Направление «Телевизионен фонд» в Българската национална телевизия
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Николай Нанев
Дизайн: Давид Нинов
София, 2009
Телевизията е едно от чудесата на XX век, без което нашето ежедневие би било сиво и еднообразно Без проблеми и финансови разходи зрителят се докосва до събития, факти и обекти, за които не е предполагал, че съществуват и не би могъл да посети лично никога през живота си Седнал удобно в собствения си дом, той е способен да премине през морета и океани, през страни и континенти Тя се оказва факторът, допринасящ за поддържането на интереса ни към всички области от обществения живот, а понякога се явява страна и съдник във важни политически събития. Днес Българска национална телевизия (БНТ) е една огромна институция, която обслужва този свят на политика, култура и спорт. Работата й е обградена с ореола на бляскавите реклами, красивите водещи и шумните скандали и клюки, запълващи първите страници на пресата. Но зад телевизионните звезди, даващи лицето на БНТ, стоят звукорежисьори, оператори, редактори, монтажисти. И не на последно място служителите на програмния архив на телевизията — направление «Телевизионен фонд» (ТВ фонд).
Тази статия разглежда развитието на фонда през годините на неговото съществуване, в навечерието на 20–годишния му юбилей, дейността на работещите в него, ролята им за осигуряването на телевизионната продукция, както и проблемите, съпътстващи неговото изграждане. Направление «ТВ фонд» няма аналог в системата на българските архиви и е много трудно да се обясни същността и същевременно многообразието на производствения му процес. В него се обработва и съхранява продукцията на БНТ, на чужди телевизии и на български и чужди телевизионни и филмови студии. Натрупаният до началото на 1997 г архив съдържа над 250 000 филмови материала, 50 000 видеоматериала, 3 500 оригинални звукозаписи и над 1 млн. печатни документа. Това включва филмови програми и обекти на 16 и 35 мм лента, негативи, видеопрограми и видео-обекти на рулони 1'' и 2'' В и С формат, и на касети 3/4'' — У-матик и 1/2 аналогови VHS и BET АСАМ, фотоси и диапозитиви, звукозаписи на магнетофонна лента (моно и стерео) и компактдискове, филмотечни и видеотечни карти, сценарии, либрета, монтажни листи, шотлисти, картотечни фишове и др. бази данни. В този огромен информационен масив, в живи кадри, са събрани моменти от най-динамичния период от съществуването на България и цялата планета. Но освен чисто архивните дейности по регистрация, обработка и съхранение на програмния архив на телевизията, фондът включва и технически сектори, занимаващи се с контрол на ТВ филмова и видеопродукция, доставката на заявените за излъчване програми до ТВ кула, със записи и презаписи на програми и т. н. На практика цялата методика на дейностите в направлението се е изграждала в процеса на работата на архивистите в него през всичките тези години. За съжаление документите от първите му години са твърде малко и сега е много трудно да се възстановят всички проекти и особено идеите за неговото развитие от това време. Нещата, които са запазени, показват само крайните резултати на един продължителен процес на търсене на най-правилните варианти и решения. Огромна помощ в това отношение е оказана от създадената през 1977 г., с цел да се окаже методическа помощ на развиващите се ТВ архиви Международна федерация на ТВ архиви — ФИАТ. Архивът на БНТ е неин член от 1980 г. — първи от архивните служби на бившите социалистически страни. Помощта на федерацията е наистина неоценима и надвишава многократно всичко, което е направено от българските архивни институции по този въпрос.
Направление «ТВ фонд» е задължено да спазва в своята работа изискванията на българските законодателни актове и да се ръководи и съобразява с приетите нормативни документи. Но реално те чертаят само общи насоки за неговото развитие и много отдавна не са актуални за положението в динамично развиващия се ТВ архив. Методическият кодекс на Главно управление на архивите (ГУА) може да бъде полезен само в някои отношения и то в годините около неговото издаване. Реална помощ може да се окаже с бързото му актуализиране и то след задълбочен анализ на сегашното положение във фонда и на перспективите за неговото развитие в близкото бъдеще. С навлизането в България на частни ТВ канали това добива все по-ясен смисъл, защото може да стимулира и да помогне за изграждане на архивните им служби.
От друга страна, не е изяснен докрай статутът на фонда в системата на Държавния архивен фонд (ДАФ). Направлението получава статут на орган за управление на ДАФ едва през 1989 г., с приетия Правилник за приложение на Закона за Държавния архивен фонд (ППЗДАФ) и то, като ведомствен архив на БНТ. В член 5 на новия Закон за Държавния архивен фонд (ЗДАФ) от 1993 г. се отбелязва, че органи за управление на ДАФ са ГУА, Централен държавен архив и Държавни архиви. «ТВ фонд», като ведомствен архив, не може да бъде причислен към нито една от тези три категории. Едно евентуално недоглеждане при приемането на нов ППЗДАФ би поставило архива на БНТ в нереално ниско положение в системата на ДАФ и би объркало работата му при дословно прилагане на някои законови изисквания.
Разбира се, пропуските в нормативните документи, регламентиращи обработката и съхранението на материалите, съхранявани в направление «ТВ фонд», не са проблем само на българските архивисти. Аудио-визуалните документи, с които работи фондът, са сравнително нов носител на информация. Методиката на работа с тях е основна тема на разисквания сред архивистите в световен мащаб през последните години. Тези въпроси се разглеждат и на провежданите ежегодно конгреси и семинари на ФИАТ, на които служители на архивната служба на БНТ присъстват редовно. Така фондът получава възможност да бъде в течение на най-съвременните разработки по въпросите, свързани с развитието на ТВ архиви, условията за съхранение на материалите в тях, критериите за подбор на програми за съхранение, спазването на авторските права и т. н. Доказателство за нарасналото внимание към тези видове носители на информация е проведеният през 1988 г. в Париж XI Международен конгрес на архивите с основна тема «Новите архивни документи». На него се обръща внимание на проблемите, свързани с начина на регистриране, категоризиране и класифициране на аудио-визуалните документи, условията за тяхното съхранение, възможностите за прилагане на методиката, използвана при традиционните носители на информация и т. н. Много от тези въпроси се разискват и днес.
За съжаление, хората, които нямат пряк достъп до архива на БНТ, много трудно могат да разберат какво богатство представляват материалите, съхранявани в него. Българската общественост трябва да осъзнае ценността им и тежкото състояние, в което се намират, и да предприеме мерки за тяхното запазване. Характерна черта за произведените от телевизията програми и обекти, е че те са уникални и не се дублират с никоя друга информация в страната. Върху филмова лента, детайлно и многостранно, е отразено ежедневието на народа ни през последните десетилетия, успехите на българските спортисти, културни и технически достижения, драматургични произведения, материали за българския бит и душевност, както и най-важните моменти от управлението и изграждането на днешна България. Основната и най-важна задача, с която е натоварена архивната служба на БНТ, е опазването на това огромно и изключително ценно национално богатство както за нуждите на телевизията, така и за бъдещите поколения.
* * *
През първите години от съществуването на телевизията не се сформира отдел, който да се ангажира с регистрирането, класифицирането и каталогизирането на програмните материали и който да следи за тяхното съхранение и използване(1). Едва през 1962 г. се оформя малка група от 5–6 служители, която прави първите стъпки по създаването на архива на телевизията. Звеното е наречено Филмотека и в началото на своето съществуване се помещава в мазето на старата сграда на БНТ. Основната му задача е регистрирането и съхранението на излъчените програми. Но дълго време след неговото създаване фондът се натрупва стихийно и непрофесионално, филмовите материали се съхраняват, или по-точно натрупват, при крайно лоши условия — по работните стаи на редакциите, по коридори и мазета в сградата на БНТ и в складови помещения в квартал «Орландовци» и село Чуковезер, без необходимите климатични показатели за съхранение(2). Като цяло, по това време архивът е почти неизползваем — описанията на материалите не дават нужната информация за тяхното съдържание, не са изработени правилници, регламентиращи регистрирането и обработката им; липсва всякаква отчетност и контрол при тяхното използване. Не е изяснен и статутът на звеното в административната структура на БНТ. Положението допълнително се усложнява от непрофесионалното отношение на някои служители на телевизията, които безцеремонно режат цели фрагменти от получени за ползване готови архивни филми и направо ги включват в нови предавания. Това е причина за «осакатяването» на немалка част от програмите, създадени през тези първи години на БНТ. Много филми се получават и не се връщат във филмотеката, като или влизат в «домашните» филмотеки, или пък се изнасят и подаряват в чужбина(3).
От 1974 г. филмотечната дейност в БНТ навлиза в качествено нов етап от своето развитие. По решение на ръководството на телевизията звеното преминава на подчинение на Програмнокоординационния й център(4). Като първа стъпка за въвеждане на порядък в телевизионния архив се поставя въпросът за съхранението на материалите(5). Създадените филми се инвентаризират, пренасят и подреждат в наетата от телевизията база в квартал «Захарна фабрика» (където се съхраняват и до днес), в помещения, служили за склад за зърнени храни. Разбира се, те не са идеални за съхранение на филмови материали, но поради своето предишно предназначение все пак осигуряват що-годе постоянни температурни и влажностни показатели за елементарното им запазване. С помощта на главните редакции на БНТ започва категоризация на наличните филмови програми, а успоредно с това комисия от специалисти по филмова лента извършва контрол и анализ на техническото състояние на архива(6). От януари 1975 г. започва да се разпространява бюлетин за постъпленията във филмотеката, целта на който е да информира интересуващите се производствено-творчески звена за наличните програмни материали. През същата година специалисти от Научно-изследователския институт за телевизия и радио разработват Проект за въвеждане на Информационно-търсеща система (ИТС) за програмните материали на БНТ като част от цялостен Проект за въвеждане на Автоматизирана информационно-търсеща система за управление (АИТС)(7) на БНТ. При създаването им се извършва основен анализ на съществуващото по това време положение в ТВ програмен архив. Констатират се редица организационни и структурни слабости, които биха попречили за автоматизацията на работата в архивната служба. Като основни насоки за тяхното преодоляване се определят нуждата от обединяване на всички телевизионни звена, работещи с програмни материали, както и създаване на информационен масив за съдържанието на съхранявания архив. В проектите се включва и конкретна програма за практическото въвеждане на ИТС и предложение за изграждане на нова организационна структура на архивната служба. По този начин още през 1975 г. се предопределя създаването на единен Архив на БНТ.
Веднага след разглеждането и официалното приемане на двата проекта започва и тяхното практическо прилагане. Като първи етап от въвеждането на ИТС в ТВ архив се предвижда създаването на информационния масив за съдържанието на фондовите програми(8). За тази цел се изготвя и влиза в употреба основният входящ документ за машинна обработка, наречен филмотечна (по-късно видеотечна) карта Ф–01. Тя съдържа необходимите кодирани показатели за многоаспектното описание и търсене на съхраняваните програмни материали, като: регистрационни номера, заглавия, фирма производител, сценарист, режисьор, оператор, времетраене, дата на постъпване и излъчване и анотация на съдържанието по кадри. Данните от попълнените по този начин карти служат за основа за попълването на фишовете във фондовата картотека. Същевременно те са съобразени и с изискванията за бъдещото въвеждане на информацията в компютър, като по този начин се избягва нуждата от повторен преглед и описване на материалите. Успоредно със създаването на информация за новопостъпващите в архива програми, се преглеждат и анотират тези, реализирани през първите години след създаването на БНТ. При този преглед са открити много ценни наши и чужди материали, които се използват и до сега в различни документални предавания и юбилейни програми и представляват една от най-ценните части на архива на телевизията(9).
С увеличаването на телевизионната продукция и с нарастването на техническите и финансовите възможности на БНТ постепенно започва да се обръща все по-голямо внимание и на архивната й служба. След като тя преминава последователно в структурите на Икономическа, Техническа и Програмна дирекция, на заседание от 16. 3. 1977 г. Дирекционният съвет на телевизията взема решение, на базата на съществуващата филмотека да създаде отдел «Телевизионен фонд». Според решенията на Съвета, той трябва да бъде на непосредствено административно и кадрово подчинение на заместник-генералния директор по производствените въпроси и да се заеме отговорно и професионално с дейността по документирането, съхранението и използването на телевизионния архив(10). Основните задачи на фонда са формулирани на заседание от 27. 3. 1977 г.: да получава, създава, регистрира, обработва, контролира, съхранява и избирателно разпространява програмна информация и материали, като ги прави максимално достъпни за всички, които имат право да ги използват; да обезпечава оптимални условия за правилното съхранение и дълготрайното запазване на ТВ програмен архив; да контролира движението и използването на ТВ програмен архив, и извършва преглед на техническото състояние на ТВ програми при постъпването им във фонда; да проверява и оценява техническата годност на подготвените за излъчване ТВ програми; да обезпечава своевременно с програмни материали производствено-творческите звена на БНТ при реализиране на нови програми(11). Още тогава се обръща внимание на факта, че функционалната структура на архивната служба трябва да бъде динамична и да позволява самоусъвършенстване чрез разширяване на секторите и звената, от които е съставена, в зависимост от развитието на телевизионната техника и нуждите на самата телевизия(12). Това позволява в новосъздадения отдел «ТВ фонд» на първо време да се включат службите за технически контрол на програмните материали (ОТК), Програмният бокс (звеното, което съхранява готовите за излъчване в ефир и преминали през ОТК програми и обезпечава тяхното доставяне до ТВ кула) и Фонотеката(13).
След създаването на отдела започва разработването на функционални документи, засягащи работата с програмните материали, контрола на движението на носителите и съхранението им. Тяхната цел е улесняването на работата на производствено-творческите звена, а също така и подобряването на информационните връзки между отделните звена вътре във фонда. Така след филмотечната карта се въвеждат в употреба заявки за получаване и връщане на носители, картони за движение, актове за брак и техническа годност и др. — общо 54 на брой, условно кодирани със символите от Ф–01 до Ф–54. Временно е разрешен въпросът със складовата база. Помещенията в «Захарна фабрика», в които се съхраняват филмовите материали, се ремонтират няколко пъти, за да бъдат максимално пригодени за изпълнение на предназначението си. Осигурени са нови метални стелажи, подменен е наличният амортизиран амбалаж, в който се съхраняват филмите, с нов пластмасов, съобразен със съвременните изисквания. За улесняване на работата на редакторите в архива по създаване на информационния масив в базата са открити зали за преглед на 16 и 35 мм лента. Същевременно се извършва поредната инвентаризация и техническа проверка на съхранявания архив, която отново установява лошото му състояние. Но все пак взетите мерки дават бързи резултати и в края на 1977 г. се отчита, че ползването му се увеличава 3–4 пъти. Успоредно с това обединяването на звената, работещи с архивни материали, донякъде пресича и практиката на недобросъвестно и безотговорно отношение към филмовите програми. Тяхното движение от лентохранилището до всички производствени мощности на БНТ се извършва от служители на фонда, и то след предварителна заявка за ползване от редакциите, по която може да се следи и съответно да се търси отговорност за невърнати материали.
През същата година започва разработка на нормативни документи и правилници, регламентиращи дейностите по регистрирането, съхранението, каталогизирането и класифицирането на архивните програми. Като основно и абсолютно задължително средство за информация във всеки архив са въведени в употреба инвентарни описи. Те са първият попълван при постъпването на програмите във фонда документ и същевременно предхождат създаването на всички останали фондови справочници.
Въпреки желанието на специалистите от отдела за запазване на цялата продукция на телевизията, лошите условия в складовете и малкия им капацитет налагат филмовите програми в БНТ да се разделят на четири категории — А, Б, В и Г. Всяка от тях определя срока на съхранение, броя на предадените при регистрирането копия на документи и начина на ползването им(14):
— програми, категоризирани за фонд А — това са програми, които включват материали с непреходна историческа и художествена стойност и представляват интерес за многократно повторение и използване на кадри Те са на постоянно съхранение, като при регистрирането им се изисква да се предадат оригинал и копие на филмова лента. При използването се предоставя само копието, а оригиналът се съхранява за тиражиране на нови копия.
— програми от фонд Б — със срок за съхранение 15 години. По своите качества те се доближават до тези от фонд А. Регистрират се също с оригинал и копие.
— програми от фонд В — със срок за съхранение 5 години. В него се включени материали, които могат да се ползват за повторение, но не притежават нужните качества за дългосрочно съхранение. При регистриране се предава само оригиналът.
— програми от фонд Г — актуални само за момента и подлежат на бракуване след първо излъчване.
Разбира се това разделяне е донякъде и условно. От една страна, с годините критериите за оценка на стойността на материалите се променят и при повторния им преглед много от тях се прекатегоризират в по-горни категории. Често явление е да се запазват дори програми от фонд Г. От друга страна, една от характерните черти на филмовата лента като носител е, че записите върху нея не могат да се трият и тя не може да се използва повторно. Това означава, че бракуваните предавания просто трябва да се изхвърлят, което е неизгодно и ненужно. За съжаление фондът не разполага със складове с достатъчен капацитет, които да поемат за съхранение всички създадени и закупени от телевизията материали. Това изисква тяхното периодическо прочистване и изхвърлянето на ценни чужди програми, за закупуването на които БНТ е вложила огромни средства.
По същото време се въвеждат в употреба Единен класификатор за програмни материали (ЕКПМ) на БНТ и Универсален десетичен каталог (УДК). Те се използват за сигниране и класифициране съответно на филмовите програми и информационните обекти. Целта им е да въведат ред във фондовите картотеки. Класификаторът съдържа необходимите ориентири за систематизация на филмовите програми по ВИД, ЖАНР и ТЕМАТИКА при попълването на филмотечната карта и се явява изходна точка при класифицирането на програмите в тематичната картотека на фонда. Според него програмите се разделят на групи, като всяка от тях е наречена Вид. Видовете предавания в БНТ са: информационни, публицистични, драматургични, развлекателни, образователни, детски, спортни и рекламни. Под Жанр се разбира конкретната форма за отразяване на действителността чрез ТВ предаване, като за всеки вид са посочени най-често използваните жанрове. Тематиката е класифицирана за всеки Вид предаване. Въз основа на попълнените според ЕКПМ филмотечни карти започва създаването на новата картотека, в която има 6 раздела.
1. Азбучник — програмите са разпределени по азбучен ред на заглавията им.
2. Производител — програмите са разпределени по производителя си.
3. Вид — програмите са разпределени по съществуващите 8 вида, във всеки от които са разпределени и жанрово, и тематично.
4. Изпълнители — делят се на български и чужди, а те, от своя страна, на актьори, певци (естрадни, оперни, народни), инструменталисти, хорове, ансамбли и т. н.
5. Създатели — делят се на български и чужди, а те, от своя страна, на сценаристи, режисьори, оператори и т. н.
6. Бележити личности — български и чужди, а те от своя страна — на исторически, политически, от науката и техниката, културата, спорта и т. н.
Филмовите програми, категоризирани за фонд А и Б, могат да имат разпратки във всички раздели на картотеката, а тези от фонд В и Г — само в азбучника и производителя. Отдел «ТВ фонд» разполага и с отделна картотека за постъпилите информационни обекти. Тя е разделена по тематичен и географски (по азбучния ред на държавите) признак. УДК се използва за попълването на тематичната й част и представлява пригодена за българските условия международна универсална система за каталогизиране. Според него информационните обекти са разделени тематично в 8 раздела: Политика, Стопанство, Наука и изкуство, Общество, Военно дело, Култура, Физкултура и спорт и Любопитни. За да се сведат до минимум усилията и загубата на време при търсене на информация, всеки от тези раздели има най-подробно разработени подотдели.
През 1979 г. се приема първият Правилник за организацията и дейността на отдел «ТВ фонд», който урежда дейностите по събирането, получаването, регистрирането, обработката, съхранението и използването на ТВ програмен архив. Според него архивът е съвкупност от явни документи, създадени от дейността на БНТ, както и такива, получени или закупени от чужди и български източници. Той се съхранява по реда, установен от ЗДАФ от 1974 г., ръководи се от нормативните документи, приети от Народното събрание, МС, ДС и Комитета за култура, и е на методическо подчинение на ГУА. В своята работа служителите във фонда са задължени да съблюдават всички международни договорености, подписани от българското правителство, като: Бернската конвенция за опазване на литературни и художествени произведения; Конвенцията за опазване на културната собственост в случай на военен конфликт; Универсалната конвенция за авторското право; Резолюцията на XX сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО за опазване и съхранение на движещи се образи и др. Правилникът определя първата функционална структура на отдела, която след включването на новите звена се състои от 7 сектора:
1. Сектор «Събиране, създаване, анализ и разпространение на програмна информация» с основни задължения: да извършва визуален преглед на архивни филмови програми и обекти, както и на новопостъпили програми и обекти, и да създава програмна информация за тях, като ги анотира, категоризира и попълва филмотечна карта; създава картотека-каталог за съхранявания архив.
2. Сектор «Регистрация, обработка и съхранение на програмна информация» със задължения: регистрира програмни материали; обработва, анализира и съхранява документацията, която ги придружава; приема и обработва заявките за ползване на програмните материали; констатира спазването на сроковете за ползване; обслужва картотеките.
3. Сектор «Съхранение на програмни материали», който съхранява: излъчената продукция на БНТ, необработената за излъчване програма, изходните материали на поръчковите филми, актуални български и чужди информационни обекти и т. н.; извършва периодични прегледи на архива и почиства или реставрира повредените програми; извършва планови инвентаризации; носи пълна материална отговорност за съхранявания архив.
4. Сектор «Обработка и контрол на ТВ програми» със задължения: да подготвя и контролира състоянието на филмовите материали за излъчване; подготвя филмовата лента за съхранение след дейност с нея; подготвя филмовата лента за видеозапис и тиражиране; контролира състоянието на магнитната лента със звукозаписи.
5. Сектор «Приемане, предаване и диспечиране на програмни материали» със задължения по доставките на програмните материали съобразно предварителните заявки и графици; отговаря за програмите при експедирането им; осигурява връщането им в складовете след ползване.
6. Сектор «Техническо окачествяване на ТВ програми» със звена ОТК Предварителен контрол — което контролира качеството и метража на проявената в лабораторията лента и спиpa некачествено заснетата или проявена продукция; ОТК Ефирен филмов контрол — което контролира качеството на готовите за излъчване програми, програмите, предназначени за дублаж и субтитри, и изпращаните в чужбина материали; ОТК Видеоконтрол — което контролира качеството на подготвените за излъчване видеопрограми.
7. Сектор «Програмен бокс», който съхранява готовите за излъчване програми след минаването им на ОТК; зарежда излъчващите блокове на Първа и Втора програма; връща излъчените програми в складовете.
Правилникът включва и някои допълнителни разпоредби, определящи задълженията на ръководителя на фонда и ръководителите на сектори; техническите дейности по контрол на качеството на програмите, правото им на ползване, материалната отговорност при повреди и т. н. Той влиза в сила от 1. 10. 1979 г., с което официално се определя и мястото на фонда в административната структура на БНТ.
Особено важен момент в развитието на отдел «ТВ фонд» се явява приемането му в Международната федерация на ТВ архиви. Контактите с ФИАТ са много полезни, защото се оказва, че проблемите, които се решават в момента, са били проблеми и на най-развитите ТВ архиви по света на по-ранен етап от тяхното съществуване(15). Отделът започва да получава бюлетини, които на изключително високо и професионално ниво синтезират опита в области като: използването на компютри при документирането и търсенето на информация; политика на подбор и критерии за селекция на материалите за фонд; условия за съхранение; структура на архивната служба и т. н.(16) Тяхното прилагане дава основните насоки в развитието на «ТВ фонд» през следващите години. Въведени са критериите за подбор на материали за безсрочно съхранение, които са приети на семинар на федерацията в Монте Есторил, Португалия през 1981 г. и се прилагат във всички страни — членки на ФИАТ.
В края на 70–те години в БНТ започват да навлизат видеоносителите и видеотехниката. В началото Видеотеката на телевизията представлява склад с двуинчови рулони, но много скоро в употреба влизат и доказват своите качества едноинчовите рулони, както и различните видове видеокасети. Те бързо изместват като основен носител на информация филмовата лента, особено след като БНТ започва излъчването на програмите си от видеоносител. През 1983 г. звеното се включва в структурата на отдел «ТВ фонд». По аналогичен начин, както и с филмовите материали, се започва преглед, анотация, категоризация и класификация на видеопрограмите на телевизията(17). След разбор на съществуващото тогава положение се преценява, че най-удачно за моментното състояние на отдела е категоризирането на видеопрограмите в две групи: програми «Златен фонд» — за постоянно съхранение, и програми, които се трият след излъчване. Според изискванията на ФИАТ видеопрограми, категоризирани за «Златен фонд», трябва да се предават за регистриране с оригинал и осигурител на едноинчови рулони и копие на видеокасети. Наличието на копия на програмите от този фонд става изключително важно, защото видеорулоните, за разлика от филмовата лента, могат да се изтрият и да се използват за нов запис. Това изисква бързата им обработка от служителите в архива, която включва преглед, категоризация, «блокиране» на предаването след излъчване, регистриране с фондови номер и прибиране в хранилищата на фонда. Допълнително трябва да се отбележи, че видеолентата е много по-нестабилен носител от филмовата лента и при многократно използване се похабява. Поради финансови причини това изискване не може да се въведе и до днес, което пък води до загуба на много ценни материали. Увеличеното производство на видеопрограми през следващите години води до обособяването на звено «Видеопрограми», което да отговаря за създаването на информационния масив за тяхното съдържание. Всичко това предизвиква промяна и във функционалната структура на фонда. През 1985 г. в него са включени следните сектори: 1. «Програмен фонд» — разделен на звената «Филмови програми», «Информационни обекти» и «Видеопрограми» и обединяващ задълженията на старите «Събиране, създаване, анализи разпространение на програмна информация» и «Регистрация, обработка и съхранение на програмна информация»; 2. «Фондово обслужване» — включващ звената «Диспечиране», «Приемно-предавателен пункт» и «Поръчки за външни клиенти» — създаден на мястото на сектор «Приемане, предаване и диспечиране на програмни материали»; 3. «Технически контрол» — със звена «Филмово ОТК», «Видео ОТК», «Предварително ОТК» и «Технически филмов контрол» и обединяващ секторите «Техническо окачествяване на ТВ програми» и «Обработка и контрол на ТВ програми за излъчване»; 4. «Програмен бокс»; 5. «Видеотека»; 6. «Филмотека» и 7. «Фонотека» — трите разделени според съхраняваните носители на мястото на сектор «Съхранение на ТВ програмен архив».
С развитието на ТВ архив на преден план отново излизат проблемите с материално-техническата база. Естествено, на първо място стоят въпросите за опазването на съхранявания архив. Според приетите във фонда препоръки на ФИАТ, за нормално съхранение на материалите се изискват: температура — за филмова лента — 12°, за магнитна лента — 18–20°; влажност — за филмова лента — 60%, за магнитна лента — 50–60%(18). Хранилищата за филмовите материали в «Захарна фабрика», както и тези на фонотеката, разположени в бившите гаражи в сградата на БНТ на ул. «Сан Стефано» 29 и до днес не разполагат с инсталации за поддържане на тези нормативи. Още по-тежко е положението във фондохранилищата на Видеотеката. Те са разположени в мазетата на БНТ и нямат дори достатъчен капацитет, за да поемат нарастващото видеопроизводство на телевизията. Материалите се увреждат и от недопустимото запрашаване на складовете, липсата на апаратура за почистване и реставриране на похабената лента и на помещения за аклиматизиране на носителите, от силните вибрации при транспортиране и т. н., за които ръководството на БНТ е информирано нееднократно. Проблемът временно е разрешен с предоставянето на фонда, през 1989 г., на складови помещения в строящата се в Националния радиотелевизионен център (НРТЦ) телевизионна база. Те разполагат с условия за съхранение, но там все още трябва да се вложат огромни средства, за да може архивът на телевизията да разполага с нормални фондохранилища.
От друга страна, проблеми започват да създават нарастващият обем от документация за съдържанието на фондовите програми и разрастващите се картотеки. Отчита се, че вкарването на нови картотечни шкафове в и без това малките помещения на сектор «Програмен фонд», разположени в приземния етаж на старата сграда на БНТ на ул. «Сан Стефано», би затруднило работата на архивистите, а и не би могло да продължава безкрайно. Като единствен възможен изход от това положение специалистите в архива предлагат въвеждането на компютри за съхраняване и търсене на информация за програмните материали. Във връзка с това през 1984 г. се сформира работна група, включваща служители от звена в БНТ, имащи пряко отношение към автоматизацията на архивното дело и ТВ производство. Тя анализира създадения Проект за въвеждане на АИТС и отчита редица негови слабости и недостатъци. След като се вземат предвид и изискванията на ФИАТ, се създава нов Проект за въвеждане на система за Управление на ТВ програмен архив, чрез която да се стимулира бъдещото използване на архива и улесни работата на специалистите в него. Според него АИТС на БНТ трябва да включва три основни модула:
— Информационно-търсеща система, която да съдържа информация за съдържанието на програмните материали и да предлага мощен език за търсене;
— Система за следене на носителите (ССН), която трябва да следи за движението на носителите и да поддържа данни за местоположението им;
— Управляваща система (УС), която трябва да управлява и контролира цялата производствена дейност в БНТ.
За цялостното изграждане на системата се предвиждат и два допълнителни модула:
— Система за счетоводна отчетност (ССО), която да поддържа счетоводството на разходните центрове;
— Система за автоматизация на административната дейност (СААД), която да има функции на електронна поща, създаване и управление на документооборота и др.(19)
През 1990–91 г., след дълга и упорита работа, се въвеждат първият етап от АИТС на БНТ — ИТС. Първоначално ИТС на «ТВ фонд» се реализира на базата на персонални компютри(20). След тяхното инсталиране започва въвеждането на информацията от натрупваните с години филмотечни карти или от фишовете в картотеките, редактирана от главните редактори на отделните сектори. Много бързо въвеждането на компютри дава очаквания тласък в развитието на фонда. Еднократно изписване на една карта и съответното й редактиране позволява информацията в нея да се търси по няколко десетки ключови думи, термини и технически данни, при това за максимално кратко време. В процеса на работа се въвеждат и някои улеснения, като: комбинирано търсене на две или повече ключови думи, което стеснява обхвата на търсенето; специално осветяване в екрана на откритата ключова дума, което премахва нуждата от изчитане на целия текст; търсене на термини чрез задаване само на корена им и др.
Продължава и структурното изграждане на отдела. Грижата за най-ценната част от съхранявания архив, както и увеличеното видеопроизводство налагат звеното «Видеопрограми» да прерасне в сектор «Златен фонд», който да поеме работата по създаването на информационния масив на програмите на видеоносител. В рамките на «ТВ фонд» е включена и Фондова универсална апаратна (ФУА) с техника за запис и презапис върху различните видове носители.
През август 1994 г. се приема и новият Правилник за устройството на направление «ТВ фонд». В резултат на изминалите години и на доизграждането на функционалната му структура са включени и нови задачи, които трябва да изпълнява като ведомствен архив на БНТ: да извършва преглед на архивни филми и програми за актуализиране на информацията и бракуване на негодните за ползване; да въвежда програмните данни за АИТС в компютрите, с които разполага; да извършва информационно обслужване на продуцентските звена на БНТ и на външни клиенти; да извършва подбор и презапис на програми от фонда за ползване от външните клиенти, според установените правилници и тарифи; да извършва текуща поддръжка на фондовите материали — тиражиране, реставриране или презапис върху по-модерни носители(21). Правилникът узаконява и новата функционална структура на фонда, която, за разлика от предните години, се характеризира с максимална рационалност и практичност, като обединява в сектори звена със сходни задачи и предназначение. В момента направление «ТВ фонд» се състои от 6 сектора:
1. Сектор «Програмна документация и фотоархив» със задължения: да преглежда постъпили и постъпващи във фонда филмови програми и обекти; да регистрира новопостъпилите програми; да създава база данни за въвеждане на информацията в компютър; да дава справки за съдържанието на съхранявания архив; да съхранява фотоархива на телевизията.
2. Сектор «Златен фонд» — със същите задължения, но касаещи програмите на видеоносител.
3. Сектор «Фондохранилища» със звена: Видеотека, която получава, регистрира, обработва и контролира използването на видеорулоните и видеокасетите, както и оборотния фонд на телевизията; Филмотека, която съхранява филмови програми и обекти и придружаващата ги документация; Фонотека, която получава, регистрира, обработва и контролира използването на звукозаписите, постъпили в архива.
4. Сектор «Технически контрол» със звена: Контрол на проявената лента (Предварително ОТК); Контрол на филмовата и магнитната лента; Контрол на филмови програми (филмово ОТК) и Контрол на видеопрограми (Видео ОТК), без съществени промени на задълженията на сходните им звена от първия Правилник от 1979 г.
5. Сектор «Програмен бокс и диспечиране», който отговаря за съхранението на готовите за излъчване ТВ програми, транспортирането им до ТВ кула за излъчване, връщането им във фондохранилищата и изпълнението на поръчките на външните клиенти.
6. Сектор «Фондова универсална апаратна» — предназначен да извършва всички технически дейности по запис, презапис, почистване и реставриране на фондови програми.
В правилник са конкретизирани задълженията на щатните длъжности на работещите в отделните сектори. Включени са и нови раздели, касаещи критериите за запазване на архивните материали, изискванията за условията за съхранение, както и задължителните дейности с материалите преди тяхното използване. С неговото създаване направление «ТВ фонд» получава един завършен документ за своя статут и дейност в рамките на своето ведомство.
* * *
За 20–те години от своето съществуване Архивът на БНТ измина сложен и динамичен път на развитие. Късното му създаване и липсата на традиция и опит за устройството и работата на архив от подобен вид се компенсират с влизането във ФИАТ, откъдето се получава така нужната методическа и практическа помощ за неговото израстване. Участник в почти всички нейни международни прояви, направление «ТВ фонд» има принос в утвърждаването и популяризирането й. Особено ценена е помощта му при привличането на нови членове от страните от Източна Европа и Балканския регион(22). Като признание за международния авторитет на фонда бе повереното му домакинство на международен семинар на ФИАТ през 1993 г., за организирането на който БНТ получи много висока оценка(23).
Архивната служба на телевизията има да разрешава и немалко проблеми. Статутът на направление «ТВ фонд» в административната структура на БНТ не му предоставя пълни права за вземане на решения при определянето на правилата и начините на ползването на архива. Нерядко висшестоящи служители оказват натиск за ползване на ценни материали, въпреки предупрежденията за възможното им похабяване или изчезване. Много е трудно да се убедят хората, използващи архива, в нуждата от спазването на авторските права на съхраняваните програми, за които направление «ТВ фонд» е задължено да следи. Това често води до конфликти с редакциите в телевизията при ежедневните опити да се ограничи достъпът до подобни материали, а и сериозно накърнява международния престиж на БНТ. Не са един и два и проблемите, свързани със състоянието на материално-техническата база на отдела. Служителите на фонда са наясно с проблемите си и полагат огромни усилия за разрешаването им със средствата и възможностите, с които разполагат. Но те не винаги са достатъчни за запазване на огромното национално богатство, което представлява програмният архив на БНТ.
В такъв кратък материал е трудно да се обхванат всички страни на многообразната дейност на направление «ТВ фонд». Проблемът не е достатъчно добре изследван от специалистите-архивисти. Публикациите по темата са малко и са твърде остарели, за да дадат ясна представа за сегашното състояние и методиката на работа на динамично развиващия се телевизионен архив. Самата зрителска аудитория се информира за неговото съществуване единствено от краткия и все по-често забравян надпис «Използвани са кадри от фонда на БНТ». Поради икономическата криза много предавания се изграждат единствено от архивни материали. Водещите им не забравят да изкажат благодарността си на щедрите си спонсори, но тя рядко достига до служителите, осигурили тяхната обработка и запазване. Това едва ли може да бъде в плюс и за самата телевизия, която е пряко заинтересована от запазването и повторното използване на собствената си продукция.
Историческата стойност на програмния архив на БНТ може да бъде приравнена с останките от средновековните ни крепости и църкви, както и с документите на книжна основа от новата и най-новата българска история. Неговата съдба не може да бъде безразлична на никого. Като източник на информация материалите от програмния архив на БНТ заемат особено място в българското културно наследство, особено в телевизията, радиото и киното. На практика те са паметта на съвременния българин, съхранена в картина и звук, върху магнитна и филмова лента. Поради това нашите наследници никога няма да ни простят тяхното унищожаване.
Бележки
1. Сотиров, Л. Организация на съхранението и използването на ТВ кино и видеофонд, сб. Научни конференции по архивознание, т. VI, С., 1983, с. 101.
2. Сотиров, Л. Състояние, проблеми и насоки на развитие на аудиовизуалния програмен архив на БТ, С., 1989, с. 2.
4. Сотиров, Л. Организация на съхранението и използването на ТВ кино и видеофонд, сб. Научни конференции по архивознание, т. VI, С., 1983, с. 101.
9. Сотиров, Л. Състояние, проблеми и насоки на развитие на аудиовизуалния програмен архив на БТ, С., 1989, с. 9.
11. Правилник на организацията и дейността на отдел «ТВ фонд» на БТ, С., 1979, с. 3.
12. Сотиров, Л. Организация на съхранението и използването на ТВ кино и видеофонд, сб. Научни конференции по архивознание, т. VI, С., 1983, с. 103.
14. Правилник на организацията и дейността на отдел «ТВ фонд» на БТ, С., 1979, с. 7–9.
15. Сотиров, Л. Организация на съхранението и използването на ТВ кино и видеофонд, сб. Научни конференции по архивознание, т. VI, С., 1983, с. 104.
16. Сотиров, Л. Състояние, проблеми и насоки на развитие на аудиовизуалния програмен архив на БТ, С., 1989, с. 11.
18. Статут и технология на работа в направление «ТВ фонд», сб. БНТ — Правилници, т. 2, С., 1995, с. 20.
19. Складова и информационна база на «ТВ фонд» на БНТ — анализ и възможности за развитие, колектив, С., 1993, с. 22–24.
21. Статут и технология на работа в направление «ТВ фонд», сб. БНТ — Правилници, т. 2, С., 1995, с. 2.
22. Василева, И. Опазването на ТВ архиви — свидетелство за културата на една нация. Доклад за конференцията на ФИАТ във Вашингтон, 1995, с. 1.