Сто двадесет и пет години Министерство на отбраната
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Книги»
Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2014
При подготовката на изданието са използвани архивите на МО и ГЩ на БА и изследвания на историците Ташо Ташев и Светлозар Недев.
Хронологичен списък на военните министри (1879–2003)
1. Ген.-майор Пьотр Дмитриевич Паренсов — 5 VII. 1879–22. III. 1880
2. Подполковник Павел Адамович Плеве — (упр.) 22. III. 1880–3. IV. 1880
3. Полковник Александър К. Тимлер — (упр.) 3. IV. 1880–11. IV. 1880
4. Ген.-лейтенант Йохан Казимир Ернрот — 11. IV. 1880–1. VII. 1881
5. Ген.-майор Владимир Василиевич Крилов — 1. VII. 1881–12. IV. 1882
6. Ген.-майор Иван Мартин Лесовой — (упр.) 12. IV. 1882–21. VI. 1882
7. Ген.-майор Александър В. Каулбарс — 21. VI. 1882–7. IХ. 1883
8. Полковник Александър Ф. Редигер — (упр.) 10. IХ. 1883–14. Х. 1883
9. Подполковник Виктор Ив. Котелников — (упр.) 14. Х. 1883–29. I. 1884
10. Ген.-майор Михаил Ал. Кантакузин — 29. I. 1884–23. II. 1885
11. Полковник Иван Ив. Веймарн — (упр.) 23. II. 1885–10. IV. 1885
12. Ген.-майор Михаил Кантакузин — 10. IV. 1885–10. IХ. 1885
13. Капитан Константин Никифоров — 10. IХ. 1885–12. VIII. 1886
14. Майор Олимпи Спиридонов Панов — 12. VIII. 1886–16. VIII. 1886
15. Полковник Данаил Цонев Николаев — 16. VIII. 1886–28. VI. 1887
16. Майор Рачо Петров Стоянов — 29. VI. 1887–20. VIII. 1887
17. Полковник Сава Атанасов Муткуров — 20. VIII. 1887– 4. II. 1891
18. Майор Михаил Попов Савов — 4. II. 1891–15. IV. 1894
19. Полковник Рачо Петров Стоянов — 15. IV. 1894–17. ХI. 1896
20. Полковник Никола Иванов Иванов — 17. ХI. 1896–18. I. 1899
21. Ген.-майор Стефан Георгиев Паприков — 18. I. 1899–18. III. 1903
22. Полковник Михаил Попов Савов — 18. III. 1903–22. V. 1907
23. Ген.-лейтенант Данаил Цонев Николаев — 22. V. 1907–16. III. 1911
24. Ген.-майор Никофор Петров Никифоров — 16. III. 1911–1. VI. 1913
25. Ген.-майор Стилиян Георгиев Ковачев — 1. VI. 1913–28. VI. 1913
26. Ген.-майор Георги Минчов Вазов — 28. VI. 1913–22. VIII. 1913
27. Ген.-майор Климент Ефтимов Бояджиев —22. VIII. 1913–1. IХ. 1914
28. Ген.-лейтенант Иван Иванов Фичев — 1. IХ. 1914–6. VIII. 1915
29. Ген.-майор Никола Тодоров Жеков — 6. VIII. 1915–21. IХ. 1915
30. Ген.-майор Калин Георгиев Найденов — 21. IХ. 1915–21. VI. 1918
31. Ген.-лейтенант Сава Панайотов Савов — 21. VI. 1918–28. ХI. 1918
32. Андрей Тасев Ляпчев — 28. ХI. 1918–7. V. 1919
33. Михаил Иванов Маджаров — 7. V. 1919– 6. Х. 1919
34. Александър С. Стамболийски — 6. Х. 1919–24. VI. 1921
35. Александър Тенев Димитров — 24. VI. 1921–22. Х. 1921
36. Александър С. Стамболийски — (упр.) 24. Х. 1921–9. ХI. 1921
37. Константин Коцев Томов — 9. XI. 1921–9. II. 1923
38. Александър С. Стамболийски — (упр.) 9. II. 1923–12. III. 1923
39. Константин Вл. Муравиев — 12. III. 1923–9. VI. 1923
40. Александър Цолов Цанков — 9. VI. 1923–10. VI. 1923
41. Ген.-майор Иван Вълков Вълков — 10. VI. 1923–11. I. 1929
42. Ген.-майор Никола Петков Бакърджиев — 11. I. 1929–31. I. 1931
43. Ген.-лейтенант Александър Николов Кисьов — 31. I. 1931–9. V. 1934
44. Ген.-майор Атанас Ватев Ватев — 9. V. 1934–19. V. 1934
45. О. з. подполковник Кимон Георгиев — (упр.) 19. V. 1934
46. Ген.-майор Петко Иванов Златев — 19. V. 1934–21. IV. 1935
47. Ген.-майор Стефан Цанев Цанев — 21. IV. 1935–23. ХI. 1935
48. Ген.-майор Христо Колев Луков — 23. ХI. 1935–24. I. 1938
49. Ген.-майор Теодоси Петров Даскалов — 24. I. 1938 –11. IV. 1942
50. Ген.-лейтенант Никола Михайлов Михов — 11. IV. 1942–14. IХ. 1943
51. Ген.-лейтенант Руси Христов Русев — 14. IХ. 1943–2. IХ. 944
52. Ген.-майор Иван Кръстев Маринов — 2. IХ. 1944–9. IХ. 1944
53. Ген.-майор Дамян Велчев Дамянов — 9. IХ. 1944–25. IХ. 1946
54. О. з. ген.-лейт. Кимон Георгиев — (упр.) 25. IХ. 1946–22. ХI. 1946
55. Ген.-майор Георги Първанов Дамянов — 22. ХI. 1946–27. V. 1950
56. Ген.-лейтенант Петър Павлов Панчевски — 27. V. 1950–9. VI. 1958
57. Арм. генерал Иван Михайлов Попов — 9. VI. 1958–17. III. 1962
58. Ген.-лейтенант Добри Маринов Джуров — 17. III. 1962–22. IХ. 1990
59. Ген.-полковник Йордан Жеков Мутафчиев — 22. IХ. 1990 –8. ХI. 1991
60. Димитър Петров Луджев — 8. ХI. 1991–20. V. 1992
61. Александър Ал. Сталийски — 20. V. 1992–30. ХII. 1992
62. Валентин Г. Александров — 30. ХII. 1992–17. Х. 1994
63. Бойко Николов Ноев — 17. Х. 1994–26. I. 1995
64. О. з. вицеадмирал Димитър Николов Павлов — 26. I. 1995–12. II. 1997
65. Георги Герванов Ананиев — 12. II. 1997–21. XII. 1999
66. Бойко Николов Ноев — 21. ХII. 1999–24. VII. 2001
67. Николай Аврамов Свинаров — 24. VII. 2001
Министерство на отбраната
Армията е сред институциите, които характеризират възстановяването на българската държавност след Освобождението от петвековно чуждо владичество. Един от първите документи на младата българска държава е заповедта от 15. VII. 1878 г. за създаването на Българската земска войска. А още в първото правителство на свободна България, ръководено от министър-председателя Тодор Бурмов, Военното министерство е сред основните институции на държавата.
То е създадено с Указ № 23 от 17. VII. 1879 г. на основание чл. 161 от Търновската конституция. При формирането си включва четири отделения: Строево, Инспекторско, Хозяйствено и Военносъдебно, и три управления: Артилерийско, Морско и Инженерно. Първоначално военното командване на армията се осъществява от Строевото отделение на министерството, по време на Сръбско-българската война то е преименувано в Щаб на армията.
Като най-висше военноадминистративно учреждение в България Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната независимост, охрана и отбрана на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност.
Върхов момент в дейността на институцията в този най-ранен етап от нейното съществуване е осъществяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6. IX. 1885 г. и защитата на този акт в Сръбско-българската война през ноември същата година. Моментът е повратен, защото с отзоваването на руските офицери от българската войска приключва седемгодишният период, през който длъжността военен министър изпълняват руски военни.
В мирновременния период от 1886 до 1912 г. военното ведомство предприема мерки за бързо разрастване на армията. Нормативна основа за нейното развитие става първият Закон за устройствотo на въоръжените сили на Българското Княжество, приет през декември 1891 г. Създадената бригадна организация и благоприятните демографски условия помагат за качествен скок в укрепването и усъвършенстването на Българската армия.
В първите години на XX в. Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав.
През 1905 г. се създава Военен съвет, който е съвещателен орган към военния министър. През 1907 г. във военното ведомство се създава Информационно бюро.
С тази структура Военното министерство съществувало до 11. VII. 1911 г., когато с промени в Търновската конституция е преименувано на Министерство на войната. Царят е върховен началник на всички въоръжени сили в мирно и във военно време, а министърът на войната упражнява изпълнителната власт по организацията, снабдяването, осигуряването и подготовката на щабовете и войските. На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав.
През 1912 г. е създадена Военна академия, чиято основна цел е «да дава на офицерите нужната основа за по-нататъшно усъвършенстване и подготовка за командване».
Участието на България в Балканската война (1912–1913) за осъществяване на националното освобождение и обединение е една от най-славните страници в нашата история. В устремния марш на пешите подразделения, в победите на българския военен флот и на най-новия род войска — военновъздушния, се изграждат бъдещите военачалници и ръководители на военната институция.
След Междусъюзническата война (1913 г.) Българската армия изпада в тежко положение, с големи загуби в личен състав, въоръжение и бойна техника. Пристъпва се към промени в организационната структура.
Година по-късно — на 1. X. 1915 г., без армията да е достатъчно подготвена, България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. След войната състоянието на българската държава е изключително тежко. Ньойският договор премахва наборната служба, армията не може да надвишава 33 000 души. България няма право на военна академия, военен флот и авиация, а българските офицери не могат да се обучават в чужбина. Основна задача на Министерството на войната през 20–те години е да преустрои армията в доброволческа, със силно ограничен числен състав. В края на 1924 г. въоръжените сили наброяват едва 25 520 души.
След 1927 г., когато Междусъюзническата контролна комисия напуска страната, се създават по-добри условия за развитието на Българската армия.
От средата на 30–те години военното ведомство започва процес на организационно укрепване на въоръжените сили и снабдяване с въоръжение и бойна техника. Постепенно е възвърната дивизионната организация, сформират се подразделения на авиацията и флота, в армията се включват танкови подразделения. Възобновява се дейността на Военната академия, Военното училище, Военнонаучния институт и Военноисторическата комисия. Открито е морско и летателно училище, а през 1937 г. и военна гимназия.
Избухването на Втората световна война през 1939 г. и включването на България към Тристранния пакт налагат организационни и структурни промени в Министерството на войната. Те са свързани с настъпилите изменения по отношение на основната му задача на висше военно ведомство, което ръководи изпълнителната власт по всички военни въпроси. През 1940 г. е приет нов Закона за военните сили на Царство България, според който Министерството на войната има следната структура: Щаб на войската, Командване на Въздушните, Морските и Трудовите войски, Канцелария със седем служби — военноинтендантска, оръжейноснабдителна, свързочноснабдителна, инженерноснабдителна, военносанитарна, военносъдебна, юрисконсултска. Настъпват промени в организацията, въоръжението и подготовката на войската. В организационно отношение въоръжените сили се състоят от отделни армии, дивизии, полкове, дружини и взводове с тройна организация. За първи път те се разделят на видове: земни, въздушни и морски.
В съответствие със закона командващите отделните армии са подчинени пряко на министъра на войната. А с приетия през март 1944 г. нов Закон за въоръжените сили командните функции на военния министър се разширяват, В негово пряко подчинение преминават отделите на Щаба на войската и командващите I и II корпус.
След края на Втората световна войната до 1947 г. организацията на министерството се запазва, но в неговата структура се обособява орган за политическа работа в армията, което става с Наредба закон за политическо възпитание на войската. По-късно отделът прераства в управление.
С приемането на 4. XII. 1947 г. на новата Конституция на НРБ Министерството на войната се преименува в Министерство на народната отбрана.
През периода на социализма Министерството на народната отбрана като централно военноадминистративно учреждение е под ръководството на БКП. Определени негови структури са свързани с дейността на Обединеното командване на Обединените въоръжени сили на държавите, участнички във Варшавския договор.
Новите задачи и функции на МНО се определят с приетия през 1958 г. Закон за всеобщата военна служба на НР България. Министърът на народната отбрана, заместник-министри и колегиумът са ръководните органи на МНО. В структурно отношение министерството включва: Генерален щаб, Главно политическо управление на народната армия, управления и самостоятелни отдели. МНО отговаря за състоянието, развитието, въоръжаването и материално-техническото снабдяване на БНА.
С демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г., и след разпускането на Обединените въоръжени сили на държавите-членки на Варшавския договор (1991 г.) се променя и организационната структура на Министерството на народната отбрана. С Указ № 168 от 20. XII. 1990 г. то се преименува в Министерство на отбраната. Съгласно Конституцията, приета от VII Велико народно събрание през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната отчита дейността си пред Народното събрание.
Упражняването на граждански контрол над въоръжените сили и специалните служби произтича от ценностите на демократичното гражданско общество и е залегнало в националното законодателство. Законодателните актове на Народното събрание създават основните регулиращи механизми в областта на отбраната и националната сигурност.
Организационната структура на Министерството на отбраната се привежда в съответствие с настъпилите промени и приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО. Промените намират място в утвърдения през декември 1995 г. Закон за отбраната и въоръжените сили на Р България (ЗОВС), изменен и допълнен през 1996 г., 1997г., 1998 г., 1999 г., 2000 г. и 2002 г. С този закон за първи път в българското законодателство се регламентира, че министърът на отбраната е цивилно лице и се определят неговите правомощия. Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява гражданския контрол върху Българската армия, ръководи кадровата политика и отговаря за комплектуването на Българската армия с личен състав. Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган. За осъществяване на контролните функции на министъра при провеждане на държавната политика в Министерството на отбраната се създава Инспекторат, който се ръководи от главен инспектор. Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерски съвет по предложение на министъра на отбраната.
През 1998 г. Народното събрание приема Концепция за националната сигурност, а през 1999 г. — Военна доктрина на Република България, изменена и допълнена през 2002 г.
В съответствие с нормативните актове и в изпълнение на основния национален приоритет — присъединяване на Р. България към евро-атлантическите структури (обявен на 8 май 1997 г. от Народното събрание с Декларация за национално съгласие), дейността на Министерството на отбраната е съсредоточена върху извършването на реформа в Българската армия. През 1998 г. е приет План за организационното изграждане и структура на Българската армия до 2004 г., известен като План 2004. През 2002 г. въз основа на Прегледа на структурата и силите, План 2004 е ускорен и е утвърден Актуализиран план за организационното изграждане на въоръжените сили до края на 2004 г. В съответствие с плана организационно Българската армия е сведена в Генерален щаб, Главни щабове на Сухопътни войски, Военновъздушни и Военноморски сили и командвания на стратегическите комуникационно-информационни системи и материално-техническо осигуряване. Във функционално отношение Българската армия се разделя на Активни сили и Резервни сили. Към Активни сили са Силите за развръщане (към които се числят и Силите за незабавно действие) и Основните сили за отбрана. А към Резервните сили са Силите за нарастване и Силите за териториална отбрана. Мирновременният числен състав на Българската армия е определен на 45 000 души, а военновременният — на 100 000 души.
Реално признание за успешно провежданата реформа в Българската армия и за усилията на Министерството на отбраната и на ГЩ на БА при осъществяването на един от основните външнополитически приоритети на страната е поканата за членство в НАТО, отправена към Р България на срещата на върха на НАТО в Прага през ноември 2002 г.
Най-доброто доказателство за успешното интегриране на Българската армия в системата на международната сигурност е участието на наши контингенти в мироопазващи мисии в чужбина. От 1992 г. досега български кадрови военнослужещи изпълняват различни задачи, свързани с осигуряване на безопасност и сигурност в десетки конфликтни райони в света: Камбоджа, Ангола, Таджикистан, Еритрея, Хърватия, Босна и Херцеговина. Косово, Афганистан. Със свое решение Народното събрание определи България да се включи в усилията за стабилизиране на Ирак.
Новото хилядолетие, настъпило под знака на глобализацията, поставя пред въоръжените сили предизвикателства с нови по характер, произход и проявления рискове и заплахи. През 2003 г. Министерството на отбраната започва работа по Стратегически преглед на отбраната. Целта е да се откроят и анализират несъответствията между отбранителните способности и отбранителните потребности на страната ни като член на НАТО и скорошен член на Европейския съюз.
67 министри и 45 началници на Генералния щаб са ръководили военното ведомство
През 125–те години от своето съществуване военното ведомството се ръководи от 67 министри, а 45 са началниците на Генералния щаб на Българската армия в този период.
За първи военен министър на Княжеството с Указ № 1 от 5. VII. 1879 г. е назначен генерал-майор Пьотр Дмитриевич Паренсов.
Правомощията на военния министър за първи път се регламентират в приетото на 17. XII. 1879 г. «Привременно положение за Българската войска». Той осъществява «Изпълнителната власт по военното управление на Княжеството под високий надзор и ръководство на Негова Светлост Княза». Съгласно чл. 27 Военното министерство под ръководството на военния министър осъществява управлението и командването на войските, щабовете и военните учреждения.
Учредява се и длъжността «товарищ», преименувана по-късно в «другар на военния министър» с чин полковник или генерал. По своето положение той е помощник и представлява военния министър в негово отсъствие, отговаря за обучението на войските. В своите функционални задължения тази длъжност се доближава до бъдещия началник на Генералния щаб на армията. Първообраз на структурата пък са така наречените «офицери за поръчка».
През 1890 г. длъжността «другар на военния министър» е премахната и е структуриран постоянен военен орган — Генерален щаб на армията, който през годините има различни наименования (Щаб на армията, Щаб на войската, Генерален щаб). Първият началник на Щаба на армията е капитан Рачо Петров.
Щабът на армията е относително самостоятелна структура в министерството, върху чиито отговорности ляга задължението за цялостното ръководство и подготовка на армията за война. Във военно време Щабът на армията се трансформира в Щаб на Действащата армия при главнокомандващия и поема широк кръг от задължения по ръководството, подготовката и оперативното използване на армията.
От Освобождението 1878 г. до Съединението 1885 г. военни министри последователно са дванадесет руски генерали и офицери:
Генерал-майор Пьотр Д. Паренсов — от 5. VII. 1879 до 22. III. 1880 г.
Подполковник Павел А. Плеве — от 22. III. 1880 г. до 3. IV. 1880 г.
Полковник Александър К. Тимлер — от 3. IV. 1880 г. до 11. IV. 1880 г.
Генерал-лейтенант Йохан К. Ернрот — от 11. IV. 1880 г. до 1. IV. 1881 г.
Генерал-майор Владимир В. Крилов — от 1. VII. 1881 г. до 12. IV. 1882 г.
Генерал-майор Иван М. Лесовой — от 12. IV. 1882 г. до 21. VI. 1882 г.
Генерал-майор Александър В. Каулбарс — от 21. VI. 1882 г. до 7. IX. 1883 г.
Полковник Александър Ф. Редигер — от 10. IX. 1883 г. до 14. X. 1883 г.
Подполковник Виктор Ив. Котелников — от 14. X. 1883 до 29. I. 1884 г.
Генерал-майор Михаил Ал . Кантакузин — от 29. I. 1884 г. до 23. II 1885 г.
Полковник Иван Ив. Веймарн — от 23. II. 1885 до 10. IV. 1885 г.
Генерал-майор Михаил Ал. Кантакузин — от 10. IV. 1885 до 10. IX. 1885 г.
Капитан Константин Никифоров е първият българин, оглавил Военното министерство.
Приемникът му — майор Олимпи Панов — е министър само четири дни — от 12 до 16. VIII. 1886 г. На другия полюс е армейски генерал Добри Джуров с 27 години и 10 месеца стаж. Генерал-майор Михаил Йовов е бил началник на Генералния щаб само един ден — от 18 до 19. V. 1934 г., а най-дълго е ръководил Генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев от 1962 до 1989 г.
Генерал Рачо Петров държи два рекорда — той е най-младият началник на Генералния щаб — като 24–годишен капитан, и най-младият военен министър — като 26–годишен майор.
Най-възрастен е бил генерал-лейтенант Руси Русев, който поема поста военен министър през 1943 г. на 56–годишна възраст.
От цивилните военни министри най-млад е бил Константин Муравиев — 30–годишен през 1923 г., когато заема поста, а най-възрастен — Александър Сталийски — съответно 67 годишен през 1992 г.
Капитан Константин Никифоров
Министър от 10. IХ. 1885 до 12. VIII. 1886 г.
Първият българин военен министър след Освобождението е роден в Габрово, в семейство на учител. Той е и първият български офицер, завършил военна академия — Константиновското военно артилерийско училище в Санкт Петербург. Участвал е в Руско-турската война в състава на артилерийски полк. Под негово ръководство младата българска артилерия се превъоръжава с трофейните стоманени оръдия «Круп».
Капитан Никифоров поема Военното министерство в много трудно време — четири дни след обявяването на Съединението и месец преди първото военно изпитание на младата Българска армия. Най-ярко военният талант на капитан Никифоров се проявява, когато правилно оценява вероятността България да бъде нападната от западната си съседка Сърбия и своевременно организира отбраната на западната граница на страната. Извършва мобилизация на армията и осигурява от хазната 5 млн. лева за извънредни разходи по отбраната на страната. Той разделя всички действащи войски на Източен и Западен корпус. Заедно с първия началник на ГЩ капитан Рачо Петров, който заема този пост от 9. IX. 1885 г. до 29. IV. 1887 г. и от 23. X. 1887 г. до 15. IV. 1894 г. прозорливо избират укреплението на Сливнишката отбранителна позиция и подсилването на Видинската крепост. В резултат на тази подготовка е сформиран Северен отряд от доброволчески подразделения, който отбранява Петроханския проход и Брезнишката позиция. Заслуга на първия български военен министър е организирането на подкрепителни пунктове и тилови магазини, осигуряващи безпрецедентния поход от южната към западната граница за три дни. За заслугите му е произведен предсрочно в чин майор и е награден с орден «За храброст» — II степен.
След войната капитан Никифоров реорганизира Източнорумелийската милиция. Военният министър провежда и ново териториално деление на Южна България на 8 военни окръжия. Той въвежда и новия дисциплинарен устав. Въпреки заслугите си към родината и армията, през 1887 г. той е арестуван и хвърлен в Черната джамия за подбудителство в преврата срещу княз Александър I Батенберг. По-късно е освободен и участва като военен министър и в правителство на Петко Каравелов.
Майор Олимпи Панов
Министър от 12. VIII. 1886 до 16. VIII. 1886 г.
Вторият военен министър майор Олимпи Панов, човек със завидна биография и място в българската военна история, заема поста само 4 дни — от 12 до 16. VIII. 1886 г.
Майор Олимпи (Гълъб) Панов е бесарабски българин от с. Шоп Тайраклии. Завършва Болградската гимназия и следва строително инженерство в Париж. Член и секретар на БРЦК, по-късно участва като опълченец в боевете при Стара Загора и Шипка. За проявен героизъм е произведен в офицерски чин прапорчик и е награден с военен орден «За храброст» — II степен, кавалер е на руския «Георгиевски кръст» — IV степен. Деен участник в Сръбско-българската война и като началник на артилерията има голям принос за победата в Сливнишкото сражение. В смутните дни след детронацията на княз Батенберг във Военното училище е разкрит заговор против правителството на Стефан Стамболов. Арестуван е и заедно с още 9 офицери е осъден на смърт и разстрелян на 22. II. 1887 г. край Русе.
Полковник Данаил Николаев
Министър от 16. VIII. 1886 до 28. VI. 1887 г. и от 22. V. 1907 до 16. III. 1911 г.
През 1886 г. друг бесарабски българин, полковник Данаил Николаев, заема поста военен министър. Той е роден в Болград. След завършването на Болградската гимназия постъпва като юнкер в Пехотното военно училище в Одеса. Записва се доброволец в Руско-турската освободителна война и е командир на четвърта рота в Българското опълчение. Отличава се в боевете при Шейново, където е ранен. Награден е с Георгиевски кръст за храброст. Той изпраща до княз Батенберг телеграмата за прогласяване на Съединението.
В навечерието на Сръбско-българската война като командир на Южния отряд полковник Николаев изработва план за отбраната на южната ни граница. През войната е командир на Западния корпус, който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот — първият български полковник, награден с орден «За храброст» — II степен.
След детронацията на княз Батенберг, той става военен министър в правителството на д-р Васил Радославов. Обявява военно положение в страната и започва разправа с русофилски настроените офицери. В Русе е организиран извънреден военен съд, ръководен от началника на ГЩ по това време майор Рачо Петров, до когото министърът изпраща следната телеграма: «Съд в два-три часа. Всички офицери без изключение смъртна казан».
След избора на Фердинанд за княз на България, правителството подава оставка, но полковник Николаев е назначен за военен съветник на княза. След това той два пъти е военен министър в кабинетите на Александър Малинов. Извършва промени в структурата на щаба на армията и отменя корпусната организация.
След дълга военна кариера, в която достига до най-високото звание генерал от пехотата, е награден лично от цар Борис III с най-високия български орден «Св. св. Кирил и Методи». Като най-стария генерал в Българската армия той е избран за кръстник на престолонаследника Симеон Търновски.
Във втория министерски мандат на генерал-лейтенант Данаил Николаев началник на ГЩ на БА във времето от 28. III. 1907 г. до 2. XI. 1907 г. е генерал-майор Вичо Диков.
Неговото управление съвпада с новия качествен скок в развитието на БА, свързан с формирането на военни инспекционни области. Подготвя се нова организация за армията. Неговият приемник генерал-майор Атанас Назлъмов ръководи висшата военна инстанция от 2. XI. 1907 г. до 27. III. 1910 г. През неговото управление на генералщабното ведомство се оформя окончателно третият по ред оперативен план за война с Турция. За разлика от предишните проекти, в които се залага на отбраната, в този се предвиждат активни настъпателни действия на главните сили в Източна Тракия, а с по-ограничени сили — в Македония.
По негова инициатива се разработва оперативен план, основан на дивизионната организация, след като отпада идеята за корпусна организация.
Майор Рачо Петров
Министър от 29. IV. 1887 до 20. VIII. 1887 г.
Началник на ГЩ на БА от 9. IХ. 1885 г. 29. IV. 1887 г. и от 23. Х. 1887 г. до 15. IV. 1894 г.
Роден е в Шумен и след Освобождението постъпва в Команда за волноопределящите се в Пловдив, която завършва с чин прапорчик. Той е от първия випуск на Военното училище в София и следва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. През 1885 г. се завръща в България и е произведен в чин капитан. На 24–годишна възраст оглавява Генералния щаб по време на Сръбско-българската война.
За кратко време, в няколко поредни правителства, майор Рачо Петров е или военен министър или началник на Генералния щаб. Той оглавява и Военното училище. Основател е и e първи главен редактор на сп. «Военен журнал».
В разгара на конфликт с княз Фердинанд той е повишен в чин генерал-майор и още същия ден е освободен от длъжността военен министър и преминава в запаса. Това му дава възможност да се включи активно в политическия живот на страната. Три пъти е избиран за народен представител, бил е министър на вътрешните работи в правителството на Тодор Иванчов, министър на външните работи и изповеданията и министър-председател на коалиционното правителство на Народнолибералната партия и безпартийни.
По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война генерал Рачо Петров е мобилизиран и изпълнява командни длъжности в армията. Генерал от пехотата е най-високото звание което достига в своята служебна кариера. През 1917 г. напуска завинаги армията. След Първата световна война е осъден от Държавния съд на 4 г. затвор като виновник за първата национална катастрофа.
Полковник Сава Муткуров
Министър от 20. VIII. 1887 до 4. II. 1891 г.
Роден във Велико Търново, учи във военномедицинско училище в Цариград и в юнкерско-пехотно училище в Одеса. Служи в Руската армия, заедно с българи доброволци участва в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската освободителна война като командир на рота в 54–ти пехотен Мински полк. Взима активно участие в Съединението и в Сръбско-българската война — началник е на Дясната колона при превземането на гр. Пирот. Той е единственият офицер, отличен с орден «За храброст» — I степен.
По нареждане на Стефан Стамболов (негов шурей) като началник на Пловдивския гарнизон настъпва с войските към София и арестува инициаторите на детронацията на Батенберг. Преди да абдикира, княз Батенберг го назначава за главнокомандващ на Българската войска. След коронацията на княз Фердинанд Муткуров става военен министър в правителството на Стефан Стамболов. На този пост полковник Муткуров установява нова организация на войската и преустройство на Военното министерство. То вече се състои от: Генерален щаб със Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо отделение, Счетно-контролен отдел със Счетно и Ревизионно отделение и ковчежничество, Стопански отдел с Домакинско и Инженерно отделение. По предложение на Военното министерство Народното събрание приема Закон за носене на оръжие, Закон за общовойсковия обоз и Закон за носене тегобите на военната служба.
На 4. II. 1891 г. е повишен в чин генерал-майор. Същият ден поради заболяване подава оставка като министър.
Майор Михаил Савов
Министър от 4. II. 1891 до 15. IV. 1894 г. и от 18. III. 1903 до 22. V. 1907 г.
Роден в Стара Загора в семейство на свещеник. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград, първия випуск на Военното училище в София и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Участва в Съединението и Сръбско-българската война.
Бил е военен министър в шест правителства.
Той развива идеята си за всеобщо въоръжение и всеобща военна подготовка на народа. Преструктурира въоръжените сили на Княжеството, като ги разделя на три категории — Действаща армия, Резервна армия и Народно опълчение. Въвежда и дивизионната организация. През 1905 г. създава Военния съвет, който е съвещателен орган при министъра и решава въпроси от административен и законодателен характер. На 17. I. 1907 г. с негова Заповед № 8 във военното министерство се учредява Информационно бюро. Достига до звание генерал-лейтенант.
Генерал Савов е един от главните виновници за започването на Междусъюзническата война на 16. VI. 1913 г. След войната е уволнен от действителна служба. В началото на 1914 г., заедно с генерал Иван Луков, основават Военната лига, която брани достойнството и професионалните интереси на офицерите. През март същата година е съден от Държавния съд като виновник за първата национална катастрофа.
През този период — от 1. I. 1904 г. до 28. III. 1907 г. началник на Генералния щаб е генерал-майор Радко Димитриев. Под негово ръководство генералщабното ведомство разработва втория оперативен план за война с Турция. Залага се на стратегическа и активна отбрана с преминаване в настъпление.
Полковник Никола Иванов
Министър от 17. ХI. 1896 до 18. I. 1899 г.
Роден в Калофер в семейство на абаджия. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград. През Руско-турската освободителна война е печатар в цинтографията на губернатора на Свищов и София. Завършва първия випуск на Военното училище в София и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. За участието си в Съединението и Сръбско-българската война е отличен с орден «За храброст» — II степен и орден «Св. Александър» — I и II степен с брилянти.
След освобождаването на генерал Рачо Петров от длъжността военен министър, полковник Никола Иванов като началник на Генералния щаб поема ръководството и на Военното министерство. Месец по-късно е назначен за министър.
Полковник Иванов има заслуги за въоръжаването и снабдяването на Българската армия с нови скорострелни оръдия. Закупува първият български крайцер «Надежда».
През 1899 г. той напуска министерството. Повишен е в звание генерал-лейтенант и оглавява Втора армия, която през Балканската война получава задачата да настъпи срещу Одринската крепост. Генерал Иванов успява да убеди върховното командване, че Одринската крепост може да се превземе само с открита сила. През март 1913 г. той ръководи обсадата и овладяването на крепостта. След падането на Одрин генерал Иванов приема пленения комендант Шукри паша.
След разногласията с командващия генерал Михаил Савов за воденето на бойните действия, генерал Иванов е снет от длъжност и е назначен за офицер за поръчки.
След примирието на 7. VIII. 1913 г. подава оставка и по собствено желание напуска армията.
В завещанието си от 1939 г. отказва да бъде погребан с военни почести.
Генерал-майор Стефан Паприков
Министър от 18. I. 1899 г. до 18. III. 1903 г.
Началник на ГЩ на БА oт 30. ХI. 1896 г. до 18. I. 1899 г.
Роден в Пирдоп, в семейството на търговец. Участник в Априлското въстание, а след Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.
Като военен министър генерал-майор Паприков проявява добри администраторски качества. Утвърждава Правилник за съдействието, което войската дава на гражданските власти, преустройва организационно флота, преименува унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери, разработва Закон за ежегодния контингент новобранци за попълване състава на армията.
През Първата световна война е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.
За заслуги към армията е награден с ордени «Св. Александър» с брилянти и «За военна заслуга» — I степен, стига до звание генерал-лейтенант.
Генерал-майор Паприков е военен министър в 7 правителства, бил е също министър на външните работи и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Два пъти е назначаван за началник на Щаба на армията.
През неговите мандати на военен министър началници на Генералния щаб са още полковник Варбан Винаров от 24. VI. 1899 г. до 18. II. 1900 г. и полковник Стефан Ильов от 18. II. 1900 г. до 1. I. 1904 г. Усилията и на двамата са насочени към увеличаване на мирновременния състав и военновременната организация на армията, комплектуването й с командни кадри и специалисти, разработването на мобилизационни и оперативни планове. През този период се очертава характера на практико-приложната дейност на Щаба на армията за реорганизация и модернизация на Българската армия.
Полковник Стефан Ильов извършва организационни промени в Генералщабното ведомство. Това съвпада с опитите за налагане на корпусната организация в Българската армия. На тази основа се разработват мобилизационни и оперативни планове. През 1903 г. ръководи разработването на първия проект за оперативен план за воденето на бойни действия срещу Турция.
Генерал-майор Никифор Никифоров
Министър от 16. III. 1911 г. до 1. IV. 1913 г.
Той е роден в Ловеч в семейството на богат търговец. Завършва търговско училище в Германия и Австрия, първия випуск на Военното училище в София и Офицерска стрелкова школа в гр. Оренбург.
При подготовката за Балканската война цар Фердинанд се нуждае от подкрепата на Русия, затова възлага на Иван Гешов съставянето на коалиционно правителство от Народната и Прогресивно-либералната партия. В състава на това правителство генерал Никифоров става министър на войната.
Като такъв той ръководи подготовката на войската за война срещу Турция. По негово време е създадена Военна академия.
Според измененията на Търновската конституция от 1911 г. по време на война се назначава главнокомандващ на Действащата армия, който ръководи бойните действия, а министърът ръководи мобилизацията и комплектуването на нови части, както и снабдяването с бойни и хранителни припаси.
Носител е на народен орден «За военна заслуга» — I степен, има присвоено звание генерал-лейтенант.
Генерал-майор Стилиян Ковачев
Министър от 1. VI. 1913 г. до 28. VI. 1913 г.
Роден в Ямбол. След Освобождението учи в Педагогически курсове в Пловдив, завършва първия випуск на Военното училище в София и е изпратен да следва Николаевската военно-инженерна академия в Санкт Петербург. В Сръбско-българската война се сражава на сливнишката позиция и участва в настъплението при Пирот. През Балканската война е командир на Родопския отряд, който достига до Егейско море. Като командир на новосформираната Четвърта армия печели бляскава победа при Булаир и отбива десанта на турците при Шаркьой и Галиполи.
На 1. VI. 1913 г. е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев, но поради напрегнатата военнополитическа обстановка остава на фронта, а за свой заместник в министерството определя генерал Кирил Ботев. В отбранителните сражения при Калиманци и река Брегалница командваната от него 4 армия спира настъплението на сръбската и гръцката войска. Като министър генерал-майор Ковачев настоява да се спрат военните действия в Междусъюзническата война и спорните въпроси между Балканските държави да се уредят с мирни преговори. С това си навлича неразбирателство с правителството и е отстранен и уволнен от армията. Достига до военно звание генерал от пехотата.
Генерал-майор Георги Вазов
Министър от 28. VI. 1913 до 22. VIII. 1913 г.
Роден в Сопот в семейство на търговец, брат на народния поет Иван Вазов. Учи в Априловската гимназия, а след Освобождението завършва Одеското юнкерско училище, Инженерното военно училище в Санкт Петербург и Николаевската военно-инженерна академия. Участва в Сръбско-българската война и в детронацията на княз Батенберг. След 11 години служба в руската армия като емигрант се завръща в България и постъпва в Българската армия като подполковник — офицер за особени поръчки.
През Балканската война участва във военната комисия, проучвала атаката за Одринската крепост и е назначен за началник на Източния сектор, който осъществява пробива в отбраната на крепостта на 13. III. 1913 г. Същия ден е назначен за началник на Одринския гарнизон, а три дни по-късно — за губернатор на Източна Тракия. По негова инициатива сабите на пленения Шукри паша са предадени на цар Фердинанд. Изненадващо за генерал-майор Вазов, след напускането на генерал-майор Ковачев, цар Фердинанд го посочва за министър на войната. Като министър веднага взема мерки за спирането на румънските войски в Северна България и успява да убеди цар Фердинанд и помощник-главнокомандващия генерал Радко Димитриев Втора армия да не отстъпва. Генерал-майор Вазов е министър на войната и в следващото правителство на д-р Васил Радославов, но поради противоречия подава оставка и напуска армията на 22. VIII. 1913 г. със звание генерал-лейтенант.
Генерал-майор Климент Бояджиев
Министър от 22. VIII. 1913 до 1. IХ. 1914 г.
Началник на ГЩ на БА от 15. IV. 1915 до 7. IХ. 1915 г.
Роден в Охрид, в богато занаятчийско семейство. Участва в борбите против гърцизма и през 1878 г. емигрира в България. В София завършва Военното училище и като адютант в щаба на Западния корпус участва в Сръбско-българската война. След войната завършва с отличие Военната академия в Торонто, Италия. В Балканската война е началник на Четвърта пехотна дивизия, отличила се в боевете за Лозенград, при Караагач, Люлебургаз, Чаталджа.
Назначен е за министър на войната след оставката на генерал-майор Вазов и се изправя пред трудната задача да повдигне духа на армията след загубата на Междусъюзническата война и да направи реформи във войската.
Законодателни промени му дават възможност да модернизира армията и да бъдат доставени първите тежки картечници.
Приключва военната си кариера като генерал-лейтенант през 1915 г. Носител на военен орден «За храброст» — II и III степен.
Генерал-лейтенант Иван Фичев
Министър от 1. IХ. 1914 до 6. VIII. 1915 г.
Началник на ГЩ на БА от 27. III. 1910 г. до 14. I. 1914 г.
Роден във Велико Търново, в семейство на занаятчия. Внук е на самоукия архитект и строител Кольо Фичето. Учи в Робърт колеж в Цариград. Опълченец е в Осма дружина по време на Руско-турската освободителна война. След Освобождението завършва Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия. По време на Сръбско-българската война е командир на Втора рота и Трети пеши полк, участвал в защитата на Видинската крепост.
Като помощник-началник на Щаба на армията участва в разработването на първия оперативен план за война с Турция през 1903 г. Според него войната трябва да се реши на Тракийския оперативен театър при осъществяване на стратегическа и оперативна изненада — Трета армия остава неизвестна за противника.
На 27. III. 1910 г. става началник на Генералния щаб. През септември 1912 г. генерал – майор Фичев е назначен за началник-щаб на Действащата армия и има принос за победите на Българската армия в Балканската война.
Обявява се против започването на Междусъюзническата война и лично пледира за това пред цар Фердинанд.
На 1. IX. 1914 г. е назначен за министър на войната и предприема широки мерки за обучение и подготовка на войската. На 4. I. 1915 г. открива първия учебен ден на Военната академия в София.
За втори път застава пред цар Фердинанд с различно мнение и мотивирано изтъква пред върховния главнокомандващ, че България не трябва да се включва в Първата световна война на страната на Централните сили, тъй като предрича, че Германия няма необходимия военен ресурс и Централните сили ще бъдат победени. Заради този доклад той е принуден да подаде оставка като министър на войната и по собствено желание се уволнява и преминава в запас със звание генерал-лейтенант. Награден е с орден «За храброст» — II степен.
Генерал-майор Никола Жеков
Министър от 6. VIII. 1915 г. до 21. IХ. 1915 г.
Роден в Сливен. Завършва Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия. През Балканската война участва в подготовката на атаката за Одринската крепост, а в Междусъюзническата война има принос за успешното отстъпление на армията от Солун по долината на Струма до Горна Джумая. Като министър на войната през 1915 г. той си поставя две основни задачи: да извърши успешно мобилизация и да съсредоточи навреме Българската армия на западната граница, преди противникът да нахлуе в нашата страна, и второ — да извърши пълна мобилизация, включително на неслужилите. След справянето с тези задачи е освободен като министър на войната и е назначен за главнокомандващ на Действащата армия.
През пролетта на 1918 г. генерал Жеков допринася за свалянето на правителството на д-р Васил Радославов, но въпреки това положението на фронта не се подобрява. Докато е на лечение в чужбина е уволнен. Последното му висше военно звание е генерал от пехотата. Награден е с орден «За храброст» — II и III степен.
През 1921 г. Държавният съд го осъжда на 10 г. затвор за въвличане на България в Първата световна война.
Генерал-майор Калин Найденов
Министър от 21. IХ. 1915 до 21. VI. 1918 г.
Роден в Широка лъка, Смоленско. Завършил Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия.
Като командир в Първи артилерийски полк по време на Сръбско-българската война е ранен в боевете при Сливница.
Има големи заслуги за развитието на българската артилерия в организационно, материално-техническо и учебно отношение.
Министър на войната е почти през цялата Първа световна война от 1915 до 1918 г. Участва и в ръководенето на бойните действия. Грижи се за снабдяването с бойни и хранителни припаси и с набирането на попълнения за Българската армия. Достига военно звание генерал-лейтенант. Награден е с орден «За храброст» — III степен.
През 1921 г. Държавният съд го осъжда на 15 г. затвор като виновник за Втората национална катастрофа. През 1924 г. е амнистиран, загива при атентата в църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
Началници на ГЩ на БА по това време са генерал-майор Константин Жостов и полковник Иван Луков. Генерал-майор Жостов оглавява висшето военно ръководство от 7. IX. 1915 г. до 30. VIII. 1916 г. Преди това той е началник-щаб на Трета армия през Балканската война, и командир на Първа бригада от Седма пехотна Рилска дивизия след Междусъюзническата война, по-късно неин началник. Като началник-щаб на Действащата армия със своя талант и умело ръководство допринася за блестящото настъпление на Българската армия в Сърбия и Македония през 1915–1916 г.
Полковник Иван Луков оглавява ГЩ на БА от 1. IX. 1916 г. до 30. XII. 1917 г. и от 10. X. 1918 г. до 27. X. 1919 г. През Балканските войни той е началник-щаб на Първа пехотна Софийска дивизия. През втория му мандат на началник на Щаба на армията се сменят трима военни министри: генерал-лейтенант Савов, Ляпчев и Маджаров.
Генерал-лейтенант Сава Савов
Министър от 21. IV. 1918 г. до 28. ХI. 1918 г.
Роден в Шумен. Завършва Военно училище в София. Участва в Сръбско-българската война. По време на Балканската война се сражава при Булаир, в Междусъюзническата война участва в боевете при Калиманци, а през Първата световна война е командир на Пета пехотна дивизия, на Трета армия и на новосформираната Четвърта армия.
Бил е адютант на царица Елеонора и генерал-адютант и дворцов маршал при цар Фердинанд.
Назначен е за министър на войната през 1918 г. в правителството на Александър Малинов. След пробива при Добро поле войниците се разбунтуват и напускат фронта. По негово предложение в София е обявено обсадно положение и е въведен военно-полеви съд. Генерал-лейтенант Савов, заедно с народните представители Райко Даскалов и Александър Стамболийски се отправят към лагера на разбунтувалите се войници край гр. Радомир, за да ги убедят да се върнат на фронта или да оставят оръжието си.
След абдикацията на цар Фердинанд и възшествието на цар Борис III на Александър Малинов е възложено да състави ново правителство, в което да бъдат привлечени повече партии. За министър на войната отново е назначен генерал-лейтенант Савов. Завършва военната си кариера като генерал от пехотата през 1919 г. Награден е с орден «За храброст» — III степен.
Андрей Ляпчев
Министър от 28. ХI. 1918 г. до 7. V. 1919 г.
Първият цивилен министър на войната Андрей Ляпчев е роден в гр. Ресен, Македония. В богатата си политическа кариера той е и министър на войната в правителството на Теодор Теодоров през 1918 г. Извършва демобилизация на армията след Първата световна война, одобрява Правилник за ликвидиране на реквизиционните комисии. Военните дела предоставя на началника на Щаба на армията генерал Иван Луков. През 1923 г. е подведен под отговорност от Държавния съд за предателство. Излиза от затвора след военния преврат на 9. VI. 1923 г. и участва в създаването на Демократическия сговор.
Михаил Маджаров
Министър от 7. V. 1919 г. до 6. Х. 1919 г.
Роден в Копривщица в семейство на търговец, племенник на Георги Бенковски. Завършва Робърт колеж в Цариград. След Освобождението се включва дейно в обществения и политическия живот на страната. Има завидна кариера на политик и дипломат. На няколко пъти заема министерски постове в различни правителства, като в кабинета на Теодор Теодоров през 1919 г. е министър на войната. Тъй като няма военна подготовка, като министър се доверява изцяло на проверени офицери и преди всичко на началник-щаба на армията генерал Иван Луков. По негово време са съкратени почти всички български офицери по силата на Ньойския договор.
Александър Стамболийски
Министър от 6. Х. 1919 г. до 24. IV. 1921 г., от 24. Х. 1921 г. до 9. ХI. 1921 г. и от 9. II. 1923 до 12. III. 1923 г.
Роден в с. Славовица, Пазарджишко Александър Стамболийски е виден деец на земеделското движение, делегат на учредителния конгрес на БЗНС. В бурната си политическа дейност като народен представител предупреждава цар Фердинанд, че ще бъде лично отговорен, ако въвлече България в Първата световна война. Заради това е касиран като депутат и е осъден на доживотен затвор. След пробива при Добро поле на 25. IX. 1918 г. е освободен от затвора и заедно с група депутати и министри заминава за Разлог и Кюстендил да уговаря въстаналите войници да се върнат на фронта. На 27 септември е обявен за председател на временното правителство на провъзгласената Радомирска република. След бързия й крах минава в нелегалност. По-късно е амнистиран и е включен в състава на българската делегация за сключване на мирния договор в Париж. След парламентарните избори през август 1919 г. на Стамболийски е възложено да състави коалиционен кабинет, в който освен министър-председател в различен период той е и министър на войната, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и министър на външните работи и изповеданията.
Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор, според който Българската армия се съкращава до 33 000 души и хиляди офицери са уволнени. Премахната е задължителната военна служба и се преминава към доброволческа армия. Закрита е Военната академия. С нормативен акт на офицерите се забранява да участват в политически събрания, манифестации и дружества. Военният съюз е поставен извън закона.
Приет е Закон за трудовата повинност.
Началникът на ГЩ на БА генерал-майор Стефан Нерезов заема поста от 2. II. 1919 г. до 3. IX. 1920 г. През Първата световна война той командва Девета пехотна дивизия, а по-късно — Трета армия. След войните офицерството полага много усилия, за да бъде скрита от Междусъюзническата контролна комисия голяма част от въоръжението на Българската армия, което според Ньойския договор трябва да се унищожи.
От 3. IX. 1920 г. до 3. XII. 1920 г. ГЩ се оглавява от полковник Петър Мидилев, който полага усилия за реорганизация на щаба на армията. Приемникът му на поста полковник Никола Топалджиков от 3. XII 1920 г. до 20. IV. 1923 г. ръководи процеса на привеждане на армията в рамките на ограниченията, наложени на България след войната и успява да запази боеспособността на въоръжените сили в трудните условия. По негово време се сменят четирима военни министри: Стамболийски, Димитров, Томов и Муравиев.
Александър Димитров
Министър от 24. VI. 1921 г. до 22. Х. 1921 г.
Роден в с. Слокошница, Кюстендилско. Един от основателите на БЗНС, съратник на Александър Стамболийски. Участва в Македонското освободително движение на страната на ВМРО — близък съмишленик на Яне Сандански.
Министър на войната става в правителството на Александър Стамболийски. Поема задължения пред югославското правителство да не бъде допускано организирането на чети на ВМРО на българска територия. Няколко месеца по-късно е убит от засада по заповед на Тодор Александров в Конявската планина.
Константин Томов
Министър от 9. ХI. 1921 г. до 9. II. 1923 г.
Роден в с. Кунино, Врачанско. Участва в Първата световна война като войник, след което завършва ШЗО и става взводен командир. Политическата му кариера е свързана с БЗНС.
Той е министър на войната, когато на 4. XII. 1922 г. чети на ВМРО окупират Кюстендил. Военният министър изпраща с влак сборен отряд. В преговорите между министъра и Ванче Михайлов се приемат условията на ВМРО и се дава възможност на четите свободно да се изтеглят от Кюстендил. Поведението му подронва престижа на земеделското правителство и авторитета на армията. Свикан е Върховен съвет на БЗНС, който сваля Томов от поста министър на войната и го изключва от БЗНС.
Константи Муравиев
Министър от 12. III. 1923 г. до 9. VI. 1923 г.
Роден в Пазарджик, племенник е на Александър Стамболийски. Завършва Робърт колеж, участва в Балканската война, завършва Военното училище в София и като взводен и ротен командир преминава през бойните полета на Първата световна война.
През 1923 г. е назначен за министър на войната. Макар че констатира грешката на правителството, като е оставило Военният съюз да развива своята дейност, той не проявява бдителност към съюза, който безпрепятствено подготвя военния преврат на 9. VI. 1923 г. След преврата е арестуван, съден заедно с други министри от правителството на Александър Стамболийски и прекарва три години в затвор.
Полковник Стефан Нойков оглавява за кратко ГЩ на БА от 18. V. 1923 г. до 9. VI. 1923 г. — времето, в което Военният съюз подготвя и извършва военния преврат на 9 юни с пряко участие на армията. Същия ден е уволнен в интерес на службата. Загива при атентата в църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
Александър Цанков
Министър от 9. VI. 1923 г. до 10. VI. 1923 г.
Роден в Оряхово, професор, завежда катедрата по политическа икономия в Софийския университет, ректор на университета, член на БАН, председател на Българското икономическо дружество.
През 1922 г. е един от инициаторите за създаването на организацията Народен сговор и става неин председател. Участва активно в подготовката и извършването на военния преврат на 9. VI. 1923 г. След преврата формира правителство, в което освен министър-председател е и министър на войната (само един ден).
Генерал-майор Иван Вълков
Министър от 10. VI. 1923 г. до 11. I. 1929 г.
Роден в Казанлък. Завършва Военно училище в София и геодезическото отделение на Николаевската военна академия в Санкт Петербург. В Балканската война е началник-щаб на Източния сектор при обсадата на Одрин и щурмуването на Одринската крепост. През Първата световна война е началник на оперативно отделение при щаба на Втора армия, командир на Четиридесет и четвърти пехотен полк и началник-щаб на седма и десета пехотна дивизия.
Генерал-майор Вълков е един от създателите и ръководителите на Военния съюз, активен участник в подготовката и провеждането на военния преврат на 9. VI. 1923 г. След преврата е назначен за министър на войната в правителството на Александър Цанков. Тази длъжност той запазва и във втория кабинет на проф. Цанков, в първия и във втория кабинет на Андрей Ляпчев. Като ръководител на армията генерал-майор Вълков пряко я намесва в политическия живот през юни–септември 1923 г. и след атентата в църквата «Св. Неделя» през 1925 г. По негово предложение е приет Закон за признаване на Военното училище за висше специално учебно заведение и Закон за военните лица. През 1928 г. утвърждава първия след войната план за военновременно разгръщане на Българската армия, според който въоръжените сили включват Действаща, Териториална и Стопанска армия.
Последното му висше военно звание е генерал от пехотата от 1928 г. Награден е с военен орден «За храброст» — III степен.
Полковник Александър Давидов оглавява временно ГЩ на БА от 9. VI. 1923 г. до 3. VII. 1923 г.
Приемникът му полковник Владимир Стоянов, една от важните фигури във Военния съюз и активен участник в свалянето на правителството на Александър Стамболийски, оглавява висшето военно ръководство от 4. VII. 1923 г. до 1. VI. 1926 г.
Той заменя доброволческата система за попълване на армията с личен състав с наборна служба. Засилва вътрешните функции на армията и става съпричастен с опитите за въвличането й в обществено-политическия живот и политическите борби в страната.
Генерал-майор Никола Бакърджиев
Министър от 11. I. 1929 до 31. I. 1931 г.
Началник на Щаба на армията от 1. VI. 1926 г. до 11. I. 1929 г. и от 31. I. 1931 г. до 16. V. 1934 г.
Роден във Велико Търново. Завършва Военното училище в София като артилерист, първенец на випуска, завършва с отличие и Военната академия в Торино, Италия.
В Балканската война участва като помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на Действащата армия, участва в разработването на оперативния план за водене на евентуална война срещу Сърбия и Гърция. След Междусъюзническата война е включен в делегацията по определяне на гръцко-българската граница. През Първата световна война е началник на Оперативната секция на Щаба на Действащата армия и като командир на дружина се отличава при атаката на Тутраканската крепост, за което е награден с бойно отличие.
От 1926 до 1929 г. е началник на Щаба на армията и ръководи изготвянето и реализирането на нов план за мирновременната организация на армията, с който се формират нови полкове и се възстановява дивизионната организация и военноинспекционните области.
През 1929 г. е назначен за министър на войната и подчинява дейността си на превръщането на «армията във фактор за мир и спокойствие в страната» с «висок дух, самоутвърждаващо родолюбие и желязна дисциплина».
Генерал-майор Бакърджиев се откроява като един от най-ерудираните български офицери. А като министър на войната и началник на Щаба на армията има особено големи заслуги за преодоляването на военните ограничения на Ньойския договор, за реорганизацията и усъвършенстването на Българската армия. Завършва военната си кариера със звание генерал от пехотата. Награден е с орден «За храброст» — III степен.
През времето, когато е министър, началник на ГЩ на БА от 1. II. 1929 г. до 31. I. 1931 г. е генерал-майор Сотир Маринков. Под негово ръководство генералщабното ведомство започва промени, свързани с развитието на въоръжените сили: възстановяване на предвоенните структури, премахване на доброволческата система, реорганизиране на полковете в дивизии. През 1930 г. е изработен първият мобилизационен план.
Генерал-лейтенант Александър Кисьов
Министър от 31. I. 1931 г. до 9. V. 1934 г.
Роден в Елена. Завършва Военното училище в София и Военната академия във Франция. Военен наставник е на княз Борис. През Междусъюзническата война е началник на оперативното отделение в Щаба на съединените Четвърта и Пета армия. През Първата световна война е началник-щаб на Бургаския укрепен пункт и началник-щаб на конна дивизия, с която се сражава в Добруджа и е ранен.
Министър на войната е в правителството на Народния блок начело с Александър Малинов. Запазва този пост и през следващите три правителства на Никола Мушанов. Генерал-лейтенант Кисьов е първият военен министър, който се сблъсква с проблема за затрудненото кадрово развитие на офицерството и дава път на младите офицери.
Завършва военната си кариера като генерал от конницата. Награден е с орден «За храброст» — II и III степен.
Генерал майор Атанас Ватев
Министър от 9. V. 1934 г. до 19. V. 1934 г.
Роден в Ловеч. Завършва Военното училище в София, а след това Военната академия в Торино, Италия.
През Балканската война е командир на батарея в IV гаубичен артилерийски полк, ранен е в боевете при Чаталджа. В Първата световна война е началник-щаб на Първа и Втора/Седма бригада, командир на дружина в Тринайсети пехотен полк и началник на разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия. Награден е с орден «За храброст» — IV степен.
След войната свързва дейността си със създаването и ръководството на Военния съюз. На 9. V. 1934 г. цар Борис III назначава генерал-майор Ватев за министър на войната. Той приема поста, без да се допита до централното управление на Военния съюз, който е в трескава подготовка за преврат. В процеса на тази подготовка Военният съюз възлага на министъра на войната да постави начело на войсковите части на Софийския гарнизон верни на съюза офицери. Той не само не изпълнява искането, но се огражда с противници на Военния съюз и предани на царя офицери.
На 18. V. 1934 г. се опитва да вдигне по телефона гарнизона от Пловдив против готвещия се преврат, но е арестуван от представители на Военния съюз, уволнен от армията и екстрадиран от страната.
Кимон Георгиев
Министър от 19. V. 1934 г. до 19. V. 1934 г.
Роден в Пазарджик, в семейство на служещ. Завършва Военното училище в София, служи в различни гарнизони. През Балканската война е командир на рота в Трети резервен полк, в Междусъюзническата война е ранен, в Първата световна война е командир на дружина в Четиридесет и четвърти пехотен полк. За проявена храброст в боевете при Дойран е отличен и произведен в чин майор. През 1916 г. е тежко ранен и остава с едно око.
Кимон Георгиев е един от основателите на Военния съюз и председател на съвета на съюза в Софийския гарнизон. Участва в създаването на Народния сговор, във военния преврат на 9. VI. 1923 г. и влиза в ръководството на Демократическия сговор, а по-късно на политическия кръг «Звено». Активно участва в подготовката на преврата на 19. V. 1934 г. След него е назначен за председател на Министерския съвет, като поема и функциите на министър на външните работи и изповеданията, министър на правосъдието и управлява Министерството на войната за един ден — 19 май.
Този период от богатата обществено-политическа кариера на Кимион Георгиев се характеризира със създаването на нова държавнополитическа система в България — забранени са всички политически партии, отменена е Търновската конституция.
Генерал-полковник от запаса. Награден с военен орден «За храброст» — III степен.
Генерал-майор Петко Златев
Министър от 19. V. 1934 г. до 21. IV. 1935 г.
Роден в Елена. Завършва Военното училище и Военната академия в София. През Балканската война е офицер в щаба на Първа конна бригада и ескадронен командир в Първи конен полк.
Участва в създаването на Военния съюз и като член на ръководството му лично ръководи Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. След преврата влиза в централното управление на съюза и става министър на войната в кабинета на Кимион Георгиев. На 22. I. 1935 г. на генерал Златев е възложено да състави правителство, в което освен министър-председател, той запазва и длъжността министър на войната.
Като министър извършва значителни кадрови промени, при които от армията са отстранени противниците на Военния съюз. Извършва реорганизация в Министерството на войната, като установява ново подчинение в Щаба на армията. Трудовата повинност минава преминава под ръководството на Министерството на войната. Създава Висш съвет на народната отбрана, който една година след преврата, взима решение армията да се прибере в казармите.
Завършва военната си кариера като генерал-лейтенант. Награден е с орден «За храброст» — III степен.
Генерал-майор Стефан Цанев
Министър от 21. IV. 1935 г. до 23. ХI. 1935 г.
Роден в с. Градец, Сливенско. Завършва Военното училище в София. През Балканската война е интендант в щаба на Първа пехотна дивизия и командир на Трета рота в Седми пехотен полк. Възпитател е на престолонаследника княз Борис. През Първата световна война е командир на дружина в Седми пехотен полк и взима участие в боевете при Тутракан и при Завоя на Черна.
Член на Военния съюз и негов председател, генерал-майор Цанев е един от най-ярките изразители на промонархическото течение в офицерския съюз.
Като министър на войната и председател на Военния съюз генерал-майор Цанев решава «да сплоти» под военното ведомство съюзните и несъюзните офицери и да слее армейското командване с ръководството на Военния съюз. Уволнява 79 неудобни офицери.
Не се оказва достатъчно решителен за «саморазпускането» на Военния съюз — задача, която му е поставена от цар Борис III, което му коства длъжността.
Завършва военната си кариера като генерал-лейтенант. Награден е с орден «За храброст» — IV степен.
Генерал-майор Христо Луков
Министър от 23. ХI. 1935 г. до 24. I. 1938 г.
Роден във Варна. Завършва Военното училище в София. В Балканската война е адютант на Втори артилерийски полк, а през Първата световна война е командир на батарея в Първи гаубичен полк и командир на гаубичното планинско отделение в Двайсет и седми артилерийски полк.
След 19. V. 1934 г. става член на Военния съюз, но поради разногласия с ръководството е изключен. През ноември 1935 г. цар Борис III възлага на началника на дворцовата канцелария Георги Кьосеиванов да състави ново правителство, в което за министър на войната е назначен генерал-майор Луков.
Първата задача на министъра е да обходи гарнизоните на страната, където провъзгласява трите свещени «Б» — «Бог, Борис и България». На 3. III. 1936 г. във Военния клуб той прочита заповедта за разтуряне на Военния съюз, забранява на военните чинове да се занимават с политическа дейност и освобождава офицерските чинове на съюза от всички задължения.
Като министър генерал-майор Луков има гoлеми заслуги за превъоръжаване на Българската войска. През 1936 г. тайно са доставени първите леки танкове от Англия, самолети от Полша, противовъздушни и планински оръдия, минохвъргачки, противотанкови пушки и бойни самолети от Германия. Сключва договор с авиационното дружество «Български капрони» — София за производство на разузнавателни и учебни самолети. Въвежда нова военна униформа и са изработени нови бойни знамена на полковете, които са връчени през 1936–1937 г.
Завършва кариерата си като генерал-лейтенант. Награден е с орден «За храброст» — IV степен.
Застрелян е пред дома си през 1943 г. от членове на бойна антифашистка група.
Началник на ГЩ на БА от 21. V. 1934 г. до 26. XII. 1936 г. е генерал-майор Тодор Георгиев. Той управлява генералщабното ведомство по времето на четирима министри: Георгиев, генерал-майор Златев, генерал-майор Цанев и генерал-майор Луков. През 1934–1935 г. под негово ръководство започва практическата подготовка на оперативните планове за война с Гърция и Турция.
Неговият наследник генерал-майор Йордан Пеев заема поста от 29. I. 1937 г. до 10. X. 1938 г. и ръководи Генералния щаб по времето на двама военни министри: генерал-майор Луков и генерал-майор Даскалов. Извършени са промени в комплектуването, организацията и превъоръжаването на армията. Той е основното действащо лице при провеждането на големите царски маневри през 1937–1938 г., това е първата официална проява на българската войска като модерна въоръжена сила след Първата световна война.
Генерал-майор Теодоси Даскалов
Министър от 24. I. 1938 г. до 11. IV. 1942 г.
Роден е в Горско Сливово, Севлиевско. Завършва Военното училище, а после и Военната академия в София. През Балканската война е командир на батарея в Пети артилерийски полк. Сражава се при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа, а през Първата световна война участва в боевете при Добрич, Кубадин и Черна вода.
За министър на войната е назначен през януари 1938 г. и запазва този пост в три последователни кабинета на Георги Кьосеиванов и в първия кабинет на Богдан Филов.
На 31. VII. 1938 г. е сключено Солунското споразумение, с което отпадат военните клаузи на Ньойския договор и още същата година са отпуснати кредити за доставки за войската. Започва втория етап на превъоръжаването на Българската армия, предимно с германско оръжие.
През 1940 г. е приет нов Закон за военните сили на Царство България, според който всички военни въпроси се решават в Министерството на войната.
След подписването на Крайовския договор на 7. IX. 1940 г. между България и Румъния за връщането на Южна Добруджа, генерал-майор Даскалов организира заемането на областта от Българската армия и след това — включването й във военнотериториалното деление на страната.
Като министър на войната взема активно участие в обсъждането на всички важни въпроси по управлението на страната. Той проявява колебливост относно влизането на България в Тристранния пакт, защото не е уверен в победата на Германия. Ръководи заемането на Вардарска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието от българските съединения и части и формирането на нови съединения на тези територии през пролетта и лятото на 1941 г. Работи за модернизирането на организацията и комплектуването на Българската армия и търси съдействието на ръководните органи на Вермахта. На 13. XII. 1941 г. дава съгласието си правителството да обяви символична война на Англия и САЩ. Принуден е да се съгласи с изпращането на Първи български окупационен корпус в Сърбия от началото на 1942 г.
При реконструкцията на второто правителство на Богдан Филов е освободен от длъжността министър на войната поради колебанията му в правилността на провежданата политика и преминава в запаса със звание генерал от пехотата. Награден е с орден «За храброст» — IV степен.
На 1. II. 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд за обвързването на страната ни с хитлеристка Германия и за обявената война на Англия и САЩ. Същият ден присъдата е изпълнена.
Началник на ГЩ на БА е генерал-майор Никола Хаджипетков. Заема поста от 10. XII. 1938 г. до 11. VIII. 1941 г. Разработва оперативен план за нападателна война срещу Румъния. Уволнен е по собствено желание, тъй като не приема приобщаването на България към страните от Тристранния пакт.
Негов приемник от 11. VIII. 1941 г. до 11. V. 1944 г. е генерал-лейтенант Константин Лукаш, който работи заедно с министрите: генерал-лейтенанти Даскалов, Михов и Русев. Формират се Първи и Втори окупационен корпус, които са дислоцирани в Сърбия и Беломорието и Пета армия — в Македония. При разрастването на партизанското движение в страната армията се използва за решаване на вътрешнополитически задачи.
Генерал-лейтенант Никола Михов
Министър от 11. IV. 1942 г. до 14. IХ. 1943 г.
Роден във Велико Търново. Завършва Военно училище в София като артилерист. В Балканската война е командир на батарея в Пети артилерийски полк и участва в боевете при Ески Полоз и Петра, Чонгора, Чаталджа, Одринската крепост. В Междусъюзническата война воюва при Девебаир. А в Първата световна война е командир на батарея в Петнайсети артилерийски полк и участва в атаката на Тутракан.
За министър на войната е назначен във второто правителство на Богдан Филов. Използва армията в борбата с партизанското движение. На 2. III. 1943 г. на заседание на Министерския съвет одобрява решението за изселването на българските евреи от Тракия и Македония. Посещава Главната квартира на хитлеристката армия и се споразумява за доставката на въоръжение. След смъртта на цар Борис III е един от регентите, но и като такъв продължава да се меси в ръководството на Министерството на войната.
Награден с орден «За храброст» — IV степен.
Осъден е от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1. II. 1945 г.
Генерал-лейтенант Руси Русев
Министър от 14. IХ. 1943 г. до 2. IХ. 1944 г.
Роден в Габрово. Завършва Военното училище в София като артилерист. В Балканската война е командир на батарея в Четвърти пехотен полк. През Първата световна война е командир на батарея и на артилерийско отделение.
При съставянето на правителството на Добри Божилов на 14. IX. 1943 г. е назначен за министър на войната по настояване на регентите. Запазва поста и при правителството на Иван Багрянов.
По негово настояване е приет Закон за военните сили на Царство България и се утвърждава Правилник за Главното командване във военно време. Създадена е Държавна жандармерия, подчинена на министъра на войната, специално за борба с антифашистките сили. На 1. IX. 1944 г. изпраща писмо до командващите на Трета и Четвърта армия да не оказват съпротива на Червената армия. Освободен е от министерския пост на 2. IX. 1944 г., със звание генерал от артилерията, когато е съставено правителството на Константин Муравиев.
Награден с орден «За храброст» — IV степен.
Осъден e на смърт от Народния съд и е разстрелян.
Генерал-майор Иван Маринов
Министър от 2. IХ. 1944 г. до 9. IХ. 1944 г.
Роден в София. Завършва Първа мъжка гимназия. Като доброволец участва в Балканската война.
През Първата световна война е командир на взвод в Петнайсети пехотен полк и летец-пилот във Второ аеропланно отделение на летище Удово. След войната е летец-пилот в летище Божурище и специализира във Франция и Италия. Завършва и Военната академия в София.
За министър на войната е назначен в правителството на Константин Муравиев и на 4. IX. 1944 г. пристига със самолет от Битоля и веднага поема длъжността. Издава заповед войсковите части, изпратени да преследват партизаните, да се приберат в гарнизоните. Нарежда да се подготви Пета армия за оттегляне от Македония и двете дивизии на турската граница да се насочат към западната граница. След обявената от СССР война на България издава заповед за «неоказване на съпротива на съветските войски».
При обсъждането на въпроса за обявяване война на Германия, той предлага да се отложи датата с няколко дни, защото нашите войски в Сърбия и Македония са застрашени от разгромяване. През нощта на 8 срещу 9 септември улеснява завземането на властта от Отечествения фронт. Генерал Маринов е назначен за главнокомандващ Българската армия във войната срещу хитлеристка Германия.
Завършва военната си кариера през 1946 г. като генерал-лейтенант. Награден e с орден «За храброст» — III степен.
Началник на ГЩ на БА от 11. V. 1944 г. до 6. IX. 1944 г. е генерал-майор Трифон Трифонов. Под негово ръководство продължава работата за подобряване на мобилизационната готовност на армията, разработва се план за изтегляне на войските от Сърбия и Вардарска Македония.
Генерал-майор Дамян Велчев
Министър от 9. IX. 1944 г. до 25. IХ. 1946 г.
Роден в Габрово. Завършва Военното училище. Участва в Балканската война като командир на рота в Двадесет и втори пехотен полк, а през Първата световна война е командир на дружина в същия полк. Създател е и е сред ръководителите на Военния съюз. Взима участие във военния преврат на 9. VI. 1923 г. Заедно с недоволни млади офицери през 1929 г. създава Тайния военен съюз и съвместно с кръга «Звено» активно подготвя Деветнайсетомайския преврат от 1934 г. През Втората световна война той е на антиправителствени позиции, през 1943 г. става член на НС на ОФ като представител на «Звено». Съдейства за привличането на офицери и участва в събитията на 9. IX. 1944 г.
Министър на войната става в първото и второто отечественофронтовско правителство. Обявява се против партийното ръководство във войската. Въпреки неговата съпротива в армията е въведен помощник-командирският институт.
Обвинен е в конспиративни връзки. Поради разногласия в правителството е изпратен като извънреден пълномощен министър на България в Швейцария, откъдето отказва да се върне, и е лишен от българско гражданство.
Достига до военно звание генерал-полковник. Награден е с орден «За храброст» — III степен.
Началник на ГЩ на БА за кратко време от 6. IX. 1944 г. до 13. IX. 1944 г. е генерал-майор Кирил Янчулев.
В сложната политическа обстановка Щабът на войската започва работа по планирането, организирането и воденето на войната срещу Германия. От 14. IX. 1944 до 15. XII. 1944 г. началник на ГЩ е генерал-майор Райчо Славков, който ръководи в оперативно отношение Българската армия в първия период от участието й в заключителния етап на Втората световна война.
От 15. XII. 1944 г. до 10. XII. 1949 г. началник на ГЩ на БА е генерал-майор Иван Кинов. Приносът му в първите следвоенни години се характеризира с извършването на значими организационно-структурни промени, които гарантират боеспособността на страната. Чистката и подмяната на стария команден състав е свързана с промени в системата на обучение и бойна подготовка, въвежда нови устави и наставления.
Генерал-майор Георги Дамянов
Министър от 22. ХI. 1946 г. до 27. V. 1950 г.
Роден в с. Лопушна, Берковска околия. През 1915 г. завършва ШЗО и участва в Първата световна война като командир на взвод в Трийсет и пети пехотен полк и е ранен. Един от ръководителите на Септемврийското въстание 1923 г. във Врачанския край и командир на известната Лопушанска дружина.
Като политически емигрант завършва Военната академия «М. В. Фрунзе» в Съветския съюз и служи в съветската армия.
През Втората световна война подготвя и изпраща български политемигранти в България в помощ на антифашистката борба.
На 25. IX. 1944 г. се завръща в България и оглавява Военния отдел на ЦК на БКП. Участва активно в изграждането на помощник-командирския институт и Политическия отдел в Министерството на войната. Въз основа на приетия Закон за ръководство и контрол на войската генерал-майор Дамянов оглавява правителствена комисия, която извършва окончателната чистка в армията и уволнява 2010 офицери.
Като министър на войната извършва коренни промени в Българската армия за реализиране военната политика на БКП. Започва превъоръжаване със съветско оръжие.
На 6. II. 1947 г. Министерството на войната се преименува в Министерство на народната отбрана. Същата година 23 септември се обявява за Ден на Българската народна армия. С приемането на новата конституция на военнослужещите се дава право да избират и да бъдат избирани.
На 27. I. 1947 г. се учредяват партийните организации в армията и е приет Закона за задължителната военна служба.
Последното му военно звание е генерал-лейтенант. Награден е с орден «Георги Димитров».
Генерал-лейтенант Петър Панчевски
Министър от 27. V. 1950 г. до 9. VI. 1958 г.
Роден в с. Бутан, Ломско. През Септемврийското въстание 1923 г. сформира боен отряд, койтo се сражава при с. Хайредин. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия, а по-късно в СССР. Като политически емигрант завършва Военноинженерната школа в Ленинград, завършва Военноинженерната академия «В. В. Куйбишев» и служи в Червената армия. През 1937 г. заминава като интербригадист в Испания. Участва в отбраната на Мадрид и в битката при р. Харама. През Великата отечествена война за Съветския съюз се сражава на различни места. Командва военен окръг, инженерните войски на Пета армия, командир е на инженерна бригада. Участва в боевете за Крим, в Яш-Кишиневската операция, преминава през България, продължава през Белград и Будапеща и завършва своя победен марш с превземането на Виена. През 1945 г. му е присвоено званието генерал-майор от Инженерните войски на Съветската армия — единственият българин с генералско звание.
След войната генерал-майор Панчевски се завръща в България и постъпва на служба в Българската армия. Назначен е за министър на народната отбрана и в продължение на осем години ръководи военното ведомство.
Извършва организационни и структурни промени в армията. Създаден е Военен съвет при МНО и Военнополитическа академия, която година по-късно се слива с Военната академия «Г. С. Раковски». През 1952 г. е открита Военнотехническата академия в София за подготовка на инженерни кадри за армията, която през 1958 г. също се слива с Военната академия. Сформирани са Военноинженерно училище в Свищов и Военносвързочно училище в Силистра. През 1951 г. е въведена нова военна униформа, съветски образец, и са въведени нови бойни знамена.
На 14. V. 1955 г. Българската народна армия е включена във военната организация на Варшавския договор. До края на годината са уволнени 18 000 войници и офицери.
От 1954 г. е армейски генерал. Награден е с орден «Народна Република България» — I степен.
Началникът на ГЩ на БА от 10. XII. 1949 г. до 14. XII. 1950 г. генерал-лейтенант Асен Греков ръководи висшето военно командване по времето на министрите генерал-лейтенант Дамянов и генерал-лейтенант Панчевски. Неговото управление е свързано с новия етап в развитието на БНА. За кратки срокове се изясняват оперативните принципи за организиране на отбраната на страната и прикриването на южната граница.
След него на поста началник на ГЩ от 14. XII. 1950 г. до 25. I. 1960 г. е издигнат генерал-майор Иван Бъчваров. Той ръководи генералщабното ведомство при военните министри армейски генерал Панчевски и Михайлов. По негово време България става член на Варшавския договор.
Армейски генерал Иван Михайлов
Министър от 9. VI. 1958 г. до 17. III. 1962 г.
Роден в гр. Фердинанд, днешна Монтана, в семейство на свещеник. Завършва ШЗО през 1917 г. И взема участие в Първата световна война в състава на Шестнайсети артилерийски полк на Южния фронт. Взема активно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. и след потушаването му емигрира в Югославия, а по-късно в Съветския съюз. Завършва Военнотехническата академия «Ф. Е. Дзержински» в Ленинград.
От 1931 до 1939 г. служи в системата на Главното артилерийско управление на Червената армия и работи в различни военни заводи. Участва в разработване на образци на артилерийско въоръжение. През август 1945 г. се завръща в България като полковник от Червената армия и постъпва на служба в Българската армия със звание генерал-майор. Назначен е за началник на Оръжейния отдел към Генералния щаб. Като министър на народната отбрана в продължение на 4 години ръководи МНО и допринася за въоръжението и укрепването на Българската армия.
От 1954 г. е армейски генерал. Награден е с орден «Народна Република България» — I степен.
Началник на ГЩ от 25. I. 1960 г. до 22. III. 1962 г. е генерал-лейтенант Иван Врачев. Основните му задачи на този пост са повишаване на оперативната и бойната подготовка на войските, усъвършенстване на военно-образователната система.
Генерал-лейтенант Добри Джуров
Министър от 17. III. 1962 г. до 22. IХ. 1990 г.
Роден в с. Врабево, Троянско. През 1938 г. отбива военната си служба в Двадесет и пети Драгомански полк. През април 1941 г. е мобилизиран в същия полк и изпратен в Беломорска Тракия. Там създава нелегална войнишка организация, която изнася и укрива оръжие и боеприпаси. През април 1942 г. е арестуван и изпратен в концлагера «Кръсто поле», откъдето избягва в края на месеца. А за подривната си дейност в армията е осъден задочно на смърт.
От 2. VI. 1942 г. е в партизанския отряд «Чавдар». След две години става помощник-политкомисар на отряда, а по-късно и негов командир.
На 9. IX. 1944 г. му е присвоено званието полковник и е назначен за началник на Софийското областно управление на милицията. От юли 1945 г. преминава на работа в системата на МНО. Завършва военната академия «М. В. Фрунзе» и Военната академия на ГЩ на Съветската армия «Кл. Е. Ворошилов».
В продължение на 27 години Добри Джуров има определени заслуги за изграждането, укрепването и превъоръжаването на БНА, както и за превръщането й в съвременна армия, снабдена с модерна техника и въоръжение.
През 1962 г. е въведена нова учебна система, предвиждаща висше военно-инженерно образование за офицерския състав. Изградена е солидна отбранителна промишленост, която задоволява напълно потребностите на нашата армия от стрелково, артилерийско и зенитно оръжие. Като министър полага големи грижи за социално-битовото осигуряване на военнослужещите. Изградени са 57 гарнизона и са реконструирани и модернизирани 157. Създадени са двете висши военни училища във Велико Търново и Долна Митрополия.
През 1968 г. въз основа на постановление на МС два наши мотострелкови полка участват в «ликвидирането на контрареволюцията в Чехословакия». Като министър Добри Джуров опазва БНА от участие във възродителния процес през 1984–1989 г.
След формирането на втория кабинет на Андрей Луканов той подава оставка като министър на народната отбрана и преминава в запаса.
От 1964 г. на Добри Джуров е присвоено най-висшето военно звание армейски генерал. Награден е с орден «Народна Република България» — I степен.
Началник на ГЩ на БА от 22. III. 1962 г. до 28. XII. 1989 г. е генерал-майор Атанас Семерджиев. Той оглавява генералщабното ведомство 27 години. С неговото активно участие и непосредствено ръководство се изгражда съвременната българска армия.
Генерал-майор Йордан Мутафчиев
Министър от 22. IХ. 1990 г. до 8. ХI. 1991 г.
Роден в с. Бяла вода, Малкотърновско. Завършва ВНВУ «Васил Левски» във Велико Търново — танкостроеви профил. Бил е слушател във военната академия «М. В. Фрунзе» и в академията на ГЩ на Съветската армия в Москва.
Въз военната си кариера преминава на командни длъжности в гарнизоните в Айтос, Звездец, Ямбол, Сливен.
Назначен е за министър на народната отбрана при формирането на второто правителство на Андрей Луканов, изпълнява тази длъжност и в правителството на Димитър Попов.
Като министър започва разработването на нова отбранителна доктрина. Направени са чувствителни съкращения на командно-административния апарат на МНО. От ноември 1990 г. до 1. I. 1991 г. са съкратени 30% от офицерите. В пенсия преминават 78 генерали и 1700 офицери. След приемането на Закона за политическите партии и движения през 1990 г. започва деполитизацията на Българската армия.
С указ № 168 от 20. XII. 1990 г. МНО се преобразува в Министерство на отбраната. Възстановено е обръщението «господин» в армията и започва промяна на символите и ритуалите. Срокът на наборната военна служба е съкратен от две години на 18 месеца.
Преминава в запаса през 1993 г. със звание армейски генерал.
Генерал-полковник Христо Добрев оглавява ГЩ на БА от 28. XII. 1989 г. до 15. VIII. 1990 г., когато започват демократичните промени в България. Извършват се организационно щатни и структурни промени, породени от възприемането на нова военно-отбранителна доктрина в съответствие с Парижките договорености от 1990 г. за съкращение на бойната техника и въоръжение. Започва деполитизация на армията. БА става гарант на мирния преход към демокрация.
Негов приемник от 15. VIII. 1990 г. до 2. VIII. 1991 г. става генерал-лейтенант Радню Минчев. Под негово ръководство дейността на генералщабното ведомство е свързана с привеждане на числения състав и на организационната структура на войските в съответствие с изискванията на отбранителната доктрина. Разпадането на Варшавския договор налага структурни промени в БА и увеличаването на отбранителните й средства. Завършва деполитизацията на армията.
Димитър Луджев
Министър от 8. ХI. 1991 г. до 20. V. 1992 г.
Роден в Бургас, в семейство на служещи. Завършва политикономия и социология въз ВИИ «Карл Маркс». Защитава дисертация и получава научна степен «кандидат на историческите науки» в Института по история на БАН, където по-късно става ст. н. с. II степен.
От началото на 1989 г. е член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. След 10. XI. 1989 г. взема активно участие в разискванията на «Кръглата маса». Народен представител е в VII ВНС и XXXVI ОНС.
Той е първият съветник на президента на Р България по въпросите на националната сигурност и отбраната. В правителството на Димитър Попов е вицепремиер, отговарящ за отбраната и сигурността. В правителството на Филип Димитров е назначен за министър на отбраната. Димитър Луджев е първият цивилен военен министър след 1923 г.
Като военен министър започва реформирането на БА. Създава три блока — Военноадминистративен, Военноикономически и Военнополитически. Освобождава част от генералите от заеманите длъжности и назначава на тяхно място цивилни лица. Преструктурира органите на военното контраразузнаване и ликвидира Военните отдели в общините. Създава Инспекторат на Въоръжените сили и закрива Организацията за съдействие на отбраната.
През ноември 1991 г. посещава щаб-квартирата на НАТО в Брюксел и се договаря в България да бъдат изпратени експерти от Алианса, които да оказват помощ по реформирането на армията.
На 22. IV. 1992 г. влиза в конфликт с министър-председателя и е освободен от длъжност.
Александър Сталийски
Министър от 20. V. 1992 г. до 30. ХII. 1992 г.
Роден в София. Баща му е министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов, за което е осъден от Народния съд на смърт. Сталийски завършва право в Софийския университет. Заради несъгласие с политиката на БКП многократно е арестуван и изпращан в лагерите «Богданов дол» и «Белене». След това, до демократичните промени в страната, работи като адвокат.
Той е народен представител в XXXVI ОНС. Назначен е за министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Той предлага на МС да обсъди и приеме концепция за реформа в Българската армия и внася за обсъждане и приемане в Народното събрание Закон за отбраната и въоръжените сили.
Валентин Александров
Министър от 30. ХII. 1992 г. до 17. Х. 1994 г.
Роден в София, в семейство на потомствен офицер. Завършва право в Софийския университет. Работи като адвокат и следовател в Прокуратурата. През 1977 г. завършва Дипломатическата академия при австрийското Министерство на външните работи.
През 1991 г. е старши съветник в Комисията по национална сигурност на VII ВНС. От ноември 1991 г. е съветник по въпросите на военната политика и националната сигурност на министъра на отбраната в правителството на Филип Димитров. След месец е назначен за държавен секретар и началник на Военнополитическия блок в Министерството на отбраната.
През 1992 г. в правителството на Любен Беров е назначен за министър на отбраната.
Валентин Александров възстановява 6 май — Гергьовден, като празник на Българската армия и учредява нов награден знак «За вярна служба под знамената».
Премахва длъжността държавен секретар на Министерството на отбраната. Възстановява някои структури на военното разузнаване и военното контраразузнаване.
Закрива Центъра за стратегически анализи и проучвания и създава Център за подготовка на кадри, за националната сигурност.
В началния етап на структурните и организационни промени в Българската армия от 1991 до 1994 г. началник на ГЩ на БА е генерал-лейтенант Любен Петров. Той е на тази длъжност през мандата на министрите на отбраната ген. Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Александър Сталийски и Валентин Александров.
По време на неговото ръководство на ГЩ се прима Концепцията за националната сигурност и започва реализацията на заложените в нея тенденции за новите отношения със съседните държави. Започва реформа във военно-образователната система — формира се първият генералщабен курс във Военната академия. За първи път български контингент се включва в миротворчески сили на ООН.
Преминава в запаса с военно звание армейски генерал и започва политическа кариера.
Бойко Ноев
Министър от 17. Х. 1994 г. до 26. I. 1995 г. и от 21. ХII. 1999 г. до 26. VII. 2001 г.
Роден в Златица, Софийско. Завършва Института за международни отношения в Москва. Работи в Министерството на външните работи. Взема участие в международни конференции и срещи на ОССЕ в Европа след 1985 г., както и във Виенската среща, Виенските преговори по обикновените въоръжени сили като член, а впоследствие като заместник-ръководител на българската делегация.
През 1994 г. е назначен за министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова. Става инициатор на идеята за среща на министрите на отбраната на страните от региона.
От 1996 г. е посланик на Р. България в Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург. Постоянен представител на България в НАТО от 1998 г.
През декември 1999 г. е назначен за министър на отбраната в правителството на Иван Костов. Продължава активната политика и подготовката на Българската армия за присъединяване към НАТО. На проведената в София среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки през 2000 г. присъства лорд Джордж Робъртсън. Разработен е първият вариант на «Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Р. България», представя се в НС първият годишен «Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили» за 1999 г. Разработени са Военна стратегия на Р България, Концепция за финансов мениджмънт в МО и БА и се прилага програмният подход в управлението на бюджета за отбраната, заменя се старата бойна униформа със съвременна. Започва строителството на новата сграда на Националния военноисторически музей.
Началник на ГЩ на БА от 2. IX. 1994 г. до 11. VI. 1997 г. е генерал-полковник Цветан Тотомиров, който работи с трима военни министри: Александров, Ноев и Павлов. Съдейства за законодателното и финансовото осигуряване на реформата в Българската армия. Кариерата му на висш военен продължава като секретар по въпросите на националната сигурност при президента на Р. България — Петър Стоянов.
О. з. Вицеадмирал Димитър Павлов
Министър от 26. I. 1995 г. до 12. II. 1997 г.
Роден в с. Кичево, Варненско. Завършва Висшето военноморско училище във Варна и Военноморската академия в Ленинград през 1974 г. Като офицер във Военноморския флот е минал през всички командни длъжности на ВМС от командир на бойна част на кораб до командващ Военноморския флот.
Министър на отбраната става в правителството на Жан Виденов. Съдейства за приемането на Концепцията за национална сигурност и Концепцията за реформа в БА през периода 1995–2010. Започва въвеждането на корпусната организация.
Предлага за обсъждане ЗОВС, според който министърът на отбраната е цивилно лице, ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в системата на МО.
Приет е Правилник за кадровата военна служба, разработват се нови устави в БА.
Предлага идеята за свикване на Балканска среща на министрите на отбраната.
Георги Ананиев
Министър от 12. II. 1997 г. до 21. ХII. 1999 г.
Роден в с. Косача, Софийско. Завършва Минно-геоложкия институт в София. Народен представител в ХХХVII ОНС. Взима активно участие при разработването и приемането на ЗОВС през 1995 г.
Назначен е за министър на отбраната в служебното правителство на Стефан Софиянски. За едно с министъра на външните работи Стоян Сталев подготвят Националната програма за присъединяването на България към НАТО. Създава междуведомствен комитет, който да решава всички въпроси на интеграцията.
На 21. V. 1997 г. е назначен за министър на отбраната в правителството на Иван Костов. Цялата му практическа дейност е насочена към извършването на структурни промени в МО и в отделните видове въоръжени сили и родове войски с цел интегриране и адаптиране на БА към структурите на Алианса. Приема се план за организационно изграждане и структура на БА за периода 1997–2004. известен като План 2004. Започва модернизацията на армията, като стартира проекта за въвеждане на Полева интегрирана комуникационно-информационна система през януари 1999 г.
През януари 1999 г. подписва Споразумение за разполагането на Щаба на Многонационалните мирни сили в югоизточна Европа (ММСЮИЕ) в Пловдив. Той е първият български военен министър посетил Пентагона.
Кариерата на началника на ГЩ на БА генерал Михо Михов от 11. VI. 1997 г. до 11. VI. 2002 г. преминава в съвместна работа с трима министри на отбраната: Ананиев, Ноев и Свинаров.
До този момент той има 29 години военен стаж: 25 години офицер-авиационен командир, от които 6 в тактически звена и 8 в оперативно-стратегически. Летец-пилот първи клас, пилотирал 5 типа самолета-изтребители, включително най-модерния в българските ВВС МиГ-29.
Като началник на ГЩ е привърженик на мандатния принцип в кадровата политика. Работи за реформирането на Българската армия и засилване доверието на обществото към нея. Усилията му са насочени към подготовката на армията за включване към структурите на НАТО. Под негово ръководство се разработват и приемат Дисциплинарен устав и устави за вътрешна, гарнизонна и караулна служба. През 1999 г. се приема новият План 2004 за реформата във въоръжените сили и намаляване на БА в рамките на 45 000 души.
Генерал Михов е първият четиризвезден генерал в БА — звание, въведено в съответствие с натовските стандарти.
Николай Свинаров
Министър от 24. VII. 2001 г.
Роден в Шумен. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като адвокат в областта на наказателното, гражданското и търговското право. Член на Съвета на софийската адвокатска колегия, главен секретар на Висшия адвокатски съвет. Народен представител в XXXIX ОНС, министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Приоритет в дейността му като министър е подготовката на Българската армия за пълноправното членство в НАТО. За тази цел е актуализиран План 2004 за ускоряване на организационното и структурното изграждане на въоръжените сили. Под негово ръководство са изменени и допълнени ЗОВС и Военната доктрина.
Регулира се съотношението между старши и младши офицери в БА в полза на младшите. През 2002 г. и 2003 г. със последното голямо съкращение на кадрови военнослужещи — над 14 000, завършва деструктивния период на реформата в БА. Въвеждат се нови форми за подпомагане на съкратените военнослужещи и техните семейства да реализират своите качества и умения в цивилния живот.
Реформира се висшето военно образование чрез създаването на Национален военен университет «Васил Левски» във Велико Търново с факултети в Шумен и Долна Митрополия, а военноморското образование се осъществява във ВВМУ «Н. Й. Вапцаров» във Варна.
Подготвя се преминаването към напълно професионална армия през 2010 г., утвърдена е програма за модернизация и превъоръжаване 2015 г. Започва възстановяването на летателния ресурс и модернизация на самолетите МиГ-29.
В резултат на променените международни условия и спазвайки решение на Народното събрание, през 2002 г. Министерството на отбраната сваля от въоръжение и унищожава ракетните комплекси «СС 23», «Скъд» и «Фрог».
С оглед на новите рискове и заплахи за сигурността и борбата с тероризма подразделения от БА извършват специална подготовка, включително за участие в мисии на международната антитерористична коалиция. През януари 2002 г. България се включва в международната мисия в Афганистан — ИСАФ, която продължава още.
В хода на подготовката за получаването на покана за членство в Алианса се засилват регионалните контакти между министрите на отбраната и началниците на ГЩ от България, Румъния. Гърция и Турция. Постига се споразумение с Румъния за взаимна охрана на стратегически обекти по границата.
На 18. XI. 2002 г. на срещата на НАТО в Прага България получава покана за членство, до май 2004 г. тече периодът на ратификация от страна на 19–те парламента на страните членки. Стартира Стратегически преглед на отбраната. През юни 2003 г. български министър на отбраната за първи път е поканен да участва на срещата на министрите на отбраната в по-важните органи на НАТО — Северноатлантическия съвет и Комитета по планиране на отбраната
На 11. VI. 2002 г. за началник на ГЩ на БА е назначен генерал Никола Колев. До заемането на този пост генерал Колев има 22 години кариера на военнослужещ от ВВС с принос в оперативното изкуство на военната авиация. Професионалното му развитие се обогатява с работа в Президентската институция като военен съветник по въпросите на ВВС и ПВО при президента д-р Желю Желев от 1992 до1996 г.
За първи път в Българската армия заедно със смяната на началника на ГЩ на БА е подменено почти изцяло висшето военно ръководство. Така новият началник на ГЩ има възможност да работи с екип, който сам е подбрал.
Приоритет в дейността на оглавяваната от генерал Колев генералщабна институция е ускореното приключване на заложеното в План 2004 организационно-структурно изграждане на въоръжените сили. През юни 2003 г. тези задачи са на практика реализирани. На мястото на Първи, Втори и Трети корпус са изградени Командвания «Изток», «Запад», Оперативни сили и Сили за специални операции. А корпусите Тактическа авиация и Противовъздушна отбрана са реорганизирани в Командване тактическа авиация и Командване Противовъздушна отбрана.
Една от най-представителните административни сгради в столицата
След Освобождението на България възниква нуждата от обществени сгради, различни по тип от османските. За новото административно строителство няма унаследени архитектурни образци и това налага търсенето им в европейската традиция. Липсата на архитекти и строителни работници, които да осъществяват модерните проекти, обяснява защо специалистите в повечето случаи са чужденци. В началото строителното дело е поето от руското временно управление.
Първият военен клуб е дървена сграда, приспособена за театрални представления. На неговото място по-късно е построено Народното събрание, а за клубно помещение на руските офицери е отредено мястото северно от Конака на ул. «Московска» № 15. При разрушаването на турската «глинена» кавалерийска казарма са открити руини на древна градска стена, вероятно тракийска, които стават основа на каменната сграда. Този Военен клуб е използван до 1907 г., когато окончателно е завършена монументалната сграда на Военния клуб на бул. «Цар Освободител», дело на чешкия архитект Антонин Колар. Тя и до днес е клуб на офицерите от Българската армия. Арх. Колар проектира и Военното на Негово Величество училище (днес — Военна академия «Г. С. Раковски»).
През април 1885 г. княз Александър Батенберг издава Указ № 12, с който постановява «да се изплати запасния фонд от военния бюджет на господина Стамболова 12 330 лева за местото му връх което е изградено зданието на Военното Министерство, състояще от 410 кв. метра». Така около 1879 г. започва градежа на едно от най-важните ведомства на младата държава. Първоначално сградата на министерството е двуетажна, отново създадена от арх. Колар. Много скоро става ясно, че нуждите на ведомството налагат повече пространство и помещения.
След Първата световна война някои от обществените сгради, министерства и банки са надстроени и преустроени. Около 1930 г. те са най-представителните архитектурни творби в духа на новата класика, вече дело на български архитекти.
През 1939 г. сградата на министерството е разширена и основно преустроена в стила на новата класика от арх. Димитър Цолов. В този си вид тя придобива значителна архитектурна стойност и е принос в създаването на българска школа в административното сградостроителство.
Външната украса на министерството е дело на известния скулптор Любен Димитров. Негови творби са главите на хановете и вензелите с лъвове, украсяващи фасадата под министерския кабинет.
Двете лъвчета, указващи началото на парапета на централното стълбище, са в хармонична връзка с цялостния интериор. Строго изящните колони на първия и втория етаж на институцията навяват ненатрапчиво чувство на стабилност и приемственост.
Автор на интериора е един от най-изявените скулптори от европейски мащаб, работил и живял в България, украинецът Михайло Парашчук. Той оставя трайна диря в българското културно наследство. Отличното познаване на взаимовръзката между архитектура и пластична украса и постигнатото стилово единство са отличителни черти на облика на цялата сграда. Централният вход е украсен от декоративна решетка. Подобна украса има само на още едно място в България — входа на БНБ, която също е негово дело. Парашчук е предпочитан от водещите български архитекти за съвместна работа при създаването на БНБ, Военната академия, Съдебната палата, БАН, фасадата на Алианс франсез и др.
Два импозантни стъклописа, сътворени от проф. Георги Атанасов, създават уникалната атмосфера на военното ведомство. В Централното фоайе е изписан внушителен витраж на тема «Българският войн през вековете». В оригиналния си вид той е включвал портрет на цар Борис III и личния му вензел. По политически причини след 9. IX. 1944 г. по заповед на тогавашния министър Георги Дамянов портретът е заличен. След демократичните промени у нас първоначалният вид на витража не е възстановен, заради липсата на документация по технологията и специалисти, които да я осъществят.
Витражът в изключително красивата зала «Тържествена» пресъздава българската история в мозайка от колорит и форми.
Проф. Атанасов създава стъклописите на най-представителните столични сгради — Съдебната палата, БНБ, Софийския университет, Зала «България». Всичките му стъклописи са в стил «неокласицизъм».
В края на 80–години на XX в. завършва строителството на нова, модерна сграда на министерството. В нея се помещават Обединените стратегически щабове на Въоръжените сили на Република България. Тя се намира на бул. «Тотлебен» в София и се вписва в съвременния архитектурен облик на столицата.
Хронологичен списък на началниците на Щаба на армията (Генерален щаб) (1885–2003)
1. Капитан Рачо Петров Стоянов — 9. IX. 1885–29. IV. 1887
2. Майор Стефан Георгиев Паприков — 8. VIII. 1887–13. X. 1887
3. Майор Рачо Петров Стоянов — 23. XI. 887–15. IV. 1894
4. Подполковник Никола Иванов Иванов — 10. V. 1894–29. XI. 1896
5. Полковник Стефан Георгиев Паприков — 30. XI. 1896–18. I. 1889
6. Полковник Върбан Николов Винаров — 24. VI. 1899–18. II. 1900
7. Полковник Стефан Лазаров Ильов — 18. II. 1900–1. I. 1904
8. Ген.-майор Радко Димитров Димитриев — 1. I. 1904–28. III. 1907
9. Ген.-майор Вичо Дионисиев Диков — 28. III. 1907–27. III. 1910
10. Ген.-майор Атанас Григориев Назлъмов — 27. III. 1910–14. I. 1914
11. Ген.-майор Иван Иванов Фичев — 27. III. 1910–14. I. 1914
12. Ген.-майор Православ Кръстев Тенев — 6. III. 1914–15. IV. 1915
13. Ген.-майор Климент Ефтимов Бояджиев — 15. IV. 1915–7. IX. 1915
14. Ген.-майор Константин Антонов Жостов — 15. IV. 1915–30. VIII. 1916
15. Полковник Иван Цонев Луков — 1. IX. 1916–30. XII. 1917
16. Ген.-майор Христо Димитров Бурмов — 17. VII. 1918–10. X. 1918
17. Ген.-майор Иван Цонев Луков — 10. X. 1918–27. X. 1919
18. Ген.-майор Стефан Михайлов Нерезов — 2. XI. 1919–3. IX. 1920
19. Полковник Петър Иванов Мидилев — 3. IX. 1920–3. XII. 1920
20. Полковник Никола Тодоров Топалджиков — 3. XII. 1920–20. IV. 1923
21. Полковник Стефан Нойков Нойков — 18. V. 1923–9. VI. 1923
22. Полковник Александър Ковачевски Давидов — 9. VI. 1923–3. VII. 1923
23. Полковник Владимир Стоянов Стоянов — 4. VII. 1923–1. VI. 1926
24. Ген.-майор Никола Петров Бакърджиев — 1. VI. 1926–11. I. 1929
25. Ген.-майор Сотир Стоянов Маринков — 1. II. 1929–31. I. 1931
26. Ген.-лейтенант Никола Петров Бакърджиев — 31. I. 1931–16. V. 1934
27. Ген.- майор Михаил Йовов Йовов — 18. V. 1934–19. V. 1934
28. Ген.-майор Тодор Георгиев Георгиев — 21. V. 1934–26. XII. 1936
29. Ген.-майор Йордан Тодоров Пеев — 29. I. 1937–10. X. 1938
30. Ген.-майор Никола Петков Хаджипетков — 10. XII. 1938–11. VIII. 1941
31. Ген.-лейтенант Константин Лудвиг Лукаш — 11. VIII. 1941–11. V. 1944
32. Ген.-майор Трифон Йорданов Трифонов — 11. V. 1944 – 6. IX. 1944
33. Ген.-майор Кирил Димитров Янчулев — 6. IX. 1944–13. IX. 1944
34. Ген.-майор Райчо Боев Славков — 14. IX. 1944–15. XII. 1944
35. Ген.-майор Иван Атанасов Кинов — 15. XII. 1944–10. XII. 1950
36. Ген.-лейтенант Асен Кирилов Греков — 10. XII. 1949–25. XII. 1950
37. Ген.-майор Иван Иванов Бъчваров — 14. XII. 1950 –25. I. 1960
38. Ген.-лейтенант Иван Ганчев Врачев — 25. I. 1960–22. III. 1962
39. Ген.-майор Атанас Георгиев Семерджиев — 22. III. 1962–28. XII. 1989
40. Ген.-полковник Христо Стоянов Добрев — 28. XII. 1989–15. VIII. 1990
41. Ген.-лейтенант Радню Минчев Минчев — 15. VIII. 1990–2. VIII. 1991
42. Ген.-лейтенант Любен Йорданов Петров — 2. VIII. 1991–2. IX. 1994
43. Ген.-полковник Цветан Младенов Тотомиров — 2. IX. 1994–11. VI. 1997
44. Ген.-полковник Михо Димитров Михов — 11. VI. 1997–11. VI. 2002
45. Генерал Никола Иванов Колев — 11. VI. 2002