Към въпроса за условията на трансформацията на документа в исторически източник(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Н. В. Кладова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2012

Значителна част от масива от исторически източници са архивни документи, т. е. документи, съхранявани или подлежащи на съхранение в архивите. Добре известно е, че далеч не всички документи, създавани от хората, се отлагат в архивите, както и че само малка част от намиращите се на архивно съхранение документи е въведена в научен оборот от изследователите. Затова понятията «архивен документ» и «исторически източник» са близки, но не са тъждествени.

Един от фундаменталните теоретични проблеми на историческата наука е проблемът за трансформацията на документа в исторически извор. Предмет на дискусия е определянето на онзи момент, в който документът става исторически източник.

Повечето изследователи са склонни да разглеждат архивния документ като исторически източник, независимо дали е потърсен от историка или не, тъй като ретроспективната информация съществува обективно(2).

В. П. Козлов се придържа към друга гледна точка, същността на която се свежда до това, че «архивният документ става исторически извор само когато стане публичен, т. е. известен и еднакво достъпен»(3).

О. М. Медушевска допуска, че всеки документ може да стане източник на информация за миналото, имайки предвид неопределеността при разделянето на времето на «минало» и «настояще»(4).

В. Н. Автократов дели документите на «динамични» и «статични» в зависимост от изпълнението на целевото предназначение. Това създава две концепции за документа: като източник на оперативна и източник на ретроспективна информация(5).

Струва ни се, че синергията «документ — източник» е формулирана най-удачно от С. Г. Кулешов, който насочва вниманието на изследователите върху факта, че в документа са заложени и двете свойства — да е източник и на оперативна, и на ретроспективна информация. В началния етап от функционирането на документа преобладава първото свойство, а в процеса на стареене на документалната информация все повече нараства потенциалът на второто. Завършването на активния жизнен цикъл на документа се характеризира с преминаването му в състояние на «предизточник»(6). С. Г. Кулешов определя етимологично понятието «източник» чрез процеса на «вземане», на използване на информацията, което е невъзможно без читателя на документа. Говорейки за обективното съществуване на информацията в документа, той има предвид процеса на съхранение, т. е. реализацията на първата съставна част на основната социална функция на документа. Използването на архивния документ като исторически извор — това е реализацията на втората съставна част, т. е. процеса на предаване на информацията.

Архивният документ получава официално статут на исторически извор, когато информацията за него се включва в научната комуникация. Но при излагането на резултатите от историческото изследване ученият не просто разкрива съдържанието на документалната информация, позовавайки се на исковите й данни, но интерпретира документа в съответствие със своята научна концепция.

Проблемът за получаването на социална информация от историческия извор не може да се разглежда единствено като проблем на историческата наука. Развитието на идеите и методите на интердисциплинарното изучаване на историческите извори е основата на системното, цялостното развитие на историята като хуманитарна наука. Изучаването на историческите извори не е запазена територия на дейност изключително за историците. Трябва да става дума не просто за така наричаните интердисциплинарни връзки, а за това, че специалисти от най-различни профили имат законното право на своя интерпретация на историческите извори, тъй като съдържащата се в тях информация е многопластова. Спецификата на професионалния подход на историка към историческия източник се състои в това, че историкът е длъжен да познава и да се съобразява с културно-историческия контекст, в който е създаден и е функционирал текстът на историческия извор.

И така, за да се пресъздадат историческите събития, «информацията за миналото трябва да се разкрие, дешифрира, анализира и изтълкува. Познанието за миналото е свързано с процедурата на неговата реконструкция. Историкът не просто изучава някакъв обект, а по същество го възстановява. В това е разликата между предмета на историческото знание и предмета на точните науки, където всяко явление се възприема като безусловна реалност, дори ако не е изучено и не е обяснено»(7).

Бележки

1. Изказването на к. и. н. Нина В. Кладова, доцент в Катедрата по история в Алтайската държавна педагогическа академия (Барнаул) е пред IV всеруска научно-практическа конференция, посветена на проблемите на документа като социокултурен феномен, състояла се на 29–30 окт. 2009 г. в гр. Томск, публ. в: Документ как социокультурный феномен: Сборник материалов IV Всероссийской научно-практической конференции с международным участием. Под общ. ред. Н. С. Ларькова — Томск: Томский государственный университет, 2010, 319–321.

2. Архивоведение и источниковедение. Проблемы взаимодействия. Доклады и тезисы выступлений на третьей Всероссийской конференции, 25–26 февраля 1999 г. М., 1999.

3. Архивоведение и источниковедение отечественной истории. М., 1998, 5–7.

4. Медушевская, О. М. Источниковедение: теория, история, метод. М., 1996, с. 20.

5. Архивоведение и источниковедение. Проблемы взаимодействия..., с. 97.

6. Медушевская, О. М. Цит. съч., с. 100.

7. Репина, Л. П., В. В. Зверева, М. Ю. Парамонова. История исторического знания. М., 2004, с. 9.