Писма и документи на папирус

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Книги»

Научен ръководител на Eлектронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Автор: Веселин Бешевлиев

Дизайн: Давид Нинов

София, 2018

Книгата съдържа 110 частни писма и официални документи на папирус от Египет. Те произхождат от IV в. пр. н. е. до 710 г. Това е период от около 1000 години — от завладяването на Египет от Александър Велики до завладяването му от арабите.

Преводът е направен от оригиналите, като е запазен техният стил. В сбирката са включени брачни договори, договори за наемане на имоти, за обучение в занаят, съдебни актове, покани за угощение и съболезнователни писма, оракули, предупреждения и молби, писма за семейни неволи и литературни произведения, които дават една пластична картина на живота в Египет, главно през епохата на Птолемеите.

В увода е изложена историята на епохата, начинът на изработка на папирусната хартия, видовете папируси, тяхното значение и т. н. Почти всички папируси са придружени от коментар.

Предговор

Haй-забележителните свидетели на всекидневния живот в Египет през елинистическата епоха са безспорно достигналите до нас частни писма, написани на папирус. Техните автори, обикновени хора от народа, застават пред нас като живи със своите радости, неволи, тревоги, грижи, болки, оплаквания и молби. Те показват, че личният живот на тогавашния човек не е бил много по-различен от днешния. Същите всекидневни грижи и неволи, същите радости, същите тревоги и ежби са вълнували както тогавашния, така и днешния човек. Тази картина на египетския живот се допълва от официалните документи на папирус — като наредби на властта, договори и т. н.

В много страни съществуват сбирки от преводи на съответния език на подбрани папируси, за да се запознае любопитният читател отчасти с техния характер и да надникне в далечното минало. За да се запълни тази важна празнина в нашата научнопопулярна книжнина, е съставена настоящата сбирка от преведени на български език папируси. Преводът е направен от гръцките оригинали, и то дословно, за да се получи по-ясна представа за техния език. Разбирането на папирусните писма се натъква много често на големи, непреодолими пречки. Писмата предполагат обикновено неща, събития и лица, които за авторите и получателите на писмата са много добре известни, но не и днес за нас. Сегашният читател е принуден да ги отгатва или да ги отминава, ако не може да ги долови.

Подборът измежду хилядите писма и документи е направен според този в съществуващите подобни сбирки: W. Schubart, Griechische Papyri, Urkunden und Briefe vom 4. Jahrh. V. Chr. bis ins 8. Jahrh. N. Chr. Bielefeld — Leipzig, 1927; A. S. Hunt — С. C. Edgar, Select Papyri, I–II, London — New York, 1932–1934; Gyla Moravcsik, A papfruszok világából, Budapest, 1942.

За уводните бележки и коментара, които, са много кратки, но достатъчни за разбиране на преведените папируси, са използвани освен споменатите сбирки още и меродавните съчинения, и публикации, като L. Mitteis und U. Wilcken, Grundzüge und Chrestomathie der Papyruskunde, Leipzig, 1912; W. Schubart, Enführung in die Papyruskunde, Berlin, 1928.

Ha мнозина читатели ще ce види може би настоящата сбирка като голямо отклонение на автора й от досегашните му работи. Обаче в случая се касае не за отклонение, а за връщане към първоначалните му интереси и занимания с древността, по-точно с класическата филология, с която папирологията е тясно свързана.

Ако сбирката от папирусни писма и документи в превод, подредени хронологически, допринесе за запознаването на любознателния читател с част от живота в древността и друг културен кръг, различен от нашия, тя ще е постигнала своята цел.

В. Бешевлиев

Уводни бележки

Създаването на писмеността наложило да се потърси както в Египет, така и другаде удобен материал за писане. На първо време всичко, което е имало гладка повърхност, е било използувано за писане. Това са били парчета от счупени глинени съдове, т. нар. чирепи, метални пластинки, дъсчици, кости, платно, папирус, а по-късно хартия. От този разнообразен писмен материал като най-удобен на първо място стои папирусният лист, наречен на гръцки «харте» (новогръцки «харти»), а на латински charta, отгдето идва нашето хартия. В Египет от незапомнени времена правели листа за писане от триръбестото стебло на растението папирус, Cyperus Papyrus, което растяло по блатата на река Нил и приличало на днешната тръстика и папур (вероятно заемка от гръцкото «папири»). Днес това растение е почти изчезнало. То се среща само откъслечно по горното течение на река Нил, в Абисиния и Сицилия. Напоследък в Египет отново са започнали да го отглеждат изкуствено.

Стеблото на растението папирус, което достигало понякога дебелината на човешка ръка, е било нарязвано с остър нож на ивици. Те били по-широки или по-тесни според това, дали са отрязани от края или средата на стеблото. От това зависело и качеството на папирусния лист. Отрязаните ивици се подреждали по вид плътно една до друга. Върху тях се нареждали по същия начин други ивици под прав ъгъл. т. е. напречно върху отвесно наредените. След това така наредените ивици били притискани силно и те се слепвали от собствения си сок в листове. Листовете били по-нататък оглаждани, за да се премахнат всякакви грапавини. Haй-сетне отделните листове се подрязвали и залепвали един с друг, за да образуват платно, което било навивано на роли или бали за по-голямо удобство. За писане от такива роли се отрязвал нужният лист с необходимата големина. Писало се обикновено на тази страна на папирусния лист, където ивиците били слепени водоравно. При писмата на обратната страна или гърба се поставял адресът. По-рядко на тази страна е стоял текстът. Във времето на Птолемеите, а може би и по-рано приготовлението на папируса, е било държавен монопол.

Папирусната хартия била и износна стока, понеже я употребявали и извън Египет. В Атина тя била използувана за писане на съчинения и сметки още в V в. пр. н. е. Старогръцката литература е била написана първоначално на папирус. В Европа през средновековието папирусът се запазил дълго време като писмен материал, а в папската канцелария — чак до началото на XI век.

В училищата са били употребявани за писане главно дъсчици. По-късно на дъсчиците били поставяни рамки и намазвани с восък. Восъчните дъсчици служили за писане на кратки писма, бележки, сметки и пр. и били много разпространени в тогавашния гръцки и римски свят. Те били употребявани и в Египет. Често две, три или повече дъсчици били свързвани на долния край с кожени каишки или по друг начин една с друга и се получавало нещо като тетрадки, първообраза на днешните книги. Понякога така са били свързвани и отделни папирусни листа от папирус.

Като писмен материал била отдавна известна и разпространена и кожата. Тя била употребявана и в Египет. Но тя получила голямо значение, след като в Пергамон в Мала Азия бил изнамерен начин да се преработват и оглаждат нежни кожи от овце, кози и телета, които така ставали много годни за писане. Под името пергамент (според града Пергамон) кожата се наложила постепенно по целия тогавашен свят от II в. пр. н. е. Гръцкото название на животинската кожа «дифтера» преминало в турския език като тефтер и оттам в нашия език.

Освен горните три вида писмен материал използувани били за писане още оловни и бронзови плочки, чирепи от глинени съдове, камък и др., които не са от значение за преведените тук папирусни писма.

За писалки са служели пръчици от папирус, отрязани косо. По-късно са били използувани стеблата на тръстиката, разцепени и изострени, наречени каламос, откъдето идва турското калем, преминало и у нас. През средновековието на запад каламосът бил заменен от пачето перо. За писане или по-скоро за надраскване върху метал и восъчни дъсчици се употребявало метално шило, наречено на латински стилус, преминало в модерните езици с променено значение «стил». Мастилото било направено от много черни сажди като туш. Писалките се поставяли в продълговата кутия, на която се закачала и мастилницата. Tези кутии с мастилница се употребявали и от турците, където се наричали дивит, и от българите до Освобождението.

Египетските папируси станали за пръв път известни на западноевропейците в 1778 г., когатo един европейски търговец купил в Египет от араби папирусен свитък. Останалите свитъци продавачите запалили, за да се наслаждават на миризмата на пушека. Впоследствие купеният папирусен свитък станал притежание на кардинала Боржия и в 1780 г. бил обнародван. Това е рождената дата на науката за папирусите. По-късно броят на папирусите се увеличил значително пак от покупки от араби. Но те не могли да предизвикат достатъчно голям интерес, за да се създаде специалната наука «папирознание» или «папирология», а довели до създаването на малки папирусни сбирки. Продажбата на папируси от частни лица в Египет продължава и сега, въпреки че е забранена.

Откриването на папирусни свитъци става днес чрез планомерни разкопки. В Египет в древността всяко село имало места за отпадъци или селски бунища, които с течение на времето достигали значителни височини — като малки хълмчета. Между множеството непотребни неща хвърляни били и откъслеци от папируси, употребени преди това за обвивки и други цели. Най-долните пластове на бунищата са унищожени от подпочвените води, които постоянно се увеличават от ежегодните прииждания на река Нил. Поради това при разкопките на бунищата рядко се откриват папируси от по-стари времена, а най-често от късната римска, византийска или арабска епоха. Разкопките се предприемат от създадени нарочно за целта научни организации. Но разкопките не винаги са успешни. Развалините на стария град Оксиринх, дн. Бенеса, и различни селища в областта Файюм на югозапад от дн. Кайро дават обикновено богати находки. Намерените в Оксиринх папируси са издадени сега в над 11 тома с над 14 000 бройки.

Докато папирусите от селските бунища се намират в доста повредено състояние, то находките от развалините на някогашните къщи са запазени много добре. Често обитателите на тези къщи са поставяли важни документи на папирус, като договори и др., в глинени съдове, за да се запазят сигурно. Така в зимника в развалините на къща на остров Елефантине в Горен Египет са открити глинени гърнета, които съдържали напълно запазени документи върху папирус, внимателно завити, завързани и запечатани. Между тях се намира най-старият датиран (310 г. пр. н. е.) брачен договор.

В древността е съществувал обичай да се поставят в гробовете папируси с душеспасително съдържание, а понякога и със светско. Близо до Кайро в един гроб е намерено неизвестно дотогава произведение «Перси» на поета Тимотей от Милет (между 450 и 360 г. пр. н. е.).

Множество мумии на крокодили са открити в областта Файюм. Кухината на една такава мумия била запълнена с папируси, които изскочили, когато тя се разпаднала.

Друг извор за получаване на папируси представляват картонените обвивки на човешки мумии. Обвитата с много платна мумия не се поставяла направо в дървения или каменен саркофаг, а най-напред в мукавена обвивка, която прилепвала плътно около трупа като какавида. Особени грижи се полагали за лицето, за което се правело нещо като маска с нос, уста, очи и пр. Картонената обвивка се получавала от слепването един върху друг на стари, непотребни папирусни листа, които след това се притискали силно. Накрая обвивката се нашарвала с различни цветове. Папирусите, необходими за обвивката, се доставяли от властите, които се освобождавали по този начин от използуваните вече папируси. Днес тези обвивки се разлепват по химически начин и се получават множество папируси.

Намерените по този или друг начин папируси се изчистват, оглаждат и поставят между две плътно прилепнали стъкла, за да бъдат разчетени и проучени по-нататък. Пазените в разни музеи и други сбирки папируси се издават в специални сборници и списания, за да се направят достъпни на науката.

Използуването на папируси за писане е било, както се казва, широко разпространено по целия древен свят. Обаче само сухият климат на Египет ги е запазил до днес. По изключение папируси са намерени и на Балканския полуостров в Дервени, Гърция, с религиозни текстове в проза от IV в. пр. н. е., сега в Археологическия музей в Солун, в Мангалия, Северна Добруджа, свитък в гроб, унищожен при несполучлив опит за развиване, а според несигурни сведения — в стари гробове и в България, сега също унищожени. Главното находище на папируси в Египет са селата в областта Файюм, нагоре по река Нил, в селищата около град Оксиринх и отчасти в Горен Египет. В делтата на Нил и Александрия се намират по изключение папируси.

Намерените в Египет папируси, като се изключват написаните с йероглифно писмо от епохата на фараоните, които не са много, принадлежат на времето, когато страната се е намирала в ръцете на македонците, съответно гърците, и продължават до завладяването й от арабите. Те обхващат един период от около 1300 години. Най-старият датиран папирус е от година 311/10 пр. н. е., а най-късният — от началото на VIII в., когато Египет е арабски. Следователно папирусите произхождат от времето, когато официалният език в Египет, а по-късно и общоупотребимият е старогръцки и затова те са написани предимно на този език. Гръцкият език на папирусите обаче не е класическият, на който са съставени предимно произведенията на старогръцката литература, а един общ разговорен език, наречен в науката «койне», т. е. общ. Той се е създал през елинистическата епоха — от IV в. пр. н. е. насетне, когато гърците са излезли от границите на техните градове-държавици. Това станало благодарение на завоеванията на Александър Велики, който повел много гърци на поход срещу Персийската империя в Мала Азия. Преди това всеки град-държавица е употребявал своето местно наречие. Този общоговорим език е езикът на всекидневието, на общуването на грък с грък, а не на литературата. С течение на времето езикът койне проникнал и в литературата, която не била писана от учени и книжовници. Авторите са писали така, както са говорели. На този език е написано евангелието, негов най-известен паметник.

На койне са съставени и гръцките документи и писма върху папирус. Те позволяват най-добре да се видят особеностите и да се проследи развоят на този език. В продължение на 1000 години, разбира се, езикът не е останал един и същ. Той претърпял редица промени, които могат да се забележат само в оригиналите на преведените папируси.

Най-старите писма са написани кратко и ясно. Постепенно изразите стават по-многословни и по-тежки. През ранната римска епоха стилът е ясен и разбираем. От IV в. нататък се появява нещо ново, т. нар. византийски стил. Тогава ще да са настъпили промени и в гръцкото духовно развитие и съзнание, а с това и в езика, които изглеждат като внезапно скъсване с миналото. Явяват се прекалено многословие и надут стил, които изтикали простотата на изразите. Нерядко думите са променили или загубили значението си и е станало нужда да се употребяват нови думи и неясни описания на нещата. За това са допринесли тогавашните политически и стопански промени, които са наложили на хората заедно с духовните промени и друг начин на изразяване. Срв. днешните изрази като «пределно ясно» вместо «съвършено ясно» или «порядък» вместо «размер», «величина» и пр., което показва, че за този, който си служи с тези думи, думите «съвършено», «размер» и пр. са загубили или отслабили значението си.

Писмото на папирусите е два вида: унциално и курсивно. При унциалното писмо буквите се редят една до друга без свързване, както е днешният печатен текст. На това писмо са написани главно папирусите с литературно съдържание. Курсивното писмо отговаря на нашето ръкописно, при което буквите са свързани една с друга, закръглени или завъртани според личните особености на почерка. Това писмо е често мъчно четливо. Неговото четене се затруднява и от употребата на много и различни съкращения, които често трябва да се отгатват. Така например съкращението MAKE може да значи според смисъла на текста «македонец», «македонски» или дори «Македония». Тук трябва да се прибавят и някои сигли, като например L за година и др.

Намерените досега папируси могат да се подредят в следните две големи групи: 1) литературни папируси, т. е. папируси, които съдържат литературни произведения, и 2) нелитературни. Най-важните литературни папируси, съдържащи неизвестни преди това съчинения, са: «Държавното устройство на Атина» от Аристотел, «Мимиямбите» на александрийския писател Херондас, речите на Хиперидес, откъслеци от комедиите на Менандър, а също и много други. Нелитературните папируси се делят на служебни и частни документи. Служебните документи са различни закони и наредби, заповеди от най-различни власти — от царя или императора до най-низшите чиновници, служебни дневници и съобщения, съдебни протоколи и решения, разнообразни свидетелства, особено данъчни разписки, списъци, сметки, най-сетне деловодства на светилища и др. Още по-разнообразни и многобройни са частните документи. Това са молби и заявления от частни лица до разни служби, като оплаквания до най-различни инстанции, данъчни декларации, съобщения за раждане и смърт, документи между частни лица като договори за покупки и продажби, за наемане и заеми, гаранции, документи за женитби и разводи, договори за обучение, документи за освобождаване на роби, завещания, частни писма, покани, отбелязване на съновидения, молитви, допитвания до оракули, проклятия и магически формули и пр.

Различните видове папируси отразяват вярно тогавашния обществен и всекидневен живот с всички негови добри и лоши страни. Докато историческите писатели от същото време са черпели от втора и не винаги безупречна ръка и съзнателно или несъзнателно предават нещата разкрасени и субективно, докато техните писания, както надписите, са предназначени за широката публика и са нагласени за голям кръг читатели, папирусите са рожба на всекидневието и насъщните нужди на народа. Това, което бихме дирили напразно в други исторически извори, тук стои непосредствено пред нас: живи свидетели на миналото. Документите и писмата са в нашите ръце така, както техният автор ги е съчинил и написал, а техният получател ги е използувал, прочел, скътал или захвърлил. Те не са преработени от чужда ръка, никой историописец не е вмъквал нещо свое. Само времето и механични сили нанесли щети на някой и друг папирус и оставили откъслеци вместо цяло.

Значението на папирусните находки за науката е огромно и всеобхватно. Многообразните и многобройни папируси са незаменими извори за историята на различни науки. На първо място стоят, разбира се, историческите науки. Най-голяма придобивка получава историята на човешката култура. Особената и разнообразна смесица от народи в Египет през Птолемеевата епоха, а сетне през римската се явява пред нашите очи съвършено ясно. В Египет е имало гърци още по времето на фараоните. Обаче те станали господари на страната след завладяването й от Александър Велики. Огромни тълпи от гърци-наемници нахлули с Александър Велики и после с Птолемей I в земите на Нил и останали там за постоянно. Към тях се присъединили по-късно множество търговци и други, привлечени от политическото и икономическото разширение на държавата на Птолемеите и нейното надмощие в източната част на Средиземно море. Но в папирусите се срещат гърци и македонци от всички краища на Гърция, а и траки, илири, жители на Сиракуза в Италия и на Киренайка в Африка. Тук имало и перси, дошли по времето на персийската власт и на Александър Велики, а също и евреи. Покрай тези чужденци изпъква голяма маса туземци-египтяни с тяхната прастара култура. Двете култури, гръцката и египетската, които са били поначало съвършено различни една от друга, е трябвало естествено да си окажат взаимно влияние, което довело до своеобразна смесица. Нейното изследване е една от задачите на папирологията.

Предмет на историята на човешката култура е, разбира се, самият народ във всички негови прояви. Най-важният извор за това са частните писма, които в настоящата сбирка от преводи на папируси заемат централно място. Хората от тези времена се явяват пред нас като живи с техните радости, скърби, несгоди и грижи.

Не по-малко е значението на папирусите за стопанската история. Въз основа на папирусите е възможно да се проследят състоянието и развоят на финансовото и данъчното дело в Египет в продължение на повече от 1000 години. До нас са достигнали неподправени от историописци документи за банките и монополите, за индустрията и занаятите, за търговията, работническите надници, цените на имотите и земята и т. н. Проблемите, които възникват, са особено важни за историята на стопанския живот в древността и подтикват за различни поучителни сравнения с други страни и други времена.

Папирусите ни запознават подробно и с историята на управлението на Египет през Птолемеевата, римската и византийската, а отчасти и арабската епоха. Това хвърля обилна светлина върху управленческата практика на други, съвременни на епохата страни. Ние научаваме много нови неща за различните категории служби, за управлението на храмовете и т. н. Папирусните находки са важни и за гръцката литература и филология, за гръцкото езикознание, за историята на религиите и богословието. Благодарение на папирусите имаме ясна представа сега за гръцкия народен език през елинизма и за отношението му спрямо атическия диалект и новогръцкия.

Откритите досега папируси произхождат, както се спомена няколко пъти, от времето между завладяването на Египет от Александър Велики в 332 г. пр. н. е. и попадането му в арабски ръце. За ориентация се налага бегъл поглед върху историческите събития, станали през този период в Египет.

В 525 г. пр. н. е. последният египетски фараон Псаметих III загубил живота и страната си в бой с персите. Властта на персите продължила почти 200 години. В 332 г. пр. н. е. Александър Македонски победил персите и Египет се намерил в ръцете на македонците, съответно гърците, до 30 г. пр. н. е., когато римляните завладели страната. Тяхната власт, която постепенно се превърнала във византийска, била премахната от арабите в 642 г. от н. е., които владеят Египет и в наши дни. Първи в Египет гръцки, съответно македонски цар станал Птолемей, наречен Сотер, т. е. спасител. Първоначално той е бил един от пълководците на Александър Велики и по произход македонец. Той управлявал Египет най-напред като наместник на македонския цар. След смъртта на последния Птолемей се провъзгласил за цар на Египет, както сторили и останалите наместници в огромната Александрова империя, в която нямало вече силна, обединяваща централна власт. Провъзгласилите се за царе наместници, наречени диадохи (т. е. приемници) на Александър Велики, не се ограничили в управляваните от тях земи, нито изградили вътрешно падналото им се царство, но започнали да се боричкат взаимно за господство в постоянни войни, без някой от тях да успее да добие надмощие над другите. В борбите взел дейно участие и новият египетски цар Птолемей. Той завладял Киренайка на запад от делтата на Нил, после о. Кипър, Сирия, Палестина, няколко острова в Егейско море и части от Мала Азия. Така той добил с променливи успехи известно надмощие в източната част на Средиземно море. Неговият син и наследник Птолемей II Филаделф (т. е. братолюбец), а също и Птолемей III Евергет (т. е. благодетел) продължили политиката му в Средиземноморието. При управлението им мощта на Египет достигнала връхната си точка извън страната. Вътре обаче, главно в южен Египет, туземците се опитали да отхвърлят чуждата власт, предвождани от главатари, които се нарекли фараони и се задържали дълго време. Накрая Птолемей III успял да се справи с въстанието. В 221 г. пр. н. е. го е наследил Птолемей IV Филопатор (т. е. татколюбец), който с мъка запазил владението на Сирия. Още по-лоши станали външните отношения при Птолемей V Епифан (т. е. видим бог), който се качил на трона на петгодишна възраст и бил така силно притиснат от Антиох III Велики, царя на Сирия, и. Филип V Македонски, царя на Македония, а също от бунтове в Горен и Долен Египет, че бил принуден да търси помощта на Рим, които станал настойник на невръстния цар. Отсега нататък Египет все повече и повече попадал в лапите на Рим. При Птолемей VI Филометор (т. е. майколюбец) избухнала отново сирийска война. Той загубил войната и не бил напълно победен само поради активната намеса на Рим. Отсега нататък египетското надмощие в Средиземно море залязло. Към външните затруднения се прибавили и семейни разпри с царския дом, които недоволните египтяни използували за постоянни бунтове. Всичко това достигнало до най-високата си точка при Птолемей VIII Евергет II, който бил способен и деен владетел и управлявал с прекъсване от 170 до 116 г. пр. н. е., но и той бил принуден да търси помощ от Рим. Разприте всред членовете на царското семейство продължили и при следващите царе и дали възможност на Рим да се намесва все повече и по-дейно в Египет, докато най-сетне те се заплели в римската гражданска война между Антоний и Октавиан. Страната паднала в ръцете на победителя Октавиан и станала завинаги римска провинция или поточно императорски домен с особен статут. Така се поставил край на Птолемеевата династия в 30 г. пр. н. е., като нейният последен представител — прочутата Клеопатра, се самоубила.

След завладяването на Египет от Рим новите господари станали римските императори, гърците заели второ място, а египтяните трето. С включването на Египет в Римската световна империя той загубил политическата си самостоятелност, но придобил в замяна по-голям вътрешен мир. Откъслечните вълнения в Александрия, борбите между гърци и евреи, които избухвали главно в Александрия, не променили общата картина на спокойно и постоянно развитие. Войната на Рим с Палмира в 270 г. разделила Египет на две партии и нанесла тежки вреди на страната. В същото време нахлуло за грабеж племето блемии от юг и ограбило Египет. Рим се принудил да сключи мир с тях срещу ежегоден данък. Няколко столетия след императора Диоклециан (287 г.) започнала византийската епоха. Това е времето на постоянното западане на централното управление и постоянното засилване на местните власти. За да се засили централната власт, на наместника на Египет било отнето военното управление и прехвърлено върху пълководец (dux). Египет, който образувал дотогава една административна единица, бил разделен на три самостоятелни провинции. Обаче това не помогнало. Висши чиновници и едри земевладелци се превърнали постепенно във властелини, които постъпвали и вършели във владенията, каквото си щели. Положението се влошило и поради вътрешни борби, главно църковни спорове всред възприелите вече християнската вяра туземци, и честите нахлувания на грабителите-блемии. Византийската държавна власт ту обединявала военното и гражданското управление в едно лице, ту увеличавала и променяла самостоятелните провинции на Египет, за да се справи с положението. Обаче упадъкът не могъл да бъде спрян, докато нахлулите араби турили край на византийската власт и станали господари на Египет в 642 г.

Във времето на Птолемеите цялата власт се намирала в ръцете на царя, който с помощта на няколко доверени чиновници и държавни министри управлявал страната, заобиколен от множество придворни, облечени в различни дворцови служби и степени: роднини и главни телохранители, първи приятели и само приятели на царя. По отношение на туземците-египтяни царят имал неограничени права. За тях той бил, ако и чужденец, също както фараоните, син на Ра, бога на слънцето, и почитан като бог. Много от старите египетски учреждения останали да управляват страната. Стратег, подпомогнат от царски писар, управлявал областта, а селският кмет или началник заедно със селския писар — селата.

След завладяването на Египет от Рим управлението не било много променено. Царят изчезнал и неговото място заел императорският наместник, наречен на латински praefectus, а на гръцки — епархос. Малък брой римляни изпълнявали най-висшите служби. Обаче всичко друго останало същото. По-големи промени станали през византийската епоха, като областите били причислени в по-голямата си част към големите селища, наречени метрополии.

През всички времена държавата си служила с безплатен труд — ангария, който се изисквал от египтяните за извършване на необходими обществени работи. Докато през епохата на Птолемеите почти всички служби били заплащани, през императорската много служби били налагани на заможните граждани да ги извършват безплатно, т. нар. литургии.

Свободните общини на гръцките граждани: Наукратис на западния ръкав на Нил, Птолемайс в Горен Египет и столицата Александрия не били включени в общото държавно управление. Те били външно напълно самостоятелни градове-държавици под покровителството на царя, а всъщност зависими в много отношения от неговото благоволение. Александрия, седалището на царя и на държавното управление, загубила постепенно свободата си като независим град особено през римската епоха. Римляните търпели все още Птолемайс и Наукратис, към които императорът Адриан прибавил и Антинуполис или Антиное пак в Горен Египет. В 200 г. градовете загубили самостоятелността си и се превърнали в градски общини от римски вид (civitas).

Египетската войска се състояла от наемници, както и в другите тогавашни държави. Птолемеите се опитали още отрано да създадат военно заседнало население, като заселвали в Египет като селяни наемниците, наречени на гръцки клерухи или катойки. Туземците египтяни не били привличани за войници, понеже на покореното население се избягвало да се дава оръжие в ръцете. Обаче по-късно това било нарушено и египтяните могли да стават също войници.

Когато Рим завладял Египет, цялата стара войска била разтурена и страната покрита със силни, но постоянно сменящи се римски гарнизони от легиони и помощни войски, понеже Египет за Рим бил като житница много важен и на всяка цена трябвало да се запази.

Египет е бил винаги земеделска страна и селяните образували най-голямата част от нейното население. Плодородната земя давала често две жетви, ако реката Нил прииждала задоволително и язовирите и каналите се намирали в добро състояние. Това изисквало много тежка работа. Както царете, така и императорите управлявали страната като огромно земеделско стопанство. Излишъците от жито се изнасяли навън за продан, а през императорската епоха те отивали главно в Рим за изхранване на столицата.

На второ място стояла индустрията: египетски тъкани, стъклени изделия, папирусна хартия и др., които владеели целия тогавашен пазар. Част от печалбите прибирала държавата чрез разни видове монополи.

Продажбата на стоките изисквала и оживена търговия, която вече първите Птолемеи развили и която след дълъг застой император Август съживил отново, след като очистил морето от морски разбойници. Александрия била средище на световна търговия. Нейната търговска флота кръстосвала всички познати тогава морета. По сухо, по кервански пътища от цяла Азия идвали стоки в Египет. Вътре в самата страна съобщителните връзки били реката Нил и нейните канали. Големи товарни лодки превозвали жито, а елегантни кораби за удоволствие обслужвали богаташите. Там, гдето имало селища на двете страни на реката, корабчета свързвали двата бряга. Туземците яздели магарета по язовирните прегради. Едва в римската епоха камилата станала товарно животно за всичко.

Поща съществувала в Египет само за държавни пратки със станции и разменни служби от Александрия чак до най-южните краища на страната. Разносвачите си служили с коне. Частни лица нямали право да я ползват. Те пращали писмата си по собствени пратеници или по познати пътници. През византийската епоха, когато държавната поща западнала много, заможни едри земевладелци си създали своя частна поща.

Птолемеите секли златни, сребърни и медни монети с образа на царя на лицевата страна, а на задната орел, който държи светкавица в ноктитe си. Нерядко монетите са носили главата на Цариците на предната страна, а на обратната poга на изобилието. Особено много били предпочитани монетите с образа на Александър Велики и Птолемей I, поради което били сечени постоянно нови. Монетна единица представлявала драхмата, която била златна или сребърна. Тетрадрахмата, т. е. четири драхми, била сребърна. Една драхма съдържала 6 обола, а един обол 8 халки.

Покрай сребърната драхма е имало и медна, на която курсът бил различен. Сто драхми правели една мина, а 6000 — един талант. Но това били само единици за пресмятане, а не монети.

Римските императори се опитали да въведат римската монетна единица — денара, но не успели. Драхмата запазила мястото си, но поради прибавка на по-евтин метал започнала да губи стойността си. Затова до около 300 г. старите Птолемееви пари били предпочитани. Монетите губели все повече от стойността си, а тези от благороден метал ставали все по-скъпи през третото столетие на императорската епоха поради западането на тогавашното световно стопанство. Цените се покачвали непрекъснато, така че вече в IV век се плащали огромни суми за всекидневните нужди, както във време на инфлация. Император Константин I се противопоставил на този стопански упадък с въвеждането на нова, пълноценна парична единица, наречена номизма (оттам нумизматика според гръцкото название на монета). Но минало доста време, докато номизмата изместила драхмата. От това бедствено положение се възползвали едрите земевладелци, които единствено могли да устоят на инфлацията, понеже се самозадоволявали от собствените си земеделски добиви и нямали нужда от пари. Обаче селяните, които страдали много от стопанската криза, се принуждавали да стават крепостници. Настъпили нови отношения, които не били вече антични, а средновековни.

Банковото дело, което съществувало и по-рано, добило голям разцвет през императорската епоха. Сарафите станали редовни посредници при парични сделки. Банкери управлявали влоговете на клиентите и уреждали техните взаимни платежни задължения чрез прехвърляне на суми от една сметка на друга. В големите областни градове имало най-малко седем банки, а в международния град Александрия техният брои е бил много по-голям.

Според гръцкия мироглед най-ценното лично благо е било правото на гражданина. Затова гърците го донесли със себе си в Египет. Обаче завоевателите били далеч от мисълта да наложат своето гръцко право на египтяните. Всеки е трябвало да живее според домашно, родно право. Но общуването и многобройните връзки между гърци и египтяни във всекидневния живот довели до смесване на гръцките и египетските схващания за право. Римляните оставили да съществува това положение и вмъкнали в правораздаването още и римските схващания за право, като запазили римското частно право само за римските граждани — cives roman.

Разните документи, особено договорите, отразяват различните правни влияния и във формата, и в съдържанието. И понеже такива документи са намерени с хиляди, те позволяват да се проучи все повече тази смесица от права и да се доловят гръцките, римските и египетските елементи.

В областта на религията завоевателите македонци не оспорили съществуването на туземните богове. Те признали вярването на всекиго и всички свещени места. Страхопочитанието пред силата и тайнствеността на египетските богове предизвикали у гърците стремеж да си присвоят тези божества, като ги погърчат външно чрез прибавка на гръцки имена на богове. Обаче при смесването на гръцките и египетските богове египетската вяра се оказала по-силна. Както Птолемеите, така и римските императори уважавали външно египетските божества, като им издигали големи храмове и проявявали благочестие. Когато с течение на времето се наложила все повече идеята за единната същност на божествата, за нейни носители били избрани образите на египетските богове Изида и Сарапис, около които се струпвали вярващите от целия свят със същата страстна всеотдайност, както около Митра и Христос. В борбите за господство на световните религии — египетската, митраизма и християнството — последното победило. Египет станал един от неговите главни средища и създал монашеството. Патриархът на Александрия насмалко не станал дори глава на християнството.

Александрия била в културно отношение средището на гръко-ориенталския духовен живот, изявяващ се на гръцки език. Тук първите Птолемеи създали голямата Александрийска библиотека и първото по рода си изследователско средище, наречено музей по името на музите, покровителките на разните видове науки, където се творяла наука, както никъде другаде. Покрай филологията развили се естествените науки, географията, астрономията, медицината и математиката. Появила се и нова, местна поезия с главни представители Калимах и Теокрит, а също и множество посредствени произведения за тогавашните естради и вариетета в столицата и провинцията.

Но общата култура и образованието били много различни. Гърците посещавали гръцките училища, гдето се учили на писмо и четмо и правили писмени упражнения, както това се вижда ясно от достигналите до нас папируси, дървени и восъчни плочки и глинени чирепи, а също и от достигналите до нас учебници с упражнения. Те изучавали също така и гръцката литература, главно Омировите произведения. Обаче училището не било задължително. Но то било достатъчно за създаване на ограничено гръцко образование. В големите градове, особено в Александрия, където е могло да се получи и висше образование, имало и високообразовани лица, между които изпъкват писателите Калимах и Нонос, философът Плотин и учените Ератостен и Птолемей.

Почти навсякъде в Египет, където имало гърци, съществували и гръцки гимназии, в които се занимавали с гимнастика (затова гимназии), тичане, борба и др. Гимназиите допринесли много за опазване на гръцкото съзнание и сплотяване. През императорската епоха от гимназиите възникнали спортни дружества, които се занимавали освен с гимнастика още и с музика. Те се обединили в два спортни съюза с патрони Херкулес и Дионис Членовете се ползвали с много привилегии и устройвали състезания. В 400 г. гимнастическите състезания били забранени, защото били смятани за езически.

Туземците египтяни получавали особено египетско образование, което имало някои допирни точки с гръцкото. То било преподавано главно от египетските жреци, които запознавали питомците си със стари медицински рецепти, с астрологически тълкувания и богословски спекулации. Там, гдето това образование се допирало с гръцкото, бил вплетен и египетският мироглед.

Какво е било общото образование през тази епоха, показват най-добре частните писма. Тук се налага обаче известно ограничение. Защото стилът и правописът на писмата не винаги позволяват да се заключи за образованието на техните автори. Обичаят писмата да се съставят и пишат от наемни писари е бил широко разпространен. Най-често такива наемни писари обслужвали обикновените слабограмотни хора, ако някой грамотен приятел не написвал писмото. За слабограмотните е било достатъчно да прибавят собственоръчно накрая на написано писмо благопожеланието за здраве и датата, които са служели вместо подпис.

Занаятчиите писари имали един доста еднообразен стил, което и показва повърхностно образование. Писмата започват с името на изпращача, след което идва името на получателя и поздрава «радвай се», което отговаря на нашето «здравей». Служебните и търговските писма продължават обикновено с повода за написването на писмото или със самата същина на работата. При другите писма обаче добрият тон изисквал да се запита за здравето на получателя с най-различни формули. Авторът на писмото съобщава за собственото си здраве винаги в минало време «и аз бях здрав», понеже се изхожда от времето на получателя. След съдържанието идва заключителният поздрав «здравей» или «бъди здрав», а накрая датата. Ако писмото е диктувано или писано от друго лице, заключителният поздрав е написан собственоръчно от автора на писмото. Тези формули имат, разбира се, много лични особености. Обаче, общо взето, те се спазват строго, което навежда на мисълта, че са били изучавани в училищата.

Според употребените формули може да се определи времето на писмото, така напр. в III век поздравът в началото гласи «радвай се» или нещо подобно, а заключителната формула «моля се да бъдеш здрав много години» и тем подобни. В VI век изчезва старият писмен образец и византийското писмо е по форма по-скоро поръчение, съобщение, а не писмо. Докато по-рано обръщението е гласяло «брат», «сестра», «господар», «господарка» в смисъл на «господин», «госпожа», във византийската епоха не се задоволявали с обикновено обръщение, а образували от почетната титла цяло отвлечено понятие, което обаче означавало живо лице. Например: «вашето възвишено и богохранимо бащинско величие», «вашият братски блясък» или най-малко «ваше благородие» и др. Тези обръщения били засилени с употребата на множествено число и се повтарят постоянно в цялото съдържание на писмото.

В писмата до високопоставени лица тяхното име стои на първо място, а в края заключителната формула е «бъди щастлив» вм. «здравей». Молбите, които по форма стоят много близо до писмата, са съставени по същия начин с тази разлика, че името на молителя е дадено с формулата «от», а не в именителен падеж.

Договорите имат свои форми, в които двете договарящи страни са дадени равноправно една до друга с формулата «съгласява се», «съгласяват се» или «споразумяват се». Обаче нерядко се среща формата на писмо, особено в разписките.

В папирусите се срещат хиляди лични имена, от които се открояват главно две групи — гръцки и египетски. Последните са обикновено погърчени с гръцки падежни окончания. По-малобройни са латинските, тракийските, семитските и други лични имена. В по-старо време личните имена стоят в тясна връзка с етническата принадлежност на техните носители. Обаче в императорската епоха те се употребяват безразборно. Особено често се срещат двойни лични имена, съединени с израза «който е и» (= който се нарича още). Първоначално са били свързани така имена от различен произход — гръцки с египетски или обратно, но по-късно това е станало средство за по-точно означаване на лицето.

Датите в папирусите се означават според годините на царете, а по-сетне на императорите. След император Диоклециан провинция Египет възприела римския начин на датиране с имената на двамата консули, които управлявали през съответната година. В VI век датата е била определяна обикновено според императорските години и имената на консулите. Птолемеите броели годините от деня на възкачването на престола. А императорите спазвали гражданския календар. Те означавали времето от възкачването на престола до следващата нова година като първа тяхна. Местните летоброения, като например ерата на град Оксиринх, имали само местно значение.

Във времето на Птолемеите македонското и египетското летоброене се употребявали неизравнени едно до друго. По-късно била възприета обща нова година и месеците вървели еднакво. Египетската година взела скоро предимство, понеже тя като слънчева се предпочитала пред македонската месечна година. Обаче египетската постепенно се измествала и не отговаряла на истинската слънчева година. Юлий Цезар премахнал това изместване, като постановил първия месец Тот, началото на египетската година, да отговаря на 29 август, началото на римската. Но за религиозни и астрономически цели се употребявала старата променлива година със забележката «според старите» за разлика от общо възприетата юлианска година. Накрая на годината били прибавяни пет дни, наречени «епагоменай», за да се получат общо 365 дни, понеже месеците имали по 30 дни. След изравняването на египетския с юлианския календар съответствието на месеците е приблизително следното:

Този календар се употребявал и в началото на арабската епоха, когато бил заменен с мохамеданското летоброене: хеджра = 16 юли 622 г.

Писма и документи

Брачен договор (311 г. пр. н. е.)

«Година седма на царуващия Александър, син на Александър, година четиринадесета на сатрапа Птолемей, месец Диос. Брачен договор на Хераклид и Деметрия. Хераклид взима за законна жена Деметрия от Кос от баща й Лептин от Кос и майка й Филотида като свободен свободна, която му донася дрехи и украшения за 1000 драхми. А Хераклид трябва да доставя всичко, каквото подобава, на свободна жена. Ние трябва да живеем заедно там, гдето решат Лептин и Хераклид в общо съвещание, че е най-добре. Но ако се залови Деметрия, че върши нещо лошо за срам на мъжа сu Хераклид, нека се лиши от всичко, каквото е била донесла. Но Хераклид трябва да докаже в каквото би обвинил Деметрия пред трима, кoumо и двамата биха одобрили. А на Хераклид не трябва да бъде позволено да довежда друга жена вкъщи за унижение на Деметрия, да има деца от друга жена, нито Хераклид да постъпва под никакъв предлог лошо спрямо Деметрия. Ако Хераклид бъде заловен да върши нещо от тези неща и Деметрия го докаже пред трима, които и двамата биха одобрили, Хераклид трябва да върне на Деметрия зестрата, която е била донесла на стойност 1000 драхми в Александрово сребро. Събирането на сумата трябва да стане според важещото докрай законно право на Деметрия и за действуващите заедно с Деметрия лица от самия Хераклид и от всичко Хераклидово и по суша, и по море. Този договор трябва да бъде в сила навсякъде и всякак, както ако спогодбата беше там станала, гдето Хераклид би го представил срещу Деметрия или Деметрия и действуващите заедно с Деметрия лица биха го представили срещу Хераклид. Хераклид и Деметрия трябва да бъдат пълновластни и когато пазят сами договора, и когато го представят един срещу друг. Свидетели: Клеон от Гела, Антикрат от Темнос, Лисий от Темнос, Дионисий от Темнос, Аристомах от Кирена, Аристодик от Кос.»

Най-старият, написан на гръцки език, датиран папирус е горният брачен договор от 311 г. пр. н. е. Той е намерен на Нилския остров Елефантине срещу днешния Асуан. Договорът е датиран според годината на царуването на невръстния Александър, сина на Александър Велики, от бактрийската принцеса Роксана и според годината на сатрапството, т. е. на управлението на Египет от пълководеца Птолемей Лагос, по-сетнешния цар Птолемей I Сотер. Месец Диос е според македонския календар и отговаря приблизително на месец октомври.

Договорът е написан два пъти върху голям лист папирус, разрязан между двата текста докъм средата. Горната част е била навита на руло, обвита и завързана с папирусна ивица, която е била запечатана с печатите върху пръстените на договарящите страни заедно с тези на свидетелите. Долната част е била само навита без печати. Така се получили две рола с едно и също съдържание и свързани помежду си. Горното руло е било запечатано, за да не може да се подправя, а долното открито и достъпно за четене. В по-старата епоха такива документи са били поверявани на доверени липа, наречени синграфофилакси, т. е. пазители на документи. А по-късно те са били записвани от особен държавен нотариус.

Както от имената на договарящите се страни, така и от тези на свидетелите, а също и от техните родни места се вижда, че се касае за гърци, вероятно от пограничната стража. Гръцкият характер на договора личи от следното. Съгласно гръцкия обичай годеникът получавал годеницата си от ръцете на родителите й, както това се казва изрично в договора. Според египетското право египтянката е била много по-самостоятелна и сама е сключвала договора за брак с мъжа. Това се вижда от следния брачен договор, съставен на египетски език в 493 г. пр. н. е., т. е. в предгръцката епоха на Египет: «В година 30–а, месец Тот на царя Дарий. Госпожа Исис, дъщеря на Хапократес, жрец в гробището, говори на Яртеров, жрец в гробището: Днес ти ме вземаш за съпруга, ти ми даваш 1/10 сребърна деба [вид пари] като мой съпружески дар. Ако аз те оставя като съпруг, понеже те намразих и обичам друг повече от тебе, ще ти платя половината от 1/10 сребърна деба, която ми даде като мой съпружески дар. Аз ще ти отстъпя всичко и всякакво, каквото ще придобия с тебе, без да се разправям някак писмено с тебе». Това свободно положение на египетската жена се е отразило и върху гръцкото население на Египет.

В договора се изтъква още, че те са свободни граждани, а не роби. Съпругът се задължава да се грижи за издръжката на жена си съобразно с нейното обществено положение. Мястото на тяхното съвместно жилище ще бъде там, където бащата на годеницата и съпругът посочат с общо съгласие. Това условие става ясно, ако се вземе предвид, че женихът като военнослужещ не е имал постоянно местожителство. Поради това техният общ дом ще се определя според случая. Следват задълженията на съпрузите, чиито нарушения трябва да се докажат пред трима частни съдници. Обаче те трябва да бъдат избрани и признати по взаимно съгласие. И тук се касае за гръцки обичай. В по-късните договори нарушенията и споровете са били предоставяни на официални съдии. Условието, че лицата, които ще отсъдят, трябва да бъдат одобрени и от двамата, показва, че жената е била равноправна на мъжа в юридическо отношение. Това обаче не е съгласно гръцките обичаи. Наказанието, ако жената се окаже виновна, да загуби зестрата си, е много строго и рядко се среща в такива договори. Наказанието при вина на мъжа той да върне зестрата и да плати още сума, равна на зестрата, е също много строго. В други договори мъжът плаща само половината от зестрата. Под Александрово сребро се разбира сребърни монети с главата на Александър Велики в противоположност на Птолемеевите с неговата глава. Строгите наказания стоят може би във връзка с подвижния живот на войниците, който е налагал често разделяне на съпрузите и е давал възможност за изневяра. Този, който е имал право, е трябвало да получи от другата страна това, което се полагало така, като че ли е воден законен процес докрай, ако и да не се касае за истински процес, а за частно отсъждане. Събирането на отсъдената сума трябвало да стане от всичко, което Хераклид е притежавал по суша или море. Това е стара, обичайна формула, от която не следва, че Хераклид е имал наистина кораби или стока на кораби. Според старото гръцко право едни договор важи само в мястото, гдето е сключен, напр. атинският договор само в Атина и т. н. Но понеже много гърци се пръснали по целия тогавашен свят, то договорът е съдържал уговорката, че той е важел навсякъде, гдето би бил представен, като че ли там е бил сключен. Освен това изрично се споменават правни помощници на Деметрия, понеже като жена тя е имала нужда от юридическа помощ.

Най-сетне Хераклид и Деметрия не предават договора за съхранение на пазителите на документи, но всеки си запазвал правото да съхранява сам своя екземпляр от договора и да го представя при случай. Накрая договорът съдържа имената на свидетелите, които са го подписали, един от Гела в Сицилия, трима от Темнос в Мала Азия и по един от Кирена, Северна Африка, и остров Кос.

Монетни затруднения (258 г. пр. н. е.)

«На Аполоний поздрав от Деметрий. Добре е, ако сам си здрав и останалото е по волята ти. А аз го върша, както ми писа да се грижа. Взех от златото 7000 и като го насякох на монети, предадох ги. Бихме получили и много повече, но, както ти писах и преди: чужденците, които идват по море, и търговците и корабопритежателите, а също и други носят своята домашна здрава пара и тризлатки, за да им се обменят с нови съгласно заповедта ти, която ни нарежда да взимаме и да ги обменяме, но не ми разрешава да приемаме златни съдове, когато нямат пари — за това ще направя отделен доклад, — принудени сме да не ги приемаме. А хората роптаят, понеже нито банките, нито ние ги приемаме в съкровището, нито пък могат да ги изпращат в страната за стоки, но казват, че имат непотребно злато и че губят немалко, като ги изпращат навън, нито могат да продават на други на по-малка цена.

А и всички в града мъчно си служат с изтритата златна монета, понеже никой от тях не я държи. Те получават добра златна или сребърна вместо нея, като отбиват нещо от нея или прибавят. И така сега при това положение на нещата виждам, че и царските приходи немалко са ощетени. И тъй писах ти това, за да го знаеш, и ако намираш за добре, пиши за това и на царя, и на мене. Правя отделен доклад за тези неща. Смятам, че е полезно, ако се внася и отвън по възможност повече злато и царската пара да бъде постоянно добра и нова, без да се правят за това някакви разноски.

Прочее не беше добре да пишеш кои как се отнасят с нас, но щом чуеш, че е дошъл, пиши ми за това, за да постъпя така. Здравей. Година 28–а, месец Горпиай 15.»

Основната монетна единица в Египет в епохата на Птолемеите е била драхмата. Тя е имала на лицевата страна главата на Александър Велики, а по-късно главата на Птолемей I Сотер. Драхмите са били златни и сребърни. Най-употребима е била сребърната драхма.

Горният папирус е от времето, когато Птолемеевата държава се готвела да въведе нова монети златна октодрахма и да смени всички други пo-стари златни пари. Между тях се намирали Птолемееви монети, монети от пет златни драхми, т. нар. тризлатки, чужди монети като атинските златни монети, персийски дарейки и др., които са били в обръщение в голямо количество в Сирия и Мала Азия. Дионисий, управителят на монетния двор, който се намирал в Александрия и сечал монети, пише писмо до Аполоний, Всемогъщия и пpъв министър на Птолемей II Филаделф (285–246 г.), с молба да му се даде упътване по следните два въпроса; 1) как да се постъпва, когато чужденците търговци и корабопритежатели искат да плащат със златни съдове, понеже нямат местни монети, и 2) много изтъркани златни монети се намират в обръщение, а няма официално място, гдето да могат да се обменят. Всичко това носи загуби на царското съкровище. Освен това чужденците търговци негодуват, загдето не могат да правят търговия срещу златни съдове, нито да изпращат стоките си във вътрешността на Египет. Накрая писмото съдържа бележка от частен характер, която за нас остава неразбираема. Писмото е датирано според македонския месец Горпиай, който отговаря приблизително на август. В писмата до високопоставени лица на първо място стои тяхното име, а след това на автора на писмото, както е в нашия случай.

Поликрат до баща си Клеон (между 258 и 251 г. пр. н. е.)

«Поликрат на баща си поздрав. Добре е, ако си здрав и останалото е по волята ти. И ние сме здрави. Много пъти ти писах да дойдеш, за да ме npeдcmaвиш, та да се освободя от сегашната работа. И сега, ако ти е възможно и нищо от твоите работи не те възпира, опитай се да дойдеш на празника на Арсиное. Защото, ако дойдеш, убеден съм, че лесно ще бъда представен на царя. Знай, че от Филонид имам 70 драхми. Половината от тях задържах за насъщни нужди, а останалото платих за заема. А това става, понеже ние не получаваме парите накуп, а по малко. Пиши ни и ти, за да знаем в какво положение си и да не се безпокоим. Грижи се и за себе си, за да си здрав и да дойдеш при нас здрав. Бъди щастлив.»

До нас са достигнали редица писма, които принадлежат към кореспонденцията на Клеон с неговата съпруга и неговите синове. Клеон е бил ръководител на обществените строежи в Арсинойския окръг, днес Файюм по времето на Птолемей II Филаделф. Неговото служебно място се намирало в окръжния град Крокодилополис, а семейството му живеело в Александрия. По-малкият му син Поликрат бил на служба при един земемер, както се вижда от друго негово писмо. Той получавал малка заплата и правел дългове. Поликрат бил заел някаква сума от по-големия си брат Филонид, който също така е известен от други писма. Клеон имал връзки с царския двор и имал достъп до царя. Затова Поликрат моли баща си да го представи на царя, за да получи друга служба. Удобен случай за това се явявал празникът в памет на Арсиное, починалата сестра и съпруга на Птолемей, който се празнувал в Александрия и цялата страна. Кореспонденцията на Клеон показва, че семейството му принадлежало към знатните и образовани гърци в Египет. Заключителната формула «бъди щастлив» вм. обичайната «бъди здрав» се употребявала спрямо високопоставени лица. Тук тя изразява синовното уважение.

Физкултура

а) (257 г. пр. н. е.)

«Хиерокъл на Зенон поздрав. Ако си здрав, добре ще да е. И ние сме здрави. Писа ми за Пир, дали знаем, дали се занимава успешно с гимнастика. Ако не, да не би да се окаже, че се хвърлят напразно средства и да се откъсне от учението. То, що се отнася до знанието, боговете биха знаели най-добре. Обаче на Птолемей изглежда, доколкото човек може да преценява, че от занимаващите се сега с гимнастика, които са взели преднина много време, той се бори много по-силно и, разбира се, за малко време ще ги надмине. Той върви напред и по отношение на това, и по отношение на останалите науки. С помощта на боговете може да се каже, че се надявам, че той ще бъде увенчан с венец. Изпрати му най-бързо бански пояс, който нека бъде по възможност от козя кожа, ако не може — тънка телешка, и долна дреха, наметка, легло, завивки, възглавници и мед. Писа ми, че се учудваш, ако не разбирам, че на всичко това идва краят. Зная, но ти умееш да наредиш да бъдат изпратени най-сигурно.

[на обратната страна на папируса] Хиерокъл на Зенон за Пир, година 29–а, месец Ксандик 3, в Мемфис.»

б) (251–250 г. пр. н. е.)

«Зенодор на Зенон поздрав. Ако си здрав, добре ще да е. И ние сме здрави. Зная, че брат ми Дионисий излезе победител в състезанието по случай Птолемеевите празници в Хиера Несос. И тъй писах ти, за да знаеш. Получихме и наметката, която си изпратил. Ще ти бъда благодарен, ако изпратиш и другата. Но нека бъде по-дебела от първата и от мека вълна, за да я има брат ми Дионисий за празниците на Арсиное. Бъди здрав. Година 35–а, месец Лойос 8.»

а) Зенон вероятно е изпратил в Александрия момчето Пир да се учи и в палестрата, т. е. в училището за физкултура. Обаче той, както изглежда, се съмнява в успеха на Пир, бои се да не се хвърлят пари на вятъра и то да губи от другото си учение и затова писал за сведения на Хиерокъл, който имал връзки с палестрата. Той му съобщава, че според преценката на Птолемей, учителя по борба, Пир ще надмине в скоро време и онези, които се занимават с атлетически борби от дълго време. Накрая моли да се изпратят неща, които са необходими за начинаещия атлет. Македонският месец Ксандик, по който е датирано писмото, отговаря приблизително на март.

б) Гърците навсякъде, гдето са живеели на по-големи групи (напр. в Тракия, Мала Азия и др.), са продължавали да устройват атлетически състезания по случай някой голям празник. В самата Гърция те са ставали по време на Олимпийските и Немейските игри. В Египет те се устройвали на празниците за прослава на царския род. В 279–278 г. пр. н. е. Птолемей II Филаделф създал празник, повтарящ се всеки пет години, в памет на баща си Птолемей I Сотер, основателя на елинистическата държава Египет, а по-късно друг — в памет на своята сестра и жена Арсиное. Всички тези празници, към които се прибавили и други, ставали в памет на царе, които били обявени на богове. Такива са били Птолемеевите и Арсинойските празници, названията на които не издават боготворение, докато празниците Филаделфия и Теаделфия съдържат култовите епитети на Арсиное като Tea Филаделфос, т. е. богиня братолюбка, и на брака между Птолемей и Арсиное, брат и сестра, като Теой Аделфой, т. е. богове братя.

Птолемеевият празник е бил празнуван най-тържествено в царския двор в Александрия. По-скромно в останалата част на страната, напр. в селото Хиера Несос, т. е. Свещеният остров във Файюм. Празненствата били придружавани по гръцки обичай от атлетически състезания, като борби, надбягване, хвърляне на копие и др. Те пазели и подновявали гръцкото съзнание у поселниците гърци, и то всред египтяните, които се държали враждебно спрямо гръцката гимназия и състезанията. Така се получила строга граница между управляващите чужденци и управляваните местни жители. Това напомня спорта на англичаните в някогашните британски колонии, който ги отделял от туземното население. Македонският месец Лойос е отговарял приблизително на юли.

Селяните отказват да сеят (257–256 г. пр. н. е.)

«Аполоний. Смаян съм ат нехайството ти, че нищо не си писал нито за оценката на наема, нито за жътвата на житото. Затова още сега ни пиши в какво състояние е всяко едно. Година 29–а, месец Артемисий 23, месец Фармути 30.»

«До Аполоний. Получих твоето писмо от месец Пахон 14 от Зоил, в което пишеш, че се учудваш, загдето не съм ти изпратил нищо за оценката на наема и за жътвата на посева. Наложи ни се да отидем във Филаделфия на месец Фаменот 16 и веднага писах на Зоил и Зопорион, а също и на царските писари да дойдат при нас, за да уредим заповяданото от тебе. И тъй случи се Зоил да бъде на обиколка заедно с Телест. Поради това той беше зает. Царските писари и Паюес, помощникът на Запирион, дойдоха при нас след 12 дена. А когато се срещнахме с тях и отидохме, измервахме земята 5 дена според земеделеца и според добива. А след като свършихме това, повикахме земеделците и им съобщихме твоето човеколюбиво нареждане и останалите неща. Като ги призовахме, поискахме да направят оценката на наема според това, което ти ни даде в съобщението си, или като се срещнат с нас и като направят оценката на нивите, да сключат договор. В момента те казаха, че след като се посъветват, ще ни се обадят. Обаче след четири дена заседнаха в светилището и отказаха да дадат оценка на наема нито с добро, нито със зло, но заявиха, че ще престанат да сеят. Тъй като били уговорили с тебе да дадат една трета от добива. А след като аз и Дамис говорихме много с тях, и понеже не постигнахме нищо, отидохме при Зоил и го помолихме да дойде с нас. А той каза, че бил зает с изпращането на моряците. И тъй, след като се завърнахме след три дена във Филаделфия, решихме да поискаме те да дадат оценката, която всеки един изобщо мисли, както четохме в наредбата ти, понеже отказаха да направим оценката на наема, нито постигнахме напредък. А те дадоха оценка, която ти бяхме изпратили по-рано. Това, след като уредихме, занимавахме се с измерване на сусамените посеви и земята с храсталаците заедно с царските писари, които ни дадоха отчет на 22–ро число на месец Фармути. Затова добре би било да не ни упрекваш в никакво нехайство. Защото този, който ти служи, не може да бъде нехаен. А това ще ти стане ясно от събирането на житото без всякаква местна помощ.»

Папирусът представлява препис от две писма, разменени между първия министър Аполоний и Панкестор, управителя на царското имение при Филаделфия във Файюм, дадено на министъра за ползване. Затова обичайните уводни и заключителни изрази на писмата са изпуснати.

Аполоний не е доволен от Панкестор, както показва първото кратко и остро писмо. Панкестор се извинява във второто писмо с дълги обяснения. Става дума за определяне на арендата, с която се давало под наем голямото имение на Аполоний. Държавата, т. е. царят, и високопоставените лица като Аполоний сключвали със селяните договори за аренда, които всъщност са били налагания на условията за арендата. Панкестор разказва как той събрал комисия, в която влизали и т. нар. царски писари. Египет е бил разделен на големи области или окръзи (на гръцки «номос»), които били управлявани от стратези, подпомагани от царски писари. Комисията описала нивите според наемател и добив. След това повикала селяните, за да им съобщи човеколюбивата наредба на Аполоний и да изиска от тях да представят оценки за арендата съгласно наредбата. Наредбата или паметната бележка се нарича човеколюбива. Обаче всъщност тя съдържала тежки условия за арендата, които Аполоний просто диктувал. Селяните земеделци се подчинявали досега на условия. Но този път те се показали упорити, запазили си правото да се съветват помежду си и след четири дена влезли в едно светилище, което им давало неприкосновен подслон, т. нар. азилно право. В Гърция храмовете и светилищата имали право да дават убежище на преследваните свободни и роби и никой нямал право да ги измъква оттам. Селяните отхвърлили наложените им условия, като се позовали на по-раншна спогодба с Аполоний, според която те давали само една трета от добива. Те заплашвали, че ще се откажат да сеят. Панкестор преговарял без успех с тях и затова потърсил съдействието на Зоил, който, както се вижда, бил важна личност. Но понеже това не станало, Панкестор се принудил да се съгласи с искането на селяните те сами да определят оценката като основа за договора за арендата. Споменатите в писмото месеци — македонският Артемисия, приблизително април, и египетските Фаменот, приблизително март, и Фармути, приблизително април, не са съвпадали по време, както показват датите 23 и 30 в първото писмо.

Молба за заселване (256–255 г. пр. н. е.)

«На Зенон поздрав от Аполофан и Деметрия, братя майстори във всякакъв вид женско вълнено тъкачество. Ако благоволиш и случайно имаш нужда, готови сме да ти предложим услугите си. Понеже чуваме за славата на града и че ти, неговият управител, си отличен и справедлив, решихме да дойдем при тебе във Филаделфия ние самите с майка ни и жена ми. Разреши ни да останем, ако благоволяваш, за да не стоим без работа. А ние ще изработваме, ако искаш, горни дрехи, долни дрехи, пояси, наметки, окачалки за мечове, колани; женски неща: цепнати дрехи, покривки, дрехи по мярка, дрехи с обшити ръкави. А ако пожелаеш, можем да обучаваме някои. Нареди на Никиас да ни даде подслон. За да не се чудиш, ще ти представим и лица, които ни познават: едни тукашни и заслужаващи доверие, други от Мойтимис. Бъди щастлив. [на обратната страна] Година 30–а, месец Горпией 28, месец Тот 22. Аполофан и Деметрий братя.»

В плодородната област Файюм Птолемей II основал гръцко селище, наречено Филаделфия в памет на своята сестра и съпруга, обоготворената Арсиное Филаделфос (братолюбка). За жители на селището били привлечени много египетски селяни и много войници, на които царят раздал земи. Така селището се разраснало бързо в град, чиито развалини правят впечатление и днес с хубавите къщи и пресичащите се под прав ъгъл улици. Уредбата на новия град била поверена на Зенон, управителя на царското имение при града, предоставено на първия министър Аполоний за ползване. Той бил снабден, както изглежда, с неограничени права и от него зависело всичко. За жител на новооснования град не се допускал всеки, а само онзи, който бил препоръчан от лица, заслужаващи доверие.

Едно семейство на тъкачи, дошли от село Мойтимис в областта Мемфис, искат да се заселят във Филаделфия. Обаче те се нуждаели от разрешение на местната власт, т. е. от Зенон. Това било необходимо, понеже в Египет при Птолемеите тъкачеството, което е било предимно женски занаят, е било държавен монопол, ако и в частни ръце, но под държавен надзор. Освен това във Филаделфия, която е била още в строеж, не е имало жилища за всички и затова тъкачите молят още да им се посочи жилище.

Учтивостта е изисквала в писмата да стои на първо място името на получателя, както е в горния случай.

Из дневника на пощенска станция (около 255 г. пр. н. е.)

а) 18–о число, един часът. Теухрист предаде от Горния Египет на Диний 3 роли, от които за цар Птолемей 2, за управителя Аполоний една рола. Диний пък ги предаде на Хиполис.

б) 19–о число, 11 часът. Никодим предаде на Александър от Долния Египет 7 роли: от цар Птолемей за Антиох в околията Хераклеополис 1 рола, за Деметрий за доставка на слонове в околията Тива 1 рола, за Хипотел, помощника на Антиох, оставен в големия град на Аполон, 1 рола, също от цар Птолемей за Теуген, водача на превоза, 1 рола, за Хераклеодор в околията Тива 1 рола, за Зоил, управителя на държавната каса в околията Хермуполис, 1 рола, за Дионисий, главен домакин в околията Арсиное, 1 рола.»

В Египет при Птолемеите е имало държавна поща, която е получавала и изпращала само държавни пратки, а частните писма и пратки са били пренасяни от случайни пътуващи лица. Държавната поща си е служила в отделните области с куриери (пешеходци или яздещи камили) под полицейска закрила, а също и бърза поща на коне, които пренасяли пратките от столицата Александрия до най-южния край на държавата. По пътя се намирали разменни станции. От такава разменна станция произхожда горният папирус, който е част от пощенския дневник. В дневника се вписвала всяка сутрин, обед и вечер в определени часове пощата, която е минавала от север за юг, т. е. от Горния Египет за Долния, и обратно; какво е пристигало, до кого, а също и имената на донасящия и отнасящия пощата и на завеждащия станцията. Този е вписвал пратките, взимал ги е на ръка и ги е предавал пак на ръка. На първо място стои пощата на царя. В приведения текст Теухрист донася пощата от Горен Египет, завеждащият станцията Диний я вписва и предава на Хиполис, за да я отнесе в Александрия. Във втората част Никодим донася пощата от Александрия, предназначена за Средния и Горния Египет. Завеждащият пощата е Александър. Големият брой чиновници показва, че станцията е била много важна. Понеже през нея е минавала пощата за Арсинойската област, т. е. Файюм, тя ще да се е намирала близо до Мемфис. Пратките се състояли от роли, т. е. от навити на рола няколко документа или писма, поставени, може би, в предпазни кутии. Изпращачи и получатели са царят, първият министър Аполоний, наречен в папируса управител, и други висши чиновници. Между тях се споменава и доставчикът на слонове, който се е намирал далеч на юг чак в Сомалия. Пратката за него е отправена за Тебаида, т. е. в Горен Египет, затова може да се предположи, че оттам тя е била препращана далеч на юг. Другите пратки са предназначени за областите Хераклеополис, Хермуполис, Арсиное и за Аполонополис Магна, дн. Едфу в Горен Египет.

Строеж на канал във Файюм (254 г. пр. н. е.)

«Александър на Клеон поздрав. От отводнителния канал, водещ оm Тебетну и Самария за Керкеесис, който копахме миналата година, остана една част недовършена. Затова добре ще сториш да наредиш да се пресметне на туземците в Керкеесис 200 драхми от данъка за солта, за който ще се отмерват аолии, за 60 аолии по 4 драхми, за да се довърши и земята да не стои под вода. Изпрати ни останалите греди от двестата, и то най-дебели и най-дълги, за да ги имаме за прехвърляне при градежа на мостовете. Понеже те ни възпират. А също и въжета, и ако има повече, 200. Бъди здрав. Година 31–ва, месец Паюни 16.»

На югозапад от Кайро се намира езерото Карун, наречено в древността Мьорис. На изток то граничи c днешната област Файюм, която първоначално е била голяма част от него. Тя се отдели от долината на Нил от тясна ивица пустиня и затова се смята за оазис. По-късно водите на езерото Мьорис се отдръпнали и на тяхно място се появила огромна заблатена земя. Египетските царе Птолемей II Филаделф и Птолемей III Евергет (благодетел) се заели да я пресушат с голяма мрежа от отводнителни канали. Така се получили големи и извънредно плодородни земи. Горният папирус ни отвежда във времето на отводнителната работа. С ръководството на строежа на каналите е бил натоварен Клеон, от кореспонденцията на когото се е запазила голяма част.

Отводнителният канал от селата Тебетну и Самария не е бил завършен. За да се довърши и запазят съседните земи от наводняване, Александър предлага да се натоварят с ангария жителите на село Керкеесис, които са египтяни туземци, да докопаят канала. Обикновено ангарията е била безплатна. Обаче в този случай се предлага да се приспадне на селяните съответната част от данъка за сол като обезщетение вместо заплащане. Добиването и търговията със сол е било държавен монопол и освен това се събирал и данък сол. Аолий е египетска мярка, която се е равнявала на кубик от двоен аршин. Следователно за 60 аолии се приспадало 4 драхми от данъка. Обществените работи, като строежи на канали и язове, са били извършвани като ангария от туземците. Нерядко обаче те са били възлагани на предприемач.

Писмо до царя (времето на Птолемей II или III)

«На великия цар Птолемей от Египтос поздрав. Спасен чрез тебе, сега ти се моля пак, ако благоволиш, заповядай да ме поставят там, където ти намериш за добре, за да живея благоприлично и безупречно спрямо тебе, докато царуваш над цялата Вселена. Бъди щастлив.»

Това писмо, както и други от същата епоха показват отношението на поданиците гърци спрямо техните елинистически царе. Подчинението и уважението се ограничават външно с това, че името на получателя, т. е. на царя, стои на първо място и писмото завършва с формулата «бъди щастлив», а не с «бъди здрав», както е в писмата между равни. В останалата част на писмото гъркът се явява спрямо царя като свободен човек, далеч от покорността на ориенталеца, който в такива случаи пада на колене с наведена глава. Но Египтос, за да спечели благоволението на царя и молбата му да има успех, нарича го «велик», което е необичайно за тази епоха, а също «господар на целия свят» и «спасен чрез тебе». В приведените тук писма от римската и особено от византийската епоха се забелязва постоянно увеличаване на изразните средства за уважение, покорност и дори раболепие. То започва с конкретни прилагателни като «великият», «великолепният», «благородният», «сияйният» и пр. и завършва с абстрактни обръщения като «величество», «великолепие», «благородие», «сиятелство» и пр. А също с преминаване от обръщение «ти» към «вие».

Списък на дрехите на Зенон (около 260–250 г. пр. н. е.)

«Сандък на Зенон, в който има: една прана ленена покривка, една прана зимна сива горна дреха и една износена, една лятна полуизносена, една прана зимна с естествен цвят и една износена, една нова лятна с цвят на леща; една бяла прана зимна долна дреха с ръкави, една износена зимна естествен цвят с ръкави, две прани зимни бели и една полуизносена, три нови летни бели, една нетепана, една полуизносена, една прана зимна дреха бяла и една полуизносена, един чифт сардински възглавници, два чифта нови сиви чорапи, два чифта бели, два нови бели пояса.

[на обратната страна] Списък на Зеноновите дрехи от Пейсиклес.»

Зенон, дясната ръка на първия министър Аполоний, преди да стане управител на неговото имение във Филаделфия, е предприемал по поръчка на господаря си редица пътувания в Египет и в чужбина — Палестина и Сирия. Неговият прислужник Пейсиклес получил нареждане да направи списък на дрехите му в сандъка, преди да тръгне на път. Зенон от Каунус в Мала Азия е принадлежал към видните гърци в Птолемеевата държава и се е обличал, както е изисквало неговото положение при високия сановник Аполоний.

Живописец търси работа (средата на III век пр. н. е.)

«Молба до Зенон от живописеца Теуфил. Тъй като твоите работи се завършиха и нямам повече работа, а аз стоя, без да имам някакви средства, ако у тебе се намират някои картини за правене, да ми ги дадеш, за да бъда зает и да имам средства. Но ако не ми ги даваш, добре би сторил да ми прибавиш пари за път, за да отида при братята ми в града. Бъди щастлив.»

Молбите, които се отправяли към високопоставени лица, се отличават от обикновените писма по това, че в началото нямат «поздрав», а на края се пожелава «бъди щастлив», а не «бъди здрав». Изразът «добре ще направиш», който се среща често, представя особена учтива форма на «моля».

В развалините на много къщи в Египет са намерени често картини, рисувани върху дъсчици с восъчни бои. Върху много мумии са били прикрепвани изображения на починалия. Изобщо живописта е била в Египет добре развита.

Син утешава баща си (около 251 г. пр. н. е.)

«[...](I) Защото така ще бъде възможно да получиш и занапред благосклонността на царя. За мене, разбира се, няма да има нещо по-важно от това да се грижа за тебе до края на живота си. Достойно за мене, достойно за тебе. И ако стане нещо човешко, да получиш всички почести. За мене ще бъде най-важното да се грижа добре за тебе и докато си жив и когато отидеш при боговете. И тъй най-главното: положи всичкото си усърдие, за да се освободиш накрая. Но ако наистина виждаш това за невъзможно, то поне когато реката се прибира, когато няма опасност и Теодор е оставен там да върши същото, по него време да ни посетиш. Имай това на ума си, че нищо да не те наскърби, но че всички мои мисли са насочени да не си наскърбен. Бъди здрав.»

От едно друго писмо се вижда, че Клеон, който се е грижел за работите във Файюм и до когото е написано писмото от сина му Филонид, е бил строго мъмрен от царя по времето на неговото посещение там. Може би царят не е бил доволен от положението на работите. Оттогава Клеон се чувствувал съсипан, ако да е запазил службата още известно време. По-късно неговата служба е била изпълнявана от помощника му Теодор.

Демофон до полицая Птолемей (около 245 г. пр. н. е.)

«Демофон на Птолемей поздрав. Изпрати ни всякак флейтиста Петоюс с фригийските флейти и останалите и ако трябва нещо да се похарчи, дай, ще го получиш от нас. Изпрати ни също и женствения Зенобий с тъпан, кимбали и кастанети, понеже жените се нуждаят за жертвоприношението. Нека да има по възможност и най-фино облекло. Вземи също и козела от Аристион и ни го изпрати. А роба, ако си го заловил, предай го на Семфтей, за да ни го доведе. Изпрати ни и сирене, колкото можеш повече, нови съдове, различен зарзават и ако имаш някаква храна. Бъди здрав.

п. п. Натовари това на кораба и пазачи, които да го придружават.»

Това писмо дава възможност да се надникне в живота на народа през III в. пр. н. е. Птолемей, който е известен от много други писма, е началник на полицията в някакъв град на областта Оксиринх и близък приятел на Демофон. Този вероятно заможен гражданин устройва семейно празненство. Птолемей трябва да се погрижи както за музиканти и други артисти, така и за продуктите, необходими за угощението, а също и да изпрати и избягалия роб, ако го е заловил.

Амоний до Аристарх (243–242 г. пр. н. е.)

«Амоний на Аристарх поздрав. Артемидор, подчиненият на Стратон, ни писа, че от наемните конници, снабдени със земя при Фарбаита, е починал Теодор, син на Фаноклес от Селимбрия, ескадронен водач от полка на Етеон. Притури неговата войнишка земя към царския имот и се погрижи, щото всички наемни договори да бъдат събрани в царския имот, тъй като отговорността лежи върху тебе. Бъди здрав. Година 5–а, месец Фармути 18.»

От получената обширна и много плодородна земя след пресушаване на голяма площ от Файюм Птолемей II и III давали дялове на войниците си за временно ползване или за определен срок, или до живот. Притежател на земята си оставал обаче царят, който имал право да взима обратно земята, когато намери за добре: като наказание за прегрешения на войника или при смъртен случай. Земите често са били давани от войниците под аренда и затова след смъртта им е трябвало да се осигури наемът за царя. Тези войнишки земи се наричали на гръцки «клерос», т. е. дял, а притежателите им «клерухи». Добивът от войнишката земя е бил заплатата на войника. Ако войникът след смъртта си оставял син, годен за военна служба, обикновено той заемал положението на баща си. Така царят разполагал със заседнали, неегипетски войнишки семейства със здраво гръцко съзнание. Споменаването на тяхната предишна родина, както е в горния случай, издава ясно техния нетуземен произход. Те не са били ветерани, а действуващи войници, готови винаги за служба, разпределени по пехотни и конни полкове, които носели името на военачалника.

Оплакване до царя от Филиста (221 г. пр. н. е.)

«На царя Птолемей поздрав от Филиста, дъщеря на Лисий, жителка на Трикомия. С мене се отнесе зле Петехон. А именно: когато се къпех в банята на гореказаното село, година първа, месец Тюби 7, той беше поливач в женското отделение и когато бях излязла, за да се намажа, той донесе гореща вода, изля каните отгоре ми и ми изгори корема и лявото бедро до коляното, та имаше дори опасност за живота ми. Като го разбрах, че е умишлено, предадох оплакването на Нехтосирис, полицейския началник на селото, в присъствието на управителя Симон. Та те моля, царю, ако благоволиш, че прибягнал съм до тебе да търся защита, да не се допуска да се постъпва така зле с мене, която живее от ръкоделието си, но да се нареди на стратега Диофан да пише на управителя Симон и на полицейския началник Нехтосирис да се доведе при същия Петехон, за да се разследва случаят, та аз, която прибягнах до тебе, царя, общия благодетел на всички, да получа правото си. Бъди щастлив. [втора ръка] До Симон. Изпрати обвиняемия. Година 1–ва, месец Горпиай 28, месец Тюби 12. [на обратната страна] Година 1–ва, месец Горпиай 28, месец Тюби 12. Фалиста срещу поливача Петехон, загдето й изгорил корема и лявото бедро.»

Оплакването на Филиста е отправено до царя само по форма. Всъщност то не е стигало почти никога до него, а до стратега, който като управител на областта е представлявал царя и е изпълнявал и военни задължения. Той не е представял молбата на царя, но сам е разрешавал въпросите, както показва бележката от втора ръка. Папирусът предава селски скандал, каквито се срещали винаги и навсякъде: сбивания, насилия и пр. Обикновено египтяните се къпели в река Нил и каналите. Според гръцкия обичай в село Трикомия е имало баня, която отговаряла на гръцките изисквания, както показва съществуването на женско отделение. В селото са живеели гърци и египтяни заедно. Пострадалата носи гръцко име, а виновникът и селският полицай египетски.

Папирусът е датиран според македонския календар и египетския, без да бъдат изравнени. Египетският календар е бил по-разпространен всред народа и затова Филиста датира оплакването си според него; властите обаче — според двата. Горпиай е отговарял на юли–август. Година първа е от възкачването на Птолемей IV (222–221–205–1 г. пр. н. е.).

Поръчителство (200 г. пр. н. е.)

«Теотим, син на Еуфрон [...] кълна се в царя Птолемей, син на Птолемей и Арсиное, богове Филопатори (т. е. родителолюбци) и в боговете Филопатори, и в боговете Братя, и в боговете Евергети, и в боговете Спасители, и Сарапис, и в Изида, и във всички други мъжки и женски богове, че това поръчителство, което правя за два таланта, е чисто мое и че не подлежи на нищо друго освен на посочения залог. Нека бъде добре, ако съм се заклел добре, а ако съм се заклел зле, да ме сполети обратното.

Теотим, син на Еуфрон, тракиец от още ненамиращите се под команда (притежател на 80 арури), съгласен съм да поръчителствувам със задължение за обезщетение на Филип, предприемач на данъка за втората година на местата около Филаделфия, лозя и градини за един талант и три хиляди драхми и пак на същия за наемане на лозята и градините около Бубастис за три хиляди драхми, така че всичко прави два таланта, за което залагам притежаваната от мене къща и двор и имотите в Евергетис и положих написаната царска клетва върху това задължително.»

Между заселилите се в Египет чужденци, дошли или привлечени от Птолемеевците, се намирали не само гърци и македонци, но и траки. Един от тях, вероятно клерух, е бил Теотим, син на Еуфрон. Както неговото име, така и това на баща му показват, че те са се били приобщили към гърците. Той е притежавал земи в размер на 80 арура. Арура е мярка за повърхности, която в Египет е била равна на 2237,5 кв. м. Подлежал е на военна служба, но още не бил служил. Бубастис се намира на североизток от днешното Кайро и е бил главен град на едноименна област, сега обширни развалини. Царската клетва се е състояла в заклевано в името на всички предходни на Птолемей V Епифан (204–182) египетски царе, обожествени и наречени според техните прякори.

Заповед на цар Птолемей IV за култа на Дионис (края на III век пр. н. е.)

«Заповед на царя. Тези, които свещенодействуват на Дионис, да отплуват по реката надолу в Александрия: живущите до Наукратис от деня, когато е изложена заповедта, а онези над Наукратис — в срок от 20 дена. И да се запишат в списъка при Аристобул в срок от три дена от деня, когато биха пристигнали. Веднага да съобщят от кои са възприели свещенодействията до три поколения и да предават запечатано свещеното слово, като всеки си подпише своето име.»

Службата и най-вече мистериите на Дионис са били разпространени върху целия гръцки свят особено през елинистичната епоха, когато се е търсело откровение и спасение вместо обикновено вярване. Не е било случайност, че почитането на Дионис е било много разпространено всред гърците в Египет. Птолемей IV Филопатор е бил особено голям привърженик на Дионисовия култ и използувал всеки повод да го изтъкне. Поради това той положил големи грижи към почитателите на Дионис в държавата си. Той поискал да узнае броя на почитателите и особено как стои въпросът със «свещеното слово», т. е. учението, което е било предавано на посветените. Съгласно заповедта на царя всички, които извършвали свещенодействия за Дионис, т. е. ръководителите на общините, е трябвало да отидат в Александрия. И понеже заповедта от Александрия до областта на Наукратис, който се намирал в делтата на Нил, ще стане по-рано известна, отколкото във вътрешността, поставят се различни срокове. Заповедта е била разгласена навсякъде в страната с окачване.

Исиада до брат си Хефестион (168 г. пр. н. е.)

«Исиада на брат си Хефестион поздрав. Ако си здрав и всичко останало ти върви по волята, то би било така, както аз се моля постоянно на боговете. И аз съм здрава, и детето, и всички вкъщи, които винаги мислят за тебе. Когато получих от Хор твоето писмо, в което разказваш, че си бил обсебен от бога в Сарапиона в Мемфис, благодарих веднага на боговете, загдето си здрав. А от това, че не идваш, докато всички там обсебени се завърнаха, съм наскърбена. Защото през цялото това време успях ди се грижа за моята и на детето ни прехрана и стигнах до крайния предел поради цената на житото и си мислех сега, когато си дойдеш, ще мога донейде да си отдъхна; но ти нито си помислил да си дойдеш, нито си се поставил в нашето положение; как, когато ти още беше тук, се нуждаех от всичко и още повече, след като се е изминало толкова време, и то в такива обстоятелства, и ти нищо не си изпратил. Освен това съвсем се наскърбих, когато Хор, който донесе писмото ти, ми съобщи, че ти си се бил освободил от състояние на обсебен от бога. Но особено сега, когато се случи и майка ти да е болна. Добре ще направиш и заради нея, и заради нас да си дойдеш в града, ако нещо по-належащо не те възпира. Ще ме радва също, ако се грижиш за тялото си, за да бъдеш здрав. Бъди здрав. Година втора, месец Епиф 30.»

В Египет било обичай съпрузите да се наричат помежду си брат и сестра. Това води началото си от египетския обичай да се женят брат и сестра помежду си. В това египтяните не намирали нищо неестествено или непозволено. Вече бог Озирис е имал за съпруга сестра си богинята Изида. Гърците смятали брака помежду брат и сестра за кръвосмешение и противоестествено. Обаче в Египет гърците възприели, както много други неща, и този брак. Пример за това давал царският дом на Птолемеите. Така Птолемей II се оженил за сестра си Арсиное, поради което бил наречен Филаделф, т. е. сестролюбец. Същото направили и Птолемей IV и VI. От папирусите се вижда, че този вид брак се разпространил много всред гръко-римското население на Египет до около III в., когато изчезва, може би, под влияние на християнството. Дали споменатите в папируса Исиада и Хефестион са били наистина сестра и брат, не може да се твърди с положителност, понеже Исиада говори за «майка ти», а не за «майка ни». Най-малко те не са били от една и съща майка.

По времето на Птолемеите богът Сарапис бил на особено голяма почит. По произход той не е бил египетски бог. Неговото име е гръцко преобразуване на Осирис — Апис, египетския бог на мъртвите в Мемфис. Сарапис е имал много светилища в Египет, но най-известното и най-прочутото е т. нар. Сарапион, или Сарапеум при Мемфис. Тук живеели множество жреци и прислужници. То било посещавано от голям брой поклонници, които търсили от бога помощ и откровение по време на сън. Някои от тях оставали дълго време в свещената ограда, понеже се чувствували свързани с бога, т. е. обсебени от бога. Това обсебване от бога е било някакво религиозно преживяване, което вярващият е чувствувал като обвързване. Той не е могъл да напусне Сарапейона, преди богът да го е развързвал, т. е. освободил. Изразите на гръцки «обсебване», «обземане» и «развързване» показват само външния облик на преживяването, което в подробности остава за нас неясно, но което действително се е случвало със силно вярващите. То е било един вид самовнушение. (Срв. у нас нестинарите и нестинарските игри.)

Такъв един обсебен е бил Хефестион, до когото е било отправено писмото на Исиада. От същата дата е запазено друго писмо от неговия брат Дионисий. В това писмо братът пише, че причината за оставането в града да спечели някоя и друга пара е неуважителна: «понеже всеки, който се е спасил от големи опасности, търси да се върне по-скоро вкъщи, за да поздрави жена, деца и приятели». Хефестион, изглежда, че наистина е бил изложен на големи опасности. По времето, когато е писано писмото, войната между Египет и Антиох IV е била току-що завършена. Следователно не е изключена възможността да е участвувал в тази война. Споменаването на тежки времена и скъпотия може също да се свърже с войната. Дали незавръщането на Хефестион се дължи на желанието му да припечели и друга някоя пара, или е искал да се отърве от жена си и детето, не може да се каже.

Служебна разпоредба на първия министър Херод (165 г. пр. н. е.)

«Херод на Теон поздрав. Здрави са цар Птолемей и цар Птолемей, неговият брат, и царица Клеопатра, неговата сестра, и техните деца, и работите им са, както трябва. А ако и ти си здрав и другите неща са по волята ти, би било, както ние желаем и ние донякъде я караме. От писмото до министерския помощник Дорион има препис за тебе. И тъй, ако съзнаваш, че грижата за сеитбата засяга изобщо всички, които се занимават с обществените работи, добре ще сториш да вложиш цялото си усърдие и да внимаваш, щото никой нито от незаможните да не се привлича да обработва земя, нито от заможните да се измъква под някакъв предлог, но всичко да се извършва по посочения начин в изпратената ти от нас паметна бележка. Погрижи се и за себе си, за да бъдеш здрав. Бъди здрав. Година 6–а, месец Месоре 24.»

От гледище на държавното право цялата земя в Египет е била притежание на царя. Една част от нея, и то не най-малката нито най-лошата, е била давана като царски имот на селяните под аренда. Ако не се намирали достатъчно наематели въпреки всякакъв вид улеснения за стопанисването й, то царят задължавал насила с наем други земеделци. Такъв е случаят, описан в горния папирус.

Наредбата за даване под аренда принудително определяла, че това трябва да засяга само стопански силните. Но чиновниците, които изпълнявали наредбата, допускали заможните да се изплъзват от принудителния наем под разни предлози и го стоварвали на гърба на бедните. До царя достигнало, както изглежда, оплакване за неспазване на разпоредбите. Първият министър Херод напомня отново за съдържанието на наредбата, от която изпратил препис до Теон с горното придружително писмо. Като придворен служител той започва писмото си със здравето на царете и царицата. Първият споменат Птолемей е Птолемей VI Филометър (т. е. майколюбец) (181–146), вторият е неговият брат Птолемей VIII Евергет (146–117), които са управлявали заедно с Клеопатра II. Писмото е написано в дълъг период от изречения, присъщ на канцеларския стил.

Първа молба на близначките до царя (163 г. пр. н. е.)

«На цар Птолемей и на царица Клеопатра, богове Филометори (майколюбци), поздрав от Тауес и Таю, близначки, които свещенодействуват в големия Сарапейон при Мемфис на Осорапис и извършват възлияния за вас и вашите деца. Прибягнахме до вас, за да получим правото си, понеже много пъти ни причиняват злини Нефорита и нейният син Пахрат. А именно: посочената Нефорита живееше заедно с някой си Филип и така правеше, та посоченият Филип да го (баща ни) убие при сегашните объркани времена, като го издебне при вратата на неговата къща, която се намира на реката в Египетския пазар. Но когато нашият баща излязъл и разбрал работата, хвърлил се в реката да плува и едва се спасил на един остров и бил прибран от плуващ наблизо кораб. И понеже не се осмелил повече да слезе тук на брега, отделил се в областта Хераклеополис. А понеже ние не бяхме заедно с него, той умря от мъка. Неговите братя отплували и го донесли в гробището при Мемфис. Но Нефорита и досега още не се е заела да го погребе. Неговото пък имущество, което беше прибрано в царската хазна, Нефорита освободила, продала половината къща, която принадлежеше общо на нас и на нея, за 17 медни таланта и получила имот на стойност 60 медни таланта. Тя взима наем всеки месец 1400 медни драхми и от тях не отделя нищо за нас. Но понеже тя не се задоволила с това, изхвърли ни, та щяхме да умрем от глад. Сетихме се обаче за един Птолемей, който е от обсебените от бога в големия Сарапейон, приятел на нашия баща. Отидохме при него и сега се препитаваме тук. А когато настъпиха траурните дни за Апис, отведоха ни да скърбим за бога. Приятелите на майка ни ни придумаха да приемем нейния син да ни помага. А когато това стана, той ни издебна след известно време, взе бележката, която ни беше написана от чиновниците до началника на управлението за масло да ни се дава от вас полагащия ни се метрет масло. Като я получи тайно, обра ни медните пари, колкото имахме в момента, и други неща и се завърна при майка си, така че ние нямаме дори насъщното. И тъй молим ви да се изпрати молбата ни на стратега Дионисий, един от царските приятели, да пише на управителя Аполоний и на контрольора да не й предава нито полагащото ни се масло и кики, нито друго от нашите неща, но да бъде заставена да ни върне, каквото притежава противозаконно от бащиното ни имущество, за да ни се помогне чрез вас. Бъдете щастливи.»

Това писмо и следното, които съдържат молбите на две сестри близначки за справедливост, са едни от най-интересните папируси, достигнали до нас. Бащата на близначките е войник, гръцки колонист, в Мемфис, който се оженил за египтянка на име Нефорита. На двете си дъщери той е дал египетски имена. Жена му Нефорита завързала любов с гърка Филип и го подучила да убие мъжа й. Той дебнел жертвата си пред къщната врата. Но бащата на близначките го забелязал, скочил в Нил и така се спасил. Принуден да живее далеч от дъщерите си, наскоро починал от мъка по тях. Братята му донесли тялото му в Мемфис, за да го погребе жена му. Обаче Нефорита не изпълнила дълга си, което се смятало за голямо светотатство. Освен това тя заграбила неговия имот и изхвърлила на улицата близначките. Изпаднали в голяма нужда, двете сестри се сетили за Птолемей, приятел на баща им, който се намирал в големия Сарапейон, и подирили убежище при него. Птолемей бил човек с много добра душа, както се вижда от множество папируси, и се заел да помогне на близначките. Настоящата молба е съставена от него. Първата му грижа била да им намери работа при себе си. Случило се по това време да умре Апис, големият бог на Мемфис, чието въплъщение бил особен бик. За неговото оплакване, което траело 70 дни, имало нужда от две близначки, които представлявали сестрите богини Изида и Нефтис. Погребението ставало в Сарапейона. Освен това в Сарапейона при Мемфис известни свещенодействия, особено възлияния в чест на Сарапис и на почитаната заедно с него Изида и жертвоприношенията в светилището на Асклепий (египетски Имхотеп), което се намирало в свещения двор на Сарапейона, е трябвало да бъдат извършвани от близначки. На тази служба били назначени двете сестри, поддържани от Птолемей. Те получавали за това определено количество дървено масло и хляб от склада на светилището. Но и тук, както се вижда от молбата, не били оставени на спокойствие от майка им или по-точно от нейния син. Под предлог да помага на близначките той дошъл в Сарапейона и им задигнал както бележката за масло, така и дребни пари и се завърнал при майка си.

Метрет е мярка за течности, а кики е особен вид зехтин. Стратегът Дионисий, който е трябвало да изпълни молбата, е принадлежал към царедворците, наречени «приятели на царя». Горният папирус не представя окончателния текст, а чернова на молбата с много задрасквания и поправки.

Историята на близначките, която е известна и от други папируси, е послужила на немския египтолог Георг Еберс да напише цял роман под наслов «Сестрите».

Втора молба на близначките до царя

«На царя Птолемей и на царица Клеопатра, неговата сестра, богове Филометори, поздрав от Тайс и Таю, близначки, свещенослужителки в големия Сарапейон при Мемфис. И по-рано, когато вие пребивавахте в Мемфис и отидохте в храма, за да принесете жертва, обърнахме се към вас и ви подадохме молба. В нея съобщавахме, че не получаваме насъщните средства за прехрана, които се полагат да ни се дават от Сарапейона и Асклепейона. И понеже досега не сме ги получили напълно, налегнати сме от нужда и почти изложени на смърт от глад, принудени сме да се обърнем отново към вас и с малко думи да изложим безогледността на тези, които постъпват зле с нас.

А именно, понеже вие още от старо време отпускате суми на Сарапейона и на Асклепейона и от тях получаваха и предишните близначки нужната им всекидневна издръжка, и на нас веднага ни даваха няколко дена полагаемото, когато влязохме в светилището. То трябваше да ни се дава редовно, но впоследствие не ни се отпускаше. Затова изпратихме до управниците хора, които да молят, и на вас известихме за тези неща по време на пребиваването ви в Мемфис. Но когато натоварените с управлението в Сарапейона и в Асклепейона се осмелиха да задигнат и онова, което вие наредихте за нас и които нямаха никаква съвест, а ние страдахме от недостиг на необходимото, замолихме много пъти Ахомар, началника на светилището, да ни го дава. Отидохме и при сина на Псинтаес, началника на светилищата, когато той се изкачи завчера в храма, и му съобщихме за всичко. И той повика Ахомар и му заповяда да ни даде дължимото. А той, най-безсъвестният човек, който съществува на света, обеща да изпълни нареденото, но щом синът на Псинтаес напусна Мемфис, не направи повече нито дума. А не само тези, но и други от управата на Сарапейона и други от това на Асклепейона, от които обикновено получаваме необходимото, ни ограбват; техните имена и какво ни дължат сметнахме да не ги изреждаме, понеже са много. И тъй молим вас, понеже единствената надежда е вашата помощ, да изпратите нашата молба до Дионисий, един от вашите приятели и стратег, щото да пише на управителя Аполоний, като получи от нас списъка на дължимата ни прехрана, и то какво, за колко време и от кои се дължи, да ги принуди да ни го върнат, та като имаме всичко, каквото се следва, да извършваме много повече свещенодействията пред Сарапис и Изида за вас и за вашите деца. А на вас да се случи да владеете над всяка страна, която желаете. Бъдете щастливи.»

Двете близначки Тауес и Таюс едва се спасили от преследванията на майка си, когато ги сполетяло друго нещастие в тяхното убежище. Жреците и служителите в светилището отказали да им дават прехрана вероятно, понеже били дъщери на грък, а не чисти египтянки. Заповедта на сина на началника на всички светилища не постигнала нищо. Дори царската воля не могла да сломи пасивната съпротива на жреците. Обаче неуморимият Птолемей, защитникът на близначките, постигнал, както изглежда, с много писане и неприятности да им се отпусне поне част от дажбата зехтин. Но дали това е било задълго, остава неизвестно.

Стратегът Дионисий до Птолемей (около 160 г. пр. н. е.)

«Дионисий на Птолемей поздрав и пожелание за здраве. Показвал съм на всички хора моята голяма свобода в отношенията ми, а не еснафщина, а най-вече на тебе и на твоя брат заради Сарапис и твоята сърдечност и опитах, откак ми беше представен, да сторя всичко, което е добро за тебе. Когато твоят брат ме срещна на 17 Мехир и ме замоли да донесе три коли, за да му препишат моите писари всички документи, казах му, че той не бива мене да моли, но да си помисли, че има брат в двореца и да отиде при него, та да не дава нищо на писарите за писането, нито да похарчи стотинка. Разделих се, като му казах да дойде рано сутринта, за да вземе от мене в Мемфис четвъртинка сусам и да ми го стрие на каша в Мемфис, понеже исках да му я дам, за да я занесе в града. А той не е имал, изглежда, него ден време и се е срамувал да се срещне с мене. Ако наистина тази е причината и за това не е дошъл повече при мене, понеже се е срамувал, придумай го и го изпрати при мене. Защото може да се съгласи. Понеже се боя, кълна се в боговете, да не би момчето да е болно, а аз нямам свободно време да дойда при вас. Но ако поради нещо друго не се мярка пред мене, знай добре, че ако дойда на поклонение, не ще сляза при тебе, а ще се спра у Протархови. Бъди здрав.»

Птолемей, син на Главкий, живеел вече 13 години като обсебен от бога в свещения участък над Мемфис. При него бил и много по-младият му брат Аполоний, който изпълнявал често разни поръчки на брат си. Птолемей като македонец принадлежал към висшите кръгове и бил в добри отношения със стратега Дионисий, управителя на областта Мемфис. Тези връзки позволявали на Птолемей да помогне на нуждаещи се хора, както е бил случаят с близначките в двата по-горни папируса. Неговата личност е добре позната от многобройните му запазени писма.

Аполоний до брат си Птолемей (около 153 г. пр. н. е.)

«Аполоний на баща си Птолемей поздрав. Кълна се в Сарапис: ако не бих се срамувал малко нещо, не би видял повече никога моето лице. Понеже всичко лъже и твоите богове също, защото ни хвърлиха в голямо блато, където можем да загинем; и ако видиш, че ще се спасим, тогава ще потънем. Знай, че беглецът ще се опита да не ни остави да стоим на мястото ни. Защото заради нас беше наказан с 15 медни таланта. Стратегът заминава утре за Сарапейона и два дена ще тримири в храма на Анубис. Аз не мога да се мяркам повече в Трикомия от срам, понеже ние сами се предадохме и пропаднахме, заблудени от боговете и вярата ни в сънищата. Бъди щастлив.

[на обратната страна] На Птолемей поздрав. До тези, които говорят истината.»

Всред обсебените от боговете сънищата се смятали за откровения. Тълкувателите на сънища при Сарапейона си предлагали услугите на желаещите. Някои от тях се ползвали с особена слава. Затова Птолемей записвал грижливо сънищата си. Обаче младият му брат Аполоний се отчаял, когато видял, че вярата в сънищата е донесла нещастие за него и неговия брат, когото той уважавал като баща. Затова и обръщението «баща ми» в началото на писмото. В едно друго писмо Аполоний пише, че видял насън, че беглецът Менедем е този, който им прави зло. Този избягал роб е трябвало да плати заради тях голяма парична глоба и затова търсил да си отмъсти.

Обява за търсене и залавяне на двама избягали роби (145 г. пр. н. е.)

«Месец Епиф 16. На Аристоген, син на Хрисип, посланик на Алабанда, е избягал роб в Александрия. Името му е Хермон, който се нарича и Нил, по род сириец от Бамбюке, около 18 години, ръст среден, голобрад, с хубави прасци, вдлъбната брада, с брадавица до носа оm лявата страна, белег от лявата страна на устата, отбелязан с варварски букви на дясната китка, носи вързопче с три златни драхми, 10 перли и железен обръч, на който са закачени шишенце с масло и чесала, а около тялото — горна дреха и пояс. Този, който би го довел, ще получи два таланта, ако го посочи в светилище — една трета от таланта, а при заможно и подсъдно лице — пет трети от таланта. Който иска, нека го съобщи в службата на стратега.

Има също и избягал с него Бион, роб на Каликрат оm придворните служители, на pъcm нисък и широкоплещест, с дебели прасци, със светъл поглед. Той е избягал с наметка, с малка детска наметка и с женска кутийка на стойност 6 таланта и 5 медни драхми. Този, който би го довел, ще получи толкова, колкото и за по-горе описания. И за този нека се съобщи на подчинените на стратега.»

В Александрия на две високопоставени лица са избягали роби: на пратеника при царския двор на малоазийския град Алабанда сириецът роб Хермон, наречен още Нил, който бил отбелязан с варварски букви на дясната китка, т. е. със сирийски, вероятно арамейски букви, и на висш сановник в царския дворец. Двамата роби са избягали с това, което са носили в момента. Носените неща показват, че робите са придружавали господарите си, които отивали или се връщали от гимнастически упражнения. За тяхното залавяне са определени големи суми, понеже пострадалите лица са били високопоставени. Затова били поставени на крак властите в цялата страна чак до стратезите, които едва ли биха се занимавали с обикновени случаи. Възнаграждението стои в тясна връзка с изгледите за залавянето на робите или с обезщетението, което би се получило за тях. Последният случай «при заможно и подсъдно лице» е най-добрият, понеже такова лице може да се даде под съд с успех. Най-лошо е положението, ако робът е подирил убежище в светилище, понеже там стои под закрила на азилното право. Затова и възнаграждението е най-малко. Първоначално обявата е била предназначена за Александрия. Но понеже тя не е имала успех, е била разгласена по цялата страна и възнаграждението значително увеличено, както показват добавките от втора ръка в папируса.

Писмо до Менхес, писар на село Керкеосирис (114 г. пр. н. е.)

«Полемон на Менхес поздрав. Понеже е решено надзирателят да дойде рано сутринта на 15 в Береникис, а на 16 да мине покрай селото ти за Теогонис, гледай всички изостанали държавни вземания в селото ти да бъдат в ред, та да не го бавиш и да се втурнеш в немалко разноски. Бъди здрав. Година 3–а. Месец Паюн 11.

[на обратната страна] До селския писар Менхес.»

Селото в Египет се е управлявало от селски началник, т. нар. комарх, и от селски писар, наречен «комограматевс». Писарят Менхес и селото Керкеосирис са добре известни от много папирусни документи. Надзирателите от финансовото управление, т. нар. епимелети, са посещавали често селата, за да видят дали селските началници не са изостанали в прибирането на данъците. Надзирателят слизал при подчинения му чиновник и той е поемал разноските по престоя които при продължително бавене ставали големи.

Приготовления за посрещането на римския сенатор (122 г. пр. н. е.)

«Хермиас на Хорос поздрав. По-долу следва препис от писмото до Асклепиад. Погрижи се прочее да стане съответно. Бъди здрав. Година 5–а, месец Ксантик 17, Мехир 17.

До Асклепиад.

Луций Мамей, римлянин, сенатор с голямо звание и почит, е предприел плуване нагоре от града до Арсинойската област, за да разгледа забележителностите. Нека да бъде приет с подобаващото му се най-голямо уважение и се погрижи да бъдат построени подслони на подходящи места и да бъдат съградени грижливо пристани за тях. А също ще му бъдат поднесени при слизането на брега долуописаните дарове за гости [...] да се подреди подслонът му. Да се приготвят определеният за Петесух и крокодилите хляб, средства за разглеждане на Лабиринта, обичайните кадения и жертвоприношения [...]. Накъсо налага се на всички най-голямо усърдие, за да се задоволи лицето и да разбере, че е проявено всякакво усърдие за него [...].»

Държавата на късните Птолемеи толкова много отслабнала, че зависела изцяло от благоволението нa Рим, който бил вече завладял Балканския полуостров и царството на Селевкидите, но търпял самостоятелността на Египет, понеже тя била само привидна. Затова властите в Александрия правили всичко, за да запазят благоволението на римския сенат. Когато идвал сенатор в Египет, правело се всичко да му се угоди, пътуването му да бъде удобно и престоят приятен. Вземали се мерки, както при пътуването на самия цар. Дали римлянинът Л. Мемий е бил дошъл по политически причини или не, с положителност не може да се каже. Според папируса той имал желание да разгледа забележителностите па страната. Египет е възбуждал още отрано любопитството на гърци и римляни със строежите си, датиращи от незапомнени времена.

В Арсинойската област, дн. Файюм, фараонът Аменемхет III преместил резиденцията около 1900 г. пр. н. е. и се погрижил да я разкраси. Тук, както съобщава Херодот, той бил построил пирамиди, върху които бил поставил огромни статуи, а също и т. нар. лабиринт, огромен погребален храм за себе си. Днес от всичко това не е запазено нищо. Тези постройки и езерото Мойрис привличали мнозина посетители на Египет. Богът на езерото бил Собк, наречен на гръцки Сухос, изобразяван с глава на крокодил. Неговите свещени животни били крокодилите, които били хранени в езерце при града Арсиное, някогашния Крокодилополис. Петесух е бил обоготворен човек, който с течение на времето бил смятан за един от образите на Сухос и затова бил свързан с крокодилите.

Оплакване за прекъснато напояване (112–111 г. п р. н. е.)

«До Менхес, селския писар на Керкеосирис, от Пасис, син на Петесух, царски земеделец от същото село. Още от по-раншни времена обичайно беше да се напоява притежаваната от мене царска земя около същото село чрез царския водопровод, който отделя съседната на Ликос, син на Зопирион, и на други царска и свещена земя. И докато отсъствувах 2 и половина години в чужбина по неотложни работи на Асклепиад, царския роднина, споменатият Ликос сметнал, че времето е удобно, нахвърлил пръст в изкопа, изкопал частите на казания водопровод в неговата земя, така че от това пропуснах необходимото време за напояване на земята и има вреди за 30 артаби жито и разноски на други работи за напояването три медни таланта. За тези неща призовах веднага тебе, Хорос, селския началник и по-възрастните земеделци и им показах вредите и засипания водопровод. И те отсъдиха гореспоменатият Ликос да откопае частите, та аз да напоявам чрез тях съгласно обичаите, както е право. Но този и досега не ги е откопал, а насипва още, поради което пропускам постоянно всяка година нужното време за напояване и за растежа на посева, та се явява настоящата вреда на жито и мед, която се събира от две до шест години 150 артаби жито и мед за 15 таланта. Поради тази причина западнах, понеже добивът не върви съразмерно. Затова ти поднасям молба да направиш нареждане за всичко и да заповядаш да се изпрати и препис от оплакването, на които трябва, за да бъде принуден обвиняемият Ликос, като бъде призован, да откопае преди всичко водопровода, както си беше по-рано, и да ми заплати настоящите вреди 150 артаби жито и 15 медни таланта, за да мога безпрепятствено да изплащам наема за земята и да не бъде царят никак ощетяван. Бъди щастлив.»

Във Файюм близо до границата с пустинята добивът от нивите зависел от напояването, което ставало чрез канали и вади. На една такава изкуствена вада при Керкеосирис се намирали наетите земи на царските селяни Ликос и Пасис, и то земята на Пасис била под тази на Ликос. Ликос от злоба или користолюбие лесно могъл да прекъсне притока на вода, което наистина станало, когато Пасис отсъствувал по служба. Това се изтъква изрично, понеже селяните били длъжни да се намират на земите си по време на сеитба или жътва. Така Пасис изостанал и понесъл големи щети. Селските власти по молба на Пасис направили оглед и решили Ликос да откопае отново засипаната вада. Но изглежда, че той се разбрал с властите и цели четири години спорът стоял неуреден. Пасис, който изнемогвал стопански от това, поискал въпросът да се реши със съд, за да освободи Ликос вадата и да заплати понесените загуби. Забележително е, че въпросът, ако и да засягал интересите на царя поради загуба на добив, бил протакан от селските власти. Изглежда, че силата на царя се разбивала в твърдоглавието на селяните и нехайството на чиновниците.

Наводнени полета (края на II век пр. н. е.)

«Петесухос, син на Марес, селянин от Керкеосирис, на Марес, син на Петосирис, господар и брат, поздрав. Знай, че поради наводняване на нашето поле нямаме нищо, дори храна за нашия добитък. Та добре ще сториш, първо, да благодариш на боговете и второ, да спасиш много души, като им потърсиш около твоето село за нашата прехрана пет арура земя, за да имаме от нея нашата храна. Ако това направиш, ще ми си оказал услуга завинаги. Бъди здрав.»

Полето при село Керкеосирис в южния край на Файюм било наводнено по неизвестни причини и жътвата унищожена. Авторът на писмото се обръща към Марес, вероятно влиятелен селянин, да му намери земя за наемане, голяма пет арура. Мярката арура е била равна в Египет на 2756 кв. м.

Майка до син (II век пр. н. е.)

«[...] Когато узнах, че учиш египетското писмо, зарадвах се за тебе и за мене, че ти сега ще дойдеш в града, ще учиш децата при Фалуес, лекаря за клизми, и ще имаш препитание до старост [...].»

За да получи грък място за домашен учител в египетско семейство е трябвало да научи египетското, т. нар. демотично (опростено) йероглифно писмо. Лекарите в Египет са били строго специализирани. Клизмите и средствата за повръщане са били много практикувани. В древността лекарското изкуство на египтяните е било прочуто, което обаче достигналите до нас египетски лекарски пособия не оправдават.

До жреците в Тебтинис (99 г. пр. н. е.)

«Посейдон на жреците в Тебтинис поздрав и пожелание за здраве. Аз самият съм здрав. Понеже Соконсфис и Опис оm вашите ме посетиха и ми засвидетелствуваха старото, наследствено приятелство, което имате към нас, поръчайте ми смело оm какво се нуждаете оm мене, понеже уважавам и почитам вашето светилище от старо време. Бъдете здрави. Година 16–а, месец Фасфи 9.

[на обратната страна] От Посейдон до жреците в Тебтинис.»

Богът в Тебтинис е бил почитаният в целия Файюм бог Крокодил. Свещените крокодили били държани в особени езерца и хранени от видни гости, както е бил случаят със споменатия в друго писмо (Приготовления за посрещането на римския сенатор) сенатор Л. Мамей.

Дарение на храм (18 г. пр. н. е.)

«Аунес, околийски писар на местата около Бусирис, поздравява жреците от селото Онеюс на великите богове Мендес, Амон, Хонс и Харпократ. Обещавам да ви отмервам от [настоящата] 12–а година ежегодно от сметката на службата ми предоставените от мене на хлебопекарницата на горното светилище тринадесет артаби лимец. От тях всеки месец една артаба и за петте епагомени останалата една артаба, та да станат горните артаби тринадесет, за да има светилището през цялото време обявеното подаяние. Срещу това да има за околийския писар [...] винаги на всяко първо число на месеца един хляб. Година 12–а, месец Пахон 21.»

Египетската година е имала 12 месеца по 30 дни. Накрая на годината се прибавяли още пет дена, наречени епагомени, т. е. добавени, за да се получи пълният брой на годишните дни —365.

Иларион на жена си Алис (1 г. пр. н. е.)

«Иларион на сестра си Алис хиляди поздрави, също на Берюс, моята господарка, и на Аполонарис. Знай, че и сега още сме в Александрия. Недей се измъчвай, ако всички заедно се завърнаха, а аз оставам в Александрия. Моля те и те умолявам, грижи се за детето и щом получим заплатата, ще ти я изпратя. Ако в края на краищата родиш, ако е мъжко, остави го, ако е женско, подхвърли го. Казала си на Афродисиас: «Не ме забравяй». Как мога да те забравя? И тъй, моля те, не се измъчвай. Година 29–а на Цезаря, месец Паюн 23.

[на обратната страна] Иларион, предай го на Алис.»

Алис, сестрата на Иларион, е същевременно по египетски обичай и негова жена. Берюс изглежда да е тяхна майка. Обръщението за учтивост «господарка» или «господар» е почти равносилно на днешното «господин» и «госпожа» и не означава винаги, че се касае наистина за господар.

Обикновено писмата са мъчни за разбиране, понеже те предполагат лични неща и положения, известни на автора и получателя на писмото. За нас обаче остават неясни и сме принудени да ги гадаем. Какво се разбира под «всички се завърнаха заедно», е тъмно за нас. Това са може би работници, отишли в Александрия на печалба. Забележителна е поръката: ако детето се роди женско, да се подхвърли. Често такива подхвърлени на бунището деца са били отглеждани от чужди хора като роби. Обозначението в датата «на Цезар» се отнася до императора Август.

Два едикта на Германик до александрийците (19 г.)

«Германик Цезар, син на Август, внук на Август, проконсул, казва: Понеже чувам вече сега, че се готвят безплатни използувания на кораби и на добитък, че се взимат насила безплатни доставки за подслоняванията и се плаши народът, сметнах за необходимо да се извести, че не искам да се взимат от никого нито кораб, нито впрегатно животно освен по нареждането на Бебий, моя приятел и секретар, нито да се правят безплатни доставки. Защото, ако трябва, същият Бебий ще заплаща доставките според размера и правото; и заповядвам да заплаща наемите за безплатно наетите кораби или добитък съгласно моето упътване. Тези, които постъпват обратно, искам да се довеждат при моя секретар, който или сам не ще допуска да се онеправдава народът, или ще ми съобщава. Забранявам да взимат насила тези, които срещат товарен добитък, преминаващ през града. Защото това е вече деяние на неоспорим грабеж.

Германик Цезар, син на Август, внук на Август, проконсул, казва: Вашата доброжелателност, която винаги показвате, колкото пъти ме видите, приемам, обаче вашите отвратителни за мене и приравняващи ме с боговете възгласи напълно отхвърлям. Понеже те подобават на истинския спасител и благодетел на целия човешки ред, на моя баща и на неговата майка, моята баба. Моето положение като син е част от тяхната божественост. Затова, ако не се покорите, ще ме принудите да не се явявам често пред вас.»

Гай Юлий Германик Цезар (15 г. пр. н. е.–19 г.) бил син на Друз, брата на императора Тиберий и баща на императора Калигула, осиновен от Тиберий и негов наследник, починал внезапно в Антиохия, бил поставен преди това за върховен надзорник на източните римски провинции. В това си качество посетил и Египет против забраната на Август никой сенатор да не стъпва в Египет, споделяна и от Тиберий. Германик съумял да спечели навсякъде симпатиите и ако да е допускал ангарии, гръцки термин за безплатен и принудителен труд, и да е приемал всякакъв вид други услуги от населението, той е забранил в първия си едикт този вид служби и отправил всички недоволни при приятеля си Бебий. С това той пренебрегнал римския управител на Египет и местните власти. Навсякъде Германик се показвал като блестящ, добър и безпощаден господар. Ето защо гърците в Египет и особено александрийците го превъзнасяли като «спасител» и «видим бог». След завръщането си Германик научил за негодуванието на Тиберий и за да заличи лошото впечатление, издал втория едикт, предназначен по-скоро да бъде четен в Рим и да се покаже на най-висшето място неговата преданост.

Папирусът представлява препис от едиктите.

Препоръчително писмо (25 г.)

«Теон на високоуважаемия Тиран хиляди поздрави. Хераклид, приносителят на писмото, е мой брат. Затова те моля с най-голяма настойчивост да го имаш за препоръчан. Помолих с писмото и Хермиас, твоя брат, да ти говори за това. Ще ми доставиш най-голямо удоволствие, ако той намери твоето одобрение. Но преди всичко се моля да бъдеш здрав и, да не ти е уроки, в най-добро състояние. Бъди здрав.»

Съобщение за кражба (29 г.)

«До Серапион, началника на стражарите от Сентеус, син на Анубион от село Дионисиас, пребиваващ в Аминии в имението на Публий и Гай Петрониеви. През нощта срещу 17 на настоящия месец август на 16–а година на Тиберий Цезар Август, когато спях до вратата на пристройката на къщата, гдето пребивавам, някакви грабители подкопаха по разбойнически начин през биропродавницата северната страна на къщата и като влезли вътре, задигнали неща, на които списъкът следва по-долу. Подозирам, че това са извършили Папонтос от село Талей, бивш производител на бира, и Филикион, син на Папайт. Затова моля да заповядаш на старшината в Еухемерия да разследва оm своя страна и да изпрати виновните при тебе за бъдещо съдебно преследване. Бъди щастлив. Списък на всяко едно: 120 сребърни драхми за предприятие, които имах в кесията от Кладос, роб на Ливия, жената на Друз Цезар, устройство за стан за тъкане на вътък и основа за наметки на стойност 18 сребърни драхми, дървена кутийка с 3 сребърни драхми, две чаши от калай, лопата, чиния, блюдо, колан с дребни три драхми, шише с половин хус масло, гърне за варене, кошница с 25 чифта хляб. Сентеус, около 30 години, с белег на лявата китка.»

Къщите в Египет са били строени с напречни тухли, зле споени и без основи и затова лесно е могло да се подкопават стените. Пострадалият Сентеус бил легнал да спи при вратата поради горещата египетска августова нощ и заспал така дълбоко, че не усетил как крадци подкопали стената и задигнали разни неща. Съобщението за кражбата е написано като писмо. Накрая той дава и отличителните си белези с обичайното «около» вм. точния брой на годините.

В Египет се приготовлявала един вид бира от ечемик, любимо питие на местните жители. Сентеус съобщава, че му били откраднати 120 сребърни драхми, които бил получил от Кладос, роб на Ливия, жената на Друз Цезар, брата на императора Тиберий. Членовете на императорския дом притежавали обширни имения в Египет, управлявани от техни роби. Сентеус посочва това обстоятелство, понеже императорските роби далеч във Файюм минавали за важни личности и полицията не е могла да ги пренебрегва лесно. Хус е мярка за течност, равна на 3,283 л.

Съдебен спор за дете (49 г.)

«Из съдебните протоколи на стратега Тиберий Клавдий Пасион. Година девета на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик император, на 3 Фармут пред съда. Песурис срещу Сараеус. Аристокл, адвокат на Песурис: «Песурис вместо когото говоря, в година 7–а на Тиберий Клавдий Цезар господаря взел от бунището захвърлено робско дете на име Хераклас. Той го връчил на противницата и там беше направен договор за кърмене на сина на Песурис. Първата година тя получила парите за кърменето. Настъпил срокът за втората година и тя пак ги получила. Че аз говоря истината, има нейната разписка, с която признава, че ги е взела. Понеже детето гладуваше, Песурис й го отне. След това, издебвайки един момент, тя се вмъкнала в къщата на нашия клиент и грабнала робското дете. И сега иска да вземе робското дете под предлог, че било свободно. Първо, притежавам текста на договора за кърмене, второ, притежавам разписката за кърменето. Моля те да бъдат запазени». Сараеус: «Бях отбила моето дете и ми беше връчено тяхното, робското дете. Получих от тях всичко осем статера. После робското дете умря, докато бяха останали още статери. Сега искат да ми отнемат собствената ми рожба». Теон: «Притежаваме документи за робското дете». Стратегът: «Понеже, както се вижда, детето изглежда да е на Сараеус, отсъждам съгласно решението на господаря наместник, ако тя и мъжът й потвърдят писмено, че връченото им от Песурис робско дете е умряло, да получи собствената си рожба, след като върне парите, които с взела».»

Молба до префекта на Египет от Трифон (49 г.)

«До Гней Вергилий Капитон от Трифон, син на Дионисий от град Оксиринх. Сирос, син на Сирос, връчи на жена ми Сараеус, дъщеря на Апион, в година 7–а на Тиберий Клавдий Цезар Август Германик император чрез мене като неин настойник мъжко робско дете, което беше взел от бунището, на име Хераклас, да го кърми. И тъй, когато робското дете умря и Сирос беше посегнал да отвлече невръстния ми син Апион в робство, за което се обърнах с тъжба до бившия стратег на областта Пасион и от когото ми беше върнат синът ми Апион съгласно издадената от тебе, благодетеля, наредба и направените от Пасион служебни дневници. Но понеже Сирос не иска да се подчини на решението, но дори пречи да изпълнявам занаята си, прибягвам при тебе спасителя да получа правата си. Бъди щастлив.»

В римско време Египет се управлявал от наместник, т. е. префект на Египет, който действувал от името на императора. Нему били подчинени двама (или трима) подстратези (епистратези), управители на Горен Египет (Тебайс) заедно със Среден Египет (Хептаполис) и Долен Египет (Делта). Тези подстратегии се състояли от по-малки области или окръзи (гр. номой), които били управлявани от стратези.

В Египет само римският префект имал право да съди. Само той можел да издава присъди. Това е било общото правило с изключение на определени случаи, където това се извършвало от особени чиновници. Следователно всеки съдебен спор е трябвало да се изнесе в заседание пред префекта, което се насрочвало в определено време от годината в разни области. Това затруднявало и забавяло съдопроизводството и го правело почти невъзможно. За да се избегне това, префектът прехвърлял в повечето случаи правата си върху някои от подчинените му по делегация, като давал само общи указания как да се постъпва и от какво становище да се отсъжда. Такъв е горният случай: процесът Песурис срещу Сараеус е бил предаден от префекта на стратега Пасион за разрешаване с общо указание. Това, което е дадено в папируса, е извлечение от разискванията пред стратега. Той стоял на издигната площадка, а пред него се намирали спорещите страни. Речите и възраженията на противниците, въпросите и отговорите, разни забележки и самото решение са били вписвани в особени дневници, които били водени за всяко заседание. Отделна писмена присъда не била издавана. Меродавен е бил служебният дневник, от който страните са могли да получат извадки, както е нашият случай. Страните са имали застъпници, наречени ретори, т. е. говорители. Песурис взел захвърлено дете от бунището (вж. тук Иларион на жена си Алис), за да го отгледа като роб. След смъртта на това дете той поискал да вземе като негов заместник собственото отроче на Сараеус. Въпросът се свежда до това, дали захвърленото дете Хераклас е живото или рожбата на Сараеус. От изнесеното не се вижда какво е било очевидно за стратега, за да присъди детето на Сараеус.

Година 7–а на императора Клавдий е 47 г. От израза в договора за кърмене «сина на Песурис» може да се заключи, че Песурис е осиновил намереното дете или поне е искал да представи случая така. С това той нарушавал закона, който забранявал на египтяни да осиновяват захвърлени деца. Споменатият в папируса Теон е служещ в съда или застъпник на Сараеус. Един египетски статер е бил равен на около един златен лев.

Вторият папирус представлява продължение на спора. Въпреки съдебното решение детето да се върне на Сараеус, това не е сторено. Затова нейният мъж Трифон, който е бил тъкач, подал горната молба до префекта на Египет Гней Вергилий Капитон. В молбата Песурис се нарича с гръцката форма на името Сирус. За да бъде един договор валиден, е било необходимо съдействието на нейния застъпник или настойник. Песурис-Сирус според молбата е пречел на Трифон да работи като тъкач и е прогонвал неговите клиенти. Как е завършил спорът, остава за нас неизвестно.

Капитон до Терес (между 41 и 45 г.)

«Капитон на многообичния Терес хиляди поздрави. Преди всичко много се зарадвах, като получих писмото ти, че си здрав и че си намерил жена си и детето здрави. Що се касае до трапезарията, не се грижи, защото нищо друго не правя. За всичко си предложих услугите, освен ако нещо е много прекомерно. Защото държа много и се грижа за твоето приятелство и каквото ми поръча в по-раншното писмо, ще го намериш извършено. Надявам се, че когато дойдеш, ще намериш още повече извършено. На Примус и Тихарион съм много благодарен, понеже държат за твоите нареждания и се грижат за нас. Мазачите направиха всичко шарено и го правят. За покритата галерия пиши ми какво мислиш, понеже се подновява, какво искаш да има там: дали картини от Илиадата или каквото друго искаш, защото мястото позволява. Бъди здрав.»

«Поздравява те Серторий и неговите хора. — Поздрави всички твои. Година [...] на Тиберий Клавдий Цезар Август император, месец Пахон 20.»

В Египет през римската епоха се срещат често латински имена като тук — Капитон, Примус, Серторий, на които носителите са навярно и по произход италийци. По-късно такива имена рядко са свързани с произхода. Терес е известно тракийско име. Капитон е може би римски ветеран Неговите хора Примус и Тихарион (име на жена) са вероятно освободени роби. Възстановява се голяма сграда с колонада, която може да е била частна къща на Терес или подарена от него постройка за гимнастически упражнения. Месец Пахон 20 отговаря на 16 май.

Възвание за отпразнуване възкачването на Нерон (54 г.)

«Задълженият към прадедите си и видимият бог Цезар отиде при тях, а очакваният и вдъхващ надежди император се появи. Добрият дух на вселената и мерило на всички блага Нерон Цезар се появи. Затова всички сме длъжни да носим венци и с жертвоприношения да благодарим на всички богове. Година първа на Нерон Клавдий Цезар Август Германик, месец новия август 21.»

Веднага щом се получавало официално съобщение за възкачването на нов император, префектът на Египет нареждал на стратезите на областите събитието да бъде отпразнувано. Стратезите издавали възвание към населението, каквото е горното. Достигналият папирус до нас представлява навярно чернова, както показват поправките и стилните грапавини.

Починалият император Клавдий бил обявен за божествен — дивус, което гърците предавали с израза «видимия бог». Така са били обозначавани гръцките царе през елинистическата епоха (на гръцки «епифанес теос»). Затова някои от тях носят прякора «епифанес». Обаче между латинското дивус и гръцкото епифанес има разлика. Първото означава, че починалият император е станал бог след смъртта си, а гръцкото, че той е бог приживе.

Датата на възванието показва, че известието за провъзгласяването на Нерон за император е пристигнало в Александрия 35 дни след смъртта на Клавдий. За тогавашните съобщителни средства това е доста бързо. Прякорът «Добрият дух на вселената» Нерон е поставял върху монетите си.

Договор за изучаване на тъкачество (66 г.)

«Договарят се помежду си Трифон, син на Дионисий и внук на Трифон, от майка Тамунис, дъщеря на Онофрис, и тъкачът Птолемей, син на Паусирион, внук на Птолемей, от майка Oфелус, дъщеря на Теон и двамата от град Оксиринх: Трифон дава на Птолемей собствения си син Тоонис от майка Сараеус, дъщеря на Апион, още невръстен, за срок от една година от днешния ден. Той ще слуша и ще извършва всичко, каквото му бъде наредено от Птолемей в целия тъкачески занаят, както той самият го разбира. Момчето ще бъде хранено и обличано през всичкото време от баща му Трифон, който ще плаща и всички данъци за детето си при условие, че Птолемей ще му дава пет драхми всеки месец за сметка на прехраната и на края на цялото време 12 драхми за сметка на облеклото. При това на Трифон не ще бъде позволено да откъсва сина си от Птолемей, докато не се изпълни срокът. А колкото дни между това не работи, толкова дни ще остане след срока или ще заплати за всеки ден по една сребърна драхма. Ако пък бъде отведен преди срока, ще заплати глоба сто драхми и на държавната каса също толкова. А ако самият Птолемей не изучи момчето, ще подлежи на същите глоби. Договорът е валиден. Година 13–а на Нерон Клавдий Цезар Август Германик император, месец август 21. [втора ръка] Птолемей, син на Паусирион, внук на Птолемей, от майка Офелус, дъщеря на Теон, ще извършва всичко в една година. Зоил, син на Хорос, внук на Зоил, от майка Диеус, дъщеря на Сокеус, написах вм. него, понеже не знае буквите. Година тринадесета на Нерон Клавдий Цезар Август Германик император, месец 21.»

Забележително е, че в горния договор майсторът не получава пари за обучаването, а поема по-скоро известни задължения. Това се обяснява очевидно с обстоятелството, че той ще използва труда на ученика по време на учението за своя печалба. Във връзка с това стои и условието, че майсторът има право да иска ученика да остане на работа и след срока или да плати глоба, ако момчето прекъсне работата. Трифон е мъж на Сараеус и също така тъкач, но дава сина си, който е научил нещо от баща си, да се доусъвършенствува. От имената в папируса се вижда, че обичаят внуците да се наричат по имената на дядовците е съществувал вече в древността.

Гемел до сина си Сабин (14. XII. 100 г.)

«Луций Белен Гемел на сина си Сабин поздрав. Добре ще направиш, като получиш моето писмо, да ми изпратиш в града Пиндар полския пазач на Дионисиас, понеже Хермонакс ме помоли, за да го взема в Керкесуха и да прегледа маслинената му градина, че е обрасла, и иска да изрежат оттам храсталака, та каквото бъде отрязано, да се отреже вещо. А рибата ще изпратиш на 24 или 25 за рождения ден на Гемела. И да не дрънкаш за вършитбата ти. Бъди здрав. Година 4–та на императора Цезар Нерва Траян Август Германик, месец Хояк 18.»

Римският ветеран Гемел е бил на 67 години, когато е писал това писмо с необработен почерк и на лош гръцки език. Ветераните са били често заселвани на селски имоти. Гемел, както се вижда от редица негови писма и на негови домашни, се показал много деен и разумен в стопанисването на имотите си, които се намирали при Дионисиас и други села на Файюм. В едно друго писмо до сина си Сабин той пише: «Искам да ти съобщя, че царският писар Елурас е поел работите на областния стратег Ерасас като заместник въз основа на заповед на всемогъщия управител. Ако си съгласен, изпрати му шиник маслини и една рибичка, понеже имаме нужда от него. Прати ми вкъщи някои подправки и маслини, понеже нямам у дома повече пресни маслини».

Заповед за преброяване на населението (104 г.)

«Гай Вибий Максим, префект на Египет, нарежда: Тъй като предстои преброяване на населението по къщи, необходимо е да се обяви съгласно законите на всички, които отсъствуват по каквато и да е причина, да се завърнат в своите родни места, за да изпълнят обичайната дейност по записването и да стоят при принадлежащата им нива. Но понеже зная, че нашият град има нужда от някои селяни, изисквам всички, които мислят, че имат основателна причина да отсъствуват тук, да се записват при Волгатий Фест, ескадронен началник, когото поставих за това и на когото като посочат подписите, ще получат необходимото им разрешение за присъствие съгласно тази наредба до тринадесето число на настоящия месец Епиф, а останалите да се завърнат след [...] дни. А ако някой се намери без подпис на горепосочения ще бъде наказан прекомерно. Защото добре зная [...].»

Облагането с установения паричен данък ставало въз основа на подавани от населението данъчни декларации, които се отнасяли или до всяко отделно лице, или за неговия имот. В римската епоха всеки мъж от 14 години нататък плащал данък на глава, т. нар. на турски харач, за облагане с който всеки 14 години се подавали данъчни декларации. На латински това подаване на декларации се наричало census «броене», което представлявало същевременно и преброяване на населението. През този четиринадесетгодишен срок било задължително да се съобщават всички раждания. Обаче това не се спазвало, поради което census се явявал необходим. Освен това той давал възможност да се установи държавноправното положение на всеки член от населението и да се види кои са имали право да бъдат освобождавани от данъка на глава. Всеки домоначалник и живущите с него е трябвало да съобщят писмено възрастта си и къде живеят, а също да се явят лично пред властите. Това обаче ставало рядко. За да се улесни преброяването, от всякого се изисквало да се завърне в родното си място, за да се запише. Затова се давал сравнително дълъг срок.

Преброяването с писмени декларации се извършвало не само в Египет, а и в цялата римска империя, както се вижда от следното място в евангелието на Лука: «Случи се в онези дни да излезе заповед от Цезаря Август цялата вселена да бъде записана. Това първо записване ситна, когато Кирин управляваше Сирия. И всички тръгнаха да бъдат записани, всеки в своя роден град».

Завръщането в родното място е било често използувано от властите, за да бъде селското население върнато към нивите си. Земеделието е било за Египет въпрос на живот. Затова властите се стремели да вържат по всякакъв начин селяните за земите им, понеже те често са гледали да се отърват от тежкия полски труд. Разбира се, за Александрия се правели изключения. Това важало особено за търговците на свини, матросите по Нил и огнярите в баните, чийто труд бил необходим за нормалния живот. Те оставали по местата си със задължение да се представят при определения за това офицер. Когато императорът Каракала в 215 г. изгонил египетското население на Александрия, той оставил горните три групи незасегнати: «Всички египтяни които са в Александрия и най-вече земеделците, които са избягали от другаде и могат лесно да се открият, трябва да бъдат изгонени отвсякъде по всякакъв начин, но, разбира се, не и търговците на свини, речните матроси и онези, които докарват тръстика за палене на баните».

Оплакване за насилствен грабеж (114 г.)

«До Сарапион, стратег на Арсинойския Хераклидов участък, от Тармутис, дъщеря на Фимон, зарзаватчийка от село Бакхиас, понастоящем без съдебен настойник. На четвърто число на текущия месец Фармути дойде Таорсенуфис, жена на Амоний, наречен още Фимон, старейшина в село Бакхаис, в къщата ми, без да има изобщо някаква работа с мене, причини ми неизречими неприятности и не само ми разкъса дрехата и наметката, но и ми задигна за мое нещастие 16 драхми, които бях скътала оm цената на зарзавата, който бях продала. А на 5–о число на същия месец в къщата ми дойде нейният мъж Амоний, наречен още Фимон, уж да търси мъжа ми, задигна лампата, качи се в къщата ми и отмъкна, отивайки си, скътания чифт сребърни гривни с неотбелязана тежест 40 драхми, когато мъжът ми беше в чужбина. Затова моля да бъдат доведени обвиняемите при тебе за необходимото наказание. Бъди щастлив. Тармутис около 30 години, с белег на десния крак, година 17–а на императора Цезар Нерва Траян Август Германик Дакийски, месец Фармути 6.»

Една беззащитна бедна жена се оплаква на стратега, че била ограбена. През Птолемеевата епоха стратегът бил висшата инстанция за такива оплаквания. Това положение той запазил и през римско време. От папируса се вижда, че жената не е била самостоятелна и се нуждаела пред съда от патрон или настойник. Обикновено съпругът, както се вижда от писмото «Молба до префекта на Египет от Трифон», изпълнявал тази роля. Ако това не е било възможно, бил е назначаван друг юридически помощник. В горния случай е направено изключение, понеже мъжът отсъствува временно и ще се върне до разглеждането на делото.

Писмо до стратега Аполоний (около 118 г.)

«[...] На високоуважаемия Аполоний поздрав. Всички оръжия, за които беше дошъл Хермиас, купих и ти ги изпратих с него. Радвам се, че са според желанието ти и че намираш цената много износна, че и всички, които са ги видели, са били възхитени. Ризницата е от добър месинг и с много фина плетка и за големината си много лека, та не ще изморява нейния носител. Купих я в присъствието на многоуважаемия мой приятел за 360 сребърни драхми, но тя струва повече, както ти сам ще видиш. Италианския меч купих също за 80 драхми вместо за повече и половиния фунт пурпурен плат вместо за 264 драхми за 252 драхми, а двете пакетчета подправки за 80 драхми. Кинжал за колан пък засега не се намери подходящ, а не сметнах за добре да купя нещо, което може да не се одобри. Ако медното магаренце се продаваше за 24 драхми, щях да ти го изпратя веднага. Ако искаш да се купи за 40 драхми, за колкото майсторът след пазарлък обеща да го даде, извести ми. 24 драхми обаче, които ми беше дал за него, ти изпратих, ако и Дионисий, майсторът на сребърни предмети, да ми задържа цели 40 драхми за залог заради изпратения ти дървен сандък с изображения на животни. Ако намериш за добре, изпрати ми го обратно, за да мога да го върна и да си получа моите пари назад. За друго, каквото искаш, пиши ми, ще го изпълня с удоволствие [втора ръка]. Без украшения струва сега [...], както знаеш, в Коптос цените всеки ден са различни. Бъди здрав, господарю мой. Месец Паюни 25.»

Аполоний, който бил стратег в областта Малък Аполинополис през последните години на Траян и първите на Адриан, е добре известен от други писма като образован и богат човек. Това личи и от разноските, които правят неговите хора за покупка на оръжие и други неща. Прислужниците на Аполоний са доволни, че в Коптос, големия пазар в Горен Египет, са отбили от цените. Там цените не били строго определени, а различни всеки ден и пазарлъците били обикновено нещо.

Писмо на прислужницата Таус до Аполоний (около 118 г.)

«Таус на господаря Аполоний хиляди поздрави. Преди всичко, повелителю, те поздравявам и се моля постоянно за твоето здраве. Измъчвах се, господарю, прекомерно, когото чух, че си бил боледувал. Но да благодарим на всички богове, че те запазват невредим. Моля те, господарю ако благоволиш, изпрати ни вест. Че иначе умирам, че не те виждам всеки ден. Ех, да можехме да хвърчим, и да дойдех и да ти се поклоня. Защото се измъчвам, че не те виждаме. Затова помири се с нас и ни изпрати вест. Бъди здрав, господарю, и всичко за нас е добре. Епиф 24.

[на обратната страна] За стратега Аполоний.»

На отсъствуващия Аполоний Таус пише едно много сърдечно писмо, пълно с безпокойство за неговото здраве. Авторката на писмото е вероятно някогашна дойка на малкия Аполоний. И сега, когато той е възмъжал и е вече неин господар, някогашните й майчински чувства са още живи.

Алина до съпруга си Аполоний (около 118 г.)

«Алина на брат си Аполоний много поздрави. Много съм обезпокоена за тебе поради носещите се слухове в тези времена и че ти внезапно замина от мене. С неудоволствие се приближавам до питие и храна. Прекарвайки в постоянно безсъние, имам нощем и денем само една грижа — твоята безопасност. Единствено грижовността на моя баща ме държи на крака. И на първия ден на Новата година, кълна се в твоята безопасност, щях да си легна, без да съм хапнала, ако не беше баща ми влязъл и насилил. И те моля, дръж се на сигурно място и не се излагай сам на опасност без стража. Но както тукашният стратег стоварва тежестта върху началниците, прави и ти същото [...].»

И това писмо е от множеството запазени писма от кореспонденцията на стратега Аполоний. Написано е от неговата сестра и жена Алина вероятно в едно от именията му в областта Хермуполис, докато той се е намирал на служебното си място. Времената са тревожни. Избухнало е голямото въстание на евреите в 66–70 г. Римската войска е победена от разбунтувалите се евреи. Това е засегнало и съседния Египет. Стратегът Аполоний, ако и предимно на гражданска служба, трябва да вземе участие във войната. По-горното писмо до стратега Аполоний, в което се говори за покупка на оръжие, стои може би във връзка с това. Първоначалните успехи на евреите дали повод за всякакви слухове. Писмото е написано при тази мрачна обстановка. Рим хвърлил срещу въстаналите евреи своите най-добри войски и въстанието било потушено жестоко и Ерусалим разрушен, а евреите се пръснали по целия свят. До нас е достигнало още едно писмо от кореспонденцията на Аполоний, в което се съобщава за победата над евреите и за участието на Аполоний във войната.

Императорът Адриан до наместника Рамий Марциал (119 г.)

«Препис в превод от писмото на господаря [...] година 3–а на Траян Адриан Август, по време на консулите Публий Елий за трети път и Рустикус, изложено е в Александрия в казармата за зимуване на III Киренейски легион и на XXII Дейотериански легион, в деня преди ноните на август, което е месец 11 Месоре, в главната квартира.

Зная, мой Рамий, че тези, които техните родители са признали за деца чрез вдигането им по време на военната служба, се възпират от достъп до бащините имущества. И това не изглежда строго, понеже те са действували срещу военната дисциплина. С най-голямо удоволствие сам си предоставям възможността, чрез която да тълкувам по-човеколюбиво нареждането на моите предходници императори, понеже признатите за деца с вдигането им по време на военната служба не са техни законни наследници, решавам все пак, че и те могат да ползват бащиния имот въз основа на онази част от заповедта, според която той се дава на кръвните роднини.

Това мое благоволение трябва да разгласиш добре и на моите войници, и на ветераните, за да не им изглежда, че имам някаква сметка, но за да се ползват от това, ако не знаят.»

Императорът Август издал наредба, с която забранил на войниците да се женят, за да направи войската по-подвижна и боеспособна. Но понеже военната служба в легионите траела 20 години, а в помощните войски 25, то естествено повечето войници не само имали жени, но им се раждали и деца, които според наредбата не били законни. Често бащата вдигал детето от земята, чрез което съгласно римския обичай той го признавал за свое. Властта търпяла това положение, понеже от тези войнишки деца тя набирала най-добрите войници. Обаче и децата, родени от истински брак, се смятали за незаконни. Получавало се едно особено положение: ако един женен мъж постъпвал във войската, неговият брак ставал недействителен. Но след напускането на войската старият брак добивал отново значение. Децата, родени преди военната служба и след напускането й, били законни, но не и родените по време па службата. Това пораждало спорове и обърканост. За да се оправят донейде нещата, императорът Адриан запазил наредбата на Август: незаконните деца нямат право да наследяват бащите си, както законните, но й дал следното тълкувание: войнишките деца имат право на наследство като сродници, т. е. съгласно римското право те не са agnati, a cognati — не потомци по бащина линия, а кръвни роднини.

Писмото на императора е било написано първоначално на латински език и сетне преведено на гръцки. От този превод папирусът представя препис. Римската дата на писмото «денят преди ноните на август» отговаря на 4–тия ден от същия месец.

Платежно писмо или чек (121 г.)

«Филип, син на Афродисий, поздрав на банкера Птолемей. Заплати на Херон, син на Исхирион, на месец Паюн 30 на настоящата година същата сума, която взех назаем в година [...] на господаря Адриан 248 сребърни драхми, т. е. двеста четиридесет и осем драхми. Година шеста на императора Цезар Траян Адриан Август, месец Хойак 20.»

През императорската епоха особено във II в. банковото дело добило форми, които нe стоят много далеч от сегашните. Не само в Александрия, но и във всички провинциални градове имало голям брой банки, които обслужвали с пари и с улеснения в плащанията. Голяма част от населението притежавало парични влогове, от които се плащали наеми, данъци и други парични задължения чрез прехвърляне, без да си служат с пари в брой. Горното писмо е написано на 16 декември 121 г., а заплащането трябвало да стане на 24 юли 122 г.

Съобщение за раждане на дете на римски граждани (128 г.)

«Във времето на консулите Луций Ноний Торкват Аспренат за втори път и на Марк Аний Либон в априлските иди в 12–ата година на императора Цезар Траян Адриан Август, месец Фармути ден 28 в Александрия в Египет, преписано и проверено от таблицата за съобщенията кои деца са родени. Тази таблица беше изложена във форума на Август, в която беше написано това, което е написано по-долу: във времето на консулите Марк Клавдий Сквила Галикан и Tuт Amuлий Руф Тициан в година 12–а на императора Цезар Траян Адриан Август и при управлението на Тит Флавий Тициан, префект на Египет, получени съобщения за раждане на деца без проверка на нещата на таблица осма, страница втора с по-големи букви е написано: във времето на консулите Луций Ноний Торкват Аспренат за втори път и Марк Аний Либон и след други съобщения на страница девета на 6 априлски календи Гай Херений Геманиан човек с 375 000 сестерции съобщи за родената дъщеря Херeния Гемела от Диогенида, дъщеря на Марк, наречена още Термутарион, на петите мартенски иди, които бяха близо до началото на календите.»

Съобщенията за раждане на деца в египетски семейства ставали върху папирусна хартия като допълнение към декларациите за преброяване (вж. Съобщение за раждане) при следващото преброяване. Римските граждани, които живеели в провинциите, заемали и в това отношение особено положение. Бащата на роденото дете съобщавал за раждането на наместника на провинцията или на определено за това място вероятно устно в срок от 30 дни, който не винаги бил спазван. Съобщението се нанасяло служебно към други такива съобщения върху таблица, изложена на видно обществено място (например във форума на Август) или другаде някъде. Тези таблици, които били многобройни, висели окачени на много обществени сгради в Александрия. С вписването върху изложената таблица в Александрия раждането се зарегистрирало официално. Ако бащата е искал да има свидетелство за раждане, той е могъл да получи препис от съобщението. Но това е било негова лична работа, а не задължение на властта. Доказателствата за римския произход са били едно от най-ценните неща в римската империя и затова едва ли някой е пропускал да поиска свидетелство за раждане. Този начин за съобщаване на раждания е съществувал доста отрано, но по-късно той станал задължителен. За преписите римляните си служили с восъчни таблички, т. е. с. дъсчици, намазани с дебел слой восък, върху които с остриe-писалка от метал, т. нар. стил, се вдълбавали буквите. Римляните не изоставили този начин на снемане на препис дори в Египет — страната на папирусите. Горното съобщение е написано също на восъчна табличка, намерена в Александрия, и то на латински език — официалния в римската империя.

Всички дати в горното съобщение са дадени по римски обичай според имената на управляващите консули и това на императора. Детето е било родено на петите мартенски иди, т. е. на 12 март 128 г., и записано на шестите априлски календи, т. е. 27 март същата година, а преписът е направен на 13 април, т. е. месец Фармути 18. Отбелязването, че Гай Херений Геминиан бил притежател на 375 000 сестерции, служи да покаже, че той не е бил много далеч от съсловието на римските конници, които притежавали 400 000 сестерции. В стария Рим конниците са били съсловието на паричната аристокрация, което се ползвало с някои привилегии. Тя била след чиновническата аристокрация. Майката Термутарион е била римска гражданка, както се вижда от името на бащата, но от гръцко-египетски произход. Второто й име Диoгeнида е гръцко.

Заповед на префекта Петроний Мaмepтин срещу злоупотребата на безплатните услуги (133–137 г.)

«Марк Петроний Мамертин, префект на Египет, нарежда: Забелязал съм че много войници пътуват из страната без разрешение и изискват, без да им се полага, кораби, добитък и хора — отчасти насила, отчасти получават от стратезите по благоволение срещу услуга. От това се получава за частните лица насилие и тежест, а войската добива име на «грабител» и на «несправедливост». Затова заповядвам на стратезите и на царските писари веднъж завинаги да не доставят никому без разрешение съвършено нищо оm това, което се дава за пътуване, нито на този, който пътува с кораб, нито на този, който върви пеш, понеже ще накажа строго, ако бъде някой заловен след тази заповед да взима или да дава нещо от горепосоченото.»

Още във времето на фараоните, после през епохата на Птолемеите и сетне в римско време населението на Египет страдало от своеволията на чиновници и войници. Въпреки изричните и чести заповеди на префектите: чиновниците и военните да се ползват от превозни средства — животни, кораби, храна и жилища, само срещу заплащане на притежателите им, и то само ако имат за това бележка от префекта, нерядко тези услуги на населението са били използвани без заплащане и без разрешение от властите. Това ставало не само с Египет, а и във всички римски провинции. До нас е достигнал гръцки надпис от 238 г., намерен в село Грамада, Благоевградско, сега загубен, който съдържа оплакване на жителите на село Скаптопара от този вид своеволия и молба за премахването им. От този надпис могат да се посочат следните места:

«Освен това и войниците, пращани другаде, напускат пътя си и идват при нас и ни карат също да ги приемаме в домовете си и да им даваме храна, без да плащат нещо [...], често се срещахме с наместниците на Тракия, които съгласно божествените ти заповеди наредиха да не бъдем обезпокоявани [...], заради това те молим, непобедими Августе, да заповядаш с твоите божествени разпоредби, щото всеки да върви по пътя си и да не идват при нас, оставайки другите села, нито да ни принуждават да им доставяме храни даром и нито да предоставяме жилище на тези, на които не се полага, защото началниците често заповядваха да не даваме жилище на други освен на тези, които са изпратени по работа от наместниците и прокураторите [...]. Това ще ни се случи в твоето най-щастливо време, ако заповядаш божественото ти писмо, издълбано на стълб, да се изложи публично, за да можем, постигнали това, да благодарим на твоето щастие […] понеже заради споменатите предлози много войници често пребивават и безпокоят селото с гостувания и тежести.»

В молбата си селяните заплашват, че ако не бъдат премахнати споменатите своеволия, ще се видят принудени да се изселят.

Предложение за покупка на службата жрец-предсказател (146 г.)

«Препис. До Тиберий Клавдий Юст, управител на императорските имущества, от Пакебкий, син на Марсисух, свободен от налози жрец от знаменитото светилище на Сокнептинис, наречен още Кронос, и на най-великите богове, почитани в същото светилище, което се намира в село Тебтинис в Полемоновата част на Арсинойската област.

Искам да купя службата жрец-предсказател в споменатото светилище съгласно изложеното още отдавна предложение за купуване при условие да получа правото да нося палмовото клонче и да извършвам други задължения, свързани с предсказването, и да получавам една пета част от всеки припадащ се на светилището приход съгласно нарежданията. Предлагам за това вместо цената 640 драхми, които беше вече предложил преди Марсисух. син на Покебкий, за същото, 2200 драхми които ще заплатя на местната държавна каса след като бъда утвърден, в обичайните срокове за да остане правото за притежаване и притежаването на тази служба на мене и на потомците ми и наследниците ми по право при същите почести и всички права за вечни времена, като заплащат двеста драхми такса. И тъй, ако рошиш, господарю, потвърди ми там в града моите права и пиши на стратега на областта за това, за да се извършват и дължимите свещенодействия на боговете, които те обичат. А припадащата ми се част — една пета от доходите, както е редно, с направените пожертвувания е: 50 артаби жито, 9 артаби и половин третинка леща, и 60 сребърни драхми.

Живей в щастие. Година 10–а на императора Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август благочестивий, месец Тюби 10.»

Службата жрец-предсказател в светилището се купувала с наддаване. Но веднъж купена, тя става наследствена. Ако жрецът не оставял пряк наследник от мъжки пол, нито наследници по право, държавата е могла да даде на друг същата служба с наддаване. Повишаването на първоначално предложената сума 640 драхми на 2200 показва, че службата е била много доходна.

Съобщение за раждане (150–151 г.)

«До Сократ и Дидим, наречен още Тиран, писари на главния град от Исхирас, син на Протас, син на Мист, от майка Тасухарион, дъщеря на Дидас от квартала Хермутиака и на неговата жена Тайсарион, дъщеря на Амоний, син на Мист, от майка Таисас от същия квартал Хермутиака. Съобщаваме родения ни от двамата син Исхирас, който е по настоящем на 14 години в първата година на господаря Антоний Цезар. Затова представяме съобщението за по-късно раждане. Исхирас на 44 години без отличителен белег. Тайсарион на 24 години без отличителен белег. За тях писа Амоний, частен нотариус.»

Съобщенията за раждане на дете на египетски гражданин се различавали от тези за римските (вж. Съобщение за раждане на дете на римски граждани). Те се отправяли до местните власти (в селата до селския писар, в градовете до градския) и имали формата на молба. Съобщенията за раждания след преброяването на населението, което ставало всеки 14 години, били допълнения към декларациите за преброяване. Родителите в горното съобщение са били гърци, доколкото може да се съди от имената. Жените имат египетски имена с гръцки окончания, и то с умалителното за среден род -арион, напр. Амонарион, Тесухарион и пр. (Срв. на български Анчето и Ана, Верчето и Вера, Марчето и Мария и пр.) Гръцките мъжки имена са съкращения от пълни имена, напр. Дидас от Дидим, Протас от Протоген или Протарх и т. н. Особено често се срещат двойни имена, напр. Дидим, наречен още Тиран. Обикновено гърците и египтяните са носели едно име, уточнено понякога с името на бащата. Но когато се е касаело за по-голяма точност и за да се избегне всякаква грешка, привеждали се и имената на дядовците. Исхирас и Тайсарион са навярно братовчеди, а не брат и сестра. Местожителството се давало според квартала, а не според улицата. Дори между гърците се срещали мнозина неграмотни, поради което срещу заплащане частен нотариус е пишел съответните документи.

Съобщение за смърт (150 г.)

«До Сарапас, селския писар от Антеис син на Амоний, внук на Антеис от майка Тапеис от село Теюс. Баща ми Амонас, син на Антеис, внук на Хераклий от майка Тентебюс и неговият еднороден брат Антеис престарели, безработни, записани в същото село Теюс, починаха през миналата дванадесета година на господаря Антонин Цезар след връчването на списъците. Затова моля да бъдат вписани в редицата на починалите в приготовляваните от тебе публични списъци. И се кълна в императора Цезар Елий Адриан Антонин Август благочестивий, че написаното е вярно и че нищо не съм излъгал, иначе да ме сполети клетвата. Година тринадесета на императора Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август благочестивий, месец Тюби 30. [втора ръка] Антаис, син на Амоний, връчих и се заклех с клетвата. Теон, син на Амоний, писах вместо него, понеже е неграмотен.»

Съобщенията за смърт не са били задължителни. И затова те са постъпвали нередовно и със закъснение. Но всеки се грижел покойникът да не се води повече в данъчните списъци, за да не се дават напразно пари. От горния папирус се вижда, че е имало отделни списъци за починалите. Двамата покойници са били много възрастни и данъци и задължения не ги засягали повече. Все пак Антеис сметнал, че трябва да съобщи за тяхната смърт, ако и със закъснение, понеже списъците са били вече изготвени от селския писар и представени на властите.

Договор за изучаване на бързопис (155 г.)

«Панехотис, наречен още Панареc, бивш космет на града Оксиринх, чрез приятеля Гемел на бързописеца Аполоний поздрав. Представих ти Хайрамон, роб, за да учи бързопис, както знае синът ти Дионисий, за срок от две години оm настоящия месец Фаменот от осемнадесетата година на господаря Антонин Цезар с възнаграждение, уговорено между тях, сто и двадесет сребърни драхми без пари за празниците. От тях ще получиш първата вноска в размер на четиридесет драхми, втората ще вземеш в размер на четиридесет драхми, когато робът мине целия учебник, а третата — останалите четиридесет драхми — ще вземеш, когато робът пише изцяло проза и я чете безупречно. Ако вътре в срока го научиш, не ще дочакам уговореното време, без да ми бъде позволено вътре в срока да прибера роба. Той ще остане при тебе след срока колкото дни или месеци стои без работа. Година 18–а на императора Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август благочестивий, месец Фаменот 5.»

Тахиграфията, т. е. скорописът, се е развил от обикновеното гръцко писмо и не се покрива с днешната стенография, т. е. теснопис, или краткопис. Той е служел за записване на речи и разисквания. От горния папирус се вижда, че бързописът се изучавал по учебник за две години срещу заплащане на 120 сребърни драхми, които се плащали на три срока. За празниците се плащало отделно. Изучаването се смятало за завършено, ако ученикът е могъл да записва проза и записаното от него с бързопис да чете свободно. Ако ученикът е постигал това преди изтичането на срока, то заплащането на останалите пари за изучаването е трябвало да се платят веднага, без да се дочаква изтичането на срока. Обаче въпреки това ученикът не е можел да бъде прибран преди определения срок. Ако ученикът не е работил дни или месеци, е бил длъжен да остане при учителя също толкова време. Договорът предвижда, както и в други договори, че ученикът не само ще учи, но и ще помага на учителя си в неговата работа. Господарят на роба бил бивш космет, т. е. ръководител на ефебите в Оксиринх. Ефебите са били младежи, навършили 18 години. Тогава били приемани за граждани. Очевидно той е искал робът да изучи скорописа, за да може да има по-голяма полза от него. Защо приятелят Гемел е трябвало да посредничи и защо договорът се сключва с Аполоний, а не със сина му Дионисий, остава за нас неясно.

Молба за получаване разрешително за продажба на зехтин на дребно (162–163 г.)

«До Клавдиан, управител на областта Арсиное, от Марк Антестий Капитолин. Моля да ми бъде отстъпена от тебе цялата продажба на зехтин на дребно в единствената работилница в село Хераклея в околията Темист само за настоящата трета година на Антонин и Вер, господарите Августи, срещу заплащане за сметка на откупа за цялата година — 80 сребърни драхми и 80 обола всичко на всичко. Тяхното плащане ще правя всеки месец на еднакви части, аз, Антестий Капитолин, ще плащам също и другите такси, дължими на държавата. Няма да имам съучастник нито наемател, задължен да плаща откуп, но ще дам и за конския данък за два коня според установения обичай. На тебе ще е разрешено да даваш под наем на други на втора ръка, ако решиш да дадеш под наем.»

Установеният още при Птолемеите монопол върху зехтина продължил и в римската епоха. Продажбата на зехтин на дребно се разрешавала всяка година. Горният папирус представя молба за такова разрешително.

Декларация за преброяване от Мемфис (174 г.)

«До Херон, царския писар на областта Мемфис, от Мелас, син на Арий от майка Калейс от безработните в Мемфис, записан за жител на втория квартал, записвам себе си и моите наематели. Къщата, в която живея в Мемфис в същия квартал 2, притежание на Исилор, син на Анубион, наречен още Панкрат, към списъка по къщи от преминалата 14–а година на господаря Аврелий Антонин Цезар, себе си Мелас на 51 години в същата 14–а година и родените от различни жени деца: от Тесагрис, жителка на Мемфис, Мелас на една година и от Хериеюс, дъщеря Тнефремфис, на 17 години. Присъствуващият споменат по-горе хазяин Исидор ни поръчителствува за данъка на глава. И се кълна в щастието на господаря Аврелий Антонин Цезар че гореизложените данни са истински. Година 15–а на императора Цезар Марк Аврелий Антонин Август Арменски, Мидийски, Партски, Германски, най-велик. Месец Фаофи 4.»

Декларациите за преброяване или по-правилно за т. нар. ценз (вж. Заповед за преброяване на населението) са били подавани като съобщения (вж. Съобщение за раждане) на местните власти; тук на царския писар, който е бил помощник на стратега, т. е. най-висшето длъжностно лице в областта. Обикновено хазаите са съобщавали наемателите си, но в горния папирус това вършат самите наематели в присъствието на хазаина, който гарантира данъка на глава за наемателите си. Забележително е, че кварталите в Мемфис са имали номера, а не имена, както в Арсиное (срв. Съобщение за раждане). Мелас, който споменава себе си като безработен, което понятие не е ясно, няма, както изглежда, жена, но има деца от различни жени. Възрастта се определя с оглед на 14–годишното преброяване, което се падало в 14–ата година на императора Марк. Съобщението е подадено обаче в 15–ата година на същия император. Накрая е положена клетва в името на императора, което е било обичайно в Оксиринх, но не и в Арсиное. Следователно тя не е била задължителна. Името на императора е дадено изцяло заедно с прилагателни, образувани от имената на народите, на които той е бил победител: Imperator Caesar Marcus Aurelius Antonius Augustus Armeniacus Mediсus Parthicus German сus Maximus.

Съобщение нa служебния лекар (178 г.)

[...] на днешния ден, като ми поръча чрез прислужника да прегледам наречения служебно Сарапас, син на майка Сарапус от същия град, и да ти съобщя какво беше неговото състояние, прегледах го в присъствието на същия прислужник: той има на главата си три рани, а на лявата плешка и рамо синини от удари, за които ти съобщавам [Датирано според императорите Марк и Комод].»

Римската власт си е служела със служебни лекари, когато е трябвало да се установят наранявания и причините за смърт, понеже египтяните често посягали към ножа или тоягата при спречквания. Служебният лекар е бил подканен от стратега на областта чрез неговия прислужник да прегледа случая и му съобщи за състоянието на пострадалия. В Оксиринх са употребявали израза «наречен служебно» за лица, които са нямали бащи. На други места е било достатъчно да се каже «син на Сарапус».

Установяване на смърт (182 г.)

«Хиеракс, стратег на областта Оксиринх, до чиновника Клавдий Серен. Изпращам ти втори екземпляр от подадената ми молба от Леонид, наречен още Серен, за да вземеш държавния лекар и прегледаш съобщения мъртъв роб. Да се разгласи писмено заключението и да се предаде робът за погребение.

[втора ръка] Потвърждавам.

[първа ръка] Година 23–та на господаря Марк Аврелий Комод Антонин Цезар, месец Атир 7.

[трета ръка] До Хиеракс, стратега от Леонид, наречен още Серен, известен като син на майка Таурис от Сенепта. По време на късния преминал шести празник, празнуван в Сенепта, и когато играели танцуващите с кастанети според обичая при дома на Плутион, моя зет, Епафродит, негов роб, около 8 години, поискал да гледа играещите с кастанети, навел се от плоския покрив, паднал и се убил. Затова изпратих молба и моля, ако намериш за добре, изпрати един от твоите служители в Сенепта, за да получи тялото на Епафродит нужните грижи и погребение.

Година 23–та на императора Цезар Марк Аврелий Комод Антонин Август Арменски, Мидийски, Партски, Сарматски, Германски, най-велик, месец Атир 7. Леонид, наречен още Серен, подадох.»

Заповед за отпразнуване възкачването на император Пертинакс (193 г.)

«Мантений Сабин на стратезите на девет области и на Арсинойската поздрав. От изпратената от мене заповед до сияйния град Александрия заповядах да се прибави по-долу препис, за да знаете всички и да празнувате през същите дни.

Желая ви да бъдете здрави.

Година първа на императора Цезар Публий Хелвий Пертинакс Август, месец Фаменот 10.

Препис от заповедта. По случай на най-щастливото възцаряване на нашия господар император Публий Хелвий Пертинакс Август, първенец на свещения сенат, баща на отечеството, и на Публий Хелвий Пертинакс, неговия син, и на Флавия Тициана Августа, редно е да празнувате, мъже александрийци, като извършвате целокупно жертвоприношения и отправяте молби за продължително императорствуване и за целия дом, да се увенчаете с венци петнадесет дни, започвайки от днес.»

Въпреки това громко възвание за тържества по случай заемането на императорския престол от Пертинакс само няколко седмици след това той е бил убит от разбунтувалите се войници.

Писмо на войника от флотата Апион до баща му Епимах (средата на II век)

«Апион на Епимах, баща и господар, хиляди поздрави. Преди всичко желая да си здрав и винаги да си щастлив и здрав с моята сестра, нейната дъщеря и моя брат. Благодаря на господаря Серапис, че ме спаси веднага, когото бях в опасност всред морето. Когато пристигнах в Мисенум, получих от Цезаря пътни пари три златици, та съм добре. Прочее моля те, господарю мой татко, пиши ми писмо най-напред за твоето здраве, второ, за това на моята сестра и моя брат, трето, за да ти целуна ръката, че си ме възпитал добре. И поради това надявам се да напредна бързо, ако боговете искат. Поздрави много Капитон и моя брат и сестра и Серенила и приятелите ми. Изпратих ти моя портрет по Еуктемон. Името ми е Антон Максим. Желая ти да бъдеш здрав. Кораб Атенонике.

[на обратната страна] Във Филаделфия на Епимах от сина му Апион. Предай го в Първа апамейска кохорта на Юлиан... либелария от Апион за баща му Епимах.»

Апион е грък от село Филаделфия във Файюм. Както други младежи, той е взет за войник и зачислен във флота в Мисенум, главната флотска база в залива на Неапол, и то в «центурията», както стои в оригинала, т. е. в кораба Атенонике. Чужденците като римски войници получавали ново, латинско име, т. е. те били един вид полатинчвани, което обаче е съвсем различно от получаване на римско гражданско право. Освен това Апион получил още пътни пари. По време на пътуването той преживял морска буря, от която бил спасен благодарение на египетския бог Сарапис. Майка му изглежда да е била вече починала, понеже тя не е между тези, които Апион поздравява. Подобно на днешните новобранци първата грижа на Апион била да го изрисуват като войник. Портрета си той изпраща по Еуктемон. Писмото обаче е предадено на военната поща и пътува по Средиземно море. След това отива в канцеларията па Първа апамейска кохорта при нейния писар, който поема грижата да го предаде на баща му. Римската войска се състояла от легиони, подразделени на кохорти, манипули и центурии. Във флотата една центурия била равна на един кораб.

Баща съветва сина си (II век)

«Корнелий на Хиеракс, най-сладкия ми син, поздрав. С удоволствие те поздравяваме всички вкъщи, а също и поздрав на всички твои другари. С човека, за когото често ми пишеш, не се сближавай никак, докато не се явя — да е на добро, — при тебе с Вестин заедно с магаретата. Защото, ако боговете желаят, ще дойда скоро при тебе след месец Мехир, понеже съм зает с бързи работи. Гледай да не се сдърпаш с никой човек в дома, а се отдай изключително на твоите книги, като се учиш, и ще имаш от тях полза. Погрижи се чрез Онофрас за дрехи, и то бели, които могат да се носят с червени наметки; другите ще носиш с цвят на митра. По Анубас ще ти изпратя пари и месечните запаси и другия чифт ярко червени дрехи. С рибите ни зарадва. За тях ще ти пратя парите пак по Анубас. Между това, докато дойде Анубас при тебе, заплащай от джобните пари твоята прехрана и на твоите хора, докато ги изпратя. За месец Тюби ще имаш, каквото искаш, за Фроним 16 драхми, за хората на Абаскант и за Мирон 9 драхми, за Секунд 12 драхми. Изпрати Фроним при Асклепиад от мое име и нека вземе от него отговора на писмото, което му писах, и да го изпрати. Съобщи ми какво искаш. Бъди здрав, чедо. Месец Тюби 16.

[на обратната страна] На сина Хиеракс от бащата Корнелий.»

В често споменавания град Оксиринх са намерени голямо количество папируси. Един от тях е горното писмо. Открити са останките на колонада и театър от римско време. Вероятно е имало и висши училища, в едно от които е учил и Хиеракс. Баща му е бил заможен притежател на имение в село. Той е пратил сина си да следва заедно с много прислужници-роби, и го е снабдявал с храна, облекло и пари всеки месец. Хиеракс е разполагал и с джобни пари. На някои места писмото е неразбираемо, понеже става дума за неща, известни само на двамата — баща и син. Иначе писмото е написано ясно и просто.

Корболон до Хераклид (II век)

«Корболон на господаря Хераклид поздрав. Изпратих ти по Хорион ключа и по Онофрис, камиларя на Аполоний, ключалката. Завих в онова писмо бяловинен образец. И тъй бъди замолен и бъди така добър да ми купиш според него за две драхми и веднага ми го изпрати, по когото намериш, понеже дрехата трябва да се изплете. Получих от Онофрис всичко здраво, каквото ти писах да получа. Изпратих ти по същия Онофрис шест шиника хубави ябълки. Благодаря на всички богове, като си помисля, че срещнах Плутион, когато пристигна в областта Оксиринх. Не мисли, че не съм се погрижил за ключа. Но причината е тази, понеже ковачът е далеч от нас. За тези неща, за които ти бях писал да ми ги изпратиш по Корболон, чудя се как не си решил да ми ги изпратиш, и то когато се нуждая от тях за празника. Бъди замолен, купи ми сребърен печат и веднага ми го изпрати. Погрижи се, щото Онофрис да ми купи, каквото му е казала майката на Ирина. Аз му казах, че Синтроф каза да не се дава повече нищо на Амарант за моя сметка от днес нататък. Каквото си му дал, яви ми, за да си разчистя сметката с него; ако не, ще дойда с моя син за това.

[на обратната страна] Получих от Корболон пити сирене, и то големи; не исках големи, но исках малки. Затова, което и ти искаш, яви ми, ще го направя с удоволствие. Бъди здрав. Месец Паюни 1. Изпрати ми меденки за един обол за детето на сестра ми. До господаря Хераклид, син на Амоний.»

Писмото е на простичък човек, написано стилно непохватно, с много грешки и задрасквания. Писачът е продължил, след като се е изпълнил папирусният лист на левия край отстрана, и е преминал на гърба — място, предназначено обикновено за адреса. Съдържанието е изпъстрено с разни съобщения и поръчки на лош език, който с превода е предаден отчасти.

Сарапион до Птолемей (II век)

«Сарапион на неговия много любим Птолемей поздрав. Понеже те имам за приятел в областта Арсиное и се осланям само на тебе поради доброто настроение, което ти имаш към мене от много време, моля те чрез тези мои слова, понеже съм се замразил с някои поставени ми геометрични задачи, щото чрез твоята помощ да не бъда непосветен в работите. Затова, както и лично те помолих, и сега ще те моля пак да дадеш на приносителя на това писмо хартията, която ми обеща от приятелски чувства, като знаеш, че тази любезност не ще пропадне, както се е случвало, но ще ти се отплатя, с каквото ти ми разрешиш. И тъй направи, каквото ти намериш за добре. [втора ръка] Желая ти да бъдеш здрав, [първа ръка] месец Фармути 24. В училището на Меланком. За Птолемей от Сарапион.»

Любезното и учтиво писмо е написано вероятно под диктовка от друго лице, понеже Сарапион се е подписал само накрая. Той е живеел в Хераклеополис и притиснат от геометрични задачи или смразен (окован), както той се изразява, потърсил помощта на приятеля си Птолемей. От писмото не може да се разбере дали Птолемей е бил съученик на Сарапион или учител по геометрия, нито дали Сарапион учи още или е вече на служба. Хартията, която Птолемей му е обещал, е съдържала упътвания или решения на геометрични задачи. Такива папируси с геометрични фигури са намерени няколко.

Утешително писмо (II век)

«Ирина желае на Таонофрис и Филон силене дух. Така се наскърбих и плаках за блаженопочиналия, както плаках за Дидимас; и всичко, каквото подобаваше, извърших, а също и всички мои — Епафродит и Термутион, и Филион, и Аполоний, и Плантас. Но все пак никой нищо не може да направи срещу такива неща. Затова утешавайте се помежду си. Бъдете добре. Месец Хатир 1.

[на обратната страна] До Таонофрис и Филон.»

Това съболезнователно писмо е единствено досега, намерено на папирус. Забележително е, че на първо място стои жената, а след това мъжът. Обикновено е обратното. Вместо обичайния поздрав в началото е употребен израз, който е бил поставен върху надгробни камъни и се е отнасял до мъртвеца. Той отговаря приблизително на нашето «почивай в покой». В превода е предаден със «силен дух». Също и поздравът накрая се различава от обичайния «бъди здрав». Блаженопочиналият, на гръцки буквално «получилият добра участ», е бил вероятно син на съпружеската двойка, а Дидимас — син на авторката на писмото. Тя е изпълнила и траурните обичаи заедно със своите, които изброява по име. Термутион и Филон са женски имена. Накрая се казва, че срещу съдбата сме безсилни. Затова утешавайте се един друг.

Ирина до Таонофрис и Филон (II век)

«Ирина до Таонофрис и Филон. Дадох на Калокер за сметка на Дионисий 340 драхми, понеже той ми писа да му дам, колкото би поискал. Прочее добре ще направите да дадете на Парамон, нашия работник, ако има още нужда, и да му предложите, колкото би поискал, и веднага го освободете. Изпратих ви по Калокер в торбата ми за дрехи запечатана една мярка омбитски фурми и двадесет и пет нара. Добре ще направите да ми пратите в нея очистителни средства за 2 драхми, понеже имам належаща нужда от тях. Изпратих ви по същия Калокер добре запечатан сандък с много хубаво грозде и кошница хубави фурми. Месец Хатир 30.

[на обратната страна] За Таонофрис и Филон.»

Това писмо е също от кореспонденцията на Ирина със съпружеската двойка Таонофрис и Филон, до които е адресирано и предходното съболезнователно писмо. Калокер (робско име) е роб на Дионисий, който поради неизвестни причини изисква големи суми от Ирина. Пътят на роба до господаря му е минавал през града и той е доставял писма и пакети за Ирина. Парамон е свободен работник, нает от Ирина. Омбос е бил главен град на област в Горен Египет и е бил прочут с фурмите си. Атир е месец на египетско-римската година, която е започвала на 28 октомври.

Семпроний до своята майка и брат Максим (II век)

«Семпроний на майка си и господарка Сатурнила хиляди поздрави. Преди всичко желая да си здрава заедно с моите — да не им е уроки — братя. Същевременно правя ежедневно поклони и молитви на господаря Сарапис за вас. Изпратих ви толкова много писма и не ми се писа никакъв отговор, ако и да има толкова много пътуващи по реката. Моля те, господарке моя, да ми пишеш без страх за вашето здраве, за да мога да живея и аз по-безгрижно, Поздравявам Максим и неговата съпруга, също Сатурнил, Гемел, Елена и нейните деца. Предай й, че получих писмо от Семпроний от Кападокия. Поздравявам Юлий и неговите близки по име и Скитик и Термутис и нейните деца. Поздравява ви Гемел. Бъди постоянно здрава, моя господарке.

* * *

Семпроний на брат си Максим хиляди поздрави. Преди всичко желая да си здрав. Узнах, че тежко като с робиня се отнасяте с нашата господарка майка. Моля те, мой пресладки брате, с нищо да не я наскърбявате. Ако някой от братята й противоречи, ти трябва да ги понаплескваш. Защото ти вече трябва да се наричаш техен баща. Зная, че ти без моето писмо умееш да й се харесваш. Но не взимай моите писмени съвети тежко. Защото трябва да почитаме нашата родителка като бог, особено понеже е толкова добра. Това ти писах, брате, понеже зная каква сладост е да има господари родители. Добре ще сториш да ми пишеш за вашето здраве. Бъди ми здрав, братко.

[на обратната страна] Предай го на Максим от брат му Семпроний.»

Двете писма са стояли първоначално върху един и същ папирусен лист, който е бил намерен разрязан. Те се допълват взаимно. Семпроний пише на майка си с голяма синовна любов и уважение, но и с малкия укор, че не му е писала, ако и да е могла да използва някой от мнозината пътуващи по река Нил.

Серен до жена си Исидора (II век)

«Серен на сестра си и господарката Исидора хиляди поздрави. Преди всичко желая да си здрава и всеки ден и вечер правя молби пред обичащата те Тсерис. Искам да знаеш, че откак си отиде от мене, измъчвам се от скръб, нощем с плач, денем със скърбене. От 12 Фаофи, когато се къпах с тебе, не съм се къпал, нито мазал до 12 Хатир. И си ми изпратила писма, които могат да покъртят и камък, така твоите думи са ме развълнували. Същия час ти написах отговора и го предадох запечатан заедно с твоите писма на 12. Отделно от твоите думи и писма: «Сакатият ме направи проститутка», той бил казал, че «Твоята жена ми изпрати съобщение: той е продал верижката и той ме натовари на кораба». Тези приказки приказваш, за да не ми вярват повече, че аз съм те натоварил. Виж колко пъти пратих при тебе. Ще дойдеш ли, или няма да дойдеш, съобщи ми.

[на обратната страна] Предай го на Исидора от Серен.»

Писмото на Серен е не само пълно с езикови и правописни грешки, но също и неясно и трябва да се отгадава. Той е натирил жена си, както изглежда, като я е натоварил на кораб, и то може би не без повод. Исидора е не само негова жена, но и негова сестра, както това се среща често в Египет. Но Серен скоро се разкаял за постъпката си. От скръб по нея той престанал да се къпе и маже с помади. И постоянно се молил на богинята Тоерис (друго име на Епет), богиня на ражданията, която под образа на седнал дебел хипопотам била на голяма почит сред народа. Исидора, която пишела покъртителни писма, стоварила вината си върху прелъстителя и искала така да представи нещата, като че ли съпругът й не я е изгонил. Серен настоява за нейното завръщане, обаче не пропуска да изтъкне, че той я е натоварил на кораба като виновна. Това се вижда и от съобщението, което изпратила на съблазнителя си. Така завършва грубо започнатото нежно писмо.

До един жрец (II век)

«[...] на най-скъпия, поздрав. Изпратих ти и други писма, с които те молех за шестте горни дрехи на Пир и за две наметки, за да ми ги изпратиш, колкото и да струват. И сега ти пиша набързо, за да не се тревожиш. Защото аз ще те измъкна невредим. Зная, че е дошъл ревизор за инвентарите на светилищата и възнамерява да дойде и в твоя участък. Прочее не се страхувай. Защото аз ще те отърва. Ако имаш време, напиши си книгите и ела при мене. Защото човекът е много строг. Но ти дръж се малко здраво, изпрати ми ги и аз ще те измъкна. Защото той ми стана приятел. Ако средствата ти са на края и в момента нямаш, пиши ми и аз ще те отърва и сега, както по-рано. Побързах да ти пиша, за да не се явиш сам. Защото преди да дойде при тебе, аз ще го наглася да те остави. Защото той има пълномощно да изпраща твърдоглавите под стража при главния жрец. Но грижи се за себе си и за това, което ти писах да ми купиш. Ако имаш нещо под ръка, донеси ми, каквото имаш. Защото имам нужда.

Бъди ми здрав, най-скъпи.»

Римската власт назначила римлянин от т. нар. съсловие на конниците за началник на египетските жреци като «главен жрец на целия Египет», който застъпвал интересите на държавата и стоял съвършено далеч от жреците. Той е ревизирал много строго имуществата на светилищата и е имал пълномощно до управителите на областите за използуване помощта на полицията. Жрецът, до когото е било изпратено писмото, не е бил съвършено чист. Най-малко инвентарните книги в неговото светилище, навярно в Тебтинис във Файюм, не са били в пълен ред. Подобни инвентарни книги са запазени със списъци на храмовите вещи. Авторът на писмото дава да се разбере, че за услугите си той очаква някакви подаръци.

Блудният син (II век)

«Антон Лонгос на майка си Нилус хиляди поздрави. Желая винаги да си здрава. Всеки ден правя молитви за тебе пред господаря Сарапис. Искам да знаеш, че не се надявах да дойдеш в главния град. Затова и аз не дойдох в града. Срамувах се да дойда в Каранис, понеже ходя в дрипи. Писах ти, че съм гол. Моля ти се, майко, прости ми. Зная прочее какво сам си причиних. Наказан съм, както трябва. Зная, че сгреших. Чух от Постум, който те е срещнал в Арсинойската област и че ти е разказал всичко не навреме. Не знаеш ли, че бих искал да стана сакат, отколкото да узная, че дължа някому още обол? [...] ти ела сама [...], чух, че [...], моля те [...], искам [...], иначе [...].

[на обратната страна] За майка Нилус от сина й Антон Лонг.»

От многобройните семейни писма на папирус, които са достигнали до нас, това е едно от най-трогателните. Краят на писмото не е запазен, но от това, което се чете, се вижда голямата мъка на пропадналия син. Антон Лонг е вероятно войнишкото име на автора, по произход египтянин, както може да се заключи от името на майка му Нилус. Главният град е навярно Крокодилополис или Арсиное, а Каранис — село в северната част на Файюм, където майката е живеела.

Самичка в големия град (II–III век)

«Серенила на баща си Сократ хиляди поздрави. Преди всичко искам да си здрав. Всеки ден правя молитви за тебе пред господаря Сарапис и пред боговете в същия храм. Искам да знаеш, че аз съм самичка. Помисли си: «дъщеря ми е в Александрия». Та да зная и аз, че имам баща, за да не ме поглеждат, като че ли нямам родители. И дай на приносителя на писмото друго за твоето здраве. Поздравявам майка ми, братята ми, Семпроний и неговите хора.

[на обратната страна] Предай го на Сократ, син на Скифас, от дъщеря му Серенила чрез брат й Сарапамон.»

Това трогателно писмо на дъщеря, скарала се с родителите си, която се намира самичка в големия град Александрия, пълен с опасности за млади момичета, е сходно с писмото на блудния син.

Писмо на разглезения Теончо до баща му Теон (II–III век)

«Теон на баща си Теон поздрав. Хубаво ми погоди. Не ме взе със себе си в града. Ако не искаш да ме вземеш със себе си в Александрия, не ще ти пиша, нито ще ти говоря, нито ще ти пожелавам здраве. Ако пък стигнеш в Александрия, не ще ти подавам ръка, нито някога ще те поздравя. Ако не искаш да ме вземеш със себе си, това ще стане. И майка ми каза на Архелай: «Ще ме умори, махни го». Но хубаво ми погоди. Изпратил си ми големи подаръци: рошкови! Измамиха ни онзи ден на 12–о число, когото отплува. Прочее изпрати да ме вземат, моля те. Ако не изпратиш, няма да ям, няма да пия. Да, така ще стане. Желая да си здрав. Месец Тюби 18.

[на обратната страна] Предай го на Теон от син му Теончо.»

Писмото на Теончо до баща му Теон е написано не само с много правописни и стилни грешки, но и на прост разговорен гръцки език с къси изречения. Детският начин на говорене проличава навсякъде. Обстановката в писмото е следната: Теон, бащата, заминал за Александрия и взел малкия си син до първата спирка. На 12 Тюби той продължил пътуването с кораб, без да каже къде отива. Междувременно Теончо разбрал, че е изигран и че баща му е заминал за Александрия, и побързал да напише писмо, което баща му да получи още докато пътува, и да прати да го доведат.

Серен до баща си Аполинарий (II–III век)

«Серен на баща си Аполинарий много поздрави. Преди всичко желая да бъдеш здрав. Молитви правя за тебе на всички богове. Получих от Птолемин 63 ябълки и от жената на Серен други 11 и искам да знаеш, че всички се развалиха и не намерих здрава да дам на тези, за които ми писа, но купих, за да им изпратя. Искам също да знаеш, че всеки ден ходя при Серапис, продавачката на бира, и нищо не ми дава, а казва всеки ден: «Днес, утре». Всеки ден — същото. Ако Исидор си остригва косата, какво искаш да му донеса? И Ириней още не е дал 7 статера. Поздравяват те Ириней и Марин, и Диоген, и Серен, и Кирия, и Хорион, и Афродисия. Желая да бъдеш здрав. Месец Месоре 7.»

Ябълките, за които се говори в писмото, са вероятно нарове. Първото стрижене на децата се е празнувало тържествено и им се давали подаръци.

Ириней до брат си Аполинарис (II–III век)

«Ириней на премилия си брат Аполинарис много поздрави. Желая да бъдеш постоянно здрав. И аз също съм здрав. Искам да знаеш, че слязохме на суша на 6–о число на месец Епиф и разтоварихме на 18 същия месец. Заминах за Рим на 25 същия месец. И мястото ни прие, както бог желаеше, и всеки ден очакваме да бъдем освободени, така че до днес никой от житарите не е отплувал. Поздравявам много съпругата ти и Серен и всички, които те обичат по име. Бъди здрав. Месец Месоре 9.

[на обратната страна] За Аполинарис от брат му Ириней.»

Доставките на жито от Египет били въпрос на живот за Рим. Отдавна Италия престанала да може да задоволява многобройното население с жито. Затова императорската власт надзиравала зорко земеделието в долината на река Нил, а така също житните пратки за Рим. Редовно плували товарни кораби с жито за Италия. Това изглежда да е ставало всред лято, понеже Ириней слязъл на брега, вероятно в Остия, на 30 юни, на 12 юли житото било разтоварено, а на 19 юли заминал за Рим. Там «мястото ги приело, както бог желаеше». Това изречение в писмото е неясно. Тук се има може би предвид домът на сдружението на моряците. Капитанът и екипажът на кораба не са могли да отплуват обратно за Египет, преди да се извърши проверката на доставката.

Майка до сина си (II–III век)

«[...] не се бави да ми пишеш от какво се нуждаеш оттук. Натъжих се, когато узнах от дъщерята на нашия учител Диоген, че той бил отплувал надолу. Защото при него щях да бъда безгрижна, понеже зная, че той ще внимава за тебе според силите си. Погрижих се да пратя и го попитат за твоето здраве и да науча какво четеш. И той казал: Зета и се отзовал добре за твоя ръководител. Така че, чедо, трябва да се погрижиш ти и твоят ръководител да те поверят на подходящ учител. Поздравяват те много сестрите ти и децата — да не им е уроки — на Теонис и всички наши по име. Поздрави високоуважаемия твой ръководител Ерос. [отстрана] [... месец Хатир [...].

[на обратната страна] За сина Птолемей.»

Синът на авторката на писмото, който още е момче, се учи далеч от бащиния дом, вероятно в Оксиринх. Той четял Омировите поеми и бил достигнал до песен Зета на Илиадата, т. е. Шеста песен, когато неговият учител прекъснал обучението и заминал надолу към Александрия. Заможните семейства изпращали децата си с роб-придружител или, както е казано на гръцки, педагог, т. е. детски ръководител. Той, разбира се, не е могъл да замени учителя и затова синът и ръководителят трябвало да подирят нов подходящ учител.

Изпращане на мумия (II–III век)

«Сенпамонтес на брат си Памонтес поздрав. Изпратих ти балсамираното тяло на майка ми Сенурис с етикет на шията по Галес, син на татко Хиеракс, в собствената му лодка. Платих му цялото навло. Белегът на мумията е: отвън ленен плат с розов цвят, на корема е написано нейното име. [втора ръка] Желая, братко, да бъдеш здрав. Година 3–а, месец Тот 11.

[на обратната страна, трета ръка] За Памонтес Морос от сестра му Сенпамонтес.»

От най-старо време египтяните били свикнали да балсамират труповете на починалите, т. е. да ги превръщат на мумии, преди да ги погребат. Този обичай се запазил до късно, дори и през християнската епоха. Мумиите са носили на шията си дървена плочка с името, възрастта на покойника и местопредназначението, а понякога и благочестиви пожелания. Такива плочки са намерени множество в Египет. Мумията в горното писмо е била вероятно изпратена в родното място на покойната, за да бъде погребана в тамошното гробище.

Покани

а) За свещено угощение в чест на Сарапис (II век)

«Хайремон те моли да участвуваш в угощението в чест на господаря Сарапис в Сарапейона утре; това е на 15 от 9 часа.»

б) За свещено угощение в чест на Сарапис в частен дом (II век)

«Антоний, син на Птолемей, те моли да дойдеш при него на угощение в чест на господаря Сарапис в помещенията на Клавдий Сарапион на 16–о число от 9 часа.»

в) За сватба на децата (III век)

«Херайс те моли да участвуваш в угощението по случай сватбата на нейните деца вкъщи утре; това е пето число от 9 часа.»

г) За собствена сватба (III век)

«Павус те кани на сватбата си в деня на Афродита от 8 часа.»

д) За рожден ден на сина (V век)

«До моя господар Макарий от Генадий спекулатор [полицай]. Направи радостен празника на рождения ден на сина ми Генадий; удостой ни да ядеш заедно с нас на 16–о число от 7 часа.»

е) За Серения (III–IV век)

«Бъди поздравена, господарке моя Серения, от Петосирис. Направи всичко, господарке, да излезеш на 30 на рождения празник на бога и ми яви дали с кораб ще излезеш или на магаре, за да ти бъде изпратено. Но гледай, господарке, да не забравиш. Желая ти да бъдеш здрава много години.»

Приведените образци, каквито са намерени в голям брой, показват, че поканите са имали установена форма. Това са малки късчета папирусна хартия без обръщение, поздрав и адрес на гърба. Също няма името на поканения, а този, който кани, не дава името на баща си. Затова се предполага, че поканите са били разнасяни от прислужник, който е знаел за кого се отнасят. Празничното угощение е започвало обикновено в 9 часа, което отговаря на 3 часа следобед, обичайното време за обядване. Угощението е ставало в дома на този, който кани, или в къщата на познати, а също и в гостилници. При сватби, рождени дни и други семейни празници са били канени за по-голяма тържественост и видни лица.

Особено място заемат поканите за свещено угощение в чест на някой бог, най-вече на Сарапис. Тези угощения са ставали в съответното светилище или в частен дом. В тях са взимали участие жрецът и приятели на поканващия. Гръцкото название «клине» в тези покани показва, че поканените са сядали на дюшеци или дивани съобразно с гръцкия обичай.

В най-късната покана oт V век се вижда как старата форма се е разводнила, което е белег на епохата. Поканата не е писмо, но се различава от по-раншните. Тя издава византийския начин на изказване: надут стил, високопарни изрази, подчертана подчиненост и пр.

В покана б) свещеното угощение се устройва не в светилището, а в помещенията на Клавдий Сарапион, който ги оставя на разположение на канещия или ги дава под наем.

В покана в) Хераис е вероятно вдовица и се касае може би за брак на брат със сестра. В покана г) денят на Афродите е четвъртък и отговаря на латинското dies Veneris, откъдето идва френското vendred. В последната покана, която е по-скоро писмо, Петосирис кани някаква знатна жена за рождения ден на местния селски бог.

Оракули

а) До бог Сокнопайос (I–II век)

«До Сокнопайос и Сокнопиейос, велики богове, от Стотоетис, син на Апнюхей, внук на Тесенуфрис. Дали ще се освободя от тази немощ, която е у мене? Това ми яви.»

б) До Зевс Хелиос Сарапис (II век)

«До Зевс Хелиос великия Сарапис и до боговете в същия храм. Моли Нике дали има полза за мене да купя от Тасарапион роба Сарапион, наречен още Гайон, който тя има. Това ми кажи.»

в) До бог Сокнопайос (VI век)

«До най-великия и мощен бог Сокнопайос от Асклепиад, син на Арий. Ако не ми е писано да се оженя за Тапетеюс, дъщеря на Марес, нито тя да не става жена на друг, разкрий ми и потвърди с това писмено. Преди Тапетеюс беше жена на Хорион. Година 35 на Цезаря, месец Пахон 1.»

г)Християнско Допитване до оракул (V–VI век)

«Боже, вседържителю, светия, истинския, човеколюбивия и създателю, бащата на нашия господар и спасител Исус Христос, разкрий ми истината, която е при тебе: искаш ли да отида в Хиут, или ще намеря, че ти действуваш заедно с мене и си ми благосклонен. Нека това стане. Амин.»

д) Друго християнско допитване до оракул (VI век)

«Боже на нашия закрилник свети Филоксен. Ако заповядаш да занесем в болницата ти Ануп, покажи си силата и листчето нека излезе.»

В по-старите времена е имало само няколко светилища-прорицалища и затова са били много посещавани и прочути. През императорската епоха светилището почти на всеки бог е могло да предсказва, поради което отделните божества загубили своята особеност. Допитването е било за всичко възможно: за женитби, за болести, за покупки, за пътувалия и т. н. Езикът на запитванията е нескопосан, а почеркът им неугледен, понеже запитвания са правили предимно необразовани хора. Забележително е, че допитванията, ако и да са отправени до египетски божества, са написани на гръцки език. Върху малки късчета папирусна хартия стоят истински молби до божествата и дори носят дати. Вероятно те са били пускани в някаква кутия при светилището и се е получавал отговорът, написан върху допитването, както личи от допитвания «в» и «д».

Вярата в прорицалищата била толкова голяма, както вярването в трептенето на някои места на тялото, предзнаменованията, хороскопите и всякакъв вид магии. Християнството не е променило много с изключение на имената. Да ли се е касаело за бога Сокнопайос или за бога на светеца Филоксен, е било все едно.

Намерен е папирус със списък на предсказания, различен от допитванията до прорицалищата, в който се е давал отговор на трептенията, напр. на трептенето на клепача, на положението на звездите или на поличби от различен вид. Въпросите са били номерирани така: № 71 «дали да взимам храна», № 73 «дали да остана, където отивам», № 82 «дали моите работи са предопределени», № 88 «дали ще стана съветник», № 89 «дали бягството ще ме освободи» (касае се за роб), № 90 «дали ще се отърва от жена ми» и др. Техният отговор е стоял под съответния номер в списъка.

а) Сокнопайос, на египетски Собек, бог крокодил, е местен бог, почитан във Файюм. Сокнопиейос е друга форма на името. За по-голяма сигурност са употребени и двете форми. 1 Пахон на 35–а година на Цезаря отговаря на 26 април 6–а година.

б) В по-късната епоха в гръцката религия се явява сливане на различни богове, т. нар. синкретизъм, напр. Зевс с Хелиос и Сарапис.

д) При църквите е имало болници.

Наемане на танцьорки (206 г.)

«До Исидора, танцьорката с кастанети, оm Артемисия cm село Филаделфия. Искам да те наема с други танцьорки с кастанети — всичко две, които ще бъдат при нас шест дена от месец Паюни 24 по старому, като получавате възнаграждения за всеки ден 36 драхми и като ви прибавяме още 4 артаби ечемик и 24 чифта хляб, а колкото дрехи и украшения донесете, ще ги запазим неповредени. Ще ви доставим за идването две магарета и за връщане също толкова. Година 14–а на Луций Септимий Север Благочестивий Пертинакс и на Марк Аврелий, Антонин Партски Августи, и на Публий Септимий Гета Цезар Август, месец Паюни 16.»

Всякакви празненства не само в големия град, но и на село и, дори в частните домове не са минавали без участието на музиканти, танцьорки, борци, фокусници и други. За тяхното наемане е бил сключван договор. Възнаграждението е било по-голямо от това на обикновения работник. Но затова артистът е трябвало да бъде облечен блестящо. В договора се е гарантирало запазването на дрехите и украшенията от повреди. Освен това предвиждало се е доставяне на превозни средства, в случая магарета, за идване и завръщане.

Датата на празненството е дадена по старому, т. е. по старата египетска подвижна година, а не по общовъзприетата официална година на Юлий Цезар, понеже празниците, свързани с египетската религия и храмове, се празнували по египетския календар, за който туземците държали.

Молба зa пропуск (246 г.)

«До Валерий Фирмус, префект на Египет, от Аврелия Маркиана от Сиде. Искам, господарю, да отплувам през Фарос. Моля да пишеш на началника на Фара да ме пусне да отплувам според обичая. Пафон 1. Бъди винаги щастлив. [втора ръка, на латински] Валерий Фирмус от Асклепиад [...] разрешаваме [...] здравей [...] дата 17 календи на месец [...] във времето на консулите Пресенс и Албин.»

По време на фараоните излизането от Египет било надзиравано много строго. В началото на римското владичество надзорът бил поотслабнал. Обаче най-късно в средата на II в. отново бил засилен. Разрешение за напускане на страната давал само префектът на Египет. Вероятно надзорът засягал египтяните, които трябвало да бъдат държани в страната, понеже били необходими за земеделските работи — оране, сеене и жътва. Облагодетелствуваните среди на населението, римляни и александрийци, се ползвали и тук с привилегия. Чужденците, които временно пребивавали в страната, са могли свободно да влизат и излизат. И двете обстоятелства били в полза на Аврелия Маркиана и заточва получила лесно разрешение да замине.

Нейната молба за заминаване през Фарос дошла в канцеларията на префекта и била препратена с разрешението до началника на Фарос, написано на латински език, който бил официалният за висшите държавни служители. Фарос е бил остров при Александрия, сега свързан със сушата, покрай който са минавали напускащите Египет по Средиземно море. На този остров е била издигната кула с осветително устройство, която да показва пътя на моряците. Тези кули-светилници били наречени по-късно по името на този остров — фарове. В XIV век кулата на остров Фарос се съборила от земетресение.

Свидетелство за благонадеждност (250 г.)

«До назначените да наблюдават жертвоприношенията на Оврелия Харис от село Теаделфия. И винаги извършвам жертвоприношения на боговете и ги почитам и сега във ваше присъствие, съгласно заповедта, направих възлияние и жертвоприношение и вкусих от жертвените животни. Моля ви да ми го засвидетелствувате. Бъдете винаги щастливи, [втора ръка] Аврелите Серен и Хермас видяхме те да извършваш жертвоприношение. [трета ръка] Хермас бях свидетел. [първа ръка] Година 1–ва на императора Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций Благочестивий Щастливий Август, месец Паюни 22.»

Друго свидетелство за същото (250 г.)

«До назначените за наблюдаване на жертвоприношенията от Аврелия Демос, без баща, дъщеря на Елена, жена на Аврелий Иринeй, от квартала Хеленион. И винаги и постоянно съм извършвала жертвоприношения на боговете, и сега във ваше присъствие съгласно заповедта извърших жертвоприношение и възлияние и вкусих от жертвените животни и ви моля да ми го засвидетелствувате. Живейте в щастие, [втора ръка] Аврелий Демос го подадох. Аврелий Ириней го написах заради нея, понеже е неграмотна. [трета ръка] Аврелий Сабин, притан, видях те да вършиш жертвоприношение, [първа ръка] Година 1–ва на императора Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций Благочестивий Щастливий Август, месец Паюни 20.»

Римската империя преживявала тежки времена. Тя била заплашвана отвън от врагове, а вътре — притискана от бедствия. Императорът Деций виждал спасение в съединението на всички римски граждани около Рим и неговите богове. Започнала борба между езичеството и християнството. Християнството с примиренческия си мироглед изглеждало като главен рушител на устоите на световната Римска империя. Император Деций, загинал в 251 г. в борба с остготите при Разград, България, подложил християните на голямо гонение. Той издал по цялата Римска империя заповед, според която всеки трябвало да докаже привързаността си към римската религия чрез извършване на жертвоприношение в чест на боговете в присъствието на свидетели. Ако лицето е било християнин, чрез жертвоприношението той се отричал открито от християнската религия. Заповедта на императора се отнасяла до всички римски граждани, но всъщност е имала предвид християните сред тях.

Във всяко село била избрана особена комисия, която била длъжна да надзирава жертвоприношенията и да подписва молбите заедно с тяхното изпълнение и наблюдение. Тези молби-свидетелства, наречени на латински libeli, са имали почти еднакво съдържание и показват, че са били формуляри. Такива свидетелства са известни около 40, но от никое не се вижда дали лицето е било християнин, или не и дали не е купило свидетелството.

Алипий до управителя Херонин (17. I. 256 г.)

«От Алипий. Очаквай ни да дойдем с Теофан при тебе на 23. Затова на часа, когато получиш писмото ми, нареди да се подгрее по всякакъв начин банята, и то като наредиш да се донесат пънове за нея и да събереш отвсякъде плява, за да се къпем на топло, понеже е зима. Защото решихме да спрем при тебе, понеже искаме да прегледаме и останалите имоти и да уредим нещата при тебе. И, разбира се, погрижи се да има всякакво друго обслужване, но преди всичко за хубаво прасенце за нашите придружители. Но да бъде пак хубаво, не, както преди, и слабо, и негодно. Изпрати също хора при рибарите, за да ни донесат риба. Изпратих ти писмо до Хорион, за да ти прати петстотин връзки трева, и ти да му върнеш същото количество. Защото моят впрегатен добитък яде зелена трева, и нареди да се донесе всякак повече зелена трева, за да имат и те достатъчно храна. [втора ръка] Затова прати на всяка цена още днес за трева. Желая ти да бъдеш здрав. Подписвам. [първа ръка] До управителя Херонин. Година 3–та, месец Тюби 22.»

Херонин е управител на имение в Теаделфия, село в западния край на Файюм, недалеч от богатото с риба и днес още езеро Карун. Имението е принадлежало на императора, както много други в тази област. Всички имения се намирали под властта на видния и заможен Алипий, който живеел в Арсиное, но често посещавал подчинените си и постоянно им давал писмени нареждания. От неговата кореспонденция с управителите на чифлиците са известни около 200 писма. От това и от други писма се вижда, че той е имал няколко писари, на които принадлежат различните ръце-почерци в писмата. Алипий е подписвал само писмата. Като господар, който дава само заповеди, нарежданията му нямат обичайния поздрав на писмата. Подгряването на банята е било необходимо, понеже в края на пустинята зимно време температурата спада до нула градуса и дори по-ниско.

Апиан до управителя Херонин (18. VII. 256 г.)

«От Апиан. Човек дори да изпраща и най-незначителното, трябва да го изпраща с придружително писмо и да съобщи какво изпраща и от кого. А това, което изпрати, не беше толкова голямо, та да лишаваш от работа човек и магаре, за четири коша гнили смокини. От лошото качество на смокините, от тяхната изсъхналост и от липсата на сочност пролича небрежността в имението. Но за това ще подирим сметка друг път от тях. И този от Еумерия изпрати друг с дребосъци, а можехте и двамата да ги изпратите по един и същ човек, ако бяхте се разбрали един с друг. До управителя Херонин. Година 3–та, месец Епиф 24.»

Освен на Алипий императорските имения са били подвластни и на други видни лица. Едип от тях е Апиан, който прави укор на управителя Херонин, споменат в предходното писмо.

Алипий до управителя Херонин (25. XI. 264 г.)

«От Алипий. Понеже имам поръчка от близък приятел, погрижи се да купиш две магарици с високи крака и без недостатък за прилична цена, та нито продавачът да бъде ощетен, нито ние да поемем по-голяма щета. Цената ще ти бъде веднага изплатена, щом ги прегледам. [втора ръка] Желая да бъдеш здрав, най-почтений. [първа ръка] До Херонин, управителя на имота в Трасо. Година 12–а, месец Хатир 29.»

Банките отказват да приемат императорските пари (260 г.)

«Аврелий Птолемей, наречен още Немесиан, стратег на областта Оксиринх. След като чиновниците в града се събраха заедно и обвиниха банкерите от разменните банки, че са ги затворили, понеже не искат да приемат божествените пари на Августите, наложи се да се извести със съобщение на всички притежатели на банки да ги отворят и да приемат всякакви пари освен, разбира се, погрешно отсечените и фалшивите и да ги разменят на дребно, а също и на тези, които вършат всякакъв вид сделки, като знаят, че ако не се подчинят на това съобщение, ще изпиmam това, което величието на наместничеството и вече по-рано нареди да се направи с тях. Подписах. Година първа, месец Хатир 28.»

Банките в Оксиринх били затворени, за да не приемат императорските пари и да ги разменят, понеже нямали доверие в тях. Отказали да ги приемат и търговците. Това довело до такова объркване и затруднение, че градските чиновници се събрали и се обърнали към стратега на областта за помощ. Както се вижда от други папируси, цените се покачили значително. Поради това населението предпочитало старите пълноценни пари на Птолемеите. Намерени са договори, в които заплащането е уговорено да става в Птолемееви пари. Икономическият упадък започнал да се чувствува слабо още във II век. В края на III век той станал неудържим. Докато Константин Велики се принудил да въведе нова пълноценна златна монета.

Стратегът има двойно име — Аврелий и Птолемей. Първото показва, че той е получил римско гражданство въз основа па constitutio Antoniniana от 212 г. Всичко свързано с императора се е наричало «божествено», понеже самият той е бил божествен. Затова отхвърлянето на императорските пари е било обида за господаря и безбожие.

Императорът Галиен до прокуратора Плутион (267 г.)

«Император Цезар Публий Лициний Гален благочестивий щастливий Август на Аврелий Плутион поздрав. Добре и подобаващо си го направил, като си се погрижил за сирачеството на момчето и си се обърнал към мене за него. Зовът както редът за справедливост, така съдържанието на твоята молба да давам с готовност благоволението си. Защото като рожба на родители, станали прочути в атлетиката, син на Асклепиад, наречен още и Нил, как да не е редно и синът лесно да получи моето благоволение? Нека прочее бъде освободен от всички задължения и служби и повинности Елиос Асклепиад, наречен още Нил, за да се ползва от моето човеколюбие заради добродетелите на прадедите си.»

Победителите в атлетическите и художествените състезания, които продължили да се устройват и в късно време, дори много по-блестящо, със съдействието на различни сдружения, се ползвали в родния си град от редица облекчения. Те били освобождавани особено от изискващите големи лични разноски почетни длъжности и многобройни други служебни задължения, които, наречени на гръцки литургии, са били ужас за заможните. Ходатайството на императорския прокуратор Плутион, т. е. на управителя на императорските приходи в провинциите, който се ползвал с благоволението на император Галиен, постигнало резултат. Плутион е известен и от други папирусни писма. Неговият роден град Хермуполис се е гордеел с него и е бил тържествено поздравен с адрес, когато се завърнал от Рим с разни изгоди за града.

До хранилището на документи (275 г.)

«Отличният съвет на сияйния и великолепен град Оксиринх чрез Аврелий Еупорос, наречен още Агатодаймон, бивш космет, ексегет, хипомнематограф на великолепния град на Александринците, притан и, както гласи титлата му, съветник и заемащ службата председател на съвета, праща поздрав на пазителите на документацията за притежание, негови драги приятели. Аврелий Аполодидим, син на Плутион, ни представи правата си, произтичащи от общите закони за това, че е бил избран в обществото на светото сдружение и му потвърдихме това още повече, като уважихме по обичая божията воля. И тъй, понеже сметнахме, че следва да ви явим това, за да знаете полагащото му се по закон освобождаване от данъци и да направите необходимата бележка на негово име, което се възлага на вас, драги приятели. Желая ви, драги приятели, да бъдете здрави. Година 5–а на нашия господар Аврелиан Август, месец Мехир.»

Навсякъде, където са живеели гърци, е имало гимназии, т. е. места за изучаване и упражняване на гимнастиката, и сдружения за същата цел. През императорската епоха тези многобройни «спортни клубове» се обединили в световен съюз. Съюзът е играел важна роля всред образованите гърци и е бил една от връзките, които свързвали всички гърци. Римската власт им оказвала своето голямо благоволение, понеже се нуждаела от гърците за единството на империята. Императорът давал на членовете на съюза и особено на победителите в състезанията разни привилегии. Победителите в състезанията в цялата Римска империя са придобивали световна слава, не по-малка от тази на днешните първенци в спорта, и са били награждавани с пожизнена почетна заплата.

Аврелий Аполодидим е бил приет в световното сдружение на атлетите. Той представил на градския съвет на родния си град Оксиринх писмен документ за приемането му, който е запазен. Съветът побързал да осигури на новия член на съюза, който се намирал под божествената, т. е. императорската закрила, получаването на привилегиите и особено освобождаването от данъци. Той писал за това на службата — пазителка на документите, която във всяка област на Египет се занимавала с кадастъра на населението. Понеже всеки притежател, особено земевладелец, е бил воден от кадастъра с всички съответни документи, необходимо е било да се отразяват в личното му досие всякакви промени в правното му положение.

От началото на III век всеки областен град имал ограничено самоуправление, което се изпълнявало от градски съвет начело с т. нар. притан. Самостоятелността на съвета се изразявала в издаването на тържествени прокламации и писма за божествените решения на императорите, съобщения за права и данъци и пр. Стилът на горното писмо издава надутата канцеларщина, характерна за гръцките свободни градове.

Против службогонството (288 г.)

«Нервей Африкан на стратезите на епистратегията на Седемте окръга и на Арсинойския поздрав. От самите сметки става ясно, че мнозина желаещи да се хрантутят от държавните имоти си измислят титли като надничари, писари или управители, без да принасят някаква полза на държавната каса, а изяждат приходите. Затова се наложи да ви се съобщи писмено така да постъпите, че да се избира за всяко имение някакъв деятелен управител на отговорност на всеки градски съвет, а останалите титли да се премахнат, при което избраният управител може да си избере двама или най-много трима помощници. Така тези безцелни разходи ще престанат и държавните имоти ще получат необходимата грижа. Разбира се, ще правите да се избират такива лица, които ще отговарят и на изискванията. Бъдете здрави. Година 5–а и година 4–та, месец Тот 16.»

Първите императори имали обичай да даряват на видни римляни и гърци държавни земи в Египет. По-късно тези дарения били присъединени към императорските частни притежания и най-сетне преминали към държавното съкровище. Тяхното управление обаче било отделно. Египетските областни градове, които в 200 г. получили самоуправление, били натоварени с управлението на държавните имоти, което представлявало за тях голямо финансово бреме. Градските съвети е трябвало да избират на тяхна отговорност управителите на имотите според желанието на областния стратег. Обаче разни използвачи се натикали с разни измислени титли, без да принасят полза, а само лапали. Против това зло се обръща горното писмо. През императорската епоха Египет се състоял от три епистратегии: Делта, Седем окръга с Арсиное и Тебайс, управлявани от римлянин с титла епистратег. Писмото се датира към времето на двамата управляващи императори Диоклециан и Максимиан.

Грабеж на наследство (295 г.)

«Във времето на управляващите консули. До Аврелий Амоний, бенефициарий на префекта на Египет от Аврелия Техосис, дъщеря на Диодор от майка Техосис от Малкия Оазис, пребиваваща в сияйния и великолепен град Оксиринх. Немалка опасност и строго наказание виси над онези, които се отдават лекомислено на кражби и грабежи на чуждото. Защото и аз, която сама претърпях ненадминаваемо нападение и грабеж, пристъпвам, за да съобщя за извършеното срещу мене нападение. Когато горепосочената ми майка Техосис беше свалена от болест, грижех се за нея според собственото си оскъдно положение и й прислужвах и не престанах да изпълнявам дължимото за вършене на родителите от децата. Също така сега, когато тя почина преди малко дни без завещание за мене, нейната дъщеря, наследница според законите, пак приготвих нещата за нейното погребение и изпълних дължимото на мъртвеца. И когато аз, заета с нещастието, с какво основание и откъде подтикнати някои си Сотас и Папонтос, които живеят в същата къща, където живееше майка ми, като мои съседи пристъпиха към оставените от нея повече подвижни предмети, немалко злато, съответно домакински съдове, скъпоценно облекло и други неща, всичко задигнаха противозаконно, подтикнати не зная от кого. И понеже възнамерявам да искам от властта наказание за това, нека да се накарат да се явят. По необходимост предавам тези книжа, като съобщавам за нападението, искам тези да бъдат принудени да представят достатъчни писмени гаранции за оставането и явяването. Понеже вече прибягнах до властта, моля да се приготви втори екземпляр от тези книжа за наместничеството чрез твоето старание. Година 11–а и година 10–а на нашите господари Диоклециан и Максимиан Августи и година 3–а на нашите господари Констанций и Максимиан, най-великите Цезари, месец Мехир 14. Аврелия Техосис предадох книжата. Аврелий Агатос Даймон, син на Серен, написах заради нея, понеже каза, че не знае да пише.»

Оплакването е отивало при бенефициария (адютанта) на префекта, т. е. императорския наместник на Египет. След това то е било предавано на самия префект, който в края на оплакването се нарича «власт». Папирусът е датиран според Августите и Цезарите. За да се осигури разделянето на властта, престолонаследието и засилването на императорската власт, императорът Диоклециан установил следния ред. Начело на империята застанали двама Августи като равноправни императори, един за изток и един за запад. Това обаче не означавало разделяне на империята на две части. Всеки Август имал като помощник един Цезар, който бил същевременно и неговият бъдещ наследник. Тези четири лица управлявали заедно и е трябвало да дадат по-голяма здравина на управлението. Документите се датирали според четиримата.

Първоначално в Египет датирането ставало според годините на императорите, обаче пак Диоклециан въвел датирането да става според управляващите консули, както е било в останалата част на Римската империя. Авторът на оплакването не е знаел още кои са били консулите за новата година и затова си е послужил с един общ израз.

Оплакването е написано на византийски гръцки с многоглаголство, неяснота, тежък стил и с груби синтактични свързвания.

Исис до майка си Термутион (началото па III век)

«Исис на майка си Термутион хиляди поздрави. Всеки ден отправям молитви за тебе пред господаря Сарапис и пред боговете в същия храм. Искам да знаеш, че пристигнах добре и хубаво в Александрия за четири дни. Поздравявам сестра ми и децата им, Елуат и неговата жена Диоскорус, нейния мъж и децата им, Тамалис и нейния мъж и сина им Херон, Амонарион и нейните деца и мъжа й, Санпат и нейните деца. Ако Айон иска да стане войник, нека да дойде. Защото всички стават войници. Желая ви да бъдете здрави целият дом.

[на обратната страна] [...] от Исис — дъщерята.»

До Стефан от Хефайстион (III век)

«До Стефан от Хефайстион. След като си получил писмото на сина ми Теон, остави веднага всичко, ела при мене в селото за това, което ми се случи. Ако го пренебрегнеш, както боговете не ме пощадиха, така и аз не ще пощадя боговете. Бъди здрав.»

От това писмо се вижда, че боговете се почитали дотолкова, доколкото могат да помагат. Още по-ясно се изразява друг автор на писмо: «Знай обаче, че аз не съм наклонен да служа на бога, ако не туря в ред сина ми».

Тонис до баща си Арион (III век)

«На господаря ми, баща ми Арион поздрав. Преди всичко правя коленопреклонно молитви всеки ден и се моля, щото да те заваря непокътнат и всички наши, на отечествените богове, при които съм се приютил. Ето пиша ти за пети път, а ти освен само веднъж не си ми писал нито за твоето здраве, нито си дошъл при мене. Обеща ми: «аз идвам», без да си дошъл, за да научиш, дали учителят се грижи за мене или не. Та и той пита почти всеки ден за тебе: «още ли не идва». И аз му казвам едно «да». И тъй побързай да дойдеш по-скоро при мене, за да ме учи, както той възнамерява. Ако беше дошъл с мене, щях да се уча отдавна. Ако дойдеш, помни каквото ти писах много пъти. И тъй ела при мене по-скоро, преди той да отиде в горната област. Поздравявам сърдечно всички наши по име заедно с тези, които ни обичат. Поздравявам и учителите ми. Бъди ми здрав, татко, господарю мой, като бъдете постоянно щастливи с моите — да не им е уроки — братя, като им желая много години.

П. п. Мисли за нашите гълъбчета.»

Малкият Тонис е завършил първоначалното училище и е заминал в някакъв голям град да учи по-нататък.

Бащини пожелания за щастие по случай сватбата на сина (III век)

«Хераклид на сина си Херас поздрав. Преди всичко те поздравявам и се радвам заедно с тебе на сполучливия ти добър, благочестив и щастлив брак според нашите общи желания и молитви, които боговете чуха и изпълниха. И ние се зарадвахме на известието, ако и да отсъствувахме, като че ли сме присъствували на тържественото настроение, желаейки в бъдеще да дойдем при вас и да устроим двойно бляскаво угощение. И тъй, както брат ти Амонас ми разказа за вас и за вашите работи, ще стане така, както трябва да бъде, и затова дерзай и не се грижи. Но ти побързай да ни удостоиш със същото писмо и за това, което искаш, поръчай ми. Ще го сторя с удоволствие. И ако не ти е трудно и възможно, изпрати ми същевременно десет фунта, всичко десет фунта мек чоп, добре обработен на цена, която е при вас, без да бъдеш в това някак ощетен. Поздрави от мене твоята премила съпруга, с което [втора ръка] ти желая да бъдеш здрав и благоденствие, мой господине сине.

 [на обратната страна] Остробрадият на сина си Херас.»

Херас е галена форма на Хераклид. В адреса стои прякорът на бащата. Писмото е написано от друго лице, а бащата само го е подписал.

До надменния приятел (III век)

«Аврелий Теонин на високоуважаемия приятел Дидим поздрав. Аз не ще те подражавам, нито твоите нечовешки писма, но ще ти пиша пак като Теонин на Дидим. Защото, ако и да съм ти писал много пъти и изпращал хартия за писане, за да можеш да ми пишеш лесно, ти изобщо не благоволи да си спомниш за мене по някакъв начин, но очевидно си се възгордял от богатството и от изобилието на пари се големееш спрямо приятелите си. Но не бъди такъв спрямо брат си Теонин, а ни пиши по-често писма, за да може приятелят ти и писмено да научава за твоите работи. Че защото от идващите при нас винаги любопитствувам да узная за твоето здраве, а това не ти е неизвестно. Поздравявам нашия баща Сухос.

[на обратната страна] На приятеля Дидим.»

От писмото не може да се види дали се касае за братя или приятели. Не решава въпроса и поздравът «нашия баща», понеже това е обръщение към по-възрастни приятели. Теонин започна писмото си без обичайните пожелания за здраве. Изглежда, че той е току-що получил едно «нечовешко писмо», на което отговаря.

Филосарапис до Апион (III век)

«Здравей, господарю мой Апион, Филосарапис те поздравява с пожелание да бъдеш здрав ти и твоето семейство и да живееш добре. Че не само ний мислим за тебе, но и самите наши отечествени богове. Това е ясно на всички. Защото цялата наша младост те носи в сърцата ни, спомняйки си за твоето добро настроение. За нужните ти неща от родината, господарю мой, поръчай ми, ще ги изпълня с удоволствие, понеже твоите поръчки приемам с най-голямо удоволствие като благоволение. Поздрави многоуважаемия уредник на гимназията Хорион. [втора ръка] Желая ти да бъдеш здрав, господарю мой, отличния и високоблагородния Апион. Нека да живееш целия си живот добре заедно с тези, с които живееш с удоволствие. [на обратната страна] За Апион гимназиарх, бивш стратег на Антайопол. [втора ръка] От Филосарапис на служба началник на жертвоприношенията в Антайополис.»

Както се вижда от адреса, и двамата приятели Апион и Филосарапис са заемали важни служби в град Антайопол и са били видни членове на гръцкото общество в града. Апион е напуснал, както изглежда, за дълго време града и неговият приятел Филосарапис му напомня в писмото някогашните весели младини.

Писмо до една приятелка (III век)

«Флавий Херкулан на най-сладката и високоуважаема Аплонарион хиляди поздрави. Много се зарадвах, когато получих писмото ти, което ми даде майсторът на мечове. А това, което пишеш, че си ми го била изпратила по Платон, сина на танцьора, не съм получил. Но много се наскърбих, че не дойде на рождения ден на моя син ти и твоят мъж. Понеже щеше да прекараш заедно с него много приятни дни. Но сигурно си имала нещо по-добро и затова ни пренебрегна. Аз искам винаги да си добре, както съм самият аз, но аз винаги ще скърбя, че си далеч от мене. Ако и далеч от мене, си добре, радвам се, че си добре, ако и аз винаги да се измъчвам, като не те виждам. Върши, каквото ти с полезно. Всякога, когато поискаш да ни видиш, ще те приемам с най-голямо удоволствие. Затова добре ще направиш да дойдеш при нас през месец Месоре, за да те видим изобщо. Поздравяват те моят син и майка му и Дионисий моят състезател, който ми помага в конюшнята. Поздрави всички, които те обичат. Желая ти да бъдеш здрава.

[на обратната страна] Предай го на Аплонарион от Херкулан, патрона. От Флавий Херкулан.»

Всред многобройните папируси досега не е намерено любовно писмо. И изгледите за това са също много малки, понеже лицата, от които произхождат повечето писма, едва ли са имали време и усет за такива неща и освен това не е било удобно пренасящите писмата да ги четат. В това писмо обаче се забелязват необичайни и пълни с любов чувства между мъж и жена, които са задомени и двамата и на които семействата дружат. На гърба на писмото Херкулан е означен като патрон. Може би се касае за негова освободена робиня. Името Аплонарион е може би тесалийско, понеже е образувано от Аплун, тесалийската форма на Аполон. Херкулан е вероятно спортист, който участвува в конни състезания.

Свещеникът Каор до Абиней (346 г.)

«На моя господар и любим брат Абиней, военачалника, поздрав от Каор, свещеник от Хермуполис. Поздравявам много пъти децата ти. Искам да знаеш, господарю, за войника Павел, за неговото бягство, прости му този единствен път, понеже нямах време да дойда при тебе същия ден. И ако не престане, друг път ще дойде в твоите ръце. Желая ти да бъдеш здрав за много години, господарю мой, брате.»

Това писмо, написано от християнския свещеник в село Хермуполис, област Файюм, е молба до военачалника Абиней да прости на дезертьора Павел. Изглежда, че войникът се е разкаял за постъпката си и обещал да се държи примерно в бъдеще. Писмото е написано на лош гръцки език. То показва, че селските свещеници, които са говорели на коптски, не са имали добро гръцко образование.

Писмо на презвитер Псеносирис (III–IV век)

«Псеносирис презвитер на презвитера Аполон, любим брат, поздрав в името на бога. Преди всичко те поздравявам много пъти и всички при тебе братя в бога. Искам да знаеш, брате, че гробарите са донесли Политике тук, в Тоето, изпратена в Оазиса от наместничеството, и я предадох на добрите и верующите измежду тези гробари, за да я пазят, докато дойде нейният син Нил. И щом дойде с бога, ще ти засвидетелствува какво са направили с нея. Явu ми и ти какво искаш да направя тук, ще го направя с удоволствие. Желая ти да бъдеш здрав в господа бога. [на обратната страна] За Аполон презвитера оm Псеносирис, презвитер в господа.»

Писмото на презвитер Псеносирис е било предмет на много проучвания, без да се достигне до окончателно заключение, понеже съдържанието му предполага много неща, които не могат да се отгадаят. То е едно от най-старите християнски частни писма, поради което представлява особен интерес. Презвитер Псеносирис от село Тоето в Големия Оазис (днес Ел Кардех, западно от Горен Египет в Сахара) пише на презвитер Аполон, който живее в Тебайс, навярно в село Кисис, за Политике. Тя е била християнка, навярно заточена в Оазиса от наместничеството по време на християнските гонения при Диоклециан, поради което двамата свещеници се интересуват живо от нейната участ. Тя не е била, както изглежда, вече жива, когато е писано писмото. Гробокопачи я донесли в Тоето. Между гробокопачите, които принадлежали към бедните слоеве на обществото и образували сдружение, се намирали много християни. От писмото се вижда още колко много е било разпространено християнството.

Лекуване чрез молитви (средата на IV век)

«На високоуважаемия, носещия в себе си Христос и украсения с всякакви добродетели отец Пафнутис поздрав в Христа от Валерия. Моля те и те умолявам, високоуважаеми отче, да дойдеш и се помолиш за мене на Христа, та да получа изцеление, защото на аскетите и богослужителите се посочват откровения. Че голяма болест ме е налегнала — страшно задушаване. Защото така съм вярвала и вярвам, че ако се помолиш за мене, ще получа изцеление. Моля се на бога, моля се и на тебе. Помени ме в твоите свети молитви. Ако и да не идвам телом при твоите нозе, идвам духом при нозете ти. Поздравявам сестрите ми и ги помени в светата ти молитва, Басиане и Теоклия. Поздравява те много пъти и съпругът ми, моли се и за него. Поздравява те и целия мой дом. Желая ти да бъдеш здрав, високоуважаеми отче.»

Намерени са много папирусни писма, които се отнасят до отец Пафнутис и показват с какво голямо уважение се е ползвал всред висшите кръгове. Той е бил аскет и особено благочестив, почти светец. Не е бил чудотворец, но християните са вярвали, че неговите молитви биха могли да сторят нещо.

Хермиас до сестра си (IV век)

«На сестра си поздрав от Хермиас. Прочее защо трябва да ти пиша, не зная, понеже се изморих да казвам за всичко, а ти не чуваш. Защото човек трябва, когато се вижда в нещастие, дори да отстъпи, а не просто да се бори със съдбата. Защото, ако и да сме по рождение незначителни и нещастни, не мислим за себе си така. И тъй досега изобщо още нищо не е станало. Изпрати, понеже това е твоя работа, някого — или Гунтос, или Амоний, които държат за мене, докато узная как стоят моите работи. Нима бива да се влача насам-натам или да се притеснявам, докато бог ни съжали? Защото и Хермиас бърза да дойде при вас, но когато го замолих да ме поддържа, не пожела, като каза, че: «Имам нещо неотложно и трябва да замина, а моят син Генадий не е в състояние да се занимава с имота, още повече, понеже е в чужбина и е на служба». Управлявай нещата си, както подхожда, за да не пропаднем съвършено. Защото не ни е било писано да имаме нещо, понеже нямаме щастие. Бъди ми винаги здрава и добре.

[на обратната страна] Хермиас на сина си Гунтос поздрав. Ако Амоний не дойде веднага при мене, ти остави всичко и ела. Нека той да върши твоята работа. Но гледай да не ме оставиш да се притеснявам. И ми извести как е Дидим. Да не би дните да вършат всичко? Желая ти да бъдеш здрав.»

Деметрий до господаря си Флавиан (IV век)

«На господаря ми Флавиан от Деметрий поздрав. Както в много други случаи, сега още повече стана на всички нас ясно, че господ бог те знае, понеже господарката се съвзе от болестта, която я беше налегнала. Нека завинаги да ни е дадено да му благодарим постоянно, че се показа милостив към нас и се вслуша в нашите молби, като ни запази нашата господарка. Защото в нея са ни всичките надежди. А ти, господарю мой, прошка ми дай и ме приеми благосклонно, ако съм ти причинил неволно такъв голям страх, когато ти писах писмото за нея, което си получил. Защото първото писмо изпратих, когато тя се намираше в голяма мъка и аз не бях на себе си: дали можеш да дойдеш по всякакъв начин при нас, понеже това изискваше дългът. Но когато изглеждаше, че се е обърнало към. по-добре, побързах да ти изпратя друго писмо по Еуфросин, за да ти подобря настроението. Кълна се в твоето добруване, господарю мой, което е моята най-голяма грижа, ако тогава не беше болнав моят син Атанасий, щях да изпратя него при тебе заедно с Плутарх, когато болестта й тежеше. А сега не зная как повече да ти пиша за нея. Защото тя изглежда, както по-рано ти казах, че се чувствува по-добре, когато седи. Утешавам я, че очакваме всеки час твоето идване. Моля се постоянно на господаря на всичко да бъдеш здрав, господарю мой. Месец Фармути 6.

[на обратната страна] За Флавиан от Деметрий.»

Юстин до Пафнутий (края на IV век)

«На моя господар и любим брат Папнутий, син на Христофор, поздрав от Юстин. Отдавна трябваше да пиша на твое превъзходителство, любимий господарю мой. Защото вярваме на гражданството ти в небето. Затова те смятаме за господар и нов човек. И тъй, за да не пиша много и бърборя, понеже с много приказки не ще избягна греха, та те моля, господарю, да ме поменаваш в свещените ти молитви, за да можем да имаме част в очистението на греховете. Защото аз съм един от грешниците. Моля, удостои ни да приемеш малко зехтин от нашия брат Магарий. Пращам много поздрави на всички наши братя в господа. Нека божието провидение те запази здрав за предълго време в господа Христа, любимий господарю. [на обратната страна] За моя господар и любим брат Папнутий, сина на Христофор, от Юстин.»

Писмото на Юстин до Пафнутий показва, че християнството е възтържествувало и затова отсега нататък в папирусите се срещат често християнски мисли и формули. Такива са тук изразите «гражданство в небето», «нов човек», «грешник» и др. Пафнутий се е ползвал, както изглежда, с името на много набожен и свят човек. Затова Юстин се обръща към него с молба да се застъпи за него в молитвите си. Монашеството и отшелничеството са били по онова време много разпространени и високо ценени. Писмото на Юстин е написано на много лош гръцки език, пълен с фонетични грешки, като Папнутий и Магарий вм. Пафнутий и Макарий.

Йоан до Павел (около 400 г.)

«До любимия брат и благословения от бога Павел от отец Йоан. Искам да бъда достоен да пиша винаги на твоята богобоязливост и да поздравявам непрекъснато твоята недостижима добродетелност. Обаче не желая да бъда досаден на твоето достойнство за каквато и да е била работа, но понеже нашата взаимна връзка е известна, само това и нищо друго кара мнозина, които знаят твоето благоразположение, към мене, да прибягват до мене и ме подтикват да замоля твоето благородие да се погрижиш за Макарий. Защото колкото му дадеш, ще го получиш напълно. Знай, че много се наскърбих, когато ненадейно замина, ако това не е било заповед. Но се зарадвах, когато чух от началника, че ще се завърнеш много скоро при нас. Моля те, помогни на Хиеракс, приносителя на това ми писмо, доколко то е възможно на твоето достойнство. Поздравявам твоето благоразположение, и всичко твое най-обично. Защото е разумно да се постави на първо място, каквото е свързано с това, за да бъде на твое разположение. [втора ръка] Поздравява твоето благоразположение любящият Папнутис. [трета ръка на коптски] Поздравявам те в господа, брате мой Павел, заедно с всички, които са в твоя дом.»

Отец Йоан, игумен или епископ, изглежда не е знаел гръцки и е поръчал писмото на някой писар. На края той го е подписал на коптски. Християнството в Египет е било възприето най-напред от народа и е съживило народния коптски език, който изтикал постепенно гръцкия. В някои случаи, какъвто е горният, се е налагало да се пише на гръцки. Писмото е написано в разкрасен византийски стил. За да се препоръчат две лица, нужно е било да се подредят надути изрази в дълго многословие.

Молба от епископ Апион (между 424 и 450 г.)

«Препис от молба (на латински). Господарите на земята и морето и на целия човешки народ и род Флавий Теодосий и Валентиниан, вечните Августи, молба и зов за помощ от Апион, епископ на областта Сиена и Нова Сиена и на Елефантине, епархия във вашата Горна Тебайс.

Вашето човеколюбие е свикнало да подава ръка на всичките молещи. Затова и аз, знаейки добре това, пристъпих към тези молби, тъй като работата се състои в следното: Намирам се с моята църква всред престъпни варвари, между блемийци и нубийци и не можем да устоим на техните като изневиделица нападения, понеже няма никакъв войник в нашите места. От това нашите църкви западнаха и не могат да защитят избягалите в тях. Падам коленопреклонно пред вашите божествени и безупречни крака, щото да благоволите да наредите да бъдат пазени светите църкви от войници при нас и да се подчиняват и да ме слушат за всичко, както намиращите се на служба в т. нар. крепост Филе във вашата Горна Тебайс услужват на свещените църкви на бога във Филе. Защото така ще можем да живеем без страх [...], понеже особена благодарност за това следва на най-великодостойния и виден комeс и дукc на Тебайския лимес. И като получа това по обичая да пожелая и да отправям постоянно молитви към бога за вечния ваш живот.»

При надвисналата опасност от вражески нападения населението е търсило не само утеха за душата, но и защита от духовните водачи на църквата. Епископите полагали по-големи грижи за епархиите си, отколкото светската власт. Военачалниците на военните части в Египет не са могли или не са искали да сторят по свой почин това, което е налагало техния дълг, а именно да прогонват нахлулите неприятели. Затова епископът е искал да има войска, която той да командва. Той е смятал, че може да върши това, което военачалниците пренебрегвали. Но затова се е нуждаел от императорско разрешение и нареждане от Константинопол, който бил столица на Източната Римска империя или Византия. Императорът, както показва краят, удовлетворил молбата. Че епископите са били между другото и началници на войскови отделения, се вижда и от посочването на епископа при случая във Филе. Християнската църква като наследница на езическите светилища е имала като тях покрай главната църковна сграда и голямо оградено място с градини, дворове и жилища за свещеника, прислугата и пр. Затова църквата е могла да разполага с войници, които да защитават стените.

За съжаление папирусът е много повреден в средата и към края, та важни подробности относно стануването на войниците остават неизвестни.

Срещу неизправен длъжник (574–578 г.)

«В царуването на най-божествения и най-благочестивия наш владетел Флавий Юстин вечния Август, най-големия благодетел и император и на Елия София, най-благочестивата наша благодетелка, година [...] Флавия Христодота с бога илустрия, дъщеря на Йоан със славния спомен, бивш патриций, известявам на тебе Флавий Евстатий, светлейшия селски жител и сребропродавец, служебно за долуизреденото. Спазеното доверие в спогодбата служи за похвала на договарящите страни и запазва положението на споразумелите се непокътнато, както и погазеното постига очевидно обратното. И тъй вашето високоблагородие помни, че писмено ми поръчителствува за славнейшия ми брат господин Комет с 61 златни либри заедно със събиращите се за тях лихви вътре в уречения срок. И ето срокът изтече и не изпълнихте вашето поръчителство, така че се готвя прочее да замина за царицата на градовете и чрез щастливото и правораздаващо царуване да получа правото си. Защото аз нямам прочее към никого иск освен към ваше сиятелство, което пое отгоре си поръчителството към мене за същите 61 златни либри по отношение на казания славнейши мой брат. Че защото се боря с много задължения и всеки час съм обезпокоявана от лихварите. Това е станало за всички очевидно. Но и останалият ми недвижим имот в Аркадия, от който получавам необходимите ми средства за прехрана, ще бъде предаден поради обстоятелствата на лихварите, така че и загубата от това пада върху ваше сиятелство, понеже не ми даде досега дължимото ми от вас, за да мога да се освободя от моите лихвари. И така било поради тази причина ще ми се прибави някоя щета или дори ще рискувам загубата на останалия ми в Оксиринх недвижим имот, или поради пребиваването ми в чужбина ще правя разходи, това ще изискам от ваше сиятелство, без да прави затруднения, да ме задоволи за вашето поръчителство. Защото, за да се избегне всякакъв съдебен процес и за да знае ваше сиятелство, че от вашето протакане става отговорен и за разноските, направени от мене, естествено от вашето забавяне и за предстоящите да бъдат взети от моя имот от моите лихвари, понеже не съм в състояние да дам дължимите от мене суми, тъй като не съм получила от ваше сиятелство поръчителството ми, дадено от вас за моя славнейши брат. И тъй послужих си с настоящото служебно заявление срещу вас, изпратено ви чрез [...] многоучения общински нотариус на Александрия с моя подпис и на неговата ученост, от което получих дубликат за себе си за моя лична сигурност с потвърждението на казания многоучен нотариус. Заклевам се в Светата и едносъщна Троица и в победата и дългоденствието на славните победители, нашите владетели Флавий Юстин, вечния Август, най-големия благодетел и император, и на Елия София, най-благочестивата наша владетелка, да не се оставя да се отдалечава от Александрия, ако не ме задоволи най-напред с неговото поръчителство за златото, както се каза.»

Съдържанието на папируса се отнася до следното. Банкерът Евстатий е станал поръчител на Христодота за 61 златни либри заедно с лихвите за сметка на брат й. Сумата е била доста голяма, като се има предвид, че една либра е била равна на около 327 гр злато. Христодота е направила заем, гарантиран от Евстатий. Обаче той не спазил срока да й даде заетата сума и лихварите започнали да я преследват. Поради това тя изпаднала в големи затруднения, дори рискувала да загуби недвижимия си имот в Оксиринх. Христодота подала молба, подписана от нея и обществения нотариус, с което заплашва банкера със съд и дори с оплакване до императора, като замине за Константинопол и поискала неговото задържане. От папируса не личи в какво се заключава участието на брат й Комет.

През тази епоха презимето Флавий носят не само всички императори от Константин Велики насам, но и частни лица, за да изтъкнат благородството си. Това презиме е станало просто белег на благородство подобно на немското «фон» и т. н. (затова Флавия Христодота, Флавий Евстатий и пр.). Обръщението «господар» е загубило също първоначалното си значение и добива значението на днешното «господин». Папирусът е написан на надут византийски гръцки, в който изобилствуват не само многоглаголието и характерните за времето титли, като illustris и patricius, но и в употребата на различни хвалебствени обозначения. Още от рано високопоставените лица се наричат с хвалебствените конкретни прилагателни, като благороден, блажен, величествен, сияйний и пр. По-късно обаче тези прилагателни се превръщат в абстрактни съществителни: благородие, блаженство, величество, сиятелство и т. н. Дори, както в горния папирус, ученият се нарича ученост, императорът царуване и пр. Това продължава и по-късно във византийски документи и преминава в съвременните езици.

Молба от жителите на Афродито до дукса на Тебайс (567 г.)

«† До Флавий Триадий Мариан Михайлий Гаврилий Константин Теодор Мартирий Юлиан Атанасий преславния военачалник, бивш консул и най-превъзходния патриций на префекта Юстин, дукс и августалий на областта Тебайс за втори път. Молба и просба от най-жалките ваши роби и нещастни дребни собственици и жители на съвършено нещастното село Афродито, намиращо се под свещения дом и под вашата превъзходна власт. Всичката справедливост и правосъдие осветява напред винаги стъпките на вашата извънредно предобра и превъзходна власт, която очакваме от дълго време, както дебнеха от ада (попадналите там) тогава пришествието на Христа, вечния бог. Защото след този господ бог спасител, закрилник, истински и човеколюбив благодетел имаме заедно с всичката спасителна надежда вашето всепрославено във всичко и прочуто величество, че ще ни помогне във всички неизбежни случаи и ще ни откъсне от незаконните пътища, и ще ни избави от отдавна налегналите ни неизречими мъки, които дори хартията не побира, от страна на Минас, най-сияйния финансов надзирател и околийски началник на Антайопол. Напомням съвършено малко на вашата премъдра и най-прочута, обичаща доброто дело съвест, която надминава всяка мъдрост и разум, да схване цялото от дребното слово до края и предела на знанието. Затова дойдохме незабавно да се хвърлим при краката на вашите неприкосновени стъпки, като изложим нещата, при нас, които стоят, както следва.»

От молбата на жителите на село Афродито е дадено само встъплението, понеже цялата е много дълга. Тя е отправена до dux et augustalis, т. е. военачалник и августал (титла) на провинция Тебайс през Византийската епоха, подчинена на Praefectus praetorio per Orientem, военния управител на една от четирите части, на които е била разделена византийската империя. Жителите на село Афродито се оплакват срещу околийския и финансов контрольор Минас, който с насилията си, описани в непреведената част, станал нетърпим. Кръстът в началото на молбата, с който започват византийските документи, е т. нар. символично призоваване на бога. Селяните описват със силни изрази своето плачевно положение и смирение, характерни за византийския начин на изказване. Молбата е написана с голяма реторика и все пак ясно.

Завещанието на лекаря Фойбамон (570 г.)

«† В царуването и консулството на нашия най-божествен господар Флавий Юстин вечния Август император, година пета, месец Хатир, деветнадесето число на настоящото четвърто разпределяне на данъка [= индиктион], в най-сияйния град на Антиной. Флавий Фойбимон, син на блаженопочиналия Евпредий, бивш пръв лекар, произхождащ от същия славен град на Антиной, като написах със собствен почерк следното, нареждам и правя настоящото правно и законно завещателно писмо със значение на последно писмено изложение, неотбелязано и незапечатано, за голямата оскъдност и мършавост на нашето скромно състояние поради непосилна беднотия и съвършено малкото наше притежание, за да могат моите наследници, когато някога пожелаят да направят видимо неговото значение и да узнаят без спор и свада какво съдържа и от неговата главна част, и от простото слово, които се градят напълно върху следните думи. † Преди всичко и смъртта на смъртния род и тя да се избегне е съвършено невъзможно, а за благоразумните предварително да узнаят това и да се погрижат е от всичко по-щастливо. Ето защо аз, горепоменатият Фойбамон, син на Евпредий, пръв лекар, както го обмислих по необходимост в себе си, реших да уредя преди смъртта всички мои работи според както подобава на правилно и добро съзнание и на справедлива цел и на точно пресмятане, доколкото ми се удава приживе, съгласно позволеното на всички от божествените закони да се грижат за собствените си работи с пълно разрешение и власт и самовластно да завещават на собствените си мили деца и да не им остават след смъртта причина за спор. По този начин, докато живея и съм здрав и ходя на покупки, като върша обичайните неща при мъдро пресмятане и справедлива цел и при добро съзнание и точно обмисляне и здраво състояние на духа, пристъпих към това писмено завещателно желание, обмисляйки и разсъждавайки за пресмятанията и запазвайки невредим разума си и имайки здраво тяло, както казах горе, с благосклонността на всемилостивия господар на всичко, Вседържителя бог, страхувайки се да не би да напусна внезапно този свят без завещание, преди предварително така да завещая и уредя всякакви мои съвсем дребни неща, които ми са отчасти полски от различни места, наследствени от родителите ми и собствено придобити и отчасти тук в града на Антиной и на всякакво друго място [...].»

Завещанието на лекаря Флавий Фойбамон има 307 реда, от които тук са дадени само 42, и представя един от най-дългите византийски документи на папирус. Въпреки дългите описания и употребата на равнозначни изрази един до друг изложението не е станало нито по-ясно, нито по-сигурно в правно отношение. В непреведената част се посочват 7 римски граждани за свидетели и се запазва правото за евентуални добавки. Като наследници се посочват синовете му, известна сума се дава и на един манастир, клиниката се оставя на брат му, една леля получава украшенията, определят се настойници на децата му, на един сирак се дава издръжка и най-сетне се нарежда изплащането на дълг. Всички тези неща биха могли да се кажат с по-малко думи. Тук още по-добре проличава как във византийската епоха едно обикновено съдържание се предава с многоглаголство.

Обещание до Флавий Апион (612 г.)

«† В името на господаря и владетеля Исус Христос, бога и нашия спасител, в царуването на най-божествения и славен владетел, най-големия благодетел Флавий Хераклий вечния Август и император, година 3–а, месец Фаофи 29, индиктион първи.

До Флавий Апион, преславния и най-превъзходния бивш консул и патриций, земевладелец, и то тук, в сияйния град Оксиринх, чрез Минас, прислужник на отговорния и завеждащ ръководството и задълженията на своя господар същия мъж от Аврелий Минас, пръв пазач, син на Хор от майка Херайс от село Адайос в областта Оксиринх, управлявано от ваше превъзходителство.

Обещавам на ваше превъзходителство, както подобава на вас, че ако някога при случай или по някое време се окажем, че сме откраднали изкусни сечива или телета или сме извършили каква да е друга кражба, или че сме приютили крадци при мене, ще заплатя на ваше превъзходителство за всяко деяние 24 златни номизми, събрани за моя щета на дело и насила от моето състояние. Обещанието, което е написано един път, и осведомен обещах.

Минас, син на Хор, съгласявам се с това обещание, както гласи по-горе. Йоан писах за него, понеже е неграмотен.

Чрез мене Йоан се изпълни.

[на обратната страна] † Обещание на Минас, пръв пазач, син на Хор от село Адайос в областта Оксиринх.»

Спор за една камила (VI–VII век)

«†Пощенските раздавачи дойдоха при мене и ми донесоха писмото на вашето бащинско величество заради една камила. И много бях благодарен на повода, който стана причина да бъда удостоен след дълго с твоите ценни слова. Веднага призовах вашите противници и призовах немалко лица като свидетели, че камилата е тяхна. А и пощенските раздавачи доведоха други свидетели, които също потвърдиха, че тази камила е тяхна. И понеже и двете страни доведоха свидетели не можах да реша. Но ако заповядате, позволете ни да дойдат на третейски съд с моите хора при този, който двете страни изберат, и да приемат присъдата. Защото по всякакъв начин ще накарам моите хора да се подчинят на даденото съдебно решение. Защото бог ми е свидетел, че се стремя да изпълня във всичко заповяданото ми от вас. Това пиша, като ви се покланям хиляди пъти коленопреклонно и като поздравявам вашето бащинско величество †.»

Характерно за писмата, написани във византийски стил, е, че те противно на по-старото време започват без пожелания и имена, поради което само от адреса се узнава кои са кореспондентите. Вместо това обаче в началото и края е поставен кръст. Теодосий, авторът на писмото, и комес Петър, висш чиновник, искат да уредят по мирен начин спора за една камила, като го представят за спор между техните подчинени. Под пощенски раздавачи се разбират частните приносители на писма на двете страни.

Писмо до управителя Флавий Аврамий (29. XII. 668 г.)

«† В името на господа и владетел Исус Христос, бога и нашия спасител и нашата владичица светата Богородица и вечната дева Мария и на всички светии, година 385–а на Диоклециан, месец Хояк 2, индиктион 12. На Флавий Петерий, славнейшия околийски управител на този град Арсиное, чрез Петерий, пресияйния ваш нотариус, поздрав от Аврелия Аврамий, градинар на плодове, син на Козма, заедно с поръчителя и осигурителя за изплащането на долу посочения мой дълг, Нил, син на Минас, презвитер в същия град от квартала на витинците на Исион. Заявявам, че съм наел от вас от принадлежащите, към землището Кукумион арури овощна градина, засадена с дървета от колкото арури и да е, заедно с половината част от намиращата се там цистерна и устройство за черпене вода, и подслона за него, и сечивата за него, и две говеда, и с лежащия отгоре държавен заем, и с всякакви права за срок, който вие искате от днес нататък, и ще давам за данък годишно от плодовете, с бога, на 13 индиктион осем и две трета златни номизми, прави 8 2/3 златни номизми, и обичайната услуга и ако бихте пожелали да ме отстраните от това наемане, ще ви предам тази овощна градина в добро състояние, както съм я получил [...].

Договор за наемане овощна градина от един арур в землището на Кукумион, сключен между овощаря Аврамий с поръчител и осигурител Нил и Флавий Петерий, славнейшия околийски началник.»

Арабският наместник укорява областния управител (709 г.)

«[...] Ела незабавно при нас с пълното изплащане, както се каза, на паричните данъци, на извънредните и на останалите налози, дължими от диоцеза ти, цялостно, без да пропускаш нищо от тях, защото бог знае. Понеже ти не ще се отървеш от нас, ако заради тебе има недобори дори само един милиарисий, и бъди уверен в това. Защото ние искаме с голямо удоволствие, щото твоята работа да напредва и да укрепва. И защото Амиралумнин [= халифът] не приема под никакъв предлог да пропуснеш нещо от пълното изплащане на дължимото, както се каза от твоя диоцез, и ако имаше здрав разум, ти не би се нуждаел повече от нашите писма заради тях. И тъй изпълни го напълно, ако нещо е изостанало заради тебе, и ела веднага, и доведи със себе си лицата от диоцеза ти, които ти наименувахме в по-раншното си писмо. А освен това и списъка на съществуващото население по села във всяко и сведение за поголовния им данък и какво има всеки в селските чифлици, и какво плаща със или без данъчна заявка за облагане, накъсо казано, да не се окажеш, че си пропуснал нещо в това отношение в нашия управленчески обсег, нито че даваш някакъв повод срещу себе си или причина. Защото ние възнамеряваме по божия повеля да постъпим добре с този, който добре си върши работата, а ще затрием смутителя, небрежния и негодния. Прочее не оставай да дойде друго наше писмо за това след настоящото и да ти дойде възмездие, което да погуби душата и личността ти. Затова мъчи се, както се казва, по всякакъв начин да дойдеш незабавно при нас и да донесеш, каквото има от паричните данъци от твоя диоцез и от други различни налози, като изпълняваш без пропуск и известното ти в сегашното и предишното наше писмо. Защото ние за нищо друго не се грижим, освен да дойдеш в най-късо време при нас с дължимите данъци от твоя диоцез без недоимък. Написа се месец Тот 15, индиктион 8.»

Писмо до същия (710 г.)

«В името на бога Кора бен Шерих съветник до Василий, управителя на село Афродито. Благодарим на бога и каквото следва. Често ти съобщаваме, употребявайки нашите букви, за изплащането на втората част от паричните данъци на твоя диоцез и предполагахме, че ти вече си ги събрал. И тъй, понеже дадохме указание на нотариусите да надникнат в книжата на съкровището, за да узнаят какво си внесъл в съкровището, намерихме твоята дейност незадоволителна и нищожна и че си работил в това отношение лошо. И защото не те изпратихме да бездействуваш в лапане, а по-скоро те изпратихме да се боиш от бога и да запазиш вярата си, и да получиш справедливостта на Амиралмумнин. Защото нито имаш какъвто и да е предлог, нито чиновниците в диоцеза ти. Защото плодът на земята стана добър и това бог благослови и удвои над това, което беше преди. Стана и житото много и това беше продадено от селяните. Прочее, както се каза, нямаш какъвто и да е повод. И тъй погрижи се за остатъка от втората половина от паричните данъци на твоя диоцез, изпълни това в най-кратък срок, без да забавиш от него нито дори един милиарисий. Защото бог знае, че не ни се нрави това, както си вършиш работата за тези данъци. Искахме да ти дадем награда заради това. И тъй, ако има у тебе нещо добро, както се каза, изпълни с цялото си усърдие остатъка от тази втора част от паричните данъци за диоцеза ти и я изпрати. Защото дълг е на селяните да дадат данъка си според движимото си имущество и да не се оставят, докато бъде събран от тях и бъдат принудени да платят. Знаем, че служителят, който се показва незадоволителен и неполезен, търси причини, загдето е забавил нещата по негова вина. И тъй не ставай такъв и да даваш повод срещу душата си. Ето предупреждаваме те. Написа се месец Паюни 7, индиктион 9.

[на обратната страна] † Месец [...] индиктион 9. Донесено бе от Муслим вередария за изпращането на изплащането на втората половина от паричните данъци.»

В 640 г. арабите завладели Египет. Мястото на византийския управител заел арабският наместник на халифа. Новите господари запазили на първо време заварения ред на държавното управление. Оставили на работа византийските чиновници и гръцките областни управители и приели временно гръцкия език в кореспонденцията си с тях. Но въвели строга дисциплина, а наместникът се оградил с араби мохамедани за съветници. Седалище на властта станали крепостта Вавилон в околностите на днешното Кайро, която арабите нарекли Фустат (от лат. фоссатум — място, оградено с окоп), а по-късно Ел Каира — «победителката». Арабите предпочели тази крепост пред Александрия, която била населена гъсто с гръцко християнско население и била изложена на нападения.

Намерени са множество документи на папирус, особено от началото на VIII век, които дават важни сведения за управлението на арабите. От тази епоха произхождат горните два папируса. Те са две писма на Кора бен Шарик, арабския наместник на Египет (708–714), с които се напомня на Василий, областния управител на село Афродито, че е изостанал с недобора на данъците. Писмата съдържат настоятелни, постоянно повтарящи се подканвания и предупреждения, примесени с мохамедански представи, до Василий да събере и донесе със себе си изостаналите недобори. Заплашванията, подканванията и обещанията за награда обаче не постигали целта си. Изглежда, Василий имал здрава опора зад гърба си, понеже заплашванията на наместника са от общ характер, без да посочва конкретни наказания, и завършват с молби. Милиарисий е дребна византийска сребърна монета. Амиралмумнин е гръцко преиначаване на арабската титла Емир ел-мю минин, с която се означава халифът, арабският държавен глава. Вередарий, арабски барид, е куриер, обикновено на кон.

Папируси с литературно съдържание

От папирусите с литературно съдържание, за които се спомена в уводните бележки, се дават три образеца. Те допълват добре сведенията на папирусовите писма и документи за тогавашния всекидневен живот и показват какво са чели образованите кръгове в Египет.

Около 1820 г. в Мемфис бил намерен първият ръкопис с литературно съдържание. Той е бил купен от известния тогавашен френски книгоиздател Фермен Дидо, поради което се нарича «Дидотовият папирус». Сега папирусът се пази в Лувъра. Първоначално се смятало, че той съдържа монолог от неизвестна трагедия на Еврипид. Днес надделява мнението, че той принадлежи на непозната Менандрова комедия. Менандър е най-големият писател на т. нар. Нова комедия. Докато старата атическа комедия на Аристофан има политически характер, като дава видни общественици в изопачен карикатурен образ и осмива обществения ред, новата комедия представя на сцената човешкия живот, както се проявява в различите характери, и става първообраз на днешното драматично творчество. Менандър е роден в Атина в 342/341 г. пр. н. е. и е починал на 52 години — около 291 г. пр. н. е. Дълго време той е бил за нас само име и автор на незначителни откъслеци от комедии и цитати на негови мисли. Папирусните находки в Египет, където в 1905 г. и по-късно се намериха папируси с почти цели негови комедии го възкресиха. Днес той е един от най-прочутите антични писатели.

Дидотовият папирус съдържа монолога на една омъжена жена, чийто баща иска да я омъжи за друг. В монолога, който е отговор на говорилия преди това баща, дъщерята защитава храбро и упорито брака си и се мъчи да убеди баща си да се откаже от намерението си. В античността е било почти невъзможно дъщеря да се противопостави на желанието на баща си. Менандър, който се борел за правата на жените, се обявява в този монолог против съществуващия обичай.

Монолог на една омъжена жена

«Татко, думите, които аз говоря, трябваше ти да казваш. Защото е редно по-скоро ти, отколкото аз да мислиш и да ги казваш, гдето е нужно. Но понеже не си го направил, то не остава може би нищо друго, освен аз самата да говори по необходимост това, което е право.

Онзи, ако е направил някакво голямо провинение, не на мене прилича да му търся отговорност. Но ако е сгрешил спрямо мене, аз трябваше да го забележа. Обаче аз наистина не зная. Може би, понеже случайно не съм разсъдлива, не бих го отрекла. И все пак, татко, ако жената е неразумно същество, за да съди за други неща, то за собствените си неща може би разсъждава. Но нека да е така, както ти искаш. Кажи ми обаче какво това ме оскърбява.

Отдавна важи за мъжа и жената: за него да обича винаги до края на живота си тази, за която се е оженил, а за нея — да върши това, което се харесва на мъжа. Онзи се отнасяше с мене, както трябваше, а на мене ми харесваше всичко, каквото на онзи, татко.

Но ще речеш за мене той е добър, обаче обедня. Сега, както казваш, ще ме омъжиш за богат мъж, за да не прекарвам живота си в грижи. А къде има толкова много богатства, татко, които, ако са на мое разположение, ще ме зарадват повече от мъжа ми? А справедливо ли е, хубаво ли е да взимаш част от богатствата, които той имаше, а да не взимаш участие във взаимното обедняване?

Я кажи, ако мъжът, който сега иска да ме вземе — това, мили Зевсе, да не става, нито някога да бъде, че аз нито го искам, нито е по силите ми, — ако този пак загуби имота си, на друг ли мъж ще ме дадеш и после онзи обеднее, пак на друг ли? Но докога, татко, ще опитваш щастието в моя живот? Когато аз бях дете, тогава ти трябваше да търсиш мъж, на който да ме дадеш. Защото тогава изборът беше твой. Но щом веднъж си ме омъжила, сега, татко, аз трябва да се грижа за това. Защото, ако аз не реша добре, на собствения си живот ще навредя. Така стоят нещата. Ето защо в името на богинята Хестия не ме лишавай от мъжа, с когото съм се свързала. От тебе, татко, моля тази справедливост и човещина. Иначе ти със сила ще наложиш това, което искаш. А аз ще се опитам да нося съдбата си без срам, както е прилично.»

Стопанинът на леките жени

В 1891 г. един необикновено дълъг и добре запазен папирусен свитък възроди още един забравен гръцки поет — Херондас, който дотогава беше само име, свързано с незначителни откъслеци от по няколко реда. За неговата личност, родина и време не се знае нищо. Предполага се, че е живял или най-малко пребивавал на остров Кос по време на египетския цар Птолемей III Евергет (246–222 г. пр. н. е.), понеже в едно от творенията му се споменава този цар, а в друго действието става на остров Кос. Следователно той ще да е живял и творил през III век пр. н. е. Херондас е автор на т. нар. мимиямби. Това са картини от всекидневния живот, написани в стихотворна форма, които напомнят и имат много допирни точки с новата гръцка комедия. Те са били предназначени за четене, но не е изключено и за декламация.

Един от най-забележителните мимиямби на Херондас е «Стопанинът на леките жени», или «Порнобоскос», както гласи гръцкото заглавие, което ще рече «Пастирът на проститутките». Мимиямбът представя една реч, която Батарос, притежателят на публичен дом, държи за своя защита пред народния съд на остров Кос.

Предпоставката на мимиямба е следната. На остров Кос настанал глад. Един предприемчив корабопритежател на име Талес докарал жито от Мала Азия и с това потушил глада. С получените от продажбата на житото пари устроил гуляй. В пийнало състояние заедно с приятелите си се отправил нощем за публичния дом на Батарос, но намерил вратата затворена. Опитвал се да я запали с факлите, които носил, после я разбил и отвлякъл насила една проститутка, без да плати. Батарос с голямо безсрамие, присъщо на хора като него, разказва случилото се пред съда, изтъква необходимостта на своя занаят и показва най-открито алчността си за пари и грубостта си. В пълно противоречие с поведението си той апелира в речта си за право, справедливост, демокрация, свобода и прослава на остров Кос. Но ето и самата реч:

«Батарос: Господа съдии, няма съмнение, че вие не сте съдници на нашия произход, нито на това, което приказват за нас, нито дали този Талес притежава кораб на стойност пет таланта, аз пък нямам пари дори за хляб(1), а дали той ще спечели делото, ако и да е ощетил с нещо Батарос. Но аз имам доверие у вас. Че ако беше ме ударил със сила като мой съгражданин в страната ни, бих накарал този вълк да писне. А в града ви и аз, и той не сме обичани и живеем не както ние искаме, но както обстоятелствата ни налагат. За застъпник(2) той взема Менес, аз пък — Аристофон. В състезанието с юмруци Менес победи, а Аристофон и сега пречуква. Че това е наистина така, ето пример: След залез слънце той беше свалил наметката, с която ходи, съдии, и без страх клекна да се облекчи(3). Аз на него се осланям. Аз стоя пред тебе въоръжен с моя застъпник.

Може би Талес ще ви каже: «Пристигнал бях от Аке(4) с товар от жито и турих край на лошия ви глад». — Аз пък доставям леки жени от Тир(5). Какво значение има това за народа? Че нито този дава житото даром за мелене, нито пък аз онази там. Но ако той, който плува заради това по морето или носи наметка за три атически мини(6), а аз на сушата живея, влачейки протрити дрехи и стари парцали, ако той пожелава някое оm моите момичета насила без моето съгласие, и то нощем, свърши се със сигурността на гради ви, господа, и с вашата независимост, с която се гордеете. Талес я унищожава. Той, който добре знае кой е и от каква кал е омесен, трябва да живее като мене: да трепери и пред най-дребния гражданин. Но тези, които стоят начело на града и се гордеят с произхода си, не гледат сега на законите по същия начин, както този(7). И мене, чужденеца, никой гражданин не ме е бил, нито е идвал нощем при вратата ми, нито е запалвал с факли къщата ми, нито е отвличал насила някоя от моите питомки. Но този фригиец, наречен сега Талес, а преди, господа, Артим(8), е извършил всичко това, без да се побои нито от закона, нито от началства, нито от управници. Все пак, съдебни писарю, вземи и ми прочети закона за насилието, а ти, драгий, запуши дупката на водния часовник, докато той говори, та да не се намесва задникът му и покривката, както сe казва, да получи нещо(9).

Съдебният писар: Но ако някой свободен гражданин постъпи зле с робиня или преднамерено я отвлече, трябва да заплати присъдената му глоба двойно.

Батарос: Това е написал Харондас(10), господа съдии, а не Батарос, за да даде Талес под съд. По-нататък се казва: «Ако пък някой разбие врата, трябва да заплати една мина. Ако пък нанесе побой с юмруци, пак друга мина, а ако запали къща или прескочи огради, определя се глоба от хиляда драхми и ако нещо повреди, да заплати двойно». Това е писал Харондас, понеже е живеел в град, а ти, Талес, не познаваш нито град, нито знаеш какъв е редът в града. Но днес си в Бринкадера, вчера в Абдера, утре пък, ако някой би ти дал товар, ще плаваш за Фаселис(11). Но за да не ви отегчавам с дълги приказки, господа съдии, ще си послужа с поговорката: пострадах от Талес така като мишка в смола(12). Би ме с юмруци, разби вратата на къщата ми, за която плащам наем една трета от стойността й, горния праг на вратата изгори. Миртала, ела и ти тук. Покажи сe гола на всички. Не се срамувай. Смятай тези тук съдии, които гледаш, че са твои бащи и братя(13). Вижте, господа, как я оскубал този звяр от горе до долу чак до кожата, когато я влачел и насилял. — O, старост, на тебе трябва той да благодари с жертвоприношения, понеже иначе щеше кръв да бълва, както някога в Самос онзи фукльо Филип. Ти се смееш! Женкар съм бил, не го отричам и името ми е Батарос. И дядо ми Сисимброс, и баща ми Сисимбрискос, и те всички имаха публични домове(14). Но ако се отнасяше до сила, смело лъв бих удушил, ако Талес би бил такъв. Може би обичаш Миртала. Няма нищо лошо. Аз пък обичам житцето. Дай го и ще имаш онази. В името на Зевса, ако нещо вътре в тебе те човърка, натикай цената й в ръката на Батарос, а ти самият вземи твоето и мачкай, както искаш. Разрешено ти е. — Господа, това беше моето слово за оногова, а вие, ако и да нямате свидетели, издайте присъдата си с решение справедливо. Но ако той държи на робски показания а изисква свидетелство, изтръгнато с изтезания(15), аз самият се предлагам за това. Вземи ме, Талес, и ме изтезавай. Само парата трябва да стои ей тука. Ако това би съдел Минос(16), с везни, не би отсъдил по-добре. Най-сетне, господа, не мислете, че давате гласа си зa Батарос, стопанина на леките жени, но за всички чужденци, живеещи в града ви(17). Сега ще покажете колко струва Кос и Меропс и каква слава са имали тук Тесалос и Херакъл и как Асклепий е дошъл от Трика тук и защо Лето е родила тука Феб(18). Като имате всичко това предвид, насочете делото към правилно решение, понеже сега фригиецът ще стане по-добър от боя, ако пословицата от старо време не лъже.»

Учителят

В следващия мимиямб на Херондас «Учителят» Метротима, бедна вдовица от народа, завежда непослушния си син и немирник Коталос при учителя Ламприскос. Тя самата не може да се справи с него, нито се осланя на болнавия си стар баща. Синчето й не иска да учи, бяга от училище, върши само лудории и е довело майка си до крайност. Тя моли учителя да го набие най-жестоко, та дано се оправи. В световната литература се срещат нерядко образи като немирника Коталос. Достатъчно е да се посочи Том Сойер на Марк Твен, на когото той се явява прототип.

«Действуващи лица: Ламприскос — първоначален учител; Метротима — бедна вдовица; Коталос — неин син.

Действието става в училищната стая, на стените на която се намират образите на деветте музи и Аполон.

Метротима: Ламприске, нека милите музи те дарят да вкусиш приятни неща в живота. На тогова одери му кожата от бой чак до рамената, докато проклетата му душа остане само на устните. Съсипа ми моята бедна къща, за да играе на пари на ези-тура. Че ашиците вече не го задоволяват, Ламприске, и върви все към по-голяма провала. Но къде се намира вратата на учителя-звукар, че проклетото трийсето число изисква да му се плати и че аз плача като Нанакос(19), надали би могъл да каже. Но, разбира се, игрището, гдeто живеят безделниците и робите бегълци, знае точно и дори може да го покаже и на други. А горката дъсчица за писане(20), която се мъча да намажа с восък всеки месец, лежи сиромахкинята зaд задния крак на ниското легло, ако, разбира се, не я поглежда, като че ли вижда ада, без да пише нещо хубаво, но цялата я изподрасква. Ами ашиците от газела в торбичките и мрeжичките лъщят много по-мазно от нашата масленица, с която си служим за всичко. Той не можe да познае сричката алфа, ако някой не му я повтори пет пъти. Завчера, когато баща ми сричашe името Марон, този хубостник направи Марон на Симон(21). Ей затова аз се нарекох глупачка, загдето не го дадох да учи да пасе магаретата, а го пратих да се учи на писмо и четмо, понеже си мислех, че ще имам опора на старини. И ако аз или баща ми — стар човек с болни уши и очи — го накараше да издекламира стихчета, каквито са за деца, цеди ги като от надупчено гърне: «Аполон — ловеца»(22). Това, думам му, и прабаба ти, обeснико, ще ти каже, ако и да е неграмотна старица, и всеки срещнат фригиец. Ако пък поискаме да му се скараме малко за нещо, или цели три дни забравя прага на къщата ни, а мъчи прабаба си, една стара и нуждаеща се от прехрана жена, или седи горе на покрива, кълчи се и се навежда надолу като някаква маймуна. Представяш ли си какво ми в на сърцето на мене, бедната, щом го видя? И не ми е толкова жал за него, но начупва всички керемиди като сусамчета. И когато зимата наближи, плащам с плач по три и половина обола за всяка плочка. В целия жилищен блок едно се говори: това е работа на Коталос, сина на Метротима. И е истина, така че срещу това не мога да си отворя устата. А виж как целият му гръб е одран, понеже в шубрака прекарва празния си живот като делоски рибар с кош в морето. Почивните дни на седмото и дванадесето число(23) знае по-добре от звездобройците и сън не го хваща да мисли, когато ще прекарва училищния празник. Но нека тези тук музи, Ламприске, да довеждат до щастлив край всичко, каквото предприемеш в живота си, и нека да постигнеш блага не по-малко...

Ламприскос: Метротима, не ме моли, че той не ще получи по-малко. Хайде, Евтиес, хайде. Кокалос, хайде, Филос!(24) Няма ли да го дигнете на рамо или чакате пълнолунието на Акесес?(25) Коталос, похвалявам те за лудориите, които вършиш. Не ти ли стига на тебе вече да целиш светкавично ашиците, както тези тук, ами се вестяваш в игрището и играеш на пари с безделниците? Аз ще те направя по-послушен от момиче, та да не мръднеш дори сламка, ако това ти е най-приятно. Къде ми е жилавият ремък, биволската опашка, с която налагам вързаните и поставените в ъгъла? Нека някой ми го даде в ръцете, преди да кипна.

Коталос: Недей, недей, моля ти се, Ламприске, в името на музите, в твоята брада и в душата на Котида. По-добре ме бий с другия.

Ламприскос: Ама, Котале, толкова си лош, че дори никой търговец на роби не би те похвалил при продажбата ти нито в страната, гдето мишките гризат желязото като че ли е брашно.

Коталос: (Наказанието започва): Колко, колко, Ламприске, моля те, мислиш да понесе гърбината ми?

Ламприскос: Не питай мене, а тази.

Коталос: Мамичко, колко ще получа, ако трябва да ти остана жив?

Метротима: Колкото би могла да понесе проклетата ти кожа.

Коталос: Престани, Ламприске, стига.

Ламприскос: А ти престани да вършиш лоши неща.

Коталос: Няма вече, не ще върша нищо, кълна ти се, Ламприске, в милите музи.

Ламприскос: Я, какъв език си имал ти! Ако гъкнеш повече, ще ти поставя мишката(26).

Коталос: Ето, мълча, моля те не ме пребивай.

Ламприскос: Остави го, Кокале.

Метротима: Не трябва да спираш, Ламприске, ами налагай го до залез слънце.

Ламприскос: Ама нашарен е повече от водна змия, а трябва да получи, разбира се, никаквеца, и други двадесет за четмо, дори ако четеше по-добре от самата Клио(27). Ей, измий си бързо езика в меда!(28)

Метротима: Отивам вкъщи и ще разкажа подробно, Ламприске, на стария това и ще дойда да донеса окови, за да го гледат богините, които той е намразил, как скача с вързани крака.»

Обяснителни бележки

1. Атическите оратори са изтъквали често пред съда, че еднакво отношение трябва да се има и към богат, и към беден, и към високопоставен, и към незначителен човек.

2. Като чужденци Батарос и Талес в съда е трябвало да бъдат представяни от местни, почтени граждани.

3. В античните градове, които са нямали улично oсветление, е било опасно да се движи човек след залез слънце, понеже крадците вършели тогава занаята си и задигали всяка вещ. Но Аристофан, уповавайки се на силата си, върши неща, при които всеки друг би бил безпомощен и наметката му би била задигната.

4. Аке е известният от кръстоносните походи малоазийски град Сан Жан д’Арк.

5. Тир е бил прочут в древността с пазара си на роби, Забележително е нахалството на Батарос да твърди, че вносът на жито и на леки жени са еднакво важни за града.

6. Една мина е била равна на около 98 златни лева, един талант — на около 5893 златни лева, а една златна драхма — приблизително на 98 златни стотинки. Тяхната стойност е била много по-голяма, ако се вземе предвид, че тогавашният живот е бил много по-евтин.

7. Един от обичайните трикове на атическите адвокати-оратори е бил твърдението, че сигурността и свободата на града е застрашавана от противната страна. Това се среща в цялата световна литература. Така във «Венецианския търговец» от Шекспир Шейлок казва: «Ако откажете, това става за сметка на свободата и справедливостта във вашия град».

8. Забогателите чужденци, дошли от Изток в Гърция, са сменяли често негръцките си или робски имена с по-благозвучни гръцки. От всички чужденци негърци фригийците били най-презираните. За тях имало пословица, приведена в края на речта, че фригиецът cтaвa по-добър, ако бъде бит.

9. Времетраенето на съдещите се за говорене било определено и отмервано с воден часовник — т. нар. клепсидра. По желание на говорещия той е бил спиран със запушване на дупката за изтичане на водата, когато са били четени документи, закони, показания на свидетели и пр. Тук Батарос си позволява двусмислена шега, която издава неговото възпитание и нечист занаят.

10. Харондас или Хайрондас от Катана, Южна Италия, е бил натоварен от своите съграждани в VI век пр. н. е. да състави закони. Те били прочути в гръцките градове в Италия и били възприети и от други гръцки страни като остров Кос.

11. Бринкадера е било малко градче на западния бряг на о. Родос. Абдера — днес развалини на устието на река Места в Беломорска Тракия. Фаселис — пристанищен град с лошо име в Ликия, Мала Азия.

12. Поговорката «мишка в смола» отговаря на нашата «петел в кълчища».

13. Батарос съблича Миртала, за да я покаже на съдиите. Той подражава на прочутия атически оратор Хиперид, който в защитната си реч за хетерата Фрине разголил гърдите й. Тази хетера била с необикновена красота и затова била изобразена в статуя от големия гръцки ваятел Праксител. Тя била обвинена в светотатство и изправена пред съд. Ораторът Хиперид е искал, като покаже красотата на Фрине, да спечели благоволението на съдиите. Батарос обаче е целял по-скоро да възбуди сладострастието на съдиите, които едва ли са гледали Миртала като бащи и братя.

14. Обичайно било атическите оратори да изтъкват на своите клиенти безупречния си живот и заслуги. Батарос прави същото, но в отрицателен смисъл. Той се гордее с непочтения си занаят и безславния си произход.

15. Свидетелствата на робите се приемали само ако са изтръгнати с изтезания, и то със съгласието на техните собственици. При изтезанието е било възможно робът да бъде повреден. Затова този, който е искал изтезанията, е трябвало да внесе предварително стойността на роба. Батарос в своята безгранична алчност решава да подложи себе си на изтезания като роб, за да получи пак някоя пара. Предложението на Батарос стои в грубо противоречие c гръцките представи за достойнство на свободния гражданин.

16. Критски цар, прочут със своята справедливост.

17. Батарос подобно на големите атически оратори Демостен, Исократ и др. обръща особено внимание на съдиите върху значението на присъдата за всички чужденци, живеещи в града. Тя трябвало да покаже отношението на съдиите към чужденците. Законите на Харондас са изисквали настоятелно защитата им.

18. Батарос привежда случаи от митологията на Кос, за да спечели съдиите на своя страна. Богинята Кос, закрилницата на острова, и нейният баща Меропс са представители на гражданството, а Херакъл и Асклепий на чужденците. Според местното предание Херакъл бил дошъл на острова Кос, гдето се установил да живее след борби и се оженил за дъщерята на царя. Тя му родила син Тесалон. Асклепий дошъл на остров Кос от родината си Трика и се оженил за Епионе, дъщерята на Херакъл. Всички те били почитани като богове и герои на острова.

19. Митичен фригийски цар, който предвидил потопа и затова плакал горчиво.

20. Дървени дъсчици, които се намазвали с восък, за да се пише с остър предмет върху тях.

21. Така се наричал зарът.

22. Начало на непозната песен в чест на Аполон.

23. Седмо и дванадесето число са били посветени на Аполон и затова учениците са били освободени през тези дни от занятия.

24. Споменатите три лица са били навярно по-стари ученици и са помагали на учителя.

25. Митичен корабопритежател, който чакал винаги пълнолуние, за да плува на светло.

26. Това е било запушалка за уста, за да не вика.

27. Първата от деветте музи.

28. За да върви четенето по мед и масло.

I. Многоточието в прави скоби показва липсваш текст в папируса (бел. ред.).