Архивните фондове от личен произход: трансформация на феномена(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: М. П. Шпагина

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

Събирането на документи от личен произход сред гражданите е едно от най-важните направления в дейността на архивите. Макар, процентно, тези фондове да са малка част от документите (само 1,3% от целия обем архивни единици, съхранявани в държавните и общинските архиви)(2), ценността на този източник не предизвиква съмнения.

Според официално приетото определение, «архивният фонд от личен произход (на семейство, род) се състои от създадените в процеса на живота и дейността на отделен гражданин (семейство, род) архивни документи, включени в състава на Архивния фонд на Руската федерация»(3). Това сухо определение не позволява напълно да се почувства значението на явлението. Личният фонд като феномен е уникален комплекс от документи, свързан с личността на конкретен човек, създаден и събран от него, отразяващ влиянието на епохата, историческите събития и факти. Този феномен се променя, с течение на времето се трансформира. Личните фондове от XVIII–XIX в., XX в. и съвременните са съвършено различни и по състава на документите, и по видовете носители, и по обема на съдържащата се информация.

Както отбелязва Т. А. Мещерина(4), в постсъветския период приемането на фондове от личен произход в архивите се разширява, особено на документи от «обикновени» граждани. Ако преди са приемани документи предимно на «видни» политически и обществени дейци, дейци на литературата, изкуството и науката, оставили следа в историята, то сега започва да се признава значението на документите на обикновения, редовия човек (за това се говори и в работата на Г. И. Кан(5), посветена на «събирането на устната история»). Промяната в подхода разширява изворовата база на архивите.

Следва да се има предвид и мнението на М. П. Жукова(6) за необходимостта да се прави разлика между фондовете на публичните и тези на редовите граждани, а също и обстоятелството, че последните са значително по-бедни от гледна точка на състава и съдържанието на документите.

Протичащите днес в обществото процеси на компютризация, комерсиализация, ускоряване темпа на живот и др. оказват значително влияние върху формирането на фондовете от личен произход. Това ни кара да се замислим над перспективите и поставя пред архивистите и изследователите нови проблеми и задачи.

Положителен момент от компютризацията е ускоряването на процеса на предаване на информацията, преодоляването на времевите и пространствените бариери, възможността да се получава информация от чужбина, от други градове; приемането и предаването на информацията може да става без да излизаш от дома. Така се случи да работим неотдавна с живеещия в Израел притежател на личния фонд на В. И. Слуцки. Своите документи на електронни носители предават известният скулптор Л. А. Усов, колекционерът и фотограф П. Ю. Рачковски и редица други притежатели на лични фондове.

Новите материални носители позволяват да се пести място, например, предавайки голям обем информация, записана на диск. Фотографии, заснети с цифрови фотоапарати и камери, почти не се разпечатват на хартиен носител, записват се на дискове и др. електронни носители.

По такъв начин се променя не само видовият състав на документите, но и видът на материалния носител, и характерът и количеството съхранявана информация.

В същото време в личните фондове се отразява общата тенденция на преход от писмена култура към ороакустично, визуално възприятие на света.

Повсеместната компютризация води до значително обедняване състава на документите в личните фондове, предавани на държавно съхранение. Преди, значително място заемаха писмата, дневниците, черновите, скиците, работните материали, фотографиите, т. е. документите, съдържащи информация за личностното възприятие, оценката, реакцията на човека на едно или друго събитие. Сега общуването между хората е опростено: служебни и лични разговори се водят по телефона, кореспонденцията — в интернет мрежата. Основна част от предаваната информация не се фиксира документално. Черновите на научните работи, работните материали също не се запазват, губи се творческият процес, «кухнята» за получаване на ново знание. Ние имаме работа с вече публикувани, «чисти», завършени работи. Губи се онова, което правеше личния фонд най-ценен източник и отразяваше процеса на личностното развитие и световъзприятието.

Желанието на гражданите да създават частни архиви, да ги правят достъпни за ползвателите през същата тази интернет мрежа води до перспективата за пълен преход на много лични фондове в електронен формат. Дневниците (блоговете), кореспонденцията, генеалогичните изследвания — целият този масив от документи се създава и живее в мрежата. Феноменът личен архив се трансформира, което предизвиква проблем при извършването на експертиза на ценността, при комплектуването и съхранението на тази информация, възможностите за използването й като източник.

Копирането на документите и тяхното тиражиране поставят под съмнение уникалността и оригиналността им.

Промените в законодателството и в правилата за работа на архивите — отнасянето на документите, създадени от гражданите, към частната собственост, преходът към договорни отношения с притежателите на лични фондове, възможностите за придобиване на документи поставят въпроса за материалната оценка на документа като обект на покупко-продажба или дарение. Появява се отношение към документа като към имущество, имащо материална, търговска ценност, носеща доход. Възниква въпросът за компенсация на притежателя за материалните разходи за създаване, записване на един или друг интересен документ, а също въпросът за компенсиране за използването на документа в печата, в изложби и т. н.

Протичащите в обществото процеси промениха мотивацията на хората, предаващи своите документи в архивите. Преди време предаването на документи на съхранение се разглеждаше от гражданите като принос в съхранението на историята и на самите себе си в историята. Заедно с това се налагаше архивистите да уговарят хората да предадат в архива своите семейни реликви, а те отказваха, аргументирайки се с желанието да ги предадат на своите потомци. Сега представителите на по-старото поколение се обръщат към архивите с молба да приемат документите им, тъй като на «младите не им е интересно», «те всичко ще изхвърлят».

Всички описани процеси създават ситуация на неопределеност, на преходен период, когато потокът от документи от личен произход, постъпващи в архивите не намалява, а дори се увеличава. Същевременно възникват проблеми. Държавните архиви още не са почувствали напълно ставащите промени. Как ще изглежда личният фонд, ще запази ли своята уникалност, ще покаже времето.

Бележки

1. Мария П. Шпагина — научен сътрудник в Държавния архив на Томска област, г. Томск. Статията е публ. в: Документ в системе социальных коммуникаций. Сборник материалов III Всероссийской научно-пракгической конференции с международным участием (г. Томск, 25–26 октября 2007 г.). Томск, 2008, 152–155.

2. Мещерина, Т. А. Комплектование государственных архивов как проблема сохранения исторической памяти в условиях экономических и социальных преобразований // Делопроизводство. 2006. № 3, с. 122.

3. Правила организации хранения, комплектования, учета и использования документов архивного фонда Российской Федерации и других архивных документов в государственных и муниципальных архивах, музеях и библиотеках организациях Российской академии наук. Утверждены приказом Министерства культуры и массовых коммуникаций Российской Федерации от 18 января 2007 г. № 19.

4. Мещерина, Т. А. Цит. съч., с. 121.

5. Кан Г. И. Пусть звучат живые голоса истории (Из опыта работы Центра документации новейшей истории Томской области по сбору «устной истории») // Документ в меняющемся мире. Материалы Первой Всероссийской научно-практической конференции (г. Tомск, 27–28 ноября 2003 г.). Томск, 2004, 86–91.

6. Жукова, М. П. Теоретико-методические аспекты отбора документов на постоянное хранение в свете нового архивного законодательства // Вестник архивиста. 2005. № 5–6, с. 18; Пак там. Взгляд на отбор документов на хранение с точки зрения повторения информации // Вестник архивиста. 2006. № 6, с. 17.