Юбилеен калейдоскоп. Проф. д-р Андриана Нейкова на 70 години

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2019

Настоящият юбилеен калейдоскоп, сътворен чрез словото на колеги, приятели, ученици и последователи, е специален духовен дар, посветен на 70–ата годишнина на проф. д-р Андриана Нейкова, която се изпълва през настоящата 2019 г. Съставен е в три части, които представят нейната професионална биография; преподавателската и научноизследователската й дейност през погледа на другите; и личните й откровения и прозрения за Българската университетска архивистика като национален образователен модел.

На многая лета, професор Нейкова, за да продължавате да бъдете за нас пример, вдъхновение и надежда, че ще ги има архивите и българското професионално архивно образование и познание!

Академична кариера и научни приноси на проф. д-р Андриана Нейкова

Андриана Антонова Нейкова-Тодорова е родена на 14 февруари 1949 г. в София.

Професионална кариера

— учебна 2018/2019 г. — хоноруван преподавател, чете лекционни курсове в специалност БИН — Философски факултет (ФФ), и специалност Етнология — Исторически факултет (ИФ), Софийски университет Св. Климент Охридски; в специалност Документалистика и архивистика — Философско-исторически факултет, Пловдивски университет Паисий Хилендарски, във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ;

— учебна 2014/2015 г. — хоноруван преподавател, чете лекционни курсове в специалност Архивистика и документалистика и специалност История — ИФ, и в специалност БИН — ФФ, СУ Св. Климент Охридски; в ПУ Паисий Хилендарски; във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ; във Филиала в гр. Смолян, ПУ;

— 2012 г. — избрана за професор по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— февруари 1992 г. — избрана за редовен доцент по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— 1986 г. — избрана за главен асистент по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— секретар на катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— 1986–1992 г. — избрана за редовен асистент по архивистика към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— 1984–1986 г. — ръководител на Научноизследователската лаборатория по архивистика и документалистика (НИЛАД) към Главно управление на архивите при Министерския съвет;

— 1982–1986 г. — избрана за хоноруван асистент към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— 1979–1986 г. — научен сътрудник I cm. в НИЛАД към Главно управление на архивите при Министерския съвет;

— 1977–1979 г. — асистент към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини;

— 1973 г. — постъпва на работа като специалист в Централния държавен исторически архив.

Образование

— октомври 1980 г. — защитава дисертация за получаване на научната степен кандидат на историческите науки (доктор по история); на тема: Археографски проблеми на Българското документално наследство (1878–1978 г.); официални рецензенти — проф. д. и. н. Николай Генчев и ст. н. с. Николай Жечев;

— 1974–1976 г. — редовен аспирант към катедра Архивистика и помощни исторически дисциплини в ИФ на СУ Св. Климент Охридски;

— 1968–1973 г. — завършва специалност История в СУ Св. Климент Охридски.

Други академични дейности

Научноизследователски проекти

— 2018 г. — член на екипа на проект Виртуална аудитория. Изработване на електронна платформа за обучение по палеография, архивистика и документалистика с херменевтика на базата на ръкописното и архивно-документалното наследство, съхранявано в Центъра за славяно-византийски проучвания «Проф. Иван Дуйчев». ФНИ при МОН, 2018–2021. Финансиране на фундаментални научни изследвания — 2018, ръководител: проф. д-р Вася Велинова, ЦСВП. Текущ.

— 1991–1992 г. — представител на програма Tempus в ИФ на СУ Св. Климент Охридски и участник в международен проект във връзка с внедряването на информационните технологии в професионалното обучение по архивистика, съвместно с Архива и Университета в Лиеж (Белгия) и Бундесархива и Архивното училище в Марбург (Германия).

Образователни проекти

— 2006 г.–досега — научен ръководител на Електронна библиотека по архивистика и документалистика;

— 2009 г. — ръководител на магистърските програми Защита на документални и архивни ресурси и Документален и архивен мениджмънт в специалност Архивистика и документалистика в СУ;

— 2002 г. — автор на проект за откриване на специалност Архивистика и документалистика в ИФ, която официално е акредитирана през учебната 2002–2003 г.

Експертна дейност

2003–2007 г. — член на специализирания Научен съвет по Нова и най-нова история;

— май 1999 г. — експерт към Националната агенция по образование и акредитация (НАОА);

— 1993–1996 г. — член на редколегията на Известия на държавните архиви.

Организация и научно ръководство на научни конференции

— 2005 г.–досега — научен ръководител и организатор на 12 теоретични конференции, посветени на историята, постиженията и проблемите на професионалното образование по архивистика и на професията архивист в информационното общество (2005, 2007, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 г.).

Научна редакция и съставителство на профилирани поредици

— 2009–досега — научен редактор и съставител на 7 тома от авторската поредица Университетски четения по архивистика.

Авторски лекционни курсове

— 1983 г.–досега

— История на архивите (1983 г. — специализация Архивистика);

— Археография (1983 г., 2002 г. — специализация Архивистика; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър;

— Помощни исторически дисциплини (1983 г. — специализация Архивистика);

— Основи на архивознанието (общ курс, 1991 г. — специалност История, ОКС бакалавър);

— Архивистика (общ курс, 1992 г. — специалност История, ОКС бакалавър);

— Специални документи и архиви (1991 г. — специализация Архивистика);

— Формиране на ДАФ (1993 г. — специализация Архивистика);

— Архивознание (общ курс, 1988 г. — специалност БИН, ОКС бакалавър към ФФ на СУ);

— Общо архивознание (1998 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История);

— Архивна теория и методика (1998 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър);

— Архиви и общество (2000 г. — МП Архивистика и документалистика към специалност История; специалност Архивистика и документалистика, ОКС бакалавър; от 2018 г. — специалност Документалистика и архивистика, ОКС бакалавър в ПУ);

— Архивно законодателство и класифициране на документите в НАФ (2009 г. — МП Документален и архивен мениджмънт);

— Обща теория на архивите (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси);

— Организация и типология на съвременните архиви (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси);

— Преддипломен семинар (2009 г. — МП Защита на документални и архивни ресурси).

Като гост-преподавател през различни периоди от професионалната си кариера води специализирани курсове по архивистика и документалистика в НБУ, както и в магистърски програми в ПУ Паисий Хилендарски, във Филиала Любен Каравелов, гр. Кърджали, ПУ, във Филиала в гр. Смолян, ПУ, ЮЗУ Неофит Рилски, ВТУ Св. св. Кирил и Методий и др.

Научно ръководство на докторанти и дипломанти

— научен ръководител на около 200 дипломанти и специализанти, както и на докторанти, включително и от чужбина.

Библиография на проф. д-р Андриана Нейкова за периода 1979–2018 г.

1979 г.

1. Археографията като научна дисциплина в светлината на дискусията в сп. «Советские архивы». — АП, 1979, кн. 2, 5–12.

2. Нормализация на правописа при публикуването на българските архивни документи от епохата на Възраждането. — ИДА, 1979, т. 38, 95–106.

1980 г.

3. Автореферат: Археографски проблеми на българското възрожденско документално наследство, за присъждане на научната степен «кандидат на историческите науки». (Официални рецензенти проф. д. и. н. Николай Генчев и ст. н. с. Николай Жечев.), 1980, 24 с.

4. Ново документално издание за историята на Българското средновековие. П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. T. 1. Ранно средновековие VII–XII в. (съвм. с Г. Сотиров). С., 1980, 480 с.; T. 2. Същинско средновековие XII–XIV в., 497 с. (съвм. с Г. Сотиров). — АП, 1981, кн. 1, 72–75.

5. Втора национална школа на младите историци, (съвм. с Ж. Нешева и др.). — АП, 1980, кн. 4, 66–71.

6. Документалните публикации за Българското възраждане в периодичните издания — начален етап на археографска дейност. — ИДА, 1980, т. 40, 55–70.

1981 г.

7. Археографската дейност във връзка с възрожденското документално наследство през периода 1908–9. IX. 1944 г. — ИДА, 1981, т. 41, 41–62.

8. Предназначение, тематика и видове документални издания за историята на Възраждането. — ИДА, 1981, т. 42, 35–50.

9. Предговор и съст. на Правила за издаване на писмените извори за българската история (XVIII–XX в.). Изд. на ГУА при МС, НБКМ, БАН. С., 1981, 5–8.

10. Първи международен конгрес по българистика (съвм. с Ж. Нешева). — АП, 1981, кн. 4, 59–61.

1982 г.

11. Методически кодекс. Изд. на ГУА при МС. С., 1982, 725 с. Държавен архивен фонд и източниците за попълването му, 14–16; Архивна мрежа, 17–21; Комплектуване на архивите с документи, 21–30; Описание на архивните документи и съставяне на инвентарни описи, 213–216; Правила за публикуване на архивни документи, 629–693.

12. Архив на БАН; Ръкописно-документален сектор на НБКМ. — В: Националната архивна система от гледна точка на нейното доизграждане. Предварителен доклад. Изд. на ГУА при МС. С., 1982, 87–94, 111–116.

13. Архивни справочници и документи за Георги Димитров, публикувани в «Известия на държавните архиви». — ИДА, 1982, т. 44, 267–272.

14. Българските архиви и чуждестранната историческа българистика, (съвм. с Ж. Нешева). — В: Първи международен конгрес по българистика. История и съвременно състояние на българистиката. Ч. II, 238–245.

1983 г.

15. Първо българско периодично издание по проблемите на помощните исторически дисциплини. — ИДА, 1983, т. 45, 264–267.

16. Методически изисквания и творчество в издателската дейност на архивите. — АП, 1983, кн. 2, 7–11.

17. Редактор на: Христоматия по история на България. T. III, Ч. I. Съст. Цв. Георгиева и Д. Цанев. Изд. «Наука и изкуство», С., 1983.

1984 г.

18. Рецензия: В. В. Фарсобин. Источниковедение и его метод. Опит анализа понятий и терминологии. М. 1983, 229 с. — АП, 1984, кн. 4, 82–84.

19. Рецензия съвм. с К. Анчова, М. Бурмова-Велчева и др.: Словарь современной архивной терминологии. ГУА при CM СССР. ВНИИДАД, М., 1982, 445 с. — АП, 1984, кн. 2, 80–84.

20. Клубът за научно творчество на младите архивисти. — АП, 1984, кн. 1, 89–92.

21. Първа младежка научна сесия в държавните архиви. — ИДА, 1984, т. 48, 362–364.

1985 г.

22. Диференциран подход при описанието на архивни единици от различен вид. — В: Научни конференции по архивознание. Материали от научно-приложната конференция «Научно-техническа обработка на архивните фондове». Изд. на ГУА при MC. T. VII, 1983, 153–159.

1986 г.

23. Рецензент на: Ст. Петкова. Увод в архивознанието. Лекции. ВТУ «Св. св. Кирил и Методий», 1986, 195 с.

24. По-продължително съхранение на документи на учрежденско равнище — възможности и тенденции. (Съвм. с М. Пискова и П. Пейков). — АП, 1986, кн. 1, 14–27.

25. Младежка научна сесия в държавните архиви. (Научно съобщение съвм. с М. Пискова). — ИДА, 1986, т. 52, 492–495.

26. Регестите — преходна форма при описанието на архивни документа и тяхното публикуване. — В: Научни конференции по архивознание. Материали от научно-приложната конференция «Научно-справочен апарат в архивите и пътища за усъвършенстването му». Изд. на ГУА при MC. T. X, 1986, 335–342.

27. Вторият международен конгрес по българистика и българските архиви. — АП, 1986, кн. 3, 3–7.

28. Подготовка совместных научных документальных изданий. Организация и методика работы. Методических рекомендаций, (съвм. с международни експерти). М., 1986, 63 с.

1988 г.

29. Идеи и програми за издирване и публикуване на извори за българската история (1878–1944). — В: Университетски изследвания и преподавания на българската история у нас и в чужбина. Международен симпозиум. Смолян, 1984. СУ «Св. Климент Охридски» — Исторически факултет, 1988. Т. II. Ч. 12, 39–50.

30. Двустранните и многостранни документални издания — принос към изворовата база за изследванията по българистика. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. T. 22, С., 1988, 233–241.

1991 г.

31. Съдбата на националното документално наследство до създаването на българските архивни учреждения. — В: Кризата в историческото развитие. Изд. на Кооп. ИФ–94, С., 1991, 162–172.

32. Археография в болгарской научной терминологии. — In: Bulgarian Historical Review. Research Quartely, Organ of the Institute of History at the Bulgarian Academy of Sciences. 1991, № 4, 85–89.

1992 г.

33. Идеи и програми за издирване и публикуване на писмени извори за българската история. — В: ГСУ, ИФ, 2000, т. 84–85, 287–325.

1993 г.

34. Академик Иван Дуйчев и българската архивистика. (Съвм. със Ст. Петкова). — В: Лекции по архивистика. УИ «Св. Климент Охридски», С., 1993,15–35.

В уводната студия се пояснява, че в съвременната българска специализирана литература «позабравената» книга на акад. Иван Дуйчев «Лекции по архивистика» се откроява като класически образец за разработване с учебна цел на въпроси, свързани с историята и развитието на архивните институции, а също с технологията и регламентите относно основните архивни процеси и дейности, в това число и използването на архивните документи в качеството им на исторически извори, с професионалното архивно образование и квалификация на архивистите, и др. Подчертава се, че представените 24 теми са основополагащи не само за съвременната българска теоретична архивистика, която, както е известно, е едно сложно интегрално научно познание, но и за развитието на т. нар. помощни исторически дисциплини, сред които дипломатика, палеография, хералдика, сфрагистика, историческа хронология, историческа метрология, археография и др. Именно техният методически инструментариум намира широко приложение в професионалната работа на архивистите относно традиционните писмени документи.

Отбелязва се, че авторът обръща специално внимание и на проблема с документалните свидетелства за българската история, които се съхраняват в различни чуждестранни архиви, музеи и библиотеки. Според него, те трябва да бъдат съответно издирени, проучени и публикувани като съществена част от националното ни архивно наследство.

Тъй като първото циклостилно издание (1950) със скромния си тираж от 300 бройки отдавна се е превърнало в библиографска рядкост, предлаганото ново печатно издание позволява на заинтересуваните читатели — специалисти, учащи се и любители, да ползват тази полезна, вдъхновяваща и актуална книга, която е останала неподвластна на изминалото време(1).

35. Петър Мутафчиев и идеята за Monumenta Bulgariae Historica. — ИДА, 1993, т. 66, 5–24.

В студията се осветлява един сравнително неизвестен период, свързан с участието на проф. Петър Мутафчиев, относно различните инициативи и опити за реализиране на идеята у нас за създаване на многотомен корпус на средновековните писмени паметници за българската история: Monumenta Bulgariae Historica, по примера на най-добрите европейски постижения и практики в тази насока. Проучването ce основава на новооткрити документални свидетелства в неговия личен архивен фонд, съхраняван в Научния архив на Българската академия на науките, които за първи път се публикуват като приложения към труда.

36. Обучението на българските архивисти — от специализация към специалност. (Съвм. с М. Пискова). — АП, 1993, кн. 3–4, 13–20.

В статията се проследява създаването и развитието на предходната специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски със статут на надграждаща форма за обучение на студентите от специалност История. С оглед на утвърдените традиции и постижения на университетската архивистика като професионален образователен модел, както и заради засилващия се интерес от страна на студентите и от други хуманитарни специалности към специализацията, се предлага и обосновава възможността в близките години да се разкрие специалност Архивистика. Тя ще позволи да се осигури на бъдещите архивисти съвременно университетско стартово професионално образование в тази специфична област на знанието и практиката.

1994 г.

37. Документални свидетелства за дейността на проф. Иван Шишманов като археограф. — ИДА, 1994, т. 67, 337–347.

Статията е посветена на инициативите и приноса на проф. Иван Шишманов през началния етап в историята и развитието на публикаторската дейност с цел реализиране на идеята за подготвянето и издаването на многотомен корпус на оцелелите писмени паметници за националната ни история. При липсата на исторически архиви у нас през целия следосвобожденски период, разглежданата дейност и съответните програми, свързани с нея, имат приоритетно значение за научните изследвания по история.

Към статията се публикуват и новооткрити документални свидетелства от личния му фонд, който се съхранява в Научния архив на Българската академия на науките, както и систематизираните библиографски данни за съответните документални публикации, периодични издания и сборници, към които проф. Шишманов има пряко отношение или е автор. Те позволяват да се разкрият и изяснят редица факти и обстоятелства, отнасящи се до създаването и дейността на Археографическата комисия, създадена по инициатива на проф. Шишманов още през 1905 г. към тогавашното Министерство на народното просвещение. В състава й са назначени с негова заповед в качеството му на министър в МНП университетските преподаватели проф. В. Златарски, проф. Л. Милетич, проф. Б. Цонев, самият Шишманов и Ст. Аргиров. Отбелязва се, че от името на комисията и в изпълнение на утвърдената програма започва да се издава поредицата «Български старини» (общо 14 тома), а също и първите два тома от поредицата «Български художествени старини». Впоследствие посочените издания се прехвърлят към Българската академия на науките, като последният том е отпечатан през 1945 г.

1995 г.

38. Българската национална архивна система като централизиран модел. — АП, 1995, кн. 1–2, 7–14.

В статията се представят съвременната българска архивна система като централизиран модел и принципите на нейното управление през периода 1951–1995 г. Представят се отделните държавни исторически архиви и техните документални комплекси. Акцентира се върху проблема за необходимостта от реформиране на архивния ни отрасъл в съответствие със започналия преход в страната след 1989 г.

1997 г.

39. Приносът на проф. Петър Мутафчиев към печатната изворова база на българската историческа наука. — В: Професор Мутафчиев. Познат и непознат. Исторически студии. Изд. на Кооп. ИФ–94, 1997, 114–126.

В студията се проследяват ангажиментите и приносът на проф. Петър Мутафчиев за осъществяване на идеята за създаването на многотомен корпус, в който да бъдат публикувани всички оцелели писмени паметници за българската история, включително и тези от чуждестранен произход и намиращите се извън страната. Изяснява се, че по отношение публикуването на средновековните ни ръкописи и документи проф. Мутафчиев е привърженик на принципите и методите, използвани в работата по подготовката и оформлението на получилия всеобщо признание корпус Monumenta Germaniae Historica. За първи път се представят конкретните предложения на проф. Мутафчиев във връзка с реализирането на бъдещия 5–томен корпус за средновековното ни документално и ръкописно наследство. В случая представляват интерес неговите виждания относно възможностите за издирване и проучване на изворите, обект на публикуване, в това число и по чуждестранни средновековни корпуси, както и по спорния въпрос за необходимостта от превеждане/превод при публикуването на чуждоезичните текстове, и др. Уточнява се, че всички тези негови идеи в голяма степен са реализирани по-късно в корпуса «Извори за българската история».

1998 г.

40. Die Monumenta Germaniae Historica und die Editionstatigkeit in Bulgarien. Germanica. — In: Jahrbuch für deutschland kundlische Studien. 5 Jg., 1998, s. 219–234.

Студията представя историята и организацията на българската публикаторска дейност през периода след Освобождението до края на Втората световна война. Целта е да се откроят водещите идеи, програми и приноси на участниците в процеса за създаване на необходимата и равностойна спрямо съответните оригинали «печатна изворова база» като предпоставка за научните изследвания по история. Към тази дейност на практика имат отношение най-изявените представители на националната ни историческа школа през разглеждания период — проф. Константин Иречек, проф. Васил Златарски, проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Иван Дуйчев и др. Всички те се стремят да следват водещите чуждестранни постижения и модели в тази област, в това число и Monumenta Germaniae Historica, което е обяснимо.

Въпреки интересните програми и обосновани предложения за подготвянето на съответния корпус Monumenta Bulgariae Historica по линия на Българското историческото дружество (БИД), както и на някои други поредици като ангажимент на Министерството на народното просвещение или на Българската академия на науките, те не се реализират. Причините са различни — липса на целеви средства, специалисти и др.

2000 г.

41. Специалност Архивистика в информационното общество (новият учебен план). — АП, 2000, кн. 3–4, 26–32.

В статията се предлага модел за учебен план на нова университетска специалност Архивистика в условията на съвременното информационно общество. Визираната специалност се разглежда като наследник на традициите и постиженията на специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски».

2001 г.

42. Архивите като индикатор за държавността. — В: Държавността в историята. Изд. на Кооп. ИФ–94, 54–76.

В студията се обосновава авторската теза за значението на архивите като индикатор за държавността, за културните традиции и равнището на дадено общество, както и за неговия научно-технологичен потенциал относно документалното и архивното осигуряване на управлението и социалните дейности. По същите критерии се проследява процесът на институционализиране на българските архиви и формирането на националния ни архивен ресурс като част от общоисторическия процес и в съответствие с възприетата периодизация на историята.

43. Христо Попконстантинов в Новата българска история. — В: Христо Попконстантинов. Живот, дела, пример. Принта-Ком ООД. Смолян, 2001, 5–7.

В предговора (статията) се акцентира върху значението на архивните фондове от личен произход за проучвания, посветени на живота, делата и достойнствата на личности, които в своето време не са имали ореола на герои, но от историческа гледна точка заслужават да бъдат пример за подражание, подобно на Христо Попконстантинов.

2002 г.

44. Специализация Архивистика като образователен модел и професията архивист — проблеми и тенденции. — В: Историята като наука, образование и професия. ИК «Гутенберг». 2002, 148–154.

В статията се представя учебният план на специализация Архивистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» като форма на надграждащо университетско професионално образование за подготовка на специалисти-архивисти, както и възможностите за следдипломна квалификация на работещите като архивисти в мрежата на историческите архиви или в различните учрежденски архиви, включително и в частния публичен сектор. Обръща се внимание на необходимостта и възможността от откриването на самостоятелна специалност Архивистика в бъдеще.

45. Речник на българската архивна терминология. Съст. съвм. К. Анчова, М. Бурмова и др. Под общата ред. на Д. Минцев и Ст. Петкова. УИ ВСУ «Черноризец Храбър». 2002, 150 с.

2003 г.

46. Българските архиви и научната комуникация в информационното общество. — В: Известия на Националния литературен музей. T. II. С., 2003, 42–57.

В студията се проследяват промените и новите възможности за научни комуникации и онлайн услуги за гражданите, потребители на ретроспективна документна информация, в условията на съвременното информационно общество. Под влияние на извършващата се трансформация на концентрираните в историческите архиви информационни ресурси — документални комплекси и архивни справочници в традиционен формат, на практика значително се улеснява и разширява достъпът до тях чрез обмен на данни и бази данни, в това число и документални публикации в електронен формат, предоставяни чрез съвременната информационна архивна мрежа.

2004 г.

47. Едно забравено начало. — ИДА, 2004, т. 87, 56–75.

По повод официалното откриване през учебната 2002/2003 г. на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» в труда се припомня стартът на българското професионално обучение по архивистика още през 1952 г. Въз основа на документални свидетелства се проследява работата на първото по рода си у нас национално съвещание по проблемите на съвременното българско архивно дело, организирано през 1949 г. по инициатива на тогавашния Архивен институт към Българската академия на науките. Подробно се анализира изказването на проф. Иван Дуйчев, което на практика има значение на цялостна стратегия за развитие на българските архиви, които се очаква да бъдат създадени, както и за спецификата в архивната работа. Според проф. Дуйчев, тя предполага стартово професионално образование и квалификация за работещите като архивисти. Той обръща внимание и на значението на професионалните стандарти във връзка с трайността на използваната хартия и мастила за официалните административни актове, а също и на необходимостта от издирване и описване на документите за българската история, намиращи се в чуждестранни хранилища, и др.

Съответният протокол с изказванията на проф. Иван Дуйчев, като участник в работата на въпросното съвещание, е публикуван към труда.

48. Архиви и книжнина. Българска книга. Енциклопедия. София — Москва, 2004, 42–43; Архивистика. Пак там, с. 43.

2005 г.

49. Трансфер на архиви — правни и културоложки аспекти. — В: Известия на Националния литературен музей, 2005. T. III, 59–67.

В статията се изясняват въпросите, свързани със заграбването и трансфера на националните архивни ресурси по време на въоръжени конфликти. В исторически аспект се проследява повсеместното използване на тази практика с оглед значението на документалните свидетелства, респ. на архивите, като политическо оръжие и за тогавашното управление в анексираните територии с принадлежащите им поданици и ресурси. По силата на съвременното международно право политиката, свързана с т. нар. културно присвояване на военните трофеи от страна на победителите в различните конфликти, засяга съдбата на архивното наследство не само на отделни държави, но и в световен мащаб. Отбелязва се, че засега решаването на съществуващите проблеми в тази област се търси най-често чрез преговори и договаряния между заинтересуваните държави.

50. Влиянието на въоръжените конфликти върху съдбата на архивите. — В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. Кюстендилски четения, 2005, 274–282.

Статията е посветена на съдбата на архивите, пряко засегнати от различни въоръжени конфликти, довели до прекрояване на установените граници, както и до появата на редица нови национални държави на територията на бивши империи. От архивна гледна точка обаче, исторически формиралите се архиви и учрежденски фондове в миналото не могат да бъдат разпокъсвани, независимо че са свързани и с историята на новосъздадените суверенни държави.

2007 г.

51. Историята на архивите като научна дисциплина и нейната периодизация. — В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Стоян Танев. По случай неговата 70–годишнина. УИ «Епископ Константин Преславски». Шумен, 2007, 744–755.

В студията се анализират и характеризират основните теоретични трудове и авторите им, които са представители на различни архивни школи и философски учения. В тях се разглеждат проблемите на научната дисциплина История на архивите или Архивология в структурата на архивното познание, както и периодизацията на историята на архивите в контекста на общоисторическия процес. На този фон се коментира и оценява приносът на отделните български автори.

52. Архиви и общество. Софи-Р, 2007, 296 с.

Предмет на изследване в монографията Архиви и общество, както и в подготвеното за печат второ допълнено издание на труда (350 м. с.), са фундаментални въпроси от областта на Историята на архивите като основно направление и самостоятелна научна дисциплина в структурата на съвременното интегрално по своя характер архивно познание. Подобно изследване в тази област у нас досега липсва, поради което то е насочено към по-широк кръг от специалисти и същевременно е предназначено за учебни цели.

В рамките на заявената тема се проследява процесът на поява и развитие на архивите в посока на тяхното институционализиране в условията на националната държава, а също съвременната им организация, принципи на управление и типология, в това число и трансформацията на информационните им ресурси под влияние на технологичните иновации в обществото. Освен това се обръща внимание на утвърдената през 80–те години на миналия век в Европа и САЩ концепция за преминаване от политиката на владеене към достъп, свързана с неотменното право на гражданите за достъп до документалните свидетелства, съхранявани в архивите, включително и осигуряване на онлайн е-услуги. Открояват се и се характеризират основните етапи в общата история на архивите и еволюцията на архивната парадигма. По този начин историята на архивите се проследява в контекста на общоисторическия процес.

Обръща се внимание на извършените присвоявания и трансфери на архиви по време на въоръжени конфликти. В тази връзка се представят принципите на съвременното международно право в защита на документалното наследство от стихийни природни бедствия, човешка злонамереност и др.

На този фон специално внимание се отделя на отношението, отговорностите и изискванията към професията архивист в историческото развитие на обществото, както и на осъзнатата необходимост от стартово професионално архивно образование и квалификация на работещите архивисти в администрацията и държавните архивни институции.

Съдържанието на разглеждания труд е структурирано в увод, пет раздела, терминологичен речник и библиография. Относно новия раздел: Българският архивно-информационен сектор в мрежовото общество, включен във второто издание на монографията, същият е логично допълнение към историята на документите и архивите като цивилизационен феномен, но вече след 2007 г. Настъпилите промени означават както предизвикателства, така и конкретни очаквания на обществото към националните архивни институции, университетското архивно образование и самата професия архивист, които изискват адекватни отговори и своевременни действия от професионалното архивно съсловие на международно, общностно и национално равнище.

Рецензии за Архиви и общество: Пенчева, Р. Андриана Нейкова. Архиви и общество. Софи-Р, С., 2007. — В: Алманах за литература, наука и изкуство «Света гора». Национално общество за литература и изкуства «Формула 6». В. Търново, 2008, 581– 583; Архивите и обществото. — ИДА 2009, т. 97, 294–297.

2008 г.

53. Българското възрожденско документално и архивно наследство. — В: При историческите корени. 70 години Андрей Печилков — книжовник, общественик, културен деец. Юбилеен сборник. Изд. «Принта Ком», 2008, 168–177.

В статията се разглеждат въпросите, свързани с произхода, видовото разнообразие и спецификата на българските документи от епохата на Българското възраждане. Акцентира се върху отношението и целенасочените грижи, които отделните възрожденски дейци са полагали за събирането и опазването както на личните си архиви, така и на архивите на различните обществени организации, с дейността на които са били ангажирани. Прави впечатление, че те са съзнавали значението на документите като единственото свидетелство за делата им в «полза на отечеството», въпреки опасностите от притежаването им.

Проследяват се също историята и етапите на формиране на националния ни възрожденски архивен комплекс след Освобождението и досега. Отбелязва се, че благодарение на запазените възрожденски дарителски традиции в обществото, както и на усилията от страна на Народната библиотека в София, насочени към събирането и опазването на архивното наследство от Възраждането, днес разполагаме със значителен по обем и уникален от историческа гледна точка национален документален комплекс за тази епоха.

2009 г.

54. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. I. Българската университетска архивистика като образователен модел — история и бъдеще. Изд. «Фабер», С., 2009, 326 с.

55. Специалност Архивистика и документалистика: образование, професия, реализация. Пак там, с. 8–21.

Студията е посветена на историята на Българската университетска архивистика като национален образователен модел, който от самото начало (1952/1953 г.), и досега се стреми да е съизмерим с традициите и постиженията на чуждестранното стартово професионално обучение по архивистика.

За целта се открояват основните етапи в развитието на университетското архивно образование у нас, в това число и официалното откриване на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» през учебната 2002/2003 г., която е наследник на предходните специалност и специализация Архивистика. Пояснява се, че новата специалност отговаря на определени обществени очаквания, доколкото професията архивист в съвременното информационно общество е универсална. Работата на архивистите има своя специфична функция не само в сферата на управлението и социалните дейности, но и за формирането на публичния документален и архивен ресурс. На практика, придобилите стартово професионално образование по архивистика в рамките на специалността могат да се реализират в публичния частен и държавен сектор, респ. във всяка съвременна административна структура, използваща документи.

Подчертава се, че учебният план на специалност Архивистика и документалистика в голяма степен съответства на чуждестранните образователни стандарти и модели в тази област. Със стратегическо значение е модулът Компютърна архивистика, който изцяло е ориентиран към изучаването на електронните документи и бази данни като средство за управление, основен информационен източник и обект на архивиране. А изучаваните исторически дисциплини осигуряват и възможност за придобиване, по желание на студентите, на учителска квалификация по история.

56. Трансформацията на съвременните архиви и университетската архивистика като образователен модел. — В: Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сборник, посветен на 65–годишнината на Татяна Янакиева. НБКМ. С., 2009, 446–450.

В статията се разглеждат въпросите, отнасящи се до извършващата се глобална цифровизация на информационните ресурси на националните исторически архиви — документални комплекси и архивни справочници, както и нейното отражение върху изискванията за професията архивист в условията на информационното общество. Това предполага модернизация на университетското професионално образование по архивистика и в трите му степени: бакалавър, магистър и доктор. Отбелязва се, че въпросната модернизация по принцип трябва да се осъществява в тясно сътрудничество между съответните висши училища, архивните институции и представителите на частния бизнес, за разлика обаче от съществуващата практика у нас.

57. Градските архиви в средновековна Европа. — В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85–годишнината на ст. н. с. Магдалина Станчева. НБУ, 2009, 97–105.

В статията се проследява в сравнителен аспект историята и организацията на градските архиви през Средновековието. За разлика от Византия, градските архиви в Западна Европа, които са оцелели и достигнали до нас, отразяват генезиса, социалната структура и дейността на административните власти, чрез които се упражнява правото на самоуправление на отделните градове. Благоприятстващ фактор в тази насока е и колективната отговорност на градските административни органи по набирането и изразходването на средствата от общата хазна, както и приемствеността в управлението на тези градове.

Също така се подчертава, че през разглеждания период в региона е осъзнато значението на официалните административни и юридически актове като декларирано право, политическо оръжие и доказателство за решаване на възникналите спорове и въоръжени конфликти по повод продължителните борби на градските жители за признаване и разширяване на правото им на самоуправление и привилегии, свързани с него.

Изводът е, че за градските архиви в Западна Европа, които са сбирки от документи едновременно с частноправно и публично значение, още от самото начало започват да се полагат системни грижи за попълването и съхраняването им.

2010 г.

59. Българското архивно образование и квалификация в информационното общество. — В: Научни известия. Год. VI, кн. 1–2. ЮЗУ «Неофит Рилски» — ПИФ, Благоевград, 2010, 355–363.

В статията се изяснява, че новите информационни технологии и комуникации всъщност променят не само вида на документите и архивите, но и възможностите за тяхното използване. Съвременната информационна парадигма поставя нови изискванията към професията «архивист», респ. и към стартовото университетско образование по архивистика, както и на професионалната квалификация в рамките на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет, СУ «Св. Климент Охридски».

Отбелязва се, че интересите на образователните институции и на държавните ни архиви в качеството им на работодатели за възпитаниците на специалността, особено след присъединяването на страната ни към Европейския съюз от 1 януари 2007 г., предполагат колегиално сътрудничество и взаимодействие. Подценяването на професионалното образование и пренебрегването постиженията на съвременната теоретична архивистика, в това число и на българската университетска архивистика, каквато практика съществува у нас, очевидно не трябва да бъде приемано като статукво и занапред.

60. Българската архивна реформа и съдбата на архивите на бившите специални служби. — В: Библиотека, 2010, кн. 2–3, 122–130.

Статията проследява хрониката и получените резултати от предприетата българска архивна реформа през периода след 1989 г. по отношение на наследената от предходния тоталитарен период национална архивна система в законодателен, организационен, структурен, технологичен и кадрови аспект. За първи път се обосновава тезата, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия би трябвало да се разглежда като част от тази реформа.

Визираният закон се представя в контекста на специалния проект, иницииран от Международния съвет на архивите още в средата на 90–те години на миналия век във връзка с необходимостта от събирането и опазването на архивите и документите на бившите специални служби в т. нар. нови демокрации, респ. държавите от бившия Източен блок, сред които и Р България. Благодарение на проекта се изяснява, че на практика са регламентирани различни възможности за решаване на проблема в зависимост от избора на дадения национален законодател.

Що се отнася до българския вариант в случая, посочени са някои принципи и подходи, които противоречат на основни архивни изисквания и критерии относно формирането на отчетни и класификационни единици в новосъздадения сборен архив, достъпа до документи в него, засягащи трети лица, и др.

2011 г.

61. Стандартизация и стандарти в архивната работа и обучението по архивистика. — В: Традиции и приемственост. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. T. I. История. Пловдивски университет — Филиал «Любен Каравелов», Кърджали. Изд. «Фабер», 2011, 231–247.

В студията се изясняват въпросите за значението на утвърдените международни и европейски информационни професионални архивни стандарти за описание във връзка със създаването на единно архивно пространство и осигуряването на световния обмен на архивни данни. Тези въпроси досега не са разглеждани в българската специализирана литература, поради което настоящият труд е предназначен и за учебни цели.

2012 г.

62. Архивният фонд и международните информационни стандарти за описание. — В: Празнично-юбилейна история. Сборник с доклади от летния семинар в Китен 25–29 юни 2012 г., 16–24.

2013 г.

63. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. II. 60 години Българска университетска архивистика и специалност Архивистика и документалистика в СУ «Св. Климент Охридски». С., 2013, 254 с.

64. Европейски предизвикателства към Българското професионално образование по архивистика и професията архивист. Пак там, 11–19.

65. Приносът на проф. Иван Дуйчев в българската университетска архивистика. Пак там, 187–192.

2014 г.

66. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. III. Ч. I. Философия на архивното познание и постижения на Българската университетска архивистика. С., 2015, 130 с.

67. Архивология (Обща теория на архивите) — идеи и теории. Пак там,12–32.

68. Специалност Архивистика и документалистика и професионалните профили на дипломираните архивисти в информационното мрежово общество. — В: Професионално образование, 2014, № 3, 243–254.

69. Архивите и професионалното образование по архивистика в мрежовото общество. — В: Литература... Наука... Библиография. Сборник, посветен на 70–годишния юбилей на доц. д-р Татяна Янакиева. С., 2014, 253–263.

70. Архивите във виртуалния свят. Учебно пособие (е-издание). Съавт. с Русалена Пенджекова. С., 2014.

2015 г.

71. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. Т. III. Ч. II. Българската университетска архивистика — теоретично равнище, учебно съдържание и професионални профили. С., 2015, 240 с.

72. Специалност Архивистика и документалистика и професионалните профили на дипломираните архивисти в информационното общество. Пак там, 8–20.

73. Българското университетско професионално архивно образование и влиянието на идеологическата парадигма през тоталитарния период. — В: Образованието в социалистическа България — между традицията и комунистическата идеология. Проект «Преживяно минало». T. I. Изд. «Фабер», 2015, 19–33.

74. A. Neykova, R. Pendzhekova-Hristeva. Achievements of Bulgarian university archival science and contemporary challenges to the profession of archivis — In: ADVANCES IN BULGARIAN SCIECE. NATIONAL CENTRE FOR INFORMATION AND DOCUMENTATION. Sofia. Annual: 2015, P. 53–66.

2016 г.

75. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. IV. Университетското професионално архивно образование и архивно-информационният сектор. С., 2016, 286 с.

76. Съвременни национални архивни модели и статут на професионалното архивно образование. Пак там, 9–22.

77. Организация на националните архиви и статут на професионалното архивно образование. — В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на Мария Радева. С., 2016, 433–448.

2017 г.

78. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. T. V. Архивология, професионално образование по архивистика и архивни институции — quo vadis? С., 2017, 292 с.

79. Българският модел за развитие на архивно-информационния сектор: между традициите и универсализма. Пак там, 9–23.

80. В памет на проф. Христина Мирчева. — В: ALMANACH VIA EVRASIA. СКОК В БЪДЕЩЕТО: ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ ИЛИ ГОЛЯМА ЕВРОПА? 2016, № 5. < http://www.viaevrasia.com/public/bg>.

81. Една рецензия на Иван Дуйчев от 31 декември 1950 година: предизвикани размисли за научната етика и отговорността на изследователя. — В: ГСУ, ЦСВП «Иван Дуйчев». Международна научна конференция: Културни мостове. Минало и съвремие, посветена на 30–годишнината на ЦСВП «Проф. Иван Дуйчев». Т. 99 (18), 2017, 555–563.

82. Стратегии, политики и проблеми във връзка с дигитализацията на информационните ресурси на архивите. — АП, 2016, кн. 2, 90–99.

2018 г.

83. Предговор, съставителство и научен редактор: Университетски четения по архивистика. Т. VI. Българското професионално архивно образование в Софийския университет «Св. Климент Охридски»: памет, кауза, отговорност. С., 2018, 249 с.

84. Българската университетска архивистика в Софийския университет «Св. Климент Охридски» (1952–2017) — поглед към бъдещето. Пак там, 9–22.

85. Документални свидетелства относно статута на доц. Иван Дуйчев като щатен преподавател в Софийския университет «Св. Климент Охридски». Пак там, 149–155.

За проф. д-р Андриана Нейкова

1. Пенджекова, Р. Доц. д-ру Андриане Нейковой-Тодоровой 60 лет (Жизнь, посвещенная университетской архивистике). — In: Bulgarien Historical Review. Research Quartely, Organ of the Institute of History at the Bulgarian Academy of Sciences, 2009, 37 Year, 3–4. P. 221–226; Пенджекова-Христева, P. Доц. д-р Андриана Нейкова-Тодорова на 60 години (Един живот, посветен на университетската архивистика). — АП, 2009, кн. 3–4, 35–40.

2. Пенджекова-Христева, Р. Живот и познание, персонифицирани в мисията за каузата на Българската университетска архивистика. Проф. д-р Андриана Нейкова на 65 години. — В: в-к «Пловдивски университет», от 28 февруари 2014 г., 20–21.

3. BULGARIAN VIPs. Prof. ANDRIAN A ANTONOVA NEYKOVA, PHO. ADVANCES IN BULGARIAN SCIECE. NATIONAL CENTRE FOR INFORMATION AND DOCUMENTATION. Sofia. Annual: 2014, P. 66–67.

* * *

Повечето от посочените по-горе публикации на проф. д-р Андриана Нейкова през периода 1979–2018 г. са включени в добре познатата на архивната колегия Електронна библиотека по архивистика и документалистика (ЕБАД), която е достъпна чрез интернет страницата: <http://www.electronik-library.org>.

Налага ce да поясним, че чрез ЕБАД автоматично се генерира Библиография във връзка с електронните публикации на проф. д-р Андриана Нейкова, като библиографските им описания се систематизират и представят онлайн на заинтересуваните читатели по вид: монографии, сборници, студии, статии, учебни пособия, учебни програми, а също и по тематика: Архивология, Археография, Нормативно-методическа уредба и т. н. Освен това, търсенето е възможно и по ключови думи.

Другите за проф. д-р Андриана Нейкова

Учен, превърнал Архивистиката в кауза и призвание

Запознах се с Андриана Нейкова през далечната вече и знаменателна 1989 г., когато постъпих като студент първокурсник в Историческия факултет на Софийския университет. Сред преподавателите ни имаше истински звезди в науката, които биха представлявали гордост и за всеки друг европейски и световен университет. Между тях особено ярко блестяха фигурите на професорите Велизар Велков, Александър Фол и Маргарита Тачева по антична история, на Людмил Гетов — по археология, на Иваничка Георгиева — по етнография, на Васил Гюзелев — по средновековна българска история. Сред цялото това съзвездие Андриана Нейкова беше най-младата ни преподавателка и бе все още главен асистент. Тя беше и наш курсов ръководител. Тази позиция предопределяше и по-близките ни контакти с нея, поради което тя постепенно се превърна в наша довереничка и любимка. Сърдечното й и топло отношение към нас — студентите, обаче, по никакъв начин не омекоти изключително сериозното й и задълбочено отношение към науката и нейното преподаване. Тук тя влагаше всичките си сили, емоция и страст и беше ясно, че това е нейното житейско призвание. Благодарение на всичко това сухата на пръв поглед материя на архивистиката започна постепенно да оживява пред нас. Непознатите до този момент термини един по един ни проговаряха, дефинициите започнаха да стават донякъде разбираеми, а в представите ни архивите неусетно се превърнаха от мрачни пространства, населени със стара хартия, прах и плесени, в хранилища на знание и памет. Именно обаянието на Андриана, нейната всеотдайност и упоритост в науката и в преподаването промениха представите ни за архивите и архивистиката, а впоследствие мотивираха и много от нас да свържат професионалния си и научен път с тях.

На тези свои качества тя остана вярна и по-късно — като доцент и професор. Включително и до ден днешен тя не разруши и връзката си със студентите, а и с по-младите си колеги, към които винаги се отнасяше позитивно, със симпатия и загриженост. Едновременно с това тя успя да изгради огромен авторитет на цялата университетска архивистика — да я превърне най-напред от зачот (с този съветски термин по онова време се наричаха изпитите без оценка) в нормална академична дисциплина, а след това да я развие в самостоятелна специалност и да я утвърди като едно от най-авторитетните направления на историческото познание. Разбира се, заслуги за това имат и доста други колеги, но без пълната отдаденост на Андриана, то не би могло да се случи. Щастлив съм, че преди да стана председател на Държавна агенция Архиви имах привилегията да преподавам в тази специалност още от създаването й. Това ми даде и възможността да продължа да общувам колегиално и приятелски с нея, да се допитвам по професионални и житейски въпроси. Надявам се още много години да имам възможността да го правя.

На многая лета, професор Нейкова!

Доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция «Архиви»

Андриана Нейкова — път в професията и в живота

Аз съм от тези архивисти, които избраха професията си още като студен в първи курс в Историческия факултет на СУ «Св. Климент Охридски». Това стана при избора на специалност за всички нас от випуск 1981 г. За мен това не беше случаен избор, а вътрешно убеждение, че искам да се изградя и да работя точно в тази сфера на историческото познание. Първата стъпка беше направена, а тя е и най-трудната. После започна натрупването на знания, практика, надграждане, опит и рутина, и така до днес. В този мой път, наред с всички преподаватели в Университета, колеги в професията, известни и по-малко известни хора, с които съм се срещала в работата си, имаше един преподавател, професионалист, ерудит и човек, с когото и чрез когото аз вървях успоредно и нагоре. Професор Андриана Нейкова. Тя беше много млада и крехка, когато водеше упражненията по археография, но начинът на преподаване и увереността, с която го правеше, вдъхваше респект у мен и още повече ме убеждаваше, че съм избрала най-доброто за себе си. После настъпи времето, когато трябваше да се реализирам и доказвам в професията архивист и то в уникалната сама по себе си система на архивите в България. Така пътят продължи без отклонения. Но той продължи пак успоредно и нагоре с нея — Андриана Нейкова. По това време тя работеше в Научната лаборатория по архивистика и документознание (НИЛАД) в Главно управление на архивите, а аз бях назначена в Централния държавен исторически архив. В различни структури, но в единомислието си заедно. Много научих от нея — и по отношение на професията, и по отношение на науката, и по отношение на поведението и целите. Малко по-късно тя отиде в Университета, а аз спечелих конкурс за научен сътрудник в ЦДИА. Това обстоятелство не само не ни отдалечи, а задълбочи още повече нашата професионална, духовна и чисто човешка връзка.

Един от върховете в кариерата на проф. Нейкова безспорно е извоюваното признаване за специалност «Архивистика» в Софийския университет. Това беше една от каузите и тя достойно се пребори за нейното осъществяване. С огромна любов и всеотдайност, с цялата си отговорност и компетентност проф. Нейкова успя през годините да извоюва полагащото се място на специалността, да утвърди авторитета на преподавателите, значимостта на професията пред бъдещите архивисти. Станеше ли дума за архиви, архивистика и всичко, което се отнася до темата, тя говореше убедително, с научни аргументи и с познания извън тесните рамки, с ерудиция, пред която не можеш да опонираш, а само да слушаш и да се учиш.

Друг връх в нейната кариера безспорно е организирането на ежегодните конференции и четения в Университета по въпросите на архивистиката и сродните й дисциплини, с широко и представително участие. Едва ли има някой друг, който с такава последователност и страст да е организирал и участвал в тези изключителни по рода си събирания на колегията.

За научната продукция на проф. Нейкова, за стотиците публикации, разработки, книги, не е необходим коментар. Защото всеки, който се интересува от нейните трудове знае как и къде да ги намери. Това е друга нейна победа — създадената преди десетина години по нейна идея и под нейно ръководство електронна библиотека по архивистика.

При нашите, макар и редки срещи и разговори на преден план темата винаги е била архивите, във всичките й посоки — състояние, подходи, иновации, европейски практики и не на последно място реализация на младите архивисти след завършване на образованието им. За съжаление назначените в системата завършили специалността не само в СУ «Св. Кл. Охридски», но и в други университети, не са преобладаващ брой, но младите хора търсят по-атрактивни и по-високоплатени институции, където да се реализират. В този смисъл архивната система е в дълг към тях.

Много се надявам с тези думи, излезли от сърцето и душата ми, за учителя, професионалиста, приятеля и човека Андриана Нейкова да докоснат съзнанието на всеки, който се е посветил на архивната професия и благодарение и на нея се е насочил по този път.

От сърце й пожелавам да осъществи, със съдействието на институцията ни, отдавнашната си мечта да обедини архивистите в професионален съюз.

Стефка Петрова, директор на Централния държавен архив

За един страстен архивист

Да живееш в професията си, означава да влагаш страст в своя занаят. Да умееш да влагаш цялата сила на емоцията, това също е невъзможно без страст. Професор Андриана Нейкова е личност, която притежава такава характеристика на професионалист.

Познавам тези нейни качества от времето, когато аз започнах работа в държавните архиви — късната зима на 1980 г. Бях няколко часа на работа в научната лаборатория, където бе и г-жа Нейкова. След това работих месеци в Централния държавен исторически архив и след това години в сп. Архивен преглед. През цялото това време съм споделял и разговарял с научния сътрудник по това време Андриана Нейкова по архивистки теми. Често разговорите ни бяха за научно-справочния апарат на архивите, както наричаме и до днес кръга от справочници, които ни помагат да намираме информацията, която ни трябва в морето от архивни документи. Редовно споделяхме своите предпочитания към инвентарния опис като базов справочник. С други думи, бяхме единомишленици в тази важна област на архивната теория и практика.

Най-силният спомен бе срещата ни с професор Иван Дуйчев, когото поканихме да изнесе лекция пред младите архивисти по това време. Професорът бе едно от няколкото големи имена, идващи в историческата наука от времето преди комунистическата революция. Той бе автор и на лекции по архивистика, които за съжаление не бяха разпространени по това време. Чест прави на Андриана Нейкова, че в своя път на университетски преподавател възстанови и популяризира творчеството на проф. Дуйчев в областта на архивистиката. Това й дело е доказателство за историческа посока на мислене — приемствеността.

Времето след 1990 г. ни раздели. Моят път бе свързан повече с политиката, отколкото с университетската работа. Но когато създавахме департамент История в НБУ, г-жа Нейкова бе един от нашите помощници и то специално в областта на архивните знания. И до днес в конспектите, които използваме в нашия университет, архивните теми са свързани с нейните изследвания.

Положените усилия и страст от проф. Нейкова няма да останат без следа в университетските преподавания. В това съм сигурен.

Доц. д-р Веселин Методиев, Нов български университет

Да бъдеш феникс за каузата Българска университетска архивистика

През настоящата 2019 година проф. д-р Андриана Нейкова отбелязва своята 70–годишнина. Това е заслужен повод за споделена човешка и колегиална радост. Вярвам, че през годините съм била от избраните ученици и посветените в архивното познание, които са имали рядката възможност да получат безценния духовен дар за пълноценно общуване с проф. Нейкова — като учител, колега и човек. Затова считам, че именно чрез писаното слово отдаваме почит и осъществяваме особен вид интелектуално съприкосновение с онези личности, допринесли съдбовно за успешната ни професионална и социална реализация.

Безспорно, преподавателската и научноизследователската дейност на проф. А. Нейкова са изцяло под знака на нейната безусловна и вдъхновяваща любов към каузата Българска университетска архивистика, както и към архивите като индикатор за държавността и цивилизационен феномен.

Нейният професионален път и академична кариера са най-яркият пример за сила на духа и човешко достойнство, белязани от донкихотовското дръзновение и фениксовата жизнеспособност да се възраждаш отново. Като наследник и продължител на най-добрите традиции и постижения на българската историческа и архивна школа, проф. Нейкова свързва името си със значими инициативи и постижения: участва активно в разработването на методически регламенти и стандарти в съвременния архивен отрасъл; свързана е пряко с учебния процес в специализация Архивистика в Софийския университет (1986–2002); реализира идеята си за откриване на университетска специалност Архивистика и документалистика в СУ (2002); по нейна инициатива е създадена първата по рода си профилирана Електронна библиотека по архивистика и документалистика; с нейното име са свързани и първите Университетски четения по архивистика (18 април 2005 г.) и проведените досега дванадесет теоретични конференции, както и специализираната поредица със същото заглавие с отпечатани шест тома, чийто съставител и научен редактор е тя; респектираща библиография, посветена на фундаментални и актуални въпроси на архивологията, археографията, документалния и архивния мениджмънт, на университетското образование и квалификация по архивистика; емблематичен преподавател и създател на школа от следовници в полето на сложното и интегрално по своя характер архивно познание; защитник на идеята за специалния статут на регулираната професия «архивист».

С нестихващ плам и завладяващ ентусиазъм проф. Нейкова символизира надеждата, че Българската университетска архивистика като национален образователен модел, съизмерим с чуждестранния опит и традиции, има своето бъдеще!

Благодаря й, че със своята мъдрост, професионализъм и прозряно познание, подкрепи разкриването на специалност Документалистика и архивистика и в Пловдивския университет (2018 г.)! Благодаря й, че ме прие, обикна и отгледа духовно с много любов, търпение и вяра! Благодаря й, че вдъхновяваше моите стремежи и ме подкрепяше, за да заякнат крилете ми! Благодаря й, че ми позволи да мечтаем и да летим заедно към новите надежди!

Бъдете феникса, от който се нуждаем истински днес, професор Нейкова, за да я има Българската университетска архивистика! На многая лета!

Доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева, Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

Проф. д-р Андриана Нейкова: за каузата Българска университетска архивистика

Днес рядко се говори, а още по-малко се прави на дело за смислени каузи. Самото понятие кауза е подменено с комерсиален привкус под благовиден предлог за защита на животни, природа и какво ли още не, без да се споменава за човека, освен ако той не принадлежи към субкултура с антроподемонична естетика, тогава е защитено малцинство.

А кой ще защити хуманитарите? Образованието в хуманитарните науки тихо затъва в таблиците на наукометрията, фиксираща външни показатели, формата, а не съдържанието, рейтингът подменя приноса. В същото време битката за информация, професионална, многоаспектна, системна, не повърхностна, става свръх актуална.

Знанието като поведение, като връзка между академичната дълбочина и практическата реализация — това е водещата философия на създадената от проф. д-р Андриана Нейкова специалност Архивистика и документалистика към Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Архивистът като постоянен пазител на българската историческа тъкан — такива са възпитаниците на проф. Нейкова, преборила не едно административно препятствие, за да защити каузата Българска университетска архивистика.

Плодовете от делото на проф. Нейкова са видими — последователност от професионални конференции с вече многотомното издание на поредицата Университетски четения по архивистика. Около вдъхновената личност на проф. Нейкова се обединяват специалисти от университетските среди, от БАН, от държавните архивни институции, от разнообразни структури, където работят нейни питомци, и резултатът е академична среда с оригинално и практическо виждане за връзките история/памет, знание/информация.

Смисълът на каузата Българска университетска архивистика е именно в Историческия факултет, благодарение на специалност Архивистика и документалистика, да се формира моделът на инфраструктурата за запазване, използване и функциониране на документалната памет, без която институционалният живот на българската държава ще бъде имитатор на чужди форми, а не създател на свои.

Пиша този отзив като свидетел и участник, като преподавател по история на архивите в Русия от самото зараждане на специалност Архивистика и документалистика, за който опит съм благодарна изключително на проф. Нейкова, защото тя създава школа, нещо рядко в индивидуалистичните балкански академични ширини. А школата на проф. д-р Андриана Нейкова дава плодове в бъдещето.

Проф. д-р Дарина Григорова, Софийски университет «Св. Климент Охридски»

* * *

Искрено се зарадвах на поканата да се включа в съставянето на Юбилеен калейдоскоп за отбелязване на седемдесетата годишнина от рождението на проф. Андриана Нейкова — водещо име в областта на архивната теория и методика, всеотдаен преподавател по архивистика, археография, история и методология на Българската университетска архивистика като професионален и образователен модел.

Плодовете на дългогодишните творчески и изследователски проучвания на проф. Нейкова са намерили израз в многобройни приносни трудове, сред които се откроява книгата Архиви и общество (2007) — венец на научните наблюдения на изследователя и архивиста Андриана Нейкова, в която тя доказа несъмнената роля на архивите като цивилизационен феномен и индикатор за държавността.

Изброеното дотук е не само повод да погледнем назад, а и да отдадем значимото на преподавателя, учения и човека Андриана Нейкова, на която съм имала честта да бъда студентка.

Съдбата ме срещна с проф. Нейкова през 1998 г., когато бях първи курс в специалност История на Историческия факултет в Софийския университет Св. Климент Охридски. Проф. Нейкова, тогава доцент по Архивистика и документалистика, впечатляваше с позитивните си към студентите отношение и подход. За мен и за колегите ми не беше трудно да разберем, че пред нас стои човек, силно отдаден на професията си. И ето сега, след двадесет години, при всеки подарен от съдбата случай за професионална среща с проф. Нейкова, аз продължавам да откривам в погледа й същите любов и отдаденост към архивната наука, загриженост към съдбата на архивното и документалното наследство и към бъдещето на професионалното образование по архивистика в условията на съвременното мрежово общество.

Сред най-съществените каузи, отстоявани от проф. Нейкова, е професионалното формиране на архивиста като уникален специалист, чиято нелека задача е да осигури на обществото качествен достъп до голямото разнообразие от документални, архивни и информационни ресурси, за да може архивите успешно да изпълняват мисията да опазят националната памет. Завършвайки своето образование, аз и колегите ми излизахме от Университета със съзнанието за високата отговорност, която един ден ще носим, упражнявайки избраната професия. И това се дължи на думите на проф. Нейкова, че важността на занаята се заключава в уменията ни като специалисти, които трябва да развиваме в условията на бързо променяща се технологична среда, за да се засили доверието на обществото в архивната професия.

Постижение на проф. Нейкова е създаването на специалност Архивистика и документалистика в СУ през 2002 г., подготвяща професионални архивисти. Именно на укрепването на Българската университетска архивистика като образователен и професионален модел Андриана Нейкова посвети съзнателния си изследователски и творчески път и за мен лично съвсем не бе изненада, когато в началото на 2016 г. тя се изправи срещу поредното недомислие в държавата, прояви силна гражданска и професионална позиция и защити статута на професията архивист. Резултат от работата на проф. Нейкова са признателните възпитаници, ученици, колеги и приятели, неразривната връзка учител — ученик.

Това късче добавям към Юбилейния калейдоскоп: за посветеното време, внимание, професионалните насоки и чисто човешкото отношение, проф. Нейкова, аз искрено БЛАГОДАРЯ.

Д-р Росица Маркова, Държавна агенция «Архиви»

* * *

Запознах се с проф. Нейкова преди петнайсетина години. Тогава подготвях своята дисертация върху творческия архив на Емилиян Станев за романа му Иван Кондарев. И макар че не успях да защитя при нея в СУ Св. Климент Охридски, ние се сприятелихме и до ден днешен се радваме на добро приятелство.

Още тогава ми направи впечатление колко широко скроен и любознателен човек е тя. Спомням си коментарите й на току-що прочетената от нея книга Шифърът на Леонардо от Дан Браун.

Но най-силно впечатление у мен произведе книгата й Архиви и общество, излязла през 2007 г. Когато я прочетох, разбрах, че това е един книжовен феномен, който трябва да се популяризира и максимален брой специалисти да стигнат до него. Направихме представяне във В. Търново пред библиотечни специалисти от цяла България и се купиха много бройки от книгата. Мисля, че експозето, което прочетох тогава, излезе в сп. Известия на държавните архиви и на още някои места, защото интересът към книгата наистина беше голям. В едно книжно тяло тя беше изложила ерудитски толкова много неща! Направи ми впечатление, че авторката свързва развитието на обществените закони с проблемите на архивите като цяло. Като излиза от принципа за правото на гражданите до достъп на информация, тя разглежда архивите като носители на информация и тяхното използване, спира се на развитието на компютърната архивистика във връзка с постиженията на високите технологии и информационното общество. Няма да повтарям впечатленията си от книгата, както казах, вече съм ги написала. Само бих подчертала, че подобни изследвания като книгата на проф. Андриана Нейкова се появяват рядко. И това не е случайно. Защото е много трудно да се обозре такъв огромен материал, да се поднесе ерудитски и в същото време — четивно. Защото тази книга е предназначена не само за тесен кръг специалисти, а за всички интелигентни читатели — за онези, които се интересуват от архивите и националната историческа памет. Книгата не е самоцелно издание и с факта, че обвързва развитието на архивите като памет и организация с обществените закони; показва ни, че всяко общество има архивите, които заслужава.

Ще завърша като кажа колко всеотдаен човек е проф. Нейкова. Срещала съм в кабинета й в СУ нейни студенти, дипломанти и аспиранти. На всички тях тя се раздава постоянно, готова е да им помогне във всеки момент. Затова спокойно можем да кажем, че тя е създала школа от последователи след себе си. Подобни преподаватели са рядкост и ние трябва много да ги ценим и уважаваме. Мисля, че проф. Андриана Нейкова е такъв преподавател — ценен и уважаван.

Д-р Радка Пенчева, НЛМ — филиал къща музей «Емилиян Станев»

* * *

Аз имах удоволствието да се запозная за пръв път с проф. д-р Андриана Нейкова през късната есен на 1998 г. Тогава бях студент в първи курс, специалност История в СУ Св. Климент Охридски и ми предстоеше първата лекция по тогава слабо известната за мен дисциплина Архивистика. Не си спомням да съм имал някакви особени очаквания от тази нова за мен научна област, но високата степен на академизъм на проф. Нейкова, демонстрирана ни в лекционния курс, ме накара да осъзная, че самата историческа наука, както и нейните направления — обща, стопанска, военна, културна и т. н., са в пряка близка връзка и бих добавил в тясна зависимост от архивологията, поради простата причина, че всеки исторически проблем се разглежда на базата на архивно-документални източници, които се съхраняват и обработват от специалисти в архивното дело. Отличната оценка, която получих от изпита по Архивистика, беше една от най-трудните в студентските ми години.

Следващата ми среща с уважаемата проф. Нейкова беше, когато тя бе в комисията за изпита при зачисляването ми като докторант към ПУ Паисий Хилендарски, като за самия изпит най-полезни, а и интересни се оказаха литературата и лекциите с автор Андриана Нейкова. Няма да забравя също, че когато бях допуснат до устната част от докторантския изпит, проф. Нейкова, гледайки дипломата, ми каза, че шестици трудно пише и че ме помни като студент, което определено ме изпълни с гордост.

Но може би най-емоционалната за мен среща беше през 2012 г., когато поради административни причини не можах да защитя дисертацията пред научно жури на ПУ Паисий Хилендарски, и както впоследствие се оказа за мое добро, потърсих помощта на проф. Нейкова за зачисляване и евентуална бъдеща защита в СУ Св. Климент Охридски.

Тя ми подаде ръка като се съгласи да стане мой научен ръководител и благодарение на нейните съвети и неоценима помощ успях да доведа процедурата до успешен завършек. В хода на различните дейности, свързани със защитата на дисертационния ми труд, аз имах възможност да беседвам по-задълбочено с нея и в съзнанието ми ще останат разговорите ни, проведени по различни теми, научни и чисто житейски, в които аз имах възможност да се убедя в изключителната ерудиция на проф. Нейкова по въпросите, свързани с хуманитарните науки, но и в това, че независимо от превратностите, които ни носи съвременният живот, тя е успяла да съхрани своята човечност и хуманност.

Уважаема професор Нейкова, искам да ви изкажа моите искрени благодарности за вашата подкрепа в трудни за моето професионално развитие моменти. На многая лета!

Гл. ас. д-р Станислав Боянов, Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

Преподавателят, Учителят, Приятелят, или проф. Андриана Нейкова

Преди повече от две десетилетия в аудиториите на Историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски срещнах Преподавателя, тогава доц. Нейкова. Методична, взискателна и някак по своему обаятелна, за да ме «принуди» в продължение на цял семестър рано, в събота сутрин, да не пропускам нейните разкази-пътешествия за архивите от древността, Средновековието и наше време. Разкази, които няколко години по-късно подпечатаха професионалната и личната ми съдба, защото Преподавателят проф. Нейкова бе станала вече мой Учител по пътя от знанието към познанието. Професор Нейкова е Учителят, който ме насърчи, подкрепи, напъти и най-вече «зарази» с каузата Българска университетска архивистика. Учител, който бе взискателен към крайните резултати, но и снизходителен към грешките. И особено респектиращ с личния си пример, показващ, че знанието и познанието са безценни тогава и само тогава, когато не са откъснати от способността да следваш високи цели, мечти и идеали, и смелостта да защитаваш принципите и убежденията си, въпреки цената, която може да платиш. А няма нищо по-убедително и въздействащо от личния пример. Така се роди, а по-късно и осъществи, идеята за Електронна библиотека по архивистика и документалистика като част от каузата Българска университетска архивистика. Идея, която проф. Нейкова не изостави, въпреки немалкото приятелски съвети да не се доверява на фантазиите и празните обещания на един хлапак. Идея, чиято реализация тя вдъхнови, подкрепи, затвърди. Срещите-разговори за миналото, настоящето и бъдещето през очите на архивите постепенно стопиха естествената дистанция между учител и ученик. И стана така, че Учителят се превърна в мой Приятел и опора. Приятел, на чиито плещи често пъти се облягах и търсех помощ в безнадеждието си. Помощ, която винаги получавах. Защото моят професор е не само моят Учител, но и моят Приятел и пример за мъжество, мъдрост, човечност.

Дано всеки намери някой ден, някога, някъде своя Преподавател, Учител и Приятел. За мен съдбата отдавна го откри!

Давид Нинов, Национален военноисторически музей

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

Направихме го.

Познанството ни с професор Нейкова датира още от 1993 г., когато тя ни преподаваше общия курс Архивистика в рамките на специалност История в Историческия факултет на Софийския университет. Архивистика беше изпит от първия ни семестър в първи курс и си спомням, че по-големите от нас ни обясняваха, че този изпит протича най-спокойно от всички. Да, така беше. Без излишно напрежение и неприятни въпроси. Беше ни дадена литературата, от която да се готвим (нещо много важно, тъй като не по всички предмети го правеха), а по втория въпрос на изпита трябваше да се подготвим върху сборник с публикувани архивни текстове. Мина гладко и спокойно в тази така шантава сесия по време на студентската стачка през зимата на 1994 г.

На следващата година трябваше да изберем какво ще специализираме. Аз твърдо бях решила да специализирам най-любимото си — Средновековна българска история, но приятелката ми ме разубеди с аргумента, че ако специализираме Архивистика, ще имаме още една професия. Всъщност, оказа се права. И двете, аз вече 20 години, тя около 15 години практикуваме тази професия. Ние бяхме един от най-големите спецкурсове по Архивистика — около 20 души. От следващите курсове също много хора записваха да специализират Архивистика. Явно започвахме да разбираме, че освен да учим за удоволствие, трябва и да помислим какво ще работим след това. Много от колегите ми намериха реализация в учрежденски и частни архиви, но никой от тях не беше приет на работа в държавните архиви. Напротив, там с учудване виждах после колеги-историци, които не бяха специализирали Архивистика. Тази тенденция продължава и до ден днешен, което е много жалко, тъй като и от специализацията, и от специалността излязоха много добре подготвени архивисти.

Специализацията ни течеше гладко, почти всички писахме дипломни работи при професор (тогава доцент) Нейкова. Спомням си как проверяваше дипломните ни работи до най-малката подробност, за да бъде всичко изпипано както трябва.

След като завършихме, аз реших, че ще работя като архивист. Не знам как ми дойде на ума да попитам проф. Нейкова къде мога да потърся работа. И тогава дойде предложението, което завинаги беляза живота ми. Тя каза, че ще правят архив в Софийския университет, но никой архивист със стаж не желае да започне работа, защото заплатата е много малка. Ако приема работата, тя ще ме напътства. И така започнахме двете — аз на малка заплата, тя без заплата — да правим Университетския архив. Тук толкова никой не знаеше какво трябва да се прави, че даже първата ми длъжностна характеристика беше писана от нея! Предложението на професор Нейкова за създаване на архив в Софийския университет идва още в началото на 80–те години на XX в., но все остава без последствие. Чак през 1998 г, с помощта и авторитета на проф. Георги Бакалов, декан на Историческия факултет, а после и заместник-ректор на Университета, тази идея беше реализирана. Какво ни е коствало, си знаем само аз и тя. Започнахме. Тя дава идеи, аз се уча в движение. Няма към кого да се обърна, освен към нея. Написа ми правилника на Архива, който с леки допълнения е в сила и до днес. Намери примерна номенклатура на делата и започнахме да правим нашата. Крачка по крачка вървяхме по изключително труден и често неприятен път. Колко пъти съм се отчайвала, а тя все казваше. Илонке, моят девиз е: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще! Действай! И лека полека успяхме да направим това, което имаме в момента. Трябваха ни поне десет години, за да разберат колегите и ръководството колко важно е да имаш архив.

И така, вече двадесет години аз, ако трябва да се допитам за професионален съвет до някого, се обръщам към нея. Няма към кой друг. Проф. Нейкова и досега живее с нашите проблеми и успехи. Тя продължава, въпреки че вече не работи в Университета, да търси пътища, хора и идеи, с които да помогне за нашата кауза.

Тук искам да спомена и факта, че освен професионалните съвети, които ни е давала, на мен и на многото други колеги, които хванаха по пътя на архивистиката, тя винаги се е отнасяла с разбиране и към личния ни живот. Споделяла съм с нея и радости в семейството, и болки, и проблеми. Аз винаги съм я определяла като «квачка, която си кътка пиленцата». Търсила е работа на много от възпитаниците си, насочвала ги е професионално, следила е професионалната им кариера, знаела е кой кога и от какво има нужда.

Накрая искам да изкажа огромната си благодарност за цялата помощ, която професор Нейкова ми оказва през годините. БЛАГОДАРЯ! Без Вас нямаше да се справя. И... правете каквото трябва, пък да става каквото ще! Получава Ви се!

Илонка Колева, началник-отдел «Университетски архив», СУ «Св. Климент Охридски»

Поздрави!

Дядо ми, лека му пръст, ми казваше, че за да бъде едно начинание успешно сред тия, които са се заели с него, трябва да има поне един лъв и един бивол. Когато изникне опасност, лъвът е този, който гордо се изправя и поема ударите, войната е неговата стихия и той се впуска смело във всяка битка. Биволът пък се справя с ежедневните предизвикателства и тегли каруцата напред всеки ден, крачка по крачка, неуморно и целеустремено. Професор Нейкова лесно може да бъде припозната и в двете роли.

Аз имам удоволствието да бъда представител на първия випуск на специалност Архивистика и документалистика в СУ и през изминалите години станах свидетел на много битки, които професорът проведе в името на новородената специалност, а също и на ежедневните усилия тя да съществува и да се развива. Без съмнение, това й създаде врагове, но и истински приятели и как иначе, когато с такъв плам и себеотрицание защитаваше архивната кауза.

Не бива да забравяме, че проф. Нейкова е инициатор и двигател на ежегодната конференция на специалността в СУ. Форумът допринесе много за развитието на архивното дело и даде възможност за дискусия на общи за гилдията проблеми. Нещо повече, тези ежегодни срещи създадоха усещане за общност, каквато преди тях осезаемо липсваше сред архивистите.

От моята първа среща през 2002 г. с професор Нейкова изминаха доста години. Девизът — Архивистика преди всичко! — неусетно се превърна в — Архивистика, въпреки всичко! — и това е доказателство за усилията, положени в името на специалността. Вярвам, че онези след мен, които тепърва пристъпват през прага на университета, ще помнят двете големи имена на българската архивистика — проф. Иван Дуйчев и проф. Андриана Нейкова.

Диньо Господинов, архивист в Банка ДСК

* * *

Първата ни среща с проф. Андриана Нейкова беше през 1992 г., когато Главно управление на архивите проведе 5–дневен курс за новоназначени архивисти от цялата страна, изцяло насочен към архивната теория и практика. Водеха го университетски преподаватели и колеги от Главно управление на архивите, които завладяващо ни предадоха не само знания и опит, но и пристрастията си към професията архивист. Този курс спомогна да осъзнаем, че е необходимо по-задълбочено да навлезем в науката за архивите. Такава възможност ни се даде от ръководството на Главно управление на архивите в проведената през 1995–1996 г. следдипломна специализация по Архивистика в Софийския университет Св. Климент Охридски, в която участвахме.

Учебният план включваше осем дисциплини, които се водеха от проф. Андриана Нейкова, доц. Румен Донков, доц. Мариана Пискова, проф. Стефка Петкова, инж. Майя Бурмова. Срещата, общуването с тези преподаватели допринесе за развитието ни в професията. Придобитите знания и компетентности дадоха възможност да участваме пълноценно в решенията на проблеми и въпроси с фондирането и класификацията, систематизирането и обработката, използването и популяризирането, които възникваха в практиката.

Проф. Нейкова (тогава все още доцент) ни въведе в историята на архивите и археографията. Наред с познанието за историческите трансформации на архивите, тя ни разкри логиката на тяхното развитие, постиженията и слабостите. Навлизайки с нейна помощ в археографската теория, ние се обогатихме и с практически умения за публикуване на документи. Дълго след нашата среща в университетските аудитории, ние се връщахме към записките си и препоръчаната ни от проф. Нейкова библиография. Разкривайки пред нас архивните модели през хилядолетията, тя ни даде модел на отдаденост, дълбочина и непримиримост с посредствеността, на признание и преклонение към изследователската и публикаторската работа на поколенията, изградили основите на българската архивна наука.

През последващите години статиите на проф. Нейкова по актуални проблеми на архивистиката, организираните конференции, издадените сборници, разработената Електронна библиотека по архивистика и документалистика, личните контакти и убедеността, че винаги ще получим съдействие, съвет и подкрепа от нея ни мотивираше и стимулираше за утвърждаване в професията.

Благодарни сме за възможността да общуваме с учен, горящ в предмета на своята област, който не щади време, сили, енергия за каузата Българска университетска архивистика, на когото е достатъчно да загатнеш за проблема, и той да бъде разнищен и ще бъдат предложени най-добрите подход и решение.

Пожелаваме на проф. Нейкова още дълги години да възпламенява последователи и да има многобройни поводи за професионално удовлетворение.

Светлана Кръстева, Мария Новакова, Държавен архив — Видин

* * *

Струва ми се, човекът води успоредно две големи битки в живота си. Една извън него — с неумолимо течащото време, и една вътре в него, с най-големия му враг и приятел едновременно — себе си. От перспективата на днешния ден, вярвам, че шанс да сме щастливи от и в собственото си битие имаме само ако успеем да се хармонизираме със себе си чрез всяко знание, до което достигнем осъзнато и намерим начин да го предадем нататък, да го споделим. Възможността да сме тук и сега е дар и ако сме достойни, сами ние ще завещаем такъв за бъдещето. За съжаление често забравяме, че даровете — онова, за което не сме полагали усилия, също изискват уважение и грижа. Забравяме, че с истински важните неща в живота не може да се търгува, до тях се достига през познанието. За наше щастие основното — знанието — е закодирано в телата ни, а умовете имат способността да го надграждат. Това се случва чрез опита на конкретната личност и чрез опита на мнозина други, които са завещавали своите открития през вековете под различна нематериална форма. Човекът, това толкова несъвършено същество, има нужда от знания и поради още една причина — те му дават възможност да намери онова, което осмисля собственото му съществуване. Непрекъснатата борба между това, което сме в момента, и онова, което можем да бъдем, често се оказва движещата сила, която или ни води до самоунищожение, или до нов етап на развитие. Много от нас се лутат в търсене на баланса, но само ако са готови за това, идва някой, който да ги преведе отвъд хаоса. Трудно бих могла, а и едва ли подобава на възрастта ми, да отсъждам кои срещи в живота могат да получат етикета определящи. Още по-трудно е да се прецени дали продължителността на познанството е от значение, но едно е сигурно — начините, по които възприемаме и опознаваме, се формират от онези, чиито живот пресича собствения ни.

Общуването ми с проф. Нейкова ме изправи пред мен самата и ме тласна към осъзнаването на някои важни неща: помогна ми да видя път напред, дори и през гъстата мъгла от страхове, болки, терзания и незнание. А това мисля е способност на ония, които не само са носители на знание, но и умеят да го споделят с Другия. Способност на ония, които зовем с думичката Учители.

Рамона Димова, докторант в СУ «Св. Климент Охридски»

Проф. д-р Андриана Нейкова за българската университетска архивистика

... През XXI в. архивите би трябвало да се оценяват като градивен фактор за съхраняването на националната и културната идентичност на всички народи по света — големи и малки. Особено важно е студентите, които се насочват към тази сравнително нова у нас университетска специалност, да разберат още в началото, че бъдещата им професия е не само вълнуваща, но и изключително отговорна. Тя изисква както специализиран стартов образователен ценз, така и съблюдаването на определена професионална етика. Хранителите на ретроспективната документна информация много често се изправят пред сложни морални дилеми и дори изкушения. Реално те имат достъп до интригуващи тайни, но нямат право да злоупотребяват с тях, а трябва да се ръководят единствено от установените законови изисквания и етични норми в обществото.

. . .

Както отбелязахме, архивите винаги са заемали ключова позиция в сферата на държавно-административното управление и различните социални дейности в обществото. Тяхната поява и разпространение предполагат наличието на определени социални категории: държава и съответна институционална организация, писменост, утвърдена практика да се документира управлението, осъзната потребност да се събира и съхранява документната информация с публично значение. Ето защо най-ранната и запазила значението си и досега функция на архивите е свързана именно с потребностите на управлението, респ. обслужването и поддържането на установените обществени отношения и свързаната с тях политическа система. Същевременно архивите са индикатор и за културното равнище на всяко общество, както и за научно-техническия му потенциал. В този смисъл те са един специфичен обществен феномен, характерен за различните цивилизации и държавно-политически системи.

Нейкова, А. Архиви и общество. С., 2007, с. 11 и 78.

* * *

... Ще припомня, че 18 април е и рождената дата на проф. Иван Дуйчев (18. IV. 1907), когото специалност Архивистика и документалистика още на първата си конференция през 2005 г. си избра за свой патрон в знак на уважение към стореното от него за издирването, проучването и въвеждането в научно обръщение на разпръснатото по света българско средновековно документално и ръкописно наследство, както и за неговия Завет относно създаването на архивните институции и задачите на професионалното архивно университетско образование у нас. Всичко, което той препоръчва в двете си изказвания по време на първото национално съвещание, организирано през 1949 г. по инициатива на тогавашния Архивен институт в Българската академия на науките и посветено на проблемите на съвременния български архивен сектор с оглед неговото по-нататъшно развитие, днес вече е реалност. Впечатляващ в случая е не само неговият професионализъм, но и далновидност относно необходимостта от професионално образование и квалификация на бъдещите архивисти, както и задачите на архивните институции у нас. За съжаление, първият български дипломиран архивист и автор на Лекции по архивистика — първото издание в областта на теоретичната ни архивистика (1950), не е имал възможността да се изяви и като университетски преподавател в тази област, за което можем само да съжаляваме.

Нейкова, А. Предговор. — В: Университетски четения по архивистика. T. III. Част II. Българската университетска архивистика — теоретично равнище, учебно съдържание и професионални профили. С., 2015, 5–6.

* * *

... Без дипломирани архивисти, които имат стартово професионално университетско образование по архивистика или допълнителна квалификация, архивите ни — учрежденски и исторически, няма да могат да изпълняват специализираните си функции. А още от своята поява досега именно архивите осигуряват опазването на най-ценните от историческа гледна точка документални свидетелства с оглед защитата на неотменните права във всяко общество. Разпространението на информационно-комуникационните технологии променя социалната им роля, както и очакванията на обществото към професията архивист. Във времето на електронната информация традиционният модел на историческите архиви логично се променя от стационарен в комуникационен. Утвърдените стратегии, регулации и рамкови програми на Европейския съюз относно развитието на архивно-информационния сектор са съобразени с новото поколение комуникации, насочени към интерактивно и всеобхватно взаимодействие с потребителите на архивна информация. Част от услугите, които се предоставят на гражданите, се приближават все повече към съобщителния и нематериален вид е-услуги, които са характерни за съвременните комуникации.

Нейкова, А. На кого пречи професията архивист в България? — Терминаторът Танев. Премахват архивистите от списъка на професиите. — Трансмедия. 31. 12. 2015, 4–5. 01. 2016 г.

* * *

... По примера на Франция, университетското архивно образование в редица други страни от самото начало също разполага с административна и академична автономия в структурата на съответните университети или висши професионални школи. Ето защо не е изненада, че през 1950 г. акад./проф. Иван Дуйчев, автор на първия теоретичен труд по проблемите на архивистиката у нас — Лекции по архивистика, споделя очакванията си, че в бъдеще ние също би трябвало да помислим за организирането на школа по архивистика, в която да се изучават всички профилирани дисциплини, необходими за подготовката на архивисти-специалисти. Очевидно е, че идеята за подобна школа продължава да е актуална, предвид обстоятелството, че от самото начало специалност Архивистика и документалистика в СУ не разполага със самостоятелна катедра. Подобна е ситуацията и в останалите висши училища, които през последните години стартираха бакалавърски програми по архивистика (Югозападният университет Неофит Рилски, Университетът по библиотекознание и информационни технологии).

При хроничния недостиг на хабилитирани преподаватели по архивистика и документалистика за страната като цяло, наложително е обединяване на ресурсите и усилията за създаване на национална университетска школа/център за обучение на архивисти, които да бъдат конкурентни на пазара на труда в мрежовото общество. За целта трябва най-сетне да се регламентира и изискването за стартово образование по архивистика или допълнителна квалификация, придобита в акредитирани по установения ред висши училища, респ. изискване за образователен ценз, като условие за упражняване на професията архивист, каквато е практиката в повечето държави членки на Европейския съюз. Още повече, че съвременните работодатели на национално, общностно и международно равнище все по-често конкретизират в обявите си профилите за позицията архивист в съответната администрация, а именно: архивист-администратор, архивист-историк, архивист-палеограф, архивист-изследовател, архивист в библиотеки и музеи, преподавател по архивистика и т. н. Посочените тенденции предполагат решаване на посочените проблеми в областта на университетското архивно образование у нас, в частност и специалност Архивистика и документалистика в СУ.

Нейкова, А. Предговор. — В: Университетски четения по архивистика. T. VI. Българското професионално архивно образование в Софийски университет «Св. Кл. Охридски»: памет, кауза, отговорност. С., 2018, 6–7.

* * *

... Направеният, макар и най-общ преглед на идеите, теориите и подходите в областта на Архивологията или Науката за архивите очертава обаче сравнително широки рамки и критерии за оценка на съответните български разработки в контекста на общото развитие и съвременното равнище на архивното знание. Завършвайки, бих искала да споделя, че за съжаление, ние почти не познаваме чуждестранната специализирана литература, респ. водещите идеи, школи, автори и техните трудове по проблемите на съвременната Архивология. Логично възниква и риторичният въпрос — какво четем всъщност, за да бъдем качествени преподаватели и специалисти по документалистика и архивистика, както и дали някой някъде нас ни чете или ще продължаваме да си пишем и работим в една измамна себедостатъчност.

Нейкова, А. Архивология (Обща теория за архивите) — идеи и теории. — В: Университетски четения по архивистика. T. III. Част I. Философия на архивното познание и постижения на българската университетска архивистика. С., 2014, с. 30.

Бележки

1. Приложените анотации към библиографските описания на традиционните печатни публикации от № 34 до № 61 са за научните разработки, с които авторката участва в обявения през 2011 г. конкурс за академичната длъжност професор по архивистика (направление 2.2. История и археология — специалност Архивистика и документалистика) в Софийския университет Св. Климент Охридски.