Историята на науката във виртуалния свят

Електронна библиотека по архивистика и документалистика

Раздел: «Статии»

Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова

Автор: Искра Арсенова

Дизайн: Давид Нинов

София, 2007

От средата на 70–те години в областта на теорията на историята въобще се наблюдава обща тенденция на движение от обективистична към субективистична концепция на науката, от позитивизъм към херменевтика, от количествени към качествени методи. Това създава предпоставки за плодотворно сътрудничество не само между различните исторически дисциплини, специализации и «хибриди», но и за тяхната реинтеграция и осъвременяване. Разширяването на изследователското поле и натрупването на данни за останалите до сега в сянка различни области на историческото знание, създават нови възможности за обобщения и разкриване на многобройните каузални и мотивационни връзки между многообразните явления от миналото. (Ястребицкая, А. Л. 1999)

Изследванията по история на науката са призвани да осветлят основните събития в развитието на световната наука, технология и техника, да пресъздадат историята на фундаментални открития и изобретения, биографиите на бележити деятели на науката и техниката, да изследват закономерностите в развитието на науката и технологиите в контекста на историята на световната цивилизация. Историята на науката е междудисциплинарна история и нейните познавателни приоритети и съответно основни контрагенти в търсене на научна методология се изменят във виртуалния свят.

Съвременното състояние на историята на науката се характеризира с произтичащите сериозни изменения, които обуславят появата на нова качествена и функционална научна информация и определят нейната радикална трансформация. Научната информация сама става значима част от историческата наука.

В края на XX век се наблюдава качественото изменение на научно-изследователската дейност, което е предизвикано от редица причини.

На първо място това е комуникационната революция, проявяваща се в разпространение на спътникова, кабелна и теле-връзка, компютърни текстови и комуникационни системи (видео, екранни и кабелни текстове и др.), а също така индивидуални средства за натрупване съхраняване и печатане на информацията (касети, дискети, дискове, принтери). Всичко това създаде възможност за формиране на глобални, световни информационни мрежи от типа на ИНТЕРНЕТ, разпространение на информацията в което и да е кътче на земното кълбо. Бързото развитие на съвременните информационни технологии открива перспективи за радикално изменение в съвременния свят, който се превръща в едно голямо село. (Candy L., 1997)

Второ, традиционните, преимуществено личностни комуникации се разрушават и се подменят с електронни посредством компютърните мрежи.

Трето, разработват се най-нови високоефективни средства, методи и цели технологии, основаващи се на изводите на кибернетиката, поведенческите и други науки. Едно от най-новите постижения от този род е създаването на виртуалната реалност или виртуалния свят с прилагането на компютърната обработка на видео изображение и реч, а също така използване на холографски и някои и други методи. С помощта на съвременна техника, програмистите могат да пресъздадат исторически събития, формирайки у зрителя чувство за реалност на събитията. (Пугачев В., 1999)

Масовата компютризация на науката е съдържателната основа и предпоставка за реализирането на виртуална среда. Тя се характеризира с това, че съвременните персонални компютри представляват ефективно средство за оптимизиране на условията на умствения труд. Технологичните тенденции както в оборудването, така и в програмното осигуряване започват да изменят статуса на компютъра в изследователската дейност на история на науката. От гледна точка на оборудването през последните няколко години се появиха огромни възможности за обработване на данни, подобряване на характеристиките и удобството на използването на компютрите.

Благодарение на ИНТЕРНЕТ се създаде географско разпределение на взаимносвързаната виртуална световна библиотека от документи, достъпни до всеки, който има компютър, устройство за връзка — модем, и телефон. Откри се възможност за различните потребители да си сътрудничат от разстояние при създаването на документи (World Wide Web). ИНТЕРНЕТ, а също така системата WWW, могат да се разглеждат като големи масиви, състоящи се от отделни документи, свързани с интерактивни връзки. Връзките могат да свързват който и да е елемент (символ, дума) на текста или която и да е точка на графически документ с който е да е друг документ или елемент на документ.

В WWW има «статически» документи — т. е. документи, съхранявани в сървъра в неизменен вид, и динамични документи, които напълно или частично се генерират по искане на потребителя.

В резултат на преобразуването в цифрова форма и конвергенция, информационните технологии, които позволяват да се съхранява на CD ROM текстови, звукови и видео материали, станаха мощни и удобни средства за поддържане и обогатяване на научно-изследователската дейност. Визуализацията на научните данни (сканиране, архитектурни модели и структури) създават благоприятен климат за творческа дейност в областта на история на науката.

Съвременните информационни технологии позволяват създаване на електронни документи с хипервръзки, манипулируеми изображения и графики, съчетаване при предаването на информацията на звук, изображение, видео и печатно слово. Освен това те могат да преобразуват стари печатни източници на информация в цифров вариант със съхраняване на много от характеристиките на печатната форма.

Понятието виртуален свят става възможно едва с използването на телекомуникационните и компютърни технологии по домовете и на работните места преди 15 години. Виртуалният свят създава значително по-големи възможности за взаимодействие. Този свят осигурява интерфейс от революционен тип между човека и електронната машина.

Върху развитието на виртуалния свят влияят следните седем направления в технологичните разработки: 1) мрежи с големи мощности и вместимост, но с малки разходи; 2) мрежи с голяма вместимост от типа на ИНТЕРНЕТ. 3) евтини скенери; 4) подобряване на програмното осигуряване за оптическо разпознаване на знаци; 5) получаване на средства за навигация и програмно осигуряване за представяне на знания; б) общи стандарти и интерфейси; 7) факс апарати.

Виртуалната среда на историята на науката представлява съвършено нова форма на технология на научно-изследователската дейност. Виртуалната среда е интерактивна компютърна програма с интегрирана способност за комуникации. Виртуалната среда е нова разработка на основата на конвергенция на компютърните и комуникационните технологии. При тази среда има съчетание на индивидуално адаптивно взаимодействие с комуникиране по дадено търсене. Тя осигурява уникална форма на поддържане на научните изследвания. Компютърната програма, която служи за опора и за нетривиално научно имитационно моделиране може да се счита за интерактивна среда на научно-изследователската дейност. Виртуалната среда не се характеризира с физическо пространство и определено време. Изследователите могат да работят в тясно сътрудничество, но в различно място и време. Виртуалната среда се различава от реалната не само с различното отношение към пространството и времето, но и с характера на паметта — компютърните технологии. Виртуалната среда се отличава с голяма комуникативност, бърза реакция и отлична нагласа за пълно задоволяване на информационните потребности.

Възможностите на компютърните технологии за подобряване на изследователския процес в историята на науката са многообразни. Особените свойства на компютъра могат да се използват в историята на науката по цяла редица ортогонални параметри.

1. Визуализация — усилвайки механизмите за имитация и използвайки системи за обозначения и други програми с графично изображение, се постига визуално представяне на изключително абстрактни процеси и процедури. 2. Диагностика — могат да се отделят «случайни» грешки от тези, които осигуряват статистическото обработване.

3. Създаване на хипотетични ситуации. Създават се нереални ситуации в имитационно моделиране или се нарушават законите на символичните системи и мисленето.

4. Пътешествие във времето — може да се извърши пътешествие във времето по имитационен начин и в БД като се концентрира научното изследване върху основните въпроси за хронологията и причинността.

5. Интеграция на знанията — персоналните компютри дават възможност за интегриране на различни знания, получени в различно време.

6. Достъп — с включването на различни спомагателни елементи в интерфейса на изследователя, предполагащ автономия и личен ритъм на работа се постига максимален достъп до информация.

Съвременните периферийни дисплеи и интерфейси обаче ограничават потенциала в средата в много видове дейности или сценарии. Основната форма на виртуалния свят с «потапяне» се опира на използването на дисплей, който се монтира на главата, и по този начин потребителят се изолира от околната среда. Изключването на взаимодействие с реалния свят в такива системи е съпроводено с неестествени социални и физически ограничения. Средата мултимедия може да се класифицира като една от формите на подобряване на реалността, опираща се на физическото пространство с «потапяне», интензифициране на ефективното взаимодействие. Понастоящем са познати три форми на подобряване на пространството — проецируеми дисплеи с «потапяне», интерактивни видеосреди и подръчни среди с «потапяне». В същото време монтираните на главата дисплеи и подръчните средства на виртуалната среда облекчават взаимодействието, синтеза на реалната и виртуалната действителност в жизнена среда с нормален мащаб, осигуряват определени преимущества при възприемането на образите. (Traill, D. 1997.)

В литературата досега са описани три типа виртуални организации (Liao S. 1998). Първият тип са тези организации, при които редица операции или форми на дейност за постигане целите на организацията се предават за изпълнение на външни, «виртуални» партньори.

Вторият тип виртуална организация се противопоставя на традиционната физическа организация и се свързва с такива характеристики като абстрактност, невидимост и съществуване само в представите на участниците в нея.

Към третия тип се отнасят организациите, създавани на базата на виртуалните връзки с използването на информационните технологии.

Моделът на виртуалната организация включва 4 променливи: а) обвързаност: б) цел; в) технологии: г) разграничаване. (Haythornthwaite С. 1998)

Авторите на някои публикации виждат в съвременните информационни технологии кардинално решение на всички проблеми на съвременния свят, панацея от всички болести, едва ли не решаване на всички възникващи проблеми. А това съвсем не е така. Отдавайки дължимото на информационните технологии, тяхното голямо значение за развитието на науката, не трябва да забравяме, че имаме работа с доста специфичен вид спомагателни технически средства за представяне и обработване на информация. И това значи, че влиянието на съвременните информационни технологии не трябва да се преувеличава или абсолютизира, или едностранчиво, метафизически да се опростява. Налице са всички основания в дадения феномен да се видят сложности и противоречия. Един от принципните моменти, който предопределя нееднозначния характер на този феномен е взаимоотношението информация — знание. Съвременните информационни технологии оперират с информация, не със знание. При формирането на знанието е необходимо да се вземат пред вид личностните аспекти на съответните процеси на получаването на знанието, и тук съвсем не може да се мине без чисто човешкия фактор при анализа на информацията, който излиза далеч извън пределите на сферата на информационния феномен.

За какви знания става дума. Различават се декларативно знание — т. е. знание за факти, явления и закономерности. И процедурно знание, представляващо умението за решаване на задачи. Процедурното знание възниква на основата на декларативното знание. Компютърните системи за декларативно знание са се появили отдавна и са достигнали високо равнище на съвършенство благодарение на съвременните технологии — хипертекст и мултимедия. (Гейтс Б. 1998). Съществуват трудности с процедурното знание, което се характеризира с недостатъчно определена област на знанието, предмета и друг поглед върху нещата и изискващо моделиране на процесите на решаване на задачи.

Компютърните мощности и графичните средства са достъпни в рутинните дейности, но не трябва да забравяме, че евристиката се осланя на вещината, квалификацията и опитността на изследователя. Програмирането на компютрите да разпознават изкривени образи чрез корелиране с тримерни модели не е по-различно от програмирането на метателното оръдие, което да разпознае траекторията с помощта на карта или фотография. И в двата случая алгоритъмът е създаден благодарение на човешкия талант и въображение.

От съществено значение е и фактът, че виртуалният свят поставя нови изисквания към изследователите — специално образование, нов подход, нова нагласа в изследователската дейност. Благодарение на него се изменя изследователската методология, позволяват се нови форми на организация на изследователската дейност, създава се нов стил в научната работа. Традиционната последователност в научните изследвания се променя като се преминава към паралелно изпълнение на всички етапи — получаване на работното задание, предаване на задачата, съвместно написване на текста, компютърно програмиране, провеждане на синхронизирани видеоконференции и консултации. Интелектуалните дейности, които нямат изследователски характер се поемат от технологиите.

За да може да влезе в новата си роля, историкът на науката трябва да познава проблемите, възникнали в резултат на навлизането на виртуалния свят, и да спомага за тяхното решаване. Измежду тях най-силно изпъкват достъпът до информация и «информационната грамотност». По отношение на достъпа до информация, от една страна виртуалният свят го прави по-лесен, тъй като чрез персоналния компютър можем да черпим обилна информация от целия свят. От друга страна, достъпът до информация се затруднява понеже се изисква оборудване, телекомуникационна инфраструктура и по-висока квалификация. Възниква потребност от нова форма на грамотност — информационна или, с други думи казано, със същата лекота, с която четем книги, да търсим и използваме информация посредством информационните технологии.

Икономическите условия и фактори се различават от тези за информацията върху хартиени носители. Затова друг немаловажен проблем е заплащането на предоставяната електронна информация.

Сега сериозно препятствие, не само в България, е както потенциалът на съществуващия парк от персонални компютри, така и наличието на подходящи програми, които да обслужват изследователите по история на науката. Сегашният парк от персонални компютри включва предимно стари модели, които практически се използват за обработване на текст, но не и за работа с програмите на мултимедията.

Средствата на компютризацията, създаващи някаква виртуална реалност със значително доверие в тях, ще бъдат развивани и занапред. В близко бъдеще приложението на новите информационни технологии в изследванията на историята на науката е сигурен скок отвъд простото, описателното сторниране и табулиране на данни и това ще доведе до смяна в историческата парадигма. Погледът върху миналото ще стане вероятен приоритет за обръщане към възможностите на информационните технологии. Аналитичните исторически процедури ще се развиват и разработват. Причината за това е, че новите технологии позволяват включване на контекстуални, изразни връзки, както и усъвършенстване на количествените изследвания. Това допринася за създаването на задоволително прогресивни модели за нови методи в историческите изследвания. Успехът в корелирането на количествени данни и исторически факти ще интензифицира приложението на информационните технологии в историческите изследвания. От гледна точка на изследователите, използването на информационните технологии е желаната реалност. С използването на графични и мултимедийни средства за обработване на данни и факти се постига многоаспектност и дълбочина на историческото изследване. За съжаление обаче, констатацията на историците е, че възможностите на хард и софтуерите са незадоволителни (East, D. 1998). За сега информационните технологии са широко разпространени средства във всички други области на човешката дейност, но в историческите изследвания за създаване на хипотетични модели на историческото развитие те почти не се използват. Надеждата на историците е, че утрешните технологии ще намерят пътя към изучаване, разбиране и запазване на сведенията и фактите от нашето близко и далечно минало.

Литература

Гейтс, Б. О настоящем и будущем компьютерной технологии. INTERNET. // РАН, 1999–69, № 2.

Пугачев, В. Информационная власть и демократия. // ОНС, 1999, кн. 4. 65–78.

Ястребицкая, А. Л. Историография как предет современной культурной истории // РЖ социальные и гуманитарные науки, сер. 5, История, 1999, кн. 2, 3–24.

Candy, L. Computers & creativity support: Knowledge, visualization & collaboration // Knowledge — Based Syst. — 1997 — 10. № 1, 3–13.

East, D. C. Studying Prehistory with Tomorrow’s Computers. 199 In: Vision of the Future, 159–167.

Haythornthwaite, С. Wellman, B. Work, friendship & media use for information exchange in a networked organization // J. Amer. Soc. Inf. Scie, 1998–49, № 12, 1101–1114.

Liao, S. Shao J. A model of virtual organizations // J. of inf. Scie, 1998–24, № 5, 305–315.

Traill, D. Boskill J., Lawrence P. Interactive collaborative media environments // BT Technol. J./Bit. Teleph. J. 1997 — 15. № 4, 130–139.