Разпределение на документалните материали от Държавния архивен фонд между архивите в България
Електронна библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Статии»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р А. Нейкова
Автор: Мария Кузманова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2006
Правилна класификация на архивните материали на Държавния архивен фонд може да се извърши въз основа на научни принципи. Такива бяха разработени за първи път в Съветския съюз — страната, където най-напред се извърши действителна централизация на архивното дело. Прилагането на тези принципи създава условия всеки архив да има свой определен профил, определени източници за комплектуване, както и правилна организация на архивните фондове в архивите.
Буржоазните архивисти не разработват проблемите за организация на целия комплекс от архивни материали. Причина за това естествено е липсата на пълна централизация, която обхваща предимно правителствените учреждения. Но освен тях в буржоазната държава съществуват (много повече на брой) промишлени, търговски, кредитни, транспортни и други капиталистически обединения, съществуват политически и обществени партии и организации, научни дружества и т. н. Проблемите за класификацията там се свеждат до организация на архивните материали в отделния архив, където се създават научно обосновани групи — секции, серии и др.(1)
По понятни причини този въпрос не бе поставен за разрешение и у нас. Години наред Архивният отдел при Народната библиотека в София (сега Български исторически архив при ДБВК) остана без определен профил. Основният дял от архивни материали се състоеше от частни архивни фондове, постъпили чрез откупуване или дарения. Въпреки многократните опити той не можа да организира приемането на документите от правителствените учреждения. Класификацията, която правилникът от 1906 г. предвиждаше за постъпващите материали, не почиваше на никаква научна основа. Тя се свеждаше просто до групиране на документите в четири отдела — обществен, църковен, училищен и книжовен, независимо от това, от състава на кой архивен фонд се изваждат тези документи(2). Не бе използуван дори и опитът на буржоазните архиви, където отдавна архивните материали се обособяваха в архивни фондове.
Създаването на Държавния архивен фонд в нашата страна открива възможности архивните материали правилно да се организират и разпределят по архивите. В основата на това разпределение са залегнали три основни принципа: 1) класификация на архивните материали по исторически епохи, 2) единство и недробимост на архивния фонд, 3) класификация на архивните фондове по комплекси от фондове.
Съгласно първия принцип материалите се класифицират на два големи дяла: а) материали на капиталистическата епоха и б) материали на социалистическата епоха. Такова разделение на материалите напълно отговаря на коренните преобразования в целия административен, стопански, обществено-политически и културен живот в страната, настъпили след 9. IX. 1944 г.; това деление на материалите на две епохи осигурява и самостоятелното им съхраняване чрез изграждане на мрежа от държавни архиви — Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на НРБ и по две отделения във всеки окръжен държавен архив.
В пределите на всяка от така обособените две групи основна и отчетна класификационна единица се явява архивният фонд. Архивният фонд представлява исторически създаден комплекс от документални материали, който се е образувал в резултат от дейността на определено учреждение, организация, предприятие, войскова част или техни оперативно и организационно обособени структурни части, както и от дейността на определено лице(3). Докато документалните материали на Държавния архивен фонд, взет като цялостен комплекс, отразяват историческото развитие на страната, историческия процес във всички негови проявления, то архивният фонд отразява отделни страни на този процес и дава възможност да се изучи многообразието на историческото развитие на страната.
Всички документи в отделния архивен фонд се намират в най-тясна връзка както по съдържание, така и по характер, хронологически граници и вътрешна организация. Това е така, защото самите документи са резултат от дейността на строго определено учреждение, организация, предприятие или лице, които в архивната теория общо се наричат фондообразуватели(4). Това означава, че документите отразяват в историческа последователност възникването на фондообразувателя, неговата дейност, ролята му в държавния апарат, в обществено-политическия, стопанския и културния живот на страната, както и ликвидирането му. Следователно всеки архивен фонд има исторически обусловени граници и исторически обоснована организация и взаимна връзка на документите от неговия състав.
От историческата същност на архивния фонд произтича и вторият основен принцип за класификация на документите на ДАФ — принципът за единство и недробимост на архивния фонд.
Този принцип изисква събирането на всички документи, образували се в резултат от дейността на определен фондообразувател на едно място. Това означава, че архивният фонд в пределите на всяка епоха не подлежи на никакво деление и неговите материали трябва да се съхраняват само в един архив(5). Този принцип не е самоцел. Напротив, той е извлечен от изучаването на взаимната връзка на документите от фонда. Запазването на целостта на архивните фондове има за цел да създаде условия за пълното и ползотворно използуване на документите.
Историческата връзка и взаимната обусловеност на документите не се ограничават в рамките на отделните фондове. Последните на свой ред образуват исторически обусловени комплекси от фондове. Затова спазването на единството на тези комплекси е третият основен принцип за класификация на документите на ДАФ. Образуват се комплекси от архивни фондове: от общонационално значение, от местно значение, териториални, тематични и ведомствени. Спазването на тяхното единство се осигурява посредством обособеното им пазене в различни архивохранилища: комплексите от общонационално значение — в двата централни държавни архива, а комплексите от териториално и местно значение — в окръжните държавни архиви.
Поради специфичния характер на документалните материали на Българската академия на науките съществуват Архивен институт при БАН(6) и военни архиви(7).
* * *
При конкретното прилагане на тези принципи в съответните архиви се срещат не малко трудности. Освен това според нас са допуснати и някои грешки.
Разпределението на архивните фондове между централните и местните държавни архиви бе затруднено от разграничаването на фондовете от общонационално и местно значение. Ако за административните учреждения това е ясно от мястото, което те заемат в системата на държавния апарат — Народно събрание, Министерски съвет, министерства, централни управления, самостоятелни дирекции и пр., то не така стои въпросът с някои културни учреждения и главно с предприятията.
Известно е, че значението на предприятията се определя от капацитета и характера на производството(8). Поради това не може да се приеме за напълно правилно решението на Архивния отдел при МВР в централните държавни архиви да се комплектуват само архивни фондове на държавни учреждения, както и на управления и обединения на промишленото производство, които не са предприятия, а учреждения и организации, ръководещи предприятия. Организации за ръководство на капиталистическите предприятия са и Общият и клоновите съюзи на българските индустриалци, съществували у нас преди 9. IX. 1944 г. С това от комплекса на фондовете от общонационално значение се изключиха фондовете на държавните, кооперативните и частнокапиталистическите предприятия. Тази постановка обективно води до извода, че у нас нито преди 9. IX. 1944 г., нито в епохата на усиленото социалистическо строителство е имало предприятия с общонационално значение. Това противоречи не само на изискванията на архивоведението, но и на икономическото развитие на нашата страна. Нима може да се подложи на съмнение общонационалното значение на такива крупни социалистически предприятия като Химкомбината «Сталин», металургичния завод «Ленин», завода за сода «Карл Маркс» и др. или капиталистическите предприятия като АД «Гранитоид», Заводи «Чилов» и др. Очевидно тези въпроси трябва отново да се разгледат с помощта на специалисти от Икономическия институт на БАН, Висшия икономически институт «Карл Маркс» и съответните министерства.
Не докрай последователно е разрешен и въпросът за разпределение на фондовете на някои културни учреждения. Така архивните фондове на всички висши учебни заведения (в това число и на Държавния университет) се комплектуват от окръжните архиви, докато Народният театър и Опера в София, без да има принципна разлика в тяхното място за културния живот на страната, са оставени като обекти на централните архиви. Такива несъобразности, водещи до нарушаване единството на комплекса от фондове от общонационално значение, се допускат и в други някои случаи, на които няма да се спираме.
В нашата страна от образуването на българската държава са извършени няколко административни промени. Така след деветнайстомайския преврат от 1934 г. съществуващите 16 окръга бяха ликвидирани и на тяхно място бяха създадени 7 области, при което няколко окръга се обединиха в една област. Това административно деление на страната се запази известно време и след 9. IX. 1944 г. След приемане на Конституцията на НРБ цялата страна бе разделена само на околии. Трудностите, които създадоха тези повече от 100 на брой единици, наложиха те да се обединят в по-големи единици. Създадоха се 12 окръга, някои от които са съществували и до 1934 г., като Търновски, Русенски и Хасковски. Това обстоятелство създаде затруднение при решаване на въпроса, в кой архив да се комплектуват документалните материали, образувани на тези територии. Ако за Врачанския окръг разпределението не създава трудности, тъй като бившият Видински окръг бе включен във Врачанска област, а последната без изменение само бе преименувана във Врачански окръг и на неговата територия няма изграден друг архив освен този във Враца, не така стои въпросът с Плевенския и Търновския архив, с Шуменския, Русенския и Варненския, със Старозагорския и Хасковския, които преплитат своята дейност по комплектуване на материалите. Поставя се въпросът: къде, в кой архив подлежи да се комплектуват фондовете на окръжните здравни, стопански, просветни и други служби, действували на територията на Търновски окръг до 1934 г., като се има пред вид, че новосъздадените учреждения заедно с функциите на предшествуващите ги учреждения приемат и архивните им материали. В случая създадените областни служби в Плевен са взели архивните материали на окръжните служби в Търново и Плевен. Ако всички фондове на бившите окръжни служби в Търново и Плевен до 1934 г. се комплектуват в Плевенския архив, в такъв случай Окръжният държавен архив в Търново ще бъде лишен от фондовете на окръжни служби.
Въпросът се преплита с определяне границите на фонда, т. е. следва ли да се считат за един и същ фонд архивните материали на окръжните служби (медицински, стопански, просветни и др.), или да се приемат за различни фондове. По наше мнение най-правилно е тези фондове да се считат за отделни до 1934 г. и да се разпределят между двата архива в Търново и Плевен. Създадените след това областни служби в Плевен да се комплектуват от Плевенския окръжен архив(9). Но за да могат тези въпроси принципиално и конкретно да се разрешават, трябва добре да се проучи административното деление на страната, да се проследи историята и развитието на учрежденията, което е неотложна задача на Архивния отдел при МВР. За бъдещите постъпления трябва да се следят и всички промени на съществуващата система на административно деление, откриването и закриването на околии, общини и др.
Най-много затруднения създаде въпросът за разграничаване на материалите по епохи и по-специално за определяне разграничителната дата, по която да се разделят архивните материали между двата централни държавни архива и двете отделения на окръжните архиви. За улеснение на работата, за въвеждане единство при комплектуване на архивните материали и най-сетне, за да не се разкъсват обособените от началото на делопроизводствената година дела, се прие 1. I. 1944 г. Със специално указание на Архивния отдел при МВР се реши: архивните материали на всички учреждения след 9. IX. 1944 г. да се обособяват в нови архивни фондове. Учрежденията да се считат за нови фондообразуватели; фондовете на капиталистическите предприятия да се считат за нови след национализацията, но материалите им да се делят по епохи с граница 1. I. 1944 г. По епохи се предвиждаше да се делят архивните материали на политически партии, професионални организации, културни, просветни и др., но отделните им части се считат за единни фондове. Изключение от това правят фондовете на духовното управление и всички учреждения от религиозен характер (черкви, манастири, джамии и др.), чиито материали до отделянето на църквата от държавата изцяло се отнасят към капиталистическата епоха.
Тези въпроси, решени още през първата година на архивното строителство, не бяха доведени докрай и прилагането им често водеше до формализъм. Така например, изхождайки от тези постановки, архивният фонд на Народно събрание бе разделен между двата централни архива на 1. I. 1944 г. — дата, която съвпада с редовната сесия на 25–то обикновено народно събрание (октомври 1943 г. до март 1944 г.). B резултат на това деление по-голяма част от законите, приети до 1. 1. 1944 г., останаха към Централния държавен исторически архив, останалата част заедно с прошенията и запитванията, отправени до народните представители — в Централния държавен архив на НРБ. Последните материали не могат да се обединят с материалите на новото Народно събрание и фактически те останаха откъснати от естествената си среда. При това те с нищо не допринасят за попълване на комплекса от фондове и документи след 9. IX. 1944 г. С това най грубо бе нарушен принципът за единство и недробимост на архивния фонд.
Изкуствено бяха разделени на части с граница 1. I. 1944 г. и фондовете на частнокапиталистическите предприятия. Известно е, че в по-голямата си част тези предприятия останаха в ръцете на капиталистите, макар да действуваха при нова обстановка, и се ликвидираха със Закона за национализацията в 1947 г. При научно-техническата обработка на тези фондове се видя, че е невъзможно за хронологическа граница да се приеме 1. I. 1944 г. Голяма част от документите са книги: дневници от заседанията на дирекционни съвети, протоколни книги на управителни съвети, инвентарни книги и др., съдържащи данни за няколко години — 1938, 1939 до 1947 г. Други са обединени в дела по някакъв въпрос, чието разрешение е продължавало по няколко години. Какво би се получило, ако се разкъсат например следните дела от фонда на акционерното дружество «Гранитоид» между двата централни архива: «Проучване на периметри за каменни въглища в Бургаско (1938–1946)», «Експлоатационни планове на мини «Струма» и «Пирин» (1942–1945)», «Преписка, карти, скици във връзка с проучванията на запазени периметри за медни и железни руди в Панагюрско (1938–1946 )» и др.?
Постановката за единните фондове почти отпадна, когато трябваше конкретно да се прилага. Получи се така, че за един фонд в Централния исторически архив остават документи до 1946 г., а в Архива на НРБ — документи от 1935, 1936 г. Фактически единството на фондовия комплекс се нарушава. Това разрешение не беше в съгласие с Указ 515, който предвижда към основната група документи след 9. IX. 1944 г. да се включват фондове на социалистически предприятия, а не документи на бившите капиталистически предприятия.
Тези и още много други случаи наложиха отново да се преразгледа въпросът. Излязлото през септември 1958 г. ново указание внася значителни подобрения. То предвижда фондовете на частнокапиталистическите предприятия да се комплектуват в Окръжния държавен архив само в отделението до 9. IX. 1944 г., без да се делят по епохи. Правилно е разрешен въпросът и с чуждите и малцинствените училища, с партиите, организациите и др., макар че за спортните организации има още какво да се подобрява.
Но все още не се проявява достатъчна гъвкавост при прилагане на принципните положения, особено що се отнася до нашите държавни учреждения. Анализът, направен от наши юристи, икономисти, философи на особеностите на нашата революция, на промените, настъпили в политическия, стопанския и културния живот в страната след Деветосептемврийското въстание, убедително показват, че приемането на една дата за разграничаване материалите на всички фондове е невъзможно. На първо място, извършената у нас революция поради известни свои особености, при които се проведе, не представлява еднократен акт, а процес, който започва с въстанието, обхваща периода до 1947 г. и завършва с национализацията на крупните капиталистически предприятия и банките. Поради това и разбиването на буржоазната държавно-административна машина и изграждането на новия социалистически апарат не представлява еднократен акт, а процес, отговарящ на линията и темпа на обществено-икономическите преобразования на страната(10).
Известно време след 9. IX. 1944 г. продължиха да съществуват някои стари учреждения, макар че в тях работеха нови кадри, които промениха стила и метода на работа по изпълнение на функциите, но запазиха в значителна степен стари форми на строеж и организация. Редица учреждения — данъчни управления, агрономства, стопански камари и др. — продължиха своята дейност до 1948 г., когато техните функции бяха предадени на създадените нови по форма социалистически учреждения — народните съвети. На някои от тях — областните стопански камари например — през 1945 г. се предават допълнително нови функции: по кооперативно земеделие и контрол по производствените отрасли за изпълнение на народностопанския план, които по същество не променяха цялостния им облик. Едва след национализацията и след ограничаване на частния сектор съществуването на камарите стана излишно — създаде се превес на държавния сектор в народното стопанство и камарите бяха ликвидирани през май 1948 г. Това обстоятелство ни дава основание да приемем, че тези областни стопански камари фактически на 9. IX. 1944 г. не са станали нови учреждения. Следователно материалите не могат да се разделят на два фонда между двете отделения на окръжните държавни архиви. При това, ако разгледаме фонда на Софийската стопанска камара, ще установим, че голяма част от документите са обединени в едно за няколко години: «Протоколни книги за заседанията на бюрото на камарата (1943–1947)»; «Преписка с Върховната стопанска камара по възстановяване дейността на Българо-югославската стопанска камара и членството в нея (1943–1945)» и др. В много лични досиета на служители има документи от 1910, 1912 г., тъй като някои служители са останали от бившата Търговско-индустриална камара. Част от посочените документи, обединени в дела, могат да се разкъсат, за да се разпределят между двете отделения на окръжния държавен архив, но за други това е невъзможно, ще се наруши целостта на фонда на Софийската областна стопанска камара и ще се обезценят документите.
Не така стои въпросът с учрежденията по опазване обществения ред и държавната сигурност. Народната власт не можеше да запази заварения полицейски апарат, поради което той беше ликвидиран още в деветосептемврийските дни. На 10 септември с постановление на Министерския съвет беше законно признато образуването на нова въоръжена сила на народната власт — милицията. По същия начин бяха подложени на разбиване буржоазната армия, регентството, правителството, парламентът и др. За тези учреждения именно е безспорен фактът, че още на 9. IX. 1944 г. те действуват като нови. Ако се разгледа архивният фонд на МВР, ще се установи, че по-голямата част от делата и преписките свършват към 22 август и не по-късно от 6–7 септември.
Най-сетне съществува и трета група учреждения, които не промениха веднага коренно своите функции, нито се ликвидираха като учреждения по-късно, а постепенно променяха и сега дори продължават да променят своите функции, за да отговорят на нуждите на социалистическата държава. Да вземем за пример Министерството на земеделието. След 9. IX. 1944 г. то не остана «технически съветник на земеделските стопани по растениевъдство и животновъдство», а се разви в организационно-оперативна единица, за да направлява, организира и насърчава земеделското производство и отраслите, свързани със селското стопанство. Тази негова дейност се организира така, че да улесни внедряването на нови агротехнически и технологически методи, да ускори механизирането на земеделието и неговите отрасли, да разширява социалистическите форми на организиране на производството (МТС, ДЗС, ТКЗС) и да допринесе за изграждане на социализма.
Измененията също не се извършиха еднократно. Първата организационна структура бе очертана с постановление на Министерския съвет от 1950 г., а именно: Организационно-оперативно отделение; дирекциите растениевъдство, животновъдство, ветеринарно дело; Управление водно стопанство. А с постановление от 1953 г. допълнително бяха създадени: Обединение ДЗС, Управление МТС, Управление ремонтни заводи и др.
За фондовете на такива учреждения, в които промените са станали по пътя на постепенните преобразования, правилно е за хронологическа граница да се приеме 9. IX. 1944 г., която поставя началото на тези промени. Но тъй като тази дата в делопроизводството не е взета под внимание и делата, обособени в повечето случаи, трябва да се разкъсат, ще трябва да се проучи конкретно характерът и съдържанието на документите и да се реши дали е по-подходящо да се смята януари 1944 или 1945 г.
И така за хронологическа граница за материалите не бива да се приема една дата — месец, дори година(11). Принципът за разграничаване на материалите на ДАФ по исторически епохи трябва да се прилага съобразно с действителните промени, настъпили у нас след 9. IX. 1944 г. Принципите, пише Енгелс, не са изходни точки, а крайни резултати на изследването, те не се вземат, за да се приложат в природата, а се извеждат от нея(12). При разделянето на архивните материали трябва да се спазят и двата принципа: да се запази комплексът от фондове на капиталистическата епоха и принципът за единство и недробимост на архивния фонд.
Накратко ще кажем за военните архиви. Една година след излизане на Указ 515 по искане на Министерството на народната отбрана излезе и Постановление на Министерския съвет № 807 от 6. Х. 1952 г., съгласно което «сформираният Централен архивен фонд на народната армия в гр. Търново продължава да работи като самостоятелно учреждение под ръководството на Генералния щаб». Постановлението задължава войскови части, учреждения, обединения «да сдават общите си архиви в Централния архивен фонд» (чл. 2), който в своята работа се ръководи от Правилника на държавните архиви. Постановлението задължава още да се изготви Правилник за Централния архивен фонд на народната армия.
Създаването на такъв архив в системата на държавните архиви има място главно поради особения характер на военните документи. Такива архиви съществуват почти във всички страни. Но постановлението не послужи за реорганизация на бившите военни архиви. Сега съществува Военноисторически архив в София (това в постановлението не се сочи) и Централен архивен фонд на народната армия в Търново. Документи се съхраняват и в Генералния щаб на Министерството на отбраната.
Военноисторическият архив съгласно Правилника приема и съхранява всички архивни материали, образувани до 1900 г., периода 1912 до 1925 г., от 1931 до 1934 и от 1941 до 1944 г. В същия член се сочи, че секретните и несекретните материали, имащи научна и историческа ценност, по които се съди за развитието, организацията и дейността на частите, за дейността им във военно време, традиционните формуляри на частите след разформироването им, за дейността на партизански части и във връзка с това за действията на войската и жандармерията, се предават на Военноисторическия архив.
В Централния архивен фонд в Търново се комплектуват (съгласно чл. 91) щатни длъжностни списъци на офицерския, сержантския и волнонаемния състав, ведомости за заплати, заповеди, разпореждания, материали, които по същество са малоценни, но липсват други ценни материали за дадена войскова част, документи, които носят подписи или бележки на видни обществени дейци и висши командири.
От казаното дотук става ясно, че в основата на разделението на материалите между военните архиви не са залегнали научни принципи за организация. Отразеното в посочения Правилник е така неясно формулирано, че не може да се разбере къде ще се комплектуват документите от 1900 до 1912 г., от 1925 до 1931 и от 1934 до 1944, нито пък тези от 1944 г. насам. Не се спазва принципът за единство и недробимост на архивния фонд. Архивните материали на министерството, на войсковите части и поделения се изпращат във Военноисторическия архив в София, в Централния архивен фонд на народната отбрана в Търново и една трета част остава в Генералния щаб.
Неоснователно е пренебрегната постановката на Указ 515 за деление на материалите по епохи. Много по-правилно би било, ако се обособят Военноисторически архив за всички документи, създадени по линия на ведомството на Министерството на войната до 1944 г., и Архив на народната армия за фондовете и материалите, образувани след 9. IX. 1944 г. В такава светлина трябва да се разреши въпросът за организацията на този комплекс от архивни фондове с помощта на Архивния отдел при МВР, който е отговорен за архивното строителство в нашата страна.
Архивният институт при Българската академия на науките обхваща вече специфичните задачи, стоящи за разрешение пред него. Създаването на обща архива за поделенията и научноизследователските институти при БАН, организацията на документите още в текущото деловодство създават условия за правилно комплектуване на архивните материали в Архивния институт. Не така стои въпросът с фондовете на починали членове на академията и на Книжовното дружество, които се пазят у техни родственици или у съвсем чужди лица. Не се правят настоятелни постъпки, а и Архивният отдел при МВР не подкрепя исканията на ръководството на института да се приберат фондовете или части от фондовете, които се намират в Българския исторически архив при ДБВК — М. Дринов, Ст. Бобчев, Г. Кръстевич, Гр. Начович, Г. Кърджиев и др., както и фондове от Централния държавен исторически архив при МВР. Не са уредени и отношенията с другите институти, които влизат в състава на БАН, като Литературния институт, Института за музика и др., които при наличието на Архивен институт закупуват архивни материали дори и на членове на академията.
В мрежата на държавните архиви особено място заемат ръкописните отдели при библиотеки, читалища, музеи и др., които не са малко на брой. До създаването на държавните архиви съществуването им можеше да се допусне. Но сега, когато в държавните архиви се комплектуват не само архивни материали на държавни учреждения, обществени организации и предприятия, но и документи от личен произход, представляващи научен и практически интерес, необходимостта от съществуването им отпада. Тази практика на разпиляване на архивните материали на ДАФ по многобройни институти, библиотеки и музеи е вредна и поради това че работниците от тези учреждения, заемайки се с колекционерство, разрушават целостта на исторически създалите се комплекси от документи. Те и досега продължават само да събират архивни материали. Да вземем някои примери от последните години. Околийският музей в Сливен в 1955 г. е иззел от фонда на бившия общински съвет протоколни книги за 1912–1920 г. Окръжният музей в Бургас е приел 7 протоколни книги от Бургаската градска община за 1911–1922 г. и една протоколна книга на Айтоската община; Окръжният музей в Стара Загора е взел част от материалите на фонд «Д-р Ст. Ханджиев», а останалите материали са приети от Окръжния държавен архив; Окръжният музей в Търново през 1955 г. е иззел от селата Ресен, Поликраище и Обединение учредителните протоколи на стопанствата, договори, обещания и други документи. Околийският общ музей в Самоков е прибрал редица документи от фонда на Самоковското градско общинско управление, като изложения, протести, резолюции, писма и др., подписани от Борис хаджи Сотиров и други общински съветници, а фондът е комплектуван в Окръжния държавен архив в София.
Посочените примери показват, че тези документи могат да улеснят работата на музеите по експонирането (макар че за експонати не могат да се използуват оригинални документи), но те, след като са откъснати от собствената им среда, с малки изключения губят своята ценност като извори за историческото изследване. Обезценяват се и останалите документи, запазени в Държавния архив. В много случаи тези документи не са известни на изследователи и граждани и следователно не могат и да се използуват. Такава практика коренно противоречи на единствено правилния и установен в архивната теория исторически подход към комплектуване на архивите с документални материали, води до нарушаване на основния закон за архивното строителство.
Какво в същност трябва да се направи, за да се ликвидира с тази вредна за архивното строителство практика? Преди всичко по законодателен път трябва да се изменят онези законодателни положения, които спъват изпълнението на Указ 515 за ДАФ и допускат да се събират документи и от други институти. По законодателен ред също така трябва тези институти да се задължават да помагат на архивите в проучване и издирване на документи и фондове. За изследователската дейност музеите трябва да търсят помощта на държавните архиви, чиято основна задача е не само да издирват, комплектуват и обработват архивни фондове, но и да организират използуването им. Най-сетне според нас трябва централизирано да се уреди отчитането на архивните документи и фондове пред Архивния отдел при МВР, а след това да се пристъпи към концентрирането им към съответните архиви съгласно установените принципи.
Разбира се, при концентрирането на архивните материали трябва да се преценят редица моменти и към изпълнението да се пристъпи съвсем внимателно. Така например към БИА при ДБВК е нужен специален подход. Създаден като Архивен отдел при Народната библиотека още в 1921 г. със задача «да събира и пази ръкописи, автографи и портрети на български писатели, учени, общественици и други културни дейци», той в продължение на повече от 30 години, до създаването на държавните архиви, е играл ролята на важно архивно учреждение у нас. През това време в неговото архивохранилище са концентрирани не малко архивни фондове и документи. Неправилно би било тези материали да се приберат, когато библиотеката има по-добри условия за тяхното съхранение, отколкото държавните архиви. Но едновременно с това съвсем належащо е да се уреди по-нататъшната дейност на БИА при ДБВК по комплектуване на архивни материали и незабавно да се отменят онези членове от Наредбата, които дават неограничени права на тоя архив по откупуване на документи и създават условия да се води търговия с документи. Правилно би било да се насочи дейността му към събиране документи от нашето Възраждане. Намиращите се в различните държавни архивохранилища документи от този период да се предават на същия архив. По този начин неговият профил може да се смята очертан. Трябва също така да се измени наименованието му в Архив на Възраждането и да бъде като филиал на Централния държавен исторически архив; така тяхната дейност няма да се дублира.
Бележки
1. К. Г. Митяев. Теория и практика архивного дела. Москва, 1946, стр. 76.
2. Ив. Панайотов. Български исторически архив при ДБВК. Известия на ДБВК за 1954 г., София, 1956, стр. 103.
3. А. В. Ильичева, М. А. Карпачева. К вопросу о классификации документальных материалов. Исторический архив, № 6, 1956, стр. 192.
4. К. Г. Митяев. Теория и практика архивного дела. Москва, 1946, стр. 93.
5. Н. А. Фомин. Систематизация архивных материалов. Архивное дело, № 43, стр. 77–101.
6. Указ 515 на Президиума на Народното събрание от 10. Х. 1951 г., чл. 13.
7. Постановление 807 на Министерския съвет от 1952 г.
8. Б. Спасов. Държавни органи на Народна република България. София, 1955, стр. 140.
9. А. Ф. Гороленко, М. А. Иванов. Основные принципы фондирования в ЦГАКА. Исторический архив, № 1, Москва, 1956, стр. 208.
10. П. Стайнов и А. С. Ангелов. Административно право на Народна република България. София, 1957, стр. 42.
11. Л. И. Полянская. Правила определения архивного фонда и приложение их в Центральных госархивах. Архивное дело, № 43, стр. 24.