Чешкото архивно дело между социалистическото и свободното общество(1)
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Вацлав Бабичка
Дизайн: Давид Нинов
София, 2007
След като на 25 февруари 1948 г. Комунистическата партия на Чехословакия взима властта в държавата и установява авторитарен режим от съветски тип, чехословашкото архивно дело се намира в такова организационно състояние, както при изграждането на Чехословашката република след Първата световна война. От времето на Австро-Унгария новата република заимства единствения държавен архив — Архива на държавната администрация в Прага. През 1918 г. неговото ръководство поема Министерството на вътрешните работи и поради това, независимо че се касае за Централен архив на чешката държава, Архивът на държавната администрация се преименува в Архив на Министерство на вътрешните работи. През 1919 г. е основан вторият държавен архив, който наистина има само ведомствен характер. Това е Държавният архив за селско стопанство, който е натоварен с отговорността по опазване архивите на селското и горското стопанство. В началото той поема грижата за архивите на държавните земевладения, към които се добавят тези на конфискуваните императорски земевладения и в процеса на поземлената реформа също архивите на други дворянски земевладения. Наред с този основен фонд в Държавния архив за селско стопанство са отложени и архивите на селскостопанските власти, институции и общности. След Втората световна война се провежда втора, по-радикална вълна от поземлени реформи и архивите на конфискуваните едри земевладения и на благородническите фамилии са съхранени в 35 новосъздадени областни архива за селско и горско стопанство с редица клонове. Затова Държавният архив за селско стопанство е преименуван в Централен архив за селско и горско стопанство.
Органите на самоуправление в провинциите създават провинциални архиви: през 1839 г. — Моравският провинциален и граждански архив в Бърно, през 1862 г. — Архивът на Бохемските провинции в Прага, и през 1927 г. — Силезийският провинциален архив в Опава. Градските архиви се помещават в кметствата и за тях се полагат професионални грижи на съвсем различно ниво. Някои градски архиви се развиват до самостоятелни институции, като например от 1851 г. — Архивът на столицата Прага, от 1879 г. — Архивът на град Пилзен (Pilzeň) заедно с градския музей, от 1895 г. — Архивът на град Бърно (Brno) и от 1923 г. — Архивът на град Моравска Острава (Moravská) заедно с градския музей. Архивите на провинциалното и градско самоуправление след 1918 г. са поставени под специализирания контрол на Министерството на образованието, учебното дело и културата.
Някои институции създават специални архиви за събиране на по-значимо писмено наследство или за съхраняване на документи от техния район с цел продължаване на по-нататъшното историческо проучване. Още преди основаването на Чехословашката република, през 1846 г. възниква Архивът на Националния музей, а през 1882 г. — Архивът на Карловия университет. Едновременно с основаването на Чехословашката република в 1918 г. се изграждат Архивът на Парламента и Архивът на Министерството на външните работи, а през 1919 г. — Централният архив за кадастрални карти. Следва основаването през 1920 г. на Архива на Пражкия замък, на Литературния архив на Националния музей през 1924 г., Архива на чехословашкото радио през 1927 г., Архива на 1. чехословашка съпротива и предупредителен паметник на освобождението, откъдето след Втората световна война възниква Историческият военен архив, а по време на войната през 1943 г. — филмовият архив.
В архивното съхранение на документите са предприети значими начинания. Преди войната обаче облик на истински модерен архив на предприятие има единствено Архивът на акционерното дружество, по-рано заводите «Шкода» в Пилзен. Веднага след войната в Соколов е основано Обединението на заводските архиви на мините за кафяви въглища и на фабриките за брикети в града на река Елба — Усти (Ustí), обединени в Заводски архив на индустрията за производство на грес.
През годините между двете световни войни, най-вече поради идейни разногласия и учрежденски спорове за обсега на дейност, възникнали между Вътрешното министерство и Министерството на образованието, учебното дело и културата, до приемането на закон за чехословашкото архивно дело не се стига. Държавните архиви остават под ръководството на Вътрешното министерство, а архивите на провинциалното и градското самоуправление и архивите на културни институции — под ръководството на Министерството на образованието, учебното дело и културата. Правителството не е в състояние да определи на кое министерство да повери ръководството на цялостното архивно дело. При това въпросът не опира само до политическо влияние, а до обхващане на архивната дейност като цяло. Вътрешното министерство, уповаващо се на Архива на вътрешното министерство и на Държавния архив за селско стопанство вижда като приоритетна задача на архивното дело не научната, а административната дейност и подкрепата на учрежденската дейност на държавните и самоуправляващи се органи. Министерството на учебното дело, образованието и културата, опиращо се преди всичко на провинциалните архиви, насърчава в противовес, при това на първо място, научната дейност на архивите под формата на историческо проучване и издаване на исторически извори, докато административната дейност разглежда като второстепенна. Дейността по създаването на архивен закон се прекъсва след окупацията на Бохемия и Моравия и се подновява чак към края на войните, но отново не се стига до постигане на консенсус и приемане на архивен закон.
Общественото управление след войната, дотогава разделено на държавно управление и самоуправление, е обединено в национални комитети, които изграждат органите на общественото управление на ниво община — град — окръг — провинция. През 1949 г. е извършена реформа на публичното общинско управление — провинциите са отменени и на тяхно място са създадени 19 околии. Във всяка околия е основан по един околийски архив. Съществуващите дотогава провинциални архиви в Бърно и Опава също поемат функциите на околийски архиви. Провинциалният архив на Бохемия в Прага премахва ограничението за някои архивни фондове на околийските архиви, но въпреки това не става околийски архив, а продължава да е провинциален, независимо че в правно отношение провинцията Бохемия вече не съществува.
С цел уреждане на организационни въпроси и правни дела в областта на чехословашкото архивно дело, през 1951 г. правителството сформира Държавна архивна комисия със секретариат във Вътрешното министерство. С това се решават дългогодишните разногласия по обсега на дейност между учрежденията. Вътрешното министерство използва своята позиция във властта и повлиява решението относно бъдещата организация на архивното дело и неговото ръководство в своя полза. Отново не е представен архивен закон, но на 7 май 1954 г. правителството приема Наредба за архивното дело, публикувана в Държавен вестник под № 29/1954 г. Съгласно § 6 на тази правителствена наредба, организацията и ръководството на архивното дело преминават към Вътрешното министерство, към което се създава Архивно управление като отдел за най-висшето ръководство на архивната дейност.
С обединението на Централния архив на Вътрешното министерство и Архива на Бохемските провинции възниква Държавният централен архив в Прага. В Словакия се основава Държавният словашки централен архив в Братислава. Околийските архиви се преименуват в държавни архиви и повсеместно регионалните архиви за селско и горско стопанство се поемат от държавните архиви. Централният архив за селско и горско стопанство в Прага става съставна част на Държавния централен архив. Градските архиви и специалните архиви не се упоменават в разпореждането на правителството. За тези архиви се отнасят § 9 от Наредбата, според който «в организацията на Държавния архив могат да се отнесат и останалите архиви», и § 11, според който «вътрешният министър може да направи също изключение за някои архиви от особено значение». Тази разпоредба е прилагана през следващите години, така че специалните архиви остават при институциите, на които дотогава те са съставна част и за тях се приема обозначението «Архиви с особено значение». Успоредно със съществуващите от по-ранни времена архиви (до вече назованите такива още преди появяването на правителствената разпоредба № 29/1954 г. се създава Архивът на Чехословашката академия на науките), възникват и нови, като например Архивът на бюрото на Президента на Републиката през 1954 г., Историческият военен архив през 1959 г., Литературният архив с обозначението «Паметник на националната писменост» (след изваждане от Националния музей) през 1964 г., Архивът на чешките висши технически училища през 1963 г., Централният архив на чехословашката телевизия през 1965 г. и Архивът на чешкия национален съвет през 1969 г.
Вътрешният министър използва своето правомощие за включването на градските архиви в държавните архиви, а градските архиви представляват основата за новосъздадените окръжни архиви. Градски архиви се запазват само в Прага, Бърно, Пилзен и Острава, но те изпълняват задачите на държавни архиви. Собствеността на градските архиви до 1960 г. се предава на държавата, тъй като Чехословашката конституция не признава общинска, а само държавна, кооперативна и лична собственост.
Понятието «Архив на предприятие» не се споменава в правителственото разпореждане № 29/1954 г., но все пак произтича от § 2, който гласи, че «писмени материали и документи от архивен характер, които са във връзка с дейността на държавни органи, техни институти и подразделения, социалистически юридически лица, особено от държавни и други предприятия (съгласувани с полицията), които управляват държавно имущество, както и техните юридически предшественици образуват единен държавен архивен основен фонд». Като се има предвид, че в Чехословакия всички предприятия са лишени от собственост и са ръководени от държавата или от национални комитети, архивите на предприятията попадат също в държавната сфера. През 1956 г. мястото им се регулира от Вътрешното министерство чрез публичното им обявяване за архиви на икономически и бюджетни организации.
Като най-известни архиви на предприятия са профилирани архивите на: «Шкробарни — Хавличков брод» (основан през 1948 г.), «Бавлнарске заводи — Тепна Наход» (1951), обединението на архива на предприятието «Северочешки хнедохелне доли — Мост» (1952), «Остравско-карвинске доли — Острава» (1952), «ЧКД Прага» (1953), «Полди-Спойене оцеларни — Кладно» (1953), «Збройовка Брно» (1953), «Трничке железарии — Тринец» (1953), «Витковицке железарии а строирни — Острава — Витковице» (1954), «Каменоухелне доли Кладно» (1954), «Нова хута Клемент Готвалд — Острава-Кунчице» (1954), Централен архив «Ческа статни поиштовна — Прага» (1954), «Ихоческе пивовари Чешке Будьовице» (1954), «Статни банка Ческословенска — Прага» (1955), «Западоческе пивовари Пилзен» (1958), «Инвестични банка Прага» (1959), «Свит Готвалдов» (1960), Обединение на архива на предприятието «Поземни ставителстви — Оломуц» (1962), «Бавлнарске заводи Тиба — Двур кралове над Лабем» (1964), «Ческословенска обходни банка а. с. — Прага» (1966) и «Ческа статни спорителна — Прага» (1971).
Понятието «частен архив» не се споменава в правителственото разпореждане № 29/1954 г. Архивите на благородниците са конфискувани, а частните предприятия — одържавени. От частните архиви остават само архивите на църквата, чието запазване е типично за авторитарния комунистически режим. Мъжките манастири са завзети на 13 април 1950 г. от Държавна сигурност, братята на Ордена са изпратени в лагери, а манастирските архиви са оставени на самотек. Постепенно, стъпка по стъпка, тези архиви са поети от Държавния архив на вътрешното министерство и околийските архиви и по този начин са спасени. Женските манастири отначало са толерирани, но до 1960 г. монахините са принудени да ги напуснат. Техните архиви, доколкото са останали запазени, са предадени на държавните архиви. В архиепископиите и епархиите са поставени държавни пълномощници, за да контролират дейността на Съвета на Консисторията. Те най-напред препращат документи на епархията, от които в Архива на Държавна сигурност са останали запазени само тези от епархията на Беран, докато документите от другите епархии са изчезнали безследно. До 1956 г. архивите на архиепископиите и епархиите, монашеските колегии, викариатите, деканатите и пасторствата са предадени принудително на Държавния архив към т. нар. Оперативно управление. Иззети са и архивите на старите католически църкви и на не католическите църкви, чиито централи са в САЩ, каквито са баптистите, методистите и адвентистите. Толерирани са архивите на Евангелистката църква, на Чехословашката хусистка църква и Гръцко-православната църква. До 1989 г. нищо от това не е променено.
От политическите партии и съюзи своята дейност успяват да продължат само тези, към които Комунистическата партия проявява търпение и които стават членове на т. нар. Национален фронт. Те имат право да поддържат собствени архиви, но с изключение на Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) не се посвещават особено на архивното дело. Архивът на КПЧ има действително статут на архив на политическа партия, но по отношение на общественото положение на КПЧ в страната, практически той е Държавен архив.
Съгласно правителствена разпоредба № 29/1954 г., държавните архиви стават научно-изследователски институти на Вътрешното министерство. Само централните архиви се контролират непосредствено от Министерството, останалите са на подчинение на Архивния отдел за регионално управление на Вътрешното министерство. Този отдел е закрит през 1966 г. и дейността му е разпределена между Държавния архив и Вътрешното министерство. Характерна намеса в организацията на държавните архиви е поземлената реформа през 1960 г. В Бохемия, Моравия и Шлезия — тогава Бохемски области, някогашните 13 държавни архива са редуцирани на 7 — в Прага, Тржбон, Пилзен, Литомержице, Замрсек, Бърно и Опава. В Словакия остават 7 държавни архива. Малки окръжни архиви и някои все още самостоятелни градски архиви (например в Оломуц и Уничов) са обединени в 73 окръжни архива.
През 1968 г. централизираната дотогава държава се трансформира във федерация, състояща се от две федеративни републики — Чешката социалистическа република и Словашката социалистическа република. Архивното дело в неговата област на действие осъществява координация между двете републики. Архивното управление на Вътрешното министерство в Прага става ръководен орган на архивното дело в Бохемските области. Архивното дело в Словакия се ръководи от Архивното управление на Словашкото вътрешно министерство. От тази промяна архивното дело в Бохемските области не е засегнато. Двете архивни управления започват да подготвят архивен закон и едва в тази фаза архивното дело в двете републики се поставя на законова основа.
Законът за архивното дело е приет от Чешкия парламент на 17 октомври 1974 г. и е публикуван в Държавен вестник под № 97/1974 г. Централизираният модел на архивното дело е запазен. Понятието «Единен държавен архивен фонд» е заменено с «Единен архивен фонд». Тези малки дефиниционни промени са израз на засилена централизация в архивното дело. Докато, съгласно правителствено разпореждане № 29/1954 г., към Единния държавен архивен фонд принадлежат само архивни документи, произлезли от дейността на държавните органи, техните институти и направления, социалистически юридически лица и техните предшественици, то към Единния архивен фонд, съгласно закон 97/1974 г. принадлежат всички архивни документи, намиращи се на територията на Чешката социалистическа република, независимо дали са били собственост на социалистическото общество или лична собственост, съответно частна собственост.
Споменаването на частна собственост на архивни документи изразява определен напредък — освен държавна, обществена или лична собственост, се допускат и други форми на архивна собственост. На практика това се отнася в частност до църковни документи, в случаите когато те изрично не са назовани. Този сектор на архивното дело предвидливо е споменат още веднъж в § 7, раздел 1 от Наредбата, а именно, че останалите организации (недържавни органи и несоциалистически организации) и гражданите са задължени да подпомагат защитата на архивните документи; и в § 10, раздел 2 — налагат задължения на собствениците на архивни документи, които в социалистическото общество не са били собственици и документите им не са отлагани в архив. На практика това означава, че някои недържавни архиви търпеливо са изчаквани. Що се отнася до произхода на архивните документи, споменати са само държавни органи и социалистически организации.
Съгласно закона, архивите са разделени на четири групи: държавни архиви, архиви на националните комитети, архиви на предприятия и архиви от особено значение. Държавните архиви са институти на Вътрешното министерство и към тях се числят Държавният централен архив в Прага и седем държавни областни архиви, едно ново обозначение за бившите държавни архиви. Комуналният обсег на дейност на държавните областни архиви се покрива по принцип с територията на околията, обаче се посочва с израза «област» в наименованието, макар че околия и област не са напълно идентични. Това засяга например териториалното преминаване на завършени исторически фондове или различната общинска компетентност на съществуващите организации. Макар в закона да не се споменава, държавните архиви също са място, където се съхраняват архивите на благородници и на диоцези, на монашески колегии и на ордени на католическата църква.
За архивите на националните комитети не може да се каже, че са били архиви на общинското самоуправление. В социалистическата държава няма самоуправление и националните комитети, съгласно Конституцията, са органи на държавната власт и управление. За самоуправление напомня вероятно само фактът, че националните комитети са избирани, като изборът е една манипулирана формалност, която няма нищо общо с изборното усърдие на политическите партии и свободния избор на гражданите. Към групата на архивите на националните комитети принадлежат Архивът на столицата Прага, градските архиви на Бърно, Острава и Пилзен, както и 73 окръжни архива. Всички те изпълняват своите функции не само към националните комитети, които са ги основали, но и към държавните органи, които имат същата териториална област на действие като тази на националните комитети. Има също и държавни архиви, какъвто е случаят с Архивът на столицата Прага, които изпълняват задачите на държавните областни архиви за областта на столицата Прага. Окръжните архиви, основани от Окръжните национални комитети, изпълняват не само техни задачи, а също така и такива на всички местни и градски национални комитети на тяхната територия. Вече не съществуват класическите общински архиви. В архивите на националните комитети се съхраняват и архивите на викариатите, епархиите и пасторствата на Католическата църква.
Към групата на архивите на предприятията принадлежат също архивите на централно ръководените държавни икономически организации, бюджетни и членски организации, доколкото те изпълняват икономически задачи, на финансовите и застрахователните организации, на производствените и потребителските кооперации и на кооперативните селски стопанства. Ликвидираните и отхвърлените частни промишлени предприятия принадлежат на цялостното архивно дело на предприятията в държавния или кооперативния сектор. Връзката с държавния сектор се потвърждава и с това, че Вътрешното министерство определя предприятия, които не притежават свои архивни служби, да предават документите си на държавните архиви или на архивите на националните комитети. В тяхната специализирана дейност архивите на предприятията са задължени да се подчиняват на указанията на Вътрешното министерство.
Архивите с особено значение бяха посочени горе. Това са архивите на някои държавни органи, културни и научни институции, висши учебни заведения и средства за масово осведомяване. Според закона, при съгласие на Вътрешното министерство, е възможно създаването на други архиви с особено значение. Що се отнася до професионалната дейност, архивите с особено значение са задължени да съблюдават насоките на Вътрешното министерство.
На контрол от страна на Вътрешното министерство не подлежат единствено архивите на въоръжените сили и на въоръжените органи за сигурност. Съхранените при тях архивни документи принадлежат към Единния архивен фонд, иначе архивната служба на ресора на въоръжените сили е напълно самостоятелна и не подлежи на контрол.
Политически партии, обществени организации (бивши съюзи) и профсъюзни организации имат възможност да основават свои архиви «самостоятелно». Техните архивни документи са съставна част на Единния архивен фонд. Възлагано им е да съгласуват професионалната си дейност с насоките на Вътрешното министерство. Давана им е и възможност да се обръщат към него за специализирана подкрепа. В случай че нямат собствен архив, Вътрешното министерство определя на кой архив да предават архивните си документи. Като израз на единните архивни грижи в архивния закон също са залегнали постановления за депозираните архивни документи в културните и културно-педагогическите организации и институции (музеи, библиотеки, държавни дворци, галерии и др.). Като част от сбирките в музеите и галериите или книжния фонд, тези архивни документи са и съставна част на Единния архивен фонд (според чешкия архивен закон точното название е национално архивно наследство) и подлежат на разпорежданията на архивния закон.
След падането на комунистическия режим в Чехословакия, през ноември 1989 г. се провеждат редица основополагащи изменения в обществената, политическата и юридическата сфера. Правителство и Парламент започват да отстраняват с това грешките от миналото и приемат закони за съдебната и извънсъдебната реабилитация на лица и за реституция на имущество или обезщетение за конфискувано имущество. Плуралистичната политическа система, самоуправлението на общините и дейността на недържавните организации, които изграждат гражданското общество, са обновени. Всичко това намира отражение в архивното дело, което трябва да се нагоди към новите условия. Усилията на ръководните представители на чешкото архивно дело се състоят в това, в дейността на архивните органи да се въведат демократичните изменения, до които е достигнало обществото, като същевременно се запазят положителните страни на досегашното развитие. Ето защо е решено, досегашният архивен закон да бъде допълнен и след стабилизирането на революционните изменения в обществото да се подготви нов архивен закон. Работата по архивния закон започна още през 1990 г. Законът беше приет от Чешкия парламент през м. юни 1992 г. Публикуван е в Държавен вестник под № 343/1992 г.
От закона отпаднаха отживели понятия като «национални комитети» и «социалистически организации». За обновяване на цялостния ред архивният закон реагира с въвеждането на понятието «община» като създател на архивна документация, но не разчиташе на това за промени в общинските архиви. Текстовете в закона запазиха единната система на предархив и архив дотолкова, доколкото те възлагаха отговорност за документите освен на държавните органи и общините, така и на всички юридически и физически лица, упражняващи производствена дейност. Назованите трябваше да извадят документите от уреда за унищожаване на документи и да предадат архивните документи на съответния архив. Новото е, че упоменатите могат да внасят държавни такси към Вътрешното министерство за депозитарно съхранение на документите. Според унаследеният от миналото «Единен архивен фонд» се регулира юридически архивната дейност и архивната номенклатура.
Правото на собственост върху архивните документи се ограничава от закона дотолкова, доколкото за изнасянето на архивни документи в чужбина се иска съгласието на Вътрешното министерство, което се дава за ограничено време. Появиха се опасения, че някои притежатели на архивни документи правят сделки с тях и че редица ценни документи за чешката история биха изчезнали в чужбина. В случай на промяна в собствеността на архивните документи, държавата има привилегировано право на покупка. Законът отчита също, че не всички собственици на архивни документи биха могли да изпълняват задължението за тяхното опазване и поради това архивите имат правото да наложат на собствениците на архивни документи мерки, необходими за тяхното съхранение, съответно Вътрешното министерство може да разпореди принудително предаване на застрашените архивни документи в съответния архив при безплатно съхранение.
Що се отнася до достъпа до архивните документи, беше направена значителна стъпка в посока демократизация. Изследователите от чужбина бяха поставени наравно с тези от Чехия, а защитеният срок за използване на архивни документи с научна цел бе намален от 50 на 30 години. На практика, предоставени бяха и архивни документи с по-близки дати, като например от времето на чехословашката криза 1968-1969 г. Масово, без ограничение на изследователите бяха предоставени архивни документи, възникнали във връзка с дейността на комунистическата партия.
Съгласно закон № 97/1974 г., държавните архиви се водеха под наименованието «Институт», а техните служители, по тази причина, бяха окачествени като сътрудници на науката и изследванията. Текстовете в архивния закон подчертаваха участието на архивите във функционирането на държавната администрация, с което се спомогна архивните работници да получават заплащане като служители в публичната администрация и законът за публичната администрация в бъдеще да се отнася и за тях.
Мястото на досегашните държавни архиви по принцип не се промени, освен че държавните областни архиви в Моравия и Шлезия възвърнаха своето историческо обозначение Моравски областен архив в Бърно и Областен архив в Опава (въпреки че областният ред не бе обновен). В групата на държавните архиви бяха приети държавните окръжни архиви, които заемаха място на специализирани направления на окръжните служби, т. е. бяха органи на публичната администрация. Съществуваха 72 държавни окръжни архива. Още преди падането на комунистическия режим Окръжният архив в Усти на Лабе бе прехвърлен от обсега на дейност на Окръжната национална комисия в Усти на Лабе в този на Градската национална комисия в Усти на Лабе и след падането на комунистическия режим, при отсъствие в системата на подходящи мерки, това повече не се коригира.
Останалите архиви от някогашната група на архивите на националната комисия се профилираха като градски архиви, макар че те не бяха класически общински архиви като специализирано подразделение на градското самоуправление, а архиви, които обединяваха в себе си тенденции от архивите на самоуправлението и държавните архиви. Архивът на столицата Прага изпълняваше успоредно със своята самоуправленска функция също и задачи на Държавен областен архив на територията на столицата Прага. Архивите на градовете Бърно, Острава, Пилзен и Усти на Лабе изпълняваха успоредно със самоуправленските си функции и функциите на държавни окръжни архиви за територията на съответните градове.
Разпоредбите, засягащи архивите на предприятия отразяваха факта, че новите производствени субекти унаследяват държавните. Принципите на ангажираност за техните архивни документи обаче останаха запазени. Мястото на Архива с особено значение не претърпя промяна. В противовес на това, при архивите на въоръжените сили, на корпуса на сигурността и на разузнавателната служба, които досега по никакъв начин не бяха контролирани, се стигна до принципна промяна — те бяха задължени да се придържат при работата с документите си към специални изисквания в съответствие със закона за архивите. Останалите части от закона бяха променени само терминологично.
На практика, следствие на преминаването към новите условия, се наложи да се разрешат някои проблеми, които законът за архивите не можа да предвиди. Един от тези проблеми бе свързан с реституирането на собствеността. Нито един закон не регулира изрично реституцията на собствеността, а оттам и на създалите се архивни фондове. При решаването на реституционни претенции се действа според закона за реституция на движимата собственост. С една дума, реституцията е насочена към недвижимата и движима собственост, която е била налична към датата на конфискация. Някои благородници и манастири използваха това право, за да получат обратно своите архиви. Голяма част от собствениците, имащи право на реституция, разбраха все пак, че архивните им фондове са добре запазени в държавните архиви и че обществеността е свикнала да ползва техните архивни документи в тези архиви. Затова те приеха сключването на депозитарен договор, в който правото им на собственост е съобразено с други основателни интереси, като бе договорено безплатно съхранение в Държавния архив. Собствениците се съгласиха на финансово участие в случаите на евентуална консервация и реставрация на архивни документи. Някои бивши собственици на архивни фондове въобще не предявиха реституционни претенции.
По друг начин стоеше въпросът с архивните фондове на архиепископиите, епархиите, диоцезите, викариатите, деканатите и енориите на католическата църква. Както беше посочено горе, до 1956 г. тези архивни фондове са били предадени в т. нар. Оперативно управление, при което на техните притежатели не са налагани равноправни договори. С някои диоцези е договорено, че старите договори занапред ще се заменят с нови депозитарни договори при същите условия, както при реституцията на архивни фондове. С други диоцези ще се разисква още по сключването на такива договори. Никой от тях не е договорил предаването на архивните си фондове. Чешкият папски наместник Мирослав Кардинал Влк е уведомен за подхода на действие, предварително съгласуван от католическата църква с Комисията за църковно право във Ватикана, според който в договора за историческите архиви ясно и недвусмислено са заложени правата на собственост на църковните юридически лица.
Обновените съюзи често нямат възможности да се грижат за своите архиви. Ето защо държавните архиви работят заедно с тях и при желание им предоставят на разположение подбрани дубликати на техни преписки или копия на архивни документи.
Обновяването на общинските архиви е регулирано както в Архивния закон, така и в Закона за реституцията или в Закона за общините. Досега не е имало случай, държавен окръжен архив да изиска от някоя от общините предаването на нейните архиви. Съвместната работа между общините и държавните окръжни архиви е предимно добра. По различни празнични поводи архивите издават научни изследвания за историята на общината, организират изложби и Дни на отворени врати в архивите, с което помагат на общините да продължат историческата традиция.
Най-сложно е положението с архивите на предприятия. Становището на Архивното управление за тях е, че архивите на предприятия от социалистическо време до приватизирането на държавната собственост и създадените след приватизацията архивни документи са притежание на новите собственици. На базата на тази позиция архивите на закрити държавни предприятия преминават в държавните областни архиви. Съгласно изразено желание от страна на новите собственици на предприятия да използват тези архиви за производствени и търговски нужди, те (архивите) се оставят на предприятията въз основа на депозитарен договор, като новите собственици се задължават да се грижат за архивните документи съгласно закона. Някои нови собственици обаче отхвърлиха тези две възможности за разрешаване и определят архива на предприятието от времето на социализма като съставна част на приватизираната собственост, върху която държавата няма повече претенции. Преговорите с тях са достигнали до мъртва точка, но досега никоя от двете страни не е завела съдебен иск за разпореждане със собственост.
Заедно с тези въпроси за собственост, Чешката република трябваше да разреши още един специфичен проблем — отделянето й от Словакия и отражението на този процес върху архивите. Спогодбата по този въпрос не беше сложна и се основа на архивния принцип за произход. Архивните фондове останаха по техните места по произход, като се предаваха само в случай, когато създадени на територията на едната държава архиви се съхраняваха в границите на другата държава. Архивни фондове на федерални институции останаха в областта на държавното съхранение, където е било мястото на институцията. Ако едната държава се нуждае от документи по служба, които се съхраняват в архив на другата държава, втората изготвя безплатни копия на тези документи и ги предоставя на първата. По-сложно е било разделянето на някои регистратури, предимно на различни персонални описи, също при Архиви на предприятия, притежаващи производствени места в двете Републики — но винаги се удава да се намери удовлетворителен и за двете страни изход. Спогодбата за архивното разделяне дава възможност за последващо допълнително предаване на архиви, когато например в бъдеще в едната държава се открият архивни документи, които според спогодбата трябва да бъдат предадени на другата държава.
След десет години свободен живот, дошло е времето демократичното общество да промени основно архивното право в съответствие с новите условия. През 2000 г. започна работата по новия архивен закон, чийто проект до днес все още не е представен на правителството и парламента. Във връзка с реформата в държавната администрация последваха само някои частични промени по отношение мястото на държавните архиви в нея (закон № 320/2002 г.). Тъй като съдържанието на тази управленска реформа е в децентрализацията на държавното управление и възлагането на някои части от сферата на действие върху самоуправлението, то държавните централни архиви и държавните областни архиви престанаха да са институции на Вътрешното министерство и станаха административни ведомствени учреждения и самостоятелни организационни единици на държавата. Окръжните служби бяха закрити, с което държавните околийски архиви отговориха на техните задължения. Поради това те са включени в държавните областни архиви като тяхна вътрешна организационна единица.
Новият архивен закон ще трябва да разрешава в бъдеще редица сериозни проблеми. Ще трябва да се помисли за ограничаването на правото на собственост на частните притежатели на архивни документи чрез компенсация. Също да се въведе защита на личните данни и да се приведе в съответствие с изискването за свободен достъп до сведенията. Трябва да се регулира също правното положение на частните архиви. В съответствие с правовия ред трябва да се съблюдава мястото на автономните единици, към които сега се числят околиите и общините и трябва ясно да се разграничат задачите на държавните архиви и на архивите на органите за самоуправление. За държавните архиви е необходимо да се анализират постиженията на държавната администрация в архивното дело и административната уредба да се насочи в далеч по-големи мащаби от досегашните към решенията на архивните органи. Проектът на закона се опитва да реши също юридическите промени в документалните архивни служби, упражняването на контрол и надзор в архивното дело и документалната служба.
Подготовката на новия архивен закон означава не само търсене на нови решения на проблеми, досега несъществували или от неособена важност. Това означава също той да се освободи от традиционните шаблонни мнения и въведените стереотипи.
Градските архиви и архивите с особено значение свикват доста трудно с новото си положение, произтичащо от съществуващата правна уредба. Актуалните проблеми могат да се решат освен в рамките на досегашния архивен закон, така също и от новите законоположения. По принцип законът № 97/1974 г. е просъществувал 15 години и е действал още 15. Добре би било, ако новият закон за архивите има подобна продължителност. Общественото развитие обаче във всички сфери на живота върви с такова темпо напред, че съвсем скоро ще е необходимо да се решават нови правни проблеми, най-вече във връзка с виртуалните ведомствени учреждения и защитата на документите в дигитална форма.
Затова е извънредно наложително правните изменения на чешкото архивно дело да се обвържат с правната уредба на демократичното общество, както и с европейските стандарти. Дейността на чешкото архивно дело в много отношения вече е изпреварила правните промени.
Бележки