септември Постоянният съвет вече решава изработката на мерките и теглилките за областта да бъде възложена на «местните дюкменджии с една умерена плата»(47).

Взето е принципното решение Законът за новите мерки и теглилки да влезе в сила от началото на м. септември 1884 г., като се акцентира на обстоятелството, че за да влязат реално в действие новите мерки, законът трябва да се спазва с цялата строгост с цел да могат те да се използват от всички своевременно. Все пак управниците отчитат факта, че чуждите, непознати за българина метрични названия на новите мерки и теглилки са едно сериозно неудобство за приложението им. Затова са разпечатани и раздадени безплатно по общините сравнителни таблици с новите и старите мерки. Започва и разяснителна кампания за предимствата на новата система, която обаче, ако съдим от писаното във в. Марица, май не е много ясна и на самите разяснители: «Ние тук се ограничаваме с пример, как идат приблизително сравнителните цени на нещата, мерени с новите мерки. За това доволно ще е като кажем, че новата ока (килограма) тежи почти 312 драма от вехтата, т. е. всяка нова ока тежи почти 88 драма по-малко от старата, следователно новата ока тежи около 22% драма по-малко от старата. И тъй като зная някои цената на едно нещо по старата ока, за да може да си пресметне колко трябва да си плати сравнително за една нова ока от същото нещо, трябва да понижи цената на старата ока с 22% и ще намери цената на новата ока»(48). За да стане ясно написаното дотук, се дава и пример, който си е задача с повишена трудност: «Ако една стара ока от едно нещо се купува за 100 пари, то една нова ока (от 312 драма) от същото тежи 22% по-долу, т. е. 78 пари. Ако една стара ока от едно нещо чини 10 гроша, то една нова ока от същото нещо ще чини 7 гроша и 80 стотинки. Ако една стара ока от едно нещо се продава по 100 гроша, то за една нова ока (от 312 драма) трябва да се платят 78 гроша»(49). От всичко това се прави изводът, че цената на една нова ока от дадена стока трябва да се пресмята 22% по-долу от цената на една стара ока от същата стока.

От същия източник черпим пояснения и за мерките за дължина: «Понеже новата мярка метър е по-дълъг от аршина почти 47%, т. е. ако се раздели търговския аршин на 100 равни части, то метърът има почти 147 такива части. Та като купим от едно нещо един метър, той ще чини 47% повече отколкото е чинил един аршин от същото нещо. Така например ако един аршин от едно платно се продава по 100 пари, то един метър от същото платно ще чини 147 пари. Ако един аршин джемфер се продава по 10 гроша, то един метър от него ще чини 14,70 гроша. Следователно цената от едно нещо трябва да се пресметне 47% повече от цената на един аршин от същото нещо»(50).

По същото време обаче излизат и публикации, достойни за уважение, каквато е книжката на Ив. Йорданов, посветена на метричната система(51), както и Статистическият алманах на Старозагорския департамент (1883), в който на метричната система и нейното сравнение с досега употребяваните мерки е отделено подобаващо място.

Но властите едва ли са очаквали такава мощна опозиция спрямо новия закон. Силните консервативни традиции и затворените стопански отношения карат всички да надигнат глас. Практикуващите търговци и занаятчии в Източна Румелия смятат, че след въвеждането на закона в местната търговска мрежа ще настъпи хаос(52). Противопоставят се и еснафите, които подават прошение за отлагане на влизането на закона в сила за след 1 април 1885 г.(53) Ропот и негодувание се чуват и от страна на дребните производители, неуките и по-бедните слоеве на населението, за които названията на новите мерки са непонятни, а цените трудно достъпни. Например цената на един нов кантар е три-четири лири, а повечето от новите теглилки струват по десет лири. В. Южна България публикува писмото на един обикновен търговец и вижданията му за новата метрична реформа. Според него в местните «земания и давания» ще настане голям хаос и бъркотия. Търговецът дописник смята, че правителството ще стори по-добре, ако се занимае да свали цената на лирата (да си бъде 100, а не 140 гроша). Защото населението именно от това търпи големи загуби, а не от досегашните мерки и теглилки, състоящи се от оки и драмове(54).

В същото време назрява и голям скандал, свързан с възлагането на изработката на новите мерки и теглилки. Както вече споменахме, на едно от септемврийските си заседания Постоянният комитет решава, че гореспоменатите мерки и теглилки могат да бъдат изработени с «изискуемата точност» от местните дюкменджии и художници, като това право им се дава без търг и с преференции за изработването им на цена, по-висока от тази на изработените от някоя европейска фабрика. Въпросното решение се обосновава с популисткия предлог за поощряване на родната индустрия(55). Но, изглежда, още тогава корупцията не е била чужда на висшестоящите чиновници, защото пресата веднага подушва сензацията, свързана със злоупотреба с властта във връзка с възлагането на направата на мерките и теглилките. По този повод в. Марица пише: «Казват, че от законът за новите мерки и теглилки се били ползвали досега само две лица, познати на пловдивските търговци и еснафи, в името на които се извърши нечут до сега гешефт. В тая работа било експлоатирано доверието на някои членове на Постоянния комитет. Едно вещо лице ни се съобщава да доставя подробни сведения по тоя интересен въпрос, в който са ангажирани около 4000 турски лири областни пари. Тъй много приличал на подаряването, което бившето Областно събрание посред ден направи и проливат сълзи за разтурената номера»(56).

Но дори и след като властите се отказват да възложат тази поръчка на местни занаятчии, скандалът не стихва. Същият вестник ни съобщава, «че едно лице, което много евтино продава своя патриотизъм, тук и в Княжеството получило около 600 турски лири от компанията, която достави на областта новите мерки и теглилки. Тая награда то заслужило, защото умело да предума еснафите, на които уж щеше да се даде направата на тия мерки, да не вдигат шум. Ние се надяваме, че не е далеч времето, когато тия тъмни за публиката работи ще видят бял свят»(57). Всички тия брожения сред различни слоеве от населението естествено оказват натиск, който не е от полза за метричната реформа в Източна Румелия(58).

Наближаването на датата, определена за влизане в сила на десетичните метрични мерки и теглилки(59) все повече нагнетява обстановката. От икономически проблемът се превръща в политически. Това довежда и до извънредно съботно заседание на 3 септември 1884 г., последвано от официално правителствено съобщение: «Зловещи някои глашатаи ходят из населението и му казват, че правителството искало да се приложат макар на сила, мерките и теглилките. Работата не е никак така. Правителството, особено г-н Главният управител, вижда много добре, че изведнъж и така на сила не може да стане въвеждането на тая коренна реформа, Постоянният комитет, гдето има заинтересовани хора, е който настоява да се приложат мерките и теглилките, и то от 1 септември непременно. Правителството ни, както се знае, вече е решило засега да се приложат само мерките за дължина (метърът) и за течности, които са по евтини и достъпни»(60).

Не минава много време и отстъплението от метричната реформа вече е факт. На 4 септември 1884 г. в рубриката «Дневни новини» в. Марица информира, че Частният съвет на Главния управител е решил да се отложи «принудителното прилагане на закона за мерките и теглилките до произнасяне на Областното събрание на предстоящата сесия. Съображенията на Частния съвет са: 1) че не е възможно всички отведнъж да се приспособят към този закон; 2) че срокът 1 септември не е определен със закон и не е необходимо непременно оттогава новата система да влезе в сила; 3) че този срок е бил 1 март 1883 г. и веднъж продължен, нищо не пречи при нужда пак да се продължи административно; 4) че от разни места идват оплаквания против практичността и приложимостта на закона, които правителството трябва да вземе предвид»(61).

Така неподготвеността и на властите, и на населението довежда до отлагане влизането в сила на закона, което е съпроводено и от съответните нормативни документи. Областната печатница в Пловдив издава «Законопроект за отлагане пълното прилагане в действие на Областния закон от 5. ХII. 1880 г.». В специална брошура се публикуват и «Мотиви към законопроекта за отлагане пълното прилагане в действие на Областния закон» (със съдържанието и текста на законопроекта), които са все в духа на гореизложеното.

Глава III: Метрични реформи и метрологична дейност в България

Въвеждане на десетичната метрична система в Княжество България

Като има предвид горчивия опит по отношение внедряването на европейската десетична метрична система в Османската империя и в Източна Румелия, Княжество България подхожда внимателно към решаването на тази задача с много неизвестни. Едва десет години след Освобождението този важен въпрос е поставен на дневен ред. На паметната за българската метрология дата 31 октомври 1888 г., на IX заседание на Петото обикновено народно събрание министърът на финансите Григор Д. Начович внася доклад относно въвеждането на метричната система в Княжеството(1).

Преди да разгледаме този документ, поставящ началото на метрологичната дейност в България, трябва да отбележим, че освен колоритна политическа личност, Начович е и главен редактор на пловдивския в. Марица в периода 1882–1884 г. Това е вестникът, който, както подробно показахме в предидущата глава, най-добросъвестно и обстойно запознава населението на Източна Румелия с метричната система, чийто привърженик е самият главен редактор(2). Затова и няколко години по-късно той отстоява виждането, че «мерките и теглилките, които се употребяват сега в Княжеството, са твърде неразборчиви и нееднакви навсякъде»(3), при което разликите във величините на една мярка в различните окръзи и градове водят до многобройни спънки. Нееднаквостта на мерките за повърхност е причина много малка част от земеделците да знаят със сигурност с каква обработваема земя разполагат, а мерките, използвани за измерване на зърнени и други храни, са причина за безкрайни загуби на населението поради «удари в кантара» и създават редица трудности в «земане-даванията». Освен това в съседните държави, с които Княжеството поддържа постоянни търговски контакти, се използват съвсем различни мерни единици, което неминуемо води до волни или неволни грешки и измами, «които могат принесат вреда на нашите търговци, а заедно с тях и на общата наша търговия, от което пострадва разбира се всичкото население»(4). Не на последно място сериозни метрологични недоразумения предизвикват и фалшивите мерки, и нередовният метрологичен контрол. Това дава неограничена свобода на спекулантите продавачи и прекупвачи да извършват всевъзможни машинации. С особена сила това се отнася за меренето на хранителни продукти, където се правят «големи спекули, щом няма един съществуващ за това ред, задължителен за всички». Загубите, които населението понася както от разнобоя в мерките, така и от невярното мерене, произтичат главно от липсата на контрол от страна на държавните учреждения. «Правителството действително има при себе си едни такива мерки, произволно взети, за образци, но тъй като те са, разбира се, или по цариградска величина, или по друга някоя и понеже, както за мерките, така също и за реда на меренето няма закон, и следователно не може никой да се застави да продава или купува, по едни известни мерки и по един известен ред, заради това всякаква контрола е положително невъзможна» — смята министър Начович(5). «Непрактичността на мерките и теглилките — продължава финансовият министър на Княжество България, — които сега у нас се употребяват, се е признала от всички други образовани държави не само в Европа, но и в другите части на света; и по тая причина в никоя държава не се употребяват такива. Даже в Турция, където тая система на мерки и теглилки е в сходство и с делението на монетите, е отменена и е въведена нова система — десетична» (но само факултативно — б. м., М. В.)(6).

За да се отстранят всички тези причини, които препятстват «правилния вървеж» на търговските контакти, от една страна, а от друга — за да може мерките и теглилките в Княжеството да бъдат понятни, лесно разбираеми, безвредни и максимално облекчаващи населението, а също така за да има правителството критерии за мерки и теглилки с цел постоянния метричен контрол, като по такъв начин се «завардва населението от всевъзможни експлоатации», Министерството на финансите настоява за незабавното въвеждане в употреба в Княжество България на новите мерки и теглилки, които да откликнат на гореизложените нужди. За постигането на метрологичен ред, контрол и спокойствие министър Начович предлага на Народното събрание «Законопроект за мерките и теглилките». «На мерките и теглилките от тая система правителството може да има всякога критериум и употребляющите се в Княжеството може да бъдат всякога верни и добре контролирани. Освен това мъчнотиите, които се срещат при пресметването на големи количества по сегашните мерки и теглилки поради неравност в делението и умножението на частите им в тая десетична система, макар и да се пресметват най-огромни количества, не може положително да се срещнат, защото умноженията и деленията на частите в тая последната стават винаги по на десет — сметка, която не дава никак да се греши.»(7) Тези аргументи, както ще се убедим по-нататък, ще натежат до степен, че на тази дата и на това място се поставя началото на организираната метрична дейност в България, а с това и началото на метрологията у нас.

Новият законопроект за мерките и теглилките предвижда за основна единица в Княжество България метърът, равен на една десетмилионна част от четвъртината на земния меридиан (чл. 1). Негов образец, изработен от платина, ще се съхранява в Министерството на финансите в столицата. Най-общо прави впечатление, че вносителите на закона са извлекли поуки от горчивия опит, свързан с неуспешното внедряване на новите мерки и теглилки в Османската империя и в Източна Румелия. Сега предлаганите определения и формулировки са много по-ясни, прецизни и достъпни за всекиго.

Всички подразделения (дециметър, сантиметър, милиметър) и умножения на метъра се формират на базата на десетичната система. От метъра произтичат и мерките за повърхнина, вместимост и тежест. Мярка за повърхност е квадратният метър, наричан още четвъртит. Умноженията му са: а) квадратен декаметър, наричан още ар, който е равен на 100 квадратни метра. Той представлява четвъртито пространство, всяка страна на което има по 10 м дължина; б) декар, т. е. 10 ара, или пространство от 100 кв. м, което се нарича нов уврат (нов дюлюм); в) квадратен хектометър — квадратно пространство с дължина на страната 100 м. Подразделенията на квадратния метър са: а) квадратен дециметър — 1/100 част от квадратния метър; б) квадратен сантиметър — 1/10 000 част от квадратния метър; в) квадратен милиметър — 1/1 000 000 част от квадратния метър.

Единица мярка за вместимост е литърът. Законопроектът го определя като четвъртит съд, на който всяка от страните е с дължина един дециметър и който съставлява 1/1000 част от кубическия метър. Умноженията на литъра са: а) декалитър, т. е. 10 литра; б) хектолитър, т. е. 100 литра, а подразделенията са: а) децилитър — 1/10 част от литъра; б) сантилитър — 1/100 част от литъра. За измерването на големи вместимости се използва кубическият метър, който представлява съд с височина, ширина и дължина по един метър. Умноженията на кубическия метър не се употребяват, освен за измерване на много големи количества. Негови подразделения са: а) кубически дециметър, т. е. 1/1000 част от кубическия метър; б) кубически сантиметър, т. е. 1/1 000 000 част от кубическия метър.

За измерването на насипни продукти, като жито, ечемик, просо, картофи, орехи, ориз, ръж, рапица и др., влиза в употреба новата крина с вместимост два декалитра. Вместимостта на пет нови крини се равнява на един хектолитър, което представлява и българското кило. Продавачите на дребно могат да употребяват и следните мерки: декалитър, наричан още половин крина, половин декалитър (двоен литър), литър и половин литър.

За единица мярка за тежест се взима грамът, или тежестта в безвъздушно пространство на един кубически сантиметър преварена (дестилирана) вода при температура 4°С. Умноженията на грама са декаграм (10 г), хектограм (100 г), килограм, (1000 г), наричан още нова ока. При измерването на по-големи тежести като единица се приемат новият кантар, равен на 100 кг, и тон-кантар, равен на 1000 кг. Подразделенията му са: дециграм (1/10 от грама), сантиграм (1/100 грама); милиграм (1/1000 грама). Образец на един килограм, направен от платина, се предвижда да се съхранява заедно с метъра в Министерството на финансите. Споменатите мерки-образци — еталони на метъра и килограма, се обозначават като «мерки от първий ред»(8).

Предвидено е законът да встъпи в сила както следва: от 1 юни 1889 г. за мерките за храна, а от 1 януари 1892 г. — за останалите мерки и теглилки. В общите разпореждания на законопроекта изрично се подчертава, че всички мерки и теглилки, които ще бъдат употребявани в Княжеството след встъпването му в сила, трябва да бъдат равни на съхраняваните във финансовото министерство мерки-образци (от «първий ред»). В разстояние на шест месеца след обнародването на законопроекта желаещите да употребяват новите мерки и теглилки могат да ги използват свободно, стига и двете страни (продавач и купувач) да са съгласни с това. Онези търговци, които след горепосочения срок пожелаят да използват новите мерки и теглилки, трябва да съобщят писмено това свое желание на съответните власти, от които ще получат исканото разрешение, което трябва да се обнародва в Държавен вестник. Собствениците на търговски обекти, които използват новите мерки се задължават да поставят на видно място табела с надпис: «Тук се продава по новите мерки и теглилки».

Както вече бе споменато, въвеждането на новите мерки и теглилки в правителствените учреждения става задължително от 1 януари 1889 г. Всички чиновници се задължават да използват новите мерки в правителствените отчетности. Частните лица, влизащи във взаимоотношения с различни държавни органи, също са длъжни да представят отчетните си документи в новите мерки.

От началото на 1889/1890 учебна година става задължително запознаването и преподаването на метричните десетични мерки във всички учебни заведения в Княжество България, независимо дали те са държавни, общински или частни, и във всички класове, в които се учи аритметика.

От деня на встъпването на закона в сила всички жители на Княжеството са длъжни да употребяват само новите мерки и теглилки. Няма да се приемат за законни и действителни сделки, съглашения и документи, които не са изготвени по мерки от метричната система. От това правило се изключват само старите тапии, актове, контракти, записи и др., които са изготвени преди влизането в сила на закона, както и различните писмени задължения, в които количествените показатели са обозначени в чуждестранни мерки.

Всеки продавач, който използва десетични мерки, е длъжен да се снабди с необходимите за дейността му мерки, теглилки и инструменти за теглене и мерене, като капони (терезии)(9), кантари, кентезови капони (децимали), крини, литри и техните подразделения, които трябва да носят знак (дамга), че са проверени от органите на властта, извършващи метричен контрол, и че отговарят на изискванията на закона. Дамгата се определя от финансовото министерство и може да се променя всяка година. Това изискване се отнася и за продавачите на различни течности — вино, ракия, мляко, зехтин. Аптекарите, които търгуват с лекарствени препарати, трябва да имат цял ред тежести (тегла) от 500 г до 1 мг, като тези, които се използват по-често, трябва да бъдат в два и повече екземпляра. Теглата от 500 г до половин грам трябва да са изработени от жълта мед (пиринч), а тези от половин грам надолу — от платина или сребро. Аптекарите и продавачите на скъпоценни вещи трябва да притежават най-малко два равнораменни капона (единият за измерване умноженията на грамовете, а другият — на деленията им), които да са чувствителни и точни до милиграм.

Предвижда се също Министерството на финансите да изготви допълнително «строги правила», в които да бъдат дадени конкретни указания за формата на мерките, теглата и инструментите за мерене и теглене, а също така и границата на допустимия излишък (зияде) или недостатък (ексик).

По отношение измерването на хранителни продукти се пояснява, че маслото и маста ще се продават по тежест, а всички течности освен по тежест ще се продават и по вместимост. Зърнените продукти, брашното, гриса и др. също ще се продават по тежест и по вместимост. Дърва, камъни, чакъл, пясък, вар ще се продават на кубически метър.

От предписанията на този закон се освобождават всички чуждестранни стоки, продавани в амбалажа, с който са изготвени в странство (чували, бурета, бутилки, сандъци, пакети и др.).

Предвидено е по образа на еталоните-«мерки от първий ред» за всеки окръг да бъдат изготвени от метал нужният брой мерки и теглилки, които ще се наричат «мерки от вторий ред». Те ще се съхраняват от окръжния управител. А по формата и величината на мерките «от вторий ред» ще се изготвят също от метал нужният брой «мерки от третий ред», които ще се раздадат на съответните органи на властта, отговарящи за контрола върху частните мерки и теглилки в Княжеството. Всяка мярка и теглилка от «вторий и третий ред» трябва да носи знак (дамга) с обозначаване на годината, когато е поставен, за да се удостовери, че е проверена спрямо мерките от «първий ред» в столицата.

В законопроекта е помислено и за контрола върху мерките и теглилките. Всяка мярка, мерилка, тегло, теглилка преди да се изложи за продан и да се пусне в употреба трябва да бъде проверена от упълномощен за това чиновник, който да й постави дамгата за доказателство, че тя отговаря на изискванията на закона.

Различните съдове (чаши, кани, колби и др.), употребявани при търговията с течности, отнасящи се за малки количества, не подлежат на дамгосване, но продавачите са длъжни с черта върху съда да отбележат мястото, докъдето трябва да се напълни съда, за да бъде мярката точна. Онези тежести и мерки, които се пускат в търговската мрежа без ясно обозначаване наименованието на мярка и величината й, както и името на фабриката или продавача, няма да се дамгосват от упълномощения за това чиновник и ще се обявят за невалидни.

Натоварените с контролни функции органи на властта периодически преглеждат и проверяват всички мерки, теглилки, мери и тегла. Знакът за всяка текуща проверка трябва да е различен от поставения при първоначалното пускане в употреба. Не подлежат на дамгосване стъклените, глинените и чугунените съдове-мерки; същото се отнася и за теглилки, по-малки от два грама.

Мерки за вместимост от типа на бурета и каци, в които се съхраняват течности, не подлежат нито на първоначално, нито на периодическо преглеждане и контрол. Тези търговци, които си служат с подобни мерки-съдове, се задължават само да надпишат върху всеки съд какво е съдържанието му в мерки от метричната система. В случаите, когато се появяват оплаквания, че даден съд съдържа по-малко или повече, отколкото е отбелязано на него, думата имат съответните органи на властта.

Мерките и теглилките от втори ред трябва да се сверяват с еталоните от първи ред най-малко веднъж на 10 години от специална комисия, определена от Министерството на финансите. За мерките и теглилките от първи и трети ред се предвижда сверяване с тези от втори ред най-малко веднъж на четири години в присъствието на окръжния управител и постоянна окръжна комисия. Това са органите, упълномощени да решават окончателно всички метрични спорове, възникнали между държавните чиновници и притежателите на мерки и теглилки. При първоначална проверка всички мерки и теглилки трябва да бъдат представяни в канцеларията на съответния чиновник, за да ги прегледа и постави знака. В случаите, когато възникне подозрение или се получи оплакване, че даден (дървен) съд за мерене на течности не е точен, упълномощеният чиновник е задължен да направи проверка на място и ако констатира нередности, притежателят на нередовни мерки трябва не само да плати наложената му глоба, но и да заплати пътните и дневните, полагащи се на чиновника за времето на проверката.

Всеки собственик на мерки и теглилки е длъжен да ги донася за проверка в изправност и навреме. Преглеждането и поставянето на дамгата върху мерките и измервателните уреди ще се възлага на чиновници, назначени от Министерството на финансите, които трябва да бъдат снабдени с пълен комплект от мерки, теглилки и инструменти за мерене и теглене от трети ред. Поставянето на знака е съпроводено с плащане на определена такса от страна на проверявания. Изготвена е и тарифа, по която правителствените чиновници ще прибират таксата при удрянето на печата.

Чрез събираните такси в голяма степен се решава и финансирането на това широкомащабно метрологично мероприятие.

Законопроектът предвижда надзора по места да се осъществява от окръжните управления и подведомствените им полицейски служби. С цел отговарящите за контрола чиновници да бъдат стимулирани да изпълняват добросъвестно задълженията си, е предвидено половината от наложената на нарушителите глоба да се дава на този, който е заловил извършената злоупотреба. Освен това половината от парите, събрани от дамгосване, проверки и глоби, се дават в полза на общината, в която са събрани. Местата, където се предлагат за продан мерки и теглилки, трябва да са достъпни по всяко време за проверка от страна на контролните органи. При глобяване на нарушител чиновниците са задължени да издават квитанции, отрязани от «квитанционна книга».

Ето и някои от глобите, които се налагат при доказано нарушение. За лица, които продават и пускат в употреба непроверени мерки и теглилки, както и за такива, които се противопоставят на проверка, глобата е от 70 до 150 лв. Глоба от 40 до 80 лв. се предвижда за тези, които продължават да си служат със старите мерки и теглилки, както и за производителите на мерки и теглилки, които не слагат върху тях своите фирмени знаци и не изписват метричното им съдържание. В случаите, когато мерките са в изправност, но използващите ги шмекеруват на дребно, паричната санкция е от 5 до 40 лв. При повторно нарушение глобата се удвоява. Ако нарушителят откаже да заплати наложената му глоба, законът предвижда затвор, като продължителността на задържането зависи от размера на неплатената сума (за три лева се лежи един ден). Нередовните мерки подлежат на конфискация и унищожаване. В градовете престъпилите метричния закон биват изправяни пред мировите съдии на общо основание, а по селата — пред общинските съдилища(10). Изпълнението на закона за мерките и теглилките се възлага на министъра на финансите.

Метричната реформа определено е една «непопулярна мярка» и е нормално внесеният законопроект да предизвика оспорвани дебати в Народното събрание. От изказванията на много от депутатите лъха консерватизъм, който най-точно отразява и отношението на населението към нововъведенията. Ето и някои от по-основните моменти от дебатите.

Първи взима думата Ив. П. Антонов. «Няма съмнение, че появяването на законопроекта за мерките и теглилките прави добро впечатление между нас; също не ще съмнение да се отказва на г-н м-ра, че той се е ръководил от добри намерения и добри чувства с внасянето на тоя законопроект, като е искал да вкара нашата държава в пътя на прогреса, към който се стремят всички европейски държави. От друга страна, не мога да замълча и факта, че за приспособлението на тоя закон в настоящите обстоятелства се изискват две условия. Първото нещо е, че нашия народ трябва да бъде приготвен както материално, тъй и нравствено. На въпроса дали е приготвен нашия народ нравствено, за да може да приеме тоя закон, аз отговарям — не; също и материално, аз отговарям пак не. Първо, защото в сегашните обстоятелства при такова натрупване на данъците, това ще бъде облагане на населението с нов данък. Именно един винопродавец, или друг търговец, който едва ли има до 100 лв. сермия, ще бъде принуден да даде толкова, колкото има, за щемпел и да се снабди с тия мерки и теглилки. Първо нещо е, че нашето население не е привикнало на тая система, защото изисква се да се запознае отблизо, т. е. да бъде нравствено приготвено за приемането и приспособлението на тая система. Наистина в чл. 17 на законопроекта се говори, че от началото на 1889/90 учебна година правителството ще задължи във всичките училища били правителствени, общински или частни преподаването на тая система като наука; но дотогава, догдето се изучи тя, кой ще замества тия, които зимат и дават по нея? Затова аз мисля, че по-хубаво е наместо сега да затрудняваме от една страна населението, а от друга правителството, защото съм уверен, че въвеждането на тоя закон в сила ще произведе едно всеобщо негодувание от страна на населението и това мога да го докажа от практиката. Както знаете, в бившата Източна Румелия имаше изработен закон за прилагането на тая система за мерки и теглилки, но когато искаха да се тури в действие, самите тия, които бяха го изработили, бяха принудени да го оттеглят, защото видеха, че е невъзможно неговото прилагане. Още повече, че в тоя закон има такива мъчни термини, щото не бакалин, но даже и образован човек не може да ги тури в изпълнение, догдето не се запознае с тях по от близо. Тук има например такива термини: дециметър, сантиметър, милиметър и пр., които едва ли един бакалин може да разбере. Дохожда например един селянин в града да продава масло, кажат му толкова хектограма ти е маслото и като човека не знае какво е това нещо хектограм, трябва да тръгне по улицата да пита, какво е това хектограм, или пък ако не намери на улицата човек, който да му разправи, трябва да отиде в селото да пита учителя или попа, и не се знае дали ще му кажат, тъй като надали ще знаят и те сами.»(11) Затова Ив. Антонов предлага на този етап законопроектът да се оттегли като несвоевременен.

И следващия качил се на трибуната народен представител Д. Ценов признава достойнствата на законопроекта, неговата важност и полезност, но и той като преждеговорившия намира неговото прилагане за преждевременно. «На всекиго е известно, че нашият народ, или по-ясно казано българският народ, от освобождението ни насам 10 години става откак живее самостоятелен живот, икономически и търговски, и едва ли е имал възможност в тия години да се запознае с тия мерки и теглилки, с тяхното название. Самият доклад от Министерството на финансите, като вземе и прочете всеки, ще бъде в състояние да си състави мнение, че системата, която се въвежда с тоя закон, е по-сложна и обременителна отколкото съществуващите мерки. ... Ако приемем законопроекта по принцип и го разискваме, ще турим населението в невъзможност с приложението му. Едни хора, които едва ще могат да изричат названията на новите мерки, иска се да ги познават отблизо и да ги приспособяват.» Като пример Д. Ценов привежда Румъния, която е приела метричната система едва от миналата (1887) година, въпреки че е свободна от сто години.

Последвалото изказването на Д. Ангелов отново защитава мнението, че законопроектът е ненавременен. «Всичко, което трябваше да се каже по оттеглянето на тоя законопроект, се каза от преждеговорившите. Като се присъединявам към мнението на преждеговорившите г-да Антонов и Ценов, дохождам до заключение, че тоя закон при настоящите обстоятелства на нашия народ не може да се приеме.» Но в хода на изказването си Д. Ангелов започва сам да си противоречи и на практика подкрепя новия закон, без дори да го съзнава: «Едно, за което аз ще бъда признателен към министъра на финансите, в настоящия случай е обстоятелството, че в тоя закон е предвидено нещо и по мерките за храните. Ако отидете между населението и послушате неговото мнение, ще видите, че е необходимо да направи нещо по мерките за храните, т. е. да се направи една определена кофа, с която да се купуват и продават храните. Защото в България, както знаете, днес съществуват във всяка скала разни кофи и теглилки по тая част. Днес населението усеща нужда от направянето на една известна кофа, с която да се мери житото, и по тая част аз съм напълно съгласен с г-н министъра и ще му изкажа голяма благодарност, ако се въведе една определена мярка за мерене на храните в цялото Княжество»(12).

Чак в четвъртото изказване се усеща позитивно отношение към новия закон. Народният представител Хр. Векилов се позовава на метрологичния разнобой, който цари в страната, подкрепяйки думите си със следния пример: в Сливенски окръг мерят четири шиника за едно кило, в Бургаски — пет, във Варна — осем, и т. н. И добавя: «Аз казвам, че не можем да имаме търговия с европейски стоки, догдето не въведем и тия нови мерки и теглилки — не можем да имаме никаква конкуренция с европейските търговци. Гдето казва г-н Антонов, че в Източна Румелия били приготвени мерки и теглилки и самото правителство било принудено да оттегли закона, че бил уж неприспособим, това не е вярно. Гдето не се приспособи закона в Източно-Румелийското време, това е един въпрос чисто политически. Тия мерки и теглилки бяха приготвени от някои спекуланти — членове на Постоянния комитет на блажено почившата Румелия. Причината беше, че се пуснаха разни агитации от вестниците и закона не можа да се тури в действие, защото трябваше да се извърши акта 6–и септември. Затова моля почитаемото народно събрание да не слуша някои други, които нямат хабер — смея да кажа — от търговия, а да приеме законопроекта единодушно, както е представен нам».

В полза на метричната система накланя «везните» със своето изказване Д. Петков. Според него негативната позиция към законопроекта за мерките и теглилките в крайна сметка изобщо не е мотивирана и аргументирана. Защото не е сериозно да се изтъква като причина само това, че метричните термини са трудни за хората. Всяко начало е трудно. «Преди освобождението знаяли ли сме думите народно събрание, мирови съдия, съдебен пристав и пр., но сега даже децата знаят тези названия — те се изучават постепенно. Аз не зная дали може да съществува за мотив това, че известни теглилки не се казват ока или аршин, а ще се казват килограм и метър. Всяко нововъведение е мъчно, но то постепенно се прилага. Ний сме приели един закон, с който се измени названието на монетите, и сега наместо пори и грошове хората казват левове и стотинки. Населението не беше навикнало, но се вече навиква. Затова мисля, че понеже не представиха сериозни мотиви, даже и които се представиха, не могат да се считат за мотиви, то Народното събрание може да приеме законопроекта. Миналата сесия, както помня, сами искахме да внесе в Народното събрание министърът на финансите такъв законопроект, за да се тури край на разни мерки и теглилки, както шиници и пр.»(13).

В дебата дипломатично се намесва и финансовият министър: «Позволете ми да дам някои малки разяснения в отговор на това, което преждеговорившите казаха против тоя законопроект. Както каза г-н Петков, новото наименование на мерките и теглилките не трябва да представлява мотив за препятствие относно приемането на тоя законопроект. Тия мерки не са толкова мъчни за изучаване. Например в практиката какво ще стане? — наместо хората да казват ока, ще казват литра. Няма да кажат 200 драма, 100 драма или 500 драма, а ще кажат литра, половин литра, четвърт литра, осма част от литра и т. н. Щото населението просто доста лесно навиква на тия наименования, а и самата практика ще го научи как да назначава мерките в пазарите. Но сам г-н Доко Ангелов доде да потвърди нуждата от тоя закон. Не зная на какво основание можем да земем каквито и да било извънредни мерки за храните. На какво ще основем тия нови кофи, за които говори г-н Д. Ангелов, когато можем твърде лесно да ги основем само на тоя закон. За мъчнотиите по прилагането на този закон не може да се говори. Според член 13–и тоя законопроект ще се приспособява постепенно, а окончателно на 1992 г. ще се приспособи — сиреч подир четири години. Ако пък ще, Народното събрание може да отложи неговото приспособление до 1995 г. даже или може би подир НС да отложи и за още една или две години неговото приспособление, ако види, че населението не е още доста навикнало на тия мерки. Но ако няма такъв закон и ако той не се приспособява от всичките поне учреждения, то кога ще се навикне и ще научи и населението на тия мерки.

Двайсет или петдесет години да се не внесе този закон, пак хората няма да научат тия мерки и ще трябва тогава освен тоя срок още други 10 или 15 години, за да навикнат или изучат тия мерки.

Затова на мнение съм, да се приеме законопроекта, за да може по-рано населението да се запознае с него и да може по-скоро да стане неговото прилагане. Може да се направят някои отстъпки за неговото прилагане, но затова той трябва веднъж да се даде на населението, защото докато не стане начало, не може никога да се приложи.

Относно тежестта — финансовата тежест, паричната тежест, която щяла да се наложи на хората от приложението на тоя закон, това е маловажно. Както видите, от самия законопроект става видно, че тая мярка няма да бъде финансова, а ще бъде ползотворна за населението.

Правителството можеше от тия мерки да направи монопол, но това аз нарочно избегнах и оставих свободна конкуренция, щото всеки търговец да може да пренася тия мерки и да ги продава, а правителството запазва за себе си правото само на един щемпел за проверка, за да се не мами населението от разни безсъвестни хора. Тия мерки може да се внасят и от други страни, тъй щото няма да бъдат обременителни за населението. Освен това законът ще се приспособява в разстояние на 3–4 години. От преждеговорившите много ми стана жалко, като турят българския народ много долу в нравствено и умствено отношение от другите народи. Аз не зная защо да бъдем по-долу от другите народи и да не вземем цивилизаторски мерки. Днес като един човек иска да прави търговия, трябва да изпита добре каква е мярката, как се тегли, за да не се излъже, когато подир няколко години, като се каже кило или крина, всичкия свет ще знае какво е българското кило. Ние тогава ще можем да известим цялата вселена да знае цената на нашите храни, а с това ще улесним търговията си в странство. Във всеки случай тоя законопроект ще се представи на една комисия и всички улучшения [подобрения] с признателност ще направя и ще ги приема. Защото тук не е целта било за каприз, било за високомерие, но целта е да се даде едно улеснение на населението. Затова моля да се приеме по принцип законопроекта и ако комисията при разглеждането му намери, че има някои пропуски, може да ги приема или не, но аз ще дам нужните осветления»(14).

В подкрепа на законопроекта се изказва и Хр. Телбизов. «Аз няма да се впускам да говоря дълго и широко за неговото отхвърляне или приемане, ще кажа само, че е малко нещо неприлично да се казва, че едно българско население, което се пада в категорията на образования свят, не ще може да употребява тия мерки.... Ако се пазим г-да от такива мерки, то ще каже да стоим на една стара система отпреди 500 г. и да не вървим напред към прогреса на образований свят.»(15)

В крайна сметка законопроектът е приет по принцип и се препраща във финансовата комисия. Така на практика е задвижен сложният административен механизъм по внедряването на десетичната метрична система.

Приетият от Петото обикновено народно събрание законопроект е утвърден от княза с Указ № 278 от 18 декември 1888 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 7 от 19 януари 1889 г. Взети са необходимите мерки за влизане в действие на новия закон. Отново в Държавен вестник от 4 март 1889 г. е обнародвано Окръжно № 6801 до Дирекцията на обществените сгради, Дирекцията за експлоатация на железниците в София и Русе, окръжните управители, окръжните и околийските ковчежничества, митници, митарствени пунктове и постове, държавните печатници, администрацията на държавните власти, горските инспектори, Солното управление в гр. Анхиало, контрольора в Балчик, контрольора при мината в с. Мошино. С него Министерството на финансите съобщава, че след 1 януари 1889 г. във всички документи трябва да се употребяват новите мерки и теглилки, като изготвените по друг начин документи и отчети няма да се смятат за редовни(16).

Следващото Окръжно № 14 236 от 24 май известява на споменатите административни органи, че от 1 юни 1889 г. законът за мерките и теглилките влиза в сила за измерването на всякакви хранителни продукти, като изрично се нарежда на властите да следят за провеждането на реформата(17). Но за да могат новите десетични мерки наистина да станат факт в стопанския живот на Княжество България, са нужни и съответните нормативни документи, регламентиращи формата и направата на различните метрични уреди и инструментариум, както и правилата, регламентиращи тяхното преглеждане, сверяване и контрол.

Не закъснява решаването и на този проблем. В доклад до Негово царско Височество с входящ № 24 185 от 21 юни 1889 г. новият финансов министър Ив. Салабашев пише:

«Господарю!

Имам чест да моля Ваше царско Височество да благоволите да утвърдите изработения от повереното ми министерство съгласно чл. 24 и 30 от Закона за мерките и теглилките Правилник за формата и устройството на мерките, теглилките и инструментите за мерене в България и за начина на преглеждането им.

Ако Ваше царско Височество одобрявате това мое предложение, то най-покорно моля да подпишете приложения тук указ(18)».

С Указ № 140 от 21 юли 1889 г. държавният глава утвърждава изработения от финансовото министерство правилник, като изпълнението на указа се възлага на министъра на финансите. Така с благословията на княз Фердинанд е даден тласък на по-нататъшните метрични реформи. Самият Правилник за формата и устройството на мерките, теглилките и инструментите за мерене в България и за начина за преглеждането им е заимствал позитивното от Устава за сравняването и преглеждането на новите мерки и теглилки (1869) и по-точно от раздела «За формата и устройството на новите мерки» (гл. 6). Но различните детайли и формулировки са значително по-ясни и прецизни. Натрупаният горчив опит определено си казва думата при създаването на този значим за метрологията у нас закон.

Правилникът се състои от два раздела. Първият е посветен на формата и устройството на мерките и теглилките, вторият регламентира начините, по които те ще бъдат преглеждани и дамгосвани. В този документ, както подсказва и названието му, се определят различните видове мерки за дадената метрична единица и за нейните подразделения, формата и материалът, от който се изготвят. Изискванията за формата и материала са съобразени с конкретното предназначение на мерките. Регламентират се съкращенията на кратните единици и начинът на означаването им. Прецизират се задълженията на окръжните управления и на техните подведомствени полицейски и финансови служби във връзка с контрола върху изработката и употребата на метричния инструментариум. Определят се местата и знаците върху проверените мерки и теглилки. С правилника се въвежда и внезапната проверка по пазарите като форма на контрол.

С приемането на Закона за мерките и теглилките и съответния правилник са направени, макар и плахо, първите стъпки по организирането на метрологичната дейност у нас. Те са свързани с внедряването на метричната система и с осигуряването на десетични мерки и теглилки, отговарящи на определените от закона изисквания. Едва ли всичко е могло да бъде реализирано така, както е записано в законодателните документи от това време, защото са липсвали подготвени кадри с необходимото образование и квалификация. Но желание и ентусиазъм определено е имало.

Чак през следващата 1889 г. Международното бюро по мерките и теглилките (МБМТ) предава на българската страна международните прототипи на метъра и килограма. Същевременно само шест месеца след приемането на закона от Народното събрание (още преди за бъде утвърден и обнародван) в Държавен вестник от 13 декември 1888 г. четем обява за публичен търг «За отдаване на предприемач доставката на 2000 двойки декалитри (крини)». Това е един от пътищата за осигуряване на необходимите десетични мерки от втори и трети ред. Тази необходимост предизвиква появата през 1896 г. на първите седем работилници в страната за кантари (децимали, сантимали), литри, кофи, метри, рулетки. В Плевен дори се отваря модерната фабрика за парични и метрични уреди «Иван Бурджев». А през 1897 г. в София вече има девет работилници за метри, литри, грамове и две за паланци. В софийската работилница «Прогрес» са направени първите хиляда кофи — еталони, които заменят дотогавашните крини(19).

Внедряването на системата намира широк отзвук в печата. «Както се научаваме в последно време, финансовото министерство е взело всички възможни мерки за успешното прилагане в действие на закона за мерките и теглилките» — пише в. Свобода от 5 май 1890 г. «Известно ви е, че от Нова година се въвеждат в княжеството новите мерки и теглилки» — информира цариградският в. Новини от 14 януари 1890 г. В няколко последователни броя Пловдивски общински вестник публикува правилника за формата и устройството на мерките и теглилките и инструментите за мерене в България и за начина на преглеждането им(20). «Миналия месец финансовото министерство разпрати едно окръжно до властите в страната» — припомня софийският вестник Новини на 5 ноември 1891 г. «С приближаването на Новата година наближава и денят, в който влиза в сила законът за мерките и теглилките, приет през 1888 г.» — предупреждава в. Пловдив от 31 декември 1891 г. Подобно е и съобщението във в. Зорница от 9 ноември 1891 г.

На 14 октомври 1891 г. министерството на финансите разпраща окръжно № 37 369 до окръжните управители и до софийския градоначалник. В него се напомня, че законът за мерките и теглилките влиза в сила от 1 януари 1892 г. и от този ден става задължителен и за населението. Затова се призовава този факт да бъде широко огласен сред населението в окръзите, за да могат нуждаещите се от мерки и теглилки да си ги набавят навреме и да ги представят за проверка и дамгосване. Дават се препоръки нарушителите да се преследват най-строго и да се санкционират съгласно предвидените от закона наказания(21). И това окръжно стига до населението на различните райони на страната чрез местните вестници(22).

През следващите четири-пет години се извършва усилено метрично ограмотяване на населението. Десетичната мерна система става задължителна за изучаване в училищата. Освен това се разгръща широко запознаване на цялото население със системата. Това са годините, в които излиза най-много метрологична литература, таблици, календарчета за сравняване и приравняване на старите мерки към метричните(23).

Докато в Княжество България метричната система се внедрява сравнително безпроблемно и бързо, то в българските територии, останали извън него, тя не успява да се наложи до края на века. Едва след Балканската война, на 7 март 1914 г., се изработва и приема «Таблица за еквивалентните мерки и теглилки», които ще се употребяват в новоосвободените и присъединени области(24). Макар и бавно, «метър по метър» България се доближава до цивилизования свят в социално-икономическо и научно-техническо отношение и прави плаха стъпка в посока към Европа.

Задълбочаване на метрологичните реформи (1910–1948)

Успоредно с ускореното социално-икономическо и научно-техническо развитие в страната започват да се извършват все по-нови и разнообразни измервания. Добре познатите ни мерки от десетичната метрична система за дължина, площ, вместимост и тежест не могат да ги удовлетворят. Появява се необходимост от нови мерни единици. На 8 февруари 1910 г. Втората сесия на XXIV обикновено НС приема предложения от министъра на търговията и земеделието проект за Втори закон за мерките и теглилките, който потвърждава още веднъж задължителния характер на метричната система и оповестява присъединяването на България към Конвенцията за метъра. Освен общоприетите и осъвременени формули за мерките за дължина, повърхност, обем, вместимост и маса (в обществените и търговските отношения под наименованията «теглилки и тегла» се разбира маса) на базата на килограма и метъра се въвеждат нови мерни единици за гъстота, сила, налягане, работа, мощност, температура, електричество.

Мерната единица за гъстота се определя чрез максималната гъстота на водата при нормално атмосферно налягане. Специфичната маса на едно тяло, отразена в килограми, представлява масата на един куб. дециметър от това тяло. В обществените сделки гъстотата и специфичната маса се считат за едни и същи.

За единица сила се приема статистическият натиск, произведен от маса 1 кг, като се измерва под действието на нормалното земно притегляне. Мерната единица в случая се нарича килограм-сила или килограм-тегло (kg-s). За нормално земно притегляне се приема това, под чието въздействие едно тяло получава ускорение 9,80655 м в секунда. За единица сила се взема и дината. Това е силата, която на 1 г маса дава ускорение 1 см/сек.

При определянето на мерната единица за налягане се взема предвид, първо, налягането, което произвежда един живачен стълб с височина 76 см при температура 0°С и при нормално земно привличане; второ, равномерно разпределеното налягане, което 1 кг-сила произвежда върху 1 кв. см. Първата от тия мерки се определя като нормално атмосферно налягане, или просто атмосфера (atm), a втората се нарича килограм сила на квадратен сантиметър, или индустриална атмосфера. Нормалната атмосфера е равна на 1,033232 кг-сила на кв. см.

Друга мерна единица за налягане е мегабарът. Тя представлява онова равномерно разпределено налягане, което една мегадина (1 мегадина = 1 млрд. дина) произвежда един живачен стълб от 75 см при 0°С и при нормално земно притегляне.

За единица работа се приема работата, която извършва една сила, когато преодолява съпротивление от 1 кг/сила в продължение на 1 метър. Тази мярка е килограмометърът (kg-m). За единица работа се взема и ергът. Това е работата, която извършва една сила, когато преодолява съпротивление от 1 дина в продължение на 1 см в секунда по посока на действието. 10 млн. ерга се равняват на 1 джаул (j); 1 килограмометър е равен на 9,80665 джаула.

Като единица за мощност в индустриалната механика се взема мощността, която извършва работа в размер на 1 кг в секунда. 100 kg-m/сек са мярката понсле (poncelet); 75 kg-m/сек се наричат конска сила. Онази мощност, която произвежда работа от 1 j в секунда и е равна на 0,1020 kg-m/сек или на 0,00136 конска сила е мярката ват (w). 100 вата се наричат хектоват (hw); 1000 w са 1 киловат (kw); 980,665 w са 1 понсле; 733,5 w са равни на 1 конска сила. Работата на 1 w в течение на 1 час се нарича ват-час (w-h); 100 w-h се наричат хектоват-час (hw-h), 1000 w-h са съответно киловат-час (kw-h).

Температурата се измерва по 100–градусната стълбица на водородния термометър с постоянен обем, чийто основни точки са: температурата на топящия се лед при нормално атмосферно налягане, температурата на наситените пари на кипящата вода при нормално атмосферно налягане. Първата от двете точки се означава с 0°, втората — cъс 100°. Интервалът между тия две точки се разделя на 100 равни части, наречени градуси (сантигради). При 0° водородът се намира под натиска на живачен стълб от 1 м височина при нормално земно привличане.

Основните електрически единици са ом, ампер, волт. Омът е мярка за съпротивление, той представлява съпротивлението, което оказва на постоянния ток живачен стълб, дълъг 106,3 см, с маса 14,521 г с еднакво напречно сечение, взет при температура 0°. Амперът е единица за сила на тока. Той представлява силата на оня постоянен ток, който е в състояние за една секунда да отдели 1,118 мг сребро от воден разтвор на сребърен нитрат. Количеството електричество, доставено от ток със сила 1 ампер в течение на 1 ч се нарича ампер-час. Волтът е измерителна единица за електродвигателна сила и за разлика на потенциала. Той се представлява от оная електродвигателна сила, която приложена в проводник със съпротивление 1 ом, създава ток от 1 ампер. Измерителните уреди за електричество — електромерите, трябва да са в посочените електрически единици.

Напълно обяснимо е защо новите измерителни единици — производни в една или друга степен от метричните — не са в приоритета на новосъздадените контролни бюра и подопечните им проверители. На тогавашния етап на стопанско и научно-техническо развитие на страната много малка част от тях намират приложение в практиката.

Върховният контрол върху мерките, теглилките и целия метрологичен инструментариум, както и надзорът и контролът по приложението и изпълнението на Втория основен закон за мерките и теглилките се упражнява от Министерството на търговията и земеделието, като с тази задача е натоварено търговското отделение и назначените за целта инспектори. Метрологичният контрол по места пък се осъществява от специално създадени за целта контролни бюра във всички окръжни градове на царството. Тяхната дейност се ръководи от началник проверител, подпомаган от необходимия личен състав от контрольори и служители. Всяко бюро трябва да бъде снабдено с необходимите еталони от втори ред на метричните мерки в царството. Към Министерството на търговията и земеделието и по-точно към търговския му отдел се създава Централно проверително бюро, където ще се извършват всички прецизни измервания. То има следните правомощия: съхранява образците от първи ред, първоначално и периодично на всеки две години проверява образците от втори ред; проучва и изпробва различните измервателни уреди, като газомери, водомери, електромери, манометри, уреди за определяне качеството на зърнените храни и др., при поискване от страна на населението срещу заплащане. Ръководенето на цялата служба по контрола върху мерките и теглилките в отделението по търговия се подпомага от метрологична комисия в състав началника на търговското отделение, първостепенния инспектор — техник по индустрията, занаятите и труда, първостепенния инспектор по прилагане на закона за мерките и теглилките, директора на статистиката, директора на Централната метеорологична станция, един професор по физика от Университета, един финансов инспектор и други две компетентни лица, назначени от министъра на търговията и земеделието. Метрологичната комисия заседава веднъж на всяко полугодие. Тя се председателства от министъра или неговия зам.-министър и се произнася по следните въпроси, отнасящи се до изменение и допълнение на закона за мерките и теглилките: откриване на нови контролни бюра; определяне на начините и методите за проверка на метричния инструментариум според нуждите на науката и търговията.

Правителството контролира чрез свой членове и при случай ръководи първите проучвания и изпитания, които се правят в Централното бюро върху образците от втори ред, предназначени да служат за проверките, извършени в окръжните контролни бюра; проверява на всеки пет години нормалните еталони от първи ред на мерките и теглилките с първообразите и дава мнение по всички технически въпроси, приети за запознаване от министъра на търговията и земеделието, или такива, които се отнасят до подобряването на цялата служба по контрола и проверката на мерките и теглилките в Царство България. Само с изричното разрешение на метрологичната комисия се допуска използването на първообразите.

Мерките и теглилките се контролират чрез първоначални, периодични и внезапни проверки. В закона изрично е подчертано, че «тия три проверки се прилагат само по отношение мерките за дължина, маса, вместимост, употребявани в обществените и търговските сношения, а не и ония, служещи изключително за научни цели»(25). На първоначална проверка се подлагат всички нови мерки, теглилки и измервателни уреди, преди да се пуснат в продажба, или такива, които са претърпели някоя поправка, преди да се пуснат отново в употреба. На ежегодна периодична проверка подлежат всички мерки, теглилки и уреди за мерене, които се намират в употреба. Притежателите на мерки и теглилки са длъжни доброволно да ги носят в контролното бюро за преглед и проверка през определения от правилника период от годината в посоченото най-близко населено място. Първоначалните и периодичните проверки се извършват срещу заплащане в полза на държавното съкровище. Внезапни проверки се извършват по всяко време, когато контролните органи намерят това за необходимо, като за тях не се събират такси.

Формата и материалите, от които ще се изработват мерките и теглилките, се определят от Министерството на търговията и земеделието в специален правилник за прилагането на втория закон. Производството и продажбата на мерките за зърнени храни, каквито са крините (двойни декалитри), са изключителен монопол на държавата. Вносът на мерки, теглилки и инструменти за измерване се разрешава единствено през митниците във Видин, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и София. Веднага след това те се проверяват от местното контролно бюро и ако отговарят на стандартите, се разрешава вкарването им в употреба, като за целта се поставя дамга, удостоверяваща, че са обстойно проверени. Никой не може да използва непроверени мерки, теглилки и измерителни уреди, които не носят белега на едно от контролните бюра.

Всички еталони от първи ред на законните мерки, теглилки и техните производни, както и необходимите везни и другия метрологичен инструментариум се съхраняват в министерството (Централното контролно бюро) и служат за сравненията и проверките на образците от втори ред, употребявани в окръжните контролни бюра.

Работата по проверките и надзора на мерките и теглилките и различните уреди за мерене и теглене се възлага на проверители, назначени от министъра на търговията и земеделието — по един или повече за всяко окръжно бюро. Тези първи български метролози държат конкурсен изпит пред назначена за целта комисия. Те задължително трябва да имат средно гимназиално, търговско или техническо образование. Контрольорите по мерките и теглилките са лично отговорни за благополучното изпълнение на своите длъжности и за запазване в изправност образците на законните мерки и теглилки.

Всяко окръжно контролно бюро е длъжно своевременно, през установените в правилника периоди от годината да извършва проверка на всички използвани в окръга мерки и теглилки, като общинските управления на градските и селските общини извън седалището на контролното бюро са длъжни да предоставят нужното за целта помещение. Всеки контрольор метролог е длъжен да записва в регистър проверките и операциите, които извършва ежедневно, като държи сметка за постъпилите приходи от такси. В края на годината всяко контролно бюро изготвя доклад до министъра на търговията и земеделието за извършените проверки и получените резултати. Констатираните нередности и нарушения се съобщават своевременно на компетентните власти.

Дейността на метрологичните бюра се надзирава от инспектори по прилагането на закона. Тези инспектори, назначени от Министерството на търговията и земеделието, трябва да са с висше политехническо образование или да са завършили физико-математически науки. Те извършват най-прецизните измервания и проверки, изискващи голяма точност върху мерките, теглилките и измервателния инструментариум. По заповед на министъра те инспектират провинциалните контролни бюра и представят доклад в службата по контрола и проверката на мерките и теглилките за извършената ревизия, в който отбелязват желателните подобрения и нововъведения. Инспекторите са длъжни да следят и контролират редовното извършване на предвидените от закона проверки от страна на контролните бюра и да проверяват дали поверените им образци, печати и различни метрични уреди се съхраняват в изправност. В случай на нужда те могат да извършат обикновените задължения на контролните бюра и проверителите.

Прекият надзор по употребата и продажбата на мерките и теглилките се възлага на проверителите и техните помощници от централното и окръжните бюра. Административните власти са длъжни да оказват нужното съдействие на проверителите и техните помощници, когато те пожелаят такова. Те имат право да конфискуват всички мерки, теглилки и измерителни уреди, които не са изработени според определените правила и които не са проверени. Конфискуват се също така и ония мерки и теглилки, които са повредени, изтъркани, сплескани, фалшиви, както и такива, които не са от десетичната система. Всеки, който използва в практиката мерки не от метричната система, се глобява от 10 до 50 лв. За тези, чиито мерки макар и верни не са проверени и маркирани, глобата е от 10 до 100 лв. А всеки, който употребява неточни и непроверени мерки и теглилки и който в същото време пречи на проверителите да изпълняват задълженията си по разкриване на нарушенията, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Такова наказание се полага и на тези, които внасят и продават мерки без съответното разрешение. При търговията с жито за гореизброените нарушения глобите се утрояват. По чл. 370 от Наказателния закон се наказва всеки, който направи по какъвто и да е начин неточни веднъж проверените и маркирани с официалния белег мерки, теглилки и уреди за мерене и теглене, както и оня, който съзнателно употребява такива мерки. Нарушенията се констатират с акт, съставен от проверителя или неговия помощник. В акта ясно се описва нарушението и той се подписва от съставителя му, закононарушителя и най-малко един свидетел.

Изготвените актове се изпращат на началника на окръжното бюро, който в петдневен срок от датата на получаването им издава постановление и налага глобата, предвидена от закона. В случай на несъстоятелност глобата се заменя със затвор на общо основание. Съдилищата са длъжни да разгледат постъпилите в тях дела по нарушение на закона най-късно в двумесечен срок от постъпването им. Актовете, с които са констатирани метрологичните нарушения, служат за неоспорими доказателства пред съдилищата, докато не се опровергае съдържанието им. Длъжностните лица от административното ведомство, които откажат да съдействат на проверителите, се глобяват от министъра на търговията и земеделието в размер до 100 лв. На същото наказание подлежат и длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си, вменени им от закона.

Постановленията на министъра подлежат на обжалване пред окръжните съдилища в 15–дневен срок от получаването на преписа. Влезлите в законна сила постановления и взетите изпълнителни листове се изпълняват от бирниците по реда, по който се събират преките данъци.

В закона се отделя особено внимание на най-употребяваните в търговията мерки — тези за вместимост. Предвиждат се специални разпоредби за контрола най-вече на мерките за зърнени храни и течности.

Измерването на сухите дребни вещества, като зърнени храни и други такива, се извършва с новата крина, която представлява вместимостта на два декалитъра. Пет нови крини са един хектолитър (българско кило). Покупко-продажбата на зърнени храни, продавани в кола от земеделците в градските тържища или в селата, се извършва по законния хектолитър от 5 крини. При измерването на храните се употребява дамгосана стъргалка, която както и крините, подлежи на контрол. При това се забранява вземането и даването на връхнини от крините (т. е. пълненето с връх) под каквато и да е форма. При търговията със зърнени продукти в по-големи количества всяка една от страните има право да изисква да се претегли цялото продадено или купено количество в тонове и стотици килограми. Мерките, с които се измерват зърнените храни (двойни декалитри, децимали, центимали), подлежат на трите предвидени от закона проверки. Министерството на търговията и земеделието проверява чрез своите инспектори точността на кантарите на железопътните гари, на които се мерят вагоните, натоварени със зърнени храни.

Когато става дума за мерките за течности, се отбелязва, че всички съдове, с които се продават съдържащите се в тях течности, се считат за мерки и като такива подлежат на контрол. Те трябва да бъдат проверени от контролните бюра, след което да се маркират и да се обозначи вместимостта им в литри и теглото им в килограми. С разрешение, дадено лично от министъра на търговията и земеделието, от това задължение се освобождават бъчвите, буретата и други съдове, които съдържат течности, предназначени за експорт, както и тези съдове, в които се внасят чуждестранните стоки, продавани заедно с амбалажа, стига само да са изпълнени разпоредбите на закона за търговско-индустриалните мерки относно надписите и точното обозначение на количеството, обема, теглото или вместимостта на стоките. Самото поставяне на знака се извършва от проверителите в контролните бюра или на самото място, където ги съхраняват притежателите. Направените в този случай разноски са за сметка на последните. Върху всички буркани, чаши, бутилки и други малки съдове, които се употребяват в търговската мрежа за течности на дребно, трябва да се обозначи ясно и четливо наименованието и вместимостта им според определенията, дадени в закона от 1910 г. Трябва също така да се отбележи чертата, до която съдът трябва да се напълни, за да бъде мярката точна.

За приложението на този закон се издава и правилник, с който се определят размера, формата и материалите, от които трябва да се изработят необходимите за търговията мерки и теглилки и различните уреди за мерене и теглене; толерансът и отклоненията, които се допускат при първоначалната и периодичната проверка на мерките и теглилките от контролните образци; времето за периодичните проверки; видът на официалния белег на първоначалната и периодичната проверка, както и всички други подробности, отнасящи се до прилагането на закона(26).

С цел да бъдат създадени нормални условия за функционирането на десетичната система Министерството на търговията и земеделието поема ангажимента да достави чрез Международното бюро за мерки и теглилки в гр. Севър мерки-образци, преди всичко на международния метър и международния килограм. Освен това, за да бъде в течение на всички текущи въпроси, свързани с устройството на мерките и теглилките, както и с техния контрол, министерството участва с официален делегат в периодично организираните международни конференции по мерките и теглилките.

На 22 февруари 1911 г. в България пристигат първообразите на метъра и килограма, снабдени със сертификати, издадени от МБМТ. На 27 февруари с. г. е издаден указ за тяхното утвърждаване като еталони и се определя реда на съхраняването им. Като особено ценни за осъществяването на метрологичната дейност в страната тези две мерки-образци се съхраняват в специално изготвени за целта касети в подходящо помещение, заключени с три различни ключа. Единият се намира в министъра на търговията и земеделието, другият — в директора на Централната метеорологична станция, третият — в професора по физика от Софийския университет(27).

Поради финансови затруднения нашите еталони не са изготвени от платина, а от желязно-никелова сплав. Те имат Н-образно напречно сечение. По неутралната повърхнина на метъра са нанесени милиметрови деления от 0 до 1000, като в двата края (пред нулата и след хилядното деление) има милиметрови деления, разграфени през 0,1 мм, които се използват за калибриране на скалите на измерителните микроскопи на еднометровия компаратор, доставен заедно с метъра, за да се предава размера му на мерките от втори ред(28). Килограмът пък е с формата на цилиндър от сплав «Барос». Негов създател е французинът Колот. Еталоните притежават сертификат от Париж за резултатите от международните сравнения. Българският еталон на метъра е с 7,1 микрона по-къс от международния, а килограмът е с 0,41 мг по-лек от световния(29).

* * *

С прилагането на втория закон се създава организация и ред за извършване на метрологичната дейност в страната. Създадените тогава звена по-късно прерастват в дирекции, които през 1972 г. преминават от Министерството на търговията към Комитета по качество и се явяват основа при създаването на нова организация за метрологично осигуряване. Тази начална метрологична работа, свързана със стриктното прилагане и контрол на десетичната метрична система, дава основата в България да се създадат традиции, подготвящи почвата за развитието на метрологията в крак със световните метрологични стандарти. Явно законът е добър и функционален, след като в продължение на 38 години той не е променян и допълван.

Нормативна база на метрологичната дейност в НРБ (1948–1988)

На петото заседание на Великото народно събрание, състояло се на 5 ноември 1948 г., се обсъжда третия поред проектозакон за мерките и измерителните уреди. С Указ № 1653 Президиумът на ВНС въз основа на чл. 24 и 35, т. 3 от Конституцията на НРБ постановява да се обнародва в Държавен вестник Закон за мерките и измерителните уреди. На 9 декември 1948 г. в бр. 289 той вече е обнародван. В чл. 1 на закона е отбелязано, че законните мерки в НРБ произхождат от десетичната метрична система и носят наименованията и обозначенията, предвидени в този закон и в правилниците за неговото приложение. Мерните единици се разграничават на основни и производни. Тук са запазени основните положения и формулировки от стария закон. Може да се каже, че той е негов осъвременен образ. Подчертава се, че подробностите по прилагането на този закон ще бъдат установени с правилници, одобрени от министъра на вътрешната търговия.

С третия закон за първи път се регламентира извършването на вътрешноведомствен контрол върху мерките и измервателните уреди и създаването на органи за неговото осъществяване — ведомствени метрологични служби(30). Приемането на този закон явно е прибързано и недомислено, поради което с годините той търпи редица промени и допълнения. Още на 2 февруари 1952 г. на петата редовна сесия на I HC министърът на вътрешната търговия П. Пеловски докладва Мотиви към законопроекта за изменение и допълнения на Закона за мерките и измерителните уреди: «През време на повече от двегодишното приложение на действащия закон за мерките и измервателните уреди са установени редица законоположения, които поради своята непълнота поставят понякога службата по мерките и измервателните уреди в твърде затруднено положение както по отношение на навременното изпълнение на възложените задачи, така също и за правилното квалифициране на наказателните санкции»(31). В проекта за допълнение и изменение на закона са взети предвид и залегналите в чл. 121 от Наказателния закон положения. Допълнението и изменението на закона се правят и с оглед да се провежда ежедневен контрол върху мерките и измерителните уреди с цел да се запазят интересите на държавата.

Какви са по-важните изменения и допълнения в този документ? Чл. 12, буква в вече звучи по следния начин: «Да изследва и проверява всички мерки и измерителни уреди в своите лаборатории и в лабораториите на всички държавни и обществени предприятия, организации и учреждения, използвайки за тази цел съоръженията и кадрите на последните». Чл. 14 се изменя по следния начин: «Контролът върху произвежданите и внасяните от чужбина мерки и измерителни уреди, както и контролът при употребата им, се извършва от органите на Министерството на вътрешната търговия (МВТ), изпълнителните комитети на народните съвети на депутатите, народната милиция и други натоварени от министъра на вътрешната търговия лица. Министърът на вътрешната търговия дава мнение пред Държавната планова комисия по плановете за изработка, ремонт, внос на мерки и измерителни уреди».

Чл. 29 се изменя така: «Отговорността за състоянието и верността на мерките и измерителните уреди се носи от ръководителите на тези предприятия, организации, учреждения и други, които непосредствено ползват мерки и измерителни уреди, а също така и ръководителите на висшестоящите органи, на които са подчинени първите.

За осигуряване верността и правилното ползване на мерките и измерителните уреди в периода между задължителните държавни проверки се изгражда вътрешноведомствен контрол, който се урежда от съответните ведомства, съгласуван с Министерството на вътрешната търговия».

Чл. 37: «Който а) произвежда, б) внася, в) продава неодобрени от Министерството на вътрешната търговия мерки и измерителни уреди се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.», се изменя така: «Който си служи или държи мерки и измерителни уреди а) точни, но непроверени, б) върнати, в) които не са от десетичната система или разрешени от Министерството на вътрешната търговия се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв. На същото наказание подлежи и онзи, който не представи за проверка и маркиране поправените от него мерки и измерителни уреди».

Създава се нов чл. 41, който гласи: «Който си служи при измерванията с неверни мерки и измерителни уреди се наказва с лишаване от свобода до 3 години».

Изобщо в този законопроект здраво се набляга на наказанията при констатирани нарушения. Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешната търговия или натоварени от него длъжностни лица.

Законопроектът е приет с пълно мнозинство от НС. На 15 февруари 1949 г. с Указ № 58 Президиумът на НС обнародва Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и измерителните уреди(32). За да действа реално отремонтираният закон за мерките и теглилките е нужно изготвянето на споменатите вече правилници. Министерството на търговията първо въвежда в действие Правилник 4–53 за организиране и провеждане на ведомствен контрол върху мерките и измерителните уреди.

Настоящият правилник се издава въз основа на чл. 29 от закона и има за цел да уреди реда и начина за организиране и провеждане на ведомствения контрол върху мерките и измерителните уреди във всички министерства и ведомства. На този контрол се възлагат следните задачи: 1) да се осигури единството, верността и правилното използване на мерките и измерителните уреди в периода между задължителните държавни проверки със свои средства и чрез привличането на специализирани организации (под специализирани организации се разбират предприятията за технически контрол, производство и ремонт на мерките и измерителните уреди и др.); 2) да подработва въз основа на настоящия правилник конкретните условия за ползване на разните видове мерки и уреди, които след съгласуването им с Министерството на търговията и по-точно с отдел «Мерки и измерителни уреди», въвежда в действие с наредба в предприятията, учрежденията и организациите, подведомствени на Министерството или ведомството, и да определя лицата, които са задължени да контролират, наблюдават и отговарят за състоянието и верността на мерките и измерителните уреди. Всяко министерство и ведомство, което притежава мерки и измерителни уреди, е задължено да организира централно ръководство на ведомствения контрол върху тях и да изгради система от ведомствен контрол във всички свои звена — предприятия, учреждения, организации, цехове. Ръководството по организацията и провеждането на централния ведомствен контрол в министерствата и ведомствата се възлага на определени отдели или специални длъжностни лица, които се регистрират задължително в Министерството на вътрешната търговия, отдел «Мерки и измерителни уреди», и са длъжни да провеждат своята дейност под негово методическо ръководство и контрол.

Централното ръководство на ведомствения контрол има следните задачи: 1) да ръководи и контролира изградената система за ведомствен контрол във всички звена на министерството или ведомството — предприятия, учреждения, организации; 2) да проверява прилагането и съблюдаването от тяхна страна на закона и на издаваните от отдел «Мерки и измерителни уреди» на Министерството на вътрешната търговия правилници, инструкции и други наредби за прилагането на закона; 3) да следи за изпълнението на директивите и ръководните материали по организирането и експлоатацията на измерителното стопанство, издавани от съответното министерство или ведомство; 4) да разработва и провежда организационни и технически мероприятия по осигуряване единството на мерките и измерителните уреди, по подобряване на общата система на измерителното стопанство и по внедряване на по-съвършени конструкции на измерителните уреди, да подобри метода на тяхното контролиране и организира подготовката на кадри и да разработва наредби, инструкции и технически указания във връзка с контрола, експлоатацията и ремонта на мерките и измерителните уреди и други нормативни и директивни документи по различните въпроси на измерителното стопанство; 5) да организира ремонта на мерките и измерителните уреди, като установява мрежа от базови проверочни и ремонтни пунктове, и да упражнява контрол върху органите, натоварени с тази задача; 6) да изработва типови договори за технически метрологичен контрол и да сключва такива договори от името и за сметка на предприятията, учрежденията и т. н., подведомствени на министерството или ведомството относно обслужването; 7) да анализира причините за дефектите в продукцията, неправилното отчитане и изразходване на материали и енергия и за всички други загуби и щети, които биха се явили като последица от неправилното използване на мерките и метрологичните уреди; 8) да държи сметка за наличните мерки и уреди, да проучва степента на тяхното ползване и нуждите от такива, като ги разпределя между подчинените на министерството или ведомството предприятия; 9) да разработва номенклатура на типови съоръжения, необходими за контролните органи и да поддържа връзка с отдел «Мерки и измерителни уреди» на Министерството на вътрешната търговия по всички въпроси(33).

Общото ръководство на цялостната работа по ведомствения контрол се възлага със заповед от директорите или ръководителите на съответните държавни учреждения на ръководител на измерителното стопанство. Същият е непосредствено подчинен на директора, управителя или на техния заместник. За такъв ръководител може да бъде назначен началникът на отдел «Технически контрол», началникът на измерителната лаборатория или, при липса на такъв, лице от ръководния инженерно-технически персонал. Ведомственият контрол по места се възлага от ръководството на измерителното стопанство на контролно-проверочните пунктове или на измерителните лаборатории, обслужващи няколко предприятия на едно и също министерство или ведомство, на специалните инспекции, които за разлика от лабораториите извършват периодичните проверки предимно на местата, където са инсталирани и се експлоатират измервателните уреди, или на специализираните организации, които осъществяват проверките и контрола на договорни начала. Органите на ведомствения контрол към предприятията са длъжни да следят ежедневно за поддържането на мерките и уредите в добро състояние, тяхната експлоатация и съхранение, за ведомствената периодична проверка и атестация, а така също и за представянето им в установените срокове на задължителната държавна проверка. Те трябва да отстраняват от експлоатация изхабените, неверните, незаконните и използваните не по предназначение мерки и теглилки. Те са тези, които изготвят свидетелства, придружени с проверочни схеми и графици за периодичните ведомствени проверки, необходими за органите по контрола; разработват мероприятия, осигуряващи както спазването на тези схеми и графици, така също и пълноценното изпълнение на възложените на същите органи задачи по поддържане единството на мерките и метричния инструментариум в различни организации, като представят тези материали в отдел «Мерки и измерителни уреди» към Министерството на вътрешната търговия за регистриране от органите по контрола. Освен това те трябва да контролират правилния подбор и предназначение на методите и средствата за измерване, да регистрират наличните мерки и измерителни уреди, да преценяват нуждата от тях и да съставят искания за набавянето им, да преразпределят мерките и уредите вътре в самите звена; да провеждат и ремонта и регулирането и да контролират монтажа на измерителната апаратура; да разработят и реализират чрез съответните отдели мероприятия за рационализиране на средствата и методите за контрол, а така също да внедряват максимално точни и прецизни мерки или уреди, да изучават устойчивостта на мерките и измервателната техника и да осъществяват мероприятия за увеличаване на техните експлоатационни срокове; да провеждат курсове за повишаване квалификацията на работниците в лабораториите и проверочните пунктове и на лицата, служещи си с метрологичния инструментариум; да внедряват единна система за атестиране и освидетелстване на мерките и теглилките въз основа на норми, утвърдени от Министерството на вътрешната търговия и Централното статистическо управление към Министерския съвет; да изпълняват всички дейности от арбитражен характер при разрешаване на спорове, възникнали в организациите във връзка с метрологичните дейности; да поддържат връзка с местните служби по мерките и измерителните апарати по всички въпроси на измерителното стопанство.

Периодичността на ведомствената проверка и контрол се определя в зависимост от конкретните условия на експлоатирането им. Сроковете на тази проверка на отделните видове мерки и измерителна техника се установяват с проверочни схеми или графици. Те се съставят от самото предприятие съобразно с конкретните условия на работа и се одобряват със заповед от директора или ръководителя на същото, след като бъдат съгласувани с местните метрологични служби към Министерството на вътрешната търговия.

Ръководителите и лицата, отговорни за наблюдението и контрола върху измерителното стопанство, дават указания относно отстраняването на недостатъците в състоянието на мерките и теглилките и определят сроковете за това. Всички началници и ръководители на отделни отделения, цехове и т. н. са длъжни да изпълняват тези указания, а също така да представят мерките и теглилките за проверка и ремонт, да осигуряват необходимите условия за тяхната експлоатация и съхранение, да оказват необходимото съдействие на работниците от органите по контрола и на отговорните лица в издирването и отстраняването на неверните, незаконните (непроверени или употребявани не по предназначение) мерки и теглилки и да създават съответните условия на работа за органите по контрола и лицата, които осъществяват технически наблюдения, когато проверките се извършват на самото място на експлоатация. Всички предприятия, които осъществяват периодичните проверки на мерките и измерителните уреди, независимо от формата на ведомствения контрол са длъжни да се регистрират в местните служби към Министерството на вътрешната търговия.

Формата за организиране на ведомствения контрол в дадено учреждение зависи от количеството мерки и метрични уреди, от условията на тяхната експлоатация и от точността, с която трябва да се контролират производствените процеси. Специалните измерителни лаборатории по основните клонове на измерванията — линейно-ъглови, топло-технически, електрически и механически, се изграждат, когато броят на мерките и уредите, финансово-техническите и другите условия, определящи рентабилността, са благоприятни. За провеждане на ведомствена периодична проверка на тези места, в които няма условия за изграждане на метрологични лаборатории и контролно-проверочни пунктове, се организират базисни лаборатории от съответните министерства или ведомства. Когато ведомствената периодична проверка се извършва на самото място на инсталиране (автоматични порционни везни, лагерни бъчви, цистерни, вагонни кантари), органите по ведомствения контрол могат да бъдат устроени под формата на специални инспекции, снабдени с необходимите уреди и съоръжения. Специализираните организации, осъществяващи ведомствения контрол въз основа на договори, могат да бъдат устроени като отдели за планово-предупредителен ремонт, бюра за технически контрол, бюра за услуги и пр. при съществуващите ремонтни предприятия или да бъдат създадени като нови такива.

Специализираните организации имат следните задачи по поддържането на мерките и измерителните уреди: 1) да ги регистрират и освидетелстват; 2) да извършват технически преглед и проверка на уредите; 3) да ги почистват и регулират периодично; 4) да извършват дребни поправки по тях; 5) да ги подготвят за задължителна държавна проверка; 6) да проверяват правилното им инсталиране; 7) да ги монтират и инсталират в обслужваните предприятия, организации и учреждения.

При извършването на ведомствения контрол от специализираните организации на договорни начала трябва да се вземе под внимание следното: Да определят в договорите обезщетение за всяко недобросъвестно провеждане на ведомствения контрол, установен от органите по мерките и теглилките. Тия обезщетения се заплащат от специализираните организации на учреждения, предприятия и др., без това да изключва отговорността на последните за констатираните нарушения. Да прилагат към договора разработен график за провеждане на ведомствения контрол. В зависимост от условията на експлоатация на мерките и уредите сроковете по осъществяване на графика могат да бъдат различни.

Всички организации, които извършват ведомствен контрол въз основа на договори, се снабдяват с необходимото разрешително от отдел «Мерки и измерителни уреди» на Министерството на вътрешната търговия за тая своя дейност, след което са длъжни да се регистрират в местните служби по мерките и теглилките и да получат от последните съответните регистрационни удостоверения.

Провеждането на технически контрол от името и за сметка на въпросните организации може да се извършва само от такива лица, чиято подготовка е проверена и одобрена от местните метрологични служби. Инспектиращите, числящи се към системата на ведомствения контрол на дадено предприятие или организация от същото ведомство, при констатиране на нарушения на Закона за мерките и измерителните уреди или на правилниците, инструкциите и другите наредби за неговото приложение са длъжни да поставят въпроса за налагане на административни наказания на виновните. Лицата, натоварени с провеждане на ведомствен контрол, не се ползват с правата на държавните органи по мерките и измерителните уреди и не могат да налагат санкции по Закона за мерките и измерителните уреди.

Гореспоменатият правилник влиза в сила след обнародването му в Известия на Президиума на Народното събрание(34).

Друг основополагащ документ, върху който стъпва метрологичната дейност в България на ведомствено равнище, е Правилникът за провеждане на ревизиите по Закона за мерките и измерителните уреди. Той има за цел да уреди въпроса за провеждане на ревизиите във всички ведомства (предприятия, учреждения, организации), които произвеждат, продават или съхраняват мерки и измерителни уреди. В тази връзка органите по мерките и теглилките са задължени: 1) да проверяват изпълнението на разпоредбите на Закона за мерките и измерителните уреди, на правилниците и другите разпоредби, издавани за неговото приложение от Министерството на вътрешната търговия; 2) да проверяват точността и съответствието на мерките и теглилките, доколко те отговарят на изискванията на държавните стандарти и на издаваните от Министерството инструкции и да установяват както състоянието, така и правилното използване на метричния инструментариум от ведомствата, а също и степента на тяхната подготовка за навременно и постоянно провеждане на всички мероприятия, свързани с определени срокове — държавните доставки, подготовката на ж. п. транспорта за есенни и зимни превози. По своя характер ревизиите са общи (провеждат се във всички предприятия на ревизирания район) и специални (във ведомствен мащаб, т. е. върху предварително набелязани обекти). Специалните ревизии се извършват както внезапно, така и по предварително разработен график съобразно с броя на обектите, подлежащи на обследване в системата на ведомствата или стопанските организации. Местните служби на метрологичния отдел определят кои обекти ще бъдат ревизирани. Упоменатите ревизии се извършват от органите на местните служби на отдела за мерките и измерителните уреди, снабдени за целта със съответните легитимационни карти, издадени от Министерството на вътрешната търговия. По време на ревизиите органите могат да привличат на помощ представител на изпълнителните комитети на народните съвети на депутатите на трудещите се, а при нужда — на Държавния контрол, Народната милиция, Държавната търговска инспекция, Обществения контрол и др. Когато органите по мерките и измерителните уреди са възпрепятствани да извършат бързи ревизии, прибягва се до съдействието на органите на изпълнителните комитети на народните съвети и др. Ревизиите се провеждат в присъствието на отговорен представител на предприятието или учреждението. При проверка на мерките и теглилките с еталони държавните проверители са длъжни да се съобразяват с толерансите, установени с държавните стандарти и с издадените инструкции и други разпоредби. При тази проверка не се събира такса и мерките и теглилките не се маркират. Изключение се прави само за мъчно преносимите уреди и за тези, свързани с производствения процес, които не са били маркирани по време на задължителната държавна проверка. Проверката и маркирането на такива измерителни уреди обаче не изключва подвеждането под отговорност на нарушителите на Закона за мерките и измерителните уреди.

При ревизиите мерките и теглилките се проверяват по количество, не по-малко от това, определено в плана на местната служба. Ония от тях, които имат съмнителна стойност, трябва задължително да се проверяват по установения ред. Всички държавни проверители, които са натоварени с извършването на ревизии, са длъжни да носят със себе си необходимите за случая еталонни уреди(35).

Действителната проверка на измерителна техника се извършва на място и положение, при което се намират и употребяват, преди тази по външния преглед. Установената неточност, ако е вследствие лесноотстраними причини (невярно инсталиране, неправилно поставяне, изместване на някои части), се премахва под наблюдението на държавния проверител, след което уредите се проверяват отново, като в протокола за ревизията се вписват резултатите от двете проверки и се отбелязва размерът на грешката. При установяване на грешки, които са по-големи от допустимите толеранси, държавният проверител, след като открие причините за неверността в показанията им, определя последиците за предприятията или консуматорите от тяхната употреба. Във всички случаи към протокола за ревизия се прави и допълнителен протокол по установена форма. В него се посочва къде и през какъв период от време е траела откритата нередовност; размера на грешката; количеството на стоките, материалите, енергията и други измерени за един приблизителен месечен период нанесени щети от използването на такива уреди; причините за грешките (умишлени повреди, небрежно отношение към инструментариума). По време на ревизията държавният проверител е длъжен да прегледа всички работни, контролни и еталонни уреди, както намиращи се в употреба, така и тези, които в момента на ревизията не се употребяват; да провери резултатите от изпълнението на дадените от предишните ревизии предписания; да провери дали уредите за измерване носят държавни знаци или пък имат съответните свидетелства, издадени от органите по мерките и измерителните уреди; да контролира съблюдаването на сроковете за проверката на еталоните и контролните уреди; да извърши фактическата им проверка; да види дали ревизираните предприятия разполагат с необходимия им минимален комплект мерки и измерителни уреди. Необходимо е също така проверяваните и контролираните мерки и теглилки да отговарят на метричната система и да се следи дали правилно се измерва с тях.

След приключването на определена ревизия държавният проверител съставя протокол за всеки ревизиран обект поотделно. При нарушение проверителят съставя акт за установената нередност. Протоколите се съставят в толкова екземпляра, колкото е броят на присъстващите на ревизията представители. Те се заверяват от съставителя и другите представители. При отсъствие в момента на ревизията на отговорното за измерванията лице и при установяване на закононарушения оформянето на акта се извършва по реда и начина за съставянето на актовете и за привличането под отговорност на нарушителите на Закона за мерките и измерителните уреди. Ако по време на ревизията се намерят мерки и измерителни уреди, които носят фалшива мярка, държавният проверител е длъжен да провери техните показания с еталони, ако има такива, или по друг подходящ начин и да установи продължителността на употребата им, техния произход и откъде са получени, след което да ги пломбира и изпрати в метричната служба, съставяйки акт. В случай че уредът е трудно преносим, той се маркира от държавния служител и се поставя под възбрана съгласно с Правилника за реда и начина за съставянето на актове и привличането под отговорност на нарушителите на Закона за мерките и измерителните уреди.

В протокола от ревизията проверителят е задължен да даде незабавно нареждане за изваждане от употреба и да изпрати за ремонт метрологичния инструментариум, който има дефекти, които в близко бъдеще биха довели до невярност в показанията; да определи 15–дневен срок за въвеждане в изправност на замърсени, ръждясали и т. н. уреди и да нареди незабавно да бъдат отстранени нарушенията на правилата за начина на употреба на измерителните уреди. Актовете и протоколите от ревизията, която се извършва в седалището на метрологичната служба, се предават на началника на същата от държавния проверител в края на текущия работен ден (или най-късно на следващия). Ако ревизията е проведена извън седалището на службата, актовете и протоколите се изпращат на началника не по-късно от третия ден след тяхното съставяне, а останалите протоколи, въз основа на които не следва да се състави акт, се представят незабавно след завръщането на държавния проверител заедно с доклада за резултатите от извършената ревизия.

След получаване на актовете и протоколите началникът на службата по мерките и измерителните уреди трябва да провери дали те са правилно оформени, да даде (ако е нужно) нареждане за извършването на експертиза на измерителните уреди или на материалите от ревизирането, които да се изпратят на прокурора; да изпрати измерителните уреди с фалшива или съмнителна марка за експертиза; да определи срока и реда за проверка на изпълнението на нарежданията, дадени от длъжностния проверител и да установи контрол за тяхното изпълнение; да издаде наказателно постановление за парична санкция на нарушителя; да предложи на ръководителите на съответните предприятия и организации да бъдат наложени дисциплинарни наказания на виновните; да изпрати на прокурора материалите от ревизията за привличане към наказателна отговорност на нарушителите, ако нарушението влече след себе си такава. Протоколите, обясненията на съответните лица и другите документи, съставени при тези ревизии, имат значението на дознание относно констатираните в тях нарушения на Закона за мерките и измерителните уреди и на правилниците, инструкциите и други наредби за неговото приложение. След като анализира и обобщи данните от актовете за ревизиите и материалите по тях, загубите за народното стопанство и за консуматорите, да проведе съвещание с ръководителите на предприятието или отговорните лица, стопанисващи уредите, по въпроса за премахването на установените недостатъци и да доведе това до знанието на местните народни съвети на депутатите на трудещите се и партийните организации. Копия от всички материали се изпращат на отдела за мерки и измерителни уреди към Министерството на вътрешната търговия.

Когато метричната служба получи протоколите от специалните ревизии във ведомствената система и откритите слабости, той трябва да установи срокове за изпълнение на предложенията в протокола и доклада за ревизията, да свика съвещания с участието на ръководителите на ведомствата и стопанските организации, в които е била проведена същата, на което съвещание да посочи конкретно задачите, които трябва да се предприемат за подобряване на измерванията, и да се установи контрол по изпълнението им(36).

Въз основа пък на чл. 17 от горепосочения закон се изработва Правилник 3–53 за реда и начина за издаване на позволителни и регистриране на предприятията, учрежденията и организациите, които изработват, поправят, внасят и експлоатират мерки и измерителни уреди. Той има за цел да уреди юридически реда и начина за издаване на позволителни за изработка, поправка и внос на мерки и измерителни уреди и за регистриране на предприятията, учрежденията и организациите, които изработват, поправят и внасят мерки и теглилки и които имат изградена система за ведомствен контрол върху състоянието и правилното използване на измерителното стопанство. Всички те са задължени да се снабдят с надлежно позволително от Министерството на вътрешната търговия и да се регистрират пред съответните местни служби, като се снабдят с регистрационно удостоверение Образец 1. На същата регистрация подлежат и всички тези, които експлоатират мерките и измерителните уреди и имат изградена система за ведомствен контрол върху състоянието и правилното използване на измерителното стопанство. В този конкретен случай местните служби издават регистрационно удостоверение Образец 2. Не се допуска обаче изработка, поправка и внос на мерки и измерителни уреди, които не са посочени в регистрационното удостоверение Образец 1 и на които системата или типът не са одобрени от МВТ. Ведомствената периодична проверка на мерките и теглилките, невключени в регистрационното удостоверение Образец 2 се осигурява чрез привличане в провеждането й и на такива предприятия, които притежават надлежно регистрационно удостоверение за тази цел.

Позволителни и регистрационни удостоверения Образец 1 се издават само на тези, които притежават съвкупността от условия, необходими за качествена изработка и поправка на мерки и измерителни уреди съобразно с изискванията на държавните стандарти и на инструкциите на МВТ. Те трябва да имат също така одобрена система или тип на изработваните мерки и измерителни уреди и образци от тях, пломбирани от съответните органи. Не се регистрират и не се издават такива удостоверения на предприятия, учреждения и организации преди да бъдат снабдени със съответните разрешителни за изработка, ремонт и внос на мерки и измерителни уреди.

Удостоверения Образец 2 се издават само на ония ведомства, които експлоатират мерки и измерителни уреди и имат както изградена система за ведомствен контрол върху състоянието и правилното използване на измерителното стопанство, така също и необходимите еталони, подходящи кадри за провеждането на контрола, техническа документация и пригодни помещения, необходими за пазене на мерките и измерителните уреди, правилно монтирани съоръжения и уреди. Всички, които извършват поправка и проверка на инструментариума извън постоянните си седалища, са длъжни да обзаведат изградени за целта подвижни работилници и лаборатории с необходимите еталони, пособия и да снабдят същите с препис от даденото им регистрационно удостоверение, на гърба на което се изписват трите имена на лицето, отговорно за въпросните работилници и лаборатории. Тези организации, които са снабдени с такова удостоверение, се задължават да съставят свидетелство по установен от МВТ Образец 3, в който се описват съоръженията, подготвеността на измерителните лабораторни контролно-проверочни пунктове и условията, необходими за провеждане на работата, посочена в самото свидетелство, и да изготвят схеми и графици за проверка на мерките и измерителните уреди, обслужвани от дадена лаборатория съобразно изискванията на правилниците, инструкциите и други наредби.

Регистрационните удостоверения се издават за срок от една година, като той може да бъде продължаван или скъсяван от началниците на местните служби в зависимост от това, доколко различните държавни ведомства съблюдават изискванията на законодателните документи. При анулиране на удостоверенията преди изтичането на сроковете им или при отказ те да бъдат продължени началниците на местните метрологични служби са длъжни да уведомят за това Министерството на вътрешната търговия, като мотивират своите действия и дадат мнение за евентуално налагане на наказателни санкции на съответните нарушители или за подвеждането им под отговорност. Когато след съответната покана предприятията, учрежденията и организациите откажат да се снабдят с надлежното позволително и да извършат необходимата регистрация по реда на настоящия правилник, ръководителите на същите се подвеждат под отговорност съгласно с разпоредбите на Закона за мерките и измерителните уреди. Всички спорове, възникнали между местните служби по мерките и измерителните уреди, от една страна, и ведомствата, от друга, във връзка с регистрирането или издаването на удостоверения, се разрешават от министъра на вътрешната търговия, чиито решения са окончателни.

Исканията за получаване на позволителни за изработка и поправка на мерки и измерителни уреди се подават чрез съответната местна метрологична служба до Министерството на вътрешната търговия. Към тези искания е необходимо да се приложат: номенклатурен списък на мерките и измерителните уреди, които ще се изработват и ремонтират, списък и техническа характеристика на притежаваните еталони, сведение за специалистите, техническия отговорник и началника на ОТК в съответното ведомство (ако има такъв) и отпечатък от фабричната марка, която ще се поставя върху новоизработените мерки и теглилки. При постъпване на подобни искания началникът на местната служба е длъжен да проверява и контролира на място състоянието на съоръженията, с които разполагат предприятията, учрежденията и организациите за изработване и ремонт на мерки и теглилки, наличността на необходимите количества еталонни уреди, проверени от отдел «Мерки и измерителни уреди» към МВТ, придружени от съответните свидетелства, пригодността на производствените помещения, наличността на пълна документация и подготвеност на технологическия процес за изработка и поправка на измерителна техника, наличността на правилници, инструкции и други наредби, издадени във връзка с приложението на закона. След извършване на горната проверка преписката се изпраща с обстоен доклад и мотивирано мнение в МВТ. Позволителните за изработка и ремонт се издават за срок от пет години. През това време производителите са длъжни да се регистрират в съответната метрологична служба. Знакът и фирмата, които ще се поставят върху новоизработените мерки и теглилки, се посочват в позволителните. Фирмените знаци на различните предприятия трябва съществено да се различават помежду си.

Позволителните за внос се издават от МВТ за срок от 10 години въз основа на писмените искания, подадени до отдел «Мерки и измерителни уреди», придружени с номенклатурен списък на мерките, които ще се внасят. В него ведомствата са длъжни да се регистрират и да посочат лицата, отговорни за вноса на различните видове мерки и измерителни прибори, и тези, които ще са отговорни за представянето им на задължителна редовна проверка, системата и типът мерки и измерителни уреди, които предварително са одобрени, за да бъдат вписани в регистрационните удостоверения. Горепосочените позволителни обаче могат да бъдат анулирани от министъра на вътрешната търговия преди изтичането на срока, когато законът бъде нарушен. Анулирането на позволителните повлича след себе си и анулиране на регистрационните удостоверения, съответно на правото за изработка, поправка, внос. След изтичането на дадено позволително ведомствата могат да се снабдят с ново по реда, указан в настоящия правилник. Важен момент е, че МВТ има право да отказва издаването на позволителни за внос на такива мерки, които се изработват в страната.

Позволителните се завеждат в специален дневник от отдел «Мерки и измерителни уреди» към МВТ, като оригиналът се изпраща чрез съответната местна служба на правоимащия, а на останалите служби се съобщава наименованието на предприятието, на което е издадено позволителното. Там трябва да се впише поредният номер, под който е записано в дневника за позволителните и последните две цифри на годината, през която е издадено.

Редът и сроковете за извършване на регистрацията се определят от началниците на местните служби по мерките и измерителните уреди. След получаване на съответното съобщение за регистрация ръководителите на ведомствата са длъжни лично да представят в местната служба всички документи и материали, необходими за тази цел. Началниците на местните служби са длъжни да контролират подготвителните мероприятия и да оказват техническа помощ и инструктаж на производителите във връзка с исканата от тях регистрация. След регистрацията си те не могат по собствено желание да преустановят или да съкращават обема на работата си, нито да изменят номенклатурата на изработваните и ремонтираните от тях мерки и измерителни уреди без предварително решение на МВТ.

Разпоредбите на този правилник важат и за частните лица — занаятчии, които изработват или поправят измерителна техника, както и тези, които извършват ведомствена проверка на договорни начала в различни предприятия, учреждения и организации.

Размерът на таксата за издаване на позволителни за изработка, поправка или внос се определя от ведомствената тарифа на МВТ. Пътните, дневните и квартирните пари на служители, командировани да проучат на място условията, техническите съоръжения, подготовката на кадрите и др. във връзка с издаването на позволителни или регистрационни удостоверения по реда на настоящия закон, са за сметка на предприятията, учрежденията и организациите(37).

С третия закон, подкрепен от гореизложените правилници, се регламентира извършването на вътрешноведомствения контрол върху мерките и измерителните уреди и се създават и юридически и нормативно се организират и създават ведомствените метрологични служби. В интерес на историческата истина трябва да признаем, че метрологичната дейност у нас актово и законодателно си прилича оттук нататък като две капки вода със съветската. И то при положение, че много по-рано от СССР въвеждаме в употреба метричната система.

Интересно е да се види развитието на метрологичната служба през погледа на метролога Карл Фридман — човек, работил в нея в продължение на 30 години (1948–1978). В интервю той споделя, че според него в историята на метрологичната служба могат да се разграничат три основни момента. Първият е свързан с преминаването на отдел «Мерки и измерителни уреди» заедно с местните служби от МВТ към Института за рационализации. «Тогавашният директор на ИНРА, инж. Петрушев, — си спомня Фридман, — разбираше много добре значението и характера на метрологичната служба и допринесе много за издигането й. Подобри се материално-техническото снабдяване. В редакцията на ИНРА започна отпечатването на инструкции за проверка на средствата за измерване. Първите две — Инструкция № 1–1956 за проверка на теглилки и Инструкция № 2–1956 за проверка на равнораменни везни, бяха подготвени на базата на съветските инструкции. Общо бяха подготвени около 200 инструкции, по-късно преработени в стандарти.»(38)

Метрологичната служба, продължава Фридман, постепенно се развива: разширява се номенклатурата на проверяваните средства за измерване, усъвършенства се материалната база на лабораторията, отдела на местните служби, нараства броя и квалификацията на кадрите. По това време е подготвен «Сборник на допустимите грешки на мерките и измерителните уреди в НРБ» (1957). В него са включени микроаналитични, аналитични, автоматични и торзионни везни и прецизни работни щрихови мерки за дължина, краищни мерки за дължина, лабораторни стъклени мерки за вместимост, уреди за измерване на размери в машиностроенето — шублерни, макрометрични, индикаторни, листово-чувствителни и др.

Вторият етап е свързан със създаването в началото на 1963 г. на Института по стандартизация, мерки и измерителни уреди (ИСМИУ) във ведомството на Държавния комитет за наука и технически прогрес, за чийто директор е назначен инж. К. Коев. Местните метрологични служби остават във ведомството на търговията, обединени в дирекция «Мерки и измерителни уреди». Това изкуствено разделяне на единната държавна метрологична служба е противоестествено и не продължава дълго. Единството е възстановено в рамките на Комитета по качество, стандартизация и метрология (ККСМ) към Министерския съвет. През десетгодишното си съществуване ИСМИУ търпи развитие. Разширява се номенклатурата на проверяваните средства за измерване, създава се материална база, подготвят се кадри за температурни, радиотехнически, физико-технически и други видове измервания. Отдел «Мерки и измерителни уреди» се разделя на две — «Механични и физически измервания» и «Електрически и магнитни измервания».

Третият етап е свързан със създаването на ККСМ при МС и изграждането на съвременна материално-техническа база на районните центрове по метрология и на Националния метрологичен център(39). К. Фридман, който е завършил математика в СССР и електроинженерство във ВМЕИ «В. И. Ленин» в София, взема активно участие още от 1948 г. в разработването на почти всички родове измервания. Интересен е погледът за началната дейност на метрологичната служба отвътре на този дългогодишен служител. Той получава предложение да заеме длъжността референт докладчик II степен и през март 1948 г. постъпва на работа. Дейността му по онова време е изключително разностранна, «даже на някой днес може да му се види странно, че съвсем разностранни видове и родове измервания тогава се извършваха от един отдел — типизация на дървени материали и изделия: подпори, касетки, щайги, фурнир и други, проверка на везни, хранометри, водомери, планиметри за кожи, приемане на новомонтирани мостови кантари (колийни и автомобилни, проверяваха се внасяните в страната електрокари и се извършваше периодична държавна проверка на монтирането им с помощта на преносими образцови електромери. Отделните лаборатории — на електротехниците за механични измервания, за радиоизмервания, бяха на различни места, откъснати една от друга. ... По времето, за което говоря, имаше метрологични служби в градовете — София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, В. Търново, Плевен, Враца, Видин, а по-късно и Благоевград. Тогава инженерите бяха малко и в службите работеха предимно хора със средно техническо образование. ... Мереше се с по-примитивни уреди, характерни за това време, и по примитивни начини. Трябваше да учим много неща, които времето искаше. ... Първоначално преминах обучение по проверка на везни, теглилки, хранометри, планиметри за кожа, водомери, по проверка на електромери, по проверка на мостови кантари и др. Основните знания придобих чрез четене на съветски нормативни документи (правилници, инструкции, методически указания). ... Първата самостоятелно изпълнена от мене задача беше да жостирам (да уточня масата на) комплекти образцови теглилки (наричахме ги еталони от III ред). Тези теглилки с глава на винт и кухина в тялото не отговаряха на изискванията по време на периодични проверки.

По-късно ми възложиха приемането на нови мостови кантари. По онова време във връзка с кооперирането на селското стопанство се монтираха на много места 3, 5 и 10–тонни мостови кантари, изработени от частни майстори и кооперации. Проверката за точност се извършваше по тарировъчен метод, като при прилагането му някои сътрудници неправилно изравняваха с тара показанията на кантара. Това означаваше проверка на всяко деление на кобилицата само за себе си, без да се следи натрупването на грешките при нарастването на товара. След като изясних за себе си същността на допусканата грешка, сигнализирах ръководството и на съвещание с началниците на метрологичните служби в страната този проблем беше поставен на разискване. След доста бурни спорове идеята ми да се води протокол за проверка на мостови кантари със сумиране на грешките беше приета.

Възложиха ми да изготвя окръжно с методика за проверка на мостови кантари...

По това време ни се налагаше да пътуваме често из страната във връзка с приемането на новомонтираните кантари и проверка на целокупната дейност на службите, която обхващаше както чисто технически въпроси, състояние на образцовите средства за измерване, квалификация на персонала, правилното извършване на проверките и други, така и финансовата и административната дейност — правилно събиране и отчитане на такси за проверка, съставяне на актове и други. Извършваха се и контролни ревизии за състоянието на измерителната техника в различни обекти — магазини, аптеки, предприятия и др. Спомням си някои куриозни случаи от този период. При проверка в една млекарница в гр. Елена намерих гранитно паве, на което беше означена масата 1 кг и служеше за теглилка. То тежеше малко повече от 1 кг. Пак в Елена в един магазин намерих белязани теглилки. Докато се готвех да съставя акт, «теглилките» изчезнаха. Това ми послужи за урок при по-нататъшните ми проверки. Винаги първо прибирах нередовните средства за измерване, а после съставях акта. Така постепенно натрупах опит и знания. Това ми позволи да предложа някои изменения в Закона за мерките и измерителните уреди, приет в края на 1948 г.»(40).

Законът от 1948 г., допълнен и коригиран през 1952 г. и допълнен от правилниците за метрологичните служби, утвърждава създадените традиции по осигуряване единство на измерванията в нашата страна, претърпява някои изменения през 1977, 1979, 1981, 1985 и 1986 г., действа и понастоящем.

През годините на социализма на държавната система за метрологично осигуряване на народното стопанство се гледа като на едно от най-ефективните средства за научно-техническия прогрес, подобряване на качествените показатели на продукцията, интензификация на общественото производство, ефективното използване на материално-енергийните и трудовите ресурси. Твърди се, че на метрологията е «даден широк път на развитие». «Мощен ускорител в това развитие са подписаните през 1974 г. три междуправителствени спогодби между СССР и НРБ за сътрудничество в областта на стандартизацията и метрологията.» В много партийни и правителствени документи въпросите на метрологичното осигуряване са «обект на непрестанна грижа и внимание»(41). С повишаването на ролята и мястото на измерванията в производствената и социалната сфера и нарастващите изисквания по отношение на единство и точност материално-техническата база на метрологичното осигуряване търпи развитие. До 1974 г. България разполага с четири еталона — на метъра и килограма (от 1911 г.), на ома (утвърден през 1972 г.) и на волта (1974). Към 1988 г. в състава на еталонната база на страната вече са включени 54 еталона, от които 32 държавни първични еталона и 16 изходни образцови средства за измерване. В практиката са внедрени 395 типа стандартни образци собствено производство и 2000 вносни. В основните промишлени центрове работят 14 районни метрологични лаборатории. А за метрологичното осигуряване работят 18 хил. специалисти. Създадени са 11 хил. ремонтни и 1200 проверочни звена, като всяка година се извършват (по думите на инж. Панталей Златаров, зам.-председател на Комитета по качеството и ръководител на Националния метрологичен център през 1988 г.) над 10 млн. ведомствени проверки(42).

От 1980 г. започва изграждането и на Национална система за стандартно-справочни данни. Основната задача на системата е осигуряване на народното стопанство с достоверни данни за физичните контакти и свойствата на веществата и материалите и гарантиране ефективното използване на суровините, енергийните и материалните ресурси на НРБ, подобряване на качеството на продукцията и създаване на предпоставки за автоматизиране на инженерния труд. За разрешаване на проблемите по автоматизацията на измерителните процеси в производството под методическото ръководство на Националния метрологичен център е разработена Национална програма за автоматизация на измерванията и контрола на производствените процеси в основните промишлени отрасли за периода 1985–1990 г.

През периода 1968–1988 г. се полагат много усилия за подобряване на материално-техническата база на териториалните метрологични лаборатории на центровете по качеството. През октомври 1973 г. е подписана междуправителствена спогодба между СССР и НРБ. В резултат от нея се изграждат 14 метрологични лаборатории, разположени в основните промишлени райони на страната. Те са построени и оборудвани по съветски почин и влизат в експлоатация между 1978 и 1980 г.

С укрепването на ведомствените метрологични звена все повече се разширява и обхватът на тяхната дейност. Освен проверовъчната и ремонтната работа, за които са създадени традиции, се увеличава и относителният дял на редица други дейности, като провеждане на анализи за състоянието на измерванията и разработването на програми за усъвършенстването на метрологичното осигуряване, установяване на рационална номенклатура и оптимални норми за точност на измерваните параметри, създаване на прогресивни методи за измерване, разработване и внедряване на нестандартизирани средства за измерване и др.

По това време НРБ е участник в международното сътрудничество по линия на СИВ (от 1972 г.), по това време се създава и секция по метрология към ПКС на СИВ и НПО «Интереталон прибор». Това е в основата на средствата за измерване, метрологичното осигуряване, еталонната база и поддържането нивото на точност чрез сравнения на нашите еталони с еталоните на СИВ, унифицирането на цялата нормативно-техническа документация, системите от стандартни образци и стандартно-справочни данни. По това време за нас естествено е от голямо значение двустранното сътрудничество с метрологичните организации на социалистическите страни и най-вече с институтите на Госстандарт на СССР.

Последните партийни и правителствени документи, като решенията на Националната партийна конференция по качеството и на XIII конгрес на БКП, Постановления № 22/1984 и № 24/1987 г. на ЦК на БКП и МС, определят желанието на управляващите за преустройство и определяне насоките на развитие на метрологичното осигуряване. На базата на тези партийни документи Националният метрологичен център изработва Дългосрочна програма за метрологично осигуряване на народното стопанство до 2000 г. Изброеното дотук оставя впечатление, че всичко у нас е било в крак с научно-техническия прогрес. За съжаление нещата изглеждат така само в партийните документи, но не и в реалния живот. На практика се оказва, че голяма част от предприятията — производители на средства за измерване, «равнявайки се по съветския челен опит», не осигуряват необходимите количества, заложени в дългосрочните програми и в годишните планове. Незадоволително е състоянието на технологичното оборудване и много бавно се внедряват наистина съвременните технологии. Качеството на голяма част от произвежданите средства за измерване (въпреки многото приказки за качество по партийни форуми и конгреси) не отговаря на световните стандарти. Малък е относителният дял на произвежданите и използваните електронизирани и автоматизирани средства за измерване. Много бавно с безкрайни бюрократични спънки се внедряват новите разработки. Много от стопанските организации не ползват наличните производствени мощности за задоволяване на собствените нужди от средства за измерване и изпитване. Изостава и работата по изграждането на малки и средни предприятия за производство на измерителна техника и не се използват връзките и взаимообменът дори със сродните предприятия от социалистическите страни (да не говорим за другите).

В много стопански организации, където измерванията играят съществена роля при производството и отчитането на стоково-материалните ценности, в звената за материално осигуряване и на работните места за извършване на отговорни метрологични операции (измерване на маса, обем, разход и др.) се назначават «наши хора» с ниска и неподходяща квалификация.

* * *

Много са проблемите на метрологията и метрологичното осигуряване през социалистическия период(43). Не искаме да изпадаме в пълен негативизъм и да отричаме направеното от поколения метролози. Всички знаем, какво беше качеството на продукцията ни и за разминаването ни със световните стандарти, за което сега плащаме всички.

Сега пред българските метролози стои отговорната задача да се навакса забавянето и да се насочат усилията в осигуряване на високопроизводителни, точни и надеждни средства за измерване чрез ползване на световния опит, разработване и производство на нови типове електронноизмерителна техника, създаване на елементна база за автоматизация на измерванията и изпитанията; организационно и кадрово укрепване на метрологичните звена в стопанските организации и подобряване на материалната им база; изграждане и усъвършенстване на еталонната база на страната и внедряване в метрологичната практика на върховите световни постижения; модернизиране на оборудването на териториалните метрологични лаборатории и подобряване на метрологичното обслужване; повишаване квалификацията на кадрите. Факт, с който към днешна дата можем да се гордеем, е, че през 2001 г. у нас действа най-прецизната апаратура на Балканите, даваща възможност за най-точно определяне на метричните еталони-мерки. Но в същото време през 2000 г. Агенцията по стандартизация и метрология при извършването на проверки по пазарите и тържищата у нас на 21 010 везни установява, че 1111 са негодни. А от 32 518 изследвани теглилки 1208 мерят грешно. Издадени са обаче само 66 наказателни постановления(44).

През 2001 г. само от април до ноември инспекторите от пазар «Възраждане» са констатирали 129 случая на измами с теглилки на Женския пазар. За нагли измами са отстранени 60 търговци, като на 21 от тях са отнети завинаги правата. Открита е цяла колекция от фалшиви теглилки, събрани от инспекторите на Женския пазар. Установява се, че поне с 200 г на всеки 2 кг ни лъжат търговците на плодове и зеленчуци. Най-често търговците използват издълбани отдолу на струг теглилки от 1 и 2 кг. Прилагат и трик с «грамчетата» от алуминий. В колекцията намират място и магнити за дърпане кантара надолу, използват се и ластици за кантари, както и скъсани теглилки. Сред най-използваните методи за измама, добила известност като «шмекерията на пианиста», е придържането на стоката от продавача, докато я мери, като при това ловко манипулира с пръсти кантара(45). Нещо нормално стана поради намалената покупателна способност на населението различни пакетирани стоки и хлебни изделия да променят не цените си, а грамажа си. И при измерване много често килограм хляб се оказва 700–800 г.

Затова метролозите в България трябва никога да не забравят, че обикновеният човек съди за тях и тяхната дейност най-вече от метрологичния контрол по търговските обекти, където най-често го «удря кантара». А за съжаление мерните злоупотреби, бъркащи в джоба на потребителя, са много често явление, граничещо дори с наглост и чувство за безнаказаност от страна на продавачите.

Еволюция на метричната система в съвременността. (Вместо заключение)

Еволюцията на метричната система е в основата на бума от измервания, който настъпва във всички сфери на науката и техниката и следващите ги форми и начини на измерване. В нашето съвремие тя вече е толкова развита, че в това заключително експозе е невъзможно да бъдат обхванати всички мерки и мерни системи, които довежда метричната система. Все пак ще се опитаме да маркираме накратко основните моменти от нейното развитие.

Както вече знаем, първоначално метричната система съдържа само мерните единици за дължина, площ, обем, тежест (маса). Но те съвсем не са достатъчни, за да покрият нуждите на все по-новите видове измервания, съпътстващи научно-техническия прогрес. За да бъде приложима и в други области, «старата метрична система» прави ред метрологични компромиси и постепенно допълва семейството на метъра и килограма с нови мерни единици за време, електричество, магнетизъм, температура, сила, налягане, за светлинни и физикохимични величини, за величини от областта на йонизиращите лъчения и ядрената физика. В резултат на това на основата най-вече на десетичния принцип в метричната система се създават нови системи от мерни единици за различни области от научнопрактическата дейност. Към началото на XX век метричната система вече е «родила и отгледала над двадесет мерни системи, като сантиметър-грам-секунда, метър-тон-секунда, метър-килограм-секунда, метър-килотон — сила-секунда, системите на Джорджи, Вебер, Гаус и много други»(1). За някои величини се въвеждат и извънсистемни мерни единици, като конска сила, калория, милиметър воден стълб, милиметър живачен стълб и др.(2) С ускореното развитие на науката и техниката все по-често различни постижения и резултати от една научна област се прилагат в други. Налага се интердисциплинарният подход, защото метрологичните зони не могат по никакъв начин да бъдат разграничени и използването на различни системи единици, предназначени за определена област, води до сериозни пречки и недоразумения. Все повече се чувства нуждата от въвеждане на единна система от единици, която да е универсално приложима във всички сфери на науката и практиката. Не по-малка е нуждата от въвеждането на такава мерна система във връзка с все по-интензивно развиващото се международно научно-техническо сътрудничество.

През 1948 г. Международният съюз по чиста приложна физика се обръща към IX генерална конференция по мерките и теглилките (ГКМТ) с молба за удобство при международните отношения да бъде приета една практическа система единици, основана върху системата метър-килограм-секунда и една електрическа единица от абсолютната практическа система. Подобно искане, придружено с проект, предназначен да служи като основа за дискусия при създаването на пълен регламент за измерителни единици, конференцията получава и от френското правителство. Затова Генералната конференция натоварва Международния комитет по мерките и теглилките да проведе официална анкета сред научните, техническите и педагогическите среди, предлагайки за основа френския документ, и да систематизира отговорите.

Пред тази нова международна система се поставят тежки изисквания. Тя трябва да бъде универсална — приложима във всички научноприложни области; броят на основните измерителни единици да е минимален; големината на основните единици и получените от тях производни да е удобна за ползване; величините, чиито единици се приемат като основни, да бъдат подбрани така, че производните им да се определят чрез прости зависимости, в които няма дробни степени и показатели. Освен това за да бъде приета и одобрена в световен мащаб, тя трябва да бъде кохерентна, като за основни бъдат избрани такива единици, които могат да се възпроизвеждат и съхраняват с възможно най-голяма прецизност.

До провеждането на X ГКМТ (1954) дискусията не е приключена. Тази конференция все пак определя основните единици на подготвяната система: за дължина — метър, за маса — килограм, за време — секунда, за големина на електрически ток — ампер, за термодинамична температура — градус Келвин (по-късно наречена Келвин) и за интензитет на светлината — кандела.

Крайното решение за внедряването на тази единна система единици е прието от XI ГКМТ (1960). Новата система се нарича Международна система единици (Sisteme international), съкратено SI. В приетите от конференцията решения се посочват основните, допълнителните и някои производни измерителни единици на системата и техните означения, а също така и представките за образуването на десетичните кратни единици.

Международната система единици е осъвременен, пригоден към новите условия вид метрична система, съдържаща най-употребяваните мерни системи, предназначени за конкретни области. С въвеждането й се премахва ненужното разнообразие от измерителни единици за едни и същи или сродни величини. Така например за налягане се въвежда единицата паскал вместо многото различни мерни единици, като килограм-сила на кв. см, техническа атмосфера, физична атмосфера, милиметър живачен стълб, бар, дина на кв. см и др. За работа и всички видове енергия се въвежда единицата джаул вместо съществуващите дотогава калория (термохимична, международна, 15–градусна), ерг, килограмометър, електронволт, киловатчас и др. С това се намалява разнообразието на средствата за измерване и се облекчава и поевтинява производството им. В новата система са строго разграничени единицата за маса — килограм, и единицата за сила — нютон, с което се премахват условията за объркване. С въвеждането й се опростяват числените пресмятания при научните изследвания, конструкторските разработки и в стопанската дейност, тъй като отпада необходимостта единиците да се привеждат от една система в друга, намаляват възможностите за допускане на неточности, създават се условия за широко внедряване на електронноизчислителна техника.

Веднъж установена, тази удобна универсална система непрекъснато се развива и усъвършенства, за да отговаря напълно на нарастващите изисквания за точност на измерванията във века на научно-техническия прогрес, като се прецизират дефинициите на нейните единици и се повишава точността на тяхното възпроизвеждане. Въпросите, свързани с осъвременяването на SI, ce обсъждат и решават от ГКПМ. Съответните генерални конференции вземат следните по-важни решения, отнасящи се до единиците от международната система:

Единадесета ГКМТ (1960) отменя дефиницията на метъра, която е в сила от 1889 г., основана на международния прототип от платина и иридий, съхраняван в Международното бюро по мерките и теглилките, и утвърждава дефиниция, основана на дължината на вълната на лъчение, получено при преход между енергетични нива на атома на криптон 86; утвърждава нова формулировка на единицата за време (секундата), основана на продължителността на тропичната година, вместо дефиницията, основана на продължителността на средното слънчево денонощие, и приканва специализираните организации и лаборатории да продължат изследванията по създаването на атомен или молекулярен еталон за интервал от време.

Дванадесета ГКМТ (1964) отменя формулировката на единицата литър като обем на чиста вода с маса 1 кг при нейната максимална плътност и при нормално атмосферно налягане и приема терминът литър да се използва като специално название, дадено на кубичния дециметър; препоръчва единицата литър да не се използва за изразяване на резултатите от измерване на обем, когато е необходима голяма точност; прибавя към списъка на представките за образуване на кратни единици, приет от XI ГСМТ, две нови представки: фемто (f) за 10–15 и ато (а) за 10–18.

Тринадесета ГКМТ (1967–1968) заменя дефиницията на секундата, утвърдена от XI ГКМТ, с нова, основана на прехода между две свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий 133; приема единицата за термодинамична температура да се нарича келвин (К) вместо градус келвин и определя същото име и същото значение да се използва за изразяване и на температурен интервал и разлика; подобрява редакцията на дефинициите на единиците за термодинамична температура — келвин, и за интензитет на светлината — кандела, за да не се дава повод за критични бележки от редакционен тип; включва още производни единици към списъка, даден от XI ГКМТ; отменя името на единицата микрон и нейното означение (м) за дробната единица на метъра 10–6 м, която по правилото за образуване на десетичните кратни единици се нарича микрометър (Mm), a също и името на единицата нова свещ.

На XIV (1971), XV (1975) и XVI (1979) ГКМТ се въвеждат мерки като паскал, сименс, бекерел, шверт и др., които не говорят нищо на специалистите по историческа метрология. Интересна за нас е XVII ГКМТ (1983), на която се утвърждава нова дефиниция за единицата за дължина — метъра, който вече се детерминира като величина, основана на дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време, равен на 1/299 792 458 сек.

XVIII ГКМТ (1987) потвърждава решението за прехвърляне на дейността по съставянето на международното атомно време от Парижката обсерватория в Международното бюро по мерките и теглилките(3). Това е едно естествено развитие и усъвършенстване на Международната система и то е нормално да се предположи е един отворен и непрекъснато развиващ се процес. По усъвършенстването, популяризирането и внедряването на Международната система единици работят неуморно различни международни организации по метрология и стандартизация, като Международното бюро по мерките и теглилките (МБМТ), Международната организация по законодателна метрология (МОЗМ), Международната организация по стандартизация (ИСО), Международната електротехническа комисия, Международната комисия по радиологични единици и измервания, Международната измерителна конфедерация. Всички те изработват международни нормативни документи, които спомагат за унифицирането на единиците в различните страни на основата на Международната система.

Периодично Международното бюро, което действа под ръководството на Международния комитет по мерките и теглилките (подчинен на ГКМТ), издава брошурата «Международна система единици», съдържаща в систематична последователност резолюциите на ГКМТ и МКМТ относно единиците за физичните величини, международната SI и нейното внедряване. В лабораториите на Международното бюро работят около тридесет физици и техници. Те извършват метрологични изследвания и сравнителни измервания на еталоните на споменатите дотук величини. Годишният бюджет на МБ за 1981 г. например е 8,6 млн. златни франка (около 3,4 млн. USD) Поради разширяването на проблематиката на МБМТ от 1927 г. насам МКМТ учредява нови органи — консултативни комитети — предназначени да подготвят информации по въпросите, които им предоставят за проучване и мнение. Засега те са осем на брой: 1) Консултативен комитет по електричество (ССЕ), основан през 1927 г.; 2) Консултативен комитет по фотометрия (1933), преименуван през 1971 г. в Комитет по фотометрия и радиометрия (CCPR); 3) Консултативен комитет по термометрия (ССТ), 1937 г.; 4) Консултативен комитет за дефиницията на метъра (CCDM), 1952 г.; 5) Консултативен комитет за дефиницията на секундата (CCDS), 1956; 6) Консултативен комитет за еталоните за измерване на йонизиращи лъчения (CEMRI), 1958 г. От 1969 г. към него са сформирани четири секции: I — рентгенови и гама лъчи, електрон, II — измерване на радионуклиди, III — неутронни измервания, и IV — Еталони за алфа лъчи, разпусната през 1975 г.; 7) Консултативен комитет за единиците (CCU), създаден през 1964 г., който замества създадената от МКМТ през 1954 г. Комисия за система единици; 8) Консултативен комитет за маси и сродни величини (ССМ), основан през 1980 г.

Тези консултативни комитети могат да създават временни и постоянни работни групи за изучаване на отделни теми и са натоварени да координират международните дейности, извършвани в съответните области, да предлагат решения, отнасящи се до измененията, които трябва да се направят на дефинициите и стойностите на единиците с оглед решенията, които Комитетът ще приеме направо или ще предложи за утвърждаване от ГКМТ за осигуряване на световно единство на измерителните единици.

Самите комитети имат единен регламент. Всеки от тях, чието представителство е възложено на един член от МКМТ, е съставен от делегати на големите метрологични лаборатории и специализирани институти, чиито списък е утвърден от международния комитет, от индивидуални членове и от представители на МБМТ. Тези комитети провеждат сесиите си непериодично според възложената работа.

Документите от ГК на Международния комитет, на консултативните комитети и на Международното бюро по мерките и теглилките се публикуват от ръководството на Бюрото в следните издания: «Отчети от заседанията на ГКМТ», «Протоколи от заседанията на МКМТ», «Сесии на консултативните комитети», сборник «Трудове и мемоари на Международното бюро по мерките и теглилките», в който се включват публикувани в списанията и научните издания статии, както и някои трудове, публикувани като доклади (сборникът се издава от 1881 г.; до 1966 г., когато е спрян по решение на МКМТ, са публикувани 22 тома). Международното бюро публикува периодично доклади върху развитието и разпространението на метричната система SI под заглавие «Нови постижения на метричната система». От 1965 г. международното списание «Метрология» под покровителството на МКМТ отпечатва статии върху основните проблеми на научната метрология за подобряване на измерителните методи и на еталоните, както и съобщения за дейността и решенията на органите на Конвенцията за метъра(4).

България е член на МБМТ още от 1911 г. Благодарение на публикациите, научните съобщения, резултатите от изследванията, решенията на Генералните конференции страната ни се информира и ползва всичко най-ценно и напредничаво в областта на научната метрология в световен мащаб. От 1956 г. България е член на Международната организация по законодателна метрология (МОЗМ) и участва в над 70 нейни секретариата.

И ако преди въвеждането на метричната система у нас може да се говори за различни по произход мерки и мерни системи, използвани от българите, то след въвеждането на метричната система мерките и мерните системи са международни и задължителни за всички цивилизовани народи.

Приложение 1: Речник на старите мерки по българските земи

АБЕР, АВАЗ, ХАБЕР — турска мярка за дължина, която представлява разстоянието, на което се чува звукът от човешки глас (аналогична на ВИК и ГЛАС); има две величини:

1. разстоянието, на което се чува звукът от човешки глас без напрежение, приета в османското законодателство за 400 крачки (ок. 300 м);

2. същото за вик с висок глас (ок. 800–1000 м)

АВАЗ — вж. АБЕР

АГАЧ (aǧaç) — турска мярка за дължина, представляваща три пъти разстоянието между трима души, разположени така, че да чуват един друг гласовете си (ок. 5000–6000 м)

АКОВ, АКУВ, ОКОВ, ХАКОВ — общославянска мярка за вместимост на течности, представляваща обкован дървен съд с форма на буре с вместимост около 50 л

АКУВ — регионална форма на АКОВ

АКЪР (acre) — английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м

АМФОРА, АНФОРА — стара римска и гръцка мярка за вместимост на течности и твърди насипни продукти, използвана и във Византия; има две величини:

1. римска амфора, представляваща една римска кубична стъпка речна вода с тежест 80 римски либри (една римска либра е около 327,45 г), т. е. ок. 26,263 л

2. гръцка амфора с обем 19,44 л

АНДЕЗЕ — вж. ЕНДЕЗЕ

АНЕ — турска мярка за повърхнина, равна на 500 уврата (ок. 45 ха)

АНФОРА — вж. АМФОРА

АР — мярка за площ от метричната система, равна на 100 кв. м

АРАБА — турска мярка за тежест, представляваща превозвания на кола с животинска тяга товар; аналогична на КОЛА

АРАМИЯ — вж. АРАНИЯ

АРАНИЯ, ХАРАМИЯ, ХАРАНИЯ — традиционна българска народна мярка за вместимост течности с форма на голям котел с вместимост 40–45 оки, използвана в Ломско, Кулско, Белоградчишко

АРГАТ, АРГАТИН, КОПАЧ, КОПАНЕ, НАДНИЧАР — традиционна народна мярка за площ, разпространена в европейските територии на Османската империя; представлява повърхността, която наетият работник може да прекопае с мотика от изгрев до залез слънце (ок. 440 кв. м)

АРГАТИН — вж. АРГАТ

АРДЕБ, АРДЕП — стара арабска мярка за вместимост на житни култури, разпространена в Сирия, Египет и оттам пренесена на територията на Османската империя; познати са:

1. ардеб от Александрия (ок. 271 л)

2. ардеб от Кайро (ок. 179 л)

3. ардеб сирийски за ечемик (95 оки /111,18 кг)

АРДЕП — вж. АРДЕБ

АРМАН — българска традиционна народна мярка за тежест, използвана от сапунджиите в Габровско; представлява голям блок сапун, наричан арман по името на коритото, в което е изливана сапунена каша с тегло 700–900 оки

АРПА — стара турска мярка за тегло на малки предмети с тегло колкото ечемично зърно (ок. 25 мг)

АРШ — вж. АРШИН

АРШИН, АРШУН, АРШ — стара арабска мярка за дължина, срещаща се и в балканските територии на Османската империя; у нас са използвани:

1. аршин за дължина

а) аршин строителен (архитектонически, дюлгерски) (0,758 м)

б) аршин търговски (чаршийски, терзийски, шивашки) (0,680 м)

в) лакът (зира, ендезе) — за тъкани (0,650 м)

2. аршин за повърхнина

а) квадратен архитектонически аршин (0,574564 кв. м)

б) квадратен търговски (чаршийски, терзийски) аршин (0,4624 кв. м)

в) квадратен лакът (зира, ендезе) (0,4225 кв. м)

АРШОВ — традиционна народна мярка за измерване на дълбочина; представлява максималната дълбочина, до която стига правата лопата по време на копаене (ок. 25 см)

АРШУН — вж. АРШИН

АС (лат. as) — древноримска тегловна единица, равна на 300 г

АФДИНА, ФАДАН, ФЕДАН — турска мярка за площ, равна на площта, която може да се изоре от чифт волове за един ден от изгрев до залез слънце; аналогична на ЯРЕМ, ЧИФТ, РАЛО, ДЕН ОРАНЕ

БАГАЖ — вж. БАГАШ

БАГАШ, БАГАЖ — средновековна житна мярка за тежест и вместимост с латински произход, разпространена в Дубровник, Флоренция, Черна гора; посредством търговските контакти пренесена и употребявана в западните територии на Османската империя; срещат се следните разновидности:

1. барски багаш (ок. 22,5 кг пшеница)

2. зетски багаш (18 кг пшеница)

3. турски багаш (14 кг пшеница)

4. дубровнишки багаш (13 кг пшеница)

БАЛА, БАЛЯ — мярка за брой и тежест с латински произход, използвана при транспортиране на памук, вълна, тютюн, хартия, тъкани; навлязла в употреба по нашите земи чрез търговските контакти с Дубровник и други европейски страни; аналогична на ТОВАР, БРЕМЕ, ДЕНК

1. като мярка за тежест се използва при мерене на вълна, хартия, тютюн; стойността й е между 60 и 120 кг

2. бала памук, използвана в Амбелакия (XVIII–XIX век), равна на 100 кг

3. като мярка за брой при измерване на топове плат:

а) бала аба съдържа 1 топ от 25 шивашки аршина плат

б) бала чоха съдържа 2 топа от 25 шивашки аршина плат

в) бала тънко сукно съдържа 12 топчета от 32 лакътя плат

БАЛЯ — вж. БАЛА

БАРЕЛ — англосаксонска мярка за вместимост на течни продукти, станала международна (1857) покрай производството и търговията с петролни продукти, вместваща 42 галона (158,98 л)

БАРИЛО — вж. БУРЕ

БАТ — библейска мярка за вместимост на течности, равна на 6 хика (22,97 л) (вж. ХИК)

БАТМАН, МАН — турска мярка за тежест с различни величини:

1. голям батман (7,697 кг)

2. малък батман (2,932 кг)

БАЧУВА — мярка за вместимост на течности, използвана от българите в Таврическа и Херсонска губерния, равна на 40 руски ведра (491,96 л) (вж. ВЕДРО)

БЕДРО — традиционна народна мярка за дължина с антропометричен характер, представляваща разстоянието от коляното на изправен и здраво стъпил на земята човек до края на бедрото му, там, където започва таза (ок. 40–50 см)

БЕНАК — турска мярка за обработваема площ, известна от началото на XV век, равна на половин ЧИФЛИК

БЕЧКЯ — народна мярка за вместимост на течности, използвана от банатските българи; представлява бъчва, събираща 100 л

БИБЕ — народна мярка за количество, използвана от жътварите в Западна България; представлява куп, състоящ се от 3–4 ръкойки житни класове, една десета от снопа (вж. РЪКОЙКА, СНОП)

БИНЛИК (binlik) — турска мярка за вместимост и тежест, използвана при измерване на зърнени култури и течности; с различни величини:

1. за зърнени култури

а) бинлик за царевица (ок. 12,2 кг)

б) бинлик за пшеница (ок. 141,1 кг)

2. за течности

а) малък (ок. 100 драма)

б) голям (ок. 5 оки)

БИРЛИК — народна мярка за измерване на вино и ракия; представлява глинен съд, вместващ около 6 л

БОГДА, БУГДАЙ (buğday) — турска мярка за тегло с величина колкото пшеничено зърно, подразделение на драма (1/64 от него) — ок. 0,05 г

БОДКА — народна мярка за брой на пари, означавана върху рабош (|); равна на една четвърт от гроша, или 10 пари

БОЙ, БОЙ ЧОВЕЧИЙ, ЧОВЕЧИ БОЙ — народна мярка за височина с антропометричен характер, представляваща разстоянието от земята до най-високата точка от главата на изправен човек; използва се за измерване дълбочината на реки и бунари; аналогична на СНАГА и РЪСТ; има три величини:

1. малък бой (до 160 см)

2. среден бой (от 160 до 170 см)

3. голям бой (над 180 см)

БОЙ ЧОВЕЧИЙ — вж. БОЙ

БОКАЛ, БУКАЛ (boccale) — средновековна мярка за вино с латински произход, използвана и у нас; срещат се:

1. стар бокал (ок. 1,834 л)

2. нов бокал (ок. 1,412 л)

БОМБА — мярка за вместимост на течности, използвана от бесарабските българи; представлява 40–ведрова бъчва с вместимост 491,96 л

БРАВ, БРАВА, БРОЙ, ГЛАВА — народна мярка със следните значения:

1. мярка за брой, използвана в животновъдството при преброяване на овце, свине, кози, говеда; представлява един брой добитък

2. брав — мярка за измерване на площ на изорана земя, равна на една четвърт от хектара (ок. 2500 кв. м)

БРАВА — вж. БРАВ

БРАЗДА, ЕВЛЕК, ЕМЛЕК, ЛЕХА — народна мярка за измерване на изорани площи, равна на една четвърт от дюнума, т. е. ок. 400 кв. крачки, аршина или метра

БРАНА — традиционна българска народна мярка за повърхност на изорана земя, равна на ширината на браната (ок. 150 см), състои се от 5–6 бразди

БРЕМЕ — българска традиционна народна мярка за тежест, равна на товара, който един човек може да носи; има различни големини, които зависят от човека, който го носи, и от разстоянието, на което го пренася; срещат се мъжко и женско бреме и затова величината му варира от 10 до 40 оки

БРОЙ — вж. БРАВ

БРОЙНИЦА — вж. БРЪДНИЦА

БРЪДНИЦА, БРОЙНИЦА, ЗАВЕНИЦА — традиционна народна българска мерна единица в Пиринския край за изчисляване на преждата от една мотовилка; представлява снопчета прежда от по 60 нишки

БУГДАЙ — вж. БОГДА

БУКАЛ — вж. БОКАЛ

БУРЕ, БАРИЛО, ФУЧИЯ — мярка за вместимост на течни и твърди насипни продукти с латински произход, проникнала по нашите земи при търговските контакти с Дубровник, Флоренция, Австро-Унгария, Франция; по-често срещани са следните разновидности:

1. буре за вино (до 500 л)

2. буре за барут (ок. 50–60 кг)

3. буре за брашно (ок. 90 кг)

4. буре за зехтин (ок. 50–70 л)

5. българско буре за вода и вино, събиращо 800, 700, 600, 500, 400, 300 оки

БУРИ — мярка за вместимост на течности, използвана в Таврическа, Херсонска и Бесарабска губерния; представлява 20–ведрова бъчва (245,98 л)

БУЧКА — мярка с няколко значения:

1. традиционна народна българска мярка за тежест, използвана от пчеларите при измерване на восъка от питите (ок. 500 г)

2. съд за отделяне на маслото от млякото в Северозападна България; най-голямата бучка събира 20–24 оки, средната — 15–18 оки; бучка от 1 ведро — 10–12 оки; бучка от половин ведро — 5–6 оки

БУШЕЛ — англосаксонска мярка за вместимост на течни и твърди насипни продукти (у нас се нарича МЕРИЦА), станала международна; с различни величини:

1. бушел за течности

а) английски бушел (ок. 36,348 л)

б) северноамерикански бушел (ок. 35,237 л)

2. бушел за тежест

а) бушел за пшеница (27,216 кг)

б) бушел за брашно, ръж, царевица и сол (ок. 25,401 кг)

в) бушел за овес (14,515 кг)

г) бушел за картофи (27,218 кг)

БЪКЛЕ — най-малкият БЪКЪЛ с вместимост 4 оки

БЪКЪЛ — народна мярка за течности (вино, ракия, вода) в Северозападна България; представлява дървен съд с различни големини; най-големият е от 20 оки, има и от 18, 15, 10, 9, 8, 7, 6, 5 оки

БЪЧВА — традиционна народна българска мярка за течности (предимно вино) от рода на бурето, но със значително по-големи размери; срещат се бъчви от 800 до 5000 оки

ВАГАН — мярка за вместимост на течности, използвана от банатските българи, срещана също в Сърбия, Хърватско, Австро-Унгария; познати са следните разновидности:

1. австрийски ваган, използван в Загреб (ок. 61,50 л)

2. унгарски ваган, употребяван в Нови Сад (ок. 62,5 л)

3. банатски ваган, употребяван от банатските българи (ок. 125 л)

ВАГОН (англ. wag(g), нем. waggon, френ. wagon) — международна мярка за тежест, използвана в железопътния транспорт; представлява товара, пренасян в «желязна кола», както наричали в миналото вагона; в края на XIX и началото на XX век се срещат две разновидности:

1. малък вагон (ок. 5 тона)

2. голям вагон (ок. 10 тона)

ВАНДА — традиционна народна мярка за дължина; в Берковица я използвали за измерване на прежда; аналог на АРШИН

ВЕДРА — вж. ВЕДРО

ВЕДРЕНИЦА — традиционна народна българска мярка за вместимост на течности, аналог на ВЕДРО (ок. 10 оки)

ВЕДРИЦА — традиционна народна българска мярка за вместимост на течности, подобна на ВЕДРО и ВЕДРЕНИЦА, използвана в Западна България; има три разновидности:

1. малка ведрица (6 оки)

2. средна ведрица (10 оки)

3. голяма ведрица (12 оки)

ВЕДРО, ВЕДРА, ВИДРО — общославянска мярка за измерване на вместимост на вода, мляко, вино с форма на дървен съд с дръжка; по-популярни са следните разновидности:

1. черногорско ведро (ок. 36 л)

2. руско ведро (12,29 л)

3. македонско ведро (12 л)

4. сръбско ведро

а) малко (56,6 л)

б) голямо (113 л)

5. хърватско ведро (56 л)

6. българско ведро

а) млекарско (10–12 оки)

б) винарско (12–15 оки)

7. влашко ведро за вино (XVIII век) (12,88 л)

8. ломско ведро за мляко (10 оки)

ВЕЗНЕ — турска мярка за тежест с две разновидности:

1. везне за дърва (9 оки, ок. 11,545 кг)

2. анхиалско везне за сол (45 оки, ок. 57,732 кг)

ВЕНЕЦ — традиционна народна мярка за брой, представляваща сплетени или нанизани във формата на венец плодове или зеленчуци; венец лук например съдържал 20 глави

ВЕРСТА — руска мярка за големи разстояния (ок. 7,4676 км)

ВЕРШОК — руска мярка за дължина, едно от подразделенията на АРШИН, равна на 1/16 от аршина (ок. 4,45см)

ВЕСЛО — народна мярка с различни значения:

1. общославянска мярка, използвана от рибарите за измерване на дълбочина, колкото едно рибарско весло

2. мярка за дължина, равна на едно загребване с весло (вж. ГРЕБВАНЕ)

ВИДРО — вж. ВЕДРО; използва се от българите в Таврическа, Херсонска и Бесарабска губерния, където е равна на 1 руско ведро (12,299 л)

ВИЗАНТИЙСКА КРАЧКА — вж. КРАЧКА

ВИК — вж. АБЕР

ВИЛНЪК — традиционна народна мярка за количество, аналогична на НАВИЛЬОК; използва се при сенокос; представлява сеното, което може да се вдигне наведнъж с вилата

ВЛАЧЕНЯК, ВЛАЧИНЯК — традиционна народна мярка за количество сено, равна на количеството, което могат да влачат два бивола

ВЛАЧИНЯК — вж. ВЛАЧЕНЯК

ВЛАЧКА — мярка за брой на пари, означавана върху рабош (|); равна на 1/8 от гроша, или 5 пари

ВОЗ, ВОЗА — традиционна народна мярка за превоз на тежест; срещат се следните разновидности:

1. мярка за тегло на желязна руда в Самоковско (ок. 360 оки)

2. мярка за количество, употребявана за прекарване на дърва, сено, камъни, пясък; представлява това количество, което се превозва с конска, волска, биволска кола (вж. КОЛА)

3. мярка за повърхност при сенокос; това е площта окосена ливада, необходима за натоварването на една кола с животинска тяга

ВОЗА — вж. ВОЗ

ВОЗНИК — традиционна народна мярка за течности, използвана в Северозападна България за пренасяне на вода, вино и ракия; представлява дървен съд с форма на буре с вместимост от 800 до 700 оки

ВРАТ — традиционна народна мярка с антропометричен характер с две разновидности:

1. мерна единица с размер дължината на врата (ок. 10 см)

2. мерна единица с размер колкото обиколката на шията (30–40 см)

ВРАХ, ВРЯХ — традиционна народна мярка за брой, употребявана при вършитба; среща се в Западна България и представлява толкова снопи, колкото могат да се овършеят на един път

ВРЕКЬЯ — традиционна народна мярка за тежест, аналогична на БРЕМЕ, използвана в Западна България; представлява чувал с вместимост ок. 50 оки

ВРЕТЕН — вж. ВРЕТЕНО

ВРЕТЕНО, ВРЕТЕН — традиционна народна мярка с две значения:

1. мярка за количество прежда, представлява навитата прежда на едно вретено с тежест една четвърт ока

2. мярка за площ (ок. 1600 кв. м)

ВРЪВ — народна мярка с няколко приложения:

1. мярка за дължина, използвана при домашното тъкане в Сливен и Котел, равна на две дължини на мотовилката (ок. 1,35 см)

2. мярка за количество тютюн (вж. НИЗА)

ВРЪЗКА — традиционна народна мярка за брой, употребявана от сапунджиите в Габровско при производството и продажбата на свещи; има три разновидности:

1. голяма връзка — навързани с лико или канап 40 малки свещи

2. малка връзка — 30 големи свещи

3. смесена връзка — 15 малки и 20 големи свещи

ВРЪХ НА НОЖА — стара традиционна народна мярка, използвана в народната медицина при дозиране на лекарства; представлява количеството насипно вещество, което се взема с върха на ножа

ВРЪШИНА — традиционна народна мярка за брой, употребявана в Западна България, равна на 5–6 растици (вж. РАСТИЦА)

ВРЯХ — вж. ВРАХ

ВЪЖЕ — линейна мярка за дължина, използвана още от древните агроменсори за измерване на участъци земя; по нашите земи се използва като народна мярка в Югозападна и Западна България и е с дължина 70 шивашки аршина (ок. 47,60 м)

ВЪРЛИНА — традиционна народна линейна мярка за измерване на ниви, използвана във Варненско, представлява прът с дължина 5–6 разкрача (вж. РАЗКРАЧ)

ГАЛОН — англосаксонска мярка за вместимост на течности с няколко величини:

1. държавен английски галон (ок. 4,543 л)

2. стар (винарски) галон, употребяван в САЩ (ок. 3,7853 л)

3. бирен галон, употребяван в САЩ (ок. 4,621 л)

ГЕНИЙ — тракийска мярка за тежест, равна на 41,5 кг(1)

ГЕРА — библейска мярка за тегло (0,71 г)

ГИЛЕБ — традиционна народна мярка за количество прежда при навиване на мотовилката; състои се от 60 жици (вж. ЖИЦА)

ГИМ — мярка за брой, използвана в металообработващите занаяти; представлява връзка от 4 броя подкови

ГИРБАЛ, ГРБАЛ — турска мярка с две значения:

1. гирбал за вместимост (ок. 2 шиника или 10 оки жито)

2. гирбал за площ (ок. един дюнум)

ГЛАВА — традиционна народна мярка с много значения:

1. единица мярка при домашно тъкане, равна на 30 зъба или 10 четници

2. единица за броене на добитък, синоним на БРАВ

3. единица за броене на зеленчуци (зеле, лук и т. н.)

4. мярка за височина (ок. 22,50–23 см)

ГЛАС — 1. традиционна народна мярка за разстояние, аналогична на АВАЗ

2. официална турска мярка за установяване площта на селските землища, с описателен характер; според Закона за земите от 1858 г. селското землище се простирало на такова разстояние извън селището, докъдето можел да се долови силен глас на лице, застанало в края на съответното населено място (това означава 3–4 км в диаметър, или ок. 14–15 хил. дка)

ГЛТОК — мярка за погълнато ястие или питие; представлява количеството, което може да се погълне на един път

ГОМОР — библейска мярка за вместимост на зърнени храни, равна на 1/10 част от ЕФА (2,30 л)

ГОН — общославянска мярка с две значения:

1. за дължина (между 14 и 21 м)

2. за площ (ок. 273 кв. м)

ГОРСТ — вж. ШЕПА

ГРАДИНЧЕ — традиционна народна мярка за обработваема площ, използвана от банатските българи (ок. 1,5 дка)

ГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 дециграма/1000 милиграма

ГРАН — мярка за тежест с латински произход (от granum в смисъл на зърно, семе, букв. преведена се среща у нас с названията зърно или пшеничено зърно); употребявана най-често при измерване на злато, скъпоценни камъни и лекарства; отделните видове са:

1. аптекарски (медицински, лекарски) гран (0,0729 г)

2. дукатски (за измерване на злато) гран (0,0581 г)

ГРАНИЦА — народна мярка при жътва, представляваща количеството ожънато и прибрано на снопи жито преди още да е овършано; видовете са:

1. малка граница (от 13 снопа)

2. голяма граница (от 17 снопа)

ГРБАЛ — вж. ГИРБАЛ

ГРЕ — вж. ГРЕХ

ГРЕБВАНЕ, ВЕСЛО — линейна народна мярка, използвана от лодкарите; представлява преодоляното от лодката разстояние при едно загребване с веслото

ГРЕБЕН — линейна народна мярка за височина; представлява най-високата точка от тялото на кон, измерена при предните крака от земята до гребена/гривата на коня

ГРЕЙ — вж. ГРЕХ

ГРЕК — вж. ГРЕХ

ГРЕН — мярка за тежест, използвана от златарите; произлиза от gran — ‘зрънце‘ (често се бърка с ГРАН поради близостта на произхода им); използва се за мерене на злато, сребро, скъпоценни камъни; има следните разновидности:

1. грен за измерване на злато и сребро (0,0812 г)

2. грен за накити (0,0648 г)

3. грен за бисери (0,05184 г)

4. турски грен за злато, сребро, скъпоценни камъни, подразделение на драма (0,05 г)

ГРЕХ, ГРЕ, ГРЕЙ, ГРЕК, КИР — турска линейна мярка за дължина (от ghirah, guirakh, kekarhe, както се нарича УРУПА, или 1/8 от стъпката); в мюсюлманската метрология тя е подразделение на АРШИН (1/16 от него), има следните разновидности:

1. грех на чаршийски аршин (4,25 см)

2. грех на ендезе (шивашки аршин) (5,10 см)

ГРОС, ГРОСА — мярка за брой, употребявана в търговията с държавите от Средна и Западна Европа, станала популярна и у нас през първата половина на XIX век; с нея се обозначават еднородни предмети (12 на брой «дузини», или 144 еднородни предмета)

ГРОСА — вж. ГРОС

ГРС, ГРСТ, КРИВАЧКА, ШЯКА — общославянска народна мярка за тежест, представляваща това, което захваща човек при загребване в шепата си; грс жито е 300–500 г. (вж. и ШЕПА)

ГРСТ — вж. ГРС

ГРУНТ — мярка за площ на имоти, употребявана от банатските българи; представлява двор с големина между 1,5 и 3 дка

ГУВНО, ГУМНО — народна мярка за повърхност на големи площи обработваеми земи, разпространена на Балканския полуостров; сведения за употребата й срещаме най-рано в описание на Охрид от Евлия Челеби от 1670 г.; величината й е различна и се определя от големината на гумното, т. е. на хармана, затова се и уточнява: голямо гувно, средно гувно, малко гувно; варира между 20–30 и 200–300 кв. м

ДАЛЯ — турска мярка за брой; това са десет крини, десет половняци или каквато и да е мярка в десетократния й размер

ДАМГА — турска народна мярка за повърхност, използвана в Пазарджишко; представлява площта, върху която се отглежда оризовата култура; тя е част от цяла мерна система, употребявана при измерване на оризищата: две-три дамги правят една КЪТА, а седем-осем дамги правят един НИХИР; по-малките единици са ТОХУМ, ЧОРБАЛЪК, ПАРА

ДВА ПРЪСТА — мярка с различни значения:

1. линейна народна мярка с антропометричен произход за измерване на малки дължини, ширини и височини; представлява ширината на плътно поставените един до друг показалец и среден пръст

2. тракийска мярка за дължина (IV–III век пр. н. е.), равна на 4,83 см

ДВАЕСПЕДРАМЧЕ — народна мярка за вместимост и тежест на газ, ракия, зехтин; представлява малък съд, съдържащ ок. 25 драма, или четвърт литър

ДВАЕСТАЧКА — народна мярка за вместимост и тежест; представлява съд, вместващ 20 акова (вж. АКОВ)

ДВОЙКА — мярка с различни значения:

1. народна мярка за течности; представлява буре с вместимост 2 акова (вж. АКОВ)

2. мярка за брой и тежест (вж. ЧАТАЛ)

ДЕВЕТАК — вж. ДЕВЕТАЧ

ДЕВЕТАЧА, ДЕВЕТАК, ДЕВЕТИНА — народна мярка за количество ожънати класове; представлява кръстец от девет снопа (вж. СНОП)

ДЕВЕТИНА — вж. ДЕВЕТАЧА

ДЕВЕТНИК — народна мярка за дължина на плат; представлява такова парче плат, което може да опаше девет пъти човек; среща се в района на Берковица и Белоградчик

ДЕЗИЯ — народна мярка за брой, използвана от кожарите в Габровско; състои се от:

1. три чифта джелгави (парчета кожа в близост до главата на животното) и два чифта арашлами (парчета кожа от средата на гърба на животното), прихванати едно върху друго с лапарка (каишка за затягане)

2. пет чифта съртове (кожа откъм опашката на животното)

ДЕКА — народно название на ДЕКАГРАМ

ДЕКАГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 г

ДЕКАДА (гр. δεκάς, -άδος) — мярка за брой; сбор или група от десет предмета

ДЕКАЛИТЪР — мярка за обем на течности и насипни твърди тела от метричната система, равна на 10 л

ДЕКАР — мярка с няколко значения:

1. народна мярка за определяне на количеството зърно; представлява венец, на който са наплетени кочани царевица, толкова, че да дадат един КУТЕЛ зърно

2. мярка за площ от метричната система, равна на 10 ара

3. стар декар — така в Атина наричат една от величините на дюнума, равен на 1600 квадратни крачки

ДЕКАМЕТЪР — мярка от метричната система за:

1. дължина (10 м)

2. обем (1000 куб. м)

ДЕМЕТ — турска народна мярка за тежест, аналогична на ТОВАР и БРЕМЕ; равнява се на товара, който може да нарами и носи човек

ДЕНАР, ДЕНИР — стара римска мярка за тежест на скъпоценни метали (ок. 1,275 г)

ДЕН ЗЕМЯ — народна мярка за площ на обработваеми земи от всякакъв вид; равна на количеството земя, което може да се обработи (изоре, окоси, посее) за един ден от един човек

ДЕНИР — вж. ДЕНАР

ДЕНК — турска мярка за тежест; произлиза от denk или denğ и има двойно значение:

1. на товар, противотежест, полутовар; използва се като единица за пренос и превоз на памук, вълна, хартия и други подлежащи на пакетиране продукти; по начин на употреба често отговаря на БАЛА; обикновено се приема като половината от конски товар, т. е. товара от едната страна на коня; по данни от тефтерите на Сараевски търгове на памук от 1833/1834 г. разбираме, че денк памук е между 55 и 68 оки

2. на малка мярка за измерване на лекарства, скъпоценни камъни и благородни метали; това значение срещаме в лековници от XVIII–XIX век, където се явява подразделение на драма и се равнява на 1/4 от него (0,94 г); срещат се и други величини, например в Македония един денк е 0,05 г

ДЕН КОПАНЕ — вж. АРГАТ

ДЕН ОРАН, ДЕН ОРАНЕ, ЕДНО ОРАНЕ ЗЕМЯ — народна мярка за повърхност; равнява се на площта, която се изорава за един ден от един човек с един плуг и един чифт волове

ДЕН ОРАНЕ — вж. ДЕН ОРАН, АФДИНА, ЗЕВГАР

ДЕН ПЪТ, ДЕН ХОД — българска народна мярка за разстояние; представлява разстоянието, което се изминава от човек за един ден пеш или на кон със средна скорост, затова се и уточнява ден ход пеш и ден ход на кон

ДЕНУМ — вж. ДЮНУМ

ДЕН ХОД — вж. ДЕН ПЪТ

ДЕСЕТАК — мярка с различни значения:

1. народна мярка за вместимост и тежест на зърнени храни с три величини от 10, 12 и 14 оки

2. народна мярка за вместимост на течности във формата на буре, събиращо 10 акова (ок. 50 л) (вж. АКОВ)

3. народна мярка за брой при жътва; представлява кръстец от десет снопа (вж. СНОП)

ДЕСЕТИНА — старославянска народна мярка за площ (от рус. десятина); представлява повърхност от 925 кв. м

ДЕЦ — малка мярка за вместимост на течности, предимно вода, вино и ракия; представлява шише с вместимост 100 г; употребява се от българите в Банатско

ДЕЦИГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 сантиграма/100 милиграма

ДЕЦИЛИТЪР — мярка за обем на течности и насипни тела от метричната система, равна на 10 сантилитра

ДЕЦИМ (decimino) — италианска мярка за вместимост на течности и насипни продукти, проникнала у нас през XVIII–XIX век при търговските контакти; равнява се на 1,11 л

ДЕЦИМЕТЪР — мярка от десетичната метрична система с няколко значения:

1. мярка за дължина, равна на 10 см

2. мярка за площ (квадратен дециметър), равна на 100 кв. см

3. мярка за обем (кубичен дециметър), равна на 1000 куб. см

ДЖАРИБ — турска мярка за повърхност, равна на 600 кв. м

ДЖИВГАР — вж. ЗЕВГАР

ДЖИДЖ — народна мярка за вместимост на мляко, употребявана от овчарите в Западна България; представлява ведро, събиращо 5 оки

ДЗЕВГАР — вж. ЗЕВГАР

ДЕЗИЯ — турска мярка за брой:

1. в Средните Родопи през XIX век представлява комплект от 12 звънеца

2. в месопреработването е равна на 10 броя суджука

ДИПЛАРКА — народна мярка за дължина, употребявана при домашното тъкане в Смолянско за отмерване на готовото сукно; представлява мотовилка с дължина 1 м

ДИРХЕМ — турска мярка за тежест на малки предмети; има следните разновидности:

1. дирхем йофри за сребро (3,200 мг)

2. дирхем шери също за сребро (2,800 мг)

3. дирхем теглови (3,207 мг)

ДЛАН — мярка за дължина с различни стойности:

1. линейна народна мярка с антропометричен характер с величина, равна на човешката длан (според източници е ок. 0,076 м)

2. линейна библейска мярка, равна на 4 пръста (0,08 м)

3. народна мярка за дебелина в Ломско, Кулско, Видинско, отговаря на дебелината на дланта

4. тракийска мярка за дължина (IV–III век пр. н. е.) (7,25 см)

5. византийска длан (XI–XII век) (16,42 см)

ДОГЛЕД — народна мярка за разстояние; представлява разстоянието, докъдето стига човешкия поглед; вж. и ПОГЛЕД

ДОКЪДЕ ОКО ВИЖДА — вж. ПОГЛЕД

ДОЛУМ — вж. ДЮНУМ

ДОМЕТ — вж. КАМЪК

ДОНУМ — вж. ДЮНУМ

ДРАМ — мярка за тежест, подразделение на оката; една ока е равна на 400 драма, а един драм е ок. 3,2 грама

ДРАХМА (drachma) — мярка за тежест с латински произход, използвана най-често като аптекарска мярка (ок. 4,3755 г); известна е и тракийска драхма от IV–III в. пр. н. е.) (4,065 г)

ДРЕМ — мярка за тежест, регионална форма на ДРАМ, използвана в Македония

ДРЪЖКА — линейна народна мярка за дължина, равна на дължината на съответния земеделски инструмент; затова се уточнява — дръжка на лопата, на мотика и т. н.

ДЪСКА — мярка за количество, използвана в Габровския край при производството на маджун от сини сливи; представлява руло с дължина 1,5 и широчина 20–25 см

ДЪШЧЕ — народна мярка за брой, използвана от банатските българи при домашното тъкане; едно дъшче има 32 повесма (вж. ПОВЕСМО)

ДУЗИНА (duodecim) — мярка за брой с латински произход; представлява 12 броя еднородни предмета

ДУЛУМ — вж. ДЮНУМ

ДЬОНЮМ — вж. ДЮНУМ

ДЮНУМ, ДЮНЮМ, ДЬОНЮМ, ДУЛУМ — една от най-популярните мерки за площ на обработваеми земи; среща се още през XVI век; османските власти я въвеждат като официална мярка за площ и така се употребява по целия Балкански полуостров, както и в съседните области на Австро-Унгария; има следните основни величини:

1. дюнум, отмерен в крачки — 1600 кв. крачки (ок. 970 кв. м)

2. дюнум, отмерен в аршини — 1600 кв. строителни аршина (ок. 919,30 кв. м)

3. дюнум, отмерен с количеството посято семе (ок. 20 оки пшеничено зърно)

4. дюнум, отмерен в метри (метричен дюнум) (1000 кв. м)

5. стар дюнум, или УВРАТ, употребяван в Софийско през 1891 г. (1600 кв. м.)

6. нов метричен дюнум (2500 кв. м)

ДЮНЮМ — вж. ДЮНУМ

ДЯЛ — вж. ПАЙ

ЕВЛЕК, ЕМЛЕК — турска мярка за площ, подразделение на дюнума, аналогична на БРАЗДА и ЛЕХА; представлява 1/4 от дюнума; срещат се следните величини:

1. евлек 1/4 от стария дюнум, отмерен в аршини меимари (229,82 кв. м)

2. евлек 1/10 от новия дюнум

ЕДЕК — специфична мярка за тежест и брой, използвана от джелепчиите в Габровско; представлява налята във волска кожа животинска мазнина (червиш), която в тоя си вид се изпращала на купувачите; един едек тежал между 300 и 500 оки

ЕДНО ОРАНЕ ЗЕМЯ — вж. ДЕН ОРАН

ЕМЛЕК — вж. ЕВЛЕК

ЕНДАЗЕ — вж. ЕНДЕЗЕ

ЕНДЕЗЕ, ЕНДАЗЕ, ЕНДЕЗО ПЕРСИЙСКО — турското название на една от величините на аршина; официално е определен за равен на 65 см; нарича се още терзийски аршин, защото е използван най-често от терзии и кроячи при отмерването на тъкани за облекло (вж. и ПИК)

ЕНДЕЗО ПЕРСИЙСКО — вж. ЕНДЕЗЕ

ЕНТАШ — турска мярка за дължина, използвана през XVIII–XIX век, близка до ЕНДЕЗЕ; равнява се на 65,25 см

ЕФА — библейска мярка за вместимост на зърнени храни, равна на 3 мери (22,95 л) (вж. МЕРА)

ЖАМКА — вж. ЖЪМКА

ЖДРЕБ, ЖДРИБ — стара мярка за повърхност. К. Иречек отбелязва, че я среща в стар византийски аграрен закон, свързан с подялбата на земя. Донякъде се припокрива със СЕЛИЩЕ, ЧИФЛИК и ЗЕВГАР. По нашите земи се среща от XIII–XIV век. До нас са достигнали две величини:

1. обикновен ждреб (между 3 и 7 ха)

2. голям ждреб (до 11,5 ха)

ЖДРИБ — вж. ЖДРЕБ

ЖИТНА МЕРА — вж. МИНА

ЖИЦА — народна мярка за отмерване дължината на прежда при навиването й на мотовилка, дълга 2,5–3 см, използвана в Смолянския край (60 жици правят един ГИЛЕБ)

ЖЪМКА, ЖАМКА — народна мярка за количество слама, използвана по време на жътва в Ломско, Белоградчишко, Врачанско, Кулско; това са стръковете, които жетварката хваща наведнъж и отрязва със сърпа, или такова количество сено или слама, което може да се носи в ръка

ЗАВЕНИЦА — мярка за изчисляване на прежда в Пиринския край, аналогична на БРЪДНИЦА; представлява снопче от 60 нишки, разпределени в три групи от по десет нишки

ЗАГОН — народна мярка за обработваеми площи, синоним на ДЮНУМ, ПОГОН, ВРЕТЕНО; среща се в Югозападна България; в Охридско представлява площ, равна на ДЕН ОРАНЕ

ЗАГРЕБАК — народна мярка за количество вълна; представлява вълната, която загребва предачката от един път

ЗАГРЕБВАНЕ — линейна народна мярка за дължина, аналогична на ГРЕБВАНЕ и ВЕСЛО

ЗАМЕТ — стара мярка за обработваема земя, известна още от XIII–XIV век, приблизително равна на ПОГОН и МАТ

ЗАХМЕТ — турска мярка за площ при оран, равна на 2–3 лехи; среща се в Западна България

ЗДРАВИЦА — народна мярка за вино, срещана в Радомирско, равнява се на вместимостта на винена чаша

ЗЕВГАР, ЗИВГАР, ДЗЕВГАР, ДЗИВГАР — стара гръцка мярка за площ на обработваеми земи; аналогична на ЧИФТ ВОЛОВЕ, ДЕН ОРАНЕ, РАЛО, ПЛУГ, а в много случаи се припокрива и с ЖДРЕБ и ЧИФЛИК; представлява изораното с чифт волове от изгрев до залез слънце; среща се по нашите земи през XI–XIII век с различни стойности (между 11 и 22 ха)

ЗИВГАР — вж. ЗЕВГАР

ЗЕЛЕНКО — мярка за дължина при тъкането, употребявана в Западна България, равна на 50 лакътя

ЗЕРЕ (zerre) — турска мярка за тегло, равна на 1/16 от тежестта на житното зърно; в османската метрология е приета величина от 3,125 мг

ЗЕНГИЯ — вж. УЗЕНГИЯ

ЗИНГИЯ — вж. УЗЕНГИЯ

ЗИРА — турска мярка за дължина, едно от названията на АРШИН-а, с величина ок. 75 см; по нашите земи се нарича още и ЛАКЪТ

ЗРЪНЦЕ — народна мерна единица, равна на една трета ЗЪРНО

ЗУБ — вж. ЗЪБ

ЗЪБ, ЗУБ — народна мярка, използвана при изчисляването на преждата при домашно тъкане в Западна България; представлява снопчета прежда от по 60 нишки; известна още като БРЪДНИЦА, БРОЙНИЦА, ЗАВЕНИЦА (в Пиринско)

ЗЪРНО — народна мярка за измерване на малки тежести (синоними ГРАН, ДЕНК, ГРЕН) с различни величини:

1. ечемично зърно (ок. 0,0648 г)

2. пшеничено зърно (0,08 г)

3. зърно ечемично като мярка за дължина (0,451 мм)

4. зърно (denk) — мярка от мюсюлманската мерна система (0,05 г)

ИЗСТРЕЛ — народна мярка за разстояние; в зависимост от оръжието, с което се стреля, се различават:

1. изстрел със стрела

а) пусната свободно (100–105 м)

б) пусната в цел (50–55 м)

2. изстрел с мускет (ок. 100 м)

ИККА — вж. ОКА

ИНЧ — английска мярка за дължина (от лат. incia, т. е. 1/12 от стъпката); у нас е известна и като английски пръст или ЦОЛ (2,54 см)

ИРМИБЕШЛИК — турска народна мярка за течности, равна на 25 драма

КАБ — библейска мярка за вместимост на зърнени храни, равна на 1,27 л

КАБАЛ — вж. КАБАО

КАБАО, КАБАЛ, КАБО — средновековна мярка с различни значения, употребявана на Балканския полуостров още от ХII–ХIII век в следните значения:

I. Кабао като мярка за вместимост и тежест

1. мярка за жито отговаря на римско-византийския modine (ок. 40 л или 13–17 кг)

2. мярка за сол (между 42 и 51 кг)

3. мярка за руда (19 оки и 235 драма); рударският кабао се среща още като КАБЛА, КИБЛИ, КЮБЕЛ

4. като мярка за течности (около 10–12 л)

5. кабао, използван в търговията със зърнени храни през XVI–XIX век (92,18 кг)

II. Като мярка за повърхност представлява площта, която се засява с един кабао жито (ок. 8–11 ара)

КАБАЛ — вж. КАБАО

КАБО — вж. КАБАО

КАДИЛКЯ — народна мярка за брой, употребявана от банатските българи в копринарството; състои се от шест пашкула

КАДЕМ — турска мярка за дължина (от араб. quadem/kadem — стъпка); в пределите на Османската империя един кадем е равен на 12 пармака (0,36 м)

КАЗАН — турска мярка за течности, използва се при печене на ракия; аналогична на КОТЕЛ; представлява бакърен съд, вместващ ок. 100–120 л; в Западна България под казан разбират котел с големина между ПОЛОВЯК и АРАНИА; други значения:

1. казан кумина — народна мярка, използвана при печене на ракия в Северозападна България; един казан събира два чабъка кумина/пращина (12 оки)

2. казан ракия — равнява се на количеството, получено при изпичането на 100–120 оки пращина

КАЛАМ — народна мярка за дължина, използвана при тъкането в Смолянско, където е равна на 6 лакътя, докато в Пиринския край е 20 лакътя

КАЛЕП — турска мярка, употребявана за количество хартия, памук, прежда, по-малка от ТОП и МАЦА; срещат се следните разновидности:

1. цариградски калеп (44 оки)

2. дубровнишко-далматински калеп (ок. 55 оки)

3. египетски калеп (36–37 оки)

4. варненски калеп (44 оки)

5. самоковски калеп (60 оки)

6. калеп за изпреден памук и памучен плат (45 оки)

КАЛПАК — народна мярка за вместимост, представляваща количеството, което вмества един калпак; в народните умотворения често се срещат изрази като «калпак алтъни», «калпак дукати» и т. н.

КАЛЪП — народна мярка за тежест, използвана в сапунджийския занаят; представлява парче сапун с тежест половин ока

КАМАРА — народна мярка за брой на добитък, използвана в Габровско; една камара съдържа 20–25 глави едър рогат добитък

КАМЪК — старославянска мярка с различни значения:

1. като мярка за дължина представлява народна мерна единица, равна на разстоянието, на което мъж може да хвърли средно голям камък; аналогична на ДОМЕТ

2. като мярка за брой и тежест в добива на каменна сол представлява къс сол с тежест ок. 50–60 оки; нарича се още буца и груда

3. като мярка за тежест при измерване на вълна, памук и т. н. е равна на ок. 11 кг

КАНА (canna) — мярка за дължина с латински произход, използвана в Средиземноморския регион; често срещана още през XII–XIII век; поради широкото й разпространение се срещат различни разновидности:

1. римска кана

а) стара кана (2,12 м)

б) нова кана (2,645 м)

2. дубровнишка кана (2,20 м)

3. кана, използвана в Сплит (2,05 м)

КАНАП — мярка за площ с италиански произход, използвана през XVI–XVII век в Османската империя на териториите на Далмация, Херцеговина, Хърватско; най-често приравнявана към ДЕН ОРАНЕ; срещат се следните разновидности:

1. далматински канап (3,654 кв. м)

2. падуански канап (3,860 кв. м)

3. сплитски канап (3,333 кв. м)

КАНАТА (лат. cannata, cannatta) — представлява съд, използван за измерване на вино; равнява се на половин ОКА

КАНТА — мярка за течности, употребявана от банатските българи; равнява се на 15 л

КАНТАР — марка за тежест; произлиза от лат. centensarius (‘100 литри или либри’), след това преминава във византийската метрология, а оттам бива заимствана от арабите и турците; изключително популярна в целия Средиземноморски регион и по целия Балкански полуостров; по нашите земи най-рано се среща в българо-венециански търговски договор от 1352 г.; разновидности:

1. цариградски кантар (44 оки)

2. самоковски кантар (60 оки)

3. варненски кантар (44 оки)

4. кантар от Западна България (10 оки)

КАПА — народна мярка за количество, аналогична на калпак; равнява се на количеството, което може да се събере в една шапка (капа)

КАПАК — вж. НАРАМЧИНА

КАПИЦА — народна мярка от Гевгелийско, отмерваща количество сено (ок. 5–6 оки)

КАПКА — малка мярка за течности, срещана както в официалната, така и в народната метрология; позната от народните лековници и аптекарските наръчници; величината й варира между 0,7 и 1 г

КАПЛАМА — една от често употребяваните мерки за брой в кожарството; представлява парче кожа с трапецовидна форма, изработено от агнешки кожи с по-рядка козина, като две или повече кожи (от козината около краката, врата, вимето) се пришиват и след намокряне се изпъват чрез гвоздей, за да добият трапецовидна форма; основата и височината й са с еднакви размери от 0,70 до 1,19 м, а отсрещната на основата страна е 0,60 м; две каплами правят един ТОЛУМ

КАПОНА — народна мярка за течности, по-голяма от ведрото, употребявана във Вакарелско, равна на ок. 4 ведра

КАРА — османска мярка за тежест, ок. 0,200 г

КАРАТ — мярка със старогръцки произход, популярна в цяла Средновековна Европа, а през XVIII–XIX век е вече международна мерна единица за измерване на благородни метали и скъпоценни камъни:

1. като мярка за тежест в закон от 1869 г. в Османската империя карата официално е обявен за равен на 0,20 грама

2. като мярка за чистотата на златото представлява количеството на златния метал в различните златарски сплави, съчетани с бакър и сребро, използвани за направата на бижута; най-голямата величина е 24 карата; например ако се каже, че един пръстен е 20 каратов, се разбира сплав между 20 части злато и 4 части сребро или бакър

3. международен метричен карат — мярка за тежест от метричната система, равна на 0,2 г = 200 мг

КАРТА — народна мярка за течности, употребявана в Югозападна България, синоним на ПИНТА, величината й достига до половин ока

КАТ — арабска народна мярка, влязла в употреба у нас по време на османското владичество, равна на един етаж от къща (ок. 2,50 м)

КАТЪР — мярка за тежест (от тур. quatyr); величината й е равна на товара, който може да носи катъра или мулето

КАЦА — народна мярка за вместимост на течности и насипни продукти; представлява дървен съд, опасан с обръчи с различна големина; среща се по целия Балкански полуостров; някои от величините й са:

1. сплитска каца (193 л)

2. омишка каца (160,7 л)

3. каца за царевица (от 35 до 60 оки)

КАШИКА — турска мярка, аналогична на ЛЪЖИЦА; използва се при отмерване на лекарства, подправки, семена; срещат се следните видове:

1. кафена кашика (5 грама)

2. голяма кашика (за супа) (15–20 грама)

КВАДРАТ — единица мярка в печатарството за определяне дължината и широчината на печатния текст, равна на 48 пункта (вж. ПУНКТ), или 18 мм

КВАРТА — стара мярка с латински произход (quatra, quatro, quartus, quartum — една четвърт, четвъртина); срещат се следните разновидности:

1. за течности

а) венецианска кварта (20–21 л)

б) сплитска кварта (ок. 80 л)

в) задарска кварта (120–130 л)

2. за зърно

а) малка кварта

б) голяма кварта (40 оки зърно пшеница)

3. американски quart

а) за течности (0,94636 л)

б) за жито (1,10123 л)

4. солунски кварт, равняващ се на 3/4 от оката (ок. 0,963 кг)

КВИНТАЛ — вж. КАНТАР

КЕСЕ, КЕСИЯ, КИСЕ, КИСИЯ — персийска мярка за брой на пари, влязла в употреба през XV–XIX век, донесена на Балканския полуостров от турците; съдържа 500 гроша

КЕСИЯ — вж. КЕСЕ

КИБЛА — народна мярка, употребявана от банатските българи за отмерване на овършано жито или царевица; представлява чувал с вместимост 50 кг

КИБЛИ — вж. КАБАО

КИЛИНДИР — турска мярка за вместимост (ок. 25 л)

КИЛЕ, КИЛО — османска мярка (от араб, kejl, keyl — меря), с две значения:

I. Мярка за вместимост и тежест на течни и насипни продукти; у нас се нарича още и МЕРИЦА; смята се за продължител на византийската ягодица; много разпространена при измерване на зърнени култури, най-вече на пшеница, по целия Балкански полуостров; има много регионални величини и разновидности:

1. цариградско киле (ок. 35 л); цариградско киле за пшеница (23–24 оки); за царевица и ръж (21–22 оки); за ечемик (18–19 оки); за овес (15–16 оки); за други зърнени култури (22 оки)

2. балчишко киле (60 оки/11 л)

3. берковско киле (54 оки/100 л)

4. битолско киле (96 оки), битолско киле за пшеница (80–90 оки), за ечемик (65–70 оки), за царевица (82–85 оки), за овес (48–52 оки)

5. бургаско киле (930 оки/55,5 л)

6. варненско киле (60 оки/111 л; 80 оки/148 л; 88 оки/162,8 л)

7. видинско киле (90 оки/166,5 л — данни от XVI век и от 1856 г.; 80 оки/148 л — 1853 г.; 100 оки/185 л)

8. галацко киле (240 оки/415,83 л)

9. врачанско киле (120 до 124 оки/222 до 229,4 л)

10. добричко киле (75 оки/138 л)

11. добруджанско киле (70 оки/129,5 л — 1832 г.)

12. дунавско киле (75 оки/138,75 л; 69 оки/128 л — 1889 г.)

13. западнобългарско киле (21 оки/38,85 л — 1861 г.)

14. карловско киле (56 оки/103,6 л — 1886 г.)

15. кладовско киле (120 оки)

16. корчанско киле (40 оки)

17. кюстендилско киле (100 оки/186 л)

18. ловешко киле (87 оки/185 л — XVI век)

19. михайловградско киле (100 оки/185 л)

20. македонско киле (87 до 100 оки/160,95 до 180 л)

21. никополско киле (100 оки/185 л — XVI век)

22. общобългарско киле (20 до 24 оки/40,7 до 44,4 л — 1846 г.)

23. оряховско киле (120 до 124 оки/222 до 229,4 л)

24. охридско киле (96 оки); охридско киле за жито (60–65 оки)

25. плевенско киле (100 оки/185 л)

26. пловдивско киле: 100 оки/185 л (XVI век); 35 оки/64,75 л (1555 г.); 24 оки/44,4 л (XVIII век); 55 оки/101,75 л (1857 г.); 53 1/3 оки/ 98 2/3 л (1871 г.); 58,182 оки/108,225 л; пловдивско киле за ориз 10 оки/25,7 л (1868 г.)

27. подбалканско киле (19,7 оки/25,37 л — 1787 г.)

28. прилепско киле (96 оки)

29. разградско киле (60 оки/111 л — XVI век)

30. расовско киле (100 оки)

31. родопско киле (34 оки/62,9 л; 38 оки/70,3 л; 48 оки/88,8 л — всичките от 1868 г.)

32. русенско киле (60 оки/111 л — XVI век)

33. самоковско киле (50 оки/92,5 л; 100 оки/185 л)

34. свищовско киле (80 оки/148 л — XVI век)

35. севернобългарско киле (80 оки/148 л; 120 оки/222 л)

36. севернобългарско малко киле (10 оки/18,5 л)

37. североизточно киле (40 оки/74 л; 48 оки/88,8 л — 1787 г.)

38. силистренско киле (320 оки/592 л)

39. смолянско киле (26 оки/48 л)

40. солунско киле (31–32 оки/52,1899 л)

41. софийско киле (100 оки/185 л — 1617 г.)

42. старозагорско киле (40 оки/74 л; 44 оки/81,4 л)

43. тракийско киле (48 оки/88,8 л — 1787 г.)

44. тракийско малко киле за ориз (10 оки/25,7 л)

45. търновско киле (80 оки/148 л — XVI век; 22 оки/40,7 л; 40 оки/74 л)

46. шуменско киле (60 оки/111 л — XVI век)

47. южнобългарско киле (48 оки/88,8 л)

48. ямболско киле (24 оки/44,4 л — XVI век)

II. Употребява се и като мярка за повърхност на засети площи; едно киле място отговаря на 3–4 дюнюма земя

КИЛО — вж. КИЛЕ

КИЛОГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 хектограма /1000 грама

КИЛО МЕСТО, ПОСЕЯНО КИЛЕ — народна мярка за площ; представлява земята, на която се засява едно киле зърно (вж. КИЛЕ)

КИЛОМЕТЪР — мярка от метричната система със следните значения:

1. мярка за дължина, равна на 1000 м

2. мярка за площ (квадратен километър) равна на 100 хектара/1 000 000 кв. м

КИР — вж. ГРЕХ

КИРАТ — народна мярка за скъпоценни метали (от араб, kirat — зърно); пренесена у нас от турците, равна на 0,20044 г

КИСЕ — вж. КЕСЕ

КИСИЯ — вж. КЕСЕ

КЛАДНЯ — народна мярка за обозначаване на количеството снопове при отчитане на жътвения урожай; представлява 100–200 снопа, натрупани на едно място; синоними СТОГ, КОПЕН, КУПЕН, КУПА

КЛЕКАВЕЦ — народна мярка за дължина с антропометричен характер; представлява разстоянието от първата става на пръстите до върха на палеца на ръката на възрастен човек (ок. 3,5–4 см)

КОБЕЛ, КОБЛИЦА — народна мярка за вместимост на течности (5–6 оки)

КОБЛА — средновековна мярка за повърхност на ниви, употребявана по българските земи; синоним на ПЛУГ, ГОН, ПОГОН

КОБЛИЦА — вж. КОБЕЛ

КОВА — мярка за течности у банатските българи, представляваща дървен съд, кофа с вместимост 15 л

КОЗА — народна мярка за площ; представлява ивица от нива, широка три разкрача, която зажънва всеки жетвар (вж. също ПОСТА и ЧАКЪР)

КОЛА, КАРУЦА, АРАБА — народна мярка за отмерване на пренасяното количество руда, камъни, сено, слама, дърва и др.; представлява количеството, което може да бъде пренесено с една кола; често срещана в средновековните извори още като ВОЗ (за руда) и АРАБА; обикновено се уточнява за каква кола става дума и каква стока се пренася; от изворите са известни следните видове коли:

1. волска кола (300 оки/384 кг)

2. биволска кола (400 оки/513,2 кг)

3. конска кола с четири колелета (200 оки/256 кг)

4. конска кола с две колелета (100 оки/128 кг)

5. кола дърва (от 114 до 180 оки/от 300 до 500 кг)

6. кола сено или слама (300–400 кг)

7. кола камъни (450 до 800 кг)

8. кола руда (вж. ПОДВОЗ)

КОЛА (гр. κόλλα — лепило) — мярка за брой, употребявана в печатарството, най-често съдържа 16 страници, по-рядко 4, 8 или 32. Известни са също: авторска кола — 20 000 печатни знака, и издателска кола — единица за определяне на обема на издание, изчислена въз основа на печатен лист с размер 1/2 от 65/92 см

КОЛАЧ — турска народна антропометрична мярка за дължина; в изворите се среща в две близки значения:

1. като мярка за дължина, отговаряща на разстоянието между върховете на двете ръце, когато те са максимално разперени встрани, аналогична на САЖЕН и РАЗПЕР

2. като турско название на РАЗТЕГ

КОЛАЧЕ — народна мярка за дължина, в изворите намираме следните значения:

1. мярка, употребявана от рибарите в Добруджа при изплитане на мрежите; равна на разстоянието между широко разперени встрани ръце

2. КОЛАЧЕ-РАЗТЕГ — народна мярка, използвана в Смолянско и Рудоземско чак до Балканската война (1912), отговаря на дължината между разтворените встрани ръце на човек

КОЛЯНО — антропометрична народна мярка за височина и дължина, често срещана в песенния ни фолклор; равна на разстоянието от земята, където е стъпил човешкият крак, до коляното му; прието е средно да бъде около 50 см

КОМАД — народна мярка за количество плат, използвана при пакетирането и транспортирането на готовия за продан продукт; среща се в документи, отнасящи се до търговията ни с Дубровник; аналогична на турските ТОП и ПАРЧЕ; представлява намотаното на руло сукно с определена дължина; някои от величините й са:

1. комад аба (между 14–16 аршина)

2. комад басма (около 40 аршина)

КОН — вж. КОНСКИ ТОВАР

КОНАК — турска народна мярка за разстояние; произлиза от qonaq — двор, къща; в косвен смисъл се предполага, че идва от гл. kоптак — в смисъл да се отседне там, където е замръкнал керванът; аналогична на ДЕН ПЪТ и ДЕН ХОД

КОНДЕР, КОНДИР, КОНДИЕР — средновековна мярка за течности в Средиземноморския район и на Балканския полуостров; равнява се на ок. 33,5 оки вино или ракия

КОНДИЕР — вж. КОНДЕР

КОНДИР — вж. КОНДЕР

КОНЕЦ — народна мярка за дължина; представлява конец с определени размери, съдържащ точен брой лакти, стъпки, крачки; използва се в земемерството

КОНКУМ — мярка за брой и тежест, използвана за измерване на розовото масло в Казанлъшко; представлява метален съд за съхранение и транспортиране на готовия продукт до купувача; известни са две величини:

1. голям конкум, който съдържа 850 мускала (4 кг)

2. малък конкум, съдържащ 425 мускала (2 кг)

КОНОП — мярка за дължина, използвана от всички балкански народи. Още от византийско време е известен начинът на измерване на площи земя посредством въже. Подобно на КОНЕЦА, и той съдържа определен брой актуални за времето си мерки: оргии, лакти, аршини, стъпки и т. н.; аналогична на ВРЪВ и ВЪЖЕ

КОНСКИ ТОВАР, КОН — народна мярка за тежест, в същото време се използва и като облагателна единица; представлява количеството, което може да носи един кон (ок. 100 оки); за първи път в османското право се споменава в Закона за вилаета Семендире (Смедрево, Сърбия) и в Закона за санджака Чирмен (южно от Свиленград, сега в Гърция) от 1520–1556 г.

КОПА — вж. КОПЕН

КОПАНЕ — народна мярка за площ на обработваеми земи, равна на повърхността, която един човек може да прекопае с мотика за един ден; през XVIII–XX век величината й е ок. 476 кв. м (вж. още АРГАТ, МОТИКА)

КОПАЧ — вж. АРГАТ

КОПЕН, КЛАДНЯ, КОПА, КУПЕН, КУПА— народна мярка за количество сено; представлява 100 снопа, натрупани като пирамида

КОПИЕ — народна мярка за дължина и разстояние, използвана по нашите земи от най-дълбока древност; като величини се използват:

1. дължината на копието (ок. 2–3 м)

2. разстоянието, на което може да бъде хвърлено оръжието, известно още като ХВЪРЛЕЙ КОПИЕ (40–50 м)

КОПРАЛЯ — народна мярка за отмерване на дължина и височина, равнява се на дължината на копралята или остена (ок. 4 лакътя)(2)

КОР, ХОМЕР — библейска мярка за вместимост на течности и зърнени храни, равна на 10 бата (229,68 л) (вж. БАТ)

КОРАБ — мярка за тежест, използвана при гроздобера; един кораб грозде в Стара Загора е 500 оки грозде за вино, а в Чирпан и Нова Загора — 1000 оки

КОСА, КОСА ТРЕВА, КОСА МЯСТО — народна мярка за окосени площи; равнява се на количеството, което един косач може да окоси за един ден (ок. 36–40 ара)

КОСЕР — народна мярка за дължина и площ на ливадите, използвана от косачите, равна на дължината на уреда за косене

КОСИЛО — народна мярка за дължина и площ на ливади, равна на дължината на дръжката на косата

КОТЕЛ (обикновен) — народна мярка за вместимост на течности в Северозападна България (6–7 оки)

КОТЕРИЦА — мярка за обем на зърнени храни, употребявана от банатските българи; има формата на кошница без дръжки; равна на 5 кг

КОТЛЕ — народна мярка за вместимост, предимно на течности; има няколко значения:

1. мярка за измерване на издоеното мляко в бачиите в Среднородопския край; представлява бакърен съд с вместимост 3 оки

2. котле качамачно — мярка за течности (качамак) във Видинско и Монтанско (3–4 оки)

3. котле винено — мярка за вино в Северозападна България, събиращо 1–2 оки

4. котленце ракиено — мярка за ракия (0,5–1 ока)

КОТЛЕНКА — котле, което събира ок. 1 ока; с него казанджиите отмерват натуралното си възнаграждение при печенето на ракия (една котленка се взима на един казан ракия)

КОШ — традиционна народна мярка с няколко значения:

1. мярка за обем и тегло (ок. 20 кг)

2. кош за царевица в Белослатинско, Северозападна България

3. мярка за зърнени храни в Родопите (вж. КРЪСТЕЦ)

КОШНИЦА — народна мярка за тежест (ок. 9 кг); сред банатските българи е разпространена като мярка при събирането на царевица, представлява кош с вместимост ок. 30 кг; има сведения за използването й като облагателна единица за сол в манастира «Свети Пантелеймон» в Света гора (1349 г.)

КОШЪ — мярка за заемане на слама в Северозападна България; равнява се на количеството, което може да вдигне и носи 12–15–годишно момче в добре натъпкан кош

КРАСОВОЛ — вж. КРАСОВУЛ

КРАСОВУЛ, КРАСОВОЛ — малка мярка за течности, нарича се още манастирска чаша; с нея се отмервало количеството вино, което се давало в манастирите по различни религиозни празници; предполага се, че е колкото винена чаша

КРАК — вж. КРАЧКА

КРАТ — название на крачката у средногорските овчари (вж. КРАЧКА)

КРАТУН, КРАТУНКА, КРАЦУНКА — народна мярка с няколко значения:

1. мярка за отмерване на издоеното мляко на бачиите в Пиринско (1 ока)

2. мярка за течности, употребявана в Западна България (Софийско, Видинско), представляваща ведро от 12 оки

3. мярка за зърнени храни, срещана в Добруджа (ок. 1–2 кг)

КРАТУНКА — вж. КРАТУНА

КРАЦУНКА — вж. КРАТУНА

КРАЧКА, РАЗКРАЧ, ЧЕКОР, НОГА, КРАК — мярка за дължина, използвана по нашите земи още от римско време, известна тогава като ПАСУС; като народна мярка я срещаме в 1553–1555 г. при определянето на дължината на мост над р. Марица в Пловдив; в народната метрология се срещат следните определения за крачка: «мъжка крачка», «крачка на мома», «добра крачка»; обикновено се определя с разстоянието между носовете на обувките при ходене; доколкото в Закона за земите (1858) ДЮНУМЪТ е определен като площ, равна на «40 средни крачки в дължина и ширина», или 1600 архитектонически кв. аршина (919,3024 кв. м), то една средна крачка трябва да е равна на един архитектонически аршин (0,758 м); известна е още и ВИЗАНТИЙСКА КРАЧКА (XI–XII век), равна на 98,5 м

КРИВАЧ, КРИВАЧА, КРИВАЧКА, СТИСКА, ШЕПА — народна мярка за отмерване на малки количества зърнени храни, брашно, сол, захар; представлява количеството, което побира човешката шепа

КРИВАЧА — вж. КРИВАЧ

КРИВАЧКА — вж. КРИВАЧ

КРИНА — стара мярка за жито, използвана у нас още през XIII–XIV век; през XV–XIX век вече се среща и като ШИНИК; има различни стойности: в Западна България под крина се разбират дървени съдове, вместващи от 2 до 12 оки зърно; когато съдът е 2 оки, се нарича КРИНЧЕ, а този от 12 оки е ДЕСЕТАК или ПРАВА КРИНА; през 1925 г. официално е фиксирана и величината от 15 кг за жито, просо, царевица, от 14 кг за ръж, от 11 кг за ечемик

КРИНЧЕ — вж. КРИНА

КРОН — вж. МИКРОМИ

КРОНДИР — народна мярка за течности; представлява глинен съд, събиращ до 6 оки

КРЪСТАЖЬ — мярка за брой, използвана при означаване върху рабош (×); означава 100 бр. еднородни предмета

КРЪСТЕЦ — стара мярка за зърнени храни, използвана още и като облагателна единица; представлява натрупаните снопове със зърно. Непосредствени сведения за нея срещаме в «Стратегикон» на Псевдомаврикий от втората половина на VI век, където пише, че «племената на славяните и антите... имат множество всякакви животни и храни, наведени на кръстци, най-вече просо и жито». Кръстците в Западна България са от по 13, 17 или 21 снопа. В Родопите кръстеца, наричан още КУШИН и КОШ, е от 9 до 12 снопа. Обикновено се приема, че един кръстец съдържа 13 снопа (ок. 40–50 кг) зърно

КУБ (гр. κύβος, лат. cubus) — мярка за обем, равна на кубически метър

КУБИК — разговорно название на кубическия метър

КУП — народна мярка за слама и сено без определена величина

КУПА — мярка с различни приложения и величини:

1. средновековна мярка за количество пари; в житието на Св. Иван Рилски от Патриарх Евтимий Търновски (края на XIV век) пише, че българският цар, молейки светеца да дойде при него, му праща «злато не мало, в купа же овощиа»

2. мярка за вино с три величини: 1 ока, 14 оки и 17 оки

3. мярка за натрупано окосено сено (купа, КУПЕН): бива малка (80 кг), средна (ок. 160 кг) и голяма (240 кг)

4. вж. ЧАША

КУПЕЛО — мярка за вместимост на зърнени храни, използвана през XIV–XIX век, равна на 16,5 л

КУПЕН — вж. КОПЕН

КУТЕЛ — народна мярка с различни приложения и величини: 1. мярка за измерване на зърнени храни, използвана на Балканския полуостров, аналогична на ШИНИК и КРИНА; в Северозападна и Западна България е познат воденичарски кутел, съдържащ 300–500 драма и ненадвишаващ ока; в Кюстендилско кутелът събира 20 оки зърно или брашно; в Югозападна България той е 5 оки; в Македония — ок. 8 оки

2. мярка за площ; в Охридско например земята се е продавала на «кутел земя»; представлява площта, на която се посяват от 6–8 оки семе; приема се за равна на 333 кв. м

3. мярка за издоено мляко, използвана в мандрите (ок. 3 оки)

КУТЕЛЧЕ — народна мярка за издоено мляко, подразделение на ВЕДРО, използвана от родопски овчари в с. Соколовци; представлява малко съдче, вместващо 25–30 драма мляко

КУТИЯ, КУТУ — османска мярка за мерене на зърнени храни и дукати (от kutu — ковчеже); прието е, че едно цариградско киле е равно на 8 кутии и ако то е 37 л, то кутията е ок. 4,625 л или 3,21 кг жито

КУТЛА — мярка за вместимост и тежест на зърнени храни (жито), използвана в Западна България (Дупнишко), равна на 25 оки

КУТУ — вж. КУТИЯ

КУЧИЯ — народна мярка за количество царевица, използвана от банатските българи, равна на 30 кошници (вж. КОШНИЦА)

КУШИН — вж. КРЪСТЕЦ

КЪРАТ — турска мярка за тежест, равна на 200 мг

КЪТА — народна мярка за площ, част от системата от мерки, използвана в оризодобива; по-малки от нея са ТОХУМ, ЧОРБАЛЪК, ПАРИ, ДАМГА (една къта е равна на 2–3 дамги)

КЪТМИР (kitmir) — османска мярка за тежест, равна на 1/8 от житното зърно (6,250 мг)

КЪС — народна мярка с различни приложения и величини:

1. мярка за плат; представлява топ шаяк за военни дрехи и шинели с дължина 35 аршина, използвала се е в сливенските фабрики

2. мярка за сол и облагателна единица; прието е къс (парче) сол да тежи от 26,303 до 26,757 кг; във Видин внасяната от Влашко каменна сол се е пресмятала по следния начин: най-малкият къс, взет за единица, се нарича хане или ахад, двойно по-големият къс се нарича ДВОЙКА или ЧАТАЛ, а тройно по-големият е ТРОЙКА или ЮЧЮРЛЕМЕ; чатал сол е 65,3 кг, а тройка сол е равна на 78,5 кг

КЮБЕЛ — мярка за руда; представлява здрава кошница, с която рудата се изнасяла от рудника с помощта на чекръци (26 кг)

КЮЛЧЕ — мярка за тежест при железодобива в Самоковско, равна на 100–110 оки

ЛАЖИЦА — вж. ЛЪЖИЦА

ЛАК, ЛАКТИРА — народна мярка за дължина, използвана при домашно тъкане в Трънско; определя се като дължина «колкото една ръка»

ЛАКТИРА — вж. ЛАК

ЛАКЪТ — мярка за дължина, известна по нашите земи още от славяните. Дължината й не може да бъде винаги една и съща, тя зависи от антропометрическите дадености на човека, който извършва измерването. Поради това народът уточнява «два мъжки лакътя», «женски лакът», «един мой лакът». Разлика може да се получи и при един и същ човек в зависимост от това как мери с лакътя си. В народната метрология има два лакътя: пълен лакът, равен на разстоянието от лакътната става на ръката до върха на средния пръст на ръката при опънати пръсти, и непълен лакът, равен на разстоянието от лакътната става на ръката до върха на свитата в юмрук длан. В документ от времето на византийското владичество (XI век) лакътят е представен като мярка за дължина, чийто метричен еквивалент е 61 см. В писмо от 1579 г. на дубровнишки търговци, работили по нашите земи, се говори за продажба на плат, измерен в лакти при метричен еквивалент ок. 52 см.

Лакътят е мярка с различни регионални величини: лозарите в Мелнишко познават и използват лакът от 35,40 см; в с. Гайтаниново лакътят е 48 см; в някои райони на Западна България лакътят се определя с разстоянието от върха на лакътя до края на големия пръст на ръката при опънати пръсти и през него обратно до китката на ръката; в с. Пирин при кроенето на плат се употребява мярката лакът с томрук, равна на разстоянието от лакътната става на ръката до китката и обиколката на свитата в томрук (юмрук) ръка; в с. Габрене (Пиринско) лакътят се мери от подмишницата на ръката до китката; в Копривщица през 1886 г. 20–30 лакътя са един топ шаяк; в периода XVI–XIX век лакътят е познат в Османската империя и под арабското название зира и е равен на 65 см. Ето и някои от по-срещаните видове лакти:

1. венециански лакът (Brachium venecianum) — 68,3 см

2. дубровнишки лакът (Brachium de ragusio) — 51,3 см

3. черногорски лакът — 71 см

4. виенски лакът (Wiener Elle) — 77,8 см

5. загребски лакът — 45 см

6. библейски лакът — 2 педи (46 см)

7. византийски лакът (XI–XII век) — 49,25 см

ЛАНАЦ — мярка, използвана от банатските българи за дължина (16 м) и за площ (5,6 дка)

ЛАРД — название на английската мярка ярд в Македония

ЛАСТ — международна корабна мярка за тежест (от нем. last — товар), равна на 2 т

ЛЕА — вж. ЛЕХА

ЛЕВГА (лат. leuga) — мярка за големи разстояния, равна на 4 км

ЛЕГЕН — османска мярка за вместимост на зърнени култури (12 оки)

ЛЕЗ — регионална форма на ЛЕХА

ЛЕХА, ЛЕА, ЛЕЗ, НАСЕВНИЦА, СЛОГ — народна мярка за площ, една четвърт от дюнума или 400 кв. крачки

ЛИБРА — римска мерна единица за тежест, наричана у нас още ЛИБРИЦА и ЛИТРА, равна на 327,45 г; известни са още:

1. венецианска либра: libra grossa veneta (480 г) и libra sottile veneta (302 г)

2. аптекарска/медицинска/лекарска либра (фунт) (357,854 г)

3. английска либра — популярна още като английски търговски фунт; приравнен към османската мерна система е равен на 141 5/6 драма

ЛИБРИЦА — вж. ЛИБРА

ЛИВРА, ЛУДРЕ, РОТОЛО, РОТЕЛ — османска мярка за тежест, равна на 0,564 кг

ЛИН — дървен съд, служещ като мярка за вместимост на събираното за вино грозде (20–30 хил. л)

ЛИНИЯ, ЧЕРТА — международна мярка за измерване на малки дължини, ширини, площи; представлява деление на цола и е равна на ок. 2 мм (вж. ЦОЛ); има още:

1. линейна линия (2 мм)

2. квадратна линия (4,818 кв. мм)

3. кубична (виенска) линия (10,576 куб. мм)

ЛИТРА — мярка с различни приложения и величини:

I. Стара мярка за тежест от гръцки произход; у нас се среща още през 812 г., когато хан Крум предлага на Византия мир, при условие, че последната изплаща всяка година на България налог в дрехи и кожи на стойност 30 литри злато. С литри у нас се измерват още сребро, восък, масло, сирене, хляб и др. Известни са:

1. римска литра, наричана ЛИБРА (327,45 г)

2. византийска литра, наричана още гръцка литра, със следните разновидности: римско-византийска литра (328,28 г), гръцка литра (400 г), византийска литра за злато (327,60 г), литра от времето на Константин Велики (326–327 г)

3. венецианска литра (300 г)

4. дубровнишка литра (между 458 и 460 г)

5. турска литра, наричана още lodrasi, известна сред българския народ като ЛУДРЕ (320,7 г)

6. аптекарска литра — название на аптекарската либра или фунт

II. Още от XI–XII век се е използвала и като мярка за повърхност; една литра земя е обхващала 5 кв. оргии, или 240 римски кв. стъпки

ЛИТРЕНИК — вж. ЛИТРЕНИЦА

ЛИТРЕНИЦА, ЛИТРЕНИК, РИТЛЕНИЦА, ЛИТРЯ — народна мярка за течности, срещана в Софийско; представлява съд, събиращ ок. 1 л

ЛИТРЕ — народна мярка за отмерване на малки количества ракия в Софийско във формата на бърде, събиращо 100 драма

ЛИТРЯ — вж. ЛИТРЕНИЦА

ЛИТЪР — мярка за вместимост на течности и насипни продукти от метричната система, равна на 1/1000 част от куб. м или 10 децилитра

ЛОГ — библейска мярка за вместимост на течности (0,32 л)

ЛОЖИЦА — вж. ЛЪЖИЦА

ЛОЗА — мярка за площ, използвана в лозарството; основава се на принципа, че лозето се сади през около метър разстояние (ок. 1 кв. м)

ЛУДРЕ — вж. ЛИВРА

ЛУКАН — мярка за тежест на житни култури, използвана през XVI–XIX век на Балканския полуостров (ок. 80 оки или 205,4 кг)

ЛУЛА — персийско-турска народна мярка, пренесена на Балканите по време на турското нашествие; има три значения:

1. малка мярка за количество на тютюн и семена — толкова, колкото побира лула за тютюн

2. мярка за разстояние — на лула тютюн: разстоянието, което човек изминава за времето, за което може да изпуши една лула тютюн

3. лула означава още и тръба, от която изтича вода; споменава се в султанско разпореждане от 1577–1585 г., където количеството на една лула (lule) вода се определя на 36 оки на минута (равно на 60 куб. м за 24 часа)

ЛЪЖИЦА, ЛОЖИЦА, ЛАЖИЦА, КАШИКА — народна мярка за отмерване на течности, предимно мляко в Родопите. Лъжицата е най-малкото подразделение на ведрото в мерната система на родопските овчари при доенето на мляко; равна е на 1/8 от ЧЕТВЪРТИНАТА (ок. 19 драма) в Широколъшката система и 18 3/4 драма в Чепеларската (ок. 60 г)

МАГАРЕ — народна мярка за площ, колкото може да се изоре с едно магаре за един ден (ок. 1 ар)

МАДАРА, МАТАРА — мярка за вино (от тур. matara — малка кожена бутилка, подобна на манерка и бъклица, използвана като мярка за вино); среща се във ферман от 1623 г., в който става дума за «1000 madara вино»; няма определена величина

МАЗУР — вж. МУЗУР

МАН — вж. БАТМАН

МАРКА — мярка за тежест на злато, сребро, платина, бисери, използвана в Средновековна Европа, среща се и по нашите земи; познати са следните величини:

1. венецианска марка (212 г)

2. загребска (наричана още славянска) марка (224 г)

3. виенско-кьолнска марка (233 г)

4. дубровнишка марка (221 г)

5. виенска марка (280 г)

МАСТЕЛ, МАШТЕЛ — мярка за течности; представлява дървен съд за вино; през XIX век в Македония и Албания един венециански mastello е бил 3 оки

МАСТУ — народна мярка за площ у тракийските и малоазийските българи, равна на ок. 1 дка

МАСУР — мярка, аналогична на ЛУЛА (от тур. massoura — водна цев, тръба)

МАТ — средновековна мярка за тежест и площ; среща се още през XI–XII век и има следните значения:

1. мат за тежест (за мерене на жито) — 12–13 кг

2. мат за площ (отговаря в голяма степен на византийския МОДИЙ) — ок. 800–900 кв. м

МАТАРА — вж. МАДАРА

МАЦА — народна мярка за брой, използвана при търговията с гайтан в Габровско. Преди Освобождението готовият гайтан се подреждал на топове от 40 лакътя за осмака гайтан и 32 лакътя за двайсетака. При тяхното експедиране двайсетакът се връзвал в 4 реда по 5 топа в ред, а осмаковият гайтан — в 5 реда по 5 топа в ред. Наредени така и завързани едни за други с по едно гайтанче в едната страна, те образуват 1 гайтанена маца, фигурираща в много търговски тефтери като мярка в търговията на едро. Мацата от своя страна се дели на 5 келепчета, а всяко келепче — на 7 глави

МАШТЕЛ — вж. МАСТЕЛ

МЕГАМЕТЪР — мярка от метричната система, равна на 1000 км/1 000 000 м

МЕДАРКА — плоско буре, в което се товарел пчелният мед; в търговията на едро се използвало като мярка с вместимост (40–50 оки)

МЕДИМНА — мярка за течни и насипни вещества от XI–XII век, равна на 6 модия (вж. МОДИЙ)

МЕДРА — вж. МЕДРЕ

МЕДРЕ, МЕДРА — турска мярка за тежест и вместимост (от medre — мярка за вино); на Балканите се среща от XV–XVI век; равнява се на 44 оки или 56,6 л

МЕРА, МЕРИА, МЕРКА, МЯРА — стара мярка с различни приложения и величини:

1. народна мярка за течности, срещана в Югозападна и Северозападна България и Среднородопския край; представлява дървен съд, подразделение на ведрото от 12 оки; равна е на 1/6 от него, т. е. на 2 оки

2. народна мярка, отразяваща представата за много голяма площ

3. библейска мярка за вместимост на зърнени храни (7,65 л)

4. мера — мярка за тежест, използвана от мливарите за мерене на брашно; представлява шиник, събиращ 10 оки

5. мярка за вино в Сливенско, равна на 10 оки

6. мярка за шара (мъст) в Сливенско, равна на 12 оки

МЕРАК — народна мярка за измерване на издоеното мляко в бачиите; представлява ведро с вместимост 10 оки

МЕРИА — вж. МЕРА

МЕРИЦА, МИРИЦА — мярка за житни култури (ок. 40 кг)

МЕРКА — вж. МЕРА

МЕРНИК, МИРНИК — народна мярка за зърнени храни (между 10 и 14 кг)

МЕРОВ — мярка за жито у банатските българи, равна на 80 оки

МЕРУЛКИ — народна мярка за отмерване млякото на бачиите в Родопите; представлява издълбани дървени съдинки с различна вместимост

МЕТАР — стара мярка за течности от гръцки произход, срещана по българските земи още през X век, равна на 30 византийски литра (вж. ЛИТРА), ок. 10 кг

МЕТЕР — мярка за тежест у банатските българи, равна на 100 кг

МЕТИКАЛ, МИСГАЛ, МИСКАЛ — османска мярка за тежест, равна на 4,81 кг

МЕТЪР — основна мярка от десетичната мерна система, вляза в употреба със Закона за мерките и теглилките от 11 октомври 1888 г. Първоначално се приема, че той е равен на една десетомилионна част от четвъртината на гринуичкия меридиан. С по-високите изисквания за точност е прецизиран и от 1960 г. се определя като дължина, равна на 1650 763,73 дължини на вълната във вакуум на лъчението, получено при преход между нивата 2р10 и 5d5 на атома на криптон 86. Има следните деления: дециметър, сантиметър, милиметър. Използва се като мярка за:

1. дължина (1 кв. м. = 10 дм = 100 см = 1000 мм)

2. площ (квадратен метър) (1 кв. м. = 100 кв. дм = 10 000 кв. см = 1 000 000 кв. мм)

3. обем (кубически метър) (1 куб. м = 1000 куб. дм = 1 000 000 куб. см = 1 000 000 000 куб. мм)

МЕХ, МЕШИНА, МЕШКА — кожен съд за течности, познат още като ТУЛУМ; използван като мярка при търговията с вино, зехтин, мед, маслини; величината му варира от 25 до 50 кг

МЕШИНА — вж. МЕХ

МЕШКА — вж. МЕХ

МИКРОМИ, КРОН — мярка за дължина, равна на една милионна част от микрона

МИКРОН — мярка от метричната система, равна на 1000 милимикрона (10–6 м)

МИЛ — официална османска мярка за дължина, равна на 750 м

МИЛАР (от лат. milierium, итал. migliaro) — мярка за тежест и брой; среща се в наредба от 1468 г. на султан Мехмед II; влиза в употреба при търговските контакти с Дубровник; известни са:

I. Милар за тежест; най-общо представлява 1000 единици от други, по-малки мерки:

1. венециански милар в две разновидности: малък (равен на 1000 нови литри или 301 кг) и голям (съдържащ 1000 стари литри или 477 кг)

2. дубровнишки милар: малък (328 кг) и голям (373 кг)

II. Милар като мярка за количество — 1000 бройки еднородни предмети

МИЛАРИУМ (milliarium) — така се наричал камъкът, побиван от древните римляни на всеки 100 крачки (passus) от пътя; отговаря на една римска миля

МИЛИГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 1000 микрограма

МИЛИМЕТЪР — мярка за дължина от метричната система, равна на 1000 микрона

МИЛИМИКРОН — мярка от метричната система, равна на 10 ангстрьома

МИЛЯ — мярка за дължина, използвана за измерване на големи разстояния. Произлиза от лат. mille — хиляда, и се приема за равна на 1000 крачки. По нашите земи се среща от римско време. Широката й употреба през вековете ражда следните основни разновидности на милята:

1. римска, наричана още латинска миля (ок. 1478–1479 м, закръгляна често и на 1500 м)

2. италианска миля: малка (1485 м) и голяма (1856 м)

3. турска миля (mil): миля от 1914 г. — 2500 аршина/1900 м; миля хашеми — 760 м; турска морска миля (mille marin) — 1200 м; турска сухоземна миля (mille terestre) — 500 м

4. английска, известна още и като ингилизка миля, равна на 1600 м

5. дубровнишка миля — ок. 2 км

6. руска миля (российская миля), т. нар. руска ВЕРСТА (вж.)

7. влашка миля — смята се, че отговаря на римската миля

8. френска миля (liепе) —64 452 м

9. маджарска миля — 68 344 м

10. немска миля (deutsche Meile) с различни величини: 4550 м (1587 г.), 7418 м (1874 г.), 7500 м (1900 г.)

11. австрийска миля (österreichische Meile) — 7590 м

12. географска, наричана още землемерска миля (geographische Meile)

а) австрийска географска миля (4444 м)

б) немска географска миля (7420 м)

13. морска миля — английска морска миля, равна на 6085 английски стъпки или 1851 м

14. библейска миля, равна на 8 стадия или 1472,50 м

15. византийска миля (XI–ХII век) — 1477,5 м

МИНА (mina) — изключително стара мярка, използвана още от древните евреи, както и в Древна Гърция; разпространена както като мярка за тежест, така и като мярка за парична стойност (представлява златен слитък с определено тегло); известни са следните величини:

1. библейска мярка за тежест, равна на 100 сикъла (1425,51 г)

2. тракийска мина (VI–III в. пр. н. е.), равна на 406,48 г

3. като мярка за тежест през XVIII–XIX век с нея се измерват най-вече зърнени култури, затова е известна като ЖИТНА МЕРА (ок. 10–12 кг)

4. като мярка за площ на обработваема земя: една мина семена — народна мярка, представляваща площта, на която може да бъде посято съдържанието на една мина зърно (ок. 590 кв. м)

МИНУТА (minutum) — латинска мярка за:

1. време — равна на 60 сек

2. разстояние — една минута път; ако човек при среден ход изминава между 4 и 5 км за час, то минута път е 70–80 м

МИРИАГРАМ — мярка от метричната система, равна на 10 000 г/10 кг

МИРИАМЕТЪР — мярка от метричната система, равна на 10 км/10 000 м

МИРИЦА — вж. МЕРИЦА

МИРНИК — вж. МЕРНИК

МИСГАЛ, МИСКАЛ, МУСКАЛ, МУШКАЛ, МИТКА (miskal, myşkal) — арабска мярка, използвана в Османската империя за измерване тежестта на злато, сребро, скъпоценни камъни, накити, лекарства. През вековете има различни величини: според сведения от XVI век 10 мискала тежат 4 драма; през XVIII век 1 мисгал е тежестта на 66 пшеничени зърна, а през XIX век един мискал е 1,5 драма. През 1891 г. е приравнен на 5 г по новата метрична система, приета в Княжество България. Среща се и мисгал с тежина от 100 ечемични зърна (ок. 4,5 г)

МИСКАЛ — вж. МИСГАЛ

МИТА РЕСКА — народна мярка за брой, означавана върху рабош (\), със значение на 50

МИТКА — вж. МИСГАЛ

МИЦА — регионално название на МАЦА в Нишко

МОДИЙ (modium, modius) — изключително популярна мярка още от римско време, използвана за мерене както на зърнени култури, така и на течности; по-късно преминава във Византия и по нашите земи, където е известна още като МАТ, МЕРА, МЕРИЦА, често се идентифицира като ШИНИК, КАБАО, ВАГАН, КРИНА. Използвала се е както за измерване на тежест, така и като мярка за площ на обработваема земя. Сведения за употребата й по нашите земи срещаме още от времето на цар Самуил. За това време във византийски извори се споменава, че «българите плащали държавен данък за всеки чифт волове един модий пшеница или толкова просо». Известни са следните разновидности на модия:

1. римски (наричан още латински) — основна мярка в Римската империя, равна на ок. 8,5 л (за вместимост) и на 8,40 кг (за тежест)

2. византийски (известен повече като римско-византийски), равен на 8,754 л. Едновременно с него е бил употребяван и друг модий, наследен от римляните, наричан kostrensis modius, равен на 17,51 л. В Пантократовия манастир в Цариград през XII век са употребявани три величини на модия: морски модий за ечемик, пшеница, хляб, боб; манастирски модий за брашно, сол, боб, хляб, пшеница и годишен модий за пшеница, хляб и ечемик. Един морски модий ечемик е 12–16 кг или 17–22,5 л; манастирският модий е 9,5–13 кг или 13,5–18,5 л ечемик, при измерване на хляб модия е 23,4 кг, а за брашно е 16,5 кг. В документ от XV век модият в Цариград е 12,672 кг, а в други градове по същото време се срещат величини от 13,306 и 15,840 кг. За модия от времето на цар Самуил се смята, че е около 25 кг

3. като мярка за повърхност модият представлява площта, върху която се посява един модий семена. В зависимост от големината на модия се срещат величини от 684,5 кв. м, 830 кв. м, 833 кв. м, 840 кв. м, 1233 кв. м, 1674 кв. м, 1800 кв. м

4. като мярка за вместимост на водни съдове: приема се, че един модий е равен на 10 хектолитра

МОЖИО (moggio) — италианска мярка за тежина, използвана в търговията с Дубровник и Венеция; един венециански можио е 850 кг

МОТИКА — стара мярка за площ, разпространена на Балканите, от XIV век нататък е известна и с турското си название ЧАПАЛЪК (от сара — мотика); аналогична на КОПАЧ, ДЕН КОПАНЕ, както и на латинската мярка fossor (копач); най-общо представлява прекопаната площ от един копач за един ден от изгрев до залез слънце; когато се мери с нея, се уточнява «мотика лозе», «мотика земя», «мотика нива» и т. н.; известни са следните величини:

1. като мярка за площ на лозя — смята се, че отговаря на 1000 броя прекопани корена лозови насаждения; в Прилеп една мотика е равна на 400 пръчки лоза, а в Охрид — на 400 квадратни лакътя

2. като мярка за повърхност в различните части на Балканите са отбелязани следните величини: 275 кв. м, 303 кв. м, 320 кв. м, 400 кв. м, 450 кв. м, 567 кв. м

МОТОВИЛКА, МУТАВИЛКА — народна мярка за дължина, използвана в домашното тъкачество (ок. 1,5 м)

МУД — вж. МУТ

МУДРЕ — турска мярка за вместимост на течности; през XVI век едно мудре е равно на 8 оки

МУСКАЛ — вж. МИСГАЛ

МУШКАЛ — вж. МИСГАЛ

МУТ, МУД — мярка, която се смята, че произлиза от МОДИЯ; по време на османското владичество става самостоятелна мярка с различни стойности. Най-рано се среща във ферман на султан Баязид от 1505 г., отнасящ се до продажбата на 150 муда жито на Дубровник; в тефтер от Влашко, датиран от началото на XVI век (1508–1509), отнасящ се до влашко-българските търговски отношения, е определено, че един мут отговаря на 20 кила. Известни са следните основни величини:

1. мут жито (6521,13 кг)

2. мут ечемик ( 445 кг)

3. цариградски мут (20 килета/513 кг)

МУТАВИЛКА — вж. МОТОВИЛКА

МУЗУР, МЮЗУР, МЮЗЮР — мярка за тежест (от лат. mesura или итал. misura, нерядко се среща и като МАЗУР). По нашите земи се споменава още през 1290 г. в преписка между Зографския и Хилендарския манастир. По-късно навлиза и в османската метрология с названието МЮЗЮР и с величини, различни от първоначалната. Известни са:

1. анхиалски мюзюр, равен на 90 оки (115,465 кг)

2. солунски мюзюр за сол (57,726 кг)

3. мюзюр на Амфиса (според кануннамето на Амфиса от 1569–1570 г.), равен на 7,056 кг

4. в стар турски закон, познат по ръкописи от XVIII век, е отбелязано, че един музур е равен на 5 житни кила оризови зърна (доколкото величината на пловдивското киле за жито е 24 оки, то един музур е равен на 120 оки — ок. 150 кг)

МУСКАЛ — мярка за розово масло, използвана в Казанлъшко; представлява стъклен съд, съдържащ 4,818 г розово масло

МЮЗУР — вж. МУЗУР

МЮЗЮР — вж. МУЗУР

МЯРА — вж. МЕРА

НАВИЛАК — вж. НАВИЛЬОК

НАВИЛЦИ — вж. НАВИЛЬОК

НАВИЛЬАК — вж. НАВИЛЬОК

НАВИЛЬОК, НАВИЛАК, НАВИЛЬАК, НАВИЛЦИ — народна мярка за количество слама, сено, прясно окосена трева; служела като главна мерна единица при изчисляване добива на сено от окосена ливада; представлява количеството сено, слама, трева, което може да се вземе с вилата и да се пренесе до купа. В Софийско това е куп, образуван от три-четири откоса сено. На много места се уточнява голям навильок, малък навильок. Около десет навильока правят КОЛА СЕНО. В Северозападна България срещаме тази мярка с локалния й вариант НАВИЛЬАК. Д. Маринов обяснява, че «когато се коси сено, се правят откоси, които като изсъхнат се навильосват на навилци, т. е. на малки купчинки, а техният размер е толкова, колкото да може да се забоде и вдигне с една вила от мъж». В Търновско срещаме тази мярка до края на XIX век, там тя се нарича ВИЛНЪК и означава «купчинка сено, която се взема с една вила наведнъж от откоса и се носи за склаждане на купа». Другаде четем, че тази мярка е «малък пласт сено, който може да се натовари само на една кола».

НАДНИЧАР — вж. АРГАТ

НАМЛИЯ — народна мярка за количество сено, използвана в Гевгелийско при сенокос, равна на един откос сено

НАКИР (nakir) — османска мярка за тежест, първоначално приемана за една четвърт от пшениченото зърно, по-късно за 12,5 мг

НА ОКО — вж. ОКО

НАРАМАК — вж. НАРАМЧИНА

НАРАМЧИНА, НАРАМАК, HАРАМЯК — народна мярка за количество дърва, слама, сено; в Софийско я наричат още КАПАК; представлява количеството, което един човек може да носи на рамо

НАРАМЯК — вж. НАРАМЧИНА

НАРЪЧ — народна мярка за количество; използва се при измерване на слама, сено, вършини; представлява количеството, което един човек може да вземе и носи в ръце

НАСЕВНИЦА — народна мярка, аналогична на ЛЕХА

НАТРА — народна мярка за дължина на тъкани по време на самото тъкане, равна на разстоянието от долното кросно до нищелките

НЕКОВ — мярка за брой и тежест в западните рудодобивни райони, подобна на използваната в Самоковско РАСОВАЧ; представлява късовете разтопена и вече изстинала руда в железните рудници и мадани с тежест между 100 и 150 оки

НИБЕТ — мярка за тежест, използвана при мерене на сусам, равна на едно кило сусам

НИЗА, ВРЪВ — народна мярка за количество; представлява нанизания за сушене тютюн на връв с дължина 2,5 метра

НИХИР — народна мярка за площ в оризопроизводството, част от мерната система за оризови насаждения, употребявана предимно в Пазарджишко; представлява парцела оризови насаждения, който се напоява от един канал

НОГА — народна мярка за дължина; в Югозападна България синоним на СТЪПКА, КРАЧКА

НОКЪТ — българска народна мярка за дължина («колкото един нокът»)

НОНПАРЕЙ — мярка в печатарството с размер 6 пункта (2,25 мм)

НУГИ, НЮГИ (nugi) — османска мярка за измерване на тежест на масло, мед, сирене, грозде, памук; от изворите са известни следните величини: нуги от 200 дирхема (641,100 г); от 176 дирхема (545,190 г); от 160 дирхема (513,120 г); от 78 дирхема (250,146 г)

НУМЕР — народна мярка за площ у банатските българи, равна на 12 220 ланца (67 дка) (вж. ЛАНАЦ)

НЮГИ — вж. НУГИ

ОБРОК — славянска мярка за количество и тежест, отговаряща по величина на турския КАНТАР от 44 оки, вместваща зърнени култури, смесени по следния начин: 11 оки пшеница, 11 елда, 11 просо и 11 ечемик

ОБТЕГ — народна мярка за дължина, равна на разстоянието между върховете на силно обтегнатите встрани ръце на човек, подобна на РАЗПЕР

ОВЦА, ОВЦА-ПАША — народна мярка, използвана от овчарите; означава площта, която опасва една овца

ОВЦА-ПАША — вж. ОВЦА

ОГИЯ — споменава се в писмо на игумен Пахоми до Хилендарския манастир от 1437 г.; смята се, че е синоним на УНЦИЯ; в други документи се среща като ОНГИЯ, ОНЦИЯ

ОКА, ОККА, ИККА — широко разпространена мярка за тежест, използва се и за вместимост, и за площ; смята се, че има арабски произход и е пренесена на Балканския полуостров от турците; среща се в турския (oqqa, oqya), в латинския (оса, оcса), в италианския (ocha), в немския (okka, ocka, occa, oka), във френския (oka, ocque, ogue), в гръцкия език (οκα).

I. Като мярка за тежест е позната в следните разновидности:

1. турска/цариградска/стамбулска ока — 1,250 кг (тази величина е само приблизителна и я приемаме като работна поради многото пресмятания на други мерки за тежест от онова време, давани най-често в оки; иначе се срещат и величини като 1,221 кг, 1,225 кг, 1,280 кг, 1,283 кг, 1,412 кг)

2. дубровнишка ока (1,336 кг)

3. египетска ока (1,235 кг)

4. вехта ока, използвана у нас до 1888 г. (1,282 кг)

5. нова ока (така е наричан килограмът)

II. Като мярка за вместимост до 1888 г. оката у нас е равна на 1,28 л; известна е като ОКАНИК, ОКАНИЦА

III. Като мярка за площ е известна като:

1. ока семе, ока посев — за нея черпим сведения от турска тапия от 1288 г. по Хижра (1865 г.), в която се казва, че «една нива обхваща 25 дунюма или 500 оки посев»; в друг документ е отбелязано, че 4 дунума са равни на 80 оки семе, т. е. един дунум е 20 оки семе. Ако приемем, че дунумът е равен на 1600 кв. м, то една ока семе е 80 кв. м

2. ока сено — това е такава площ, от която е окосена една ока сено; като работна величина се приема за равна на 5 кв. м

IV. Като мярка за ценности — с нея са измервали дукати; една ока дукати е равна на 400 дуката

ОКАНИК, ОКАНИЦА, ОКАРНИК — народна мярка за вместимост на течности (вж. ОКА)

ОККА — вж. ОКА

ОКАНИЦА — вж. ОКАНИК

ОКАРНИК — вж. ОКАНИК

ОКОВ — вж. АКОВ

ОКТАР — славянска мярка за зърно, аналогична на ШИНИК

ОЛБА — мярка за вместимост на ракия във формата на стъклен съд от два литра

ОНГИЯ — вж. ОГИЯ

ОНЦИЯ — вж. ОГИЯ

ОРАЛ — вж. ОРАЛО

ОРАЛО, ОРАЛ, ОРАНЕ — старобългарска мярка за площ, равна на изораното от един чифт волове за един ден, аналогична на ЮГЕР, РАЛО, ЧИФТ, ДЕН ОРАНЕ

ОРАНЕ — вж. ОРАЛО

ОРГИЯ — мярка за дължина и площ, употребявана още от римско време по нашите земи, продължила съществуването си и през Средновековието, срещана във Византия, Средна Европа; аналогични на нея са народните ОБТЕГ, РАЗТЕГ, ХВАТ, САЖЕН, турската КОЛАЧ. Оргията е определяна различно: 1) като височината от пръстите на изпънатата нагоре дясна ръка на възрастен човек до земята; 2) като дължината на въже, което минава под краката на възрастен човек и се прехвърля през раменете и другия край достига бедрата му; 3) като се отмерят 9,5 педи; 4) като две крачки, или четири лакътя, или шест стъпки. Официално приети величини са:

1. римска оргия (210 см)

2. византийска оргия (197 см)

3. гръцка оргия (184 см)

ОСМАК — 1. народна мярка за вместимост, обем и тежина, както на насипни, така и на течни тела; среща се в Югозападна България, където е равна на два шиника (вж. ШИНИК)

2. мярка за жито, употребявана в Охрид, Битоля, Прилеп; равна на 300 оки

ОСТЕН — 1. народна мярка за дължина, с размер колкото дължината на един остен (ок. 1,5–2 м)(3)

2. византийска мярка за дължина (XI–ХII век) — 394 см

ОТКОС — народна мярка за площ на окосени ливади; представлява повърхността, която се окосява от косача с един замах на косата; в Западна България така наричат целия ред, окосен от косача

ПАЙ, ДЯЛ — част от възнаграждение на членовете в градинарските тайфи; изчислявал се в драмове, като един пай е равен на 400 драма

ПАЛАСКА — мярка за брой на боеприпаси (XVIII век); представлява малка кожена чанта, събираща 50 патрона

ПАЛЕЦ — народна мярка с антропометричен характер; употребява се като:

1. мярка за дължина, равна на ширината на палеца на мерещия

2. мярка за дебелина, равна на дебелината на палеца, който е малко по-дебел от пръста (вж. ПРЪСТ)

ПАЛМА (palmus) — латинска мярка за дължина, използвана от римско време, неин аналог е народната мярка ДЛАН; дължината на римската палма е четири пръста или една четвърт от римската стъпка; приравнена към метричната система е ок. 7,30 см

ПАНИЦА — народна мярка за насипни и течни продукти с величини 10, 12, 14 кг

ПАРА, ПЕНЕСКЬЕ — мярка за повърхнина, използвана при оризовите култури, деление на ДАМГА

ПАРМАК (parmaq) — турска мярка за дължина с антропометричен характер, аналогична на българската ПРЪСТ; обикновено е равна на ширината на пръста на мерещия; в турското законодателство (1869) е обявена официално като деление на аршина (1/24 от него) с размер 3,2 см

ПАРЧЕ — народна мярка с различно приложение и величина:

1. народна мярка за брой, използвана от панагюрските джелепи при покупката и продажбата на овни в Цариград; познати са две разновидности: голямо парче (800–850 броя) и малко парче (600–650 броя)

2. мярка за дължина — парче бял гайтан представлява топ с дължина 80 лакътя (използвана от пловдивските еснафи); парче сукно представлява топ плат с дължина 8–9 аршина

3. мярка за сол, използвана в Трансилвания през XVIII век (58–59 фунта)

ПАСМО — народна мярка за количеството прежда, намотана на мотовилката при домашното тъкане в Родопския край; едно пасмо се състои от 60 жици, всяка от които е дълга три лакътя; обикновено на една мотовилка се намотават 6–8 пасма

ПАСУС (passus) — латинска мярка за дължина, използвана още от древните римляни; аналогична на народните КРАК, КРАЧКА, РАЗКРАЧ, турската ШАБАН. Римският пасус е равен на пет римски стъпки (1,4785 м). По-късно, през Средновековието, се появяват:

1. дубровнишки пасус (passo di Raguza) — равен на 1,48 м

2. венециански passo — равен на 1,73 м

3. италиански геометричен пасус (passus geometricus) — 1,849 м

ПАУР — мярка за площ, използвана от банатските българи, равна на 36 ланца (вж. ЛАНАЦ)

ПАЧКА — мярка за брой и тежест, употребявана в кожарството; представлява пакет от пет говежди кожи с общо тегло 150–200 кг

ПЕГЬА — регионална форма на ПЕДЯ в Северозападна България

ПЕДА — вж. ПЕДЯ

ПЕДЯ, ПЕДА, ПЕГЬА — народна мярка за дължина с антропометричен характер. Още славяните използват два вида педя: малка педя, равна на разстоянието от края на палеца до края на показалеца при разперени пръсти на ръката, и голяма педя — разстоянието от върха на големия до върха на малкия, също при разперени пръсти. В народната метрология голямата педя се нарича просто педя, а малката е известна като ЧОПЕРЕК или ЧЕПОРЕК. Често за по-голяма точност народът доуточнява чия е педята и как се разперват пръстите. Затова и с педя се обозначават цяла група мерки. Най-голяма е педята на възрастен мъж: (22–23 см). В Западна България, където е известна като пегьа, педята е считана за изходна основа за определяне на местния аршин, равен на три педи. Като мярка тя е широко използвана и в мутафчийството, където е равна на 20 см. Среднородопските овчари използват педьето. Малката педя, или ЧЕПЕРЕК е позната с локалните си варианти РОГУШАН и ХРОМИЦА. В Добруджанско тази мярка се нарича ЧОПЕРНИК, а във Велешко — ЧЕПЕРОК и величината й варира между 18 и 20 см. В Македония педята е определена като една четвърт от метъра (25 см). Други значения:

1. библейска мярка за дължина, равна на 3 длани (23 см)

2. византийска педя малка, известна от Омуртаговия надпис (0,154 м)

3. византийска педя голяма от Омуртаговия надпис (0,231 м)

ПЕНЕСКЬЕ — мярка за повърхност, синоним на ПАРА

ПЕСНИЦА, ПЕСТНИЦА — народна мярка за дължина с антропометричен характер; представлява или ширината на дланта в отворено положение (в този случай е аналогична на ДЛАН), или обиколката на ръката със свити в юмрук пръсти през средата на дланта (в този случай е аналогична на ЮМРУК)

ПЕСТНИЦА — вж. ПЕСНИЦА

ПЕТАК, ПЕТАЧКА, ПЕТИНА — българска народна мярка с различна употреба:

1. петак, петина — мярка за количество, използвана от жетварите; представлява пет снопа жито струпани на купа

2. петак, петачка — мярка за течности, равна на 5 акова (вж. АКОВ)

ПЕТАЧКА — вж. ПЕТАК

ПЕТИНА — вж. ПЕТАК

ПИК, ЕНДАЗЕ, ЕНДЕЗЕ — мярка за дължина, една от величините на аршина, използвана в Османската империя преди всичко за измерване на тъкани; аналогична на народната мярка ЛАКЪТ. Срещат се следните разновидности:

1. алепски пик (pik halepi) — 68,58 см според турски закон от 1852 г.

2. голям пик (habeti) — 69 см

3. малък пик (endeze zira) — 65 см

4. пик за канава — 83 см

ПИНТА — 1. средновековна мярка с латински произход (pinta, pintha), използвана за мерене на течни (най-вече вино) и насипни (най-вече жито) продукти с различни величини. У нас още през 1553 г. се споменава за употребата й в София. Като мярка за течности в сведения от XVI век за турските територии на Балканския полуостров се споменава пинта за вино, тежаща 8 оки, и пинта за ракия от 8–9 оки. От многобройните величини на пинтата за жито като работна може да се приеме тази от 25 оки или 32,10 кг

2. народна мярка за ракия; представлява сплескан съд с вместимост от 50 драма до половин ока; известна още като КАРТА; използва се при вземане назаем на ракия в Северозападна България.

ПИРИНЧ (pirinç) — османска мярка за тежест, приемана първоначално като равна с теглото на оризово зърно; по-късно в османската метрология е приравнена към 12,5 мг по метричната система

ПИСНИК — народна мярка за количество и тежест на зърнени храни, равна на половин КРИНА

ПЛАСТ, ПЛАСТ СЕНО — мярка за количество окосено сено; един пласт се състои от 10 влаченяка (вж. ВЛАЧЕНЯК)

ПЛАСТ СЕНО — вж. ПЛАСТ

ПЛАСТЕ — мярка за количество окосено сено; представлява малка купа

ПЛАТНО — народна мярка, използвана в бубарския занаят за брой и тежест; с нея се измервало балираното и готово за износ във Франция и Италия бубено семе; едно платно бубено семе събирало от 35 до 95 унции (при унция, приета работно за 30 г), т. е. между 100 и 300 г бубено семе

ПЛЕТРА — византийска мярка за повърхнина от XI–XII век, равна на 2,518 кв. м

ПЛЕТЪР — византийска мярка за дължина (XI–XII век), равна на 39,40 м

ПЛУГ — старославянска мярка за площ на обработваемата земя, аналогична на РАЛО, ЧИФТ, ДЕН ЗЕМЯ, ДЕН ОРАНЕ; известна още от римско време като ЮГЕР; представлява изораната с един плуг за един ден от един орач с чифт волове земя; като официална единица в земите, останали под турска власт, през 1912 г. той е равен на 3 дунума

ПОБРАВНИЦА — условна мярка, число, употребявана от сдружените в къшли овчари за изчисляване размера на натуралното възнаграждение на отделния овчар

ПОВАРА — мярка за тежест, използвана на Балканите през XV–ХIХ век, равна на 135 кг

ПОВЕСМО — народна мярка за количество прежда, намотано на мотовилката, синоним на ПАСМО

ПОВРЪЗ — мярка за брой у банатските българи, наниз от 30–40 броя еднородни предмети

ПОГЛЕД, ДОГЛЕД, ДОКЪДЕ ОКО ВИЖДА — народна мярка за разстояние с приблизителен характер, зависеща от ландшафта, климатичните условия, зрението на човека, определящ разстоянието; равна е на разстоянието, докъдето стига човешкия поглед

ПОГОН, ЗАГОН, ПОГОНЧЕ — стара славянска мярка за площ, разпространена по целия Балкански полуостров; много често уеднаквявана с ВРЕТЕНО, УВРАТ, ДУНУМ (в Македония под погон се разбира ДЮНУМ); у нас се смята равна на дюнума от 1600 кв. м; във Влашко pogone е 46,10 ара, в Браила, Галац и Букурещ — 40 ара

ПОГОНЧЕ — вж. ПОГОН

ПОДВОЗ, КОЛА РУДА — мярка за тежест, използвана при рудодобива в Самоковския край; представлява количеството руда, което се извозва с количка от рудника до леярния цех; не трябва да се бърка с ВОЗ, защото тук рудата се извозва с вагонетката с вместимост 360 оки

ПОКА, ПОЛОКА, ПОЛУОКА, ОЛБА — мярка за тежест, деление на оката; представлява съд с вместимост половин турска ока или 200 драма (т. е. 642 г или 2 л)

ПОЛА, ПОЛИЦА, СТРЪКА — 1. народна мярка за площ на ниви; представлява площта на половината от нивата

2. традиционна народна мярка за взимане назаем круши, сливи, ябълки, орехи в Северозападна България; равна на количеството, което се събира в престилката на жена

ПОЛИЦА — вж. ПОЛА

ПОЛОВАК — народна мярка за течности, представлява буре с вместимост половин АКОВ

ПОЛОВЕК, ПОЛУВЯК, ПОЛУВЕЧЕ — 1. народна мярка за течности с различни величини; в Стара Загора полувяка, използван във винопроизводството, е равен на 15 оки, в Чирпан — на 12, а в Казанлък — на 10 оки; през 1920–1925 г. полувякът за вино е от 7,5 до 10 л

2. мярка за зърнени храни, вместваща 20 оки жито

ПОЛОВЕЧЕ — регионална форма на ПОЛОВАК

ПОЛОВИНКА — мярка за дължина, използвана при предене на прежда, намотана на мотовилката; най-малката половинка е равна на три, а най-голямата — на седем лакътя прежда

ПОЛОВНИК — народна мярка за вместимост на жито с форма на дървен съд, вместващ 12 оки

ПОЛОВНИЦА — народна мярка за обем и вместимост на течности (предимно вино и ракия), около половин ока

ПОЛОВЯК — народна мярка за вместимост на течности, използвана в Северозападна България; представлява котел с вместимост 10–12 оки

ПОЛОК — мярка за количество ожънато жито; представлява две-три РЪКОЙКИ, събрани на едно място

ПОЛОКА — вж. ПОКА

ПОЛУВЕЧЕ — вж. ПОЛОВЕК

ПОЛУВЯК — вж. ПОЛОВЕК

ПОЛУВЯЧЕ — народна мярка за течности, представляваща котле, събиращо 2–3 оки вода

ПОЛУЛИТЪР — народна мярка за течности, представляваща съд, вместващ половин литър

ПОЛУОКА — вж. ПОКА

ПОПРИШТЕ, ПРЪПРИЩЕ, ПЪПРИШТЬ, ПЬПРИШТЕ — стара мярка за дължина; за първи път се споменава в ръкописите на преведеното на български Евангелие от първата половина на XIII век, където гръцкият СТАДИЙ се приравнява към поприште; в оригинални български писания се споменава от Патриарх Евтимий при описването на мощите на св. Петка в Търново (1375–1393); в сведения от 1536 г. има информация, че поприштето съдържа 550 сажена; в сборник от края на XVII век поприштето е приравнено на 508 сажена; В. Граматик пише, че поприште е старобългарска мярка, равняваща се на стадия (185 см); в Русия попрището е пътна мярка («путевая мера»), приравнявана към верстата от XV век, и съдържа 750 сажена (вж. САЖЕН)

ПОСЕЯНО КИЛЕ — вж. КИЛО МЕСТО

ПОСТ — вж. ПОСТА

ПОСТА, ПОСТ, ПОСТОТ, ПОСТЪТ — народна мярка за повърхност при жетва, равна на пространството, което захваща жетварката от единия край на нивата до другия; всяка нива при жетва е разделяна на няколко поста; аналогична на ЧАКЪР и КОЗА

ПОСТОТ — вж. ПОСТА

ПОСТЪТ — вж. ПОСТА

ПРАВА КРИНА — вж. КРИНА

ПРЕГР — вж. ШЕПА

ПРЕГРСТ — вж. ШЕПА

ПРЕКОП — народна мярка за повърхнина, използвана през XIX век в лозарството; представлява лехата в лозето, която се затваря от два пътя

ПРЕПЛИТ — народна мярка, използвана при преденето; един преплит съдържа 60 ЖИЦИ

ПРОЧКА — народна мярка за дължина, използвана в Смолянско при измерване на изтъкания плат, подразделение на КАЛАМ (една четвърт от него, ок. 75 см)

ПРЪС — народна мярка за дължина у тракийските и малоазийските българи; равна на ширината на средния пръст

ПРЪСТ — 1. линейна мярка за дължина и ширина с антропометричен характер, равна на ширината на показалеца на ръката; аналогична на нея е добилият популярност с идването на османците на Балканския полуостров ПАРМАК

2. като традиционна народна мярка е с по-голям размер, равен на ширината на средния пръст на ръката; със закон от 1869 г. големината й е определена на 3,2 см; у малоазийските и тракийските българи се нарича ПРЪС, а банатските българи освен като пръс я знаят и като ШУВ

3. други известни величини: тракийският пръст (IV–III век пр. н. е.) е 2,41 см, в римско време пръстът е 1,848 см, при древните гърци — 1,97 см, библейският пръст е 2 см, византийският — 2,105 см.

ПРЪПРИЩЕ — вж. ПОПРИШТЕ

ПРЪТ — народна мярка за дължина в Югозападна България (ок. 2 аршина)

ПРЪТЕНИЦА — народна мярка за тежест и вместимост за жито, слама, сено; представлява малък чувал с величина, по-малка от БРЕМЕ и ВРЕКЬА

ПРЪЧКА — 1. мярка за дължина, използвана в Смолянско при изпридането на преждата; равнява се на едната страна на мотовилка с дължина един ЛАКЪТ

2. народна мярка за площ на лозя, наричана още ЛОЗА; обикновено лозовите пръчки се засаждат на разстояние 1 м една от друга, така че една пръчка е приблизително 1 кв. м

ПЪПРИШТЕ — вж. ПОПРИШТЕ

ПЪПРИШТЬ — вж. ПОПРИШТЕ

ПЪТ СЪБОТЕН — библейска мярка за дължина, равна на 6 стадия (1109,62 см)

ПЪРТ — народна мярка за дължина, употребявана в Търновско при измерването на ниви; равна на 18 педи или 4 м

ПУД (пудь) — стара руска мярка за тежест, използвана и у нас през XVIII–XIX век най-вече за мерене на жито при покупко-продажба; приема се за равна на ок. 16 кг

ПУЛВИНКА — народна мярка за площ, използвана от банатските българи, равна на 16 ланца (ок. 60 дка) (вж. ЛАНАЦ)

ПУНКТ — единица мярка в печатарството, равна на 1/48 от печатарския квадрат (0,376 мм)

ПУШКОМЕТ — народна мярка за дължина и разстояние; представлява разстоянието, до което стига куршумът на пушка. През XVII век описват пушкомета като «половин час ход»; в Босна той е 1200 крачки, а в сведения от 1878 г. величината му е вече 1700–1900 крачки, което се обяснява с по-високото техническо равнище на оръжието. Затова често се уточнява с какво оръжие е извършен изстрелът — аркебуза, шишане и т. н.

РАЗКРАЧ, РАСКРАЧ, ЧЕКАР, ЧЕКОР — традиционна народна мярка с различна употреба:

1. мярка за дължина, известна още като ЧЕКОР, КРАЧКА, КРАК; представлява разстоянието между двата крака, когато са в движение (ок. 1 м)

2. мярка за повърхност, използвана при оран; равна на разстоянието между две бразди

3. единица мярка при отмерване на пространство при жетва; това е площта, върху която работи момата, член на жетварската дружина

РАЗПЕР — народна мярка за дължина с антропометричен характер, равна на разстоянието между широко разперените встрани ръце на възрастен мъж; аналогични на нея са РАЗТЕГ, ОБТЕГ, турският КОЛАЧ, старославянският САЖЕН, СТАЖЕН, САЖНЯ

РАЗСТЕГ — вж. РАЗТЕГ

РАЗТЕГ, РАСТЕГ, РАЗСТЕГ, РАСТОГ — 1. народна мярка за дължина с антропометричен характер; представлява разстоянието между вдигнатите нагоре ръце от върха на пръстите до земята; аналогична на древногръцката ОРГИЯ и най-често равна на нея (2,134 м); в някои случаи е равна на височината на човешки ръст; през XV–XIX век е определяна като равна на три аршина; в Черна гора е 1,890 см, а в Западна Херцеговина — 1,769 см; библейският разтег е 4 лакътя (1,85 м)

2. народна мярка за площ при редене на калдъръм (квадратен разтег) — ок. 3,5 кв. м

3. стара мярка за площ, представляваща изораното от чифт волове за един ден; аналогична на римския ЮГЕР; известна още като ДЕН ОРАН, ЧИФТ, ПЛУГ; разпространена по целия Балкански полуостров и определяна различно — в Черна гора това е площта, заградена от 60 аршина в дължина и 60 аршина в ширина; в Сърбия едно рало е 2000 кв. м, а във Войводина — 1600 хвата (57,55 ара)

РАМО — народна мярка за дължина, равна на разстоянието от земята до рамото на възрастен човек

РАСКРАЧ — вж. РАЗКРАЧ

РАСОВАЧ — народна мярка за тежест с различни приложения и величини:

1. мярка за тежест, използвана в железодобива в Самоковско, равна на половин КЮЛЧЕ (ок. 50–55 оки)

2. мярка за тежест, използвана от лозарите във Владая (120 оки)

РАСТАГ — регионална форма на РАЗТЕГ в Северозападна България (с описателен характер); използва се при мерене дълбочината на бунар, окоп, ров и др.

РАСТЕГ — вж. РАЗТЕГ

РАСТИЦА — народна мярка за заемане на дърва в Северозападна България; представлява дърво за огрев със средна дебелина колкото ръка, дълго ок. 1 лакът

РАСТОГ — вж. РАЗТЕГ

РЕГИСТЪР ТОН — условна единица за измерване вътрешния обем на помещенията на морските търговски кораби, равна на 2,83 куб. м

РЕД — старобългарска народна мярка, използвана при оран и сеитба; един ред е равен на три БРАЗДИ

РЕЗАН — вж. РЕЗЕН

РЕЗЕН, РЕЗАН — народна мярка за количество: резен диня, резен хляб и т. н.

РЕЗКА — народна мярка за брой еднородни предмети, означавана върху рабош (|), със значение на 10 (най-често се използва за пари)

РЕЗКА НА РЕЗЪТ — народна мярка за брой еднородни предмети (/); означава 1

РИТЛЕНИЦА — народна мярка за вместимост на течности (най-вече вино), употребявана в Софийско, равна на една четвърт от оката, или на 100 драма; известна още като ЛИТРЯ

РИФ — мярка за дължина, използвана от банатските българи, равна на 78 см

РОГУША — вж. ЧЕПЕРЕК

РОГУШАН — вж. ЧЕПЕРЕК

РОТЕЛ — вж. ЛИВРА

РОТОЛО — вж. ЛИВРА

РУБ — вж. РУП

РУНО — мярка за количество и тежест, използвана при стригането на овце, представлява смъкнатата вълна от един «овчи брав» (т. е. от един брой овца); приема се, че едно овче руно е ок. 2 кг, а едно овнешко руно — ок. 3–4 кг

РУП, РУБ — произлиза от сръбско-турското roub в значение на четвърт дял; по-късно вече е мярка за дължина, поделение на аршина; като подразделение на търговския аршин (carşi arşin) е ок. 8,5 см, а като подразделение на зирата (zira) е 8,1 см (вж. и УРУП)

РЪКА — традиционна народна мярка с различни приложения:

1. мярка за количество; представлява ожънатите класове, които жетварката захваща с една ръка

2. мярка за дължина; равнява се на дължината на човешката ръка от рамото до върха на пръстите при максимално разтворено положение

3. мярка за количество, използвана в смисъл на ШЕПА

4. обиколката на ръката в най-широката й част се използва също като мярка; често срещан израз е «дебел колкото човешка ръка»

РЪКОВКА — вж. РЪКОЙКА

РЪКОЙКА, РЪКОВКА, РЪКОЛКЯ — народна мярка за количество житни класове при жътва; това е ожънатото жито, което се слага на малки купчини, големи колкото могат да се хванат в двете ръце и да се носят до общия куп; в Западна България аналогична на нея е мярката СТАВИЦА

РЪКОЛКЯ — вж. РЪКОЙКА

РЪСТ — народна мярка за височина и дължина с антропометричен характер; величината й е равна на височината от стъпалата на краката, здраво стъпили на земята до най-високата точка на главата на възрастен мъж в максимално изправено положение (160–170 см) (вж. и БОЙ)

СААТ — вж. САХАТ

САЖАН — вж. САЖЕН

САЖЕН, САЖАН, САЖНЯ, СЕЖАН, СТАЖЕН, СЪЖЕН — стара славянска мярка за дължина, популярна на Балканите; у нас един сажен е 2,134 см; аналогични на нея са КОЛАЧ, РАЗПЕР, ОБТЕГ

САЖНЯ — вж. САЖЕН

САКУЛЬА — мярка за тежест и количество; представлява чувал с големи размери, в който е бил докарван памук от Беломорието

САНДЪК — представлява майсторски скована от дъски кутия (от араб.-тур. sanduk/sandyk — ковчеже) с различни приложения и величини:

1. като мярка за брой и тежест при експорта на бубено семе за Франция и Италия; един сандък събирал между 50 и 100 платна (вж. ПЛАТНО)

2. като мярка за брой на стъкла за прозорци; обикновено се уточнявал броя на стъклата и техните размери

3. като мярка за тежест: сандък шекер е тежал ок. 50 кг; сандък петрол (тас) — ок. 36 кг; сандък барут — 40–50 оки

САНТИГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 мг

САНТИЛИТЪР — мярка за обем на течности и твърди насипни тела от метричната система, равна на 10 мл

САНТИМЕТЪР — мярка от метричната система, използвана като мярка за:

1. дължина, равна на 10 мм

2. площ (квадратен сантиметър), равна на 100 кв. мм

3. обем (кубически сантиметър), равна на 1000 куб. мм

CAT — вж. САХАТ

САТА — библейска мярка за вместимост на зърнени храни, равна на 6 каба (7,65 л)

САТЛИК — мярка за тежест у банатските българи, равна на 0,5 кг

САХАТ, САAT, CAT — народна мярка за разстояние(4), равна на разстоянието, което човек извървява за един час (ок. 4–5 км) (вж. ЧАС ПЪТ, ЧАС ХОД)

СВЕСЛО — народна мярка за брой и тежест, използвана при събиране на царевица; представлява сплит от ок. 100 кочана с тегло на царевичното зърно ок. 5–8 кг (в Сливенския край се използва и като мярка за тежест при гроздобер; свесло грозде е тежало 20–30 оки)

СЕДМАК — мярка за вместимост на течности; представлява буре, съдържащо 7 ведра (вж. ВЕДРО)

СЕЖАН — вж. САЖЕН

СЕЙСАНА, СЕКСАНА — мярка за тежест (от араб.-тур. сеисхане — кон, който носи товар), аналогична на КОНСКИ ТОВАР

СЕЛИЩЕ — вж. ЖДРЕБ

СЕКСАНА — вж. СЕЙСАНА

СЕКСТАРИУС (sextarius) — стара римска мярка за вместимост на течни и насипни продукти, известна през Средновековието още като стар; познати са:

1. римски секстариус — 0,547 л

2. дубровнишки секстариус (стар) — 11,047 л

СЕНО — мярка за тежест, използвана при косенето на ливади; представлява куп окосено сено с тежест от 1250 до 2500 кг

СИКЪЛ — библейска мярка за тежест, равна на 20 гери (14,25 г)

СИРЬ — народна мярка за тежест, използвана при измерване на пчелния восък (ок. 0,5 оки)

СКРУПОЛ — османска мярка за тежест, равна на 0,2 г

СЛОГ — мярка за площ на ниви, подобна на ЛЕХА, подразделение на УВРАТ (една четвърт от него — ок. 300–400 кв. м)

СМЕСА — народна мярка за малки повърхности, използвана при везбата; представлява правоъгълник с размери 30 × 35 см

СНАГА — 1. народна мярка за височина (вж. БОЙ)

2. народна мярка за ширина («извор, дебел колкото човешка снага»)

СНОП — стара мярка, използвана за измерване на количеството зърно при жетва, а също и като облагателна единица. Среща се още във византийския Земеделски закон (втората половина на VIII век), където се споменава, че «на мортита (селянин-арендатор) се полагат девет снопа, а на земеделеца — един сноп». В закона за зърнени храни в Анадола и Румелия, включен в кануннамето на Сюлейман Законодателя (1520–1566) се казва, че «в Румелия, където има неверници, ако десятъкът от пшеница се събира в снопи, вземат се десет снопа на сто и три саларлък(5)». Вече по-късно се среща като облагателна единица в Нова наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка на всички вилаети, както и за събирането на десятъка направо от държавата (5 юни 1871 г.); чл. 35 предписва вземането на десятъка на зърнените храни да става според обичая на отделните места: или на снопи от самата нива, или на зърно, след като се вземат проби от няколко снопа и се установят пропорциите между полученото зърно и снопите, или на зърното от самия харман. Извършването на пробите става по следния начин: преброяват се и се записват наличните снопи на нивата, вземат се по три кръстци (от 13 снопа) от всеки вид нива — най-добра, средна и най-слаба, и от всички кръстци се прави един харман в присъствието на чиновника по десятъка, на членовете на старейшинския съвет и на желаещите селяни. След овършаване на житото се мери и колкото оки се получат, отбелязват се в регистъра за десятъка. В зависимост от природните условия добивът от един сноп е варирал от 3–4 до 7–8 кг зърно

СОКАР — въженце за измерване на парцели обработваема земя във Византия (XI–XII век), равно на 10–12 оргии (вж. ОРГИЯ)

СОФРА — мярка за повърхнина на оризища в Пазарджишко; представлява парцел с площ ок. 1 дка

СРЕМА — вж. СТРЯМА

СТАВА — византийска мярка за дължина, известна от Омуртаговия надпис (0,038 см)

СТАВИЦА — мярка за количество, използвана от жетварите, синоним на РЪКОЙКА

СТАДИЙ, СТАДИОН — стара гръцка мярка за дължина и разстояние; в Древна Гърция е известна като σταδιο; през римско време се наричала stadium; във Византия преминава като стадий и стадион, а по нашите земи я превеждали като поприште, потркалиште, поприще. Величините й са:

1. гръцки стадий, равен на 240 крачки или 600 стъпки или 100 оргии (ок. 160 м)

2. римски стадий, равен на 1/8 от милята, или 125 римски крачки (passus), или 625 римски стъпки (ок. 185 м)

3. библейски стадий, равен на 100 разтега (184,94 м)

СТАДИОН — вж. СТАДИЙ

СТАДО — използва се като единица мярка за брой на овце (ок. 300 глави)

СТАН — народна мярка за тежест на вълна, използвана от родопчани при работа на ангария; равна на 9 оки прана вълна, която освен това трябва да се извлачи на дарак, да се изпреде, каламиса, вдене и изтъче (ок. 11,547 кг)

СТАЖЕН — вж. САЖЕН

СТИСКА — 1. народна мярка за дължина при домашното тъкачество, равна на дължината на конец, обхванат от дланта в стиснатата в юмрук ръка

2. народна мярка за количество, синоним на ШЕПА; равна на количеството, което се събира в стиснатата в шепа ръка

СТОВНА — вж. СТОМНА

СТОГ — народна мярка за количество и тежест, използвана от жетварите в Битолско; представлява кръстец от 13 снопа жито

СТОДРАМ, СТОДРАМНИК — народна мярка за течности; представлява стъклен съд, вместващ 100 драма

СТОДРАМНИК — вж. СТОДРАМ

СТОМНА, СТОВНА — стара мярка за вместимост на течности, известна още от Древна Гърция; по нашите земи под названието стовна се среща в средновековни писмени паметници от времето, когато лозарството и винарството са поминъци, на които е отделяно специално внимание; описвайки въстанието на Петър Делян (XI век) Скилица Кедрин обяснява, че по това време народът плаща следните данъци в натура: «всеки българин, който има чифт волове, ще дава на държавата по една крина жито, толкова просо и по една стомна вино»; като народна мярка стомната е ок. 12 оки (15 л)

СТОТИЦА — мярка за тежест със следните разновидности:

1. търговска стотица (56 кг)

2. царинска стотица (50 кг)

СТРАНА — народна мярка за тежест; при товари от типа на «бала», «денк», «товар» тежестта върху товарното животно (муле, магаре, кон) се е разпределяла равномерно от двете страни на животното; страна е товарът от едната страна на натовареното животно, или една страна е равна на една втора от мерките БАЛА, ТОВАР, ДЕНК, БРЕМЕ

СТРЕМА — гръцко-византийска мярка, използвана във Византия наравно с МОДИЙ; употребявала се е като мярка за повърхност и най-вече за площ на обработваеми лозови насаждения; известни са следните разновидности:

1. стара (византийска) стрема (2/3 от модия)

2. нова (кралска) стрема (според Закона за мерките и теглилките в Гърция от 1836 г. е равна на 1 дка или 1000 м)

СТРЕМЕ — вж. СТРЯМА

СТРУНИНСКИ ВРЕКИ — мярка за тежест, използвана в с. Бобошево, Дупнишко; представлява чувал, събиращ 50 оки

СТРЪКА — народна мярка за площ на нива (половината от нея); известна още и като ПОЛА

СТРЯМА, СТРЕМЕ, СРЕМА — народна мярка за площ, която се дели на 4 лехи или слога (ок. 40 квадратни крачки) (вж. ЛЕХА, СЛОГ)

СТЪПКА — антропометрична мярка, известна като:

I. Мярка за дължина, популярна сред много народи с различни величини: тракийска стъпка (29 см); старогръцка стъпка (30,83 см); римска стъпка (passus) (29,57 см); византийска стъпка (32,83 см); венецианска стъпка (piede) (34,5 см); дубровнишка стъпка (34,13 см); английска стъпка (foot) (30,48 см); френска стъпка (piede) (32,48 см); народна мярка, синоним на НОГА, представляваща дължината на човешкото ходило от петата до върха на пръстите (ок. 30 см)

II. Мярка за вместимост: тракийска стъпка (26 198,073 куб. см)

СТЪРНА — народна мярка за тежест, равна на половината от конски товар (вж. ТОВАР) от 120–130 кг (60–65 кг)

СУКИЛА — мярка за тежест на пшеница, срещана в с. Воден, равна на 120 оки

СЪД — мярка за вместимост на течности, използвана от грънчарите в Троян, равна на 3,5 л

СЪЖЕН — вж. САЖЕН

СЪРП — народна мярка за площ, равна на площта, която ожънва за един ден една жетварка

СХОНИЙ — византийска мярка за дължина, употребявана и в българската държава (XI–XII век), равна на 10–12 оргии (вж. ОРГИЯ)

ТАБАН — турска народна мярка, аналогична на СТЪПКА (ок. 30 см)

ТАВАН — народна линейна мярка с турски произход, аналогична на БОЙ, КАТ; използва се за измерване височината на сгради

ТАГАР — турска народна мярка, аналог на малък ШИНИК; използва се като:

1. мярка за вместимост на насипни продукти (ок. 33 оки)

2. мярка за площ; представлява площта, на която се посява зърното от един тагар (ок. 25 ара)

ТАИН — мярка за количество от арабско-турски произход (tagin — дневна порция, дял, порцион); използва се в турската армия при определяне на дневната дажба на войниците и на техните животни

ТАЙФА — мярка за брой; означава няколко души, събрани за еднородна работа

ТАЛАНТ — стара мярка за тежест с различни величини:

1. тракийски талант (22,5 кг)(6) (през IV–III в. пр. н. е. тракийският талант е равен на 24,4 кг)

2. библейски талант, равен на 3000 сикъла (42,7655 кг)

ТАЛЯ — народна мярка за вместимост на пшеница, използвана във Варненско, равна на две кила, или 16 шиника, или 160 стари оки

ТАЛИГА — народна мярка за тежест (всяка кола, която се използва при пренасянето на товар)

TAC (араб, tas) — малък бакърен съд с дръжка, използван за измерване на вода и други течности, с неопределена величина

ТАШКА — народна мярка за тежест от Северозападна България; представлява малка кошница, събираща половин ока

ТЕСТЕ — мярка за брой на еднородни предмети (от перс. deste — пакет, сноп), отговарящ на дузина (12 броя); в Копривщица е известен като народна мярка, използвана в чорапчийството за означаване на 10 чифта чорапи

ТЕФЕХ (tefeh) — турска мярка за тежест, използвана при търговията с коприна. Срещат се:

1. тефех за персийска коприна, равен на 6 оки (7,698 кг)

2. тефех за коприна от Бурса, равен на 610 драма (1,610 кг)

3. тефех за коприна, равен на 210 дирхема (674,538 г)

ТОВАР — 1. народна мярка за тежест и количество. Най-общо се определя от тежестта, която носи на гърба си товарното животно. Затова се уточнява КОНСКИ ТОВАР, магарешки товар и т. н. Освен това се взема предвид и какво се пренася, като пак се уточнява товар дърва, товар слама и т. н. Така например конски товар памук през XIX век е 140 кг, конски товар гайтани в Карлово, Сопот, Пирдоп според сведения от 1886 г. е 100 оки. Когато се употребява като мярка за въглища, той е приблизително колкото кош, голям и висок колкото сандъка на волска кола. В Скопие големи количества вино също се пренасят и търгуват на товари от 100 оки. Като работна мярка се приема конския товар, равен на 100 оки

2. мярка за брой на пари (500 000 гроша)

ТОЛУМ — мярка в кожарството, равна на две каплами (вж. КАПЛАМА)

ТОМРУК — народна мярка за дължина, използвана в с. Пирин при кроенето на плат за дрехи; среща се в комбинация «лакът и томрук»; представлява разстоянието от лакътната става на ръката до китката и обиколката на свитата в томрук (юмрук) ръка

ТОН — мярка за тежест от метричната система, равна на 10 центнера (1000 кг)

ТОП, ПАРЧЕ — единица мярка за дължина; използва се при търговията с платове през XV–XIX век. Величина й е в зависимост от вида плат, от периода и от региона, за който се отнася. В турски документ от 1571 г. се казва, че «тъкачите от Пловдив тъкат аба 8–9 аршина парчето» (1 търговски аршин е равен на 68 см). Според извори от XVIII век едно парче плат е равно на ок. 30–32 лакътя. По данни от средата на XIX век манифактурата на Гюмюшгердан в Пловдив произвежда аба на топове, равни на 14,5–15,5 аршина. В 1886 г. произвежданият в Копривщица шаяк се изчислява и продава също на топове от по 20–30 лакътя. В Габрово избеленото и изсъхнало памучно платно се навивало на топ, наричан още търба, дълъг 18–20 м и широк от 40 до 70 см. Пак там топ шаяк е бил 32 аршина дълъг и 35 аршина широк. В Карлово един топ астар, изтъкан от астарджиите (платнари) бил дълъг 20 лакътя. В сливенските фабрики през XIX век един топ шаяк за военни дрехи бил равен на 35 аршина. Тъканият гайтан също се е навивал на топове, които в Карлово били с дължина 36 лакътя, в Габрово — 40 лакътя за осмака и 32 лакътя за двайсетака. Правилник от 1850 г. постановява осмаковият топ да бъде 40 лакътя, а двайсетаковият — 32 лакътя. На 5 декември 1853 г. еснафската организация на карловските гайтанджии определила стандартния размер на топ гайтан на 50 лакътя; на 22 февруари 1856 г. еснафския съвет установява нов, по-голям размер за топ гайтан — 80 лакътя. От 1863 г. в изворите срещаме промяната на размерите на един топ гайтан в Сопот и Карлово — 36 лакътя. Пловдивският еснаф също определя свои стандарти — ПАРЧЕ БЯЛ ГАЙТАН трябвало да бъде 80 лакътя. Платното в Габрово, употребявано за женски забрадки, идвало на топове от Цариград, които били малки (по 20 аршина) и големи (по 40 аршина)

ТОПЧЕ — народна мярка, използвана при намотаването на прежда (ок. 20 аршина)

ТОРА, ТУРА — специфична мярка за брой и тежест, използвана в кожарския занаят (перс./тур. tuğra — свитък, вързоп); има следните значения:

1. обработените кожи за папукчийски гьон, които след изсушаването им се сортират на чифт (голяма и малка кожа), наричан тора (40–50 оки)

2. приготвяните за пратки овчи кожи, завързани по десет парчета също образуват тора, като 20 тори правят една бала от 250 кг (една тора е равна на 10 оки)

3. тора сахтиена (6,5–7,5 оки)

4. тора мешина (3,7–4,5 оки)

ТОЧКА (nokta) — официална османска мярка за дължина, най-малкото подразделение на аршина; в Закона за мерките от 1869 г. точката е указана като равна на половин ХАТ (0,22 мм); в зависимост от аршините величините й са:

1. точка от аршин строителен (mimar arşini) (0,2 мм)

2. точка от нов аршин (yeni arşin) (1мм)

ТОХУМ — турска мярка за площ при оризови насаждения, подразделение на ДАМГА

ТРЕТИНА — мярка за количество сено, купа от три снопа (вж. СНОП)

ТРИ ПРЪСТА — народна мярка за дължина с антропометричен характер; равнява се на линейната дължина на плътно поставените един до друг показалец, среден и безименен пръст на възрастен човек

ТРОЙКА — 1. мярка за тежест, използвана при солодобива (78,5 кг)

2. мярка за вместимост на течности, представляваща буре от 3 акова (вж. АКОВ)

ТРЪСТ (иезекилев) — библейска мярка за дължина, равна на 6 лакътя (2,77 м)

ТУЛУБЧЕ — мярка за тежест, използвана за мерене на докарания от Беломорието памук, по-малка от САКУЛЬА

ТУЛУМ — мярка за зехтин, маслини, вино, катран, масло (ок. 25–30 кг) (от тур. tulum); в много от османските територии, вкл. и по българските земи, е известна повече като МЕХ и МЕШИНА

ТУПАМ — турска мярка за дължина, използвана в Старозагорско; аналогична на българските народни мерки ДРЪЖКА и ХВАТКА

ТУРА — вж. ТОРА

ТЪРБА — специфична мярка за брой, използвана в Габровско, представлява топ избелено памучно платно с дължина 18–20 м и широчина 40–70 см

УБОРАК — 1. мярка за вместимост и тежест на пшеница, използвана на Балканския полуостров през XV–XIX век; равна на 16,6 л или 13 кг жито;

2. мярка за площ (12,5 ара)

УВРАТ, УВРЪТ — мярка за площ, известна още като ДЮНУМ, равна на 1600 кв. м; определя се и като участък от земя, дълъг 40 крачки и широк 40 крачки

УВРЪТ — вж. УВРАТ

УЗЕНГИЯ, ЗЕНГИЯ, ЗИНГИЯ — турска народна мярка за дължина; представлява разстоянието от коня до земята (от uzeng — стреме на кон)

УКА — наименование на ОКА, срещано през XVII век

УЛНА (ulna) — латинска и италианска мярка за дължина, аналогична на нашите ЛАКЪТ и АРШИН; известна още като cubitus (лат.) и braccio (итал.); у нас ce употребява при търговските контакти с Венеция, Дубровник, Генуа за измерване на тъкани (ок. 50 см)

УЛЧА, УЛЧУК, УЧУК — турска мярка за вместимост (от ulçmek — меря, измервам); използва се като житна мярка; според турски закон за мерките от 1869 г. равна на 1 л

УЛЧУК — вж. УЛЧА

УНГА — местен вариант на УНЦИЯ

УНГЕ — вж. ЮНГА

УНГИЯ — местен вариант на УНЦИЯ

УНЧЕ — местен вариант на УНЦИЯ

УНЦИЯ (uncia) — мярка за тежест, позната още от римско време; подразделение на марката, на либрата или на литрата.

1. като деление на марката се срещат: дубровнишка унция (27,173 г), виенска унция (35,08 г)

2. като деление на либрата или литрата се срещат: римска унция (27,288 г), византийска унция (27,30 г), венецианска унция (25 г), дубровнишка унция (30 г), аптекарска или лекарска унция (35 г), англо-американска унция (28,35 г)

УРУП, РУП (urub, rub) — турска мярка за дължина, подразделение на някой от аршините; равна на 1/8 от тях; среща се уруп на аршин търговски (8,5 см), уруп на лакът (zira, endaze) за тъкани (8,1 см)

УЧУК — вж. УЛЧА

УШКА — народна мярка за брой еднородни предмети, означавана върху рабош (||); означава 5 броя

УШКА НА РЕЗЪТ — народна мярка за брой еднородни предмети, означавана върху рабош (//); най-често се използва за пари, означава половината от единица, или 20 пари

ФАДАН — официална османска мярка за повърхност; представлява площта, която може да се изоре с чифт волове за един ден; аналогична на АФДИНА, ДЕН ОРАНЕ, РАЛО, ЮГЕР; приема се за равна на 4200 кв. м

ФАНДАК — народна мярка за количество и тежест, използвана при сенокос в Гевгелийско; представлява сноп, съставен от две капици (вж. КАПИЦА), вързани заедно (10 оки)

ФАРДА — мярка за вместимост, срещана в Египет и Арабия; по нашите земи се появява покрай търговията с кафе; познати са:

1. малка фарда (57,752 л)

2. голяма фарда (115,505 л)

ФАРСАНГА (farsanga, farsakh, fersah) — турско-персийска мярка за големи разстояния; известни са:

1. farsakh oder Saa (Meile) — 5,685 м (според Наредба за мерките в Турция от 1882 г.)

2. персийска фарсанга — 5 км

3. farsakh, равен на 3000 пика (аршина) = 2100 м (според по-нови турски извори)

ФАТ — вж. ХВАТ

ФЕДАН — вж. АФДИНА

ФЕРСАХИ-КАДИМ — турска мярка за големи разстояния, аналогична на ЧАС ХОД с кон; според Устава за сравняване и преглеждане на новите мерки и теглилки (4 май 1870 г.) е равна на 7500 архитектонически аршина (5,685 км)

ФИЛДЖАН — народна мярка за вместимост на течности; представлява малък съд, вместващ 1 л

ФИШЕК (fiseng, gişek) — турска мярка за количество и тежест; представлява необходимото количество барут за зареждане на пушката за един изстрел (ок. 4–6 драма)

ФОРТИН — османска мярка за вместимост, използвана при търговията с жито в Цариград; според Закона за мерките от 1869 г. равна на 148 л

ФРЛЕК — народна мярка за разстояния, равна на разстоянието, на което човек може да хвърли някакъв предмет

ФЪРТАЛЧЕ — мярка за площ, употребявана от банатските българи, равна на четвърт ЛАНАЦ (1,4 дка)

ФУНТ — широко разпространена още през Средновековието мярка, превърнала се постепенно в международна покрай активните търговски контакти; наричана още ЛИТРА (в Дубровник); срещат се:

1. венециански фунт (477 г)

2. немски фунт (funta theothonicalis) (394,29 г)

3. аптекарски фунт с разновидности:

а) австрийски аптекарски фунт (420,00 г)

б) венецианска аптекарска либра (301,23 г)

в) турски аптекарски фунт (livre medical) (308 г)

4. английски фунт (pound) c разновидности:

а) трой-фунт (imperial troy pound) (373,242 г)

б) английски търговски фунт (imperial pound avoirdupois) (453,593 г)

5. руски фунт (409,516 г)

6. неаполски фунт (320,759 г)

ФУРНА — народна мярка, използвана при горенето (печенето) на вар, равнява се на количеството, което събира една фурна (20 000–30 000 оки)

ФУЧИЯ — турска мярка за вместимост и тежест; представлява буре за превоз на течности, половин конски ТОВАР (ок. 50 оки тежест, 30–40 л вместимост)

ХАББЕ (habbe) — османска мярка за малки тежести, равнява се на тежината на пшеничено зърно; по-късно приравнена към 50 мг

ХАБЕР — вж. АБЕР

ХАЗНА — персийско-арабска мярка за брой, проникнала у нас през Турция, равна на 1 800 000 гроша

ХАЛБА (halba) — немска мярка за вместимост на течности, равна на 0,5 л

ХАКОВ — вж. АКОВ

ХАРАМИЯ — турско-арабска мярка за вместимост на течности, синоним на АРАНИЯ

ХАРАНИЯ — вж. АРАНИЯ

ХАРДАЛ (hardal) — турска народна мярка за тежест; равнява се на тежината на синапено зърно; по-късно става официална и е приравнена на 0,5 мг

ХАРМАН — народна мярка за количество при жътва; равнява се на броя кръстци, овършани с коне за един ден (до 15–20 кръстци)(7)

ХАРТИЯ — първоначално това е хартията, с която са увити търговските артикули; постепенно започва да се използва като мярка за количество («хартия игли», «хартия копчета», «хартия ножове» и т. н.) с неопределена величина

ХАТ (hatt) — турска мярка за дължина, равна на 1/12 от пармака; според турски закон от 1869 г. е равна на 0,2645 см (прибл. една четвърт от сантиметъра)

ХВАТ, ФАТ — 1. народна мярка за дължина, равна на разстоянието от рамото на изпъната ръка до върха на средния пръст (ок. 70 см), използвана в Северозападна България

2. народна мярка за количество при жетва; това са стръковете пшеница, които хваща жетварката, за да ожъне на един път

ХВАТКА — народна мярка за дължина, синоним на ДРЪЖКА

ХВАТ ТОЯГА — мярка за разстояние, използвана от лозарите в Мелнишко, приблизително 0,7 м

ХВЪРЛЕЙ КАМЪК — народна мярка за разстояние; представлява разстоянието, докъдето стига хвърленият камък (ок. 40 м)

ХВЪРЛЕЙ КОПИЕ — вж. КОПИЕ

ХЕКТАР — мярка за площ от метричната система, равна на 10 000 кв. м

ХЕКТОГРАМ — мярка за тежест от метричната система, равна на 100 г

ХЕКТОЛИТЪР — мярка за обем на течности и насипни тела от метричната система, равна на 10 декалитра

ХЕКТОМЕТЪР — мярка от метричната система за:

1. дължина, равна на 10 декаметра = 100 м

2. обем, равна на 1000 куб. декаметра = 1 000 000 куб. м

ХИК — библейска мярка за вместимост на течности, равна на 12 лога (3,83 л) (вж. ЛОГ)

ХИЧА — мярка за тежест, използвана в рудодобива и леярството; представлява кофата, в която се поставя рудата за топене; срещат се:

1. хича за мед, равна на 222 1/3 оки (290 кг)

2. хича за сребро и олово (1000 кг)

ХОД (ЧОВЕШКИ, ЖИВОТИНСКИ) — мярка за измерване на големи разстояния, равна на разстоянието, което изминава човек или животно за един ден, аналогична на ДЕН ХОД

ХОМЕР — вж. КОР

ХРОМИЦА — мярка за дължина при домашното тъкане, равна на разстоянието между върховете на палеца и показалеца при разтворени пръсти (18–20 см); аналогична на ЧЕПЕРЕК

ХРОМА — регионална форма на ХРОМИЦА

ХЪРГЕЛЕ — народна мярка за брой, използвана от банатските българи в коневъдството (ок. 100–150 коня)

ЦАП — народна мярка за дължина, използвана от дърварите в Средните Родопи, равна на дължината на дръжката на брадва

ЦЕНТАРИЙ — мярка за тежест, използвана на Балканския полуостров през XIV–XVIII век (35,8 кг)

ЦЕНТ — вж. ЦЕНТНЕР

ЦЕНТНЕР, ЦЕНТ — мярка за тежест с латински произход (от centenarius — ‘сто броя’), известна още като СТОТИНА; познати са:

1. венециански центнер (centinio venetiano) (47,7 кг)

2. турски центнер, отговарящ на цариградския КАНТАР (44 оки)

3. метричен центнер (meterzentner), наричан още нов товар или квинта (100 кг)

ЦЕДИЛКА — народна мярка за количество, равна на толкова, колкото се вмества в една цедилка

ЦОЛ, ЦОЛА (zoll) — международна мярка за дължина с немски произход, аналогична на народната ПРЪСТ; срещат се:

1. виенски цол (wiener zoll) (2,634 см)

2. парижки цол (pouce) (2,707 см)

3. английски цол (inch) (2,54 см)

4. турски цол (по закон от 1863 г.) (3 см)

5. банатски цол — народна мярка за дължина у банатските българи, равна на ширината на свитата ръка плюс дължината на плътно прилепналия палец

ЦОЛА — вж. ЦОЛ

ЧАБАР — регионална форма на ЧЕБЪР от Северозападна България; използва се при отмерването на необходимата кумина (пращина) за изпичане на ракия (50–60 оки)

ЧАБЕР — вж. ЧЕБЪР

ЧАБР — вж. ЧЕБЪР

ЧАБУР — вж. ЧЕБЪР

ЧАВЧАГ — народна мярка за течности, използвана от овчарите. Представлява бакърен съд, вместващ една ока мляко

ЧАКЪР — народна мярка за площ при жътва. Представлява площта, която захваща жетварката. Ширината му зависи от броя на жетварките, а дължината — от дължината на нивата. Средно от един чакър има 10 ожънати снопа (вж. и поста)

ЧАМЧАК — мярка за течности, използвана в Косово и Прищина; малко котле, вместващо 100 драма

ЧАНАК — мярка за тежест на Балканския полуостров през XV–XIX век, равна на 3 оки или 4 кг

ЧАПА — вж. ЧАПАЛЪК

ЧАПАЛЪК, ЧАПА — турска мярка за обработваема площ, аналогична на МОТИКА и ДЕН КОПАНЕ; за първи път се среща още през XV век (1507) в съдийски документ на софийския кадия, където се споменава за продажбата на лозе, голямо четири мотики; равна на четвърт ПОГОН/четвърт УВРАТ; в най-западните територии на българската етническа територия се смята за равна на 400 кв. м или 400 квадратни крачки

ЧАС ПЪТ, ЧАС ХОД — мярка за разстояние, равна на изминатото за един час разстояние; в зависимост от начина на придвижване се срещат:

1. час път с ездитен кон

а) час път с кон ходом (5,5–6 км)

б) час път с кон в тръс (10–12 км)

в) час път с кон в галоп (25–30 км)

2. час път с натоварен товарен кон (4–5 км)

3. час път с камила (4 км)

4. час път с пощенска кола (5,722 км)

5. пътни часове по 20 на градус (5,560 км)

6. час път с волска натоварена кола (3,5 км)

7. час път пеша (4–5 км)

ЧАТАЛ, ДВОЙКА — мярка за брой и тежест на внасяната от Влашко във Видин каменна сол (XVIII век), равна на 53 кг

ЧАША, КУПА — народна мярка за течности; в зависимост от това, което се мери, се отбелязва винена чаша, ракиена чаша, водна чаша, с различна величина според случая

ЧЕБЕР — вж. ЧЕБЪР

ЧЕБЪР, ЧЕБЕР, ЧОБЪР, ЧАБЕР, ЧАБУР, ЧАБАР, ЧАБР — представлява обкован дървен съд с две дръжки, който служи като мярка през Средновековието; в латинския език е известен като chebrio, chibirio; на Балканите се среща за първи път в средата на XIV век в хрисовул на цар Душан от 1347–1350 г.; използва се:

1. като мярка за вместимост на течности — чебъри от 30, 60,70 и 80 оки

2. като мярка за вместимост на насипни продукти се използва за измерване на жито; равен на 70–80 оки

ЧЕКАР — вж. РАЗКРАЧ

ЧЕКИ, ЧЕКИЯ (tcheki, tscheki, scheki, cheky, chequi, tschehi) — турска мярка за тежест, популярна по целия Балкански полуостров; известни са следните видове:

1. цариградска чекия, равна на 176 оки (225,798 кг)

2. чеки за дърва и камък — 180 оки (231 кг)

3. чеки за камилска вълна — 2 оки (2,565 кг)

4. чеки за опиум (250 драма)

5. чеки за кожи (800 драма)

6. чеки за злато, сребро, скъпоценни камъни, лекарства (0,320 кг)

ЧЕКИЯ — вж. ЧЕКИ

ЧЕКОР — название на КРАЧКА/РАЗКРАЧ в Битолско, Дебърско, Прилепско, Велешко

ЧЕПАРОГ — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧЕПАРОТ — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧЕПЕРЕК, ЧЕПАРОГ, ЧЕПАРОТ, ЧОПЕРЕК, ЧОПЕРНИК, ЧЕПОР, ЧИПОРОК, ЧУПЕРОК, РОГУШАН, РОГУША, ХРОМИЦА — народна мярка за дължина, равна на разстоянието между разперените палец и показалец на ръката (ок. 18–20 см); известна още като малка педя (вж. ПЕДЯ)

ЧЕПОР — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧЕРЕГ, ЧЕРЕК, ЧИРЕК (tcheirek) — турска мярка (от перс. tchehar — цек, 1/4 дял от нещо); използва се като(8):

1. мярка за тежест — черег киле в Македония е 5 оки; черег конски товар е 25 оки

2. мярка за дължина — черег аршин (1/4 от различните видове аршини)

3. мярка за площ — черег рало (1/4 от изораното за един ден от чифт волове)

4. мярка за зърнени храни — 1/4 от кутела (5 оки)

ЧЕРЕК — вж. ЧЕРЕГ

ЧЕРТА, ЛИНИЯ — османска мярка за дължина, деление на някои аршини; срещат се:

1. черта от аршин строителен — 1/228 от него (0,26 см)

2. черта от нов аршин (1 см)

ЧЕТ — народна мерна единица за брой, на която се продава зеленчук «на чет»; синоним на БРОЙ

ЧЕТВЕРГ — вж. ЧЕТВЪРТИНА

ЧЕТВОРКА — буре с вместимост 4 акова (вж. АКОВ)

ЧЕТВЪРТНИК — народна мярка за вместимост на течности, предимно мляко, използвана в бачиите:

1. като поделение на ВЕДРО; представлява една четвърт от ведрото от 12 оки, т. е. 3 оки

2. като поделение на КУТЕЛ; представлява дървена паница, вместваща 150 драма мляко

ЧЕТВЪРТ — вж. ЧЕТВЪРТИНА

ЧЕТВЪРТИНА, ЧЕТВЕРТ, ЧЕТВЪРТ — 1. общославянска мярка, означаваща една четвърт от нещо, или четвърт дял; позната още като ЧЕРЕГ

2. влашка мярка за жито (cezvert) — 22,5 оки

ЧЕТВЪРТИТ МЕТАР — мярка за площ, равна на 1 кв. м

ЧЕТИРИ ПРЪСТА — народна линейна мярка, равна на дължината на плътно поставените един до друг показалец, среден, безименен и малък пръст

ЧИЗМА — турска народна мярка с различни значения:

1. мярка за дължина, равна на стъпалото на csizma (вид ботуши)

2. мярка за брой на грошове, равна на 3 кесии по 500 гроша

3. мярка за тежест на златни монети — ок. 5 оки

ЧИПОР — мярка за брой на овце, използвана от банатските българи (300–400 глави)

ЧИПОРОК — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧИРЕК — вж. ЧЕРЕГ

ЧИТУРА — народна мярка за измерване на зърнени храни в с. Воден (ок. 30 оки)

ЧИФЛИК — вж. ЧИФТ

ЧИФЛУК — вж. ЧИФТ

ЧИФТ — 1. мярка за брой (два еднородни предмета)

2. османска поземлена мярка, употребявана през XV–XVI век; произлиза от чифт в смисъл на обработваното землище от чифт волове за една календарна година; известна още като ЧИФЛИК, ЧИФЛУК, ЧИФТЛУК; в зависимост от плодородието на земята варира от 70 до 150 дюнума.

ЧИФТЛУК — вж. ЧИФТ

ЧИШАЛКА, ЧИШАЛКЯ — мярка за дължина при домашното тъкане; в Трънско конците на преждата се групират в чишалки и посъмца

ЧИШАЛКЯ — вж. ЧИШАЛКА

ЧОБЪР — вж. ЧЕБЪР

ЧОВЕЧИ БОЙ — народна мярка за измерване дълбочината на реките и кладенците, използвана в Северозападна България; регионална форма на БОЙ

ЧОПЕРЕК — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧОПЕРНИК — вж. ЧЕПЕРЕК

ЧОРБАЛЪК — мярка за площ при оризопроизводството, част от мерната система за площ, употребявана за оризищата в Татар-Пазарджик; подразделение на ДАМГА

ЧУВАЛ (çuval) — турска мярка, представляваща торба за измерване на насипни продукти; чувал брашно е равен на 65 оки, чувал цимент — на 50 кг, чувал гипс е 36 кг

ЧУПЕРОК — вж. ЧЕПЕРЕК

ШАБАН — турска народна мярка за дължина, аналогична на РАЗКРАЧ и КРАЧКА

ШАКА — традиционна народна мярка за взимане назаем на леща, боб, грах в Северозападна България, равна на 1 шепа

ШАРПАН — мярка за вместимост, използвана при гроздобер в Сливенско; представлява дървен съд, в който се държало готовото за мачкане грозде за вино, вместващ 500–800 оки

ШЕВЕ — народна мярка при украса с везба; представлява ивица платно, широка 5–6 см

ШЕПА, ШЪПА, ШАКА — 1. народна мярка за вместимост на зърнени храни, брашно, сол, равна на обема на човешката шепа; известна още като ПРЕГР, ПРЕГЪРСТ, ГОРСТ, ГРС, ГРСТ

2. византийска мярка за вместимост; според извори от началото на XIII век българските свещеници редовно доставяли на своите епископи по 50 шепи обработен лен годишно

ШЕСТОРКА — буре от шест акова (вж. АКОВ)

ШИНИК (şinig, chinik, tchinik) — I. турска мярка за вместимост и тежест на насипни продукти, най-вече жито, аналог на КРИНА; за първи път се споменава в писмо на турски паша от 1506 г.; среща се с различни големини:

1. във Варненско е равен на 10 оки жито

2. в Софийско (наричан още МЕРНИК и ПАНИЦА) е равен на 10, 12 или 14 кг жито

3. в Тракия е равен на 15 кг жито

4. използваният от малоазийските българи през XVII–XVIII век е равен на 11–12 оки жито

5. в Македония е равен на 10 оки жито

II. Като мярка за площ (шиник земя, шиник нива) обозначава повърхността, на която се засява един шиник жито; поради различната големина на шиника се различават най-общо малък шиник земя (3,5 ара) и голям шиник земя (7–8 ара)

ШКЕМБЕ — единица мярка, използвана в джелепчийството при експорт на животинска мазнина; представлява разтопената лой, която се излива в говежди търбуси с тежест ок. 150 оки (едно «козе или овче шкембе» е равно на 15,5 оки)

ШУВ — народна мярка за дължина у банатските българи, равна на ширината на палеца

ШЪПА — вж. ШЕПА

ШЯКА — вж. ГРС

ЩИПКА — народна мярка за отмерване количеството насипни продукти (сол, захар, пипер); това е количеството, което се взема с трите пръста на ръката

ЩЕНИЦА — народна мярка при домашното тъкане; в Смолянско намотаната на мотовилка прежда се брои на ПАСМА и щеници; една щеница е съставена от три жички

ЮГЕР (jugerum, jugero) — стара римска мярка за площ, равна на 240 римски стъпки в дължина и 120 стъпки в ширина; нейно продължение са РАЛО, ЧИФТ, ДЕН ОРАН, ЗЕВГАР, ФАДАН; в първоначалния си смисъл представлява изораното от чифт волове за един ден

ЮЗ (juz) — 1. турска мярка за брой (сто еднородни предмета)

2. мярка за течности, равна на 100 драма

ЮК, ЮКА — 1. турска мярка за брой на дребни монети, представлява сума от 100 000 акчета (дребна турска монета)

2. юк от Амфиса — мярка за жито (150 оки)

3. юк от Амфиса — за събиране на десятък от лозята, равен на 20 мюзюра от 5,5 оки, т. е. 110 оки

ЮКА — вж. ЮК

ЮМРУК — народна мярка за определяне дължината на стъпалото при домашното изплитане на чорапи; равна на обиколката на свитата в юмрук ръка

ЮНГА, УНГЕ — мярка за вместимост на жито, използвана на Балканите през XV–XIX век, равна на 600 драма (1,92 л)

ЮЧЮРЛЕМЕ — турска мярка за тежест, използвана при търговията с каменна сол; представлява къс, тежащ 78,5 кг; аналогична на ТРОЙКА

ЯРД (yard) — английска мярка за дължина, наричана у нас енгилизки лакът или лард; равна на 91,5 см

ЯРЕМ — народна мярка с различни приложения:

1. мярка за дължина и ширина; разстоянието, през което могат да минат свободно двойка волове, впрегнати в ярем

2. мярка за брой, синоним на ЧИФТ ВОЛОВЕ

Приложение 2: Основни мерни системи

I. Асиро-вавилонска (2 хил. г. пр. н. е.)

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на насипни и течни тела

Мерки за маса (тегло)

II. Асиро-халдейско-персийска (след VI в. пр. н. е.)

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на течни и насипни тела

Мерки за маса

III. Най-древна египетска система

Мерки за дължина

Мерки за обем на течни и насипни тела

Мерки за маса (тегло)

IV. Древноегипетска (V в. пр. н. е.–II пр. н. е. вкл.)

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на насипни и течни тела

Мерки за маса

V. Древногръцка

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на насипни и течни тела

Мерки за маса

VI. Древноримска

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на насипни тела

Мерки за обем на течности

Мерки за маса

VII. Руска (до въвеждането на метричната система)

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на тела (или кубически)

Мерки за насипни тела

Мерки за течни тела

Мерки за маса

VIII. Английска

Мерки за дължина

Мерки за площ

Мерки за обем на тела (или кубически)

Мерки за обем на насипни и течни тела

Мерки за тегло

а) Търговско тегло

б) Аптекарско и ювелирно (за скъпоценни камъни) тегло

Метричната система в българската книжнина (1844–1895)

Мерки за протяжение. — Любословие. Т. I. 2 май 1844, с. 40.

Мерки за смещоване. — Любословие. Т. I. 2 май 1844, с. 40.

Молдо-Влашкото правителство приело десетичната метрична система. — Съветник, бр. 27, 3 окт. 1864 г.

Следующата везирска заповед е отправена до Главното велятско управление ... [за въвеждане определени теглилки, кила, мерки и пр.]. — Дунав, V, бр. 428, 19 окт. 1869, с. 855.

Таблица на метрическите мерки. — Летоструй или домашен календар. I. 1869, с. 53.

Следующата везирска заповед е отправена до Главното велятско управление с дата 16 юли 1870 [за новите мерила и теглилки]. — Дунав, VI, бр. 499, 9 авг. 1870, с. 997.

Устав за сравнението и прегледванието на новите мерила и теглилки. — Дунав, VI (1870), бр. 499, 9 авг., с. 997; бр. 500, 12 авг., с. 999; бр. 501, 16 авг., с. 1001; бр. 502, 10 авг., с. 1003; бр. 503, 23 авг., с. 1005; бр. 507, 6 септ., с. 1013; бр. 518, 14 окт., с. 1033; бр. 519, 18 окт., с. 1037; бр. 520, 21 окт., с. 1039; бр. 521, 25 окт., с. 1041; бр. 522, 28 окт., с. 1043.

Измерване на времето. — Читалище, VII, бр. 555, 3 март 1871, с. 1109.

Официално известие [за мерките и теглилките]. — Турция, VII, бр. 17, 15 юни 1871, притурка, с. 1.

Основи и стойности приети за обръщане вехтите мери на десетични метрически мерки и стойността на метрическите десетични мерки по вехтите мери. — Летоструй, IV, 1872, 76–77.

Правителството известява на публиката... [по въвеждането на десетичната система при мерките и теглилките]. — Турция, VIII, бр. 29, 2 септ. 1872, с. 4.

Съобщението от страна на императорското правителство... [по въвеждането на десетичната система при мерките и теглилките]. — Право, VII, бр. 26, 4 септ. 1872, с. 4.

Таблица на метрическите мерки. — Летоструй, VI, 1872, с. 52.

Основи и стойности приети за обръщение вехтите мерки на метрически десетични мерки и стойността на метрическите десетични мерки по вехтите мери. — Летоструй, V, 1873, 53–54.

Таблица на метрическите мерки. — Летоструй, VI, 1873, с. 43.

Един декрет, издаден напоследък от Хждива заповядва приспособлението на метричната система... — Източно време (Цариград), II, бр. 24, 26 юли 1975, с. 3.

Основи и стойности приети за обръщение вехтите мерки на метрически десетични мерки. — Летоструй, VII, 1875, 23–24.

Таблица на метрическите мерки. — Летоструй, VII, 1875, с. 31.

Царските вестници казват, че сега захванали да се прегледват и дамгосват теглилките в Цариград... — Дунав, XI, бр. 1010, 28. септ. 1875, с. 2019.

Основи и стойности приети за обръщение вехтите мерки на метрически десетични мерки. — Летоструй, VIII, 1876, с. 195, 197.

Таблица на метрическите мерки. — Летоструй, VIII, 1876, с. 194.

Читателите ни знаят, че в Турция ... (нови мерки и теглилки). — Марица, V, бр. 349, 1 ян. 1882, с. 7.

Десетичните мерки ще се приложат вече в княжеството... — Марица, V, бр. 351, 8 ян. 1882, с. 2.

Новите мерки и теглилки. — Ред, I, 5 март 1882, 15–16.

Преди няколко време директорът на финансите ... (искал да приложи т. г. закона за мерките и теглилките). — Марица, V, бр. 383, 4 май 1882, с. 3.

С писмо до Постоянния комитет Негово сиятелство съобщава... (закона за мерките и теглилките не може да се приложи). — Марица, V, бр. 378, 26 март 1882, с. 2.

Турското правителство е издало заповед да се турят в употребление не по-късно от три месеца новите мерки и теглилки. — Български глас, IV, бр. 24, 27 апр. 1883, с. 2.

Метрическата система и нейното сравнение с досега употребяваните у нас мерки. — Статистически алманах на Старозагорския департамент за 1883 г., 30–35.

Постоянният комитет във вчерашното си заседание отново се е занимал с правянието в страната ни на мерките и теглилките... — Южна България, I, бр. 36, 8 септ. 1883, с. 2.

Учим се, че правителството още нищо не било направило, за да се турат в действие новите метрически мерки. — Марица, VI, бр. 512, 5авг. 1883, с. 2.

Мерки и теглилки. — Марица, VI, бр. 522, 9 септ. 1883, с. 1.

Международната обсерватория на мерките и теглилките. — Зорница, IX, бр. 18, 5 май 1884, с. 70.

Един търговец от областта ни пише... (за мерките, теглилките и лирата). — Южна България, II, бр. 99, 20 юни 1884, с. 1.

Дирекцията на финансите с едно обявление... (Въвежда се задължително французките мерки). — Марица, VII, бр. 626, 26 юни 1884, с. 3.

Предложението на правителството следствие на едно прошение, подадено нему от еснафите... (По туряне в действие закона за метричната система). — Южна България, II, бр. 112, 4 авг. 1884.

По новите мерки и теглилки. — Марица, VII, бр. 643, 24 авг. 1884, с. 2–3.

Някои глашатаи ходят из населението... (По прилагането мерките и теглилките). — Марица, VII, бр. 644, 28 авг. 1884, с. 2.

В следващото си заседание... (Отлагане прилагането на закона за мерките и теглилките). — Марица, VII, бр. 646, 4 септ. 1884, с. 2.

Законопроект за отлагане пълното прилагане в действие Областния закон от 15. XII. 1880 г., учреждающ в областта мерките и теглилките според метричната система, и мотиви към законопроекта. Пловдив. Областна печатница. 1884. 3 с.

Мотиви към законопроекта за отлагане пълното прилагание в действие Областния закон от 15–й декемврий 1880 г. в областта мерките и теглилките според метричната система. Пловдив, 1884. 2 с. (съдържа и текста на законопроекта).

Йорданов, Ив. Метрическата система или практическото запознаване с новите мерки. Сливен, 1884.

Таблица на метрическите мерки и теглилки (узаконени в Източна Румелия с приказ от 20. II. 1881, а въвеждат се в управление от 1. IX. 1884 г. В Княжество България са узаконени от 1. V. 1883 г.). Пловдив. Издание и печат Христо Г. Данов. 1885.

Христов, С. Ръководство за изучавание метричните мерки. С 11 таблици в края с преобращение старите мерки в метрически и обратно. Пловдив. Издание и печат Христо Г. Данов. 1885.

Райчев, Ив. На българите с европейски мерки. — Нов статистически календар за 1887 г. (Съдържащ разни потребни за всекиго сведения, а тъй също сведения за съединена България и за всички иностранни държави). Изд. Г. Наков. С. Скоропечатница на К. Кушлев. 1887. 46 с.

Закон за мерките и теглилките (гл. X). — ДВ, бр. 7, 29 март 1889, с. 2–4; бр. 11, 27 май 1889, с. 2–4.

Извод от закона за мерките и теглилките. Вж. гл. X, 1889. Окръжно № 6801. До Дирекцията на общ. сгради, дирекциите за експлоатация на железниците в София и Русе, окръжните управители, окръжните и околийските ковчежничества, митниците, митарствените пунктове и постове, Държавната печатница, администрацията на Държавен вестник, горските инспектори, Солното управление в гр. Анхиало, контрольора в Балчик, контрольора при мината в с. Мошино (По законопроекта за мерките и теглилките). — ДВ, бр. 24, 4 юли 1889, 13–14.

Окръжно № 14 236. До гг. окръжните управители (По закона за мерките и теглилките). — ДВ, XI, бр. 52, 23 май 1889, бр. 52, 9–11.

Приказ № 5 до Варненското окръжие (по мерките и теглилките). — Варненски общински вестник, II, бр. 11, 27 май 1889, 2–4.

Приказ № 59 до Варненското окръжие. — Варненски общински вестник, II, бр. 13, 13 юни 1889, с. 2.

За въведените в България задължително от 1. VI. нови мерки и теглилки. — Варненски общински вестник, II, бр. 13, 13 юни 1889, с. 3.

От 1 юний т. г. ... е въведен новият закон за мерките на хлебните растения (нашенски новини). — Правдолюб, II, бр. 26, 30 юни 1889, с. 4.

Чакалов, Я. Разпространението на метричната система за мерките и теглилките. — Правда, II, 1889, кн. 6–7 (юни и юли), 557–662.

Министерство на финансите с окръжно от 3–й август т. г. под № 30 886... — Варненски общински вестник, II, бр. 20, 21 септ.–окт. 1889, с. 6.

За формата и устройството на мерките, теглилките и инструментите за мерене в България и за начините за преглеждането им (Указ № 140 от 21 юли 1889 г.). — ДВ, IX, бр. 125, 23 ноем. 1889, 1–8 (вж. и Славянин, IX, бр. 39, 6 дек. 1889, 153–156).

С Княжески указ се туря в действие закона за мерките и теглилките от десетичната система. — Свобода (La liberte), IV, бр. 321, 29 ноем. 1889, с. 3.

До окръжните управители, окръжните и околийските ковчежничества... (По употреблението на десетичните мерки и теглилки). — ДВ, XII, бр. 8, 8–11 ян. 1890, с. 6.

От 1. I. във всички правителствени отчетности се въвеждат десетичните мерки и теглилки (Български отдел). — Народни права, II, бр. 157, 13 ян. 1890, с. 2.

От 1 януарий 1890 г. във всичките правителствени отчетности трябва да се употребяват десетичните мерки и теглилки. — Варненски общински вестник, III, бр. 3, 16 ян. 1890, с. 4.

Както се научаваме, в последно време финансовото министерство е взело всички възможни мерки за успешното прилагане в действие законът за мерките и теглилките от 1888 г. (Вътрешен отдел). — Свобода, IV, бр. 360, 5 май 1890, с. 4.

За приходите от даждията, бариерно право, измерване на храни и теглене, постъпили в касата на Варненското окръжно бариерно управление през първото полугодие от настоящата 1890 г. — Варненски общински вестник, III, бр. 20, 14–21 авг. 1890, с. 4.

Таблица за преобръщане килограми в оки. — Типографски алманах (календар) за 1891 г. Изд. Бълг. типограф. дружество. С. Държ. печат. 1890. 21 с.

Таблица за обръщане оки в килограми. — Типографски алманах (календар) за 1891 г. 20 с.

По новите мерки и теглилки. — Свобода, VI, бр. 696, 14 дек. 1891, с. 2; бр. 703, 23 дек. 1891, с. 2.

Донов, Ю. Пълна пресметачна книга, съставена точно според Закона за новите мерки и теглилки. Пловдив. Печ. «Единство». 1891. 40 с.

Закон за мерките и теглилките. — ДВ, X, бр. 32, 8 окт. 1891, 12–13.

Извод от закона за мерките и теглилките. — ДВ, X, бр. 32, 8 окт. 1891, 13–15.

Известно ви е, че от Нова година се въвеждат в княжеството новите мерки и теглилки (Новини от София). — Новини (Цариград), II, бр. 32, 14 ян. 1891, с. 3.

Окръжно № 30 724. Господину управителю на митницата в Бургаз. Препис до другите митници за сведение и ръководство (Чуждестранните теглилки в сравнение с българските). — ДВ, XIII, бр. 222, 10 окт. 1891, с. 3.

Окръжно № 37 369. До господа окръжните управители и Софийския градоначалник (По закона за мерките и теглилките). — ДВ, XIII, бр. 236, 28 окт. 1891, с. 6.

С окръжно на Министерството на финансите от 14–й X под № 37 369 като се напомнюва на г. г. окръжните управители, че законът за мерките и теглилките ... (Вътрешни новини). — Свобода, VI, бр. 658, 28 окт. 1891, с. 2.

Министерството на финансите с окръжно от 14–того № 37 369 (По мерките и теглилките — Вътрешни новини). — Странник, I, бр. 4, 31 окт. 1891, с. 1.

С приближаването на новата година наближава и денят, в който влиза в сила законът за мерките и теглилките, приет през 1888 г. (Дневни новини). — Пловдив, VI, бр. 122, 31 окт. 1891, с. 3.

С окръжно № 37 369 от 14. Х. Министерството на финансите напомня на г. г. управители, че приетият закон за мерките и теглилките ... (Вътрешни новини). — ВРР, I, бр. 7, 1 ноем. 1891, с. 2.

Миналия месец финансовото министерство разпрати едно окръжно до властите в страната ... (По мерките и теглилките — Новини от София). — Новини, II, бр. 13, 5 ноем. 1891, с. 3.

С приближаването на новата година наближава... (Мерките и теглилките). — Зорница, бр. 45, 9 ноем. 1891, с. 180.

Министерството на вътрешните дела с предписанието си... — Варненски общински вестник, IV, бр. 32, 11 ноем. 1891, с. 3.

Приказ № 195 до Пловдивското окръжие (По мерките и теглилките). — Пловдивски общински вестник, II, бр. 44, 15 ноем. 1891, 1–2.

Правилник за формата и устройството на мерките и теглилките и инструментите за мерене в България и за начинът за преглеждането им. — Пловдивски общински вестник, II, бр. 44, 15 ноем.; бр. 45, 25 ноем.; бр. 47, 4 дек., 1–4; бр. 48, 14 дек., 2–3; бр. 49, 23 дек., 1–3; бр. 50, 31 дек. 1891, 1–2.

Тукашното градоначалство с едно обявление от вчера, като обявява на гражданите издадения от окръжното управление приказ по новите мерки и теглилки ... (дневни новини). — Пловдив, VI, бр. 133, 29 ноем. 1891, с. 2.

За да не се лъжат читателите с новите мерки и теглилки ... (Вътрешни новини). — Черно море, VI, бр. 28, 4 ян. 1892, с. 2.

За мерките и теглилките. — Драматически алманах за новата 1893 г. Съст. Н. Д. Ковачев. С., 1892. 45 с.

Таблица за преобръщане килограми в оки. — Драматически алманах за новата 1893 г., с. 47.

Таблица за преобръщане оки в килограми. — Драматически алманах за новата 1893 г., с. 47.

Икономов, В. Ръководство по метрическата система, допълнено с някои от по-важните чужди мерки. Прегледано и одобрено от Министерството на финансите. Пловдив. Изд. и печат на Хр. Г. Данов. 1892. 90 с.

Кратки познания по най-употребителните нови мерки и теглилки. — Календар за 1892–93 г. За спомен на първото българско изложение в Пловдив. Пловдив, с. 76–82.

Метрическа система (новите мерки). — Литературен календар «Изложение». Изд. Книж. дружество «Изложение» в Пловдив. Под ред. на А. Д. Хлебаров и Ив. Т. Петканчин. I изд. Пловдив. Дружеств. печатница «Единство». 1892, 352–364.

Новите мерки и теглилки. — Беседа, I, бр. 1, 16 ян. 1892, с. 4.

Новите мерки и теглилки. — Целина (Пловдив), I, 1892, кн. 2 (февр.), с. 25.

1–й януарий тази година, както е известно, встъпват в сила и новите мерки и теглилки ... (Вътрешни новини). — Свобода, VI, бр. 824, 2 юни 1892, с. 2.

Сравнителна таблица между метричната система и системата с оки, аршини, уврати и таблица за размерите на Актовий гербов сбор. — Календар на Софийския окръжен съвет за 1893 г. С, 1892, 177–185.

Новите мерки. Съст. П. Цветанов. Пловдив. Дружеств. печатница «Съгласие». 1892. 20 с.

За мерките и теглилките. — Ново календарче за 1893 г. с прибавление някои лекарствени наставления против холерата и за новите мерки и теглилки. Наредил H. Ф. Чипев. Год. V. С., 1892, 32–34.

Таблица за преобръщане на оки в килограми. — Календар-показател за1893. Год. I. С., с. 59.

Как се намират цените на килограм, литра и метър, когато са известни цените на оката и аршина. — Календарче за 1893 и 1894 г. Търново, 1892, 24–25.

Оки в килограми (и др. мерки). — Пак там, 26–37.

По новите мерки. — Зорница, VII, бр. 6, 8 февр. 1893, с. 23.

Господин министърът на финансите с предписанието си под № 51 474 ... (По мерките и теглилките). — Варненски общински вестник, VI, бр. 8, 10 март 1893, с. 3.

Дацов, С. Международният комитет за мерките и теглилките. — Светлина, III, 1893, кн. 6 (юни), 122–123.

Приказ № 28 (за мерките и теглилките). — Варненски общински вестник, VI, бр. 5, 10 февр. 1893, с. 2.

Сравнителна таблица за населението на Софийски окръг между метричната система и системата с оки, аршини и уврати.

Таблица за размерите на актовий гербов сбор и пощенската такса. — Календар на Софийския окръжен съвет за 1894 г. С., 1893, 147–156.

Таблица за бързото преценявание предметите по новите мерки и теглилки. — Календарче София за 1893 г. от Ив. Райчев. Год. V, с. 120.

Таблица за превръщане оки и драмове в килограми и грамове и обратно. — Пак там, с. 119.

Таблица за преобръщане ари в уврати, лехи и квадратни разкрачи. — Календарче за 1894 г. С. Книгопечатница и литография на Янко С. Ковачев. 45 с.

Таблица за преобръщане метри в търговски аршини, рупове, грехове и килограми в оки и драмове. — Пак там, с. 43.

Таблица за преобръщане търговски аршини в метри. — Пак там, с. 44.

Таблица за превръщането уврати в хектари. — Пак там, с. 47.

Таблица за преобръщане грамове и сантилитри в драмове и кратове. — Пак там, с. 41.

Таблица за преобръщане драмове в килограми или литри и сантиметри. — Пак там, с. 48.

По забележителните чуждестранни мерки. — Календарче за 1894 г. от Ив. Райчов. Изд. книжарницата на Иван Б. Касъров. Год. VI. С. Печат. и литогр. Б. Зилбер. 95 с.

Таблица за обръщане на вехтите мери на нови десетични мери и обратно. — Пак там, с. 97; За превръщане на новите десетични мери на вехти. — Пак там, с. 98; За дължина. — Пак там, с. 99; За преобръщане на оки и драмове в килограми и грамове. — Пак там, с. 100; От аршини в метри. — Пак там, 102–103.

Таблица за преобръщане на килограми в оки. — Календарче Вардар за 1894 г. Стъкмил Ив. Божинов. С. 47 с.

Таблица за превръщане оки и драмове в килограми и грамове. — Юбилейно календарче за 1895 г. от Ил. Блъсков. Шумен, с. 64.

Таблица за преобръщане на килограми или литри в оки. — Червен народен календар за 1895 г. от Н. Билкин. С., с. 36–37.

Таблица за преобръщане на оки в килограми и литри. — Пак там, с. 36.

Бележки

Поява и налагане на новата метрична система. (Вместо въведение)

1. Когато се говори за френската десетична мерна система, в специализираната литература много често се използва терминът метрична система (от гр. μετρον ‘мярка’). А мерни системи са всички такива от древността до наши дни. При въвеждането на десетичната система в Европа за другите държави тя се явява френска мерна система, основана на десетичния принцип на делене на основните величини — килограма и метъра. Когато се възприема от останалите държави, тя започва да се обозначава като европейска десетична мерна система. Днес официалното й название е международна десетична метрична система.

2. Вж. по-подр. Kula, W. La genèse du sistème métrique. — In: Travaux du Ier congrès international de métrologie historique. Zagreb, 1975, 154–171.

3. Линии (linge) — общоприета до този момент във Франция мярка за дължина (прибл. 2,25 мм).

4. Когато във Франция се създава метричната система, в Европа съществуват 282 различни мерки, които носят названието стъпка — вж. Wade, H. T. Weight and Measures. — Encyclopedia of the Social Sciences (Seligman), ХV, 1949, 389–392; Веков, M., Е. Давидов. За всички народи и за всички времена. — Защита на мира (София), 1988, кн. 4, 62–63.

5. Beccaria, C. Relazione della riduzione della misure di lungezze all’informita per lo Stato di Milano — In: Scrittori classici italiani di Economia Politica. Parte moderna. T. XII. Milano, 1804, 243–313 [цит. пo: Kula, W. Miary i ludzie. Warszawa, 1970, p. 581].

6. В онези времена подобен текст би могъл да бъде написан във всяка европейска държава, управлявана като абсолютна монархия. В този дух е и докладът на министъра на финансите Г. Начович относно въвеждането на метричната система в България — вж. Стенографски дневници на V ОНС. С., 1888, кн. 1, 44–49.

7. След Виенския конгрес Кралската академия в Торино ще трябва да обяснява на властта, която желае да има свой собствен «суверенен» меридиан, че не е важно кой меридиан ще се мери.

8. Още през 1797 г. той издава книжка за метричната система, чието второ издание излиза през февруари–март 1802 г., когато Пиемонт е вече под френска власт.

9. Kula, W. Miary i ludzie, 582–586.

10. Mémoires de l’Académie Impériale des Sciences. — Littérature et Beaux-Arts de Turin pour les années XII et XIII, 1805, p. XLVIII [цит. по: Kula, W. Miary i ludzie, p. 586].

11. Fornaseri, G. L’Archivio del Departamento della Stura nell’archivio di Stato di Cuneo, 1799–1814. — In: Quaderni della «Rassegna degli Archivi di Stato». T. II. Roma, 1960, 67–68.

12. Пак там.

13. Kula, W. Miary i ludzie, p. 593.

14. Recueil authentique des lois du gouvernement de la République et Canton de Genève. T. II, 1816.

15. За днешна Холандия и Белгия има изготвена отделна библиография за историческата метрология: Slicher van Bath, В. Н. Alfabetische Lijst van baeken en tijd-schrift-artikelen van belang voor de kennis van de oudz Nederlandse en Belgische maten en gewichten. — AAG Bijdragen, Wageningen, 1964, № 11, 210–221.

16. В департамента Дил (Брюксел) това става бързо и от 10 декември 1799 г. метричната система става задължителна. През 1803 г. е публикувана официалната сравнителна таблица на мерките и теглилките. В департамента Дьо Нет (Антверпен) обаче по неизвестни причини образуването на такава комисия закъснява и процесът продължава по-дълго.

17. Някои от мерките, разрешени с този декрет, са: la canne = 3 м; la palme = 0,25 м; 10 starello = 40 ара (мярка за повърхност); 100 starello = 50 литри (мярка за жито); la quertana = 5 л; la cantana = 100 ливри = 40 кг; la livre = 400 г.

18. В това отношение най-добър образец за осъществяване на реформата остава Франция от времето на революцията, когато локалните мерки са напълно заменени и забравени.

19. Recueil authentique des lois gouvernement de la République et Canton de Genève. T. XXXVIII, 1852.

20. Пак там. Т. LII, 1876.

21. В представянето на тези райони се основавам главно на Van der Wee, H. The Growth of the Antverp Market and the European Economy. T. I. The Hague, 1963, 63–103; Tits-Dieuaidé, M. La conversion des mesures anciennes en mesures métriques. T. II. Bruxelles, 1963, p. 177; Iachim v. Alberti, H. Mass und Gewicht. Berlin, 1957, 126–135.

22. Такива реформи прокарва още през IX в. пр. н. е. император Ван Ман (доба мярка на Ван Ман), а по-късно и император Ши Хуан Ти (221 г. пр. н. е.).

23. При династията Мин основната мярка за дължина чи (стъпка) е с 40 см по-дълга, отколкото при Ван Ман, мярката за тежест се удвоява, а мярката за обем (за жито) се увеличава 4 пъти!

24. Chen, С. S., L. M. Tseing. La réforme des poids et mesures en Chine (цит. по: Guillaume, Ch. Ed. Les résents progrès du système métrique. Rapport, présenté à la quatrième. Conférence générale des poids et mesures à Paris en octobre 1907, p. 110 etc. [c това заглавие докладът е изнесен на петата конференция през октомври 1913 г.]).

25. Цитираните по-горе автори сериозно твърдят, че основната единица за дължина в Китай се извежда от традиционната дължина на флейтата, равна на дължината на 90 притиснати зърна пшеница. — Пак там.

26. Това било в известна степен победа за французите, тъй като доста преди това английските търговци в Шанхай и Пекин започнали да правят опити да въведат английските мерки.

27. Например терминологията се оказва не само напълно чужда на китайския език, но съдържа и звукове, които не съществуват в говора.

28. И така шенг е равен на 1 л, чин — на 1/2 кг, му — на 1/16 от хектара, а чи — на 1/3 от метъра.

29. Някои от старите феодални мерки обогатяват музеите. В областта Teг, провинция Сечуан, например в дома на някогашния поземлен владетел са изложени две мерки за обем, които той използвал някога. Това са два екземпляра от т. нар. тоу, който би трябвало да се равнява на около 10 л. Но те се различават помежду си с 3,6 л. По-голямата от тях служела за събиране на данъка в натура от селяните, а по-малката за даване на жито назаем.

Известният агроном Рене Дюмон описва подобен случай в Бразилия. Собственик на поземлено владение продавал на работниците си брашно на литър. Дюмон премерил в присъствието на свидетели този литър, който се оказал наполовина от действителния. — Dumont, R. Terres vivantes. Voyage d’un agronome autour du monde. Paris, 1961, p. 34.

30. Дори Джеферсън, който успял да въведе в САЩ десетичното делене в монетарната система, загубил борбата за въвеждане на десетичната система за мерките и теглилките. — вж. Веков, М. Проблеми на историческата метрология (Дисертация). С., 1990, 151–152.

31. Guillaume, Ch. Ed. Цит. съч.; Moreau, H. Les récents progrès du système métrique 1948–1954. — In: Rapport, présenté à la deuxième. Conférence générale des poids et mesures, réunie à Paris en 1954. Paris, 1955, p. 133.

32. Kula, W. Miary i ludzie, 603–604.

33. Това е времето, когато «въоръженият» мир преминава в предвоенно напрежение, а конкуренцията между великите държави на световните пазари се изостря.

34. Rapport of the Committee on Weights and Measures Legislation. London, 1951, p. 147.

35. В САЩ английската мерна система се запазва и до днес, но се съотнася към метъра. Навсякъде се изписват мерките и от двете мерни системи, като целта е по този начин постепенно да се премине към метричната система.

36. Участието в конвенцията не означава приемането от дадена държава на метричната система. Приемане на метричната система от държавите (по азбучен ред): Австрия (1871), Аржентина (1877), Афганистан (1926), Белгия (1836), Белгийско Конго (1910), Боливия (1868), Босна (1915), Бразилия (1862), България (1888), Венецуела (1912), Войводина (1871), Германия (1868), Гърция (1920), Далмация (1871), Дания (1907), Доминиканска република (1954), Египет (1875), Еквадор (1865), Индия (1920), Ирак (1931), Ирландия (1864), Исландия (1826), Испания (1849), Италия (1861), Канада (1871), Колумбия (1853), Латвия (1920), Литва (1920), Люксембург (1816), Малта (1910), Македония (1918), Мароко (1923), Мексико (1895), Никарагуа (1910), Норвегия (1882), Палестина (1926), Парагвай (1899), Персия (1924–1925), Перу (1869), Полша (1919), Португалия (1870), Румъния (1883), Русия (1918), Сан Салвадор (1910), САЩ (1866), Сиам (1912), Словакия (1871), Словения (1871), Сърбия (1863), Тунис (1895), Турция (1991), Унгария (1874), Уругвай (1894), Финландия (1886), Херцеговина (1915), Холандия (1816), Хондурас (1910), Хърватско (1871), Чехия (1871), Югославия (1919), Япония (1921) и др. Вж. Iachim v. Alberti, H. Цит. съч., 127–168; Andjelic, T. L’introduction du système métrique dans les territories Yougoslaves. — In: Travaux du Ier congrès..., 172–184.

37. Миндова, H. Международна система единици — създаване, развитие, внедряване. — Стандарти и качество, 1988, кн. 4, 34–36.

38. Стойчева, X. и кол. Основни въпроси на метрологията. С., 1985, с. 12.

39. Eckermann, I. P. Rozmowy z Goethem. T. II. Warszawa, 1960, p. 68.

40. Менделеев, Д. Сочинения. Т. XXII. M., 1950, с. 27.

41. Най-ярко тази тенденция се проявява в историята на метъра, за който във Франция със закон от 22 юни 1799 г. е прието, че представлява 1/40–млн. част от меридиана (Metre vrai et définitif). Той остава в сила като непроменена единица мярка (Постановление на Международната конференция от 1870–1872 г.) въпреки че по-точните измервания променят представата за фактическата дължина на меридиана. До 1960 г. единицата мярка в държавната метрична система е не 1/40–млн. част от меридиана, а определено кюлче метал, съхранявано в Службата по пробите в Париж. За историята на метъра вж. Исаков, Л. Д. На все времена, для всех народов. Очерки по истории метрической системы. Петроград, 1923; Favre, A. Les origines du système métrique. Paris, 1951.

Глава I: Предметрични мерки и системи по българските земи

1. Хинц, В. Мусульманские меры и веса с переводом в метрическую систему. М., 1970, с. 10.

2. Berov, L. Problèmes de la métrologie dans les territoires balkaniques a l’époque de la domination ottomane (XVIe–XIXe ss.). — ÉB, 1975, № 2, 30–35.

3. Mihov, N. Contribution à l’histoire du comerce de la Turque et de la Bulgarie. Auteurs français, alemands et anglais. Vol. VI. Svichtov, 1970, p. 111.

4. Така прецизни са величините на тези мерки едва през XIX век, непосредствено преди въвеждането на метричната система. Вж. Арнаудов, Хр. Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя с приложение на сключените и чуждите държавни трактати и протоколи на издадените императорски фермани за подвластните на империята княжества. Т. III. 408–413; Стенографски дневници от IX заседание (31. Х. 1988 г.) на V Обикновено народно събрание, II редовна сесия. 46–47; Закон за мерките и теглилките. — ДВ, бр. 7, 19 ян. 1889.

5. Беров, Л. Движението на цените на Балканите през XVI–XIX в. и европейската революция на цените. С., 1976, с. 35.

6. Грозданова, Е., С. Андреев. Соларството по българското Черноморие през XV–XIX в. С., 1982, 80–81; Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи XI–XIX в. С., 1977, с. 86.

7. Mihov, N. Цит. съч., т. IV, 1950, 382–383.

8. СбНУНК, 1, 1889, с. 156.

9. Българска диалектология. Проучвания и материали. 3. С., 1967, с. 60.

10. Извори за българската история (ИБИ). Т. 21 (ТИБИ, ч. 6). С., 1977, с. 394.

11. Mihov, N. Цит. съч., т. IV, с. 51.

12. Коен, Д. По някои проблеми на историческата метрология в документалните публикации у нас. — Известия на държавните архиви, 42, 1981, с. 16.

13. Mihov, N. Цит. съч., т. IV, с. 323.

14. Тодорова, М. Цит. съч., с. 436; ИБИ, 26 (ТИБИ, ч. 7), 1986, с. 446; Извори за историята на българското право. Т. 1. С., 1971, с. 152; Енциклопедичен речник от Л. Касъров. 1. Пловдив, 1899, с. 77.

15. Икономическа енциклопедия. Т. 1. С., 1973, с. 130.

16. ИБИ, 21, с. 395.

17. Влаjнац, М. Речник наших старих мера у току векова. I свеска. Београд, 1961, с. 123.

18. Berov, L. Цит. съч., с. 28.

19. Костић, П. Просветно-културни живот православних Срба у Призрану и њeгoвoj околини у XIX и почетком XX века. Скопље, 1933, с. 171.

20. Влаjнац, М. Цит. съч., с. 130.

21. Пак там, с. 128.

22. Glasnik Zemaljskog muzeja u Bosni i Hercegovini (Sarajevo), XL, 1928, p. 157.

23. Münz, Mass- und Gewichtsbuch. 2 Aufl., gänzlich Neubearbeitet von Fridrich Noback. Neue, durch Nachtrage vermehrte Ausgabe. Leipzig, 1879, p. 10, 462.

24. Хаципешић, Д. Овчарство пиротске околине. Лесковац, 1933, с. 52, 53.

25. Шарланова, В., М. Веков. Аршинът — стара мярка за дължина. — Българска етнография, 1992, кн. 1, с. 34.

26. Viguenel, A. Voyage dans la Turque d’Europe. T. I. Paris, 1868, p. 258.

27. Müller, J. Albanien, Rumelien und die österreichisch-montenegrinische Grenze. Prag, 1844, p. 32.

28. The World Measurement. London, 1980, p. 48.

29. Пак там.

30. Рачуница за ниже разреде средњих школа. I део. Београд, 1874, 248–249.

31. Черепнин, Л. Русская метрология. М., 1844, с. 78.

32. Popularna Enciklopedija. Beograd, 1976, p. 69.

33. Молчанова, А. Народная метрология. К истории народных мер длины. Минск, 1973, с. 80.

34. Турски извори за историята на правото в българските земи. T. I. С., 1961, с. 49.

35. Пак там, с. 91.

36. ИБИ, IV, 1959, с. 39.

37. Коен, Д. За предмета на историческата метрология и някои по-разпространени стари мерки за дължина и тегло в България и българските земи. — Архивен преглед, 1986, кн. 2, с. 77.

38. Маринов, Д. Българското обичайно право. С., 1995, с. 193.

39. Пак там, с. 133.

40. Документи за българската история. Т. 3. С., 1940, с. 222, 223.

41. Barkan, Ö. XV ve XVI. Asırlarda Osmanlı İmparatorluğunda Zirai Ekonominin Hukuki ve Mali Esasları. С. 1: Kanunlar. İstanbul, 1943, p. 38.

42. ДБИ, т. 3, c. 238.

43. Sammlung der für Bosnien und die Hercegovina erlassenen Gesetze. Verordnungen und Normalweisungen (1878–1880). Bd. I. Wien, 1880, p. 520.

44. ПСпБКД, LV/VI, 1952, c. 25.

45. Уста-Генчов, Д. Жетварските задруги низ Търновско. — СбНУНК, VII, 1892, с. 490. От няколкото цитирани примера се вижда различното изписване на термина дьолюм. Трябва да отбележим, че в различните райони на Османската империя, включително и по българските земи мярката е известна още като дулум, дукум, дюлюм, дюнюм, долум, докум, тулум, уврат, уврът, урът и др.

46. Зборник за историjу Jужне Србиjе и суседних области (Cкoпje), 1936, кн, 1, с. 364.

47. Шарланова, В. Традиционна българска народна метрология (Дисертация). С., 1983, с. 107.

48. Влаjнац, М. Цит. съч., с. 285.

49. Enzyklopaedie des Islam. Vol. I. Leiden, 1913, p. 1121.

50. Viquesne, A. Voyage dans la Turquie d’Europe. T. I. Paris, 1868, p. 259.

51. Влаjнац, M. Цит. съч., с. 285.

52. Sammlung der für Bosnien und die Hercegovina erlassenen Gesetze..., Bd. II, S. 284.

53. Влаjнац, M. Цит. съч., с. 285.

54. Corps de droit Ottoman... par George Young. Vol. IV. Oxford, 1906, p. 371.

55. Влаjнац, M. Цит. съч., с. 286.

56. Минков, А. Мерната единица за повърхност «дьонюм» в административно-финансовата практика на Османската империя (XV–XX в.). — ИПр., 1991, кн. 12, с. 53.

57. ИБИ, V, 1959, с. 152.

58. Пак там, XVII, 1973, с. 510.

59. Коен, Д. По някои проблеми..., с. 18.

60. Грозданова, Е., С. Андреев. Цит. съч., с. 81.

61. Коен, Д. По някои проблеми..., с. 22.

62. Арнаудов, Хр. Пълно събрание на държавните закони..., т. 1, с. 411.

63. Турски извори за историjа Београда. I, № 2. Београд, 1964, с. 623.

64. Соколовска, М. Дервенишки селя во Велешката Haxija од 1460–1544 годино. — Гласник ИНИ, IV, 1960, № 1–2, с. 173.

65. Berov, L. Цит. съч., 32–34.

66. Нешев, Г. София през XVIII век — традиции и съвременност. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. VII. С., 1989, с. 146.

67. ИБИ, IV, 66–67.

68. Грозданова, Е., С. Андреев. Цит. съч., с. 80.

69. Енциклопедичен наръчник по външна търговия. С., 1976; Грозданова, Е. Поголовният данък и развитието на стоково-паричните отношения в българските земи през XV–XIX в. — В: Из история на търговията в българските земи през XV–XIX в. С., 1978, с. 171.

70. Бакалов, Г. Енциклопедичен речник на чуждите думи. С., 1939; Милев, А., Б. Николов. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1947; Възвъзова, К. Непресъхващи извори. Пловдив, 1975, с. 554.

71. Недков, Б. Османотурска дипломатика и палеография. С., 1972, с. 522; Турецко-русский словарь. M., 1977.

72. ИБИ, V, с. 852.

73. Тодорова, М. Подбрани извори за..., с. 73.

74. Влаjнац, М. Цит. съч., с. 665.

75. Решетар, М. Дубровачка нумизматика. I (хисторички дио). Сремски Карловци, 1924, 86–87, 107.

76. Bлаjнац, М. Цит. съч., с. 665.

77. Шарланова, В. Цит. съч., с. 123.

78. В Сводния хрисовул на Зографския манастир от 1871 г., в който са обхванати и по-ранни хрисовули от 1351 г., се говори за търновския цар Иван, който дарява на манастира «9 оки злато». — Пак там, с. 122.

79. Pere, N. Osmanlšlarda Madeni Paralar. İstanbul, 1968, s. 36.

80. Коен, Д. За предмета на историческата метрология..., с. 55.

81. Пак там, 56–57.

82. Грозданова, Е., С. Андреев. Цит. съч., с. 81.

83. Коен, Д. За предмета на историческата метрология..., с. 57.

84. Хинц, В. Цит. съч., с. 33.

85. Шарланова, В., M. Веков. Народни начини за измерване на пространство. — Българска етнология, 1995, кн. 3, с. 41

86. Шарланова, В. Цит. съч., 10–11.

87. Маринов, Д. Цит. съч., с. 206–207.

88. Шарланова, В. Цит. съч., с. 68.

89. Советская историческая энциклопедия. Т. IX. M., 1966, с. 402.

90. Шарланова, В., М. Веков. Аршинът — стара мярка..., 33–36.

91. Шарланова, В. Цит. съч., с. 73.

92. Василев, А. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976, с. 186.

93. Пак там.

94. Шарланова, В. Цит. съч., с. 77.

95. Шарланова, В., M. Веков. Народни начини за измерване на пространството, с. 38.

96. Грозданова, Е. Българската селска община през XV–XVIII век. С., 1979, с. 36.

97. Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. С., 1902, с. 211.

98. Коен, Д. За предмета на историческата метрология..., с. 81.

99. Маринов, Д. Цит. съч., с. 245.

100. Коен, Д. По някои проблеми..., 28–30.

101. Moszycski, К. Kultura ludowa Słowian. Cz. II, z. 1. Krakyw, 1934, р. 118.

102. Маринов, Д. Цит. съч., 437–438.

103. Пак там, с. 438.

104. Пак там.

105. Rutnowski, I. Studia nad organizacją. wlasnoỳci kiemskiej u Bretanii. Warsawa, 1913, p. 13.

106. Thompson, I. Economic and Social History of Europe in the Later Middle Ages 1500–1530. T. II. New York, 1958, p. 736.

107. Villar, P. La Catalogue. T. II. Paris, 1962, p. 278.

108. Prato, G. La vita economica in Piemonte a mezzo il secolo XVIII. Torino, 1908, p. 470.

109. Замзарис, И. Метрология Латвии в период феодальной раздробленности и развитого феодализма (XII–XVI вв.). — В: Проблемы источниковедения феодализма. Т. IV. М., 1955, с. 191.

110. Confino, M. Domaines et seigneures eu Russie vers la fin du XVIIIe siècle. Paris, 1963, p. 110.

111. Пак там, 114–115.

112. Маринов, Д. Цит. съч., с. 193.

113. Вж. по-подр. Шарланова, В., M. Веков. Народни начини за измерване на пространство, 46–47.

114. Luzzati, M. Note di metrologia pisana. — Bollettino Storico Pisano, XXXI–XXXII, 1962, No 1, 208–209, 219–220.

115. Маринов, Д. Цит. съч., с. 193.

116. Пак там, с. 194.

117. Пак там, с. 195.

118. Батаклиев, И. Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед. Татар-Пазарджик, 1923, с. 148.

119. Шарланова, В. Традиционни народни мерки за обем. — Българска етнография, 1984, кн. 4, 23–24.

120. Маринов, Д. Цит. съч., с. 421.

121. Пак там, с. 427.

122. Пак там, с. 523.

123. Шарланова, В. Традиционни народни мерки за обем, 25–28.