Документално наследство на Главна дирекция на народното здраве
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: проф. д-р А. Нейкова
Автор: Камелия Божилова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2013
В настоящия доклад се представя и анализира структурата на централната здравна администрация, представлявана от Главна дирекция на народното здраве, отразена в законодателни нормативни и устройствени документи в сферата на здравеопазването. Разкрива се нейната организация, комуникационни канали и дейност през периода 1878–1944 г. Прави се преглед на архивния фонд на централната здравна институция, съхраняван в Централния държавен архив (ЦДА). Проследява се историческият път на придобиване на документите, особеностите на тяхната обработка и съдържанието им.
Първият нормативен акт, с който първоначално се урежда структурата на българската здравна администрация, е Временни правила за устройството на медицинското управление в България. Те са утвърдени от императорския комисар на 1. 02. 1879 г. и са считани за основа на здравеопазването в България. Временните правила за устройството на медицинската част в България(1) съдържат 65 страници, написани едновременно на руски и български език. Те установяват не само структурата на първоначалната здравна администрация с нейните функции и механизми на дейност, но са важни и за историята на българското здравеопазване, тъй като дават подробни указания за устройството на болничните заведения и функционирането на аптеките. Временните правила се състоят от три раздела:
1. Правила за медицинското управление в България.
2. Устав за лечебните заведения в България (болничен устав).
3. Правила за устройството на аптеките в България.
Временните правила са законодателен акт, който дава подробни указания за учредяването, функциите и правомощията на първото здравеопазващо административно ведомство в страната. Според изискванията на този устройствен документ централното управление на здравеопазването в България се съсредоточава в колегиално учреждение — Медицински съвет, който решава всички научни и административни въпроси (чл. 1). Този нов тип специализирана администрация е най-висшият орган на здравеопазващия апарат, назначава се от правителството. По подобие на руската здравна система, Медицинският съвет, който е подчинен на Отдела за вътрешните дела, не е самостоятелен орган. Състои се от четирима членове (включително и старшия лекар на войската), единият от които се определя за председател (чл. 1). Медицинският съвет въпреки зависимостта си от Отдела за вътрешни дела, решава самостоятелно своите въпроси като колегиално тяло с болшинство от гласове.
В сферата от компетенции на Медицинския съвет се включват контрол над публичните обявления, които се отнасят до обществената хигиена и народните лечебници, издаване на наставления в случай на епидемии, изказване на мнение и позволяване продажба и употреба на нови фармацевтични средства, изследване на минерални води, издаване позволителни за практикуване на медицина и фармация (чл. 3).
На председателя на Медицинския съвет се делегира да ревизира най-малко един път в годината дейността на всички болници и да представя отчет на началника на Отдела на вътрешните дела (чл. 5). Един от членовете на Медицинския съвет трябва да ръководи работата на Фелдшерското училище и да насочва за получаване на работа дипломираните от училището фелдшери (чл. 8). За да получат разрешение за частна практика, всички лекари трябва да предоставят на Медицинския съвет писмено удостоверение за званието си и да се явят на специален колоквиум (чл. 42), а онези, които нямат диплома или свидетелство от някой медицински факултет, или не са представили такова пред Медицинския съвет, не могат да се занимават с медицинска практика (чл. 39). Медицинският съвет обнародва списъци с лекарите на държавна служба и на тези с разрешена свободна практика (чл. 40). На държавна служба лекарите се назначават с одобрение на Медицинския съвет.
В нормативния документ се регламентират и начините за назначаване и уволняване на ръководни длъжности — председателят и членовете на Медицинския съвет се назначават и уволняват от висшето правителство (чл. 46). Окръжните лекари, секретарят и химикът при Медицинския съвет се назначават и уволняват от началника на Отдела за вътрешни дела след препоръка на Медицинския съвет (чл. 46–47). Но нито един лекар не може да бъде приет на служба в гражданското или военното ведомство без предварителното одобрение на Медицинския съвет (чл. 48). Член на медицинския съвет може да бъде само доктор на медицината с право да лекува, а за химик — лице с висше фармацевтично образование (чл. 46).
Директно на Медицинския съвет са подчинени болничните съвети, които се грижат за подведомствените им болници във всяко отношение и кореспондират с правителствените учреждения по всички въпроси, които се отнасят до болниците, за даване на отпуски или за уволнение на служители от болниците. Съветите се занимават с всички административно-стопански въпроси, свързани с благоустрояването на болниците. Освобождават от такса социално слабите. Предоставят на Медицинския съвет предложения за изменение и допълнение на съществуващите щатове и постановления, утвърждават инструкции за служителите (чл. 10–26).
Първоначалното устройство на санитарното управление в България е децентрализирано и започва по-устойчивото си формиране след избора на първия български княз Александър I. Тогава санитарната организация се систематизира, ръководи се и се управлява като самостоятелно официално учреждение. Тази нова фаза на санитарното дело започва, когато съгласно чл. 1 от утвърдените Временни правила се съставя Медицински съвет от трима членове. Д-р Д. Моллов е назначен за председател на първия Медицински съвет от княз Александър I с Указ № 11 от 19. 07. 1879 г. Д-р Ас. Шишманов е определен за член на Медицинския съвет, но на 2 август същата година той приема поста главен лекар в София и на негово място е назначен д-р Петър Протич. С Указ № 20 от месец юли 1879 г. се назначава за член на Медицинския съвет д-р Юрдан Брадел, който на 12 август същата година с Указ № 102 е определен за старши лекар при Първокласната софийска болница. Заместен е от д-р Дим. Калевич.
В окончателния състав на първия Медицински съвет влизат лекарите Д. Моллов (1845–1914) — председател, Д. Калевич (1845–1922), П. Протич (1822–1881) и главният лекар на войската К. Бонев (1837–1882)(2).
Първият Медицински съвет от самото начало на съставянето си не е водел никакви писмени дневници. Първият дневник е съставен на 22. 11. 1879 г. и се отнася до назначаването на комисия, която да ревизира Софийските градски бани. Посочен е и броят на лекарите в България, които според тогавашния списък са били 72, от тях 53 българи.
При разглеждане дейността на първия Медицински съвет може да се направи изводът, че той е представлявал колегиално учреждение, което е изпълнявало едновременно и административни, и научно-съвещателни функции във връзка със санитарната организация. Назначаването и уволняването на лекари е извършвано от надлежния министър, но не е ставало без одобрението на Медицинския съвет(3).
На 5. 11. 1882 г. князът утвърждава Граждански медицински закони, които са му представени с доклад от министъра на вътрешните работи ген. Соболев и от генерал-инспектора по санитарната част — лейбмедика д-р Грим.
Гражданските медицински закони променят централното управление на здравната институция и регламентират въвеждането на нова длъжност — генерал-инспектор по санитарната част. Така създадената длъжност генерал-инспектор противоречи на Конституцията, защото носителят й се ползва с всички права на министър — назначава се направо от княза, лично му докладва по въпроси, свързани със санитарните дела, надзирава цялостната санитарна дейност в страната, взима участие в Министерския съвет по санитарни въпроси, издава заповеди, по право е председател на Медицинския съвет, следи за спазването на медицинските закони и разпоредби, има право да прилага при нужда хигиенни и медико-полицейски мерки, да извършва ревизия на здравни заведения и да издава прикази в сферата на здравеопазването (чл. 1–12).
Това ново положение на председателя на Медицинския съвет се вижда не само от правата, които има да докладва на княза, но и от издаваните укази, които имат в Държавен вестник особеното заглавие «По медицинската част» и са подписани не от ресорния министър, а от генерал-инспектора по медицинската част д-р Грим(4). Генерал-инспекторът обединява санитарното управление на всички ведомства. Под негово разпореждане е цялата гражданска и военна медицинска организация, която се намирала под ведомството на министерствата на вътрешните дела и на войната и се оглавявала от главни лекари.
Медицинският съвет продължава да съществува като централна институция, която отговаря за реализиране на здравни мерки в страната, но правата му се ограничават, защото при Министерството на вътрешните работи се създава нов вид управление — Гражданско медицинско управление (гл. ІІ, чл. 1–17), с един главен лекар начело, подчинен на министъра и на генерал-инспектора.
Новият Санитарен закон(5), приет от V ОНС и утвърден с указ № 545 от 18. 12. 1888 г. е първият здравен законодателен акт, който е внесен и разгледан по конституционен ред в Народното събрание. Санитарният закон променя и разширява административната структура на българската здравна система и регламентира съсредоточаването на санитарното управление в една висша санитарна власт — Гражданска санитарната дирекция при Министерството на вътрешните работи. Неин представител е директорът, който действа от името на министъра и с негово одобрение. Дирекцията се състои от директор, поддиректор, началник по ветеринарната част, началник на домакинската санитарна част, химик-фармацевт — началник на аптечната част, секретар и подсекретар, архивар и регистратор. Дирекцията контролира всички санитарни служби в страната, взима мерки против епидемични болести, инспектира обществени и частни болнични заведения и позволява откриването на нови, контролира аптеките, следи за законното упражняване на медицина и правилното прилагане на санитарното законодателство (чл. 9–13). Гражданската санитарна дирекция няколко пъти след това променя името си — Дирекция за опазване на общественото здраве, Дирекция на народното здраве, Главна дирекция на народното здраве, но остава ръководен орган на българското здравеопазване в продължение на 55 години, като развива своята дейност до 9. 09. 1944 г.
Върховният медицински съвет (ВМС) е санитарен орган към Министерството на вътрешните работи. Той е съвещателно тяло, което обсъжда всички въпроси, свързани с общественото здраве и санитарната служба. Състои се от 9 членове — председател е министърът на вътрешните работи, а негов заместник е директорът на Санитарната дирекция, главният военен лекар, началниците на аптечната и ветеринарна част, химикът, а останалите членове се назначават измежду лекарите, практикуващи в България (чл. 19–23). Дейността на Медицинския съвет включва разглеждането на всички санитарни въпроси и контролиране дейността на санитарните органи (обсъждане на нови законопроекти и правилници, надзор над упражняването на медицината и фармацията, признаване правоспособността на лекарите, изучаване причините за различни заболявания, обсъждане бюджета по санитарната част, произнасяне по откриване на нови длъжности и учреждения) — (чл. 24), но той вече е само съвещателно тяло, лишен е от предишната си самостоятелност и разглежда единствено въпросите, внесени от ръководителите в сферата на здравеопазването — министъра на вътрешните работи или директора на Гражданската санитарна дирекция. Съветът запазва правото да се произнася по научни въпроси и специални наредби от общ характер, но за разлика от регламентираните му от Временните правила права няма инициатива по административни въпроси. Властта се съсредоточава в директора на Санитарната дирекция, но върховният надзор на Гражданската санитарна дирекция остава в ръцете на министъра на вътрешните работи.
През сравнително дългия период на действие на Санитарния закон — 1888–1904 г., са се проявили и някои негови недостатъци. В резултат на натрупания опит и проведените проучвания е съставен от д-р Марин Русев нов Закон за опазване на общественото здраве (ЗООЗ). Той влиза в сила на 30. 12. 1903 г.(6)
Дирекцията вече се състои от директор, поддиректор, лекар за статистиката, един лекар-секретар на Дирекцията и един на ВМС, подсекретар, аптекар, архивар. Директорът се назначава с княжески указ по препоръка на министъра на вътрешните работи. Той трябва да е известен със своята дейност в санитарната област и да има над 10 години практика. Основните сфери на дейност и правомощия на директора и подведомствените му органи са: надзор над всички санитарни учреждения, контрол за точното прилагане на санитарното законодателство, за упражняването на медицината, зъболекарството и фармацията, изработване на санитарна статистика и съставяне на годишни отчети за здравното състояние и санитарните нужди в страната и др. (чл. 4–7). Директорът има право «да се сношава направо с всички учреждения и министерства за дела от специален характер» (чл. 7), контролира всички действия на официални и частни лица. Въпреки тези правомощия Дирекцията за опазване на общественото здраве остава подведомствено учреждение, защото директорът «привежда в изпълнение заповедите на министъра и решенията на ВМС», в който той като «член» може да внася предложения по различни въпроси относно здравословното състояние и санитарните нужди на страната (чл. 8–9). Характерно за длъжността на директора и на самата Дирекция е, че тя е изпълнително-административен (по отношение на ВМС) и контролен (по отношение на подведомствените санитарни учреждения) орган.
Върховният медицински съвет е съставен от 7 членове: директорът на Дирекцията за опазване на общественото здраве — по право, и 6 души лекари, назначени с княжески указ, след като бъдат представени от министъра на вътрешните работи, известни със своята научна и административна дейност, с над 10–годишна лекарска практика. Председателят на Лекарския съюз не участва в работата на Медицинския съвет. Към ВМС е предвидена и Аптекарска комисия, съставена от аптекаря при Дирекцията и двама аптекари с над 10–годишна фармацевтична практика. Те имат право на глас само при разглеждане на въпроси от фармацевтичен характер. В компетенцията на ВМС влизат следните отговорности: произнасяне и оценка по различни въпроси за службата на чиновниците в санитарните учреждения, но само когато бъде сезиран, разглеждане и изказване на мнение във връзка с различни законопроекти, правилници и карантинни мерки, държавният бюджет по санитарната част, откриване на нови длъжности, изработване на аптекарска такса, изследване на химични препарати и минерални води, подлагане на проверовъчен изпит за право на практика на лекари, зъболекари, аптекари и др. (чл. 9–19).
Нов етап в развитието на здравната институция започва през 1929 г., когато от ХХ ОНС е приет нов Закон за народното здраве (ЗНЗ)(7). От текста на закона е видна еволюцията в системата на здравната администрация — висшето ръководство на здравеопазването принадлежи на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ). Чрез своите централни и местни органи, то ръководи цялостната санитарна дейност в страната (чл. 2). Главната дирекция на народното здраве (ГДНЗ) дава общи насоки и наставления за опазване на общественото здраве, следи за спазването на санитарното законодателство, подчинени са й всички окръжни и общински съвети (чл. 3–4). Начело на ГДНЗ е главният директор, назначен с царски указ по предложение на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Изискванията към главния директор са — да бъде известен с обществената си дейност лекар, с поне 10–годишна практика, от които поне 5 г. на държавна служба (чл. 6). За пръв път в текста на закона се регламентира административната структура на Дирекцията. Тя се състои от следните отделения:
— за администрация, хигиена и статистика;
— за заразни болести;
— за социални болести;
— за лечебните заведения;
— аптечно отделение
— за надзор върху лекарства, химикали и силно действащи вещества (чл. 8).
Подобно на другите държавни специализирани администрации и тук отделението се обособява като основна административна структурна единица.
ГДНЗ разширява своя кръг на компетенции и ръководи цялостната здравеопазваща дейност в страната, изучава причините за различните болести и прилага мерки срещу тях, изработва отчет за здравното състояние и санитарните нужди на страната (чл. 9).
Нов административен орган, който допълва и разширява структурата на здравната администрация, е учреденият Висш санитарен съвет (ВСС). Той е съвещателно тяло и се свиква на редовни заседания поне веднъж в годината от министъра на вътрешните работи и народното здраве. В състава на ВСС влизат членове по право и по избор. Членове по право са:
— главният директор на ГДНЗ;
— членовете на Висшия медицински съвет;
— главният инспектор-лекар при Министерство на народното просвещение;
— главният жп лекар;
— главният директор на статистиката;
— главният директор на пътищата, благоустройството и сградите;
— началникът на столичната санитарна служба;
— началникът на ветеринарния отдел при Министерство на земеделието и държавните имоти;
— главният лекар на труда;
— бившите министри на вътрешните работи и народното здраве и бивши директори на народното здраве.
От министъра се назначават двама представители на окръжните постоянни комисии, един окръжен лекар и един управител на първостепенна болница. Членовете по избор са представители на медицинския, ветеринарния, агрономическия факултет, на зъболекарските и аптекарските съюзи, на санитарния персонал (чл. 12).
В компетенцията на ВСС влизат изслушване на доклади на главния директор по здравни въпроси, обсъждане и поставяне на актуални медицински въпроси (чл. 14).
Върховният медицински съвет се преименува на Висш медицински съвет (ВМС). Той отново е научно-съвещателен орган, подчинен на ГДНЗ. В състава му влизат действителни и допълнителни членове. Действителни членове са:
— главният директор на ГДНЗ;
— началникът на военносанитарната част;
— съдия от Върховния касационен съд;
— 6 лекари, назначени с царски указ. От тях трима са представители на Българския лекарски съюз (БЛС).
Допълнителни членове могат да бъдат професори от различни катедри при Медицинския факултет, началници на санитарни служби при други ведомства и др. Те имат право на глас само при разглеждане на въпроси от тяхната компетентност (чл. 15).
ВМС изработва и разглежда проекти на закони, правилници и нормативни разпоредби по здравеопазващата част, проучва санитарното състояние на страната, дава право за упражняване на медицина, фармация и стоматология, дава мнение за откриване на нови и закриване на съществуващи лечебни заведения, оценява работата на санитарния персонал, дава мнение по санитарния бюджет (чл. 17). Решенията на ВМС подлежат на одобрение от министъра на вътрешните работи и народното здраве (чл. 18).
Главна дирекция на народното здраве оставя голямо по обем и сравнително добре съхранено документално наследство. Архивните материали на ГДНЗ са комплектувани от Централния държавен исторически архив (ЦДИА, днес ЦДА). Те са приети от Министерството на народното здраве на два пъти. Първите 1924 а. е. са получени на 1. 10. 1956 г., а следващите 702 а. е. на 26. 11. 1959 г. Документите са приети с описи, които се нуждаят от прецизиране и редакция, времевият им обхват е от 1879 до 1947 г. Част от документалния фонд е останал за временно ползване за изготвяне на справки на служители в министерството — основно ведомости за заплати, материали на отдел «Аптечен». Те са съхранявани на ул. «Георг Вашингтон» № 2(8). Фондът е приет под № 372, а след обединението на държавните архиви е добавен индекс «К».
Поради липсата все още на единни методически правила за обработка на архивните фондове е съставена «Работна инструкция за научно-техническата обработка на фонд 372К». Според нея документите във фонда са приети от Министерството на народното здраве със сравнително добра систематизация и класификация по отдели, описани са в два описа, броят на архивните единици е 2500.
След по-задълбочено проучване на фонда е установено, че при опис 1 документите са добре подредени, те трябва да бъдат само описани, без да се нарушава редът на тяхното класиране. Нужно е да бъде извършено прекласиране на материалите от опис 2, които са главно документи на отдел «Административен», служба «Гражданска мобилност» и Здравно-технически отдел. Те трябва да бъдат отделени от «материалите с неопределен раздел». Част от документите не са класирани и следва да бъдат разпределени по съответните раздели на класификационната схема.
Според «Работната инструкция» всеки служител, работещ със фонда, е длъжен самостоятелно да опише документите на даден отдел и от двата описа, да фишира архивните единици, да ги класира по рубриките на класификационната схема. Специално изискване е предявено по отношение на заповедите — да се разделят на министерски и дирекционни. По време на обработката на фонда трябва да се извърши и експертиза на ценността на документите. Като неценни са определени периодични отчети (само ако са включени в годишните), уведомителни преписки с административно значение, преписки по гражданската мобилност, преписки от Здравния фонд за ремонт и обзавеждане на болници. След описването на всички архивни единици трябва да се пристъпи към класирането им според класификационната схема. Годишните отчети трябва да се класират по географски признак и по хронологичен ред(9).
Историческата справка на фонда е съставена на 15. 10. 1959 г. Тя отразява всички промени в наименованието на ведомството, разглежда историята на учредяването и развитието му. Проследени са основните структурни особености и промени в организацията на отделите. За основа при съставянето на историческата справка са използвани бюджетите за приходите и разходите на Княжество и Царство България. В историческата справка неточно е посочено, че Медицинското управление е създадено през 1881 г., годината на учредяването му е 1883 г. Към структурата на Дирекцията през 1912–1925 г. може да бъдат добавени Статистическото й бюро и Общата й архива. В историческата справка е желателно да бъдат изброени нормативните актове, според които е организирана работата в ГДНЗ през периода 1878–1944 г. — Временни правила за медицинското управление в България, Граждански медицински закони, Санитарен закон, Закон за опазване на общественото здраве, Закон за народното здраве. Необходимо е да се посочи и съществуването на собствен печатен орган на Дирекцията — «Известия на Гражданската санитарна дирекция», издаван през периода 1903–1947 г.
Съставена е и класификационна схема на фонда, изградена на структурно-функционален принцип, която включва следните раздели:
I. Висш медицински съвет.
II. Висш дисциплинарен съвет.
III. Дисциплинарен съд.
IV. Централно управление.
V. 1. Отдел за местни здравни служби, хигиена и здравна статистика.
V. 2. Хигиена и санитарен надзор.
V. 3. Сведения, таблици, бюлетин за заразните болести и смъртност.
V. 4. Майчинство и детство.
VІ. Отдел за лечебните заведения.
VІ. 1. Инспекторат за лечебните заведения.
VІ. 2. Отделение за минералните бани, климатичните и морските лечебни места.
VІІ. Отдел за заразните болести.
VІІІ. Отдел за социалните болести.
ІХ. Отдел за аптеките.
Х. Здравно-технически отдел.
ХІ. Бюджетно-контролен отдел.
ХІІ. Административен отдел.
Опис 1 включва документи от 1880 до 1952 г., въпреки че в заглавната страница е отразено, че документите са от периода 1881–1952 г. Първият съхранен протокол на Медицинския съвет е от 1880 г. Описът е съставен на 18. 06. 1962 г. и съдържа 3278 архивни единици.
Документите от Опис 2 на фонд 327К — Главна дирекция на народното здраве, са от различни раздели на класификационната схема, с различни делопроизводствени номера. Те са описвани и класифицирани според «Работната инструкция за научно-техническата обработка на фонда», съставена при приемането му. Документите са с крайни дати 22. 07. 1931–17. 07. 1950 г. Опис 2 съдържа 322 архивни единици.
Документите, включени в състава на архивния фонд на ГДНЗ, обхващат разнообразни по вид проблемни полета. Сред тях могат да бъдат обособени в самостоятелни групи архивни свидетелства, които документират дейността на ВМС — съхранените дневници и протоколи от заседанията на съвета (1880–1943 г.). Чрез тях се проследяват основните компетенции и сфери на дейност на административната структура — управленски функции (даване на право на практика на лекари и разрешения за отваряне на аптеки, извършване на ревизии, командироване на лекари, одобряване на бюджета на ГДНЗ), законодателни идеи (разработка и обсъждане на закони, правилници и наредби със здравна насоченост), съвещателни функции (одобряване на мерки при епидемични заболявания, решения за провеждане на ваксинации), социална дейност (одобряване на проекти за курсове за бъдещи родители, наредби за работното време в санитарните институти и учреждения). От документалните материали могат да бъдат направени изводи за прилагането на практика на регламентираните според различните здравни закони права и задължения на ВМС, да се проследи неговата ясно изразена консултативна, съвещателна и научна функция, но и да се покаже, че съветът активно участва при разработката и даването на мнение за санитарни законопроекти, контролира упражняването на медицинска дейност да се извършва само от компетентни лица чрез даване право на практика на лекари, проявява социална ангажираност.
В архивния фонд са съхранени архивни материали, които документират дейността и на други висши здравни административни структури — Висшия лекарски дисциплинарен съвет, Висшия санитарен съвет, Централното управление.
Запазени са и ценни отчетни и статистически документи — годишни отчети на здравни служби и лаборатории, списъци на лекари, здравни статистически документи.
Интерес представляват и свидетелства, които документират социалните функции на ГДНЗ — дейността на Инспекторат «Майчинство, детство и училищна хигиена», мерките за борба с алкохолизма, методите за борба с епидемичните заболявания. От състава на документалния фонд може да се проследи и дейността на отделенията, подчинени на ГДНЗ — Отделението за лечебни заведения, отделение «Заразни болести», Отделението за социални болести и др.
Документите, съхранени в архивния фонд, представляват важен източник за историята на българското здравеопазване и здравна администрация. Те документират и от тях може да се проследи дейността на централната здравна администрация през периода 1880–1943 г., дават ценна информация за практическото прилагане на регламентираните по закон права на ВМС, за дейността и инициативите на съвета и самата здравна институция.
Бележки
1. Временни правила за медицинското устройство в България, 1879 г.
2. Русев, М. Исторически преглед на медицинската част и медицинската книжнина в България. С., 1904, с. 41–42.
5. ДВ, бр. 11, 28. 01. 1889 г.
6. ДВ, бр. 287, 30. 12. 1903 г.
7. ДВ, бр. 277, 9. 03. 1929 г.
8. Данни за ф. 372К, оп. 1 — ЦДА, 15. 10. 1959 г.
9. Работна инструкция за обработка на фонд 372К — ЦДА, 25. 10. 1959 г.
Използвани съкращения
ВМС — Върховен медицински съвет
ВСС — Висш санитарен съвет
ГДНЗ — Главна дирекция на народното здраве
ЗНЗ — Закон за народното здраве
ЗООЗ — Закон за опазване на общественото здраве
МВРНЗ — Министерство на вътрешните работи и народното здраве
ОНС — Обикновено народно събрание
ЦДА — Централен държавен архив
ЦДИА — Централен държавен исторически архив