Основни правила за библиографско описание и библиографско цитиране под линия
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2006
I. Описание на книги(1)
Описанието се състои от следните елементи, дадени последователно:
а) редна дума;
б) заглавие;
в) подзаглавни данни;
г) издателски данни;
д) количествена характеристика;
е) серийна бележка;
ж) сведения за тиража;
з) сведения за цената;
и) сведения за подвързията;
й) забележки и анотация;
к) спецификация при многотомни издания.
Данните, отбелязани в т. е–к, не са задължителни при описанието на всички библиографски указатели, а данните, отбелязани в точки ж–и, не са задължителни при описанието на чуждите книги.
1. Редна дума е думата, с която започва описанието — при описание на книги с автор редна дума е фамилното име на автора, което се отделя с друг шрифт (шпацира се), последвано от собствено и бащино име, или името на учреждението или организацията, приети за колективен автор. При анонимни книги редна дума е първата дума от заглавието, която се отделя с друг шрифт (шпацира се) обикновено само в някои библиографски указатели.
2. Заглавието на книгата се описва от заглавната страница на съвременен правопис или от корицата или библиографското каре, ако липсва заглавна страница. Неясни или незавършени заглавия могат да се допълват в скоби — [ ].
3. В подзаглавните данни се дават:
а) пояснения за съдържанието на книгата;
б) сведения за литературната й форма или за жанра;
в) сведение за читателското предназначение;
г) сведения за лицата, участвували в съставянето на книгата (преводачи, редактори, автори на предговори и др.);
д) указание за това, че книгата е превод, и сведения за езика на оригинала;
е) поредност на изданието (винаги с арабска цифра и точка) и характеристика за него (поправено, допълнено и т. н., напр. 2. попр. или прераб., или доп. изд.);
ж) сведения за томовете при многотомни съчинения.
Данните, посочени в т. а–г, не са задължителни за всички библиографски указатели. (Името на преводача обаче се дава винаги при описание на художествена литература, особено поезия.)
4. В издателските данни се дават сведения за мястото на издаването, издателството и годината на издаването. (Градът — местоиздаването — се изписва с изключение на Москва, Ленинград и София — М., Л., С, вкл. и на латиница — S.) Ако в книгата са дадени две или повече места на издаване, в издателските данни се поставя първото, а останалите се означават със съкращения «и др.» или etc. (лат. et cetera — «и т. н.»). Ако в книгата липсват сведения за местоиздаването и е невъзможно да се установят, пише се «Б. м.» или S. l. (лат. sine loco — «без място»). При особено важни издания могат да се посочат всички места на издаване.
Името на издателството се дава в съкратена форма (без «Изд.»). Обикновено не се пише в литературата под линия, в списъци на литературата накрая на статията или книгата, а се дава задължително в библиографии, библиографски указатели.
Годината на издаването се дава винаги с арабски цифри без «г.». Ако липсва в книгата и не може да се установи, в описанието се пише «б. г.» или s. a. (лат. sine ano — «без година»).
5. В количествената характеристика се дават сведения за броя на страниците, илюстрациите, приложенията и невключените в пагинацията материали.
Броят на страниците се дава с числото на последната номерирана страница и се означава със «с.» (лат. р. — пагина), съответно с «л.» за листове и с «кол.» за текст на колони (лат. kol.). (Обикновено в литературата под линия не се дава броят на страниците, а само цитираната страница — напр. с. 50 или 50–60 — без «с.», респ. р. 50 или 50–55.)
Различните пагинации (римска, арабска) се запазват и се отделят със запетая (напр. XIII, 150 с.). При повече от три различни пагинации се отбелязват общият брой на страниците и «раздр. паг.» (напр. 280 с. раздр. паг.). Илюстрациите в текста на книгата се означават, като към броя на страниците ce добави «с ил.» (лат. ill.): напр. 20 с. с ил. (20 р. ill.) или 50 с. с портр., 10 с. с черт. (ако илюстрациите са само от един вид). Примери за илюстрации извън текста: 40 с. 6 л. ил.; 20 с. 3 л. ил. 2 к. (карти).
6. В серийната бележка се дават името на серията и номерът на книгата (напр. Трудове по бълг. диалектология. Кн. 5).
7. В забележките се дават сведения за изданието, които не са отразени в текста на описанието.
8. В анотацията се дават сведения за съдържанието и за предназначението, за които няма достатъчно данни в подзаглавието.
Заб. Отделни думи във всички елементи на описанието могат да се съкращават — с изключение на заглавието — съгласно със «Съкращение на български думи и словосъчетания...» (БДС 9736–82, намиращ се и в редакциите). Допуска се съкращаване на отделни думи и на част от заглавието само при много дълги заглавия предимно от старобългарската и възрожденската литература, като изпуснатите думи се заменят с многоточие (...).
Схема на описание
Автор. Заглавие. Подзаглавие. Издателски данни. Количествена характеристика. (Серийна бележка).
Забележки и анотация.
При библиографското описание се употребяват следните препинателни знаци:
Фамилното име се отделя от малкото име със запетая. При двама или повече автори имената се отделят със запетая, като пред името на последния автор се поставя запетая или съюзът «и» (или et).
Отделните елементи на описанието (заглавие, подзаглавие, издателски данни, количествена характеристика) се отделят с точка, например:
Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов. Пътят към драмата. С., Наука и изкуство, 1962. 480 с. с ил. 1 л. портр.
В издателските данни между отделните елементи се поставя запетая, а накрая завършват с точка. Напр. ако се цитират общо страниците: С., БАН, 1950. 500 с.; при цит. на определена страница: С., БАН, 1950, с. 50, респ. 5–10; 5 сл., на лат. 5 sq. (не се препоръчва).
В количествената характеристика отделните видове пагинация се отделят със запетая:
XV, 120 с.
VI, 320 с. 4 л. ил.
Серийната бележка се загражда в кръгли скоби. Номерът и подсерията се отделят с точка (Документи за бълг. история. Т. 1).
При многотомни съчинения между отделните части се поставя запетая, а накрая — точка (напр. T. 5, ч. 2, св. 1.). Числата в тези данни винаги се пишат с арабски цифри.
При описанието (важи предимно за библиографски указатели) се употребяват три вида скоби: кръгли скоби ( ) — за сведенията, взети извън книгата; прави скоби [ ] — за сведения от странични източници или формулирани от съставителя на описанието; остри скоби ‹ › — за сведенията, дадени на заглавната страница в кръгли скоби. (В забележките и анотациите не се употребяват скоби.)
Описание под индивидуален автор
В някои случаи за автор се приема съставителят или редакторът. Името на автора се дава във формата, под която той е най-известен, еднообразно за всичките му произведения независимо от това, как е дадена в книгата. (При преводи на чужди езици името на автора се дава в оригиналната му форма, като се използуват стандартите за транслитерация.)
Най-напред се дава фамилното име, следвано от собственото и бащиното — по възможност развити (това не важи за литературата под линия и кратките списъци на ползуваната литература, където обикновено се дава само собственото и фамилното име, и то собственото име съкратено; при руските и съветските автори обаче обикновено се дават инициалите на собственото и бащиното име).
При имена на монарси и духовни лица, при старогръцки, римски, средновековни, византийски, както и при някои източни автори за редна дума се взема личното име, презимето или прякорът в зависимост от това, под коя форма е най-известен (напр. Паисий Хилендарски. История славянобългарска...).
Инверсира се само името на първия автор (това важи и за литературата под линия). Фамилните имена обаче на всички автори се шпацират (собственото и бащиното име не се шпацират). Обикновено в научните издания, каквито са академичните, се дават имената на всички автори, отделени със запетая или «и», респ. et за издания на чужд език. Съгласно със стандарта обаче книги с повече от трима автори се описват под заглавие, като имената на авторите се изброяват в забележка.
Съставителят на книгата се смята за автор в следните случаи: при сборници от произведения на народното творчество, материалът за които е бил събран, записан или обработен от съставителя, при речници и справочници, при пътеводители, при библиографски указатели, при обзори с реферативен характер, при учебници, учебни помагала, христоматии, сборници от учебни текстове, упражнения и задачи.
Примери
Xаков, Дженгис. Политическата борба в Турция. 1960–1971. С., БАН, 1979. 173 с.
Мирчев, К., Хр. Кодов. Енински апостол. Старобълг. паметник от XI в. С., 1965, 199–200.
Василев, Стефан. Интуиция и творчество. (Философско-естетически анализ). С., БАН, 1978. 350 с.
Ангелов, Б. Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. 1–3. С., 1958–1978. 242, VIII с.; 280 с.; 181 с.
Ангелов, Д. История на Византия. Ч. 2. 867–1204. 4. изд. Ч. 3. 1204–1453. С., БАН, 1972–1974. 315 с.; 179 с.
Hиколчев, Георги П., Минчо Г. Mapков. Електрически транспорт. С., Техника, 1966. 214 с. с ил. 1 л. сx. (Библ. за електромонтьора. Д. 1–А, кн. 6).
Друмев, Д., Хр. П. Дерменджиев, Н. Даскалов, Т. Герасимов. Метална пластика. Ковано желязо, оръжия, калаени съдове. С., БАН, 1983. 190 с. със 175 ил. (Бълг. художествено наследство).
Дамянов, Б., Св. Тулешкова, Св. Бакърджиева, П. Бозарова. Тезаурус по биофизика. «Регулирани системи от реакции». С., БАН, 1969. 155 с. с ил. 1 к. 2 прил.
Дренски, Пенчо. Рибите в България. С., БАН, 1951. 270 с. с ил. (Зоол. инст. с музей. Фауна на България. № 2).
Осинин, Димитър. От лехичка по стръкче. Нар. песни. Подбрал... С., Нар. младеж, 1961, с. 42.
Ихчиев, Д. Турските документи в Рилския манастир. Прев. и наредил... С., 1910, 56–58.
Малеева, Весела. Михалаки Георгиев. Встъп. статия, публикация и коментар... С., БАН, 1981. 334 с. с ил. (Лит. архив. Т. 8).
Вълчанова, M., H. Муткурова-Колчева, Св. Бърдаров. Библиография на българската литература по микробиология (1969–1980). Състав... С., БАН, 1984. 350 с.
Шолохов, Михаил. Разораната целина. Роман. 6. изд. Прев. от руски M. Марчевски, Г. Жечев. С., Нар. култура, 1972, с. 75.
Прохоров, М. Г. Повесть Мишае. Л., 1979. 150 с.
Чернышева, И. И. Фразеология современного немецкого языка. М.—Л., 1970, 135–138.
Wеllmann, H. Das Substantiv. Düsseldorf, 1945. 150 p.
Gеоrgiеv, Vladimir J. Introduction to the History of the Indo-European Languages. S., 1981, p. 423.
Кurеllа, Alfred. Dimitroff contra Göring. 2. Aufl. Berlin, 177–180.
Wajs, J., J. Кurz. Evangeliarium Assemani. T. 1–2. Pragae, 1929–1955, p. XXII–XXIII.
Briquet, Ch. Les filigranes. Vol. 3. Leipzig etc., 1922. 627 p.
Описание на книги под заглавие, на многотомни(2) издания
Обучението по математика. 1944–1969. Сб. статии. Състав. Ив. Ганчев. С., Нар. просвета, 1970. 128 с. с ил.
Акадамик Сава Гановски. Юбил. сб. С., БАН, 1971. 530 с.
Априлското въстание и източната криза. 1975–1978. С., БАН, 1977. 195 с. (Поредица «Балкани». № 4).
Енциклопедия А–Я. С., БАН, 1974. 975 с. с ил.
Социологически аспекти на социалистическото възпитание. С., БАН, 1980. 267 с. с ил.
Българска диалектология. Проучвания и материали. Кн. 9. С., БАН, 1979. 349 с. с к. (карта).
Антология современной болгарской философской мысли. (На материалах журнала «Филос. мисъл». 1981–1982.) С., БАН, 1983. 150 с.
Изграждането на икономиката на развитото социалистическо общество. С., БАН, 1980. 380 с.
Фауна на България. 10. Coloptera, Cuculionide. Ч. 4. Calandrinae. 2. С., БАН, 1980. 301 с. с ил.
Граматика на съвременния български книжовен език. T. 1–3. С., БАН, 1982–1984. 299 с.; 511 с.; 465 с.
Латински извори за българската история. Т. 1–3. С., БАН, 1958–1965. (Извори за бълг. история. Т. 2, 7, 12).
История на българската литература в четири тома. Т. 1. Старобълг. литература. С., БАН, 1962. 250 с.
История на българската литература в четири тома. Т. 1–4. С., БАН, 1962–1966.
Българско-германски отношения. Изследвания и материали. Т. 1–3. С., БАН, 1972–1981.
Справочник по озеленяване. Т. 1–3. С., Земиздат, 1967–1970. 316, 324, 360 с. с ил.
Яворов, Пейо (или П. К.). Съчинения. В 3 тома. 2. изд. С., Бълг. писател, 1970–1971. 251 с.; 204 с.; 276 с.
Славянские культуры и Балканы. 2. XVIII–XIX вв. С., БАН, 1978. 389 с.
Тематични сборници
Георги Димитров и развитието на теорията на научния комунизъм. С., БАН, 1983. 350 с. (Год. СУ. Филос. фак. Кат. Науч. комунизъм. Т. 75).
Политически партии, организации и управления в България. 1879–1944. С., БАН, 1983. 310 с. (Изв. Инст. ист. Т. 26).
II. Описание на статии, рецензии и други материали, обнародвани в периодичния печат, в книги и сборници (Аналитично описание)
При аналитичното описание важат основните правила, отнасящи се до описанието на книги. (За съкращенията на български думи и словосъчетания в библиографското описание и на наименованията на българските периодични издания виж двата стандарта — БДС 9736–82 и БДС 11 452–73, намиращи се и в отделните редакции, а за съкращенията на чужди думи — БДС 11 451–73). Елементи на описанието:
а) име на автор (инверсирано), заглавие на статията, подзаглавни данни, рубрика (при описание на статии от вестници);
б) източник — печатното издание, в което е обнародвана статията;
в) забележки и анотация.
Името на автора, заглавието на статията и подзаглавните данни се отделят с точка и накрая след точката се поставя тире (. — В: ...; . — In: ...), след което се дават сведенията за източника, в който е поместена статията (респ. рецензия, глава, дял и т. н. — тук под наименованието «статия»).
Забележките и анотацията, допълващи отделните елементи на описанието или разкриващи съдържанието на статията, се дават на нов ред, една след друга, отделени с точки.
Сведенията за основната поредна единица (годишнина, том и др.) се дават само с цифри, като не се пише «год.», «т.». Отделните поредни единици (книжка, брой и др.) се означават с № (на лат. No). Поредността на всяка единица се дава с арабски цифри.
Означаване на посочените страници:
а) при посочване само на една страница се дават съкращенията «с.» за кирилица и р. за латиница (с. 50, р. 50); б) при посочване на повече страници (от–до) се дават само цифрите (без «с.», респ. р.) — 15–18; допуска се и «с. 15 сл.», на лат. р. 15 sq.
Схема на аналитично описание
Автор. Заглавие. Подзагл. данни. Рубрика. — Сведение за изданието, в което е поместена статията. Забележки. Анотация.
А. Описание на статии от вестници
При описание на статии от вестници след сведенията за автор, заглавие, подзаглавие и рубриката се дават сведения за вестника, в който е поместена статията, в следния ред:
а) название на вестника;
б) годишнина (само при бълг. вестници, излезли преди Девети септември, и при чужди вестници, когато е означена);
в) пореден брой на вестника;
г) дата (число, месец, година); месеците се съкращават: ян., февр., апр., авг., септ., окт., ноем., дек.;
д) страници (за вестник с повече от 6 стр., за бълг. възрожденски печат).
При български провинциални и при чужди вестници след названието на вестника в кръгли скоби се отбелязва мястото на издаването — развито. (Мястото на издаването не се отбелязва в библиографски указатели, в които е даден списък на източниците.) При единичните листове се дават пълните издателски данни. В края на описанието се отбелязва в кръгли скоби: «Ед. л.», ако не е дадено в самото название на вестника.
Примери
Аладжемов, Емил. По пътищата на социалистическа Куба. — Отеч. фронт, № 7623–№ 7625, 26 март 1969 (при продълж. на ст. в няколко броя).
Нейчев, Петър. Аз видях Ленин. Спомени. Записал К. Дончев. — Отеч. фронт, № 5177, 21 апр. 1961.
Господинов, Енчо. Какво стана в Ливан. — Поглед, № 11, 12 март 1984, с. 6.
Илиев, Цветан. Саможертва в името на свободата. (По случай 20 г. от обесването на Леон Таджер). — Дунав, правда (Русе), № 296, 15 дек. 1961.
Път правилен и резултатен! [Уводна]. — Раб. дело, № 249, 6 септ. 1971.
Стаевски, Марин. Спомени за Ценко Керешки. — Възпоменат. лист (Троян), 11 апр. 1950.
Плочев, П. Георги Георгиев. — 2 юни (Ямбол), 2 юни 1945. (Ед. л.).
Стоянов, Цветан. Мисълта и делото. — Лит. фронт, № 41, 5 окт. 1967.
Б. Описание на статии от списания и от периодични сборници (Поредични издания)
При това описание след сведенията за автора, заглавието и подзаглавните данни се дават сведенията за книжката или тома, в който е поместена статията, в следния ред:
а) наименование на периодичното (поред.) издание (източника);
б) годишнина на списанието (при бълг. списания, излизали до Девети септември, и при чужди списания, когато тя е отбелязана) — «год.» не се пише;
в) пореден том на периодичния сборник — с араб. цифра («т.» не се пише);
г) година на издаването («г.» не се пише);
д) книжка на списанието (№, при изд. на лат. No);
е) страници, на които е поместена статията (с. 10, на лат. p. 10, 14–15, 10 сл., на лат. 10 sq. — не се препоръчва).
При български списания с еднакви наименования и при чужди списания (ако е отразено) се дава мястото на издаването.
Когато периодичният сборник се подразделя на серии, названието на серията се дава след общото наименование на изданието (напр. Изв. АН СССР. Сер. геол.).
Елементите на сведенията за изданието, в което е поместена статията, се отделят със запетая, а мястото на издаването се посочва в кръгли скоби. Името на периодичния сборник се отделя от названието на серията с точка (вж. по-горе).
Примери
Богданов, Богдан. За идеологията в античната история. — Филос. мисъл, 1983, № 8, 90–95.
Воронин, Сергей. История одной поездки. Заметки писателя. — Звезда (Москва), 1958, № 5, 179–189.
Ацев, Ангел. Из опита на полиграфическите предприятия в ГДР. — Полиграфия, 1964, № 11, 1–5; 1965, № 2, 4–8 (при продълж. на ст. в следв. книжка).
Коркинa, З. A. Аудирование как процесс восприятия и понимания звучащей речи. — Иностр. языки в школе, 1964, № 3, 12–24.
Трифонов, Ю. Живот и дейност на Константин Костенечки. — Сп. БАН, 65, 1943, 223–295 (като поредица).
Но новото списание: — Сп. БАН, 1980, № 2, 23–25.
Йоакимов, Д. Принос на насекомната фауна на Рила. — Период. сп. БКД, 59, 1899, с. 12 (като поредица). (Може и без «БКД» за по-новите издания.)
Бассеянович, М. Материали за санитарната етнография на България. Ломски окръг (1880–1889). — Сб. НУ (не: Сб. НУНК — взема се по-новото наименование), 5, 1891, 64–67 (като поредица).
Холиолчев, Хр. Диалектни наставки за образуване на съществителни имена от мъжки род в българските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 12, 1965, 150–198.
Автор. Заглавие. — Изв. Инст. прав. науки, 11, 1960, № 2, 195–223.
Шварцкопф, Б. С. Крылатые выражения в языке В. И. Ленина. — Изв. АН СССР. Сер. лит. и яз., 1971, вып. 2, 108–116.
Сакъзов, Ив. Стопанските връзки на България в чужбина през XIV в. — Год. СУ. Юрид. фак., 30, 1935, 3–10.
Радева, В. Диалектни глаголи, мотивирани от съществителни имена. (Структурно-семантична характеристика). — Год. СУ. Фак. слав., филол., 70, 1977, № 1, 185–223.
Пундев, В. Сборникът Абагар от Филип Станиславов. — Год. Нар. библ. — Пловдив, за 1924, 1926, 289–337.
Ангелов, П. Хоботници (Cuerulionidae) от Странджа планина. — Науч. тр. ВПИ — Пловдив, 2, 1964, № 2, 20–29.
Ангелов, Боню Ст. Неизвестни ръкописи на Мардарий Рилски. — Старобълг. лит., 6, 1980, 50–68.
Карапеткова, Мария. Върху ихтиофауната на Триградско-Ягодинския район (Централни Родопи). — Хидробиология, 19, 1983, 5–19.
Дойчев, Румен Л., Емил Д. Mолле, Наско И. Атанасов. Изследователска активност и емоционално поведение на гризачи в теста «открито поле». 1. Жълтогърла горска мишка. — Екология, 11, 1983, 67–79.
Чолева-Абаджиева, Боряна, Лиляна Б. Будурова. Паразитни видове нематоди по касиса в България — Acta Zool. Bulg., 21, 1983, 67–77.
Vapordžiev, V. Geflugelte Worte im Bulgarischen. — Ztschr. Slaw., 1971, No 5, 650–680.
Labrune, B. J. Les manifestations neurologiques au cours de la toxaplasmose. — Progr. Med. (Paris), 21, 1971, No 99, 156–166 (или р. 158).
Sсhоlkin, R. Einleitung in des Johann-Alexander Evangelium. — Arch. slav. Philol., 7, 1884, No 4, 1–57.
В. Описание на статии от непериодични сборници
При това описание след сведенията за автора, заглавието и подзаглавните данни се дават сведенията за сборника, в който е поместена статията, в следния ред:
а) заглавие;
б) подзаглавни данни (ако е нужно);
в) местоиздаване;
г) година на издаването;
д) страници, на които е поместена статията.
Пред сведенията за сборника, в който е поместена статията, се поставя «В:» за книги на кирилица или In: за книги на латиница.
Заглавието, подзаглавието и местоиздаването на сборника се отделят помежду си с точка, а следващите елементи — със запетая.
Примери
Цоневски, Стефан. Относно ролята на практиката в процеса на познанието. — В: Акад. Сава Гановски. Юбил. сб. С., 1971, 8–11.
Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. — В: България 1000 г. Т. 1. С., 1930, 383–540.
Топенчаров, Вл. Ботев като журналист. — В: Христо Ботев. Сб. по случай 100 г. от рождението му. С., 1949, 186–199.
Ястребова, Е. И. История и развитие предметных указателей. — В: Вопросы организации и обработки научной информации. М., 1971, 7–16.
Zsigmоnd, A. G., F. Nоthеiz, M. Bartоk. Stereochemistry of Hydrogenolysis of Cyclopropanes. — В: Гетерогенный катализ. Тр. V междунар. симпозиума. Варна, 3–6 окт. 1983. Ч. 1. С., 1983, 15–20.
Pomianowska, W. Zarys słowotwórstwa. prasłowiańskiego. — In: Slownik prasłowiański. T. 1. А–В. Wrocław etc., 1974, p. 90.
Szymański, T. Deriwacia czasowników onomatopeisznych i ekspresywnych w języku bułgarskim. — In: Prace jęzikoznawcze, PAN. 86. Wrocław etc., 1977, p. 144.
Г. Описание на статии от събрани и избрани съчинения
Тези статии се описват, както статии от сборници. (Издателството също не се пише.) Името на автора не се повтаря в сведението за съчинението, в което е поместена статията. Името на автора се посочва в източника само при описание на уводни статии, предговори, послеслови, написани от други автори.
Примери
Димитров, Георги. За поврат в партията. — В: Съчинения. Т. 9. С., 1953, с. 45.
Ганов, Банко. Обществена дейност и педагогически възгледи на Теньо Стоилов. — В: Стоилов, Теньо. Избрани педагогически произведения. С., 1961, 7–35.
Димитров, Г., В. Коларов. Отворено писмо до работниците и селяните в България. — В: Димитров, Г. Съчинения. Т. 7. С., 1953, 266–276.
Пешковский, А. М. Интонация и грамматика. — В: Избранные труды. М., 1969, 2–25.
Гановски, Сава. Н. К. Крупская и културната революция. — В: Педагогически проблеми. Избр. произв. С., 1973, 15–68.
Лютов, Костадин. Предговор. — В: Актуални гражданскоправни проблеми. Тр., посветени на акад. Л. Василев. С., 1983, 5–8 (може и без подзаглавие при цитиране под линия).
Братанов, Димитър Ц. Асен Златаров — пламенен трибун на социалистическия реализъм. [Предговор]. — В: Златаров, Асен. Избрани произведения. 2. изд. С., 1975, 5–18.
Д. Описание на глави, дялове, части от книги
При това описание се постъпва, както при описанието на статии от непериодични сборници, като в сведенията за източника се постави името на автора. Например:
Допуска се в описанието да се постави заглавие в прави скоби. Например:
Маринов, Никола. [При Съби Димитров]. — В: Mаринов, Никола. Шестимата интербригадисти. С., 1950, 214–217.
Други примери
Петканова-Тотева, Д. Димитър Кантакузин — жизнена съдба и поетично откровение. — В: Петканова-Тотева, Д. Хилядолетна литература. С., 1974, 166–189.
Ангелов, Б. Ст. Поп Пунчо. — В: Ангелов, Б. Ст. Съвременници на Паисий. 2. С., 1964, с. 50.
Е. Описание на рецензии и на реферати
1. Самостоятелното описание на рецензия се прави, както описанието на статия, само че втората част на описанието съдържа данни за рецензираното произведение, които се дават като анотация. Например:
Тодоров, А. Животворни сокове на нашата поезия. — Лит. фронт, № 41, 13 окт. 1955.
Рец. за: Ив. Бурин. Ботев и народният поетичен гений. С., Бълг. писател, 1954.
2. При несамостоятелното описание първата част съдържа съкратени данни (вкл. и издателството) за рецензираното или реферираното произведение, а втората част — данни за рецензията или реферата. Например:
Бончев, Станю. Отпускар. Поема. 2. прераб. изд. С., Държ. военно изд., 1956.
Рец.: Вл. Рачев. Сърцето на боеца. — Читалище, 1957, № 11, с. 24.
При рецензии или реферати без собствено заглавие във втората част на описанието се дават само данни за автора и източника, в който са поместени. Например:
Цонев, Йордан. Максим Горки и модернизмът. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 63, 1970, № 2, 1–67.
Рец.: Ив. Вълов. — Ез. и лит., 1971, № 3, 90–91.
Acta VI mezinárodneho sjezdu slavistů v Praze 1968. Praha, 1970. 780 p.
Rec: A. Jirsova. — Slovo a slovesnost (Praha), 1971, No 3, p. 285.
Вasеq, J., R. Lanvеry, I. Вuсhеt. Etude comparative de divers tests biologiques d’exposition au plomb. — Arch. Mal. prof., 32, 1971, No 6, 453–464.
Реф.: Д. Цветков. — Хиг. и епидемиол., 1971, № 6, 25–27.
III. Библиографско цитиране под линия
При цитиране под линия се описва произведението, към което се препраща. При библиографското описание важат правилата за описание на книги, статии и др. (вж. предишните раздели), като името на първия автор също се инверсира. (Обикновено тук собственото и бащиното име, ако е дадено, се съкращават; издателството не се пише; може да се изпуснат общият брой на страниците на произведението, някои подзаглавия и други по-маловажни данни.)
Отделните цитирания се означават с цифрови индекси (арабски) с непрекъсната (поточна) номерация за цялата статия или по глави (за книги). Допуска се при по-малко бележки номерация, започваща за всяка страница от № 1.
а) Авторът на произведението, даден в текста, в библиографското цитиране под линия се повтаря (чуждите автори в текста се транскрибират на български език). Например:
В текста:
Интересни изследвания за Ленин и библиографията направиха А. Д. Ейхенголц и Г. П. Фоноов1.
Под линия:
1 Эйхенгольц, А. Д. Ленин и библиография. — В: Советская библиография. Сб. статей. M., 1960, 13–38; Фонотов, Г. П. Читая Ленина. (Заметки библиографа). — Сов. библиография, 1960, № 6, 4–22.
б) В текста може да не се цитира името на автора. Например:
В текста:
Интересни изследвания в областта на старобългарската и среднобългарската историческа диалектология направиха някои езиковеди1.
Под линия:
1 Вж. например Велчева, Б. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С, 1980.
в) При цитиране на текст не от оригинала, а чрез друго произведение се пише «Цит. по:». Например :
1 Цит. по: Коларов, Р. Звук и смисъл. С., 1983, с. 7. 3 Mерзляков, Н. С. Класовата същност на държавите в Тропическа Африка. Цит. по: Чиркин, И. В. Формы государства переходного к социалистическому типу. М., 1966, с. 109.
г) При повторно или многократно цитиране на едно и също произведение описанието се прави само при първото цитиране. При следващото цитиране се пише името на автора и «Цит. съч.» (за всички трудове, вкл. и речници), докато не се срещне друго произведение от същия автор. Например:
1 Павлов, Т. Цит. съч., с. 20.
5 Калайков, Ив. Цит. съч. Т. 1 (респ. Т. 1, ч. 2), 5–8.
д) Ако книгата или статията е изцяло на чужд език, при повторно цитиране се пише «Указ. (цит.) соч.», Op. cit. на лат. Например:
1 Кurеlla, A. Dimitroff contra Göring. 2. Aufl. Berlin, 1970, p. 170.
5 Kurеlla, A. Op. cit., p. 179.
Ho в български издания:
1 Кurеlla, A. Dimitroff contra Göring. 2. Aufl. Berlin, 1970, p. 170.
6 Кurеllа, А. Цит. съч., с. 179.
е) При повторно или многократно цитиране на съчинения (допускат се съкращенията Съч., Събр. съч., Избр. съч.) при първото цитиране се прави пълно описание, а при следващото цитиране по същото издание се пропускат годината и местоиздаването. Например:
1 Димитров, Г. Съчинения. Т. 4. С., 1950, 30–32.
7 Димитров, Г. Съч. Т. 5, 7–56.
ж) Ако се дават подред няколко цитирания на едно и също произведение, независимо от това, дали са на една и съща страница или не, при повторното цитиране се пише «Пак там» («Там же», Ibidem — само при издания изцяло на чужд език), докато не се наложи цитиране на друго произведение. Например:
1 Mинкова, Л. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. С., 1978, с. 47.
2 Пак там, с. 81.
3 Пак там (без страница, ако е същата).
5 Riеsеl, Е. Deutsche Statistik. Berlin etc., 1975, p. 265.
6 Ibidem, p. 240 (в издания на чужд език).
Но в български издания:
1 Riеsеl, Е. Deutsche Statistik. Berlin etc., 1975, p. 265.
2 Пак там, с. 150.
При цитиране на различни части или томове ce пише и номерът на частта или тома. Например:
1 Ботев, Хр. Съчинения. T. 1. С., 1950, 13–15.
2 Пак там, т. 3, 15–18.
з) При повторно или многократно цитиране на две или повече произведения от един и същ автор при следващото цитиране се посочват само авторът, заглавието и страниците. (Ако заглавието е дълго, при повторно цитиране се дава началото от заглавието, като пропуснатите думи се заменят с многоточие (...) Например:
1 Щепкина, M. Болгарская миниатюра XIV в. (Исследование псалтыри Томича). М., 1963, с. 24.
5 Щепкина, М. Тератологический орнамент в русском искусстве. М., 1974, 24–56.
6 Щепкина, М. Болгарская миниатюра XIV в., с. 15.
8 Щепкина, М. Тератологический орнамент..., 23–42.
и) При цитиране подред на различни произведения от един и същ автор името на автора се повтаря при всяко описание. (За да се разграничат от анонимните произведения, може да се постави и точка между отделните заглавия, вместо да се повтори името на автора.) Произведенията се подреждат азбучно-хронологично или по важност, а накрая се отделят с точка и запетая (това важи и при цитирането на произведения от различни автори). Например:
1 Константинова, В. Предлозите в българската граматична литература. С., 1982. 151 с.; Константинова, В. Предлози с причинна функция в съвременния български книжовен език. С., 1983. 163 с.; Пластичните изкуства и жизнената среда. С., 1983, с. 12.
й) При цитиране на различни произведения, дадени подред, поместени в един и същ източник, се допуска названието на източника (особено при дълги заглавия) да се даде само при първото описание, а в следващото да се пише «Пак там». Например:
1 Цанев, Г. Яворов — класик на българския стих. — Лит. история, 3, 1978, 3–4; Василев, Й. Прозата на Яворов през погледа на критиката. — Пак там, 19–33; Таринска, Ст. Преводите на П. К. Яворов от руски език. — Пак там, 34–43.
В такъв случай се препоръчва източникът чрез съответния текст да се изнесе пред цитираните произведения. Например:
1 Вж. по този въпрос и научните съобщения за Яворов, обнародвани в поредицата «Литературна история», 3, 1978: Михайлова, Ст. Пенчо Славейков и Пейо Яворов, 55–60; Сарандев, Ив. Боян Пенев и Яворов, 61–65; Вапцарова, Б. Яворов и Вапцаров, 66–72.
к) Има случаи, когато преди или след библиографското описание следва обяснителен текст. Например:
1 За произведенията на др. Т. Живков вж. и у Ангелов, Ст. Социалистическият хуманизъм в действие. — Филос. мисъл, 1981, № 6, 17–27. В тази статия авторът разглежда...
5 Ст. Стоянов, след като изтъква приноса на Беню Цонев в описването и изследването на старобългарските паметници, се спира и на диалектоложките му изследвания (Научното дело на Беню Цонев. — Бълг. ез., 1983, № 6, 473–484). Вж. и научното съобщение на Ем. Кочева «Б. Цонев и българската историческа диалектология», поместено в същата книжка на списанието.
л) Допуска се и цитиране, при което част от библиографското описание е в текста, а останалите елементи — под линия. Например:
В текста:
Л. Йорданова написва кратка рецензия за «Българска фразеология» от К. Ничева, в която рецензия дава висока оценка на книгата1.
Под линия:
1 Бълг. ез., 1983, № 6, 506–508.
м) Среща се, макар и по-рядко, цитиране в текста, което не се препоръчва за академичните издания (освен при научни библиографски обзори — обикновено в предговори — и при други по-особени случаи). Например:
Според П. Михов предлозите само са подпомогнали процеса на разпадането на склонението — мисъл, подкрепена по-късно и от К. Мирчев (Историческа граматика на българския език. С., 1963, с. 16).
На езика на Райко Жинзифов е посветена и една специална монография — «Езикът на Райко Жинзифов» от Ст. Жерев (С., 1951).
М. Райнова в статията си «Анализ на икономическия растеж по фактори», поместена в сп. «Икономическа мисъл» (1983, № 5), изтъква ролята на образованието като фактор за нарастване на националния доход.
н) За да се избегне дублирането на литературата под линия и в списъка накрая на труда, препоръчва се цитиране чрез индекси в текста, от които се препраща към приложен накрая списък «Литература» (не: «Цитирана литература», «Използувана литература» или «Допълнителна литература»). В скоби — [ ] — в текста се посочва номерът (ако е необходимо — том, част, страница, фигура, таблица, приложение), под който е описано цитираното произведение в приложения списък. Например:
В текста:
Б. Цонев [1, т. 3, с. 492] допълва указанията за избягване честата употреба на предлога «на», като препоръчва замяната му с други предлози, където е възможно това.
В списъка накрая:
1. Цонев, Б. История на българския език. Т. 2–3. С., 1934–1937. 560 с.; 505 с.
о) Макар и по-рядко, срещат се списъци на литературата по глави и раздели.
Бележки
1. При съставяне на «Основните правила» е ползуван БДС 9735–72 за описание на печатните произведения.
2. Томът се пише винаги с арабска цифра — «Т. 4», на лат. Т. 4, Vol. 4, Bd. 4.