Цифровизиране на фото- и кинодокументи в Руския държавен архив за фото- и кинодокументи(1)

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Наталия Калантарова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2009

През последните години, във връзка с развитието на компютърните технологии, и аудиовизуалните архиви се стремят да ги прилагат в своята работа. Архивите с оперативен достъп (видеоархивите на телевизионните канали, архивите на вестниците и списанията) съхраняват своите фондове в цифров вид, осигурявайки по този начин оперативен достъп до информацията. Но архиви като нашия, в които се осъществява дълготрайно съхранение, с огромен фонд, използват цифровите технологии при междинните операции в процеса на съхранение, като отчет, каталогизация, осигуряване на техническото състояние на документите.

Руският държавен архив за кино-, фотодокументи (РДАКФД) съществува от 1926 г. — почти 80 години, и фондовете му възлизат на около 320 000 архивни единици кинодокументи, повече от 1 000 000 фотонегатива и фотографии, около 2000 видеодокумента. Наше задължение е да съхраняваме тази колекция, която продължава да се попълва, и да предоставяме на потребителите архивна информация. Във фонда на архива има «публични» кинодокументи, както и такива, защитени от Закона за авторското право, но що се отнася до съхранението им, за нас те са равнопоставени. Искам да разкажа на колегите как прилагаме на практика новите компютърни технологии, за да не загубим нито една единица информация.

Сред фотодокументите съществува фонд от негативи на стъклена основа, който съдържа повече от 175 000 архивни единици (1887–1930). Стъклената основа старее и става чуплива при съхранение на една страна. Под въздействието на собственото си тегло често се чупи. Такъв негатив се укрепва с второ стъкло и продължава да се съхранява. Ако негативът върху стъклото е разрушен без да е увреден фотослоят, емулсионният слой се пренася върху нова стъклена основа и продължава да се използва. Ако негативът е повреден и емулсионният слой е разрушен, фотоизображението се цифровизира и след това — реставрира. Цифровата реставрация в РДАКФД се осъществява от специалисти, които извършват всички технологични операции по възстановяването на фотоизображението в дигитална форма, в съответствие с инструкцията, разработена от архива, като се спазват всички изисквания към историческия документ, фотонегативите, постъпващи за цифровизиране, имат само такива дефекти, които не могат да бъдат отстранени чрез физико-химично реставриране на самия негатив, защото РДАКФД предпочита да пази оригинала, възстановен по физико-химичен път, отколкото грамотно реставрирани копия.

Работата с цифровизираното изображение за повишаване на качеството му се извършва с помощта на софтуерния продукт Photoshop, който разполага с набор инструменти, позволяващи при необходимост да се промени всеки детайл от изображението. След приключването на възстановителните работи реставрираното фотоизображение се прехвърля на дубълнегативна сребърносъдържаща фотолента от типа «ролфилм» с помощта на фотопринтер, доставен специално от Германия за създаването на контратипове след цифровата реставрация. Полученият контратип е за застрахователен фонд. Преди това обаче преминава през строгия контрол на специалистите в отдела за технически контрол за съответствие с оригинала. Ако контратипът получи положителна оценка, веднага се създава фонд за ползване на диск CD-R. Искам да отбележа, че работите по възстановяването на фотоизображенията се извършват при максимално възможна резолюция от 1200 до 2500 dpi в зависимост от геометричния размер на негатива.

Съхранението на дисковете периодично се контролира, тъй като гаранциите за тяхното запазване са спорни, данните в литературата са противоречиви. Запазването на сребърносъдържащите ленти е проверено във времето и затова основното съхранение на аудиовизуалните документи се извършва на лентови носители. Работата с фотоизображението чрез цифровизиране е сложен процес, който изисква много внимание и търпение. Някои документи трябва да се обработват в течение на 3–5 дни всеки по отделно, затова годишно се реставрират около 300–320 фотодокумента.

Цифровизирането на фотоизображенията се извършва предимно за потребителите на архивна информация (за издателства, изложбени дейности, за използване на фотодокументите в документални кино- и видеофилми). За използването на фотодокументи реставрирането на цифровизирано изображение се извършва само при необходимост, поради лошо техническо състояние.

В нашия архив се нуждаем от реставриране и на кинодокумента — става дума за една неголяма част от колекцията за 1900–1910 г. — кинодокументи по заснемането на царския дом. Кинонегативите имат нестандартна перфорация: кръгла, квадратна, правоъгълна. Съществуващата техника не позволява да се правят позитивни копия, не само поради нестандартната перфорация, но и поради чупливостта на лентите. Невъзможно е да бъдат овлажнени до нормалното им състояние и да бъдат опънати, за да бъдат сканирани, дори да бъдат произведени ролки, подходящи за всеки вид перфорация. При опъване кинонегативите се разрушават. Затова се извършва сканиране с киноскенер от 5 до 10 кадъра, а след това с помощта на софтуерни продукти изображението се реставрира. Архивът работи пробно с някои фирми, прилагащи компютърните технологии в киното.

Архивът проведе по-успешни експерименти при възстановяването на първите цветни кинодокументи. Като пример можем да посочим филма «Парад Победы 1945 г.» на Червения площад в Москва. В процеса на съхранение и използване (59 години) кинодокументът е загубил оригиналните си цветове, има механични дефекти, драскотини, протриване, ожулване. Той е цифровизиран с помощта на киноскенер с резолюция 2К, след това с помощта на програмни приложения са отстранени механичните повреди и е възстановен балансът на цветовете. След приключването на реставрационните работи по изображението е направено цифрово копие на видеоносител, а с помощта на Арилазер — цифрово изображение на дубълнегативна и позитивна кинолента, които се съхраняват в основния фонд на РДАКФД. Тази работа не беше по силите на сътрудниците и специалистите от архива поради липсата на скъпо и високотехнологично оборудване и на програмно осигуряване, затова ни помогнаха от Първи телевизионен канал и ООД «Классика фильм», проявявайки пълно разбиране към архивните проблеми. Сега проучваме възможностите за реставриране на първите цветни документални филми (1936–1940).

От 1992 г. в РДАКФД за постоянно съхранение постъпват и видеофонограми (видеодокументи). За нас това са съвършено нов вид документи, които изискват и съвършено нов технологичен и технически подход. Видеоносителите в сравнение с кино- и фотолентите по архивните стандарти имат доста кратък срок на съхранение. Например, информацията, записана на нова видеокасета формат Betacam SP след 6–7 години губи нивото на сигнала почти 2 пъти, влошават се и други технически показатели както на самия носител, така и неговите визуални характеристики. Приемайки за постоянно съхранение такива документи, архивът беше принуден да изучи и усвои новите методи за контрол при приемането на документи за държавно съхранение, за контрол и профилактични дейности в процеса на съхранението, да организира своевременното пренасяне на информацията върху нов носител. При съхранението на видеодокументи с аналогов запис архивният термин «оригинал» губи всякакъв смисъл. Презаписването на документ в аналогов формат е възможно само с определени загуби на качеството (до 10%). През 1999 г. се взе решение след изтичането на срока за запазване на видеодокумента (в съответствие с резултатите от техническия контрол) да се извърши презапис във формат Betacam digital и по-нататъшното съхранение да става вече в цифров формат. Техническата мисъл не стои на едно място и цифровите формати за записващите и възпроизвеждащите устройства много бързо се развиват.

За нас е много важно при такова положение правилно да бъде избран форматът за цифровизиране и целите, които искаме да постигнем с помощта на новите технологии. Архивите за кино-, фото-, фоно- и видеодокументи не трябва да се превръщат и в архиви на записваща и възпроизвеждаща техника.

Няма да разкрия някаква тайна, ако кажа, че за аудиовизуалните архиви техническото развитие или възможността за реставриране или цифровизиране на документите е свързано с наличието на парични средства. Опазването на такива документи е не само трудоемък процес, но и струва скъпо. Много би ни се искало да разполагаме с фонд за използване в цифров формат, но за съжаление при наличието на огромни колекции, това е трудно осъществима мечта, тъй като кино- и видеодокументите не могат да бъдат цифровизирани в ускорен режим, освен с 24–25 кадъра в секунда. Надявам се, че ще получим нова информация на нашата конференция по тези проблеми, над които архивът работи и ще можем да я използваме в своята дейност.

Бележки

1. Докладът е изнесен пред XI международна конференция на архивите от Централна и Източна Европа, състояла се в Торун, Полша на 20–21 май 2005 г., организирана от Генералната дирекция на държавните архиви на Полша със съдействието на университета «Николай Коперник» в Торун — водещ център за подготовка на архивисти в Полша. В работата й участват представители на архивната професия от 20 страни, музейни и библиотечни работници, както и на организации — създатели на аудиовизуална документация.